Решение № 3092 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 445/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на М. Г. Х. рпотив Заповед №Л-03-229/15.04.2026г на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС и по-специално всички изброени в нормата правни основания - психологическа несъвместимост, конфилкти съ служители и лишени от совобад ,както и важни съображнеия, съвразни със сигурността в Затвора в град Стара Загора е наредено жалбоподателят да бъде преведен в Затвора в град Ловеч. Заповедта е издадена по предложение №112-30-2309#1/19.03.2026г на Началника на Затвора в град Стара Загора, в което е посочено следното, възприето като фактически мотиви и от Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" град София: Първо са изброени всички данни за съдимостта и наложеното едно общо наказание доживотен затвор без замяна за престъпленията по присъди по НОХД №631/01г, НОХД №822/01, НОХд №74/00г, НОХД №522/02г, НОХД №1085/02г, НОХД №496/02г, НОХД №2434/04г, НОХД №2085/05г, по част от които е определено същото най-тежко наказание по НК. Изложена е историята на проследеното поведение от 2022г до настоящия момент, като е акцентирано на прояви, представляващи престъпления от частен характер, но които не са основания за носене на дисциплинарна отговорност - обиди към всеки един инспектор СДВР, който последователно е определен да отговаря за групата на доживотно осъдените на лишаване от свобода. В своя жалба №Ж-39/15.10.2019г, жалбоподателят квалифицира инспектор СДВР и дежурния главен надзирател като хора с невежество, безхаберие, детинско-инатно поведение и крайна форма на простащина. В следваща жалба №Ж-59/16.11.2019г са отправени обидни квалификации към друг служител на длъжност инспектор СДВР, ново определен да отговаря за същата група, а именно "перманентен лъжец, злобен, алчен, раболепен, двуличен, опростачен индивид на човешкия род. През следващата 2020г становището на жалбоподателя относно инспектор СДВР към този момент е обобщено писмено и приложено към предложението. С отправянето на обидни квалификации и неподчинение спрямо длъжностните лица в Затвора в Стара Загора се уронва престижа на институцията, в частност на определени служители, но тези действия не са основание за носене на дисциплинарна отговорност. Тези обидни квалификации са отправени и последвали закана, отправена на 07.12.2018г към Инспектор СДВР с думите ти си никой, ще видиш какво ще напиша за теб, ще видиш с кой си имаш работа. Освен допускането на агресия и неуважително отношение към администрацията на Затвора, още на 08.10.2010г след покана за психологическо изследване, нужно за целите на адм.д.№429/2009г по описа на АС Стара Загора, жалбоподателят е отказал да съдейства и да се подложи на психологически тестове. През 2019г. жалбоподателят е сезирал РП Стара Загора, с което неоснователно уведомил държавното обвинение, че Инспектор СДВР се държи неадекватно, мирише на алкохол и канабис и крещи на висок глас. Образувана е прокурорска преписка, която след подробен анализ на фактите е прекратена, поради липса на данни за извършено престъпление. В същото постановление на РП Стара Загора е констатирано, че в сигнала се съдържат обидни думи, което е самостоятелно и друго престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Крайно неуважителното отношение на лишения от свобода напуска пределите на пенитенциарната система и достига дори до съдебни и прокурорски органи, с което се уронва престижа на служителите, каквото е и неговата цел. След изгответно предложение до Началника на Затвора за налагане на дисциплинарно наказание "лишаване от хранителна пратка" през месеците юли и август на 2023г, наложено със Заповед №Л-3151/28.06.2023г жалбоподателят дал начало на агресивно и не уважително отношение към длъжностното лице, което към този момент изпълнява длъжността Инспектор СДВР. От сигнал на друг лишен от свобода е установено, че в продължение на три часа на 16.06.2023г жалбоподателят и други двама от същата група са обсъждали как да изгонят новия инспектор. Основната идея била да се образуват дела и така той да вдигне ръце. В хода този разговор и пред другите лишени от свобода жалбоподателят е обиждал инспектора като го е наричал дебела свиня и Цицерон. Жалбоподателят се е възприел като лицен на тази група като сам е зявил, че е сложил инспектора на кантара и кат оне сика да прави пари ще си кара моторчето с педали, защото е нещастник. В деловодството на Затвора е депозирано второ обяснение от друг лишен от свобода, от което става ясно ,че