Решение № 288 от 24.11.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 1000/2025 г.

Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА. Образувано е по Европейска заповед за арест от ••• г., издадена от съдия в Районен съд в •••, ••• въз основа на Заповед за арест от •••• год. издадена от съдия в Районен съд в •••, дело № •••, за задържане на лицето Г. Ч., роден на ••••••••••год. в гр.•••, Р.•••, ••• гражданин, с цел наказателно преследване за престъпление, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 15 години- нелегален превоз на чужденци през границата, квалифицирано по пар. 96, ал. 1, т.1а, ал.2, т.5 от Закона за пребиваването на •••. Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА, което е уважено в предходно производство от друг състав на ОС - Хасково. Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето въз основа на получената Европейска заповед за арест. Изразява становище, че същата отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки по ЗЕЕЗА, при които би могло да се откаже предаването. Упълномощеният защитник адв. З. не оспорва искането в съответствие с изразена от нейния подзащитен позиция за съгласие за предаване на ••• съдебните власти. Поисканото за предаване лице Г. Ч. заявява, че желае да бъде предаден на съдебните власти на ••• без да се отказва от принципа на особеността. Изразява съгласие настоящото производство да протече по реда на чл. 45 от ЗЕЕЗА, поради което в този смисъл се произнесе и съдът. Съгласието му за доброволно предаване беше изразено непосредствено и лично, устно и писмено пред настоящия съдебен състав, като изявлението му в тази насока се отрази в протокола от с.з., проведено на 18.11.2025год. и не бе оттеглено в срока по чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА. Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: Представената ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по чл. 36 и 37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЕЕЗА и предвид изразеното от лицето съгласие за предаване, в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени само налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл. 36 и чл. 41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл. 39 от същия, като не е длъжен да коментира основанията за отказ по чл.40 ЗЕЕЗА. Досежно условията по чл.36 ЗЕЕЗА: ЕЗА е издадена във връзка с наказателно преследване от ••• съдебни власти на поисканото за предаване лице Г. Ч., ••• гражданин, за престъпление, за което се предвижда наказание „ лишаване от свобода„ за срок до 15 години, чийто размер отговаря на изискванията установени в чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА, а именно така определеното наказание да не е по-малко от четири месеца лишаване от свобода. Представената ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по чл. 37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.3 от ЗЕЕЗА и предвид изразеното от лицето съгласие за предаване, в настоящото производство съдът е длъжен да обсъди и прецени само налице ли са условията за предаване, регламентирани в чл. 36 и чл. 41 от закона, съответно- основанията за отказ по чл. 39 от същия, като не е длъжен да коментира основанията за отказ по чл.40 ЗЕЕЗА. Досежно условията по чл.36 ЗЕЕЗА: ЕЗА е издадена във връзка с наказателно преследване на поисканото за предаване лице Г.Ч., ••• гражданин за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 15 години, а именно: престъпление по пар. 96, ал.1, т.1а, ал.2, т.5 от Закона за пребиваването на •••, наказуемо с наказание лишаване от свобода до 15 години. Престъплението е изрично посочено в чл. 36, ал.1 и ал. 3, т. 13 от ЗЕЕЗА, а именно – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната, което освобождава съда от преценка за двойна наказуемост на деянието. Впрочем, видно от описаните по заповедта факти, отнася се за деяние, които осъществяват признаците и от състава на престъплението, предвидено в чл. 281, ал.2, т.1 и т.5 НК на Република България. Срокът на наказанието е по - голям от една година (условие по ал.1 на чл. 36). С това всички условия по чл. 36 от ЗЕЕЗА са изпълнени. Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА: Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, съдът не разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд, или на трета държава - членка на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказанието. Лицето не е малолетно. Предвид горното, не се констатират пречките по чл. 39 от закона. Относно условията за предаване по чл. 41 от ЗЕЕЗА: Поради това, че за преследваното престъпление не се предвижда наказание доживотен затвор, а поисканото за предаване лице не е български гражданин и не се налага изискване на гаранции от издаващата държава по чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕЕЗА, то същите условия са налице. Идентичността на лицето, чиято екстрадиция се иска, е установена по несъмнен начин от експертна справка и експертно заключение. По изложените съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се допусне. Мотивиран така, съдът