Решение № 6984 от 4.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1653/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба на Т. Д. Й. със съдебен адрес гр., ул. „ “, № вх., ет., ап. против ревизионен акт / РА/ № 03000322004563-091-001/13.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000323083831-003-001/03.05.2023г., с който са му установени задължения както следва: по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016г., 2017 г. 2019 г., 2020 г. и 2021г. в общ размер на 23 238.00 лв. и лихва за забава от 5 651.65 лв.; по ЗДДС за описани в рев. акт данъчни периоди в общ размер на 63 874.74 лв. и законна лихва от 16 901.88 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО по описани в рев. акт данъчни периоди от 15 479.03 лв. и законна лихва от 4 539.26 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица по КСО по описани в рев. акт данъчни периоди от 5 415.50 лв. и лихва за забава от 1 618.50 лв., вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО по описани в рев. акт данъчни периоди от 7 708.66 лв. и лихва за забава от 2 555.67 лв.

Жалбоподателят релевира съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като рев. акт преповтаря фактическите твърдения на рев. екип от ревизионния доклад. В тази връзка се твърди отсъствие на обективна проверка на относимите факти, тяхната тенденциозна и превратна преценка. Няма извършени насрещни проверки на лицата, закупили стоки по интернет, за да могат същите да посочат продавача. Органите по приходи е следвало да изложат мотиви за всеки един контрахент. Няма доказателства за прехвърлено право на собственост върху стоките към трети лица. Направените плащания на цената не могат да формулират извод за извършана търговска продажба. В нарушение на принципа за законност и обективност рев. екип е използвал данни от друго производство и по-специално декларация на РЛ за ползвана търговска надценка вместо да извърши проверка и анализ на дружества със сходен предмет на дейност. Според оспорващото лице е налице материална незаконосъобразност на оспорения РА. От събраните доказателства се установява, че Й. не е осъществявал от свое име и за своя сметка търговска дейност, а е действал от името и за сметка на „Флай бар“ ЕООД, „КК Фреш“ ЕООД и „ “ ЕООД. Сумите, получавани от НП и ППП, са били предавани на управителите на дружествата, за което са били представени квитанции. Получената информация от „Еконт Експрес“ ООД, чрез предоставен линк – данни касаещи получените и изпратени пратки, както и изплатените наложени платежи и пощенски парични преводи, съдържа вторична и обобщена информация. Оспорва се преценката на рев. екип за съществуване на предпоставки по чл.122 от ДОПК. Отправеното към съда искане е за цялостна отмяна на издадения РА с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, негов пълномощник депозира писмено становище за основателност на жалбата, претендира се присъждане на направените разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от гл. юриск. И. Н.-П., която оспорва жалбата, твърди нейна неоснователност, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата с нарочно определение / л. 24 от делото/, а по повод проверката за нейна основателност на беше установено следното:

Административното производство е било образувано на основание заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322004563-020-001/07.09.2022 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна /л.191-192 от преписката/, овластен по чл. 112, ал.2 от ДОПК със заповед Д-47/14.01.2022г. на директора на ТД на НАП-Варна / л. 201-202/. Обхватът на възложената ревизия на Т. Д. Й. е за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г.; за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода 01.12.2016 г. - 28.02.2017 г. и 22.09.2019 г. - 31.12.2021 г.; осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016г. - 31.12.2017 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г.; осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и 01.01.2019г. - 31.12.2021 г.; осигурителни вноски за ДЗПО - универсален пенсионен фонд /УПФ/ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и 01.01.2019 г - 31.12.2021 г. За ръководител на ревизията е бил определен гл. инспектор по приходите И. Б. Ж.. ЗВР е била връчена на РЛ на 09.09.2022г. / л.190/.

На 30.01.2023г. е било изготвено уведомление до РЛ по чл.124, ал.1 ДОПК, връчено на 31.01.2023г. по електронен път на деклариран от Й. негов електронен адрес / л. 223, 281-292/. В предоставения срок РЛ не е депозирало попълнени декларации по чл.124 ДОПК за ревизираните периоди, а единствено писмени обяснения, че работи от името и за сметка на дружества, които са го упълномощили / л. 220 /.

Органите по приходи са приобщили към доказателствения материал събрани доказателства от предходни данъчни проверки / л. 345, 349, 363/, включително от насрещни проверки / л. 330-345/.

След изисквана информация куриерски фирми за получени и изпратени пратки от РЛ е постъпила такава от „Еконт експрес“ за периода 01.01.2015 г. – 31.10.2021г. / данни за получени парични преводи, за изпратени парични преводи, за получени наложени платежи, за изпратени пратки, за получени пратки / л. 440-452/.

На 22.02.2023 г. е бил изготвен ревизионен доклад / РД/- л. 113-165, връчен на същата дата на РЛ.

На 07.04.2023г. Й. е подал писмено възражение срещу РД / л. 309-312/ в удължения до същата дата срок по чл.117, ал. 5 ДОПК.

На 13.04.2023г. възложителят и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-03000322004563-091-001/13.04.2023 г., с който са определили спрямо Т. Й. задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДДС, данък за самоосигуряващи се лица – ДОО, здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, задължения за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица във връзка с чл.122, ал.1 т. 1, 2, 4 и 5 ДОПК /л. 166-189/. Органите по приходи са приели, че Т. Й. е извършвал търговска дейност, от която е реализирал доходите, които не е декларирал. Системно и многократно е изпращал чрез куриерски фирми пратки на дрехи и обувки, ползвайки фейсбук групи с получатели различни физически лица, заплащали продуктите с наложен платеж или парични преводи. Рев. екип е приел, че Й. през ревизираните периоди е осъществявал търговска дейност за своя сметка, а не за сметка на „ Флай Бар“ ЕООД, „ “ ЕООД и „ КК Фреш“ ЕООД, тъй като тези дружества нямат търговски обекти, техните собственици притежават множество търговски дружества със непогасени данъчни задължения. Представени от РЛ квитанции към ПКО са счетени за неверни документи, съставени за целите на рев. производство. При ползване на събраната информация за извършена онлайн търговия от Й. при ползване куриерските услуги на „ Еконт експрес“ ООД и съобразявайки декларирана от самия Й. търговска надценка от 75 % при предходна данъчна проверка е била определена данъчна основа по чл.122, ал.2 ДОПК, установен данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ. Анализирайки събраните писмени доказателства, рев. екип е констатирал, че РЛ е достигнало на 30.08.2019 г. облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 50 954.33 лв. За периода от 22.09.2019 г. до 31.12.2021г. Й. е извършил облагаеми доставки на стоки данъчна основа от 304 686.22 лв., като дължимият ДДС е в общ размер от 60 937.24 лв. На основание чл. 124а във вр. с чл.122 ДОПК органите по приходи са определели на РЛ задължения за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лица, подробно описани по периоди и размери в обжалвания рев. акт.