жалбоподателят има отрицателно отношение към СПД ІІ Инспектор - психолог, която нарича голяма психопатка. Отношението спрямо психолога е обективирано и в Молба №М-204/14.11.2019г в която е изложил несъгласие с изгответното от нея становище, касаещо издаване на заповед с правно основание чл.198 ЗИНЗС - относно преценка за продължаване специалния режим на изтърпяване на наказанието. Освен спрямо психолога се отправят обиди и към други служителите, по именно посочени в заповедта, които са определени като патогенни лъжци, а единият от тях и като боклук. Предвид систменото отрицателно отношение към затворническата администрация е изготвено предложение за преместване. Заповед от 29.11.2023г на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл.62 ал.1 т-4 от ЗИНЗС е наредено превеждане в Затвора в град Бургас е отменена с Решение №2666/02.04.2024г, на АС Бургас. На 09.05.2024г лишеният от свобода е върнат обратно в Затвора в град Стара Загора. Седем дни по-късно в разговор между жалбоподателя и Инспектор СДВР са отправени обидни думи към друг служител на Затвора, който е наречен "С.-тъпото". Наложено е дисциплинарно наказание със Заповед №Л-2353/30.05.2025г на Началника на Затвора Стара Загора. През месец януари 2025г жалбоподателят осъществява следващо дисциплинарно нарушение като изразява обидно отношение към другите лишени от свобода в Зона за повишена сигурност №2. На 14.01.2025г около 9.00ч на всеослушание обявява, че на този ден е Б. В., като честити празника на всички цигани. Това е провокирало напрежение у друг лишен от совбода, като е започнала размяна на обидни реплики, приключила с цинично обобщение, което не следва да бъде цитирано в съдебно решение. Видно от докладна записка от 21.07.2025г, на 12.07.2025г около 15.15ч по време на престой на открито жалбоподателят е изкопал дупка в затревената част на вътрешния двор, в която извършил ритуал "погребение" на вуду-кукла, изработена от него. В своите написания обяснения по този повод е споделил, че куклата символизира главен инспектор на длъжност - НС "НОД" до 28.07.2025г., когато е починал. Жалбоподателят забил остър предмет в куклата, която след това погребал в изкопаната дупка. Отново в писмени обясенния споделил какво точно е изрекъл в заклинанието си, като основен мотив е желанието му отворите за храна на всяко спално в зоната за повишена сигурност да бъдат отворени. Поради спецификата на реализираното правонарушение, администрацията на затвора е отправила запитване към Районно мюфтийствто зотносно писмените материали, открити при него по време на ритуала. В отговор то 08.08.2025г е посочено, че ръкописният текст на арабски език, дено със символи и графики, съдържащи шестолъчка и напис следва да се обобщи, че макар съдържанието да представлява части от одобрени мотитви и коранични думи, начинът на тяхното представяне и съчетаването им с геометрични и чужди на исляма символи поражда сериозни съмнения относно предназначението и автентичната им употреба. Арабският текст, макар и съдържащ ислямски формулировки, е използван в контекст, несъвместим с каноните на Исляма. Макетът под формата на кукла и извършеният ритуал нямали връзка с ислямската религия и се възприемат като окултна практика, категорично осъдена от ислямската идеология. Въпреки това отрицателното отношение към служителя е изразено от жалбоподателя и се констатира в Докладна записка от 21.07.2025г. На 18.07.2025г при покана от Инспектор СДВР да се яви за среща в кабинета му, жалбоподателят е отказал, като не се е подчинил и на последвалото покана разпореждане за явяване на което отвърнал с думите, че те са измамници, а конкретно Инспектора е лъжец и палячо. За последното е инициирано дело от наказателно частен характер за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК .Образувано е съдебно производство под №2192/25г по описа на РС Стара Загора. Макар лишените от свобода да не носят отговорност за писмените си изявленя, то внимание следва да бъде насочено и към жалба №Ж-94821.07.2025г срещу същият Инспектор. В документа той е характеризиран като гнусен индивид то човешкия род, за който не би употребил израза човек, колкото и малко да е човешкото в него, и некадърник, с когото не може да се работи. Последвало е ново НЧХД №3339/25г по описа на РС Стара Загора за извършено срещу същия Инспектор престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК. Тези дела са посочени като доказателства за един конфликт между жалбоподателя и служителя на Затвора в град Стара Загора, а тази ситуация надхвърля обичайното нормално