Решение № 97 от 1.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1744/2025 г.
Районен съд - Перник01.03.2026 г.докладчик ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ-2605/18.09.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за това, че в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, на 14.03.2025 г. на обект: Бензиностанция 2, с адрес: град ••••••••••••••. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с адрес: град София, бул. ••••••••, да заплати на „••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••••, сума в размер на 1124.84 евро, представляваща разноски в производството по делото за платено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда н а глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
С наказателно постановление № КГ-2605/18.09.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ на „••••••“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за това, че в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „••••••“ ЕООД, с която излага доводи за незаконосъобразност на същото и прави съответно искане наказателното постановление да бъде отменено. Жалбпоподателят поддържа, че съставения АУАН и оспорваното наказателно постановление не са издадени от компетентните органии в предвидената от закона писмена форма и не съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл .57 от ЗАНН. Сочи, че не са спазени и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Излага доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 42. т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поддържа, че констатираното административно нарушение не е описано точно и ясно, както и че не са посочени всички елементи от състава му, включително и съответстващата правна квалификация, така че нарушителя да е в състояние да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. При условията на евентуалност излага доводи, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не участва лично и не изпраща представител. В депозирана молба с вх. рег. № 2196/22.01.2026 г. заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В депозирано становище с вх. рег. № 33939/11.12.2025 г., излага доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и прави съответно искане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира и жалбата бъде приета от съда за основателна.
По делото, в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя Г. Т. Д. и свидетеля по АУАН С. Ж. Р. – относно констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в него.
Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 14.03.2025 г. при проверка в обект: Бензиностанция 2, находящ се в гр. Перник, кв. Караманица 44, управляван от „••••••” ЕООД е установено, че се разпространява течно гориво за дизелови двигатели с Декларация за съответствие № D001 от 24.02.2025 г., издадена от „•••••• •••••“ ЕООД за партида № D001, в количество 290 000 L, доставено количество 9865.05 L по Нареждане за експедиция № ДИ- 0000005429/11.03.2025 г.
С Протокол № С-0042/14.03.2025 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво Гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл. 18 от НИКТГУРНТК от предварително почистен с памучна кърпа дозиращ накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за Гориво за дизелови двигатели. Обемът на резервоар № 2 свързан с бензиноколонката е 38923 L, с налично количество 4823.78 L. Преди да се вземе пробата са източени 6.0 L от горивото през дозиращия накрайник което е удостоверено с касов бон. Пробата е взета в 6 броя чисти еднолитрови стъклени съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема. Взетата проба от течно гориво е разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана, съгласно чл. 20 от НИКТГУРНТК.
Разпределение на съдовете с пробата е както следва: 4 броя с контролна проба, от които 3 броя за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 5,42 L по касов бон е включено и горивото изразходвано за промивка на всеки стъклен съд за еднократна употреба, преди запълването му с течното гориво. Съдовете с контролна и арбитражна проба са затворени, проверени за херметичност, етикетирани и пломбирани с еднократна пластмасова пломба с № 115700 и обозначение ГД ККТГ. Един съд с контролна проба е предоставена на проверяваното юридическо лице/обект. Пробата служи за изпитване в акредитирана лаборатория при процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория на ЛИ ГСМП - ГД ККТГ, ДАМТН; Сертификат за акредитация от ИА БСА, per. № 35 ЛИ/30.10.2024 г.. валиден до 30.10.2028 г. е издаден Протокол от изпитване № С-0085- 2/18.03.2025 г. След извършване на експертиза на получените резултати е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0158/18.03.2025 г. Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК с писмо изх. № 84-01-170/18.03.2025 г. и известие за доставяне „непотърсено“ и връчени на обекта с разписка за предадени/получени документи от дата 18.03.2025 г.
