Решение № 1221 от 7.7.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3034/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300085/ 02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „Явлена Пловдив" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна:

-било налице разминаване между сочените в АУАН и НП факти и приложените правни норми;

-в АУАН и НП липсвало надлежно описание на фактическите признаци на извършеното нарушение;

-действителния характер на правоотношението между жалбоподателя и процесния работник бил граждански, а не трудов и в този смисъл извършеното било несъставомерно;

-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2023г. е извършена проверка в офис за продажба на недвижими имоти – „Явлена“, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, ул. „Георги Данчов“ №14, стопанисван от „Явлена-Пловдив" ООД.

Към момента на проверката в обекта на контрол е установено да работи като ••• в офиса за продажби Д. Х., ЕГН ••••••••••. Същият е заявил устно и декларирал в писмен вид в декларация по чл.402 от Кодекса на труда, че работи в обекта на контрол от 06.02.2023г. като ••• с работно време от 08: 30 часа до 18: 00 часа, с уговорено възнаграждение в размер на процент от месечния оборот и няма сключен трудов договор.

Проведен е разговор с офис - мениджъра в обекта, от който е поискана информация относно извършваната дейност за дружеството от Д. Х.. Офис мениджърът на място е заявил, че с лицето имат сключен граждански договор за период от 3 месеца, през което време преценяват дали работникът се справя с възложената му работа. Обяснил е, че всички работници на дружеството започват работа от 08: 30 часа в офиса, разпределят задачите за деня и след това излизат за извършване на евентуални сделки /покупко-продажби на имоти/. Разликата между работещите на трудов договор и граждански договор се изразявала в това, че работещите на трудов договор имат уговорен размер на трудово възнаграждение плюс процент от месечните продажби, а тези на граждански договор получават единствено процент от месечните им продажби.

От събраните доказателства - устни и писмени, е установено, че всички работещи за „Явлена-Пловдив" ООД /на трудов договор и граждански договор/ ползват обедна почивка в размер на 1 час и почивните им дни са събота и неделя.

От извършената проверка на място в офиса за недвижими имоти и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи на 17.03.2023г. е установено, че към 14.03.2023г. в офис за недвижими имоти „Явлена" в гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов" №14, от страна на работодателя „Явлена-Пловдив" ООД е приет на работа като ••• Д. Х. Х., ЕГН ••••••••••, при установени елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл. 416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание, категорично потвърди фактическите положения от АУАН.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства- декларация от Д. Х., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложения по преписката граждански договор.

Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на св. Х., който след предявяването й категорично заяви, че декларацията е написана от него и подписа под нея е негов.

Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

Действително при непосредствения си разпит пред съда работникът Д. Х. заяви, че попълнените в декларацията работно време и работно място не се отнасяли за него, като ги попълнил поради липса на опит при контакт с институции и извършване на проверки. Тези му показания бяха потвърдени и от разпита на доведения от жалбоподателя свидетел М.. Според съда тези свидетелски показания не заслужават кредит на доверие, доколкото са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на жалбоподателя, а именно настоящ и бивш работник на същия.

Допълнителен аргумент съда да се довери на показанията на актосъставителя и на отразеното в декларацията по чл. 402 КТ е, че те пресъздават изявленията на страните в най-ранния период на проверката, още преди да е оформена линията на защита на жалбоподателя, което е индиция за тяхната правдивост, за разлика от показанията на двамата свидетели-Х. и М., които са дадени едва в хода на обжалването на вече издаденото НП.

Не на последно място, за да дискредитира показанията на двамата свидетели- Х. и М., съдът съобрази, че те се опровергават дори от представените от самия жалбоподател писмени доказателства. Така двамата свидетели заявиха, че възнаграждението на св. Х. е било дължимо и изплащано еднократно при приключване на срока на гражданския договор, докато в самия граждански договор е предвидено месечно изплащане на възнаграждението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, и се установява от чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.4 т.3 и чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018), както и от приложената по делото Заповед № 3-0864 /17.10.202г. на изпълнителен директор на ИА ГИТ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.03.2023г., а НП - на 02.05.2023г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

Противно на възраженията от жалбата, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, които ще бъдат подробно анализирани по-долу.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Преди да се пристъпи към по-подробен анализ на съставомерността на деянието от правна страна, следва да се разграничи като принципно положение приложното поле на административните състави по чл. 61, ал.1 КТ и чл. 62, ал.1 КТ.