за професията ежедневние на служителите. Поради тази ситуация Началникът на Затвора в град Стара Загора променил на 11.08.2025г разпределението на инспекторите СДВР по групи, защото между жалбоподателя и длъжностното лице към този момент вече имало психологическа несъвместимост. По повод издаване на заповед по чл.198 от ЗИНЗС е депозирана декларация от 25.02.2026г, до Началника на Затвора, с която се заявява отказ да бъде извършена психологическа диагностика. С това се затруднява изпълнението на служебното задължение по чл.198 ал.1 от ЗНИЗС и се цели дискредитиране на професионалните компетентници на служителя. В совите писмено изявление жалбоподателя открито споделя, че не желае да работи с поредния инспектор психолог. Освен към всички длъжностни лица жалбоподателят демонстрира психологическа непоносимост и къ мдругите лишени от свобода, настанени в Зоната за повишена сигурност №2. През месец март 2026г се е наложило да бъдат премествани от една килия в други настанените лица, поради извършван ремонт. В помещението на жалбоподателя бил настанен друг лишен от свобода, но още на следващия ден той подал жалба, в която споделил, че има нетърпимост към новонастаненото лице и отправил заплахи, че последиците ще бъдат големи, включително е възможно да са фатални, предвид личностните им характеристики и наказанието, което той изтърпява. Предвид реалната опаност, потвърдена от психолога сред проведена беседа, е взето решение жалбопоадтеля да бъде преместен в друго спално помощение и сам. Основен мотив за предложението, същият и за издаване на обжалваната заповед е системното отрицателно отноршение на жалбоподателя към всяко едно длъжностно лице, което има контакт с него в ежедневието, като използва всякакви способи за злепоставяне на служители, включително и със сигнали до държавното обвинение или други институции. Макар да е нормативно установено, че лишените от свобода не носят отговорност за написаното в молби и жалби, то непрестанните обиди и отрицателни квалификации несъмнено показват психологическа несъвместимост с когото и да е от длъжнсотните лица, което от своя страна води до нагнетяване на допълнително напрежение и назряване на конфликти. Опитите за корекционна дейност не дават резултат през годините. Жалбата е подадена от лице, което е адресат на неблагоприятен за него административен акт и в рамките на срока за обжалване, поради което е допустима. Като основния за нейната отмяна се поддържа, че са преклудирани всички факти, които са послужили за издаване на заповедта за преместване от 2023г, поради което правно значение могат да имат само онези, които са се осъществили след 09.05.2024г, при връщането му обратно в Затвора в град Стара Загора, но те нямат правната квалификация на основания по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС - не се касае за психологичска несъвместимост и конфликти със служители или лишени от свобода, които са пострадали или са близки на пострадалите от престъплението, нито е взето предвид местоположението на семейството на жалбоподателя като критерий за определяне на затвора, в който да бъде настанен, а преместването се използва и като наказание за упражняване на неговото право на жалба срещу поставянето му в положение да бъде жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. От мотивите се налага убеждението, че при преустановяване на опитите да търси защита на накърнените му права като подава жалби до компетентни институции, не би претърпял преместване в друг затвор като наказание за тези му действия. Посочва, че действително в пристъп на слабост е извършил ритуал по погребение на вуду кукла, символизираща починалия по-късно на 28.07.2025г Инспектор СДВР. Безсилието е породено от забраната, издадена от същия Инспектор за отваряне на капаците на вратите на спалните помещения за доставяне на храна, които осигуряват проветрение и движение на въздуха през лятото. Изразява съжаление за стореното, в чиято способност да причини фатален изход самият той не е вярвал. Не желае да бъде извършвано психологическо изследване, чрез беседа в присъствието на други служители от НОС на Затвора, защото всички интимни факти от живота му стават достояние на другите служители и лишени от свобода, а това го поставя в унизително положение. По тази причина е съгласен на изследване или самостоятелно, или писмено, но не и публично. По отношение на психологическата нетърпимост с настанения през месец март заявява, че е съобщил за несъвместимостта помежду му, която може да бъде повод за саморазправа между тях, но