С изготвения Констативен протокол е установено, че разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, Приложение № 2. Получените резултати от изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойности както следва:
- „Съдържание на сяра”, (mg/kg): Полученият резултат от изпитването е 15.8 mg/kg, при норма максимум 10,0 mg/kg, отклонение с 5,8 mg/kg над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над 11,97 mg/kg продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател;
-„Дестилационни характеристики“: 95% (V/V) дестилирали до (°С): Полученият резултат от изпитването е 375,9°С, при норма максимум 360.0°С, отклонение с 15,9°С над максимално допустимата стойност. В БДС EN ISO 3405:2019 не е посочена възпроизводимост за температура за край на кипене над 360°С, поради което критериите за прецизност, съгласно БДС EN ISO 4259-2 не могат да бъдат приложени. При получен резултат от изпитването 375,9°С, продуктът не съответства на изискването за температура, до която дестилират 95% от обема. По показател „Дестилационни характеристики“, продуктът не съответства на изискванията за качество.
Копия от протокола от изпитване и констативния протокол са изпратени на „••••••“ ЕООД, на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК с писмо с изх. №84-01- 170/18.03.2025 г. с известие за доставяне „Непотърсена“. Същите са връчени на ръка на обекта с разписка за предадени/получени документи от 18.03.2025 г. на управителя на обекта - Елена Д.а.
С писмо-покана изх. №84-00-40/18.03.2025 г. и известие за доставяне от 24.03.2025 г., управителят на „••••••“ ЕООД, е поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Същата е връчена и на ръка на обекта на 18.03.2025 г.
Поради неявяване на представител на дружеството, на основание на чл. 43а, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, с писмо изх. №84-00-40-1/19.05.2025 г. и известие за доставяне от 23.05.2025 г. актът е изпратен за предявяване и връчване от кмета на Столична община - район „Оборище“. С писмо-покана изх. №РОБ25-ДИ01-258- (1)/28.05.2025 г., кметът на СО - район „Оборище“, е уведомил представителя на фирмата за депозиран акт. С писмо изх. №РОБ25-ДИ01- 258-(2)/10.06.2025 г., кметът на СО - район „Оборище“, връща Екз. №1 на АУАН, подписан от нарушителя, заедно с невръчени приложения към него, както и ненадлежно подписана разписка за предадени/получени документи. С писмо с изх. №84-00- 40-3/19.06.2025 г., ГД ККТГ връща АУАН на кмета на СО - район „Оборище“ за повторно предявяване на нарушителя на приложенията към АУАН. С писмо-покана изх. №РОБ25-ДИ01-258- (4)/20.06.2025 г., кметът на СО - район „Оборище“, е уведомил представителя на фирмата за повторно предявяване на приложенията към АУАН. С писмо изх. №РОБ25- ДИ01-258-(5)/30.06.2025 г. (наш вх. №84-00-40-4/30.06.2025 г.), И.Д. - секретар на СО - район „Оборище“, връща АУАН, с надлежно оформени разписки за връчване от 30.06.2025 г., на Д.Б. - управител на „••••••“ ЕООД.
Във връзка с резултата от горепосочената проверка на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение№ А-166 от 16.06.2025 г. /л. 49 и сл./. Към момента на съставяне на АУЛН № А-166 от 16.05.2025 г. дружеството не е оспорило резултата на изпитаната контролна проба в ГД ККТГ от течното гориво Гориво за дизелови двигатели съгласно чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК.
В законовоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното Наказателно постановление № КГ-2605/18.09.2025 г.
В мотивите на наказателното постановление е прието от АНО, че като е разпространявало на 14.03.2025 г. на обект: Бензиностанция 2, с адрес: гр. Перник, кв. •••, течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, за което на 18.03.2025 г. с Констативен протокол № КП-0158/18.03.2025 г. е установено несъответствие с изискванията за качество, съгласно чл. 6, т. 2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, „••••••“ ЕООД, в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК.
