Решение № 6476 от 3.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /33/. Образувано е по жалба на Н. В. К.,[ЕГН], с посочен в жалбата адрес гр.Пловдив, [улица], •••срещу Експертно решение № 00026, от 012/31.01.2025г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено Експертно решение № 01351 от т 205/18.12.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД и е приет болничен лист № Е20243991031 от 20.12.2024г. на ЛКК при „Медицински център Свети Иван Рилски Чудотворец – 2010“ ЕООД за временна неработоспособност за неправомерно издаден. Изложени са аргументи за незаконосъобразност на оспореното решение, предвид допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила– неизясняване на всички обстоятелства и непълнота на доказателствата. Поддържа се също така, че е налице противоречие с материалнопровните разпоредби, предвид несъобразяване с действителното съществуване на посоченото в болничния лист заболяване „Хроничен синуит, неуточнен“. Иска се отмяна на обжалваното ЕР, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е приет за неправомерно издаден болничният лист като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие по чл.32 от ГПК В. Б. К..Ангажират се доказателства.Претендира се присъждане на разноски. Ответникът НЕЛК – Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с молба /л. 29 от делото/ чрез упълномощения юрисконсулт К. К. изразява становище за неоснователност на жалбата, като отправя искане за нейното отхвърляне с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави искане да не се присъждат разноски на жалбоподателя или други заинтересовани страни в прекомерен размер. Заинтересованите страни, ТП на НОИ-Пловдив, ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД, „Медицински център Свети Иван Рилски Чудотворец - 2010“ ЕООД, Агенция за хора с увреждания,Регионална дирекция социално подпомагане - Пловдив, „БОВЕ-7“ ЕООД, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно Медицински протокол на ЛКК № 814 от 14.11.2024г. при ДКЦ Св. Г. ЕООД Пловдив Н. В. К. е предоставена за уреждане на временната неработоспособност от ТЕЛК, поради изчерпване на лимита за издаване на болнични листове за последните две последователни години, за заболяването „Хроничен синуит, неуточнен“. Към протокола е приложен Амбулаторен лист от 11.11.2024г. за преглед от ОПЛ д-р Т. Д., с който е констатирана временна неработоспособност и е поставена диагноза „Хроничен синуит - обострен“ с клинични данни от извършен клиничен преглед за влошено общо състояние и фебрилитет – телесна температура 38,9 градуса по целзии и жълто-зелена (гноевидна) секреция от носа, с изписана антибиотична терапия за 14 дни. С Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД № 01351, от 205/18.12.2024г. ТЕЛК се е произнесла относно състоянието на временна неработоспособност на Н. В. К. по документи съгласно чл.40, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Приела е, че съгласно амбулаторен лист за преглед от ОПЛ д-р Дурова от 11.11.2024г. е констатирана временна неработоспособност и е поставена диагноза „Хроничен синуит - обострен“ с клинични данни от клиничния преглед за влошено общо състояние, главоболие и фебрилитет – телесна температура 38,9 градуса по целзии и гноевидна секреция от носа, с изписана антибиотична терапия за 14 дни. Съгласно амбулаторен лист за преглед от ОПЛ д-р Дурова от 25.11.2024г. е констатирана временна неработоспособност за диагнозата „Хроничен синуит - обострен“ с клинични данни от клиничния преглед за незадоволително общо състояние и продължаваща гноевидна секреция от носа, с продължена антибиотична терапия за 14 дни и насочване за консултация с УНГ специалист. Съгласно амбулаторен лист от 04.12.2024г. е обективиран преглед от УНГ специалист д-р З. С. – Гюроглу, съгласно който е констатирано обективно състояние – оточна и хиперемирана носна лигавица, с оток на долна носна конха въз основа на извършен клиничен преглед и медицински изследвания, обективирани в амбулаторния лист – отоскопия, риноскопия, скопия на фарингс, епифарингс и хипофарингс. Назначена е терапия от УНГ специалист и е констатирано състояние на временна неработоспособност за диагнозата : „Хроничен синуит, неуточнен“. С експертното решение на ТЕЛК са отправени препоръки за домашно лечение и издаване на болничен лист за временна неработоспособност от ЛКК за 24 дни, считано от 11.11.2024г. до 04.12.2024г. От Медицински център „Свети Иван Рилски Чудотворец - 2010“ ЕООД е издаден на 20.12.2024г. на Н. В. К. с месторабота „Бове-7“ ЕООД с адрес гр.