не счита, че от съдържанието на писменото му изявление следва извод за отправена заплаха като средство да бъде оставен сам в спалното помещение. Сочи, че другият лишен от свобода не е останал и в следващите спални помещения, където е бил настанен. Позовава се на участията си в различни мероприятия, провеждани от психолога, по време на които беседва с нея, но тези беседи не съдържат въпросите от психологическото формално изследване, на които отговаря устно в процедурите по ЗИНЗС и пред надзирателите. Счита, че от доказателствата по делото не се установява психологическа несъвместимост, конфликти или друга заплаха за сигурността, а се цели да бъде преместен, за да престане да подава жалби и сигнали. От съда се иска да бъде отменена заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон - без основанието по чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Същото становище, подробно развито излага и редовно упълномощения адвокат. Ответника Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" град София иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че обективните факти сочат на изявена психологичена нетърпимост към служителите и другите лишени от свобода, поради което заповедта е постановена при правилно приложение на чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна. Заповедта е издадена при неправилно приложение на чл.62 ал.1 т.4 вр. с чл.40 ал.2 от ЗИНЗС, поради което подлежи на отмяна. Първо следва да бъде пояснено съдържанието, предназначението, реда и начина на прилагане на чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС, за да се даде отговор както на жалбоподателя, така и да станат ясни критериите за законосъобразност, които съдът проверява служебно, независимо от поводите за обжалване, но до границите на съдебния контрол - целесъобразността, състояща се в избора дали ресоциализацията, безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода да се постигне с преместване в рамките на същото мястото за лишаване от свобода или в друго, по аргумент от чл.63 ал.1 от ЗИНЗС. Това е въпрос на целесъобразност, подчинен на принципа на разделение на властите и поради това не включен в съдебния контрол за законосъобразност, който обхваща - валидност, обусловена от компетентност и форма за действителност; правилно приложение на закона, осигурено първо от спазване на изискванията за съдържание на акта и процесуалните императивни правила за начин на установяване на фактите с правно значение, защото само тогава е възможно да се провери дали разпоредените да настъпят последици са санкция на онази правна норма, която органът е посочил като основание за издаване на акта. При актове, издавани в условията на оперативна самостоятелност - когато законът е предоставил повече от една мярка като средство за постигане на неговите цели, съдът проверява и дали избраната е необходима, способна ли е да постигне целта на закона, засяга ли се правната сфера на адресата повече от необходимото за постигането на законовата цел. Става ясно, че вън от съдебния контрол е въпросът защо органът е избрал да постигне целта с една мярка, вместо с друга или за случая защо вместо по-благоприятната мярка на преместване в рамките на същия затвор, Главния директор на ГД "ИН" е избрал да издаде заповед за преместване в друго място за лишаване от свобода по предложение на Началника на затвора. Тези са основните принципи на съдбения контрол върху административните актове, които определят и неговите граници. На първо място АПК не се прилага, когато актовете се издават по реда на специално уредено производство в друг закон, а такива са актовете на органите по изпълнение на наказанието, поради което правно не относими са въпросите за спазване на процесуалните правила, гарантиращи право на участие на адресата на акта. Задължително процесуално правило е заповедта за преместване на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС да бъде издадена по предложение на Началника на Затвора, с което той инициира производството и излага фактите, които Директорът на ГД "ИН" преценява като породили необходимостта от прилагане на мярката за постигане на нейните цели, определени в закона. Адресата на заповедта не се уведомява, защото вече се посочи, че когато административния акт се издава по инициатива на органа и с него се упражняват правомощия, представляващи държавна принуда, тогава преценката кой способ да се избере е въпрос на целесъобразност, поради което адресата няма право на участие в производството. Неговата защита е, чрез съдебния контрол върху актове