Предвид горното и на основание чл. 83, ал. 1, чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ, АНО е наложил на „••••••“ ЕООД имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Посочено е, че размерът на наказанието е определен при спазване на разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ, въвеждаща пропорционално нарастване на имуществената санкция спрямо минималния размер в зависимост от броя на установените несъответствия с изискванията за качество. В конкретния случай несъответствията са две, а именно: по 10 000 лв. за всеки от двата показателя, въз основа на което е изведен и размерът на имуществената санкция в размер на общо 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Наказателното постановление е връчено на 21.10.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 04.11.2025 г. по електронна поща.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително от показанията на свидетелите Г. Т. Д. и С. Ж. Р., които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и от приобщените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства, включително наказателно постановление № КГ-2605/18.09.2025 г. в оригинал; писмо по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, с изх. № 84-03-21/18.09.2025 г. до „••••••“ ЕООД с плик за писмо и известие за доставяне с отбелязване „Непотърсена“; Заповед № А-115/11.03.2022 г. на Председателя на ДАМТН, издадена на основание чл.43 а, ал.1, във вр. с чл. 306, ал.1, чл. 30 а, ал.1, т. 2 и чл. 30 г., ал. 6 от Закон за чистотата на атмосферния въздух и Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол; Протокол №С-0042/14.03.2025 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво от обект: Бензиностанция 2, управляван от „••••••“ ЕООД, находящ се в обл. Перник, общ. Перник, гр. Перник, кв. „Караманица“ 44; Декларация за съответствие № D001/24.02.2025 г. издадена от „•••••• •••••“ЕООД, за партида D001 , в количество 290 000 1 - 1 лист; Нареждане за експедиция №ДИ-
0000005429/11.03.2025 г., Документална доставка в резервоар № 2 от 11.03.2025 г.; Заявка за изпитване на контролни проби № С-85/17.03.2025 г. до ЛИ ГСМП към ГД ККТГ при ДАМТН с критерии за изпълнимост /Сертификат за акредитация per. №35ЛИ/30.10.2024 г. валиден до 30.10.2028 г./; Протокол от изпитване №С-0085- 2/18.03.2025 г. за Гориво за дизелови двигатели издаден от ЛИ ГСМП; Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП- 0158/18.03.2025 г. изготвен от отдел „Контролно методичен“, ГД ККТГ при ДАМТН; Сертификат за акредитация БСА per. №35ЛИ от 30.10.2024 г.; Заповед №А- 407/30.10.2024 г.; Писмо изх. №84-01-170/18.03.2022 г. до управителя на „••••••“ ЕООД и известие за доставяне с отбелязване „непотърсена“ и плик за писмо; Разписка за предадени/получени документи и известие за доставяне от18.03.2025 г.; Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) изх. №84-00-40/18.03.2025 г. до управителя на „••••••“ ЕООД с известие за доставяне и разписка за предадени/получени документи от18.03.2025 г.; АУАН №А- 166/16.05.2025 г. в 1 екземпляр с Разписка за предадени/получени документи от 30.06.2025 г. в оригинал; писмо изх. №84-00-40-1/19.05.205 г. до кмета на Район Оборище - Столична община изпратено с куриерска фирма BUL POST с товарителница PSBULB048779H, клиентски №17222; писмо вх. №84-00-40-2/18.06.2025 г. от кмета на СО - район Оборище с плик за писмо; писмо с искане за надлежно оформяне на документи по връчване на АУАН с изх. №84-00-40-3/19.06.205 г. до кмета на Район Оборище - Столична община внесено на ръка в деловодство на Район Оборище - Столична община и регистрирано с №РОБ25- ДИ01-258-3/19.06.2025 г.; писмо към вх. № 84-00-40-4/30.06.2025 г. от кмета на СО - район Оборище и плик за писмо с приложени заверени копия на покани.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи.
Видно от представената заповед № А-115/11.03.2022 г. на председателя на ДАМТН актосъставителят Г. Т. Д. изрично е упълномощен да извършва проверки и да съставя актове по ЗЧАВ, като компетентността на председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения на закона се извежда от разпоредбата на чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ.
В АУАН и НП е посочено мястото на извършването на нарушението, както и датата на извършването му, която съответства на датата на установяването му. Не е допуснато нарушение на ЗАНН при съставянето на АУАН, както и при неговото връчване.
