Решение № 716 от 5.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2158/2023 г.

Иск по чл.82 вр. с чл.79 и чл.99 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, ЕИК

2033365700, твърди, че на 28.12.2022 година е сключил с „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372, договор за прехвърляне на непарични вземания/права/, по силата на който и придобил от цедента негово непарично вземане срещу длъжника на своя праводател и настоящ ответник „ПЕТРОКЕЛТИК

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Това вземане произтича от сключения между „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372 и „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г. и допълнително споразумение/Анекс№3/ към него, сключено на 08.03.2021година, като прехвърленото вземане представлява имуществено право да получи от ответника, който има качество на добивно предприятие на природен газ, 95 837мВтч природен газ за цена, определена по реда на чл.5, ал.1 от допълнителното споразумение, което количество не е било доставено и е останало дължимо на цедента „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД.

Ищецът твърди, че прехвърленото му имуществено непарично притезание, произтича от разпоредбата на чл.5, ал.2 от допълнителното споразумение от 08.03.2021година към договора за доставка на природен газ, съгласно която норма недоставените от ответника количество природен газ за периода от 01.02.2021г. – 30.11.2021 година, съгласно първоначално договорената годишна програма, ще бъдат доставени/компенсирани на праводателя на ищеца, разпределени по равно на месечна база за периода от 01.01.2022г. – 31.12.2022г.

Ищецът твърди, че съгласно уговорената между страните по договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г. годишна програма за периода от 01.02.2021-30.11.2021г. уговореното за доставка количество природен газ е 250 000 мВтч, като реално осъществената доставка по този договор за този период от време е 39 275 мВтч. Останалите недоставени количества от 210 725 мВтч природен газ е следвало да бъдат доставени/компенсирани и разпределени поравно на месечна база за цялата 2022г., което означава по 17 560 мВтч месечно.

Ищецът твърди, че ответникът му е доставил на цедента само 6 867,96мВтч в периода от 01.01.2022г. до 18.07.2022година, като останало дължимо и недоставено количество природен газ е 108 020мВтч и това количество е предмет на отделен спор между страните по договора за доставка на природен газ.

Твърди, че предмет на настоящия спор са имуществените права, които са прехвърлени на ищеца с договора от 28.12.2022г. и това е дължимото количество природен газ от 95 837мвтч, представляващо разликата до 210 725мВтч, което е следвало да бъде .доставено на неговия праводател и цедент в периода от 19.07.2022г. до 31.12.2022година.

За извършено прехвърляне на това вземане длъжникът „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уведомен от цедента на 23.01.2023година.

Ищецът твърди, че на 26.01.2023година с нотариална поканата, чрез нотариус рег.№335 на НК, е поканил ответника доброволно да изпълни задълженията си за доставка на 95 837 мВтч природен газ, на цена, определена по чл.5, ал.1 от допълнителното споразумение от 08.03.2021година към договора за доставка на природен газ, като му предоставил подходящ срок за изпълнение – в периода от 01.02.2023година до 15.08.2023година, с възможност изпълнението да е разсрочено, на равни месечни количества, съобразени с производствените потребности на ищеца за ползване на природен газ.

В отговор на тази покана ответникът на 24.02.2023година е изпратил на ищеца писмо по електронен път, с което е потвърдил получаване на нотариалната покана, но оспорва за ищеца да съществува вземане, тъй като ответникът е прекратил едностранно договора си с праводателя на ищеца, поради което прехвърленото вземане не съществува.

В подадената от ищеца първоначална искова молба същият заявява, че в преамбюла на договора с цедента, в резултат на който се легитимира като носител на имущественото право, неговият праводател е декларирал, че правоотношенията му с длъжника са валидни и действащи.

Ищецът твърди, че твърденията на ответника за преустановяване на договорната му връзка с цедента, довели, по негово виждане, до невъзможност да се осъществи валидно прехвърляне на право с договора за цесия, не се споделят от цесионера.

Това е така защото с писмото си от 27.09.2022 година ответникът твърди, че правото му да прекрати договора е възникнало от неизпълнение на цедента на задължение, регламентирано с нормата на чл.14.3 от договора за доставка на природен газ. Тази норма предвижда по какъв начин да се решават споровете между страните обвързани от облигационната връзка, но не и забрана за завеждане на иска от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД срещу настоящия ответник за получаване на обезщетение за недоставен газ, в количества, които са различни от тези по настоящия спор.

Ето защо твърди, че не е налице неизпълнение на договорно задължение, но дори и са се приеме наличие на такова, правното положение на ответника в процесната договорна връзка с цедента, го определя като неизправна страна, поради което не е в положение да прекрати едностранно договора.

Твърди, че прекратяването на договора, който ответникът има с неговия праводател, се явява действие, което не може да му бъде противопоставено.

По отношение на другото възражение на ответника, а именно, че е налице изпълнение на задължението за доставка на природния газ, който е договорен като количество за периода от 19.07.2022г. до 03.10.2022 година, както и платени от цедента, то ищецът оспорва това твърдение да отговоря на действителността, защото твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за доставки на природен газ към цедента за този период от време.

Предвид изложеното ищецът твърди, че в периода от февруари 2023г. до 15.08.2023година е бил лишен от възможността да получи от ответника доставка на 95 837 мВтч природен газ, разпределени на месечна база, съгласно отправената покана за изпълнението и да заплати това количество по цена, съгласно уговореното с договора за доставка на природен газ, ищецът е бил принуден да закупува тази суровина за собствените си производствени нужди от свободния пазар, като количеството закупен от него природен газ е следното: за февруари 2023 г. – 17 005,567мВтч; за март 2003г. – 18 741,019 мВтч; за април 2023г. – 17 949,782 мВтч; за май 2023г. – 17 972,335 мВтч; за юни 2023г – 17 467,086мВтч; за юли 2023г – 18 104,307мВтч и за август 2023г – 18 454,079 мВтч.

Ищецът твърди, че дължимата от него цена при спазване условията на договора за доставка касателно формирането и, на база утвърдената по съответния нормативен ред и обявена от КЕВР пределна цена / на вход на газопреносната мрежа/ без цени за достъп и пренос, акциз и ДДС, по която се продава природен газ на крайни снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, намалена с 25%.

Въз основа на това ищецът твърди, че при спазване на тази разпоредба от договора, който ответникът има с неговия праводател, ищецът е следвало да извърши плащане за доставен природен газ за процесния период от време, както следва:

За февруари 2023г. за 15 000 мВтч природен газ – 1 398 825лв.; вместо което е заплатил за това количество сумата от 2 039 850лв., поради което е претърпял загуба от 641 025лв;

За март 2023г. за същото количество природен газ е следвало да заплати по договор сумата от 1 200 825лв., вместо това е заплатил сумата от 1 775 700лв. , поради което е претърпял загуба от 574 875лв;

За април 2023г. за същото количество природен газ е следвало да заплати договорна цена от 1 104 300лв., а е заплатил сумата от 1 647 00лв., поради което е претърпял загуба от 542 700лв.;

За май 2023г. за 15 000мВтч природен газ договорната цена е 872 437,50лв., вместо което е заплати сумата от 1 337 850лв., поради което е реализирал загуба от 465 412,50лв;

За юни 2023г. за същото количество природен газ и следвало да заплати договорна цена от 740 475лв., вместо това е заплатил сумата от 1 084 650лв. и е претърпял загуба от 344 175лв.;

За юли 2023г. за същото количество природен газ е следвало да заплати договорна цена от 681 525лв., вместо което е заплатил сумата от 1 006 050лв. и е претърпял загуба от 324 525лв.;

За август 2023г. за 5 837,000мВтч е следвало да заплати сумата от 261 220,34лв. договорна цена, но заплатил сумата от 386 175,92лв., с което понесъл загуба от 124 955,58лв.

Въз основа на това ищецът твърди, че неизпълнението на ответника на задължението си за доставка на 95 837 мВТЧ за процесния период от време е довело до загуби за ищеца общо в размер на 3 017 668,08лв., от която претендира да му бъде заплатена част от тази сума в размер на 500 000лв., представляваща част от общо дължимата сума.

В срока за отговор ответникът „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 040183342, въвежда в процеса следните възражения:

Исковата молба е нередовна, поради неспазване на задължителния реквизит по чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК , а именно: посочване и конкретизиране цената на частичния иск .

Предявеният иск е частичен и оценяем, обхваща продължителен период от време. Посочен е общият размер на вземането, но не е обоснован по какъв начин е формиран размер на частично заявеното вземане.Този недостатък не позволява да се установи определеността на основанието на претенцията. Моли съда да остави без движение производството по делото и да даде указания на ищеца да отстрани тази нередовност на исковата молба, за да не се затруднява ответникът при реализация на правото си на защита в този процес.

Следващото възражение е такова по основателността на иска, като ответникът изрично оспорва основание и размер /пълен и частичен/ на предявения осъдителен иск.

В тази връзка въвежда в предмета на спора следните възражения:

1.1.Твърди, че не е неизправна страна при изпълнение на задълженията, които произтичат от договора за доставка на природен газ и последващите го споразумения; определя като напълно неверни твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си породени от този договор до датата на неговото прекратяване – 03.10.2022година, поради което не е налице основание да се иска ангажиране на имуществената му договорна отговорност

1.2. Възражение за липса на неизпълнение от страна на ответника на договор за доставка с „Мост Енерджи“ АД и допълнителните споразумения към него до 03.10.2022 г.