Ревизионният акт е бил връчен на 19.04.2023г.

На 03.05.2023 г. е бил издаден акт за поправка на ЯФГ №П-03000323083831-003-001/03.05.2023 г.“. В мотивите на този акт се сочи допусна изчислителна грешка и по- специално относно лихвите за ЗО и за ДДС /л. 101-112/.

На 11.05.2023г. Й. е подал жалба по административен ред, оставена без уважение с решение № 118/10.07.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна. В мотивите на потвърдителния контролен акт е обективирана позиция и аргументация в насока обоснованост на възприетите юридически факти и правилност на определените задължения за данъци и ЗОВ на Т. Й.. Безспорен факт е, че жалбоподателят е местно физическо лице, което има регистрирано на 30.03.2022г. търговско дружество – „Тренд 22“ ЕООД / извън периода на конкретната ревизия/, както и че РЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Събраните в ревизията извлечения от банковите сметки на РЛ за периода 2016 г. - 2021 г. сочат, че Т. Д. Й. е извършвал плащания към facebook.com за периода от м. 04/2016 г. до м. 10/2021 г. в общ размер на 7674, 84 лв. /л. 150/. В дадени писмени обяснения Й. твърди, че осъществените плащания са били за сметка на „Флай Бар“ ЕООД и „ “ ЕООД. Същият е представил еднотипни авансови отчети за получени пари в брой към „Флай Бар“ ЕООД за 2017 г., 2020 г. и 2021 г. и към „ “ ЕООД за 2021 г. с общ размер 15 650, 00 лв.

Относно „КК Фреш” ЕООД в ревизионното производство са били приобщени документи от извършена насрещна проверка на „Еконт експрес“ ООД /л. 439, 448, 383/ с данни за предоставени куриерски услуги и изплатени суми на Т. Й., като представител на „КК Фреш” ЕООД /диск папка - Еконт/.

Изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от „КК Фреш” ЕООД е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. /л. 25/. Дружеството не е представило исканите документи пред рев. екип. Същото няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. и 2020 г., не са били публикувани ГФО към НСИ и ТР. Установени са изискуеми задължения в особено големи размери. Няма данни къде дружеството е осъществявало търговска дейност.

Относно „ “ ЕООД, в ревизионното производство са били приобщени документи от извършена насрещна проверка /л. 439, 368, 385/, включително данни от „Еконт Експрес“ ООД за предоставените куриерски услуги и изплатени суми на Т. Й. в качеството му на представител на „ “ ЕООД /диск папка - Еконт/. Тези източници сочат, че Т. Й. е изпращал пратки от името на „ “ ЕООД и е получил в брой НП и ППП за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. На „ “ ЕООД е била извършена ревизия с обхват данък върху добавената стойност за периода 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г. с установявания за осъществявана търговска дейност от това дружество с разредители и химически вещества. Същото няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г., не са били публикувани ГФО към НСИ и ТР, има установени задължения в особено големи размери.

В регистъра за уведомления по чл. 62 от КТ е отразен сключен трудов договор на Т. Й. с „ “ ЕООД, като търговски представител считано от 01.04.2021 г. /веднага след освобождаването от „Флай Бар“ ЕООД/ до 21.03.2022 г. РЛ е назначено с посочено работно място гр. Варна, а според предоставената информация от куриерското дружество пратките са били изпращани предимно от [населено място]. В публичен регистър „Съобщения по чл. 32 от ДОПК“ на НАП са били отразени множество публикувани съобщения до „ “ ЕООД за връчване на данъчни документи, посочени в табличен вид на стр. 25 от РД. Дружеството не е представило изисканите документи.

Органите по приходите са установили, че за 2021 г. са били изплатени НП и ППП на обща стойност 57 077, 00 лв. с получател Т. Й., като представляващ „ “ ЕООД, посочени в табличен вид на стр. 26 от РД.

По повод връчено на Й. искане за представяне на документи и обяснения /л. 232-287/ на 04.11.2022 г. са били представени - трудови договори, декларации, договори за покупко-продажба на МПС, служебни бележки от работодател, справка за осигурителен доход, авансови отчети за реклама, издадени от „ “ ЕООД и „Флай Бар“ ЕООД, разписки за получени суми, издадени от „Флай Бар“ ЕООД, квитанции за предадени суми на „Флай Бар“ ЕООД, писмени обяснения, пълномощни и др., подробно посочени на стр. 27 от РД /л. 152/ В табличен вид на стр. 27-29 от РД органите по приходите са обобщили представените 65 бр. разписки от ПКО за предадени пари на представител на „Флай Бар“ ЕООД за периода 2017 г. - 2021 г. в общ размер на 418743, 64 лв. Сумите, по години, са съпоставени със сумата на изплатените пратки от „Еконт Експрес“ ООД с име на изпращач „Флай Бар“ ЕООД в общ размер на 362232, 99 лв. /л. 151/.

Аналогично /в табличен вид на стр. 30 от РД/, органите по приходите са обобщили представените 14 бр. разписки от ПКО за предадени пари на представител на „ “ ЕООД за периода 2021 г. - 2022 г. в размер на 67030, 61 лв. /, от които 57979, 65 лв. се отнасят за ревизирания период 2021 г./. Сумите за 2021 г. са съпоставени със сумата на изплатените пратки от „Еконт Експрес“ ООД с име на изпращач „ “ ЕООД в общ размер на 42884, 00 лв. / стр. 30 от РД/.

В дадено писмено обяснение в досъдебната фаза /л. 237-238/ Т. Й. не отрича да е изпращал пратки и получавал суми по наложен платеж, но твърди, че е действал от името и за сметка на „Флай Бар“ ЕООД, „КК Фреш“ ЕООД и „ “ ЕООД. Твърди отсъствие на сключен договор с Еконт експрес“ ООД от негово име. Посочва, че са му били предавани опаковани стоки, които е изпращал на клиентите чрез куриерското дружество, не е посочил кой комуникира с клиентите.

Към рев. преписка е приобщена декларация от Т. Й. за ползвана търговска надценка от 75 % /л. 351 /.

Според събраните банкови извлечения от разплащателните сметки, с които Й. е оперирал, са извършени плащания към facebook за периода от м.04.2016 г. - 2021 г., които за относимия за облагането период 2017 г. - 2021 г. са в общ размер на 10596, 52 лв. /таблица на стр. 30-31 от РД, л. 151-гр.-150/. В ревизионното производство Й. не е представил издадените фактури за реклама от facebook /Ирландия/, по които са били реализирани плащания от банковите му сметки и за които твърди, че са за сметка на двете дружества /л. 220/.

