Решение № 760 от 7.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2392/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261760 от 2 6 май 2022г. по гр. д. № 16585/2017г.

Софийски градски съд, ГО, 16 състав e отхвърлил исковете с правно основание чл. чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, от В. В. И., ЕГН ••••••••••, представляван от адв. П. К., гр. София, пл. „Св. Неделя" № 16, ет. 4, офис 4, срещу Ч. И. Б., вписан в Камарата на ЧСИ под № •••, гр. •••, бул. „•••“ № ••, ет.•, ап. •, представляван от адв. М. М., гр. •••, бул. „•••" № ••, ет. •, за претърпени имуществени и неимуществени вреди от неправомерните действия на частния съдебен изпълнител, по и.д. №1053/2010г., и. д. № 3356/2011г., и.д. № 3290/2011г. и и.д. №2235/2008г., както следва:

1. сумата от 4040 лева, представляваща равностойността на движими вещи, описани, запорирани и иззети на 07.06.2010г., по и.д. №1053/2010 г., представляващи: Преносим компютър-лаптоп, марка „Пакард“ на стойност 1200 лв.; Лазерен принтер, марка „Самсунг” - 800 лв.; Моторна резачка за дърва, марка „Хускварна” - 780 лв.; Телевизор, марка, , LG“- 980 лв.; Мобилен телефон, марка „Самсунг” - 280 лв.. ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от 20.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

2. сума от 1919, 68 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в Банка „Пиреос България“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на налагане на запора-06.04.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.

3. сума от 1664 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по сметка на ищеца в „Токуда Банк“ АД, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

4. сума от 915 лева, удържана от ЧСИ в резултат на наложен запор по вземания на ищеца към Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от датата на налагане на запора - 28.06.2010 г., до окончателното изплащане на задължението.

5. сумата от 28 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от проведено незаконосъобразно изпълнение по изпълнителните дела, дължими за периода 20.12.2012г. - 20.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца В. В. И. срещу решението по гр. д. № 16585/2017г. на СГС, 16 състав. С оплаквания, че съдът е излязъл извън предмета на спора, като е разглеждал института на погасителната давност вместо на перемпцията, както и, че незаконосъобразно не е приел за доказани нарушения по изпълнението, въпреки приложението на чл. 161 ГПК, както и не е възприел за нарушения на ЧСИ негови действия, въпреки разликата в имената на длъжника, и неправилно е приложил цитирано в решението тълкувателно решение, неприложимо към правилното решаване на спора, не е съобразил и процесуалното поведение на ответника срещу иска за имуществени вреди, както и събраните доказателства по иска за неимуществени вреди, жалбоподателят иска отмяна на решението и вместо това уважаване на предявените от него искове.