1.3. Възражение за липса на причинена вреда на ищцовото дружество, поради твърдяното неизпълнение под форма на претърпени загуби.

1.4. Възражение за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ответника по действието на договора до преустановяване на действието му и твърдението да са претърпени загуби от ищец, които да се явяват пряка последица от деянията на ответника по този договор.

1.5. Възражение, че претендираните от ищеца да са понесени имуществени вреди се дължат единствено на недобросъвестното поведение на неговия цедент - „ Мост Енерджи“ АД, както и възражение, че те не са предвидими, поради което не подлежат на обезщетяване.

1.6. Възражение за липса на причинна връзка между претендираните искови суми и правомерното и добросъвестно поведение на ответника при изпълнение на задълженията по процесния договор до датата на преустановяване на действието му - прекратяване - 0 3 . 10 .2 02 2 г .

1.7. Възражение. че договорът и споразуменията към него не предвиждат форма на договорна отговорност за обезщетяване, претендирана от ищеца.

1 .8 . Възражение за липса на недобросъвестно и виновно поведение от страна на ответника, поради което не са налице основания за ангажиране на договорната му отговорност.

1.9. Възражение, че ищецът няма право да претендира обезщетение за вреди защото цедентът и негов праводател се явява неизправна страна по договора, което обстоятелство е довело до прекратяване на облигационната връзка.

1.10. Възражение за нищожност на договора за прехвърляне на непарични вземания (права) по договор за доставка на природен газ от 27.12.2019 г. между „Мост Енерджи“ АД и „Рубин Трейдинг" ЕАД“ от 28.12.2022година, поради невъзможен предмет на този договор, на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД .

Твърди, че към датата на договора за цесия договорът за доставка на природен газ е бил надлежно прекратен от ответника, което е довело до липса на право, което може да бъде прехвърлено от цедента на цесионера, включително и правото да дири обезщетение.

1.11. Възражение за липса на материалноправна легитимация на ищеца, поради липса на вземане на цедента спрямо ответника, с оглед на това, че договорът за цесия е сключен след прекратяване на договора за доставка.

1.12. Възражение. че поради липса на прехвърлено вземане в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия в патримониума на цесионера към таза дата не е възникнало право на компенсаторно обезщетение към ответника.

1.13. Възражение, че цедентът „.Мост Енерджи" АД не е могъл валидно да прехвърли права на цесионера ,.Рубин Трейдинг" ЕАД поради обстоятелството, че няма право да получи от ответника количества природен газ. тъй като не разполага с лиценз за търговия с природен газ .

1.14. Възражение, че договор за прехвърляне на непарични вземания (права) по договор за доставка на природен газ от 27.12.2019 г. между „Мост Енерджи“ АД и „Рубин Трейдинг“ ЕАД с посочена в него дата 28.12.2022 г., е привиден и създаден единствено за целите на този процес и предявяване на неоснователни претенции спрямо ответника.

Договорът няма достоверна дата за ответника и същият незабавно е уведомил страните по договора за цесия, че за тях не съществуват никакви вземания спрямо ответника и последният няма никакви задължения към тях. Това е причина за ищеца да не настъпят вреди от имуществено естество.

Втората група възражения на ответника са касателно въведените от ищеца с исковата молба фактически твърдения, и наведените доводи във връзка с тях, а именно:

2.1. Оспорва като невярно твърдението на ищеца за „прехвьрляне'' на всички останали права, които произтичат от прехвърленото вземане съгласно чл.1, ал.2 от договора, като отново въвежда твърдение за прекратяване на основното правоотношение, представляващо договор за доставка на природен газ между цедента и настоящия ответник, към датата на сключване на договора за цесия, излагайки същите фактически основания за това твърдение, касателно липса на предмет на договора за частно правоприемство.

2.2 Оспорва като неверни и несъстоятелни твърденията, че е налице неизпълнение от ответника на задължение по чл.5, ал.2 от допълнителното споразумение, както и твърдението че недоставеното количество природен газ по силата на този договор е 210 725 мВТЧ за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 година; твърди, че е невярно и твърдението, че за периода 01.01.2022 г. - 18.07.2022 г. ответникът е доставил на „Мост Енерджи“АД само 6 867.96 мВтч природен газ, а недоставеното количество за този период възлизало на 108 020 мВтч .

2.3. Оспорва като невярно твърдението, че за периода 19.07.2022 г . - 31.12.2022 г. ответникът е има задължение до достави на цедента 95 837 мВтч природен газ, както и това, че по отношение на останалите количества е налице прехвърляне на права на настоящия ищец. Неверността произтича от това, че преди сключване на договора за цесия е прекратен договорът за доставка, поради което за цедента права не са съществували, за да бъдат прехвърлени.

2.4. Оспорва като невярно твърдението, че на 23.01.2023г. ответникът има качество на длъжник спрямо ищеца, поради това, че ищецът не е придобил никакви права спрямо ответника по силата на договора за цесия, който е без предмет, поради прекратяване на договора за доставка на природен газ на 03.10.2022година.Връчването на съобщението не е породило действие поради липса на каквито и да е било задължения на ответника.

2.5. Оспорва като невярно твърдението, че на 26.01.2023 г. с посочената нотариална покана ответникът е бил поканен като длъжник да изпълни

доброволно задължение за доставка на природен газ, като твърди, че нотариалната покана му е връчена на 16.02.2023година, което е видно от извършеното удостоверяване на нея.

Твърди, че към датата на връчване ответникът не е имал качество на длъжник на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, нито качество на длъжник към цесионера и настоящ ищец, поради факта, че договорът за доставка на природен газ от 27.12.2019 г. е надлежно прекратен, считано от 03.10.2022 г. Оспорва като неверен факта, че ответникът бил изпратил на ищцовото дружество писмо по електронна поща на 24.02.2023 г. Видно от приложеното към този отговор електронно съобщение писмото на ответника до „Рубин Трейдинг” ЕАД в отговор на получената нотариална покана е изпратено незабавно след получаването й - на 22.02.2023 г.

Сочи какви са последиците за цедента от невярно декларираното от него обстоятелство, че е титуляр на валидни вземания спрямо ответника и възможностите на ищеца в тази насока, поради което оспорва наличие на материална легитимация у ищеца да дири обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, тъй като договорът е прекратен.

2.6. Оспорва като нищожна и недействителна уговорката по чл. 1, ал.2 от договора за цесия, поради обстоятелството, че договорът е без предмет и твърдението да се прехвърлени с него вземания не съществуват.

2.7. Оспорва като правно несъстоятелни дадените от ищеца тълкувания на чл.14.3 от договора за доставка на природен газ, като отново въвежда твърдение за надлежното прекратяване на договорната връзка, считано от 03.10.2022 година поради това, че цедентът не се е противопоставил на това правно действие, което е довело до преустановяване на действието на договора.

Ето защо с договора за цесия цесионерът не е придобил никакво вземане, включително и възможността да се противопостави на прекратяване на договора, поради липса на това право у цедента, включително и за ненадлежно упражнено право на ответника да прекрати договора, поради това, че е неизправна страна по него.

Прекратяването на договора е поради противоправното поведение на цедента „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, който не е заплатил на доставчика и настоящ ответник сума от 83 756,29лв. за доставени количества природен газ за периода 01.08.2022 г. - 03.10.2022 г.

2.8. Твърди, че правно несъстоятелно е твърдението на ищеца, че прекратяването на договора от страна на ответника с праводателя на ищеца е непротивопоставимо на последния. Твърди, че противопоставимостта спрямо ищеца се основава на обстоятелството, че прекратяването на договора предшества сключване на договора за цесия, което лишава последния от възможността да бъде източник за права на цесионера. Твърди, че до датата на прекратяване на договора ответникът надлежно е изпълнявал задълженията си по него, свидетелства за което са доставените в периода от 19.07.2022г. до 03.10.2022година количества природен газ на цедента в общ размер от 2 964, 17 мВтч.

2.9. Оспорва изцяло като неверни твърденията на ищеца, че за периода февруари 2023 г. до 15.08.2023 г. ищецът е бил лишен от възможността да получи от ответника доставка на посочените количества природен газ, както и твърденията. че бил принуден да закупува за собствени производствени нужди природен газ от свободния пазар и че бил закупил посочените количества природен газ на посочена цена.

Оспорва изцяло: 1) че ищецът е закупувал посочените на с. 5 до с . 7 от него количества природен газ; 2) че те били закупени от него за собствените му производствени нужди; 3) че бил принуден да ги закупи поради твърдяното неизпълнение от ответника; 4) че е заплатил така посочените от него цени; 5) че тези покупки на природен газ са обусловени от поведението на ответника.

2.10. Оспорва изцяло като невярно твърдението, че ищецът е претърпял имуществена загуба в размер на 3 017 668,08лв. в резултат от неизпълнение на задължение от страна на ответника.

За целите на избягване на всякакво съмнение ответникът оспорва като неверни фактите, въз основа на които ищецът основава причината и размера на претенцията, включително частичен и пълен размер на иска; оспорва като несъстоятелни и неправилни доводите на ищеца.