От систематичното тълкуване на двете разпоредби следва, че чл. 61, ал.1 КТ намира приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като работника вече е започнал да упражнява труд при работодателя. Приложното поле на чл. 62, ал.1 КТ е в случаите, когато работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен трудов договор макар и със закъснение.

Така изрично Решение № 2693 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2942 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив.Решение № 2325 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2017 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2281 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1822 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2290 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2701 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1541 от 02.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 849 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1327 от 13.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1404 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 249 от 08.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3354 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В АУАН и НП надлежно е отразено: -наличието на всички елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение по отношение на работника Д. Х.;

-приемането му на работа от жалбоподателя един месец преди извършване на проверката;

-пълната липса на сключен трудов договор с работника, като вместо това отношенията между него и работодателя били оформени като граждански.

Както вече се обоснова по-горе, тези елементи от фактическия състав се доказват от доказателствата по делото, поради което правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал.1 КТ, като противно на възражението на жалбоподателя е налице пълно съответствие между изложените в АУАН и НП факти и приложената материално правна норма.

По-важното обаче в случая е, че дори съдът изцяло да бе кредитирал доказателствата, на които се позовава жалбоподателят, а именно:

-клаузи на представения граждански договор; -показания на свидетелите М. и Х. то изводът за трудов характер на отношенията между Д. Х. и жалбоподателя не би се променил.

Съгласно чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията между страните по предоставяне на работна сила следва да се уредят безусловно с трудов договор в писмена форма.

Като в теорията, така и в практиката безспорно се приема, че въпреки някои прилики, трудовият договор и гражданският договор /за изработка/ имат съществени отлики, които дефинират и различното им приложно поле:

На първо място, различен е предметът на двата договора. Договор за изработка се сключва за постигане на определен конкретизиран трудов резултат, за изработване на готов продукт, произведение или на услуга с ясно очертани и уговорени между страните параметри и характеристики. Предмет на трудовия договор е предоставянето от работника и използването от работодателя на работната сила на работника или „живия труд в процеса на неговото отдаване“, при условия създадени от работодателя. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на нейния носител и е неотделимо от нея. Поради това предоставянето й на друго лице да я използва може да стане единствено като самата личност на нейния носител се постави в известна икономическа и юридическа зависимост от волята на този, комуто се предоставя. В тази връзка, като първи практически разграничителен критерий се очертава характера на договореностите между страните. Наличието на уговорен конкретен резултат, достатъчно индивидуализиран като количество, качество и технически спецификации е индиция за наличие на граждански отношения, а отсъствието на подобни конкретно договорени параметри е свидетелство, че всъщност работникът дължи не резултат, а „живия си труд“. Различни са и вътрешните отношения между страните. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата. Поръчващият не се интересува от организацията на труда, нито я създава. Изпълнителят сам организира своята дейност и постига резултата. При трудовия договор изпълнителят- работник е подчинен и зависим от работодателя. Той работи под негов контрол, указания и трудов ред. В този смисъл същностна характеристика на задълженията на работника е спазването на работно време и трудова дисциплина. Различно е мястото на изпълнение на договора. При изработката то се определя от самия изпълнител и поначало е по мястото на осъществяване на неговата стопанска дейност. Трудовият договор от своя страна се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните и поначало е в седалището или мястото на дейност на работодателя. Не на последно място договорът за изработка се изпълнява по правило със средства за производство на изпълнителя, а трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети на труда на работодателя. Използването на „живия труд“ на работника става винаги при веществени условия, създадени от работодателя, който е техен собственик. В този смисъл като индиция, че действителния характер на отношението между страните е такъв по предоставяне на работната сила или на „жив труд“ следва да се ценят наличието на задължение работата да се извърши на обект или на работна площадка на работодателя и/или при определено от него работно време и/или с осигурени от него условия на труд, средства и материали. Обратно, извършването на работата в цех/работилница/предприятие на изпълнителя, с негови собствени средства и материали и по време, когато той самия прецени за удачно, стига да бъде спазен крайния срок за постигане на резултата представляват индиция за наличие на чисто граждански отношения. договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се прекратява. Трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват. В този смисъл уговорка, че отношенията на страните ще траят безсрочно е сериозна индиция за наличие на трудово правоотношение, като тук следва да се съобрази и че в чл. 68 и чл. 70 от КТ изрично е предвидено, че трудовият договор също може да бъде сключен за определен срок. Различно е разпределението на риска. При договора за изработка рискът е за изпълнителя. Той се задължава да достави определен трудов резултат и ако не го постигне, той няма право на възнаграждение. При трудовия договор рискът е за работодателя. Работникът дължи работната си сила, тоест полагане на известни трудови усилия, като заплащането на трудово възнаграждение се дължи безусловно. В тази връзка в чл. 247 КТ са предвидени две системи за заплащане на труда при трудовото правоотношение - повременна и според изработеното (сделна). При повременната система размерът на трудовото възнаграждение се определя според продължителността на работното време и може да бъде определено за час, за ден, за седмица, месец, както и за повече от един месец. При този начин на определяне на трудовото възнаграждение не се измерва количеството извършена работа, а времето през което работникът или служителят е престирал труда си. При сделната система работодателят определя т.нар. разценка или трудови норми, които определят желаната и изискуема интензивност на простирания труд. И в двата случая обаче възнаграждението се дължи за положени трудови усилия, без оглед на конкретно постигнатия резултат. В този смисъл практически критерий за разграничение е уговореният начин за заплащане на възнаграждението. Наличието на уговорка то да се изплаща месечно е сериозна индиция за трудов характер на правоотношението, докато при договор за изработка възнаграждението би се дължало едва след престиране на конкретно уговорения резултат и би се намирало във функционална връзка с неговото количество и качество.