на оперативна самостоятелност, който включва и проверка за спазване на принципа на пропорционалност - необходима ли е мярката, постига ли целта, засяга ли се правната сфера на адресата в повече от необходимото за постигане на тази цел или това е претегляне на вредите, съобразно градацията на засегнатите и защитените права и интереси. Но този въпрос по своята поредност е последен, след като се установи, че материалният закон е приложен правилно при спазване на формалните процесуални правила за издаване на административния акт, насочени да осигурят неговата законосъобразност, чрез установяване на фактите с правно значение. Правната грешка на органа относно квалификацията е основание за отмяна, когато води до противоречие между фактическото основание и упражнените правомощия, по-ясно казано, когато от фактите не следват разпоредените да настъпят правни последици. Преместването на лишените от свобода е в Раздел ІV на Част Втора "Изпълнение на наказанието лишаване от свобода", Глава осма "Места за лишаване от свобода". Следователно преместването на първо място е дейност по изпълнение на наказанието - държавната наказателна принуда, както изрично е посочено в чл.40 ал.1 от ЗИНЗС - наказанието се изпълнява, чрез настаняване в местата за лишаване от свобода, където лицето се подлага на мерките за поправително въздействие, избронеи в чл.40 ал.2 от същия закон. По аргумент от тази разпоредба и нейния съвместен прочит с чл.62 от ЗИНЗС се налага извода, че настаняването в местата за лишаване от свобода - първоначално или след началото на изпълнение на наказанието е подчинено на едни и същи цели и изисквания - тези по чл.40 ал.2 от ЗИНЗС, които в тази разпоредеба са определени по своите родови признаци, а техен вид е настаняване според определения режим, пол и възраст / реализиране на включените в наказанието ограничения/; спазване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС /осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените/; ресоциализация и сигурност в местата за лишаване от свобода /организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности, ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, /; настаняване най-близо до постоянния адрес на осъдения първоначално, а при преместване до този на близките, които го посещават /осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените/. При първоначалното разпределение по чл.58 от ЗИНЗС, което се извършва по реда, определен от главния директор на ГД "ИН", както и при последващото разпределение - каквото по своята същност е преместването, се цели и спазва същия приоритет на изискванията, който е установен императивно от чл.40 ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно чл.62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, когато лишеният от свобода желае, тогава може да бъде преместен за прилагане на поправително въздействие, чрез мярката по чл.40 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, на която това основание съответства. Следващото по чл.62 ал.1 т.2 от ЗИНЗС е временно и осигурява спазване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, която е обхваната от родовото определение за условия, които гарантират основните лични, неотменими права по чл.40 ал.2 т.1 от ЗИНЗС. Аналогично е основанието за преместване по чл.62 ал.1 т.5 от ЗИНЗС относно вид условие, чието спазване е една от гаранциите на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и също обхванато от родовото определение за гарантиращи я условия по чл.40 ал.2 т.1 от ЗИНЗС. Преместването по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съответства на възможността за упражняване на правото на свиждане, обхванато като вид от рода по чл.40 ал.2 т.4 от ЗИНЗС. Възможността за преместване по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС е дефирина, чрез родовото определение за важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето, и сигурността в местата за лишаване от свобода. Съображенията са важни, защото са свързани с посочените в чл.40 ал.2 от ЗИНЗС начини и условия на прилагане на мерките за поправително въздействие, на които е подчинено настаняването в местата за лишаване от свобода, а са родово определени, защото е използвана думата "други", а това предполага само едно смислово тълкуване - психологическата несъвместимост, както и конфликтите с пострадали, или роднини на пострадали от престъплението, които са служители или също лишени от свобода, са вид от рода важни съображения, а са важни, защото вън от съмнение имат пряко отношение към ресоциализацията, безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. Конфликтите с други лишени от свобода, които имат качеството на пострадали или близки на пострадалите от престъпление са явна причина - няма нужда от друго знание и умение, за да се предвидят техните последици, освен житейския опит и правилата на формалната логика, че сами по себе си представляват опасност за сигурността на лицето и тази на мястото за лишаване от свобода. Конфликт със служители или лишени от свобода, които са пострадали или близки на пострадалите от престъпленията, чието едно общо наложено наказание жалбоподателят изтърпява, не са описани в предложението, което е поместено като мотиви на оспорената заповед. Ответникът е определил като конфликт не изпълнението на разпореждане на Инспектор СДВР, което е поведение, консумиращо състав на дисциплинарно нарушение, поради което няма правно основание да бъде квалифицирано като друго важно съображение, свързано със сигурността в Затвора в Стара Загора. Същото се отнася и до обидното отношение към служителите и други лишени от свобода, тъй като и двата вида прояви - неподчинение, както и обидно отношение са изрично посочени в определението за дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.1 от ЗИНЗС. Дисциплинарни наказания не са наложени, а в тази връзка следва да се каже, че такова отношение е и описаното заравяне на вуду кукла, което е демонстрация на личното отношение, но то е особено унизително за лицето, към което е насочено. Следователно и без подробното формално психологическо изследване, поведението на жалбоподателя показва неговите способности на волята и особености на характера при справяне с ограниченията, които режима и условията на изтърпяване на наказанието му налагат. Няма данни и доказателства за психологическа оценка на обективното поведение ведно с причините, които са го предизвикали, а психолическата несъвместимост на лицето не е и правна квалификация на неговата душевност, тя е въпрос на специални знания и изисква да се посочи кое качество на личността, особеност на характера, на поведението, на вярванията дори не позволява продължаване на престоя в конкретното място за лишаване от свобода при спазване на чл.40 ал.2 от ЗИНЗС. Вече се направи анализ по-горе, че преместването е подчинено на същите правила, цели и изисквания, на които и първоначалното разпределение. Посоченото в чл.40 ал.2 от ЗИНЗС е онази цел на закона, която настаняването в местата за лишаване от свобода трябва да постигне в посочената от законодателя кумулативност. По тази причина е предвидено преместване, за да се съобрази новонастъпило обстоятелство, имащо правно значение за прилагане на чл.40 ал.2 от ЗИНЗС като основна норма, на която е подчинена и тази на чл.62 от ЗИНЗС. Освен, че психологическата несъвместимост не е правно понятие, а изисква специални знания за факти от субективната действителност, но сравнени с онези външни условия, при които се създава обективна невъзможност да се изпълнява наказанието в подчинение на чл.40 ал.2 от ЗИНЗС, ответникът е допуснал да обоснове преместване на лишен от свобода с причините, поради които се налага смяна на Инспекторите СДВР в Зона с повишена сигурност 2. Тези причини са поведение на жалбоподателя, представляващо дисциплинарно нарушение, защото обидите са по определение такова, но дисциплинарно накзаание не е налагано след 09.05.2024г, когато е върнат от град Бургас, а фактите преди тази дата са преклудирани от съдебното решението за отмяна на предходна заповед за преместване, защото тя е обоснована с тях - съгласно посоченото от ответника. Освен, че обидите като начин на комуникация са дисциплинарно нарушение, което не застрашава физическото здраве и сигурност на служители, нито на лишени от свобода, те са извършени и през лятото на 2025г., а предложението е от пролетта на 2026г. Преместването с цел сигурност в мястото за лишаване от свобода е мярка от спешен порядък, а прилагането й половин година по-късно, отрича способността на отправените преди близо една година спрямо настоящия момент обиди към служители, да породят опасност за другите. В същата връзка да се твърди, че служителите ще работят само с лица, които са психологически съвместими с тях, поставя въпроса за пригодността за изпълнение на службата. Лишаването от свобода изисква ресоциализация именно, защото лицата, изтърпяващи това тежко наказание, особено онези на доживотен затвор, не са съвместими с правилата на социума. Някои от тях нямат уважение към човешкия живот, което изключва да са способни на искрено, в същността им зачитане на човека като ценност само поради това, че е човек, без значение на неговите външни белези, характер, поведение, на което е основана съвременната цивилизация, която законите ни пазят. Отказите за извършване на психологическо изследване също не са съображение важно, защото не са свързани с ресоциализацията, нито със сигурността на лицето или на мястото за лишаване от свобода. Преодоляването на отказа е въпрос на работа с лицето, която е в компетността на психолога. Невъдможността на ИСДВР, псигола и НС "НОД" да осъществяват корекционно-възпитателна работа, защото жалбоподателят ги обижда не е важно съображение за преместване, защото не отговаря на критериите по чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС. Това поведение има своята правна квалификация и методи за корекция, а преместването е подчинено на сигурността на лицето, на тази на пострадалите или близките на пострадалите от престъплението, както и на сигурността в мястото за лишаване от свобода. Поводът за издаване на настоящата заповед, както следва от изложените мотиви е жалбата от 12.03.2026г до Окръжна прокуратура Стара Загора, в която жалбоподателят е посочил, че на 11.03.2026г в 12.30ч при него е настанено друго лице, изтърпяващо същото наказание, с което имат силно влошени лични отношения - жалбоподателят е ползват и термина психологическа несъвместимост, но и конкретно е казано какво има предвид, а именно силно влошени лични отношения. Това е заявил и на 11.03.2026г пред служителя, извършил преместването. Посочил е, че на 11.03.2026г около 16.00ч е поискал отново разговор с инспектор СДВР на ЗПС -2, в хода на който отново е обяснил, че имат нетърпимост един към друг и са в силно влошение отношения. Такива отношения между лишените от свобода не само, че не са нещо необичайно, но и се вземат предвид при всяко настаняване на повече от едно лице в спално помещение, за да се гарантира нормата на чл.40 ал.2 от ЗИНЗС, чието подробно прилагане е предмет на ППЗИНЗС. Преценката се извършва винаги, дори и ако се касае за временно едновременно настаняване. Жалбоподателят не е предприел поведение на агресия, а е информирал за конфликт между тях, но в отговор от него е поискано да пише обяснение. В жалбата до Окръжна прокуратура Стара Загора е описан броя и капацитета на спалните помещения, както разпределението на лицата във всяко едно от тях, за да се обоснове реална възможност да не бъде извършено настаняване в разрез с правилата на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В тази жалба отсъстват заплахи срещу другото настанено лице, а е посочено, че последиците от конфликт могат да бъдат фатални. Предвиждането на този логичен резултат не означава заплаха за сигурността в затвора, създадена от обективни причини, защото съвместното настаняване е по решение на длъжностно лице по изпълнение на наказанието, без да се спази правилото за преценка на опасността, която всяко едно лице представлява при определени обстоятелства. Жалбоподателят е поискал от Окръжна прокуратура Стара Загора да се вземат спешни мерки за прекратяване на съвместното настаняване, защото между двамата има нетърпимост. Дали тази жалба е основателна или не, дали е допустима е въпрос, който решава прокуратура, в чиято компетентност е надзора за законността в затворите. Факта, че лицето подава жалба и търси законовия ред за уреждане на ситуацията, която според него е конфликтна, означава, че заплаха към този момент неговото поведение не представлява. Няма регистрирани прояви на насилие, извършени от жалбоподателя спрямо други лишени от свобода или служители, а подаването на жалби и съответно извършването на дисциплинарни нарушения - обиди към служители и други лишени от свобода - като такъв е определен сулчая на поздрав за празника на ромската общност, както и не изпълнение на разпореждания са дисциплинирани нарушения, които не засягат здравето и личността на никого. Отделен въпрос е, че те предизвикат отрицателни емоции, но описаните случаи на отделни прояви първо не са всекидневние, второ са предмет на нереализирана дисциплинарна отговорност, която поставя въпроса дали са истина, и трето не обективират провокиране на конфликтки между други лишени от свобода, което вече би застрашило сигурността в мястото за лишаване от свобода, и би обосновало, че личността на жалбоподателя изисква той да бъде преместен в подчинение на целите по чл.40 ал.2 от ЗИНЗС. Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК, вр. с чл. 63 ал.2 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора