Решение № 206 от 30.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 225/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Е. Г.“ООД срещу Решение № 2/16.01.2025г. по т.д.№ 40/2024г. на Окръжен съд Кърджали, в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове, предявени от „Е. Г.“ООД срещу „Р.“ООД с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за сумата от 132 343, 89 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 474, 04 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023г. до подаването на исковата молба. Твърди се във въззивната жалба решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения за необоснованост в изводите на съда, че при тълкуване действителната воля на страните по договора следвало да се приеме, че заплащането на уговореното възнаграждение не зависело от волята, а от одобрението от страна на третото лице спрямо договорните отношения между страните, каквото е ДФ З.. Твърди се, че такава уговорка между страните по процесния консултантски договор нямало. Позовават се на съществуваща практика на касационната инстанция. Твърди се, че в процесния договор за консултантски услуги от 05.02.2022 г. няма договорено условие за определяне размера на възнаграждението и дължимостта му от пълно одобрение на подадения проект за безвъзмездна финансова помощ. Излагат се съображения, че дружеството ищец е изпълнило изцяло, точно и напълно добросъвестно задълженията си по договора, като е участвало активно и е давало консултантски услуги на ответника за подготовка на заявлението за подпомагане, подготовка на Б. п., доказващ икономическа целесъобразност на проекта и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация. Искането към въззивния съд е да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се уважат предявените искове- главен по чл.266, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, така както са предявени, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.