Собственикът на „Флай Бар“ ЕООД е управител на 8 дружества. Извършена е ревизия на търговеца с обхват КД по ЗКПО за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г. и ДДС по ЗДДС за периода от 15.01.2018 г. до 31.10.2018 г., при която са установени укрити приходи от получени НП и ППП от офиси на „Еконт Експрес“ ООД [населено място], [населено място] и [населено място].

Собственикът на „КК Фреш“ ООД е управител на 18 дружества. Като изпращач в справката на куриерското дружество фигурира „КК Фреш“ ЕООД, а като получатели на НП - С. Х. П., Т. Д. Й., З. Х. П., Р. П. Г.. Собственикът на „ “ ЕООД е управител на 16 дружества. Извършени са две ревизии на „ “ ЕООД с обхват ДДС по ЗДДС за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. и от 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г., при които е установена дейността на дружеството „търговия на едро с органичен разтворител INS A HIGH CN38140090“ и са определени данъчни задължения в значителен размер.

В ревизионното производство е било установено, че получените от Т. Д. Й. доходи от продажба на стоки чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ ООД са както следва: за 2016 г. в размер на 89585, 55 лв., за 2017 г. в размер на 4380, 00 лв., за 2019 г. в размер на 89499, 49 лв., за 2020 г. в размер на 248808, 47 лв. и за 2021 г. в размер на 87327, 00 лв.

Въз основа на събраните доказателства и на основание чл. 122 от ДОПК вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е бил установен размер на доходите за определяне на финансов резултат от дейността на жалбоподателя, както следва: за 2016 г. в размер на 88454, 72 лв., за 2017 г. в размер на 3650, 00 лв., за 2019 г. в размер на 84584, 82 лв., за 2020 г. в размер на 207340, 39 лв. и за 2021 г. в размер на 72772, 50 лв. Същите представляват получените от жалбоподателя суми по наложен платеж от „Еконт експрес“ ООД без ДДС.

Органите по приходите са установили, че доставките на стоки - дрехи и обувки, са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС. Т. Й. е достигнал оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС в размер на 56875, 00 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Следвало е да подаде заявление за регистрация по закона до 14.01.2016 г. и да бъде регистриран по закона до 28.01.2016 г. С оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е съобразено, че дължимите суми за данък върху добавената стойност за периода от 29.01.2016 г. до 30.11.2016 г. са погасени по давност. Към 30.11.2016 г. облагаемият оборот 12 месеца назад /м.12/2015 г. - м.11/2016 г./ е в размер на 97016, 55 лв. За извършени доставки считано от 01.12.2016 г. ревизиращият екип е приложил реда на облагане с данък по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. За периода от 01.12.2016 г. до 28.02.2017 г. са извършени облагаеми доставки на стоки с данъчна основа общо в размер на 9304, 17 лв. и дължим ДДС в размер на 1860, 83 лв.

За периода м.03/2017 г. - м. 12/2018 г. ревизиращите органи не са установили получени облагаеми доходи от търговска дейност. Т. Й. е достигнал оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС в размер на 50954, 33 лв. към 30.08.2019 г. РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация по закона до 07.09.2019 г. и да бъде регистриран по ЗДДС до 22.09.2019 г. За извършени доставки, считано от 22.09.2019 г. ревизиращият екип е приложил реда на облагане с данък по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. За периода от 22.09.2019 г. до 31.12.2021 г. са извършени облагаеми доставки на стоки с данъчна основа общо в размер на 304686, 22 лв. и дължим ДДС в размер на 60937, 24 лв., посочени в табличен вид на стр. 34-36, 50-54 от РД и подробно описани по данъчни периоди на стр. 56-67 от РД.

В ревизионното производство не са били представени документи - оригинали на фактури за покупки, в резултат на което е бил направен извод, че за лицето не са били установени доставки с право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71 от ЗДДС.

Органите по приходи са установили, че първото плащане към Фейсбук е било извършено през м.04/2016 г. Направен е извод, че Й. е имал задължение за подаване на заявление за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС във връзка с достигнат облагаем оборот над 50000 лв. По силата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение на получените рекламни услуги е на територията на България, поради което данъкът се начислява чрез издаване на протоколи по чл. 117, ал.1, т.1 от ЗДДС в сроковете, определени в чл. 117, ал.3 от ЗДДС.

Ревизиращият екип е определил данъчни основи за облагане с ДДС по реда на чл.122 от ДОПК и съответния дължим данък на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, посочени в табличен вид на стр. 54-56 от РД.

Органите по приходи са установили, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Т. Д. Й. не е имал регистрации като свободна професия, занаятчийска дейност, ЕТ или земеделски стопанин. В качеството си на самоосигуряващо се лице, не е декларирал и не е внасял авансови вноски.

Като лице, упражняващо дейност по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, жалбоподателят е подлежал на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, Й. е бил длъжен да внася за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, жалбоподателят е следвало задължително следва да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като определя авансови осигурителни вноски за ДЗПО - УПФ върху осигурителния доход за ДОО и ги внася изцяло за своя сметка /чл. 157, ал. 5 от КСО/ в определения с чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 4 от КСО срок.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО жалбоподателят е следвало да определя окончателен размер на осигурителния си доход въз основа на данните от ГДД по ЗДДФЛ, изчислен по реда на чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧ. Осигурителни вноски за довнасяне се дължат за фонд ДОО и за ДЗПО.

Органите по приходите са установили, че Й. дължи авансови и окончателни осигурителни вноски и за ДОО и за ДЗПО - УПФ, както следва:

• За 2016 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 645, 12 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 252 лв.; дължими осигурителни вноски за ДОО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 3348, 48 лв. /26160, 00 х 12, 8%/; дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1308, 00 лв. /26160, 00 х 5%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 29 от РА/;

• За 2017 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 126, 96 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 46 лв.: дължими осигурителни вноски за ДОО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 88, 91 лв. /644, 29 х 13, 8%/; дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 32, 21 лв. /644, 29 к 5%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 30 от РА/;

• За 2019 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 994, 56 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 336 лв.; дължими осигурителни вноски за ДОО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1883, 40 лв. /12725, 70 х 14, 8%/; дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 636, 29 лв. /12725 70 х 5%/. Определени са и дължими лихви за просрочие. /съгл. таблица на стр. 30 от РА/;

• За 2020 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 1083, 36 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 336, 00 лв.; дължими осигурителни вноски за ДОО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 3223, 44 лв. /21780, 00 х 14, 8%/; дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1089, 00 лв. /221780, 00 х 5%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /съгл. таблица на стр. 30 и 31 от РА/;

• За 2021 г. - авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 1154, 40 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 390, 00 лв.; дължими осигурителни вноски за ДОО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 2930, 40 лв. /19800, 00 х 14, 8%/; дължими осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 990, 00 лв. /19800, 00 х 5%/. Определени са и дължими лихви за просрочие. /съгл. таблица на стр. 76 и 78 от РД/.

Рев. екип е счел, че жалбоподателят дължи авансови и окончателни осигурителни вноски за ЗО, както следва:

• За 2016 г. - авансови вноски в общ размер 403, 20 лв., от които внесени в размер на 201, 60 лв., дължими в размер на 201, 60 лв.; дължими осигурителни вноски за ЗО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 2092, 80 лв. /261 60, 00 х 8%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 36 от РА и л. 172-гръб от адм. преп./;

• За 2017 г. - авансови вноски в общ размер 184, 00 лв., от които внесени в размер на 147, 20 лв., дължими в размер на 36, 80 лв.; дължими осигурителни вноски за ЗО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 51, 54 лв. /644, 29 х 8%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 37 от РА/;

• За 2019 г. - авансови вноски в общ размер 537, 60 лв., които не са внесени; дължими осигурителни вноски за ЗО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1018, 06 лв. /12725, 70 х 8%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /съгл. таблица на стр. 37 от РА/;

• За 2020 г. - авансови вноски в общ размер 585, 60 лв., които не са внесени; дължими осигурителни вноски за ЗО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1742, 40 лв. /21780, 00 х 8%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 38 от РА/;

• За 2021 г. - авансови вноски в общ размер 624, 00 лв., които не са внесени; дължими осигурителни вноски за ЗО върху определения за окончателен осигурителен доход в размер на 1584, 00 лв. /19800, 00 х 8%/. Определени са и дължими лихви за просрочие /таблица на стр. 38 от РА/.

При проверка по чл. 184 от ГПК на представения от ответника електронен носител се установи следното:

1. Поправка на Ревизионен акт № П-03000323083831-003-001 / 03.05.2023 г. е подписан от И. Б. Ж. на 03.05.2023 г. в 15: 18: 30 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на И. Б. Ж. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 24.08.2022 г. до 24.08.2023 г. Ревизионният акт е подписан и от С. А. П. на 03.05.2023 г. в 15: 19: 23 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на С. А. П. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 15.02.2023 г. до 15.02.2024 г. 2. Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322004563-020-001 / 07.09.2022 г. е подписана от С. А. П. на 07.09.2022 г. в 16: 18: 59 часа, като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на С. А. П. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 16.02.2022 г. до 16.02.2023 г. 3. Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322004563-020-002 / 07.12.2022 г. е подписана от С. А. П. на 07.12.2022 г. в 10: 34: 15 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на С. А. П. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 16.02.2022 г. до 16.02.2023 г. 4. Ревизионен акт № Р-03000322004563-091-001 / 13.04.2023 ге подписан от С. А. П. на 13.04.2023 г. в 14: 06: 27 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на С. А. П. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 15.02.2022 г. до 15.02.2023 г. Ревизионният акт е подписан и от И. Б. Ж. на 13.04.2023 г. в 14: 23: 07 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на И. Б. Ж. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 24.08.2022 г. до 24.08.2023 г. 5. Ревизионен доклад № Р-03000322004563-092-001 / 22.02.2023 г. е подписан от И. Б. Ж. на 22.02.2023 г. в 10: 50: 43часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на И. Б. Ж. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 24.08.2022 г. до 24.08.2023 г. Ревизионният доклад е подписан и от В. Х. Х. на 22.02.2023г. в 10: 52: 15 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на В. Х. Х. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 29.08.2022 г. до 29.08.2023 г. В хода на съд. производство ответникът представи данни за подадени уведомления по чл. 62 от КТ от „Флай бар“ ЕООД, „ “ ЕООД и „КК Фреш „ ЕООД /л.80-107/, а жалбоподателят- извлечения от сметки 421 и 422 на „ “ ЕООД за 2021г. и фактури за чанти, дрехи и обувки с получател „ “ ЕООД и „Флай бар“ ЕООД /л. 67-73/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Оспореният по съдебен ред РА изхожда от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП- Варна - възложил ревизията, след като е бил надлежно овластен от директора на ТД на НАП-Варна по реда на чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК. Другият издател на РА е гл. инспектор по приходите, който е бил определен за ръководител на ревизията по цитираните по- горе ЗВР.

Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид изложените по-горе фактически данни за автори на оспорения ревизионен акт се налага извод, че нормативното изискване е спазено. Издателите на акта са разполагали с материална компетентност и такава по степен. Налице е и териториална компетентност на издателите, които са част от териториалната дирекция на НАП [населено място]- компетентната териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК, тъй като ревизираното лице е с постоянен адрес в [населено място].

Атакуваният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад, обективира както фактическите основания на определените задължения за данъци и ЗОВ на РЛ, така и правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер, периоди и субект.

Доказателствените източници сочат, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и акта за неговата поправка са подписани с квалифициран електронен подпис. Според новелата на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Електронният подпис е приравнен на саморъчен / арг. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. В тази връзка при евентуална невалидност на КЕП на издатели на ревизионен акт следва да се счита, че липсва положен подпис от същите върху акта, а според чл.120, ал.1 т. 8 ДОПК подписът на авторите на рев. акт е въведен от законодателя като изискване за форма на рев. акт.

Според решение от 20.02.2024г. на СЕС по дело С-466/2022г. „ ако и доколкото националното право предвижда възможност за оспорване на доказателствена сила на саморъчен подпис, такава възможност трябва да е налице и по отношение на квалифицирания електронен подпис“. Дадената трактовка от Съда на Европейския съюз сочи на извод, че няма забрана за обявяване невалидност на КЕП, приравнен на саморъчен такъв, при уредба в националното законодателство по оспорване доказателствената сила на саморъчен подпис. Подобна възможност съществува в българската правна уредба, но в конкретния случай няма оспорване валидността на КЕП от страна в настоящия съдебен процес. Освен това ответната страна представя в хода на съдебното производство доказателства за валидност на същите. В тази връзка предвид фикцията за „приравняване“ на КЕП със саморъчен подпис съдът приема, че обжалваният рев. акт е издаден в съответствие с изискванията за форма, разписани в чл. 120, ал.1 от ДОПК, включително и за положен подпис от издателите по т.8 на посочената правна норма.

Атакуваният РА е издаден при спазване на разписаните процесуални правила в ДОПК. Същият обективира волеизявление на органи по приходи с предмет данъчни задължения и ЗОВ по видове и периоди, попадащи в обхвата на ревизията по ЗВР. Постановената ЗВР е била надлежно връчена на РЛ при спазване на чл.114, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая ревизиращият екип е спазил това нормативно предписание.

Докладът е бил изготвен при спазване предписанието на чл.114 ДОПК. Той е бил надлежно връчен на РЛ, което е могло да упражни процесуалното право на писмено възражение. В оспорения РА се съдържат данни за обсъждане на това възражение, поради което се налага извод за спазено предписание на чл. 120, ал.2 ДОПК.

Лишено от основателност е оплакването за „тенденциозно и превратно“ извършената ревизия. Първо, това възражение няма обосновка, не се посочват аргументи, обосноваващи превратно упражняване на правомощия от органите по приходи. Няма точно и ясно назоваване на неправомерно преследвана цел от рев. екип, както и доказателства, потвърждаващи достоверност на подобно твърдение. Второ, ако Й. счита, че тенденциозно и превратно е проведена ревизия, е необяснимо защо не е заявил подобно оплакване още в писмено си възражение срещу ревизионния доклад, когато първоначално се е запознал с всички извършени процесуални действия и всички събрани доказателства в хода на ревизията, за да може своевременно да се провери това негово възражение и да се предприемат съответни действия. Неговото бездействие при запознаване с извършените действия в хода на ревизията и заявяването на такова оплакване едва при обжалване на рев. акт обслужва единствено защитната теза на лице, целящо отмяна на рев. акт, с който са му установени задължения за данъци и ЗОВ.

Неубедително с оглед бланкетен характер е оплакването на Й. в жалбата до съда за неспазен принцип на законност в проведеното рев. производство. Няма изложени аргументи в насока нарушаване на конкретни процесуални задължения от страна на рев. екип.

Голословно и поради тази причина неоснователно е и възражението на оспорващото лице за нарушен принцип на обективност от органите по приходи, тъй като не се посочват данни за пристрастно процесуално поведение на екипа, провел ревизията. В обобщения съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в досъдебната фаза на процеса.

При изследване материалната законосъобразност на оспорения РА съобрази, че Й. не оспорва по размери, а само по основание определените му задължения за данъци и здравноосигурителни вноски/ ЗОВ/.

Възражението му за недоказани търговски продажби на стоки поради единствено събрани екселски таблици от куриерската фирма „Еконт експрес“ е лишено от основателност.

Първо, органите по приходи са събрали относима информация от „Еконт експрес“ ООД, изисквайки данни от това дружество по реда на чл. 37 ДОПК, а именно от трето лице, което не е субект на административния процес. Получените такива се обективират на оптичен носител – веществено доказателствено средство, изрично регламентирано в чл. 69 ДОПК. Освен това нормативното предписание на чл. 54, ал. 5 ДОПК свидетелства за законодателен подход по разширяване кръга на информационните източници с разпечатки от технически носители.

Второ, получената информация от „Еконт експрес“ ООД под формата на таблици за получени пратки, за изпратени пратки, за получени преводи, за наложени платежи отразява възприет подход на работа и отчетност от това дружество при осъществяване на куриерската му дейност, като тези таблици обобщават данните от първичните документи предвид вписаната конкретна информация по всяка товарителница за дата на подаване на пратка, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложени платежи и копия на РКО. За целите на конкретното рев. производство куриерската фирма към екселските таблици е приложила и електронни документи, наименувани „ Електронно изявление“, удостоверяващи приети от жалбоподателя наложени платежи и пратки. В този контекст обобщената информация под формата на таблици се придружава от първични източници на информация – удостоверителни изявления на Й..

Трето, цитираните електронни изявления се приравняват на писмени такива предвид фикцията по чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕП. В тази връзка същите са частни писмени документи. Съгласно чл. 180 ГПК, приложимо на основание § 2 ДОПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Й. не оспорва истинността на документите, наименувани „ Електронни изявления“. Те свидетелстват за факта по приемане от жалбоподателя на наложени платежи и на куриерски пратки т.е. това са частни свидетелстващи документи, представляващи извънсъдебно признание, понеже удостоверяват неизгодни за Т. Й. факти на получени плащания и на стоки. Според правната теория частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за издателя си юридически факти. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност, изпращайки посредством куриерски фирми стоки на купувачи и получавайки след това чрез наложен платеж и парични преводи цената от тази онлайн търговия.

Четвърто, предвид конкретиката на казуса изводите на органите по приходите за укрити приходи не почиват единствено на производни доказателствени източници. Представени са не само таблици от куриерското дружество, но и първични счетоводни документи – цитираните по-горе електронни изявления с характер на извънсъдебно признание. Освен това достоверността на информацията от тези доказателствени средства не противоречи на дадените писмени обяснения и от самия жалбоподател, твърдейки че той е изпращал като упълномощено лице на „Флай Бар“ ЕООД и „ “ ЕООД стоки за продажба чрез разнос от „Еконт експрес“ ООД и че той е получавал наложените платежи. Както обясненията по чл.53 от ДОПК, така и декларациите по чл.124 ал.3 от ДОПК са допустими доказателствени средства, чието авторство не е оспорено от жалбоподателя в хода на съдебния процес.

Съвкупният анализ на посочените доказателствени източници не констатира противоречие помежду им и убеждава в достоверност на фактическите констатации по РА за извършена Т. Й. търговска дейност посредством наложен платеж- услуга по доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /вж. § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги/. От тази електронна търговия Й. е реализирал приходи, които не са били декларирани и поради тази причина се считат за укрити такива.

Цялостното изследване на доказателствените източници изключва достоверност на изложената в жалбата до съда теза, че Й. е извършвал търговска дейност от името и за сметка на „ “ЕООД, „Флай бар“ ЕООД и „КК Фреш“ ЕООД.

Според дадените от Й. писмени обяснения в досъдебната фаза той първо е получавал адресите на купувачите и самите стоки, „ готови, пакетирани от управителите на двете дружества „ /л. 220 /, след което ги е изпращал на клиентите. Противоречи на житейската логика и на обичайната търговска практика да се извършва електронна търговия, като първо продаваните стоки се изпращат на упълномощено лице, което след това да ги изпраща до купувачите вместо управителите на дружествата / имащи адреси на купувачите и подготвили стоките за изпращане / да ги изпращат директно на купувачите. Подобна търговска практика е нелогична, не само защото удължава ненужно срока на търговската продажба, но и увеличава разходите за нейното реализиране, а основна цел на подобна дейност е получаването на печалба.