Пловдив, [улица], професия експерт продажби, болничен лист за временна неработоспособност № Е20243991031, с отразена в него диагноза : "Хроничен синуит, неуточнен", код по МКБ : J32.9 и разрешаването на отпуск от 11.11.2024г. до 04.12.2024г. - 24 календарни дни. След жалба на Директор на ТП на НОИ Пловдив против Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД № 01351, от 205/18.12.2024г. е постановено и обжалваното в настоящото производство Експертно решение № 00026, от 012/31.01.2025г. на НЕЛК, от специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД № 01351, от 205/18.12.2024г. и е приет за неправомерно издаден болничен лист № Е20243991031 от 20.12.2024г. за временна неработоспособност на Н. В. К.. Прието е, че съгласно амбулаторен лист от 11.11.2024г. от ОПЛ д-р Дурова е поставена диагноза : „Хроничен синуит, неуточнен – обостряне“ и са извършен клиничен преглед, установена е висока температура и секреция от носа с изписана антибиотична терапия - Клацид, но няма назначени изследвания, които да са задължителни при поставената диагноза – ренгенография, кръвни изследвания и консултация с УНГ специалист. Съгласно амбулаторен лист от 25.11.2024г. издаден от ОПЛ д-р Дурова е описано в анамнезата общо незадоволително състояние, но няма назначени никакви изследвания и факти, доказващи влошаване на състоянието и назначеното допълнително лечение - в графата терапия е изписано същото лечение- антибиотик Клацид. Приложения амбулаторен лист от специалист УНГ от 25.11.2024г. няма назначени никакви изследвания, а само симптоматично лечение, и дадената препоръка продължаване на домашното лечение с 10 дни, което е необосновано. В МЕД е приложен медицински протокол на ЛКК № 814 от 14.11.2024г. с поставена диагноза : „Хроничен синуит, неуточнен“, като в графата обективно състояние е посочено – поради изчерпване на лимита за издаване на болнични за последните две години, пациентката се представя на ЛКК за уреждане на временната неработоспособност; няма описано основание за издаване на болничен лист за 24 дни, в анамнезата е записано : „касае се за пациент лекуван от ОПЛ за обострен хроничен синуит“. Така е прието, че към датата на издаване на болничен лист № Е 20243991031 няма документирани клинични данни, обективиращи медицинско състояние според изискванията на медицинската експертиза за временната неработоспособност. В хода на съдебното производство е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебно - медицинска експертиза, прието без заявени резерви от страните. Според заключението по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, Н. К. е прегледана от личният лекар двукратно (11 и 25.11.2024 г.), като е установено главоболие, повишена температура, жълто-зеленикава(гнойна) секреция от носа, влажно-спастична кашлица и изострено везикуларно дишане. Оплакванията и обективното състояние е потвърдено и от консултативния преглед при специалист УНГ извършен на 25.11.2024 г. при който са осъществени риноскопия, фарингоскопия и отоскопия. Установено е наличие на активен възпалителен процес на горните дихателни пътища(повишена температура, главоболие, гнойна секреция от носа, кашлица). Тъй като е изчерпана възможността за уреждане на временната неработоспособност от личен лекар и ЛКК, К. е насочена към ТЕЛК. Насочването е станало с Протокол № 814/14.11.2024г. на обща ЛКК при ДКЦ Св. Г. ЕООД Пловдив на база амбулаторният лист издаден от ОПЛ. При издаване на експертното решение ТЕЛК е взела под внимание и извършения консултативен преглед от специалист УНГ и осъществените риноскопия и фарингоскопия. Според вещото лице анамнезата, обективното състояние, консултацията със специалист УНГ и извършените медицински изследвания (риноскопия и фарингоскопия) насочват към поставянето на диагноза : “Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен. При наличието на клинични данни за активен възпалителен процес (повишена температура и гнойна секреция от носа) лабораторните изследвания - пълна кръвна картина (ПКК) и С-реактивен протеин (CRP) за доказване на възпалителен процес или бактериална инфекция, не са задължителни. Според вещото лице съгласно Наредба № 9 от 13 юли 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика образните изследвания се извършват след писмено информирано съгласие на пациента, съответно на негов родител, настойник или попечител, или лицата по чл. 87, ал. 5 или по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето, или дирекцията по чл. 87, ал. 6 от Закона за здравето. Фактът, че информираното съгласие за провеждане на образно рентгеново изследване е писмено, говори, че е налице повишен риск за живота и здравето на пациента(рентгеново облъчване). Поради това, назначаването на изследването трябва да се прецизира и да не се извършва, когато обстоятелствата не го налагат. В конкретният случай са налице клинични данни за заболяването, диагнозата е ясна и е налице обострено състояние, а не чисто хронично състояние. Поради това извършването на рентгенография се явява нецелесъобразно, с оглед наличието и на увредено общо състояние и онкологично заболяване на Н. В. К.. От страна на жалбоподателката са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото медицински документи, установяващи увредено общо състояние и наличие на множество заболявания, в т.