Следва да се уточни, че нито един от гореизброените критерии не е абсолютен, а те представляват само индиция за характера на взаимоотношенията между страните.

По-важното, обаче е друго. Елементите на трудовото отношение (работно време, работно място и трудово възнаграждение) е нормално и очаквано да присъстват при реално сключен трудов договор.

В случаи като процесния обаче, когато чрез граждански договор се прикрива трудов договор, тези три елемента може и да отсъстват, но характера на отношенията отново да е трудов и да налага сключването на трудов договор, в рамките на който тези три елемента да бъдат уговорени.

В тези случаи водещо за преценката какъв е характерът на правоотношенията е критерият какво дължи работникът:

• дали конкретен, достатъчно индивидуализиран резултат при гражданския договор -или работната му сила, трудовото му усилие, „живия труд в процеса на неговото осъществяване“ при трудовия договор.

В този смисъл Трудово Право, Шесто издание, автор Васил Мръчков, стр. 197-200, както и Коментар на Кодекса на труда, десето издание, авторски колектив, стр 28-33.

В този смисъл и трайната съдебна практика на Административен съд Пловдив- Решение № 559 от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 163 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 52 от 10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3356 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1226 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1252 / 2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1233 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1189 / 2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 391 от 20.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3705 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1616 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1500 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай, ако се кредитират показанията на свидетелите Х. и М. и клаузите на представения от жалбоподателя граждански договор би се оказало, че св. Х. дължи съгласно чл. 1 от Договора, вр. Приложение 1 от същия:

-текущо проучване на пазара на имоти; - оформяне на досиета на имоти; - извършване на първоначални огледи на предлаганите за продажба имоти;

• търсене на потенциални купувачи; - договаряне при изрично овластяване от страна на възложителя; - оформяне на документи, необходими за сключване на договори; - реклама на предлаганите от възложителя услуги и други. От изложеното е видно, че Д. Х. не е дължал конкретен, индивидуализиран по специфики и характеристики резултат, а точно обратното да полага трудови усилия по оказване на посочените „услуги“ в рамките на три месечен период, което както вече се изясни е характерно за трудовите правоотношения, които предполагат сключване на трудов договор.

Гореизложеното не се опровергава от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено като процент от осигурените комисионни в полза на дружеството. От една страна вече се спомена, че при трудовия договор също е възможно да се уговори възнаграждение в зависимост от постигнатите резултати (при т.нар. сделна система). Освен това, този начин на уговаряне на възнаграждението произтича от самия характер на работата, доколкото е ноторно известно, че самата агенция за недвижими имоти (в случая работодателя) също получава възнаграждение от клиента, само при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, каквато е разпространената практика в бранша.

Липсата на фиксирано работно време и работно място също произтича от самия характер на работата на брокера, изискващ извършване на огледи и срещи с клиенти по време и място удобно на клиента и в зависимост от „оглеждания“ недвижим имот.

Подобна липса на фиксирани работно време и работно място е типична и за други професии (например международен шофьор), при които не съществува съмнение, че характера на правоотношенията е трудов.

Още повече, че в АУАН е отразено и не е опровергано от свидетелите на жалбоподателя, че всички брокери всъщност имали връзка с офиса на агенцията, доколкото започвали работа от 08: 30 часа в офиса, където се разпределяли задачите за деня и след това излизали за извършване на евентуални сделки /покупко-продажби на имоти/, тоест налице е връзка с определено работно място.

Най-важното, обаче в случая е изясненото по-горе, че в случаите на прикриване на трудови правоотношения като граждански договор е напълно възможно елементите на трудовото правоотношение (работно време, работно място и трудово възнаграждение) да не са налице, именно поради липсата на сключен трудов договор, но характера на правоотношението като трудово (поради естеството на предоставяната от работника престация), да е налагало сключването на подобен договор.

Допълнителен аргумент за трудов характер на отношенията с Д. Х. е и признатото от самите свидетели Х. и М., че:

-разлика в трудовите задължения между брокерите, които били на граждански договор и тези, които били на трудов реално не била налице;

-граждански договор бил сключван, за да се изпитат уменията на новите работници, за да могат управителите да преценят дали да им предложат трудов договор.

От гореизложеното следва несъмнения извод, че в случая характера на правоотношенията безспорно е бил трудов, както според кредитираните от съда доказателства, така и според доказателствата ангажирани от самия жалбоподател, като под формата на граждански договор е прикрит Трудов договор със срок на изпитване.

ПО РАЗМЕРА НА САНКЦИЯТА.

Приложена е коректната санкционна разпоредба на чл. 414, ал.3 КТ, според която: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“ В случая наложената санкция е съвсем минимално над минималния размер, а именно 1700 лева.

В НП са изложени изрични мотиви за завишения размер, а именно поради относително дългия период от време, през който работникът е работил по граждански договор без да се ползва от привилегиите, които би му осигурил трудовия договор и по-конкретно: постъпил е на работа на 06.02.2023г., а проверката е извършена на 14.03.2023г.

Още повече, че свидетелят Х. потвърди, че същият е продължил да работи още два месеца без сключен трудов договор и след проверката.

Така изложените съображения от наказващия орган са изцяло споделими, поради което НП следва да се потвърди.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.

Тази претенция не може да бъде уважена. На първо място с оглед специфичните обществени отношения предмет на регулация с КТ и тяхната особен обществена значимост законодателят в чл. 415в КТ е въвел специална уредба на маловажния случай на административни нарушения по КТ, която се отличава от общия случай на чл. 28 ЗАНН в две направления: в чл. 415в КТ са въведени специфични критерии, които биха обусловили случая като маловажен за разлика от чл.28 ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК; при маловажния случай по КТ е предвидена по-лека наказуемост за разлика от чл. 28 ЗАНН, когато санкция изобщо не се налага.

В същото време в задължителната съдебна практика- Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен административен съд е прието, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

От друга страна в чл. 415в, ал.2 КТ изрично е посочено, че не могат да бъдат маловажен случай нарушения по чл. 61, ал.1 КТ, чл. 62, ал.2 КТ и чл. 63, ал.1, и 2 КТ. Тоест с оглед особената значимост на тези състави за охрана на трудовите права на работниците и служителите законодателят по императивен път е предопределил, че за тези нарушения винаги следва да се носи административно –наказателна отговорност.

В този смисъл е и практиката на административен съд Пловдив- Решение № 1076 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 677 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 376 от 14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. № 396 / 2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100 от 30.10.2015 г. по н. д. № 1633/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

Освен това констатираният период от време, през който работникът е работил без сключен трудов договор сам по себе си изключва приемането на случая за маловажен.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез процесуално представителство в две открити съдебно заседания, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 100 лв.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът