Решение № 199 от 8.6.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 765/2026 г.
Районен съд - Шумен08.06.2026 г.докладчик Валентина Любенова Тонева
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 878703-F869497/09.03.2026г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна, Дирекция „ОД“ в ГД „ Фискален контрол“оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ОПР-30-1 от 13.01.2026г. с което, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, с което на „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС“ ЕООД ЕИК •••••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 евро на осн. чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ. ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ФИТНЕС ЕЛЕГАНС ЕООД ЕИК ••••••••••, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен Съд Шумен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Мотиви
наказателно дело № 20263630200765 по описа за 2026 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 878703-F869497/09.03.2026г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна, Дирекция „ОД“ в ГД „ Фискален контрол“оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ОПР-30-1 от 13.01.2026г. с което, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, с което на „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС“ ЕООД ЕИК •••••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 евро на осн. чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител на дружеството. Депозирана е молба становище по същество, в която се сочи, че липсва съставомерно деяние, излага мотиви и моли за отмяна на НП . Алтернативно иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателя не претендира разноски. Процесуалният представител на административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Н а 10.01.2026г.. била извършена проверка от инспектор при НАП в обект фитнес находящ се в гр. Шумен стопанисван от „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС“ ЕООД ЕИК •••••••••• относно спазване на чл. 15 и чл. 20 от ЗВЕРБ. На представител на дружеството било връчено искане на хартиен носител за предоставяне на информация по чл. 55а от ЗВЕРБ за услугите и цените които се предлагат в обекта за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 10.01.2026г. От монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство, били изведени 3 бр. справки „КЛЕН" за дните : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 10.01.2026г. На 31.01.2026г. в ТД на НАП гр. Варна управителя на „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС " ЕООД с ЕИК•••••••••• е предоставил клен - оригинал за период 06.01.2026г. От проверяващия бил направен анализ на представените по електронен път документи и било преценено, че цената на предлаганата услуга - VIP карта отчетена към 11.08.2025г. съгласно ФБ 0005292/11.08.2025г. е 75лв./38.35 евро, а за 06.01.2026г. съгласно ФБ 0006241/06.01.2026г. е 40.00 евро/78.23лв. Увеличението е с 3.23 лв./ 1.65 евро или 4.3 %. Било прието, че „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС " ЕООД с ЕИК •••••••••• е повишило необосновано цената, за предлаганата услуга в обекта и е нарушило разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0170167 от 10.01.2026г., приложен по делото. За констатираното нарушение на 31.01.2026г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № F869497, като актосъставителят е посочил, че„ФИТНЕС ЕЛЕГАНС " ЕООД с ЕИК •••••••••• е нарушил чл. 15, ал.4 от ЗВЕРБ. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството - жалбоподател. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е посочено, че продажните цени на предлаганите от дружеството услуги са съобразени с годишната инфлация в размер на пет процента , както и с увеличението на MP3 за 2026г. в размер на 12,6/дванадесет цяло и шест / процента, която води до по високи работни заплати и съответно осигурителни вноски. Възраженията са приети за неоснователни . Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 878703-F869497/09.03.2026г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна, Дирекция „ОД“ в ГД „ Фискален контрол“оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ОПР-30- 1 от 13.01.2026г. с което, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, с което на „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС“ ЕООД ЕИК •••••••••• е наложена имуществена санкция в размер на 2 600 евро на осн. чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ . Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя. Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна, като наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Съдът констатира, че в конкретния казус в АУАН и в НП липсва посочване на дата на нарушението. В АУАН е посочено :“ Констатираните факти и обстоятелства са документирани в ПИП сер.АА№ 0170167/10.01.2026г. и ПИП сер. АА 0210682/31.01.2026г. с което е нарушил разпоредбата на чл. 15 ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България .“ В НП е възпроизведен текста посочен в АУАН. Законосъобразното съставяне на акт за извършено административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство, доколкото чрез съставения АУАН се сезира АНО, със съответния административно наказателен спор и съответно се иска да се произнесе по спора, като се внася твърдение, че е налице извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното. Задължително следва в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН е императивна по своя характер, като същата осигурява правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Независимо от гореизложеното, настоящата инстанция счита, че жалбата е основателна по съществото си. Издаденото НП е за извършено нарушение на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ . Според същата: "В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. " Според параграф 1 т.6 от ДР на ЗВЕРБ " Обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. " "Обективни икономически фактори" са тези, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе и които имат пряка връзка с ценообразуването, като: повишаване на минимална работна заплата, повишавана на минимален осигурителен праг, ръст на инфлацията, повишение на горивата