Не спори относно наличие на сключен от него договор за доставка на природен газ и допълнително споразумение №3 към него.

Моли съда да отхвърли претенцията. Претендира разноските по делото.

По фактите твърди следното:

„Петрокелтик България" ЕООД има участие от 51.67% в добива от концесията за находище Галата по силата на сключен концесионен договор от 16.05.2001година за разработване и добив на природен газ от поле „Галата“, сключен между Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси и останалите неучастващи по делото лице. Ответникът се явява правоприемник на „Петреко България" ЕООД. Ответникът няма участие в концесията на находище Каварна, добивът от което принадлежи изцяло на Петрокелтик ООД. Концесионният договор за находище “Каварна" е сключен за срок от 10 години (съгласно чл. 1. ал. 3 от него). С оглед на удължението в резултат на декларирана непреодолима сила (force majeure), срокът на концесионния договор е изтекъл на 30 септември 2021 г. Макар и своевременно направено искане за продължаване на срока на концесионния договор, до момента МС на РБ не е направил произнасяне по този въпрос, поради което следва да се приеме, че е вън от съмнение, че ответникът е в състояние да достави само тази част от добива, която му принадлежи съгласно концесионния договор, по който е страна. Общото количество газ, извлечено и придобито от ..Петрокелтик България" ЕООД от находище „ Галата" за периода от 19.07.2022 г. до 03.10.2022 г. възлиза на 9 454, 404 мВтч Петрокелтик ООД - Люксембург не е страна по договора с „Мост Енерджи“ АД и частта от добива, която му принадлежи, не може да бъде взета предвид при определяне на размера на дължимите доставки от ответникът към „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД. Видно е от съдържанието на договора за доставка на природен газ, сключен на 27.12.2019 г. между „Петрокелтик България" ЕООД, в качеството му на добивно предприятие и цедента ,,Мост Енерджи“ АД, като купувач, че в раздел I от него страните са дефинирали понятието „концесия за добив“ за целите на договора, като концесии за добив от находища, по които добивното предприятие е концесионер. Ето защо задълженията на ответника се разпростират само в рамките и обема на участието му като концесионер в добива от концесията за находище Галата. Това е изразената воля на страните при сключване на договора .

Съгласно чл.5 ал.2 от допълнителното споразумение от 08 .03 .2021г. към договора за доставка на природен газ, страните са се споразумели недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021 г . - 30. 11.2021г. да бъдат предоставени (компенсирани), като същите бъдат разпределени по равно на месечна база за периода от 01.01.2022 г. до края на 2022 г. Договорката е постигната на основание чл.5.4. от договора за доставка. Ответникът твърди, че с тази разпоредба страните са изменили договорната клауза в частта на предвиденото с нея приоритетно доставяне на следващия месец, като са уговорили друг начин на доставка за периода от 01.01.2022г. до края на 2022г.

Твърди, че това е видно от изменението на чл.4, ал.1 от договора, което е извършено с подписване на допълнителното споразумение от 08.03.2021 година, с което „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД се е съгласило да получава количество природен газ, който ще му бъде доставен от ответника в размер на разликата между целия ежемесечен добив на „Петрокелтик България“ ЕООД от находището, за което е концесионер и месечните доставки към другия контрагент, с който добивното предприятие има договорни отношения, за периода 01.03.2021 г. до 31. 12.2022 г .

Количеството природен газ, който ще бъде доставен от добивното предприятие към другия контрагент за този период е в общ размер на 170 000 мВтч за целия период. Видно е от представената към този отговор справка, че за периода 19.07.2022година до 03.10.2022година добивът на ответника от находище „Галата“ възлиза на 9 454 404 мВтч.

За този период ответникът твърди да е доставил на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД природен газ от 2 964,17 мВтч.

С договор за доставка на природен газ от 16.06.2020 г. „Петрокелтик България“ ЕООД и „Петрокелтик“ ООД са се договорили ответникът да доставя на „Петрокелтик“ ООД, като друг контрагент, природен газ в такива количества и периодичност на доставките, който да дава възможност на „Петрокелтик“ ООД да изпълнява точно задълженията си към „Дексия България“ ООД. За същия период доставките от добива на „Петрокелтик България“ ЕООД към „Петрокелтик“ ООД възлизат на 6 940, 2 34 мВтч. Тези доказателства установяват, че в процесния период 19.07.2022 до 03.10.2022г. ответникът е изпълнявал напълно добросъвестно задължението си по чл. 4, ал.1 от допълнително споразумение от 08.03.2021година да доставя на ,.Мост Енерджи'' АД разликата между целия ежемесечен добив на „Петрокелтик България'‘ ЕООД от находището, за което е концесионер - Галата, според участието му в концесията и месечните доставки към другия се съдоговорител „Петрокелтик“ ООД, с който добивното предприятие има договорни отношения.

При тези съображения ответникът твърди, че всички остатъчни количества от добива са били надлежно доставяни на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, което дружество е приемало изпълнението и авансово е заплащало тези доставки без да възразява или да претендира допълнителни количества.

С писмо изх.№ 22-09-06-OV от 29.09.2022 г. на „Петрокелтик България" ЕООД до “Мост Енерджи“' АД, надлежно връчено на цедента „Мост Енерджи“ АД на 03.10.2022 г., ответникът е прекратил договора за доставка на природен газ и допълнителните му споразумения, поради неизпълнение от страна на „Мост Енерджи“ АД на задълженията му по чл. 14.3. от него.

След датата на връчване на предизвестието за прекратяване, от страна на „Мост Енерджи" АД не са последвали нито поръчки за доставки на природен газ, нито авансово плащане на суми за поръчани доставки, поради което ответникът твърди, че неговият съдоговорител „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД е приел едностранното прекратяване на договора за породило последиците му, не се е противопоставил на същите и е престанал да изпълнява задълженията си, които произтичат от този договор.

Ответникът твърди, че извършените от него доставки на природен газ напълно съответстват на извършените от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД плащания, извършени авансови, за които свидетелствува счетоводната справкахронология на счетоводните документи, издадени в периода от 19.07.2022година до 03.101.02022 година.

Ответникът твърди, че този документ сочи, че „Мост Енерджи“' АД е неизправната страна по прекратения договор, тъй като все още му дължи сумата от 83 756, 29 лева за доставени и незаплатени количества природен газ в периода от 01.08.2022 година – 03.10.2022година.

Намаленият добив на '‘Петрокелтик България’' ЕООД от находище „Галата" се дължи основно на обективни причини, свързани с следните обстоятелства:

1. неточна оценка на регистрираните запаси в националния баланс още при сключването на договора за концесия на находище Галата;

2. като следствие от по-ниското от заложеното ниво на запасите от газ , при извличането на природния газ след определен период е налице системно нарастване на обемите на добиваните производствени води в сондите.

Отделянето на природен газ от производствените води е сложен процес, който изисква допълнителни инвестиции и води до забавяне на доставките до клиентите.

3. добиваните през исковия период количества газ от находищата са остатъчни количества преди окончателното им изчерпване, което прави прогнозите за добива крайно несигурни и зависещи от много и най-различни предпоставки, които са извън волята и контрола на добивното предприятие;

4. многократни случаи на завишаване на налягането в мрежата в резултат на действия на собственика на газопреносната мрежа

(Булгартрансгаз), което изключва възможността в определени периоди да се подава газ към клиентите на добивното предприятие;

5. нуждата от извършване на планови, извънредни и неотложни ремонти и тестове на инсталации и съоръженията след тези ремонти и с оглед на осигуряване на максимална безопасност на производствения процес и на заетите в него.

При така изложеното ответникът твърди, че фактите се изясняват от представените от него документи и водят до извод, че ищецът „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД въвежда твърдения, които са грешни и не отразяват действителното положение, което не е изложеното от ищеца, а именно, че с договора за цесия са му прехвърлени имуществени права, неизпълнени от ответника задължения, което е довело до вземане за вреди на ищеца.

Ответникът твърди, че такива права ищецът не е получил по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба и поради липсата на елементите от състава на претенцията същата се явява неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.

Претендира разноските по делото.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа вече въведената от него теза в първоначалната искова молба и оспорва да са основателни въведените от ответника възражения. Моли съда да се произнесе по направените от него доказателствени искания, които са направени за установяване на въведените в предмета на спора твърдения.

Във връзка с твърденията за наличие на невиновна невъзможност за изпълнение на договорните задължения от страна на ответника, в контекст на съществуващите концесионни договори, в които има качество на страна, ищецът твърди, че количеството природен газ, което е добивано, не е било разглеждано като предпоставка за доставяните от ответника количества природен газ по договора за доставка и навежда доводи за неоснователност на това възражение.

Заявява теза по тълкуване на клаузите по договора за доставка; възразява за наличие на основание ответникът да бъде освободен от договорна отговорност.

Навежда доводи по съществото на спора.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа направеното оспорване на редовността на исковата молба, както и възраженията си по основателността на претенцията.

Въвежда следните допълнителни възражения, представляващи доводи по въпроса за редовност на исковата молба, като възразява приложение на т.2 от постановките на ТР №3/2016г. от 22.04.2019г., да бъде прилагане в посочения от ищеца контекст.