Насрещната страна Ч. Б. е оспорил жалбата. Поддържа, че предприетите действия по 4 образувани дела срещу ищеца, въпреки разминаването в едно от имената му в изпълнителен лист, са законосъобразни, като производствата по тях са прекратени веднага след представяне на съответни съдебни решения, с които е признато за установено, че длъжникът не дължи по изпълнителните листове, без ЧСИ да е овластен да прилага служебно погасителната давност; настъпването на неимуществени вреди е оспорено, евентуално ответникът счита, че няма и причинна връзка с действията му по принудително изпълнение, а евентуално сочи, че е изтекла и погасителната давност за вземанията за имуществени и неимуществени вреди, изискуеми евентуално от 07.06.2012г. По този начин по същество преповтаря възраженията си от защитата по същество срещу исковете. Иска от съда да потвърди обжалваното решение.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като по нито едно от изпълнителните дела не е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За този краен извод съдът е акцентирал на приетия за установен факт, че след влизане в сила на съдебното решение, с което се отрича съществуването на изпълняемо право, не са предприемани изпълнителни действия; посочването на ЕГН индивидуализира в достатъчна степен длъжника, изпълнителният лист задължава изпълнителния орган да пристъпи към изпълнение и докато производството е висящо, непрекратено поради отхвърляне на иска, то е процесуално законосъобразно, не може и да се обсъжда съществува ли вземането, като е позовал на ТР № 4/2017г. от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС; посочил е още, че давността не се прилага служебно и не е в правомощията на съдебния изпълнител да прилага последиците й.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно като резултат.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът поддържа, че при ответника в качеството му на ЧСИ с рег. № 838 с район на действие СГС са били образувани 4 изпълнителни дела срещу него като длъжник, както следва: № 1035/ 2010г., изп. д. № 3356/ 2011г., изп. д. № 3290/ 2011г. и изп. д. № 2235/ 2008г., в полза на взискател „Топлофикация София” ЕАД. С влязло в сила решение на 20.07.2011г. на СГС по ч. гр. д. № 7082/ 2011г. са отменени като незаконосъобразни всички изпълнителни действия, извършени от ЧСИ по изп. д. № 1053/ 2010г. като извършени спрямо трето лице. Съдът е дал указания в решението, че следва да се предприемат действия по реда на чл. 247 ГПК, ако евентуално се касае за допусната ОФГ. С влязло в сила на 19.10.2016г. решение № 7612/19.10.2016г., постановено по в. гр. д. № 6641/ 2016г. по описа на СГС - II А въззивен състав, съдът е признал за установено по отношение на „В. В. И.“, че „Топлофикация София” ЕАД не е носител на субективното материално притезателно право на вземане на суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 19/ 2010г. по описа на СРС - 85 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №1053/2010г. по описа на ЧСИ М. Б.. За вземането по изп. дело № 3356/2011г. с влязло в сила на 07.05.2015г. решение № 153, постановено по гр. д. № 5481/2014г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В. В. И. не дължи на”Топлофикация София” ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 05446/ 2003г. по описа на СРС, 64 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. №- 7602/2003г. на 3 - ти район, 13 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 3356/2011г. по описа на ЧСИ М. Б.. За вземането по изп. д. № 3290/ 2011г. с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 5485/ 2014 г. по описа на СРС, 90 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В. В. И. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 05458/ 2000г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 7129/ 2000г., 3 район, 13 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 3290/ 2011г. по описа на ЧСИ М. Б.. За вземането по изп. д. № 2235/2008 г. с влязло в сила на 07.05.2015г. решение № 154, постановено по гр. д. № 5482/ 2014г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е признал по отношение на „Топлофикация София” ЕАД, че В. В. И. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите по издадения изпълнителен титул по гр. д. № 02146/ 2005г. по описа на СРС, 70 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. д. № 21517/2005г. на 3- ти район, 1 участък по описа на ДСИ, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а впоследствие е образувано „ново” изп. д. № 2235/2008г. по описа на ЧСИ М. Б.. Ищецът твърди, че „независимо от изложеното“, ЧСИ М. Б. не е предприел никакви процесуални действия по изпълнителните дела, с което е причинил имуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие на тези незаконосъобразни действия - излизането от патримониума му на суми по влоговете в банки до размера на 4 498, 68 лева и превеждането им по сметка на ответника ЧСИ М. Б.. За да обоснове основанията на търсената отговорност, ищецът е посочил, че изп. д. № 1035/ 2010г. е образувано на 19.03.2010г. срещу длъжник „В. В. И.“ на основание издаден изпълнителен лист по гр. д. № 19/ 2010г. по описа на СРС, 85 състав. На длъжник с бащино име В. е пратена ПДИ - изх. № 17687/ 06.04.2010г. На същата дата е наложен запор с изх. № 17687 на банковата сметка на длъжник - В. в Банка „Пиреос България” АД. С „Уточняващ запор” от 27.05.2010г., ЧСИ е уведомил банката, че запорът върху сметката следва да се счита наложен на лицето - В. В. И. - ищецът. На В., който не е длъжник, е изпратено съобщение за опис - изх. № 30235 от 03.02.2010г. /преди образуването на изпълнителното дело/, който ще се състои на 07.06.2010г. На 07.06.2010г. от дома на ищеца са описани, запорирани и иззети следните вещи: преносим компютър- лаптоп, марка „Пакард” на стойност - 1 200 лв., лазерен принтер, марка”Самсунг” на стойност - 800 лв., резачка за дърва, марка ”Хускварна” - 780 лв., телевизор, марка „LG” на стойност – 980 лв., телефон, марка „Самсунг”- 280 лв., всички на обща стойност 4 040 лв. Протоколът за опис бил съставен на името на В. В. И.. На 20.06.2010г. бил наложен втори запор в СГС изх. № 34788 върху вземания от хонорари на лицето В. В. И., в качеството му на вещо лице по дела. С влязлото в сила решение на 20.07.2011г. на СГС по ч. гр. д. № 7082/ 2011г. са отменени като незаконосъобразни всички изпълнителни действия, извършени от ЧСИ - М. Б. по изп. д. № 1053/2010г. като извършени спрямо трето лице. Съдът е дал указания в решението си, че следва да се предприемат действия по реда на чл. 247 ГПК, ако се касае за допусната евентуално ОФГ. По така дадените указания на съда и по изрична молба на ищеца - вх. № 46664/17.07.2015г., подадена до ЧСИ с искане за прекратяване на производството, ЧСИ не е предприел никакви процесуални действия, включително и уведомяване на взискателя за решението на съда. Напротив, ответникът продължавал да отказва прекратяване на изпълнителното производство, включително и до подаването на настоящата искова молба. Отменените извършени изпълнителни действия са: „ ПДИ - 14.04.2010г., налагане на запор върху банковата сметка при банка „Пиреос България„ АД - 06.04.2010г., налагане на запор върху вземания при СГС - 28.06.2010г., опис на вещи от 07.06.2010г. „. Въз основа на описа, признат от съда за незаконосъобразен, била извършена продажба срещу лице, което не е длъжник. Ищецът подавал множество жалби, вкл. и до ЧСИ, с искания за прекратяване на изпълнителното производство, които останали без резултат. Ищецът образувал 4 граждански дела по отрицателни установителни искове, по които били постановени влезлите в сила решения.

Ищецът поддържа, че ответникът не е зачел съдебното решение по ч. гр. д. № 7082/2021г. на СГС и другите постановени съдебни решения. С оглед разминаването между името на лицето и ЕГН, не е следвало да образувано изп. дело, нито да изпраща уточняващ запор, като не е компетентен да извърша преценка относно бащиното име на длъжника, незаконосъобразен бил и вторият запор върху вземания към СГС, незаконосъобразен е и описът, запорът и изземването на движими вещи от лице, което не е длъжник; незаконосъобразен е и запорът на вещи от 04.07.2011г. по изп. д. № 3356/2010г. (точната година на образуване е 2011г. ), присъединено служебно към № 1053/2010г. при „неидентични длъжници“, незаконосъобразна била и публичната продан на движими вещи след отмяна на описа им. Незаконосъобразно било и бездействието по прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което прави последващите изпълнителни действия недопустими. Ответникът е образувал и изп. дела № 2235/ 2008г., изп. д. № 3356/ 2011г. и изп. д. № 3290/2011г. въз основа на изп. листове, на които било отразено, че вече образуваните по тях дела са били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което довело до фигурата на „вечния длъжник“. Като нарушение е изтъкнато и невдигането на запори по всички изпълнителни дела и непредприемане на действия по прекратяването им, за период, надвишаващ 2 години. Извършвани били незаконосъобразни действия „по отношение на движимото имущество“.

Имуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял, са съизмерени с вземанията му към банки «Пиреос България» АД и Банка Токуда - 1 919, 68 лв. и 1 664 лв., както и вземания към СГС – 915 лв., както и равностойността на движимите вещи – 4 040 лв., които иска съдът да му присъди като обезщетение ведно със законната лихва от 06.04.2010г. върху първата сума, от 28.06.2010г. върху вторите две суми и от 20.07.2011г. (сочи тази дата като датата на влизане в сила на решението на СГС по ч. гр. д. № 7082/2011г.) върху сумата 4 040 лв. Поддържа, че в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение в продължение на 7 години е претърпял и неимуществени вреди - стрес, усещане за противоправен и умишлен психически тормоз, за безсилие, и безпомощност, трайно унижение, гняв, които оценява на 28 000 лв. и иска съдът да му присъди обезщетение за тези вреди в посочения размер ведно със законната лихва от 06.04.2010г.

Ответникът М. Б., конституиран като ответник в качеството си на ЧСИ, е предприел защита по същество срещу исковете, които е оспорил като неоснователни. Посочил е, че образувал 4 изп. дела - № № 2235/2008г., 1053/2010г., 3290/2011г. и 3356/2011г. въз основа на изпълнителни листове, издадени в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, от които по изп. дело № 3356/2011г. изпълнителният лист е издаден срещу В. В. И., а другите срещу В. В. И. и до влизането в сила на решенията, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, не са се осъществили преклудиращи предпоставки, визирани в нормата на чл. 433 ГПК. Възразил е, че ПДИ по изп. дело № 1053/2010г. е връчена на адреса по изпълнителния лист, в предвидения срок длъжникът не е възразил, че е лицето, посочено в ПДИ, и длъжникът не са едно и също лице, не е възразил и на извършения опис, че той не е длъжник, а е заявил, че вещите не му принадлежат, а са собственост на племенника му. За първи път в жалба вх. № 13732/07.06.2010г. до СГС длъжникът е навел твърдение, че не е посоченото в изпълнителния лист лице, което според ЧСИ е невярно, тъй като ЕГН – та съвпадат, един и същ е и адресът на лицето, посочено в листа, и на ищеца. Заверен препис от решение по ч. гр. д. № 7082/2011г. на СГС, ГО, ЧСИ е получил от СГС на 13.09.2011г. Счита, че с решението не са дадени указания за връщане на описаните вещи, а още по- малко за прекратяване на изпълнителното дело. Още на следващия ден е изпратил писмо до СРС в изпълнение на указанията на СГС, позовал се на чл. 11, ал. 1 ЗГР относно уникалността на ЕГН. Решението на СГС по в. гр. д. № 6641/2016г. е представено на ЧСИ от ищеца на 27.02.2018г. и на 28.02.2018г. той е издал постановление за прекратяване на изп. дело № 1053/2010г., изпратил и уведомления и съобщения за вдигане на запорите. На същата дата е постановил прекратяване и на изп. дело № 2235/2008г., след като на 27.02.2018г. му било представено решението по гр. д. № 5482/2014г. Изп. дело № 3290/2011г. било прекратено по същия начин, след като на 27.02.2018г. му било представено решението по гр. д. № 5485/2014г. На 28.02.2018г. било прекратено след заявление от 27.02.2018г. с приложен препис от решение по гр. д. № 5481/2014г. и изп. дело № 3356/2011г. Ответникът поддържа, че прекратяването е извършено незабавно след като е бил уведомен за преклудиращите предпоставки по чл. 433, ал. 1 ГПК, като са вдигнати и наложените запори, поради което не е налице процесуално незаконосъобразно изпълнение. Възразил е още, че ЧСИ не прилага служебно давността и не може да откаже да образува изпълнително дело въз основа на писмена молба и изпълнителен лист. Оспорил е иска за заплащане на неимуществени вреди по основание и поради липса и на причинна връзка, и по размер. Евентуално е възразил, че претендираните с исковата молба от 20.12.2017г. вземания са погасени по давност.

В молба от 09.07.2019г. ищецът е уточнил в рамките на първоначално заявените твърдения, че обезщетението за неимуществени вреди се претендира за период 5 години преди 20.12.2017г.; посочил е, че запорното съобщение до «Токуда банк» АД е било изпратено на 02.06.2011г. по изп. дело № 3290/2011г. и на 28.11.2008г. по изп. д. № 2235/2008г. Поддържа, че последните изпълнителни действия по делата са били предприети, както следва: - по изп. д. № 1053/2010г. - на 29.09.2014г.; по изп. д. № 2235/2008г. - на 06.06.2008г.; по изп. д. № 3356/2011г. – на 01.06.2005г.; по изп. д. № 3290/2011г. – на 26.03.2007г.; отново е посочил, че последните три изп. дела преди образуването им от ответния ЧСИ били образувани при ДСИ и прекратени и въпреки данните за прекратяването отново образувани от ответника, като и по трите изп. дела - № 2235/2008г., № 3356/2011г. и № 3290/2011г. ЧСИ бездействал да ги прекрати поради перемпция.

Във връзка със спорния предмет, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи на ответника, по делото е установено следното:

Изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1053/2010г. по описа на ЧСИ с рег. № ••• с район на действие СГС по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 19.03.2010г., е издаден по гр. д. № 19/2010г. на СРС, 85 състав. Той е издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. И., ЕГН ••••••••••, посочен като длъжник и в молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК. На гърба на изпълнителния лист е удостоверено, че на 08.07.2011г. са преведени на взискателя 1 250, 07 лв., а на ЧСИ - 498 лв. Лице с името В. В. И. е вписано и в поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) по това дело, връчена на 14.04.2010г. на адреса на длъжника. От справка от 24.03.2010г. в НБД „Население“ по ЕГН на длъжника е установено, че ЕГН принадлежи на лице с име В. В. И.. В запорното съобщение до „Банка Пиреос България“ АД по изп. дело № 1053/2010г. с изх. № 17687/06.04.2010г. длъжникът е описан с името В. В. И. и ЕГН ••••••••••. На 27.05.2010г., на която дата е връчен, ЧСИ е изпратил „уточняващ запор“ на изх. № 17687/06.04.2010г., в който е посочено, че имената на длъжника са В. В. И.. В съобщение изх. № 30235/03.02.2010г. (очевидно в датата има грешка след като делото е образувано на 19.03.2010г.) по изп. дело № 1053/2010г., изпратено до В. В. И., той е уведомен да се яви незабавно при ЧСИ да внесе остатъка от задълженията си, както и за пристъпването към изпълнение чрез опис на имот и на движими вещи на 07.06.2010г. с предупреждение за приложението на чл. 293а НК.

На 07.06.2010г. В. В. И. е подал жалба чрез ЧСИ до СГС вх. № 13732, с която е оспорил действия по изп. д. № 1053/2010г., предприети срещу него, при положение, че длъжник по делото е В. В. И.. На 07.06.2010г. по изп. дело № 1053/2010г. с посочен длъжник В. В. И. е извършен опис на движими вещи, както следва: компютър- лаптоп, марка „Пакард”; лазерен принтер, с посочен сериен номер, марка ”Самсунг”; резачка за дърва, марка ”Хуспварна”; телевизор марка „LG”; телефон, марка „Самсунг”. Вещите са иззети, назначен е пазач, описано е възражение на длъжника, че те принадлежат на племенника му, за което ще представи документи в кантората.

Запорно съобщение изх. № 34788/28.06.2010г. по изп. дело № 1053/2010г. с посочен длъжник В. В. И. е изпратено и до СГС.

На 30.07.2010г. КЧСИ е отговорила на ищеца, че няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответника и жалбата му е неоснователна.

Изпълнителен лист по гр. д. № 02146/2005г. на СРС, 70 състав също е издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. И., ЕГН ••••••••••. Върху него е извършено отразяване за прекратено изп. дело № 21517/2005г. на основание чл. 433, ал. 1 ГПК. Запорно съобщение до „Токуда Банк“ АД по образуваното по този изпълнителен лист при ответника изп. дело № 2235/2008г. (не се спори, че е образувано на 31.10.2008г. ) с посочен длъжник В. В. И. е изпратено на 28.11.2008г. и е връчено на 02.12.2008г. На същата дата е връчено запорното съобщение от 28.11.2008г. по същото изп. дело и на „Банка Пирeос България“ АД.

Изпълнителният лист, издаден по гр. д. № 05458/2000г. на СРС, 66 състав, е в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. И., ЕГН ••••••••••. Върху него е удостоверено, че на 25.02.2010г. на основание чл. 433, ал. 1 ГПК е било прекратено изп. дело № 7129/2000г. по описа на ДСИ – СИС при СРС. По молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 20.05.2011г. е образувано изп. дело при ответника под номер № 3290/2011г.

Запорно съобщение до „Токуда Банк“ АД по изп. дело № 3290/2011г. с посочен длъжник В. В. И. е изпратено на 02.06.2011г. и е връчено на 03.06.2011г. На същата дата е връчено запорното съобщение от 02.06.2011г. по изп. дело № 3290/2011г. с посочен длъжник В. В. И. и на „Банка Пиреос България“ АД.

Изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 05446/2003г. на СРС, 64 състав, също е в полза на „Топлофикация София“ ЕАД с длъжник В. В. И., ЕГН ••••••••••. Образуваното въз основа на него изп. дело при ДСИ при СИС на СРС е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ГПК на 29.03.2010г. Не се спори, че въз основа на този изпълнителен лист на 20.05.2011г. е било образувано от ответника изп. дело № 3356/2011г.

С окончателно решение № 4768 от 29.07.2021г. по ч. гр. д. № 7082/2011г., СГС, ГО, е отменил действията на ЧСИ, извършени по изп. дело № 1053/2010г. спрямо В. В. И.. За да постанови решението си, съдът е приел, че ЧСИ мълчаливо, чрез издаване на уточняващи запорни съобщения, е изменил бащиното име на длъжника вместо да уведоми взискателя и да предприеме служебно действия по поправка на очевидна фактическа грешка като сезира компетентния съд и после да предприеме действия спрямо надлежния длъжник, поради което изпълнителните действия срещу В. В. И., чиято жалба е разгледал, са извършени срещу трето лице, което няма качеството на длъжник. Решението е получено от ЧСИ на 13.09.2011г. На същата дата ЧСИ е изпратил препис от решението до СРС - по гр. д. № 19/2010г., в изпълнение на дадените му указания да се обърне към съда за поправка на издадения изпълнителен лист, като се е позовал на уникалността на ЕГН. Писмото е получено от СРС на 14.09.2011г.

След постановяване на решението по ч. гр.д. № 7082/2011г. от СГС, ГО, ищецът е подавал жалби (молби/искания) срещу действията на ЧСИ по изп. дело № 1053/2010г., в т.ч. и до самия ЧСИ, с искания за връщане на описаните вещи и на парични суми, както и за прекратяване на изпълнението. Искане за връщане на преносим компютър, описан от ЧСИ, на 09.06.2010г. е подало и трето лице – В. С., към искането е приложена фактура от 27.08.2009г., издадена на негово име и за стока „преносим компютър“.

В отговор на ЧСИ до ищеца изх. № 17559/04.03.2013г. по изп. дело № 1053/2010г. е посочено, че изп. дело № 3356/2010г. (вярната година е 2011г. ) служебно е присъединено към изп. дело № 1053/2010г., с „цел процесуална икономия и избягване дублиране на изпълнителни действия“, както и, че описаните движими вещи са запорирани със запорно съобщение изх. № 52133/04.07.2011г. по изп. дело № 3356/2011г., действията по което не са атакувани в съда; посочено е допълнително и, че „не са предоставени адекватни доказателства за собствеността на описаните вещи, открити в дома на длъжника“.

По изп. дело № 1053/2010г. е била насрочена публична продан на бензинова резачка за периода 06.10.2014г. – 06.11.2014г.

За купувач е обявено лицето, предложило цена от 115 лв. С определение № 12774 от 17.06.2015г. по ч. гр.д. № 19985/2014г. е оставена без разглеждане жалбата на В. В. И. срещу действия на ЧСИ по изп. дело № 1053/2010г. по публична продан на тази движима вещ по съображения, че оплакванията в нея на длъжника В. В. И. са извън предметния обхват на допустимия съдебен контрол. Поставен е печат, че определението е влязло в сила, датата не се чете от приложения към изпълнителното дело препис от съдебния акт. Въз основа на постановление за възлагане на движима вещ, на 12.04.2016г. продадената вещ е била предадена на лицето, на което е възложена.

По делото е установено и, че с влезли в сила решения на 07.05.2015г., постановени по гр. д. № 5481/2014г. и 5382/2014г. от СРС, 35 състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че В. В. И. не дължи сумите, както следва: за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 05446/2003г. на СРС, 64 състав, въз основа на който, не се спори, че е било образувано и изп. дело № 3356/2011г. на 20.05.2011г., при последно поискано, според мотивите към решението, от взискателя по прекратено изп. дело изпълнително действие от 01.06.2005г.; съответно не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 02146/2005г. на СРС, 70 състав, въз основа на който е било образувано на 31.10.2008г. изп. дело № 2235/2008г., при последно поискано по прекратеното изп. дело, според мотивите към решението, изпълнително действие от 01.06.2005г.

С влязло в сила решение на 21.08.2014г. по гр. д. № 5485/2014г. на СРС, 90 състав е признато за установено, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 5458/2000г. на СРС, 66 състав, въз основа на който е било образувано на 20.05.2011г. при ответника изп. д. № 3290/2011г., при последно поискано по прекратено изп. дело изпълнително действие, отново според мотивите към това решение, от 26.03.2007г.

Установимо от мотивите към горецитираните влезли в сила решения е, че и с трите решения е прието, че преди образуването на новите изпълнителни дела погасителната давност за вземанията е била изтекла.

С молба вх. № 46644/17.07.2015г. ищецът, позовавайки се на решението по ч. гр. д. № 7082/2011г., е поискал прекратяване на изп. дело № 1053/2010г. по отношение на него, вдигане на запорите, отмяна на всички извършени действия по делото.

С окончателно решение от 19.10.2016г. по в. гр. д. № 6641/2016г. на СГС, II А в. състав, след отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 439 ГПК, по отношение на В. В. И., че „Топлофикация София“ ЕАД не е носител на вземанията, за които е издаден изп. лист по гр. д. № 19/2010г. на СРС, 85 състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 1053/2010г. по описа на ЧСИ с рег. № ••• на КЧСИ с район на действие СГС. За да постанови решението си, съдът е приел, че по делото е настъпила перемпция на 20.03.2012г., с оглед решението по ч. гр. д. № 7082/2011г., с което са отменени изпълнителните действия, и изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, обезсилени са по право и изпълнителните действия, а вземането по изпълнителния лист е погасено по давност към 17.09.2015г.

След постановяването на решението по в. гр.д. № 6641/2016г. на СГС, II А в. състав, „В. В. И. – аб. № 295017“ е отправил до „Топлофикация София“ ЕАД искане за вдигане на наложените запори и за прекратяване на изп. дело № 1053/2010г. Искане за връщане на вещите и на паричните суми е отправено и на 26.04.2017г. (вх. № 32333) от ищеца до ЧСИ.

На 27.02.2018г. са постъпили заявления от ищеца до ЧСИ с преписи от: - решението по гр. д. № 6641/2016г. и по гр. д. № 5481/2014г. с искане за справка какви суми са инкасирани като такси и платени на взискателя от запорите и къде са намират запорираните вещи. На 28.02.2018г. са издадени постановления за прекратяване на изп. дело № 1053/2010г., в което е посочено, че има непразпределана сума в размер на 115 лв. и В. И. следва да посочи банкова сметка, за да му бъде възстановена, прекратено е и изп. дело № 3356/2011г., на основания чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Вдигнат е запорът, за който е посочено, че е наложен по изп. дело № 3356/2011г., върху движимите вещи компютър-лаптоп, марка „Пакард”, лазерен принтер, марка ”Самсунг”, резачка за дърва, марка ”Хуспварна”, мобилен телефон, марка „Самсунг”.

На 27.02.2018г. са постъпили заявления от ищеца до ЧСИ с приложени преписи и от решението по гр. д. № 5485/2014г. и от решението по гр. д. № 5482/2014г., с искания да се изготви справка какви суми са инкасирани за такси и преведени на взискателя. На 28.02.2018г. ЧСИ е издал постановления за прекратяване на изп. производство по изп. дела № № 3290/2011г. и 2235/2008г., на основания чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

В съобщение по изп. дело № 1053/2010г. изх. № 23036/28.02.2018г. ЧСИ е посочил какви суми са преведени по делото, съобразно и записаното по-горе в мотивите към настоящото решение, установено от удостовереното върху изпълнителния лист, - 1 250, 07 лв. – за взискателя и 498 лв. – такси за ЧСИ; останала е, посочил е ЧСИ, неразпределена сума от 115 лв., а запорираните вещи са на отговорно пазене.

От показанията на св.В. е установено по делото, че ищецът бил отчаян, стресиран, унизен от изпълнителните дела, от това, че не се прекратявали и от описа на вещите. Обстоятелството, че той е бил в състояние на депресия не може да се установи с мнение на свидетелката.

В съдебното заседание на 31.05.2021г. СГС е посочил, че във връзка с процесуалното поведение на ответника – изразяващо се в непредставяне на изискани от него документи, посочени в становище на ищеца от 26.10.2020г., може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, съобразявайки останалите доказателства по делото.

При така приетото по-горе и въззивният съд намира, че предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, каквито са като резултат и оплакванията на жалбоподателя.

По предявените искове ще е налице основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ, когато се установят твърдени неправомерни деяния от негова страна, осъществяващи процесуално незаконосъобразно изпълнение, настъпила вреда при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от дейността на ЧСИ – касае се за онези вреди, които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ. Легитимирани да предявят иска за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно изпълнение, са освен длъжникът, така и взискателят и други участници в изпълнителното производство, както и трети, засегнати от изпълнението лица (каквото ищецът в случая твърди, че е по изп. дело № 1053/2010г. ). Ищецът с всички допустими доказателствени средства следва да установи чрез пълно доказване увреждащото деяние/я, вредите и причинно-следствената връзка между тях, така че съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. В производството по разглежданите искове съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на СИ, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието му се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, без съдът да е обвързан от съдебно решение, постановено по жалба срещу тези действия/бездействия, като вредата, подлежаща на обезщетяване, трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.

За извода си, че не е обвързан от приетото в съдебно решение по чл. 435 и сл. ГПК относно законосъобразността на действия по принудително изпълнение, САС взе предвид, че съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо (въпреки посоченото в мотивите към т. 4 от ТР № 3 ОТ 10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, във връзка с допустимостта на иска по чл. 440 ГПК обаче, че съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител). Според това ТР, производството по чл. 435 и сл. ГПК е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Решението на съда, постановено в производство по чл. 435 и сл. ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендирано материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове - то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът, сезиран с посочените искове, подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. В обсъжданото, приложимо към спорното правоотношение ТР, е обобщено, че решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.

За да се произнесе по доводите за нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, въззивният съд изхожда и от следните принципни положения:

Съгласно посочената норма изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя и след изтичането му може да започне ново изпълнително производство. Прекратяването настъпва по силата на закона (вж. ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС и ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС), а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му (вж. напр. чл. 433, ал. 3 ГПК). Настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия, но само по прекратеното изпълнително дело.

В случая и въззивният съд приема, че с извършването на действия по принудително изпълнение по изп. дело № 1053/2010г. по отношение на ищеца В. В. И. не е осъществено противоправно поведение от страна на ответника, което в настоящото производство да бъде основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Въпреки разликата в бащиното име на лицето, посочено като длъжник в изпълнителния лист, съответно в молбата за образуване на изпълнителното дело - В. вместо В., - от ЕГН на лицето, който е уникален номер (чл. 11, ал. 1 ЗГР), така и от други данни по изпълнителното производство като адрес на длъжника, а и с оглед постановеното решение по чл. 439 ГПК (нормата предпоставя съществуване на вземания срещу длъжника по изпълнението, които се оспорват от него поради осъществяването на непреклудирани факти), по искове на В. В. И., се налага еднозначен извод, че длъжник по притезанията, материализирани в изпълнителния лист, задължаващ и овластяващ органа по принудително изпълнение да предприеме действия по принудително изпълнение в полза на кредитора, е именно ищецът (макар принципно да е вярно положението, че към „правилно“ име може да посочено „грешно“ ЕГН). Действително ЧСИ не е компетентен да поправя допусната грешка в името на длъжника, но като оправомощен да извършва действия по принудително изпълнение е компетентен да извършва такива по отношение на длъжника, който съдът при съвкупната преценка на доказателствата по делото прие, че в действителност е ищецът. Ето защо, в конкретния случай не може да се приеме, че действията на ответника, извършени, в това число и фактически спрямо ищеца, измежду които запори на вземания и движими вещи, са неправомерни, като разглежданата хипотеза не може да се приравни на такава, при която са извършвани изпълнителни действия срещу лице, което не е длъжник. В изпълнение на решението по ч. гр. д. № 7082/2011г. на СГС, ЧСИ е сезирал и СРС, издал изпълнителния лист, за поправка на името на длъжника. Именно в качеството му на длъжник по изпълнението жалбата на В. В. И. срещу постановлението за възлагане, издадено по изп. д. № 1053/2010г., е оставена без разглеждане. От друга страна, установи се, че след постановяване на решението по в. гр. д. № 6641/2016г. на СГС по искове на ищеца по отношение на него не са предприемани и никакви действия по принудително изпълнение. Тук следва да се отчете обаче, че СИ не е адресат на задължение да следи развитието на материалното правоотношение и да съобразява действията си с него. Поначало докато изпълнителният лист не бъде обезсилен, той поддържа процесуалната правомерност на принудителното изпълнение. В конкретния случай, веднага след представяне на препис от решенията, с които е признато за установено, че изпълняемите права вече не подлежат на изпълнение, ответникът е прекратил изпълнителните производства и по четирите процесни дела.

Във връзка с доводите за нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при образуване на изпълнителни дела след като вече е бил осъществен фактическият състав на перемпцията, с оглед гореизяснената същност на института, е необходимо да се подчертае, че до влизането в сила на съдебните решения, с които е признато, че изпълняемите права са погасени по давност, кредиторът е имал право да иска образуване на нови изпълнителни дела, въпреки прекратяването на предходни образувани поради перемпция. Няма пречка, както се подчерта, след прекратяването на изпълнителното производство взискателят да предприеме събиране на вземането си по изпълнителния лист чрез образуване на ново изпълнително производство, доколкото изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Доводите на ищеца, с които обосновава противоправност на поведението на ответника в обстоятелствената част на исковата молба, така както е уточнена (като е недопустимо под формата на уточнение да се въвеждат нови обстоятелства, с които да се субстанцира спорното право), че ответникът е образувал изпълнителни дела, въпреки удостоверяването за предходно прекратяване на такива поради перемпция (във връзка, с които посочва и дати на изпълнителни действия, предхождащи образуването на делата при ответника, взети предвид и в съдебните решения, но за да се обоснове изтичането на погасителната давност), не държат сметка за същността на този институт, както и, че СИ е оправомощен да пристъпи към изпълнение въз основа на молбата на кредитора на основание представения изпълнителен лист (чл. 426, ал. 1 ГПК). Недопустимостта на следващи перемпцията изпълнителни действия се отнася за конкретното прекратено по силата на закона, поради бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнително дело. В случая с непрекратяването на изпълнителните дела, образувани при ответника, които са в предмета на спора, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради осъществени по тях предпоставки от хипотезиса на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са обосновани конкретни вредоносни за ищеца последици. Няма обосновани такива последици и от т.н. служебно присъединяване на изп. дело № 3356/2011г., по което единствено е посочено правилното бащино име на длъжника, към изп. д. № 1053/2010г., за присъединяването на което ЧСИ действително не е представил съответен свой акт. Ищецът акцентира на недопустимо присъединяване на делата поради „неидентични длъжници“, но съдът прие, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, че това твърдение не отговаря на действителното фактическо положение. Принципно обаче, във връзка със защитата на ответника, следва да се посочи, че за обективното качество на едно лице като длъжник по изпълнението е без значение дали то е възразило при получаването на книжа по изпълнението и при извършването на определени изпълнителни действия, че не е длъжник.

По горните съображения, въззивният съд счете, след като обсъди относимите за правилното решаване на спора доказателства, че оплакванията срещу правилността на обжалваното съдебно решение са неоснователни откъм целени правни последици. Не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за процесуално незаконосъобразно изпълнение, въпреки отмяната на действия, извършени по изп. дело № 1053/2010г., с решението по ч. гр. д. № 7082/2011г. Не е установено предприето, според твърденията в исковата молба, незаконосъобразно принудително изпълнение, поради което предявените искове, изцяло оспорени от ответника, са неоснователни като недоказани откъм основанието им - противоправно поведение, довело до засягане и на материални права на трето за изпълнението лице. Изводът за неоснователност на исковете не се променя от неизпълнението на процесуалното задължение на ответника да представи изискани от него документи, описани в молбата (становището) на ищеца от 26.10.2020г., които генерално не касаят основанието на исковете. Отделен е въпросът, че условие за евентуално приложение на последиците от възпрепятстване на доказването, уредени в чл. 161 ГПК, - приложение което е поставено в зависимост от обстоятелствата по делото, - е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им, каквото уведомяване не е извършено от СГС.

Така мотивиран, въззивният съд прие във връзка с доводите в жалбата и насрещните доводи на ответника по нея, че липсва основание за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ, произтичащо от негови незаконосъобразни действия при изпълнение на дейността му. При това положение обжалваното решение, с което е прието, че предявените искове са неоснователни, е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване без да се обсъждат останалите предпоставки от фактическия състав на имуществената отговорност на ЧСИ и евентуалното правопогасяващо възражение за давност на ответника.

Водим от горното, Софийски апелативен съд