и т. н. Ако липсват тези обективни фактори, то очевидно става дума за повишение на цените без да има икономическа обосновка затова. В изпълнение на своите правомощия и във връзка с прилагане на Закона за въвеждане на еврото в България, НАП изисква документи за произход на стоки в търговските обекти, следи цялата верига на движението на стоките, като проследява и ценообразуването от производител/вносител до цената в обекта , НАП засича цените с резултатите от предходни проверки и търси причината за поскъпването, както и дали има някаква промяна в дейността на търговеца. Ако няма, повишената цена се счита за икономически необоснована. В конкретния случай проверяващият е изискал информация по чл. 55а от ЗВЕРБ за услугите и цените, които се предлагат в обекта за дати 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 10.01.2026г. същевременно в хода на проверката от монтираното и работещо фискално устройство били изведени 3 бр. справки „КЛЕН" за дните : 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 10.01.2026г. Управителя на „ФИТНЕС ЕЛЕГАНС " ЕООД с ЕИК•••••••••• е предоставил клен - оригинал за период 06.01.2026г. на 31.01.2026г. в ТД на НАП гр. Варна . Жалбоподателят е предоставил исканите документи, и мотивирано становище, че цените са съобразени с годишната инфлация в размер на 5%, както и с увеличението на МРЗ за 2026г. в размер но 12,6 % , т.е изложени са мотиви, че повишаването на цените не е необосновано, представени са доказателства- платежна ведомост и осигурителни вноски /стр.16 и 17/. Тези мотиви не са възприети за основателни от АНО. АНО е посочил, че изложените във възражението обстоятелства не опровергават фактите, установени при проверката и не опровергават извода на АНО относно липсата на икономическа обосновка на извършеното увеличение на цената на предлаганата услуга - вип карта за фитнес . Съдът счита, че изводите на административно наказващият орган за неправилни. Същият е достигнал до заключението, че увеличението на предлаганата услуга - вип карта за фитнес е необосновано от обективни икономически фактори. Съдът намира, че от жалбоподателя са посочени обективни икономически фактори, които обуславят повишаването на цената. Ноторно известно е, че МРЗ в България за 2025 г. е била 1077, 00 лв. бруто, като за 2026 г. вече е 1213, 00 лв., което представлява увеличение от 12, 6 %. Споделя се становището заявено в жалбата, че актуализацията на цената е съобразно нарастването на разходите за труд и осигурителни вноски, както и от нарастването на цените на ел.енергия и други съпътстващи дейността разходи. Промяната в основното възнаграждение води до увеличение с този процент на осигурителния доход, съответно и на дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя. Променена в смисъл на увеличение е и цената ел. енергия за 2026г. в сравнение с цената през 2025г. Съдът намира, че наказващият орган неоснователно не е съобразил и общоизвестните факти за завишаване на цени на консумативи във връзка с функционирането на даден обект, част от които разходи, например - промените в ползваните фискални устройства, са предвидени от нормативни промени и се явяват абсолютно задължителни за всички субекти, предлагащи на пазара стоки и услуги. Ценообразуването на стоките и услугите е дейност, която не е изцяло правно регламентирана и не е обвързана с конкретни параметри, подлежащи на точно остойностяване. Законът е маркирал факторите, които имат отношение към това ценообразуване, но не е определил най-същественият от тях, а именно печалбата на търговеца, която е свързана и със субективна преценка на дадения субект. Тази преценка не може да бъде определена като противоправна и на този етап не е законово ограничена с конкретни параметри, за да се търси отговорност при неспазването им. Ако в ЗВЕРБ е налице дефинирана пределна цена на услуга /или стока/ или на надценката й, тогава би било допустимо търсенето на отговорност от търговеца. Но при липса на такава уредба, съдът намира, че конкретно нарушение по чл. 15, ал.4 от ЗВЕРБ не се доказва по категоричен начин. Освен това съдът споделя становището на жалбоподателя, че наложената имуществена санкция в размер на 2600 евро се явява несъразмерна на посоченото нарушение. С този размер на имуществената санкция е допуснато нарушение на принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз, според който санкцията не следва да надхвърля необходимото, с оглед постигане на законовите цели. При увеличение от 3.23 лв. (или 1.65 евро) на услугата "VIР карта" за фитнес, налагането на санкция в посочения размер от 2600 евро е в дълбоко противоречие с принципа на съразмерност. Размерът на санкцията е прекомерен и не съответства на тежестта на нарушението. Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е извършено за първи път /което изрично е посочено в НП/, разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН- "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретният случай дори хипотетично да се приеме, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството - жалбоподател, с оглед конкретния процент на необосновано завишение, който е 4,3%, липсата на предходни нарушения, за които жалбоподателят да е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления, води до извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, в сравнение с нарушенията от същия вид, респективно разкрива по-ниска обществена опасност на конкретното деяние и дееца и обуславят извод за маловажност. По изложените мотиви, съдът намира, че административно наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличието на законовите предпоставки за приложение, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид заявеното в молба - становище вх. № 9375 от 04.05.2026г. /стр.55/ по делото, че жалбоподателя не претендира разноски съдът не следва да се произнася по разноски. Водим от горното, съдът,
Цитирани разпоредби
23- чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 53, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 6 ЗАНН
- чл. 61, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 83 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 20 ЗВЕРБ
- чл. 55 ЗВЕРБ
- чл. 59, ал. 5, т. 6 ЗВЕРБ
- чл. 320 НПК
- чл. 15, ал. 4
- чл. 15
- чл. 4
- чл. 5