Тезата на Й. има ниско убеждаващо въздействие и поради факта, че именно от неговите разплащателни сметки са осъществени плащания към facebook в общ размер на 10 596, 52 лв. за реклама на процесните търговски дружества, още повече че според банковите извлечения плащанията за реклама за започнали още през м. юни 2016, г., преди сключване на трудовия му договор с „Флай Бар“ ЕООД / на 17.05.2019 г./ и преди упълномощаването му от „Катерини М -03“ ЕООД за представителство пред „Еконт експрес“ ООД с нотариална заверка на подписите от дата 26.03.2021 г. На следващо място, след изтичане на ревизираните периоди Т. Й. е регистрирал търговско дружество- „Тренд 22“ ЕООД, на което е бил едноличен собственик, осъществявайки идентична по вид електронна търговия, като тази през ревизираните периоди, изпращайки стоки от [населено място], откъдето е изпращал и стоки през периодите на ревизията от името на търговските дружества, на които твърди че е бил представител пред „Еконт експрес“ ООД. Истинността на неговото твърдение се опровергава и от факта, че според сключения негов трудов договор с „Флай бар“ ЕООД работното му място не е в [населено място], а в [населено място].

Неубедителна е тезата на Й., че е действал от името на търговските дружества, а не за своя сметка, след като нито в хода на ревизията, нито в съдебната фаза, въпреки изрично даденото му указание по чл. 171, ал. 5 АПК, не представя никакви доказателства за получено възнаграждение от тези дружествата във връзка с тази му дейност и във връзка със сключените трудови договори.

Допълнителни аргументи за неоснователност на възражението на РЛ относно продажбите, извършвани от името на „ “ ЕООД.

Т. Й. е изпращал пратки от името на „ “ ЕООД и е получил в брой НП и ППП за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г Предвид извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г., това дружество извършва търговия с разредители и химически вещества, докато Й. е осъществявал през ревизираните периоди онлайн търговия с дрехи, обувки.

В хода на насрещната проверка на това дружество не са представени писмени доказателства за придобиване правото на разпореждане върху стоките, предлагани за продажба чрез електронна търговия, за начин на тяхното съхранение, за отчитане на получени средства от извършваната онлайн търговия. В съдебната фаза на процеса по повод дадено указание по чл. 171 ал. 5 АПК /л. 24 от делото/ Й. не проведе успешно главно доказване на своята защитна теза за продавани стоки от името и за сметка на търговеца на стойност 57 077 лв. Това дружество е с непогасени публични задължения. Собственикът му е управител на още 15 други търговски дружества.

Допълнителен довод, разубеждаващ в истинността на твърдението на Й. е обстоятелството, че процесното търговско дружество няма подавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021г., няма публикувани ГФО към НСИ. Това дружество няма регистриран ЕКАФП. Търговецът не е декларирал получени приходи от търговска дейност, включително и електронна такава.

Й. твърди, че е извършвал електронна търговия от името на посочените по-горе търговски дружества, но същите нямат регистрирани електронни магазини.

Правилно органите по приходи не са кредитирали представените от РЛ квитанции към ПКО за отчетени средства от Й. на „ “ЕООД, тъй като тези квитанции представляват счетоводни документи, в които обаче липсва важен реквизит- номерация на приходния касов ордер. При подобна непълнота на тези частни писмени документи и при отсъствие на представени от дружеството извлечения от главни книги и оборотно ведомости, не се доказва осчетоводяване на тези ПКО от дружеството. Съдът изрично указа на жалбоподателя, че следва да докаже редовно водено счетоводство от процесните търговски дружества / л. 80/, но Й. не прояви процесуална активност. Съдебният процес е състезателен / арг. чл. 8 ГПК във вр. с §2 ДОПК/, като съдът има задължение само да указва на страните за тяхната доказателствена тежест, но не и да ги замества по събиране на доказателства относно благоприятните за тях юридически факти. Й. не постигна ефекта на главното доказване, което означава пълно доказване, на твърдението си, че е отчитал получените пари от „Еконт експрес „ ООД на „ “.

Още по-неубедителна е неговата теза предвид събраните сведения в хода на ревизията, сочещи че общата сума по представените от Й. 12 бр. по ПКО за предадени суми на „ “ЕООД през 2021г. е 57 979.65 лв. т.е. той е предал на дружеството по-голяма сума от тази, която е получил от Еконт експрес“ ООД - 57 077 лв.

Допълнителен довод за несъстоятелност на тезата на РЛ, че е действал от името на „ “ ЕООД, включително плащайки за реклама на това дружество във „Фейсбук „ е отсъствието на представени от Й. както в рев. производство, така и в съдебното обжалване издадени фактури от „Фейсбук на името на дружеството. Такива фактури се изпращат по електронен път и този способ не бил създал затруднения Й. да се снабди с тях, още повече че плащанията са били извършени от неговите банкови сметки.

Допълнителни аргументи за неоснователност на възражението на РЛ относно продажбите, извършвани от името на „Флай бар“ ЕООД.

Правилно органите по приходи са преценили, че извършваната онлайн търговия от името „Флай бар“ ЕООД е търговска дейност на РЛ за негова сметка. Жалбоподателят представя трудов договор с този търговец, според който е работил като негов търговски представител за периода от 17.05.2019 г. до 01.04.2021г., но това дружество е регистрирало в НАП свои работници само през календарната 2013г. и то на длъжностите “ готвач“ и „сервитьор “. Освен това прави впечатление, че договореното работно място на Й. е [населено място], докато седалището на дружеството е в [населено място]. Привидността на осъществяваната от Й. дейност от името и за сметка на дружеството се потвърждава от факта, че „Флай бар“ ЕООД няма подадени ГДД по ЗКПО за 2019, за 2020 и за 2021 г. Дружеството няма публикувани ГФО по НСИ и към търговския регистър т. е. този търговец не декларира приходи от търговска дейност през ревизираните периоди. Това дружество има задължения в големи размери- корпоративен данък за данъчните периоди 2017г. и 2018 г.; ДДС за данъчните периоди 15.01.2018 г. – 31.10.2018 г. г. до 31.12.2018 г., а едноличен собственик на капитала на дружеството е управител на още 7 търговски дружества.

Обоснована е тезата на приходната администрация, че извършваната от Й. дейност е за негова сметка, тъй като нито при насрещна проверка на дружеството, нито жалбоподателят по повод даденото му указание по чл. 171, ал.5 АПК не се представят първични счетоводни документи и счетоводни регистри, свидетелстващи за притежание от дружеството на продаваните стоки чрез интернет, за начин на тяхното съхранение, за заприхождаване, за документирано отчитане в полза на дружеството на получени наложени платежи и парични преводи от Й.. Събраните доказателства, анализирани в тяхното единство, разколебават съда в истинността на твърдението на Т. Й.. Жалбоподателят през ревизираните периоди е изпратил 3 977 броя куриерски пратки на обща стойност 365 856.99 лв. от името на дружеството, като няма тенденция към намаляване на търсенето, не се касае за малък обем онлайн продажби, приходът от такава дейност е в общ размер от 365 856. 99 лв. Дружеството при подобен нарастващ размер приходи би следвало да има изградена позиция на пазара, но то освен че няма регистриран електронен магазин, няма дори ЕКАПФ.

Правилно органите по приходи са счели, че изпратените от С. Х. П. 584 куриерски пратки не са от името и за сметка на „Флай бар“ ЕООД, тъй като в писмените си сведения П. не твърди, че е действала като представител на това дружество. Тези нейни сведения са годно доказателствено средство и в настоящата фаза на процеса предвид чл. 171, ал.1 АПК във вр. с §2 ДОПК. Освен това няма доказателства за издадено на С. П. пълномощно от „Флай бар“ ЕООД за представителство пред „Еконт експрес“ ООД.

Правилно органите по приходи не са кредитирали представените от Т. Й. 52 броя ПКО за отчитане пред „Флай бар“ ЕООД на средства от продажби през периода 2019-2021г. Първо, няма доказателства за осчетоводяване на тези ПКО/ частни писмени документи/, от „Флай бар“ ЕООД. Второ, според цитираните 52 бр. ПКО Т. Й. е предал на „Флай бар“ ЕООД за 2019-2021г. суми в общ размер от 362 232.96 лв., различна от тази по данни от „Еконт експрес“ ООД за периода 2019 г.- 2021г. - 365 856.99 лв.

Допълнителни аргументи за неоснователност на възражението на РЛ относно продажбите, извършвани от името на „КК Фреш “ ЕООД.

Правилно органите по приходи са счели привидност на извършваната от Т. Й. дейност от името на „КК Фреш“ ЕООД. Цитираното търговско дружество не е овластявало РЛ да го представлява пред куриерската фирма „ Еконт експрес“ ООД. Т. упълномощаване има само в полза на С. П., която в дадени писмени сведения в хода на ревизията не твърди да е възлагала на Й. да получава пратки и наложени платежи, касаещи дейността на „КК Фреш“ ЕООД.

На следващо място, и това търговско дружество не представя счетоводни документи и регистри в хода на насрещната проверка, не са представени такива и в съдебното производство във връзка с даденото указание на жалбоподателя по чл. 171, ал. 5 АПК, поради което не се доказва притежание и съхранение от дружеството на продаваните стоки по интернет, счетоводно отчитане на приходи от тяхната продажба и деклариране на такива приходи. Дружеството със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Монтевидео“ №21 има непогасени публични задължения, няма подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. и 2020г., няма публикувани ГФО към НСИ и търговския регистър.

В обобщение Й. е осъществявал за своя сметка, а не за сметка на „КК Фреш“ ЕООД електронна търговия, доставяйки до клиенти чрез куриер „Еконт експрес“ ООД стоки срещу заплащане с наложен платеж и парични преводи.

Лишено от основателност е възражението на Й., че няма доказателства за характер на търговски продажба на реализираните сделки посредством куриерските услуги на „Еконт експрес“ ООД. Събраният техническия носител на информация от куриерската фирма, както бе посочено по-горе е допустимо доказателствено средство, което по аргумент на чл.171, ал.1 АПК във вр. с §2 ДОПК има доказателствена сила и в съдебната фаза на процеса. Това веществено доказателство дава сведение за всяка една товарителница относно дата на подаване на пратка, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложени платежи и копия на РКО т.е. за всяка една получена от клиент стока чрез куриерската фирма има извършено плащане от получателя на стоката. Получаване на стока срещу заплащане представлява продажба по смисъла на чл.183 ЗЗД.

В обобщение през ревизираните периоди Т. Й. е осъществявал търговска дейност за своя сметка, а не за сметка на горепосочените търговски дружества. Броят и системността на извършените сделки обосновават извод, че същите са реализирани с цел получаване на приходи. Те имат траен характер, извършвани са през продължителен период от време /шест години/, което изключва техното квалифициране като инциденти случаи. Значителният обем на извършените онлайн продажби на стоки изключва достоверност на даденото обяснения от Й. в досъдебната фаза, че е продал лични и/или ненужни вещи на семейството/л. 238/. Жалбоподателят не е регистриран като едноличен търговец, то действията и поведението му го определят като такъв, тъй като според предписанието на чл.1 ал.3 вр. с ал.1 т.1 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

От извършваната продажба на стоки чрез куриер „Еконт експрес“ ООД срещу заплащане с наложен платеж и парични преводи Й. редовно е получавал доходи. През ревизираните периоди задълженото лице е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на вещи с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност следва да се квалифицира като стопанска. Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България по арг. на чл. 8, ал.1 от ЗДДФЛ и са обект на облагане предвид чл. 2 от посочения нормативен акт.

Чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ гласи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Съвкупният анализ на доказателствени източници сочи, че Т. Й. не е подавал за ревизираните периоди годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ с изключение на 2016г., няма подавани справки- декларации по ЗДДС и декларации обр. 6, което предполага извод да осъществен фактически състав на хипотезата чл. 122, ал.1, т.1 от ДОПК за д.п. 2017г, . 2019г., 2020г. и 2021г.. Безспорен факт по делото е отсъствието на водено от него счетоводство през ревизираните периоди във връзка с тази негова търговска дейност, респективно няма счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, както и липсват писмени документи, необходими за установяване на данъчната основа, което навежда на съждение за наличие на предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 от цитирания кодекс.

Обоснована е тезата на приходната администрация и за укрити доходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, тъй като РЛ е извършвало електронна търговия на дрехи и обувки, получавайки доходи от нея с оглед получените наложени платежи и парични преводи от „Еконт експрес“ ООД. Тези доходи не са били декларирани, не са били обект на данъчно облагане и поради тази причина имат правната характеристика на укрити доходи.

В обобщение съдът счита, че са налице описаните в обжалвания рев. акт предпоставки за облагане по особените ред на чл.122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК. Тези нормативни предпоставки имат опора в събраните доказателства в хода на ревизията, а съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното. Тази правна норма е оборима законова презумпция. Доказването на противното, както е предписано в нея, представлява обратно доказване, което за да бъде успешно, следва да е пълно доказване т.е. не следва да се създаде само съмнение, а сигурно убеждение в съда за съществуване на твърдения от страната юридически факт. В настоящия случай Й. не се справи с тази доказателствена задача.

При съществуването предпоставките по чл.122, ал.1 ДОПК законосъобразно, базирайки се на уредбата на алинея втора на същата разпоредба, органите по приходи са определили данъчната основа. В тази връзка лишено от основателност е оплакването на Й. за погрешен подход по определяне на търговска надценка съобразно декларираната от него при предходна данъчна проверка. Първо, данъчната проверка е допустимо способ на данъчно-осигурителния контрол предвид чл.110, ал.1 ДОПК. Второ, с данъчна проверка се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски / арг. чл.110, ал. 3 ДОПК/. В настоящия случай с проверката се установява размер на търговска надценка на жалбоподателя. Трето, даденото писмено обяснение от Й. в данъчна проверка за ползвана търговска надценка от 75 % е с характер на извънсъдебно признание, защото сочи за съществуването на неизгоден за него факт по повод данъчното му облагане и поради тази причина има доказателствена сила в конкретното съдебното производство. Четвърто, след като субект на облагане е самия жалбоподател, а обект за облагане са реализираните от него доходи, за постигане на обективност на облагането правилно приходната администрация е използвала практикуваната от Й. търговска надценка. Според решение № 6460/28.05.2024г. на ВАС при анализа по чл.122, ал.2 ДОПК се цели определяна на данъчна основа по възможно най-достоверния начин относно конкретния ревизиран субект. Възможно най- достоверния начин за определяне облагаемите доходи на Й., които участват в основата за облагане с ДДФЛ е включването именно на ползваната от това данъчно задължено лице търговска надценка.

През ревизираните периоди оспорващото лице е извършвало системно, ритмично и целенасочено дейност по продажба на движими вещи с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност следва да се квалифицира като стопанска. След като Й. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 ТЗ, то получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ с данъчна ставка 15 на сто. Поради това атакуваният РА, в частта на допълнително установения данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016г., 2017г., 2019г., 2020г. и 2021 г., заедно със следващите се лихви за забава, е законосъобразен.

При осъществяваната от жалбоподателя търговска дейност без надлежна регистрация през ревизираните периоди правилно извършените продажби на различни по вид стоки за бита са квалифицирани от органите по приходите като доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, извършени на територията на страната, поради което същите са облагаеми на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Правилна е тезата на данъчните органи, че осъществявайки процесните доставки на стоки, Й. е достигнал посочения в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС облагаем оборот за задължителна регистрация от 50 000 лв., поради което за него е възникнало задължение по подаване на заявление за регистрация, което той не е изпълнил. По аргумент на чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС Й. няма право на данъчен кредит.

При действие на презумпцията за вярност на фактическите констатации на издадения по реда на чл.122 ДОПК в съответствие с материалния закон, в случая ЗДДС, са определени задълженията на Т. Й. за този вид косвен данък, както и лихви за забава на основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.

Решението на приходната администрация да определи по особения ред на чл.122 ДОПК и задължения за ЗОВ има своята нормативна опора- чл. 124а от ДОПК. Извършваната системно и целенасочено дейност по продажба на движими вещи с цел реализиране на печалба, по характер е не само на стопанска дейност по ЗДДФЛ, но и на трудова такава по КСО.

Задължението за обществено осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход (чл.6 ал.2 от КСО) и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или по чл.4а ал.1 от кодекса. Й. е носител на правното задължение по внасяне на осигурителни вноски предвид качеството му на самоосигуряващ се според дефиницията на чл. 5, ал.2 от КСО. Той е извършвал търговска дейност за свой риск, което представлява трудова дейност, от която дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход. Във връзка с гореизложеното, предвид това, че лицето извършва трудова дейност, същото подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице в качество на търговец, по смисъла на чл.1, т.1 от ТЗ за ревизираните периоди.

Оспорващото лице е сред задължено осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т.2 КСО, защото определянето на физическо лице като търговец не се обвързва единствено от наличие или липса на регистрация по ТЗ, а с оглед характера на извършваната от него дейност. / В този смисъл е съдебната практика на ВАС - решение №№ 15028/06.11.2019 г.; 15804/20.11.2019 г.; 3212/28.02.2020г.; 8068/24.07.2023г.; 13102/22.10.2020г.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО предписва, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Жалбоподателят е роден през 19890 г., а съгласно чл.127 ал.1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.

Органите по приходи са съобразили приложимата правна регламентация при определяне размера на дължимите осигурителни вноски, а именно доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включвайки всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6 ал.2 от КСО. Законосъобразно ревизиращият екип е определил на Й. и лихва ва забава, който подход има своя нормативна опора- чл.113 КСО.

В съответствие с действащата правна уредба е и решението на органите по приходи за определяне на дължими вноски за здравно осигуряване за ревизираните периоди. Съгласно разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК (чл.29 ал.3 от ЗЗО). Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на основание чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО – „едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6 ал.9 от КСО“. Приходната администрация е спазила относимата нормативна уредба при определяне дължимия размер на вноски по ЗЗО, който не се оспорва от Й.. През ревизираните периоди жалбоподателят е извършвал дейност по занятие - търговия със стоки, т.е. осъществявал е трудова дейност на търговец, без регистрация по ТЗ, получавайки доходи от същата и на основание чл. 124а във вр. с чл.122 от ДОПК дължи установените с обжалвания РА вноски за здравно осигуряване.

В обобщение извършената съдебна проверка установи обоснованост и законосъобразност на атакувания РА, поради което подадената срещу него жалба от Т. Й. следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът дължи произнасяне по допустимото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение. Разпоредбата на чл.161 от ДОПК препраща към Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.".

В определение № 4082/ 04.04.2024 г. по адм. дело № 5871/2023г. ВАС посочва, че задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита /.

В тази връзка съдът съобрази фактическа и правна сложност на делото. Предмет на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност е издаден ревизионен акт с установени задължени за различни по вид данъци / ЗДДФЛ и ЗДДС /, задължения за различни здравноосигурителни вноски. С процесния РА са определени задължения за ЗДДФЛ и лихви за забава за 5 данъчни периода; по ЗДДС – за 31 данъчни периода; задължения за ДОО, за ДЗПО, вноски за здравно осигуряване - за 5 данъчни периода. Делото е с фактическа сложност, обусловена от спецификата на казуса, значителния обхват на ревизията, обема на събраните различни доказателствени източници по повод осъществявана от Й. електронна търговия. Делото е и с правна сложност с оглед правоприлагане на различни данъчни закони – ЗДДФЛ и ЗДДС, както и на КСО и ЗЗО, включително изследване на европейското право относно валидността на електронните подписи на издателите на РА. В обобщение счита, че следва при определяне дължимия размер на юриск. възнаграждение да ползва като аналог методиката на чл. 8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., чието правоприлагане означава дължим р-р на юриск. възнаграждение от 10 529.32 лв.

Мотивиран от изложените съображения Варненския административен съд