Моли съда да приложи нормата на чл.129 ГПК и да даде на ищеца срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, като при изпълнение на тези указания на ответника се даде срок за становище и подаване на отговор.

По основателността на предявените искове:

Поддържа своевременно заявените оспорвания на предявения иск както по основание, така и по размер- както общ, така и частичено за който твърди, че е неопределен.

Поддържа заявените с отговора на исковата молба възражения.

Въвежда нови такива, а именно:

1. Възражение за липса на материалноправна легитимация на ищцовото дружество да твърди, че договорът между ответника и цедента е неоснователно прекратен, поради това, че не е налице встъпване в правата на цедента, а с това си твърдение ищецът упражнява чужди права, което е недопустимо.

2. Възражение, че ищцовото дружество, което изрично само признава, че е предприятие -потребител на природен газ за собствени нужди, е могло да предвиди нуждата от доставки на природен газ като добросъвестен търговец за 2023 г., имало е дългосрочни договори за доставка на природен газ, дългосрочни търговски отношения с други доставчици на природен газ, включително за процесния период, очертан на с. 5 до с. 7 от исковата молба, имало е сключени през 2022 г. договори с осигурени доставки и заявен целия необходим обем от природен газ за неговите производствени нужди през 2023 г., поради което не е претърпяло каквито и да е било вреди поради твърдяното неизпълнение от доверителя ни.

3. Възражение, че наличието на такива дългосрочни търговски отношения с други доставчици, включително за 2023 г., доказва, че договорът за прехвърляне на непарични вземания (права) по договор за доставка на природен газ от 27.12.2019 г. между „Мост Енерджи“ АД и „Рубин Трейдинг“ ЕАД с посочена в него дата 28.12.2022 г. е привиден, създаден единствено за целите на настоящото производство, като е нищожен - сключен при заобикаляне на закона и при липса на основание (чл.26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД), като целта му се състои в предявяване на неоснователни претенции към ответника.

В тази връзка ответникът твърди следното:

Ищецът е сключил договор за цесия при знанието, че за процесния период има валиден и действащ договор за доставки на природен газ. сключен преди него, доставките по който удовлетворяват производствените му нужди; като договорът за прехвърляне на твърдяното вземане е сключен единствено за целите да легитимира ищеца да предяви по исков ред неоснователни претенции към доверителя ни.

4. Възражение, че при отправяне на нотариалната покана към ответника с отправено искане за изпълнение на цесионера, последният е изменил едностранно прехвърленото вземане, като е поискал изпълнение на различно място и на различно от прехвърленото вземане. Видно е от нотариалната покана, връчена на ответника, че същият е поканен да достави твърдените количества природен газ на различна от действащата в договора за доставка точка на доставка; ГРС Плевен, код на входен изходен пункт С041Р02, което е в нарущение на действащия до 03.10.2022 г. договор, като е поискал изпълнение на друго вземане, като е посочил различно местоизпълнение.

Като местоизпълнение по договора с „Мост Енерджи" АД е уговорена доставка на т. Галата, единствената точка, в която като добивно предприятие отвеникът би могъл да достави количествата природен газ. Ето защо в нарушение на договора за доставка, цесионерът е поискал технически невъзможно изпълнение от ответника.

5. Възражение. че дори да се приеме. че договорът за цесия е валиден, то ответникът не дьлжи изпълнение, нито е изпаднал в забава поради забава на кредитора (цедент и цесионер) и неизпълнение от негова страна на задължението му по чл. 9, ал.2 от договора за доставка на природен газ от 27.12.2019 г. между „Мост Енерджи“ АД и ответника.

Съгласно чл. 9, ал.2 от договора за доставка на природен газ, в срок до 9 дни от началото на всяко тримесечие, купувачът заплаща авансово цялата стойност на заявеното по спецификация за съответното тримесечие количество природен газ. Тази разпоредба е изменена с чл. 6 от Допълнителното споразумение (анекс) 3 от 08.03.2021 г., която задължава купувача да заплаща авансово в срок до 9 дни от началото на всеки месец цялата стойност на заявеното за съответни месец количество природен газ. Доставките на природен газ от ответника към цедента до датата на прекратяването изцяло съответстват на заплатените авансово от „Мост Енерджи“ АД суми, представляващи уговорената от страните цена по договора и допълнителните споразумения към него. След датата на прекратяването му цедентът не е изпълнявал задължението си за авансово заплащане на цената, независимо, че на ищцовото дружество е известна банковата сметка на ответника.

Макар неоснователно да претендира да получи прехвърленото му според него „непарично вземане'", цесионерът и ищец в настоящото производство не е заплащал авансово каквито и да е било суми по договора за доставка на природен газ, поради което е изпаднал в забава и ответникът не дължи изпълнение, още по-малко изпада в забава, както неоснователно твърди ищецът. Цедентът и ищцовото дружество, а не ответникът, са неизправни страна по процесния договор и допълнителните споразумения

Заявява, че възраженията по 4. и т. 5 заявява и моли да бъдат разгледани при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът не е надлежно прекратен, считано от 03.10.2021 година.

2. Оспорвания, фактически и правни твърдения, своевременно заявените в отговора оспорвания като неверни на посочените в исковата молба факти, както и като несъстоятелни на изразените в нея правни тълкувания и правни съображения.

Оспорва като неверни посочените и в допълнителната искова молба фактически обстоятелства.

Оспорва като несъстоятелни и неправилни изразените в исковата молба правни съображения.

2.1. Оспорва като неверни и несъстоятелни твърденията, че „Петрокелтик България“ ЕООД не бил се позовавал пред цедента на изискване за притежаване на лицензия за търговия с природен газ. Оспорва като невярно и твърдението, че ответникът е бил надлежно уведомен от ищеца, че от 01.02.2023 г. дължал изпълнение на доставките на ищец. Както своевременно е изтъкнато в отговора, с договора за цесия не са прехвърлени никакви права н непарични вземания на ищеца към доверителя ни поради факта, че към датата на сключването му те не съществуват в патримониума на цедента. Ответникът своевременно е уведомил цесионера, че към датата на връчване на съобщението не съществуват прехвърлени вземания на цедента към него поради факта, че договорът за доставка на природен газ между доверителя ни и „Мост Енерджи“ АД е надлежно прекратен на 03.10.2022 г. Ето защо цесионерът не е придобил с него никакви права към ответника. Връчването на съобщението не е породило действие поради липса на каквито и да е било задължения на добивното предприятие към цедента „Мост Енерджи“ АД и липсва на качество „длъжник“, което да обозначи ответника. Видно от приложеното към отговора писмо на ответника до „Рубин трейдинг” ЕАД, същото е изпратено незабавно след получаването й – на 22.02.2023 г. с две писма - до „Мост Енерджи“ АД и до „Рубин Трейдинг'‘ ЕАД от 26.01.2023 г., с които ответникът своевременно е уведомил както цедента, така и цесионера. че вземане към него за доставка на газ не съществува поради обстоятелството, че договорът за доставка на газ е надлежно прекратен и цесията е без предмет.

2.2. Оспорва като невярно и несъстоятелно твърдението, че договорът за прехвърляне на вземания имал достоверна дата от датата на връчване на съобщението от ЧСИ. Твърди, че изцяло невярно е, че съобщението доказвало, че договорът има дата преди него за доверителя ми. Не е изпълнена нито една от хипотезите на чл. 181 ГПК за достоверна дата на частен документ, за да се приеме това несъстоятелно тълкуване на ищеца.

2.3. Оспорва като невярно твърдението, че с писмото си от 30.09.2022 г. цедентът се бил противопоставил на прекратяването на договора за доставка, като заявил, че не е налице негово неизпълнение. След прекратяването на договора на 03.10.2022 г. цедентът не е изпълнявал задълженията си за авансово плащане на цената на доставките на природен газ, като към датата на прекратяване дори е в неизпълнение на задължението си за заплащане на дължима цена по извършени доставки на природен газ. като дължи на доверителя ни сумата в общ размер от 83 756, 29 лева за доставени и незаплатени количества природен газ за периода 01.08.2022 г.-03.10.2022 г.

Ето защо не е налице негово противопоставяне, нито изпълнение на договора за доставка след датата на неговото прекратяване, противно на неверните твърдения на ищцовото дружество в допълнителната искова молба.

2.4. Оспорва като невярно и правно несъстоятелно твърдението, че неизправността на цедента “Мост Енерджи“ АД била неотносима към предмета на настоящия спор. Твърди, че ищецът претендира да е носител на „прехвърлено вземане“ по договора, както и на други права. за които неправилно твърди, че му били прехвърлени от цедента, като правото да „счита за неоснователно прекратяването на договора", поради което неизправността на неговия праводател като страна по договор, от който произтича твърдяното като прехвърлено непарично вземане, е от значение за настоящото производство и установяване факта на надлежното прекратяване на договора за доставка на природен газ.

2.5. Оспорва като правно несъстоятелно и неотносимо към предмета на настоящия спор твърдението, че бил въведен спор относно тълкуване на разпоредбите чл.5 ал.2 от допълнителното споразумение № 3 от 08.03.2021 г. във връзка с чл. 4, ал.1 от него по така поставения от ищцовото дружество въпрос. За целите на избягване на всякакво съмнение заявяваме, че оспорваме като неверни всички факти и като правно несъстоятелни всички тълкувания, изразени от ищеца по сключените между ответника и „Мост Енерджи“ АД договори и анекси към тях, с право на тълкуване на разпоредби в договор и анекси към него, които са сключени между други лица, както и право да въвежда подобен нов спор в рамките на образуваното производство, ищцовото дружество като трето лице спрямо тях не разполага. Той има качеството на трета страна по тези договори, които не го обвързват и не проявяват действие спрямо него. Той твърди да има качеството на цесионер, а не на встъпил или суброгирал се в правата на „Мост Енерджи“ АД по договорите. Ето защо тълкуването на договора и анексите към него, както и поставеният от ищеца въпрос не са част от предмета на настоящия спор, а са изцяло неотносими към него. Оспорва като невярно и твърдението, че ответникът бил наложил едностранна промяна в начина на разпределение на добивите от концесия за Каварна и Галата, без това да било договорено с цедента.

Оспорва изцяло като невярно и противоречащо на чл. 20 ЗЗД и твърдението, че компенсаторните доставки по чл.5, ал.2 от споразумението от 08.03.2021 г. били приоритетни и следвало да се изпълняват преди всички доставки, което било изключвало прилагането на чл. 4, ал.1 от споразумението.

Оспорва изцяло като невярно и правно несъстоятелно твърдението, че договорката но чл. 4, ал.1 от допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. към договора била „относима единствено за текущите доставки“. С право на подобно твърдение, свързано с тълкуване на изразената в договора между други страни воля ищецът не разполага. Това твърдение е невярно и в противоречие с изрично закрепената в допълнителното споразумение воля на страните, която съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД има силата на закон за тях.

Изцяло правно несъстоятелни и противоречащи на разпоредбите на сключеното между страните допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. към процесния договор за доставка на природен газ от 27.12.2019 г., са съображенията за тълкуване на клаузата по чл. 5, ал.2 от споразумението и чл. 5.4 от договора. Изцяло невярно е твърдението, че ответникът трябвало приоритетно да достави на „Мост Енерджи“ АД цялото добито от него количество газ. Оспорва като неверни и твърденията, че ответникът се бил поставил „умишлено в невъзможност да изпълнява договорените в чл. 5, ал.2 от споразумението компенсаторни доставки“, като бил прехвърлил цялото добито количество природен газ на Петрокелтик ООД

Твърди, че тълкуването на договорите и клаузите в тях е от значение за друг правен спор по иска, предявен от цедента срещу ответникът – спорът по т.д.№ 1385/2022 г. на СГС, ТО, VI -12 състав. а не за настоящия.

Твърди, че с включването на този въпрос с твърдения по настоящия спор ищецът се домогва да упражни чужди права в нарушение на законовите разпоредби.

Ако съдът приеме, че следва да бъде разгледан в настоящото производство въпросът за тълкуването на разпоредбите на договора и анексите към него между цедента „Мост Енерджи" АД и ответникът, последният оспорва изцяло като неверни и несъстоятелни твърденията на ищцовото дружество за тяхното тълкуване. Излага доводи по съществото на спора в подкрепа на тезата си, като прави разбор на представените доказателства в контекст на тълкуване на договора с цедента, както и представените договори за концесия и тези, които са сключени между концесионерите.Като резултат от това твърди, че цедентът „Мост Енерджи“ АД претендира да получи повече от това, което при сключване на процесния договор се е съгласил да получи от добивното предприятие като концесионер само на част от находището за добив на газ, спор, по който е образувано и висящо друго производство към настоящия момент. От съдържанието на чл. 1 от Допълнително споразумение (анекс) № 3 към договора от 08.03.2021 г. се установява, че страните по него са констатирали занижени/намалени доставки на количества природен газ, но изрично са изразили своето съгласие да продължат договорните отношения между тях като внесат промени в договора. С договореността постигната между тях по силата на чл. 2 от това споразумение, страните са се споразумели ответникът да заплати обезщетение за недоставените количества в размер на 68 427,04 лева, покриващо претърпени вреди от ищеца, като съгласно чл. 3 са удължили срока на действие на договора с една година до 31.12.2023 г. Видно е от изразената изрична воля, че страните в духа на добрите търговски отношения между тях, са пожелали трайните търговски отнощения между тях да продължат, като ответникът доброволно е уредил задължението си към ищеца от 68 427,04 лева за недоставените количества газ в периода 01.01.-31.01.2021 г.

Съгласно чл.5 ал.2 от допълнителното споразумение от 08.03.2021 г., страните са се споразумели недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021 г. - 30.11.2021 г. да бъдат предоставени (компенсирани), като същите бъдат разпределени по равно на месечна база за периода от 01.01.2022 г. до края на 2022 г. Договорката е постигната на основание чл. 5.4. от процесния договор, но с нея страните са изменили договорната клауза в частта на предвиденото с нея приоритетно доставяне за следващия месец, като са уговорили друг начин на доставка - за период от 01.01.2022 г. до края на 2022 г. Ето защо изцяло неправилно, в противоречие с чл. 5, ал.2 от допълнителното споразумение и съдържанието на споразумението е тълкуването на ищцовото дружество, според което ответникът бил поел задължението да доставя количества природен газ на цедента, както от своя дял добив от концесия Галата, така и от добива на другия концесионер от находище Галата и находище Каварна. Това тълкуване противоречи на волята на страните, ясно изразена в чл. 5, ал.2 от споразумението, както и на чл. 20 ЗЗД, който урежда законовите критерии за тълкуване на договорите и постоянната практика на ВКС по прилагането им. Видно е от изменението на чл. 4, ал.1 от договора, извършено с подписване на допълнителното споразумение от 08.03.2021 г., че ищцовото дружество се е съгласило да получава количество природен газ, който ще му бъде доставен от ответника в размер на разликата между целия ежемесечен добив на „Петрокелтик България“ ЕООД от находището, за което е концесионер и месечните доставки към другия контрагент, с който добивното предприятие има договорни отношения, за периода 01.03.2021 г. до 31.12.2022 г. Количеството природен газ, който ще бъде доставен от добивното предприятие към другия контрагент за този период е в общ размер на 170 000 Мвтч за целия период.

2.6. Оспорва като неверни и неправилни всички твърдения по фактите и изразените тълкувания относно правоотношенията му с цедента до прекратяването на договора за доставка на природен газ на 03.10.2022 г. Ищецът не е придобил права по този договор от цедента, поради което упражнява неправомерно чужди права. Чрез въвеждането на подобни неотносими твърдения и неверни факти в това производство ищцовото дружество цели да постигне различно установяване по тях от това по правния спор, в който предмет са именно подобни твърдения и който е предмет на разрещаване от съда в производството по т.д.№ 1385/2022 г. на СГС, ТО, VI-12 състав.

2.7. Оспорва като правно несъстоятелно и невярно твърдението, че волята на двете юридически лица - концесионери в находище Галата се формира от едно и също физическо лице - Д.Х., който бил управител на двете дружества. както и като невярно твърдението, че между две свързани лица по презумпция могат да се уговарят условия, различни от „обичайните''. Подобна презумпция законът не съдържа. Ищецът умишлено избягва доказания от вписванията по партидите на дружествата в ТРРЮЛНЦ факт, че освен Д.Х. двете юридически лица не се представляват само и единствено от управителя Д.Х., а от още един управител, различен от него. Ето защо формирането и изразяването на волята им не се осъществяват само от Д.Х.. поради което и твърденията на ищеца за формирането й само от него. както и да уговаряне на условия между тях, различни от обичайните. са изцяло неверни.

2.8. Оспорва като изцяло неотносимо към настоящия спор и целящо да претрупа съда с излишен доказателствен материал, както и като недобросъвестно въведено доказателственото искане в производството да се допускат експертизи за неотносими към процесния период факти. какъвто е твърденият неверен от ищеца факт на „фактическо разпореждане'' от доверителя ни с добива на природен газ от двете находища - Галата и Каварна.

2.9. Оспорва като недопустимо и неоснователно възражението за нищожност на чл. 4, ал.1 от договора за доставка на природен газ от 16.06.2020 г. между .“Петрокелтик България” ЕООД и „.Петрокелтик"' ООД (Petroceltic S.A.R.L.). Напълно идентично възражение вече е направено от „Мост Енерджи“ АД в производството по т.д.№ 1385/2022 г. на СГС, ТО, VI- 12 състав. Това е бланкетно възражение, направено за целите на производството. Ищецът няма качеството на страна по договор за доставка на природен газ между „Мост Енерджи" АД и „Петрокелтик България“ ЕООД, той е трето лице, което не разполага с право да твърди каквато и да е било нищожност на договор между други две лица. Видно е от изложените в тази част на допълнителната искова молба факти, че те се отнасят до изпълнение и тълкуване на допълнително споразумение 3 от 08.03.2021 г., по което е безспорно, че ищецът няма никакво качество, нито е придобил права на встъпващ по тези споразумения между доверителя ни и цедента, до датата, до която договорът не е бил прекратен. Ето защо, ищецът не разполага с права да противопоставя подобни възражения за нищожност на която и да е било клауза на договор между ответника и трето лице, още по-малко с права да иска установяване на волята на страните при сключване на договора. Той твърди единствено да е цесионер, а цесионерът не разполага с право да упражнява чужди права, включително тези на цедента си извън правото да иска изпълнение на твърдяното като прехвърлено вземане, включително по принудителен ред. Дори да се приеме, че ищецът има право да предяви възражение за нищожност, то същото е изцяло неоснователно. Твърди, че липсва конкретизация на твърдяното основание за нищожност „накърняване на добрите нрави“; оспорва изцяло като неверни твърдените от ищеца факти, че ответникът се бил поставил умишлено в невъзможност да изпълнява договорените с „Мост Енерджи“ АД доставки. Напротив, цедентът на ищеца - „Мост Енерджи“ АД при сключването на договора и на всяко едно от допълнителните споразумения към него е бил надлежно уведомяван и е бил наясно, като с изменението на чл. 4, ал.1 от договора за доставка на природен газ, извършено с подписване на Допълнителното споразумение (анекс) № 3 от 08.03.2021 г. изрично се е съгласил да получава количество природен газ, който ще му бъде доставен от ответникът в размер на разликата между целия ежемесечен добив на „Петрокелтик България“ ЕООД от находището, за което е концесионер и месечните доставки към другия контрагент, с който добивното предприятие има договорни отношения, за периода 01.03.2021 г. до 31.12.2022 г. Количеството природен газ, който ще бъде доставен от добивното предприятие към другия контрагент за този период е в общ размер на 170 000 Мвтч за целия период. След като страните са постигнали такава договорка, с която на основание чл. 20а ЗЗД са обвързани, трето лице няма право нито да иска установяване на преддоговорни отнощения по постигането й, нито да установява нещо противно на постигнатото споразумение между тях, още помалко да твърди, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, особено когато страните по договора са търговци.

2.10. Оспорва изцяло като недопустимо и неоснователно твърдението за липса на надлежно прекратяване на договора за доставка от страна на ответника. Твърдяното право на оспорване като неоснователно на прекратяването на договора за доставка на природен газ не е прехвърлено в патримониума на цесионера поради факта, че същият не е встъпил в договора, а и цедентът е престанал след прекратяването да изпълнява договора за доставка. Към датата на договора за цесия цедентът не е имал каквито и да е било вземания към ответника, поради което ищецът не би могъл да бъде негов правоприемник; в патримониума на цесионера не са прехвърлени нито вземания към ответника, нито правото на оспорване валидността на действието на прекратените на 03.10.2022 г. договорни правоотношения между цедента и ответника, както и правото да твърди и претендира обезщетение за неизпълнение.

2.11. Оспорва изцяло като неверни всички факти и като несъстоятелни правните тълкувания и съображения относно твърдяното неизпълнение на чл. 5, ал.2 от допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. към договора. Съгласно чл. 9. ал.2 от договора за доставка на природен газ, в срок до 9 дни от началото на всяко тримесечие, купувачът заплаща авансово цялата стойност на заявеното по спецификация за съответното тримесечие количество природен газ. Тази разпоредба е изменена с чл. 6 от допълнителното споразумение (анекс) № 3 от 08.03.2021 г., която задължава купувачът да заплаща авансово в срок до 9 дни от началото на всеки месец цялата стойност на заявеното за съответни месец количество природен газ. Доставките на природен газ от ответника изцяло съответстват на заплатените авансово от цедента „Мост Енерджи“ АД суми, представляващи уговорената от страните цена но договора и допълнителните споразумения към него. Видно от представената с отговора на исковата молба и неоспорена с допълнителната искова молба справка договорът за доставка на природен газ е бил надлежно изпълняван от ответника до датата на прекратяването му - 03.10.2022 г. Неизправна страна по него е именно цедентът „Мост Енерджи“ АД, който въпреки надлежното изпълнение от ответника на задълженията му за доставка на количествата природен газ, не ги е заплатил и дължи сумата в общ размер от 83 756, 29 лева за доставени и незаплатени количества природен таз за периода 01.08.2022 г. - 03.10.2022 г.

Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор между страните, че на 27.12.2019г. е сключен договор за доставка на природен газ между настоящия ответник „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 040183342, обозначен като

„добивно предприятие“ и „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372 в качество на купувач, по силата на който добивното предприятие е поело задължение да доставя и продава в пункта на доставка количества природен газ, съответстващи на договореното в спецификация за съответния месец, която е неразделна част от този договор.Срещу това задължение купувачът е поел насрещно - да приема и заплаща стоката – чл.2.1 като страните са уговорили с нормата на чл.2.2 от договора, че рискът и собствеността преминават върху купувача на пункта на доставка.

Съгласили са се, че през последния месец на календарната година се създава спецификация за следващата, а договорът е срочен и има срок на действие от подписването до 31.12.2022 година, като са предвидили опция срокът на договора да бъде продължен при наличие на общо съгласие на страните по материалната връзка.

По отношение на обемите, предмет на продажба са приели, че минималните количества природен газ, които следва да бъдат доставени през всяка нова година не могат да бъдат- по малки от количествата за предходната година.

С нормата на чл.3.5 са уредени основанията за преустановяване на договорната връзка: с изтичане на срока; по взаимно съгласие; при виновно неизпълнение, като изправната страна следва да отправи писмена покана до неизправната с определяне на срок, който да е подходящ и с предупреждение, че като последица от неизпълнението в дадения срок, договорът ще се счита развален- общата хипотеза по чл.87 ЗЗД.

С оглед на характера на договора – договор с продължително действие и при периодичност на престациите, изрично е предвидено, че дори и след разваляне на договора, което правно действие ще има действие за напред, то възникналите преди развалянето задължения подлежат на изпълнение – чл.3.6.

Със създадения чрез този договор регламент на отношенията е постигнато съгласие относно количествените и качествени характеристики на природния газ, предмет на сделката.

С разпоредбата на чл.5.3 от договора е прието, че когато добивното предприятие по причина, за която отговоря, не е в състояние да извърши доставка на уговорените количества природен газ, в срок от два часа от възникване на тази причина, следва да уведоми писмено за това купувача, като посочи количествата, които не е в състояние да достави.

С разпоредбата на чл.5.4 добивното предприятие е поело задължение при недоставени количества природен газ или при доставка на природен газ, който не съответства на качествените характеристики в следващия месец да достави приоритетно тези количества и да възстанови на купувача всички направени разходи, които комбинираният оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД е предявил към купувача за недоставените количества природен газ..

Уговорен е начин на измерване на природния газ и определяне на неговото качество; отчитането му – чрез месечен протокол по образец, изготвен в срок от 3 дни след края на месеца, с реквизити, съобразно нормата на чл.7.3, въз основа на който се издават фактурите за стойността на доставения газ – чл.7.4.

Уговорена е цената, която е съобразно нормативно определената за всеки месец и обявена от КЕВР – чл.8.2, а нейното заплащане следва да се извърши в срок от 9 дни, считано от датата на подписване на ежемесечния отчет чрез протокол, като добивното предприятие издава фактура за стойността на доставения природен газ при изминалия месец и я изпраща на купувача, а последният в срок от 9 дни от началото на всяко тримесечие заплаща авансово цялата стойност на заявеното по спецификация за съответното тримесечие количество природен газ.

Уговорено е плащането да се извърши по банков път, а при забава купувачът да заплаща мораторна неустойка в размер на основания лихвен процент – чл.9.5.

Предвидени са последиците от липса на съгласие касателно съдържанието на отчетния месечен протокол и др.

С оглед спецификите на стоката, предмет на договора, с нормата на чл.10.1 и следващите страните са се съгласили, че съоръженията за доставка са инсталирани от добивното предприятие и са свързани с приемните съоръжения от комбинирания газов оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД, за сметка на добивното предприятие.

Уговорени са последиците при наличие на непреодолима сила; конфденциалност на клаузите на този договор и др. общи разпоредби, като част от тях съдържат съгласие, че всяка от страните по материалното правоотношение може да посочи свой правоприемник и т.н.

Към договора са приложени две годишни програми – за 2019 и 2020година.

По делото не е налице спор и относно това, че на 08.03.2021г. страните по този договор сключват анекс №3, който съдържа своя установителна и конститутивна част.

Декларативната част съдържа удостоверяване на обстоятелството, че от началото на 2021г. добивното предприятие доставя на купувача занижени/намалени количества природен газ, които не съответстват на уговорените количества, съгласно утвърдената програма по договора за 2021г.

С разпоредбата на чл.7 от този анекс е декларирано от всяка от страните, че всички плащания от купувача по договора и неговите анекси, ще бъдат извършвани, както до този момент - към цесионера „Централно

газоснабдяване – Хасково“ АД по посочената банкова сметка, съгласно уведомление за цесия от 28.12.2019г., което е получено от купувача на 03.01.2020г., с което се удостоверява, че към момента на сключване на това споразумение е налице надлежно плащане от страна на купувача и е постигнато съгласие и за в бъдеще плащанията да се извършват на това лице, което е цесионер на ответника.

Липсата на точно изпълнение в количествено отношение е прието да е основание за изменение на част от клаузите на договора, като страните са приели, че нормата на чл.5.4 им дава основание да се съгласят, че за недоставените количества природен газ съгласно годишната програма за 2021г. през периода от 1 януари до 31 януари 2021г. добивното предприятие ще заплати на купувача обезщетение от 68 427,04лв., което да компенсира претърпените от него вреди.

С нормата на чл.3 от този анекс са удължили срока на действие на договора, като вместо крайната дата на действие 31.12.2022г. са приели договорът да има действие до 31.12.2023г.

С нормата на чл.4 от този анекс са преуредени клаузите от основния договор по следния начин:

Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба страните са постигнали съгласие количеството природен газ, който добивното предприятие следва да достави на купувача за периода от 01.03.2021г. до 31.12.2022г., което ще представлява разликата между целия ежемесечен добив от находища Галата и Каварна и месечните доставки, които добивното предприятие има задължение да достави на другия си съдоговорил по силата на съществуващата между тях сделка за същия период от време 01.03.2021г. до 31.12.2022г., което е в общо количество от 170 000мВтч. Ако в този период добивното предприятие преустанови договорната си връзка с това трето лице, то тогава то ще доставя целия си добив от двете находище на купувача по този договор „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, по цени и условия, съобразно този договор.

С нормата на чл.4, ал.2 в новия изменен вариант ответникът като добивно предприятие е поел задължение да извършва писмено

уведомление/потвърждение за количествата природен газ, които ще доставя на купувача за всяко тримесечие в зависимост от месечните заявки, подадени от третото лице, с което има сключен договор и в съответствие с количествата, уговорени с разпоредбата на ал.1 на чл.4.

С ал.3 на чл.4 ответникът като добивно предприятие е поел задължение в периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. да доставя и продава на купувача цялото добивано от него количество природен газ от находищата Галата и Каварна.

С това допълнително споразумение страните са постигнали съгласие и за промяна в друг основен елемент от договора, с нормата на чл.5, ал.1 от изменената клауза от договора, според която цената на природния газ, като изменението е проведено чрез обособяване на различна цена в различните времеви отрязъци от договора – за периода от 01.03.2021г. до 31.12.2021г. цената да е равна нормативно определената и обявена от КЕВР, без част от нейните компоненти, по която общественият доставчик продава на крайните потребители и за лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на природен газ, но намалена с 25%.

По отношение на недоставените количества природен газ в периода от 01.02.2021г. до 30.11.2021г., съгласно първоначално уговорената годишна програма, съгласно нормата на чл.5.4 от договора, страните са постигнали съгласие, че тези количества ще бъдат компенсирани/предоставени на купавача на части, разпределени по равно на месечна база през периода 01.01.2022г. до края на 2022г. и цената за тях ще е съгласно ал.1 на изменения чл.5 0 ал.2 на чл.5.

С нормата на чл.5, ал.3 от този анекс е постигната промяна и в цената на природния газ за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022година, която да е равна нормативно определената и обявена от КЕВР, без част от нейните компоненти, по която общественият доставчик продава на крайните потребители и за лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на природен газ, но намалена с 18%.

Постигнато е и съгласие за изменение на чл.9.2 от договора, с който се урежда срока за плащане и според която промяна купувачът следва да заплати в срок от 9 дни от началото на всеки месец авансово цялата стойност на заявеното за този месец количество природен газ.

По делото страните не спорят, че ищецът „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, ЕИК 203365700, като цесионер, е сключил с „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК 201325372, като цедент, договор за прехвърляне на непарични вземания/права по договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г. Договорът за цесия е сключен на 28.12.2022година.

По силата на постигнатото съгласие страните са приели, че договорът за цесия се базира на договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г., изменен с анекс №3 от 08.03.2021година, който обвързва цедента с настоящия ответник.

С договора за цесия цедентът е декларирал пред своя съдоговорител и настоящ ищец, че има вземане спрямо добивното предприятие, произтичащо от договора за доставка на природен газ и съгласно последното му изменение с анекс №3, за доставка на природен газ, чието количество е общо 210 725 мВтч, разпределен поравно в периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. на цена, определена съобразно нормата на чл.5, ал.1 от анекс №3; декларирано е, че вземането за природен газ за периода от 01.01.2022г. до 18.07.2022г., е предмет на съдебен спор – т.д.№1385/2022г. по описа на СГС, ТО, 6-12 състав и тези количества не са предмет на цесията.

Страните са приели, че предмет на тази прехвърлителна сделка е природен газ, дължим от ответника на цедента в периода от 19.07.2022 до 31.12.2022г. с общо количество от 95 837 мВтч, при цена съгласно нормата на чл.5, ал.1 от анекс№3.

Цедентът е декларирал, че договорът му с ответника е валиден и действащ, а цесионерът е декларирал, че е запознат с изявлението на добивното предприятие, отправено до цедента за преустановяване на договорната връзка, изявление, обективирано в писмо от 29.09.2022г., с което „Петрокелтик България“ ЕООД е заявил на цедента, че счита договора за прекратен, но цесионерът приема това изявление за неоснователно.

След тези декларации, страните са обективирали съгласие, че предмет на цесията са вземания на цедента за доставка на 95 837 мВтч, при цена съгласно нормата на чл.5, ал.1 от анекс№3, които количества са били дължими от добивното предприятие на цедента в периода от 19.07.2022г. до 31.12.2022г., при цена съгласно чл.5, ал.1 от анекс №3, като предмет на цесията са и останалите права на цедента – оспорване прекратяване на договорната връзка от страна добивното предприятие, както и правото да заведе иск срещу длъжника, съобразно договорената с договора за доставка подсъдност пред съд в гр.София.

Уговорена е цената на прехвърлените вземания и начина на нейното плаща и др. последици от този договор.

След извършена от настоящия състав служебна справка в ЕИСС се установява, че пред СГС е било висящо т.д.№1385/2022г., по което качество на ищец има цедентът на настоящия ищец – дружеството „МОСТ ЕНРДЖИ“ АД, което е предявило срещу настоящия ответник претенция за обезщетение, поради неизпълнен договор за доставка на природен газ – за претърпени пропуснати ползи, по което съставът на СГС е отхвърлил предявения от ищеца частичен иск, като е приел, че за посочения период от 01.01.2022г. до 18.07.2022година за ищеца вреди под форма на пропуснати ползи не са настъпили, тъй като ищецът не е разполагал с лицензия за търговия с природен газ, което изключва възможността за него да настъпят вреди, както и поради обстоятелството, че за ответника изискуемост на вземането на ищеца не е настъпила, тъй като последният е бил в забава, поради това, че не е извършил авансово плащане на количествата природен газ, които е следвало да достави.

Съобразявайки изменението на закона с параграф 17 от ПЗРЗИДЗЕ, считано от 01.10.2021г. търговията с природен газ се извършва въз основа на лицензия по чл.39, ал.1,т.5 ЗЕ и това изискване не съдържа изключения за заварените положения, при наличие на резервирани, запазени количества газ към момента на промяната на закона. Тъй като ищецът не може да осъществява търговия, т.е. да участва в газовия пазар, то той не може да претърпи и вреди. Това решение е било отменено от въззивната инстанция, но след допуск до касация, с решение №274 от 18.09.2025г., постановено по т.д. №2656/2024г. състав на ВКС, ТК, първо т.о., е прието, по реда на чл.290 ГПК, че претенцията на ищеца е неоснователна, като съображенията, изложени от съставът на ВКС са аналогични с тези на състава на СГС.

Въз основа на договора за цесия, на 11.01.2023г. цедентът съставя и изпраща на ответника съобщение за извършеното прехвърляне на права на цесионера, връчено на 23.01.2023г. чрез ЧСИ, ведно от съставената разписка в този смисъл от служител на кантората на ЧСИ, рег.№894 на КЧСИ с район на действие ОС-Варна. В придружителното писмо на ЧСИ изрично е посочено, че предмет на връчването е уведомлението на цедента „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД до „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за извършената цесия, каквато информация се съдържа и в представената разписка за връчване на книжата на главния счетоводител на ответника. Налице е извършен удостоверяване от длъжностното лице, чиято вярност не е оборена в процеса.

На 26.01.2023г. ответникът изпраща на настоящия ищец писмо, с което му съобщава, че е получил уведомлението на цедента за извършеното прехвърляне на имуществени права с договора за цесия, като съобщава на цесионера, че едностранно е прекратил договора с цесионера с едностранно президвестие на 27.09.2022 година, което е получено от цедента на 03.10.2022година и по него не е възразено и т.н.

Аналогично писмо е изпратено и до цедента, като не са налице оспорвания, че не е връчено на адресата.

На 30.01.2023г. нотариус П.С. рег.№335 на НК удостоверява, че е получила от настоящия ищец нотариална покана чрез куриер за удостоверяване на датата на нейното връчване, което е извършено на 16.02.2023г., от което удостоверяване се установява, че на посочената дата пълномощник на ответника „ПЕТРОКЕЛТИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е получил поканата от настоящия ищец, с което кани ответника да престира- да извърши доставка на посочените в поканата количества природен газ в точка на доставяне, различна от посочената в договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г., а именно ГРС Плевен.

В отговор на тази покана ответникът изпраща на ищеца писмо на 22.02.2023г., с което потвърждава получаване на поканата.

В своя отговор пояснява, че на 26.01.2023година е изпратил на „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД писмо, с която пояснява позицията си относно

извършената цесия, с която ищецът се легитимира като кредитор, а именно, че вземане, каквото е посочено в договора за цесия не съществува.Това е така, тъй като договорът за доставка на природен газ с цедента на настоящия ищец е прекратен от ответника едностранно с предизвестие от добивното предприятие от 27.09.2022г., получено от цедента на 03.10.2022година. Тъй като срещу това прекратяване не е възразено, нито са предприети действия по сключване на нов договор, а доставките на природен газ в периода от 19.07.2022г. до 03.10.2022година са надлежно извършени, приети и заплатени от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, то ответникът не дължи на ищеца никакви престации.

Пояснено е, че поради липса на качество на ответника да е търговец на природен газ, то дори и хипотетично да се приеме, че има задължение за доставка, то е невъзможно по начина, посочен в поканата и на точка, посочена да доставка на природния газ.

По признание на самия ищец той не разполага с лицензия за търговия с природен газ, а неговите претенции, основаващи се на договора за цесия, са свързани със задоволяване на производствените му нужди.

Видно от представените от ответника концесинни договора се установява, „Петрокелтик България“ ЕООД има участие от 51,67% в добива от концесията за находище Галата. Останалите 48,33% принадлежат на друго дружество, а именно - люксембургското дружество „Петрокелтик“ ООД. Липсват доказателства ответникът да е концесионер в находище Каварна.

Ответникът е представил извлечения от своите счетоводни записвания за периода, обвързващ го с цедента и с процесия период; доказателства, свързани с отчетите му като концесионер на находище галата относно месечния добив на природен газ за периода 01.03.2021г. –о 31.10.2022година; за доставените количества природен газ от ответника на „ПЕТРОКЕЛТИК“ООД за периода юни 202- 22.10.2022г.; за доставените количества на цедента „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД за периода 01.03.2021г. – 03.10.2022г. и за тези, които е доставил на „ДЕКСИА България“ ООД за същия период от време; отчети по концесионните договори и др., във връзка със сторените възражения касателно липса на добив от експлотираното от него находище Галата; това, че има договори с трети за делото лица и тяхното изпълнение, както и такива в контекст на възражението му, че договорът му с цедента е преустановил своето действие. Представените са фактури за извършени плащания във връзка с тези сделки.

Ищецът от своя страна е представил доказателства за сключен договор за доставка на природен газ с „Бургаргаз“ ЕАД под № 476 – 231 от 18.11.2022г., със срок на действие от 01.01.2023г. до 01.2024г., към който е приложена годишна програма, както и доказателства за извършени плащания – издадени фактури в периода от март до септември, вкл. на 2023г. и месечни отчети за извършена доставка на природен газ.

По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, със задачи, поставени от страните в производството, заключенията от които са приети като годни доказателствени средства, дадени от компетентни и незаинтересовани вещи лица.

Поставените задачи към СТЕ са свързани с уговорените и доставени от ответника на цедента количества природен газ до края на 2022 година; какви количества са доставени на настоящия ищец-цесионер от ответника, ако има такива; какви количества са доставени на ищеца от трети лица, на каква цена и др.

Въпросите към ССчЕ са свързани със счетоводните записвания, сторени от цедента и настоящия ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Основният според съда въпрос по делото е дали сключеният от ищеца договор за цесия с „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ на 28.12.2022г. обосновава твърдяната да е налична негова материална легитимация като кредитор на ответника.

По делото страните не спорят относно наличието на тази прехвърлителна сделка, сключена от ищеца на 28.12.2022 година, а относно нейната валидност, от който факт е предопределено наличието на качеството на кредитор на ищеца.

В тази връзка съдът следва да разгледа сторените от ответника възражения, като започне от правоизключващите, които касаят

действителността на договор за частно правоприемство.

В тази насока съдът съобразява, че ответникът е сторил възражение за нищожност на договора за цесия, чието основание е нормата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – нищожност поради невъзможен предмет. Посочил е, че е еналице невъзможен предмет, тъй като праводателят на ищеца, поради преустановяване на договорната връзка с ответника не е имал в своя патримониум правата, които е прехвърлил на настоящия ищец.

Съдът намира, че това възражение е основателно.

Съображенията на съда са следните.

Както е посочено в преждецитираното решение №274 от 18.09.2025г., постановено по т.д.№2656/2024г. по описа на ВКС, ТК, първо т.о. /с което е решен спорът между цедента и настоящия ответник/, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, приета с изменението в ДВ, бр. 57/26.06.2020 г., търговията с природен газ е включена в дейностите, подлежащи на лицензиране от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Според закона след изменението, търговията с природен газ може да се извършва само въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, с каквато е прието за безспорно по делото, че цедентът „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД не разполага. След като няма лицензия за търговия с природен газ той не би могъл да продава въпросната стока на трети лица и да претърпи вреди под формата на пропуснати ползи поради нереализиране на печалба от продажбата й на цена, по-висока от тази, на която би я получил от ответника. Касае се за императивна правна норма, забраняваща търговията с природен газ от лица, които нямат лицензия.

След като не може да търгува с природен газ, то той не може да извършва и търговия с притезания, представляващи право на купувача по сделката за доставка на природен газ да придобие уговорените количества от тази стока. Тези права се явяват част от употребеното от законодателя понятие на търговия с природен газ. Ето защо следва да се приеме, че след като цедентът не разполага с право да търгува с природен газ, той не разполага и с право да се разпорежда с права, които са производни от договора за доставка, представляващи част от правомощията на купувача по сделката за доставка на природен газ – в случая да получава посочената стока.

Ето защо съдът приема, че възражението на ответника за липса на предмет на договора за цесия се явява основателно, макар и в смисъл, различен от посочения от ответника.

Съдът приема, че се касае за правно невъзможен предмет.

Според мотивите, изложени в ТР№3/2014г. от 28.06.2016г. по тълк.д. №3/2014г. на ОСГК на ВКС: „ Основанията, свързани с отделните елементи на сделката, са факти, които опорочават фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно действие. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта“.

Прието е, че ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД).

Разграничение между основанието за нищожност – противоречие със закона и правно невъзможен предмет в доктрината се приема в смисъл, че противоречието със закона е налице при нарушаване на нормативна забрана, а невъзможен предмет – при липса на индивидуален административен акт тогава, когато специални изисквания предвиждат издаването на такъв като условие за обособяването на предмета на сделката – това в контекста на разпоредителните сделки с обекти, които са публична държавна или публична общинска собственост./ С ТР № 4/2009 г. от 07 юли 2010 г. на ОСГК на ВКС е прието, че договор за замяна с предмет недвижим имот – публична общинска собственост, сключен между община и физическо лице, е нищожен поради правна невъзможност на предмета, което подкрепя господстващото мнение по въпроса относно разграничението на двете основания за нищожност, посочени по- горе./

Въз основа на изложеното съдът приема, че договорът за цесия се явява нищожен, поради невъзможен предмет – в хипотеза на правно невъзможен, тъй като забраната касае търговия с природен газ, само за лица, които не разполагат с лицензия. Поради това следва да се приеме, че за страните по договора за цесия, сключен на 28.12.2022г., след влизане в сила на законовата промяна, което е станало на 01.10.2021г. е налице правно невъзможен предмет на прехвърлителната сделка, което води по необходимост до извод, че тази сделка и нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД.

Относно възможността съдът служебно да констатира нищожността и нейното основание.

В мотивите на ТР№1/2020 от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК е приета възможността съдът служебно да установи и констатира в мотивите си наличие на основание за нищожност, а по отношение на основанието по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД приема, че когато: “Невъзможността на предмета като основание за нищожност на сделките може да е правна или фактическа. Когато невъзможността на предмета е правна, тя може да се установи от самия договор и тогава съдът трябва да я констатира служебно. Когато невъзможността на предмета е фактическа и не произтича от договора, съдът няма задължение да я разкрие.“

В настоящия случай именно такава е хипотезата - възможността съдът служебно до констатира правната невъзможност на предмета на сделката и именно това е сторил съставът на съда въз основа на закона и договора - констатирал е наличието на правно невъзможен предмет на договора за цесия, поради което е достигнал до извод, че тази сделка е нищожна.

Поради извод за нищожност на сделката, която се явява основание за твърдяното от ищеца правоприемство, въз основа на което обосновава своята активна материална легитимация, съдът достига до извод за неоснователност на предявения осъдителен иск за обезвреда, чието основание е в нормата на чл.82 вр. с чл.79 ЗЗД вр. с чл.99 от същия закон.

Този извод на съда обезсмисля изложението му по останалите възражения на ответника, свързани с преустановяване на договорната връзка и др.

С оглед извод на съда за неоснователност на претенцията, то претенцията за разноски, която всяка от страните е сторила своевременно, следва да бъде разрешена на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, който включва разноски, чийто общ размер е сумата от 54 065лв., сега 27 643 евро.Към списъка са представени доказателства, че тези разходи са реално извършени от страната и са свързани с проведеното исково производство. Това е основание да бъде уважено искането на ответника и претендираните разноски му бъдат присъдени.

Водим от изложеното съдът