ч и онкологично такова на млечната жлеза. При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в 14-дневния срок по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата срещу оспореното решение за основателна. Обжалваното ЕР № 00026 от 012/31.01.2025 г. е постановено от компетентен административен орган съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗЗ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза и чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организация на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като е спазено изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания състав на НЕЛК да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Спазена е установената в чл. 59 от АПК форма на административния акт, доколкото ЗЗ и чл. 49 от Правилника не съдържат специални изисквания в тази насока – издаденото експертно решение е в писмена форма и съдържа мотиви, в които са посочени фактическите и правните основания за издаването им. Съдът намира, че при постановяване на обжалвания акт обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, като административния орган не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да събере всички относими доказателства в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, което се потвърждава и в хода на съдебния процес от представената медицинска документация и заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Налице е и противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Процесният болничен лист, предмет на обжалваното ЕР на НЕЛК, касае временна неработоспособност, която съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО е основание за получаване на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на ползвания отпуск, а съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, такава е налице в случаите при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничния лист по образец утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от ЗЗ. Правилата за издаване на болничен лист са регламентирани в НМЕ, Глава втора – Експертиза на временната неработоспособност. Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. четвърто от НМЕ, издаването на болничния лист е обусловено от извършването на клиничен преглед, който в зависимост от спецификата на конкретния случай може да предполага извършването на необходимите медицински изследвания. Болничният лист, предмет на оспореното експертно решение касае общия период на временна неработоспособност от 11.11.2024г. до 04.12.2024г. Болничният лист съдържа диагнозата “Хроничен синуит,неуточнен“, код по МКБ: J32.9, т. е. случаят касае издаване на болничен лист за временна неработоспособност, поради наличието на общо заболяване по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ. В тази връзка и по аргумент на противното, при отсъствието на общо заболяване, като причина възпрепятстваща осигуреното лице да работи, издаването на болничен лист за временна неработоспособност, би било незаконосъобразно. В този смисъл, законосъобразното издаване на процесният болничен лист, предполага действителното съществуване на посоченото в него заболяване на Н. В. К. – “Хроничен синуит, неуточнен“, код по МКБ: J32.9, както и съществуването на причинна връзка между това заболяване и невъзможността на К. да работи. В обсъждания контекст, спорният между страните въпрос е относно наличието на това общо заболяване : „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен, в периода от 11.11.2024г. до 04.12.2024г., за които с процесния болничен лист е приета временна неработоспособност на Н. В. К.. Изводите на административния орган са, че в случая не са извършени необходимите медицински изследвания, с оглед установяване по категоричен начин на диагнозата : „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен. Обратно разбира се е становището на жалбоподателката, която поддържа, че са извършени необходимите клинични прегледи и медицински изследвания, с цел установяване по категоричен начин на диагнозата, посочена в процесният болничен лист. В случая изводите на административния орган, че не са извършени необходимите клинични прегледи и медицински изследвания, с цел категоричното установяване на диагнозата, посочена в процесният болничен лист, са неправилни и необосновани, като не кореспондират на съвкупния доказателствен материал по делото, включително и на всички документи от приобщеното медицинско експертно досие и представените такива от жалбоподателката и заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, прието от съда и страните без възражения и кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото, на базата на наличната в медицинското експертно досие медицинска документация, включително такава за извършени клинични прегледи и медицински изследвания от УНГ специалист, се потвърждава категорично диагнозата : „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен за периода на издаване на болничния лист. Експертът е категоричен, че анамнезата, обективното състояние от клиничните прегледи, характеризиращо се с главоболие, фебрилитет - телесна температура от 38,9 градуса, гноевиден секрет от носа и оточна и хиперемирана носна лигавица, с оток на долна носна конха, извършената консултацията със специалист УНГ и извършените от него медицински изследвания (отоскопия, риноскопия и фарингоскопия), насочват към поставянето на диагноза „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен. Верен е изводът в оспореното ЕР на НЕЛК, и този факт не се оспорва от страните по делото, че в случая не са извършени кръвни изследвания и рентгенография. Според експертния извод на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза обаче, в случая, при наличието на клинични данни за активен възпалителен процес(повишена температура и гнойна секреция от носа), лабораторните изследвания - пълна кръвна картина (ПКК) и С-реактивен протеин (CRP) за доказване на възпалителен процес или бактериална инфекция, не са задължителни, а доколкото в конкретния случай са налице клинични данни за заболяването, диагнозата е ясна и е налице обострено, а не чисто хронично състояние, то извършването на рентгенография се явява нецелесъобразно, с оглед на увреденото общо състояние на жалбоподателката и съществуващото онкологично заболяване. С оглед гореизложеното не може да бъде споделен изводът в оспореното решение, че с оглед неизвършване на посочените изследвания, диагнозата :“Хроничен синуит,обострен“, кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен не е категорично установена. Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. четвърто от НМЕ, издаването на болничния лист е обусловено от извършването на клиничен преглед, който в зависимост от спецификата на конкретния случай може да предполага извършването на необходимите медицински изследвания. С оглед разпоредбата на посочения нормативен текст извършването на съответните клинични прегледи и медицински изследвания е предоставено на преценката на съответния медицински специалист, който може да извърши съответните медицински изследвания, които счита за необходимо който, с оглед спецификата на конкретния случай и при съобразяване с правилата за добра медицинска практика. В случая и както бе казано, са били налице клинични данни от извършени клинични прегледи за активен възпалителен процес(повишена температура и гнойна секреция от носа), били са извършени от специалист УНГ и необходимите диагностични изследвания – отоскопия, риноскопия и скопия на фарингс, епифарингс и хипофарингс, които са били напълно достатъчни и са дали основание на ОПЛ и медицинските специалисти от ЛКК да поставят по категоричен начин диагнозата: „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен. Необходимите клинични прегледи и медицински изследвания, с цел установяване на диагнозата, посочена в процесният болничен лист, при съобразяването и на спецификата на конкретния случай, са посочени в заключението на съдебно-медицинската експертиза, като тяхното извършване, с цел поставяне на диагнозата : „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен, е несъмнено установена от вещото лице. Установените чрез съдебно-медицинската експертиза и обективирани в медицинските документи по делото клинични прегледи и диагностични изследвания, които потвърждават по несъмнен и категоричен начин диагнозата : „Хроничен синуит, обострен“ кодиран по МКБ-10 - J32.9 - Хроничен синуит, неуточнен сочат на единствения логичен извод за наличието на това общо заболяване в периода, за които с процесния болничен лист е приета временна неработоспособност на Н. В. К.. Доколкото в случая се касае за експертни изводи, дадени от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, кореспондиращо със събраните доказателства по делото, то според настоящия състав на съда, няма основание същите да не бъдат възприети. В обсъжданата насока, следва да се посочи, че за страната, която е останала недоволна от заключението на вещото лице, е съществувала процесуална възможност да поиска назначаването на допълнителна или повторна експертиза, в това число и да ангажира съответните доказателства в подкрепа на твърденията си, което страната не е сторила. Както вече бе посочено, нормата на чл. 6, ал. 1 от НМЕ изисква наличието в случая на общо заболяване, което да се явява причина осигуреното лице да не може да работи, т. е. наличието на общо заболяване в случая, предопределя от своя страна съществуването и на другата кумулативно необходима предпоставка за наличието на временна неработоспособност, а именно тази свързана със способността на осигуреното лице да изпълнява трудовите си задължения за периода на болничния лист. Така установеното по делото наличие на тези предпоставки от нормата на чл. 6, ал. 1 от НМЕ обосновава извода, че в случая е налице състоянието на временна неработоспособност на жалбоподателката, а обратно приетото с процесното ЕР на НЕЛК, е очевидно незаконосъобразно, поради което неговата отмяна е в съответствие с правилното приложение и целта на закона. Предвид гореизложеното в случая са налице основанията по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което жалбата Н. В. К. срещу Експертно решение № 00026, № от 012/31.01.2025г., издадено от Специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено Експертно решение № 01351 от 18.12.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД и е приет болничен лист № Е20234991031 на ЛКК за временна неработоспособност за неправомерно издаден, е основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на 5,11 евро - заплатена държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 360 евро, представляваща, направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице. По отношение на паричните суми в настоящото решение се съобразиха правилата на ЗАКОН за въвеждане на еврото в Република България във връзка с превалутиране на сумите. Предвид изложените съображения, съдът