След служебна проверка на данните по делото, съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление от 18.09.2025 г. е допуснато съществено процесуално нарушение, което затруднява правото на защита на наказаното дружество, каквито доводи са изложени и в жалбата от наказаното лице. Поконкретно, съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, съгласно която наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1, т. е. Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /Наредбата, НИКТГУРНТК/. От текста на разпоредбата е видно, че той обхваща широк кръг изпълнителни деяния, включително и „пускането на пазара” и „разпространението", които съгласно ЗАДС и ЗЧАВ не са синоними.
В т. 17 от ДР на ЗЧАВ е дадена дефиницията на понятието „Пускане на пазара", а именно – предоставянето на всеки отделен продукт, предназначен за крайна употреба, безплатно или срещу заплащане за първи път на българския пазар, на пазара на Европейския съюз или на пазара на държава - членка на Европейската асоциация за свободна търговия страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при което той преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.
А в т. 23 от ДР на ЗЧАВ е дадена и дефиницията на понятието „Разпространение на течни горива" – движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на последно място, съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление – посочените в чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай, след запознаване със съдържанието на обжалваното наказателно постановление от 18.09.2025 г., съдът намира за основателни възраженията в жалбата за неправилно приложение на процесуалния при издаване на обжалваното наказателно постановление. По-конкретно, при издаването му съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Налице е непрецизно посочване на цифровото описание на посочената за нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ. Посочената разпоредба предвижда наличието на повече от една форма на изпълнителното деяние на нарушението, като от формулировката й от административно-наказващият орган в обжалваното наказателно постановление не става ясно коя от формите на изпълнително деяние е приел за осъществена от наказаното лице.
Предвидените различни хипотези, при наличието на които деянието е съставомерно и се наказва, изискват прецизно очертаване на фактическия състав на нарушението /без противоречия и алтернативи/, за да е ясно какви факти е приел за установени АНО, каква е рамката на обвинението, предпоставящо както упражняването на правото на защита от наказания, така и съдебният контрол за обоснованост и законосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт. В конкретния случай цифрото описание с посочване на разпоредбите на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ не кореспондира ясно и безпротиворечиво с неговото словесно описание, което възпрепятства възможността на наказаното лице да разбере т.н. обвинение и съответно възпрепятства правото му на защита. Административно-наказващият орган не е посочил ясно и безпротиворичиво при цифровото описание на извършеното според него нарушение в какво точно се изразява същото /не е посочено кое предложение на чл. 8 , ал. 2 ЗЧАВ счита за осъществено/.
Обсъжданото нарушение е неотстранимо, съществено са и има за последица отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно на процесуално основание. По тази причина не се обсъждат възраженията и доводите по съществото на спора – има ли виновно извършено нарушение, кой е негов автор и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2 200 лв., плащането на което в брой от жалбоподателя е доказано по делото от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г. /лист 95 -гръб/, който служи и за разписка за предаване на претендираната сума. С оглед доказването на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение и предвид изхода на спора, същите следва да бъдат възложени в тежест на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя е неоснователно, тъй като същият е в предвидения минимален размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2.
Така мотивиран съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН
Цитирани разпоредби
38- чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ
- чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
- чл. 1
- чл. 42
- чл. 6, т. 2
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 43, ал. 4 ЗАНН
- чл. 53, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 58, ал. 1 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 34, ал. 7 ЗЧАВ
- чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ
- чл. 43, ал. 3 ЗЧАВ
- чл. 43, ал. 2 ЗЧАВ
- чл. 18 НИКТГУРНТК
- чл. 20 НИКТГУРНТК
- чл. 22, ал. 9 НИКТГУРНТК
- чл. 22, ал. 8 НИКТГУРНТК
- чл. 18 НПК
- чл. 238 НПК
- чл. 314, ал. 1 НПК
- чл. 14
- чл. 18, ал. 2
- чл. 3, ал. 1, т. 5
- чл. 30
- чл. 306, ал. 1
- чл. 34, ал. 1
- чл. 43
- чл. 58
- чл. 63, ал. 2, т. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 83, ал. 1