Решение № 1662 от 2.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1657/2025 г.

№ 20252120101657 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по исковата молба на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, п.к. 1414, ул. „Невена Коканова“ № 8, представлявано от Е. З. Б. - Изпълнителен директор, представлявано от адв. О. Ш. от САК, срещу А. З. В. ЕГН ••••••••••, с адрес: обл. Б••••, С. З. Ж. ЕГН ••••••••••, с адрес: обл. Б•••• и К. Т. М. ЕГН ••••••••••, с адрес: обл. Б••••, с която се иска приемане за установено по отношение на всички ответници, че ищеца, като правоприемник ТК Балкантурист, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, Обшита Созопол, Област Бургас, одобрени със Заповед РД-18- 60/04.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес гр. Созопол, местноста "••••", целият с площ от 2761 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Изоставена нива, категория на земята: 10 /десета/, предишен идентификатор: ••••••••••• и •••••••••, номер по предходен план: ••••••, както и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението на имота. При условията на евентуалност поради е предявен иск за ревандикация въз основа на придобивна давност, поради упражнявано непрекъснато владение върху имота с присъединяване на владението от сочения за праводател ТК Балкантурист и упражняването му, считано от 1972 г. до 2024г. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на имот с идентификатор ••••••••, респ. площта на целия къмпинг “••••те” като го е придобил по правоприемство от държавата, за което излага подробни съображения. Излага се, че с решение № 983/12.02.2004г. Поземлена комисия – Созопол възстановява собствеността върху процесния имот на наследниците на П. А. Ж.а, чиито правоприемници се явяват ответниците – физически лица. Излагат подробни съображения за незаконосъобразност на реституционната процедура. Оспорва се правото на собственост на ответниците и настъпване на вещно-транслативен ефект в тяхна полза, доколкото праводателите им не са били надлежни собственици към момента на последващото правоприемство. Направено е искане за упражняване на косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на издаденото решение № 983/12.02.2004г. на Поземлена комисия – Созопол. На следващо място посочва, че имотът е бил във владение на държавата, а след това на нейните правоприемници и праводатели на ищеца, като се твърди, че упражняваното владение следва да бъде присъединено към това на ищеца, който владее имота включително и чрез отдаването му под наем на трети лица в периода от 2009 г. до 2024 г. Ангажирани са доказателства и са направени доказателствени искания. В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. По главния предявен иск се твърди, че същият е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д.№ 306/2013 г. на БОС, потвърдено с решение по гр.д.№ 67/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, което не е допуснато до касационно обжалване с окончателно определение от 05.11.2019 г. по гр.д. № 1593/2019 г. на ВКС. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска, поради липса на доказателства за соченото правоприемство и изпълнение на процедурата по чл. 17 ППЗОП. По предявения при условията на евентуалност иск се твърди, че доводите за упражнено владение в периода от 1971-1994 г. са непротивопоставими на ответниците, тъй като земеделската реституция в полза на праводателите им е от 2004 г. Посочват, че в периода 2013-2019 г. между страните е бил висящ спор за собственост, по времето на който давност не е текла, а от влизане в сила на решението на 05.11.2019 г. до подаване на исковата молба не е изтекъл предвиденият в закона срок. На следващо място посочват, че владението се упражнява от ответниците, които отдават имота под наем. Ангажирани са доказателства. Предявените главни и евентуално съединени искове са с правно основание чл. 108 ЗС. След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното: По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че процесният поземлен имот с идентификатор ••••••• е идентичен с бивш имот № ••••••, който съгласно скица № Ф003249/02.03.2004г. представлява нива, с площ от 2760 дка, находяща се в местността „••••“ в землището на гр. Созопол, при граници: имот № •••••- полски път, ••••- изоставена нива, ••••- нива, ••••- изоставена нива, •••••• – нива, •••• – къмпинг на „ХЕЛИО - ТУР-С“ АД, който имот е образуван от имоти •••• и •••••••. Видно от приложеното към отговора на исковата молба решение № 19/10.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 67/2018 г. на БАС, с което е потвърдено решението постановено по гр. д. № 306/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, по предявения иск на П. А. Ж.а, с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /отм./ срещу „ХЕЛИО-ТУР-С” АД, е прието за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на Изп.директор на АГКК - София, ищцата П. А. Ж.а е била собственик на имот със стар идентификатор № ••••••, част от които с площ от 2410 кв.м. попада в имот с проектен идентификатор ••••••, с площ от общо 2761 кв.м., находящ се в местността “•••”, както и че е допусната грешка в кадастралната карта. Идентичността на имота се установява от индивидуализацията му по предходния план с идентификатор № •••••• и представената скица. По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт № 197, том , рег. № 4745, дело № 835, от 03.12.2024 г., че ответниците А. З. В. и С. З. Ж. са признати за съсобственици на процесния имот, придобит по наследство от П. А. Ж., след което с нотариален акт за покупко-продажба № 73, том III, рег. № 2375, дело № 382 от 24.06.2024 г. са прехвърлили ½ ид.ч. от имота в полза на ответника К. Т. М.. Ищецът е ангажирал писмени доказателства във връзка със заявените от него права - Акт № 656/04.07.1994г. за държавна собственост и Акт № 226/11.09.1996г. за държавна собственост, с които първо са актувани имотите построени върху държавна земя от 350 дка, а с втория акт е актуван недвижим имот - къмпинг „••••те“, държавен терен от 217.40 дка и сгради подробно описани в приложенията, като в актовете не са посочени отделните имоти с номера или други индивидуализиращи белези, които попадат в територията на къмпинга. В АДС № 656/04.07.1994г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. Созопол. За изграждането на къмпинга са представени по делото Протокол №165/08.10.1971г. на комисия назначена от председателя на Държавния комитет за планиране, с който е определена приблизителна площадка за строежа на „Къмпинг ••••те“ по реда на чл. 7 от Закона за опазване на работната земя (отм. 1973г.). С Протокол от 09.05.1972г. от заседание на междуведомствен експертен съвет, назначен със Заповед №179/26.04.1972г. на председателя на Държавния комитет за планиране, е взето решение за определяне за окончателна площадка за Курортен комплекс и къмпинг „••••те“ – Бургаски окръг за нуждите на ДСО „Балкантурист“ в размер на 350 дка. В протокола, изрично е упоменато, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята. В Акт №1/12.07.1972г. за трасиране и въвеждане във владение ТК „Балкантурист“ Бургас върху отредените му южно от гр. Бургас терени за къмпинги и курортни комплекси се цитира Заповед №648/01.07.1972 година на Председателя на ОНС – Бургас, с която се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „••••те“ в землището на гр. Созопол с площ 350дка. Със заповед от 07.02.1973г. е разрешено на ТК Балкантурист да изгради къмпинг върху общо 131.5 дка залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд. По отношение на регистрацията и преобразуването на дружеството ищец по делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че с решение от 10.05.1990 г. председателят на Комисията по туризма е постановил образуване на ДФ „Хелиос“, като е посочено, че същото се образува на основата на част от съществуващото ТП „Балкантурист“ и поема съответната част от неговите активи и пасиви. С Решение от 18.07.1990 г. на Бургаски окръжен съд по ф. д. № 2697/1990 г. на БОС е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-тур-с“, а ТП „Балкантурист“ е прекратено като юридическо лице. С Решение № 109 от 07.06.1991 г. на Комитета по туризъм, допълнено с Решение № 109-А от 06.08.1991 г., дружеството е преобразувано от държавно в акционерно. С Решение от 20.11.1991 г. по ф. д. № 7410/1991 г. на БОС е вписано еднолично акционерно дружество „Хелио-тур-с“. С Решения по фирменото дело от 08.08.1994 г. и 28.02.1995 г. е вписано увеличение в капитала на дружеството. По делото са представени договор за наем от 01.02.2009 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД с предмет недвижими имоти на къмпинг ••••те с площ 217400 кв. м., ведно с разположените там сгради, както и договор за наем 05.01.2015 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Созопол инвест“ ЕООД, както и договор за наем от 01.05.2016 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД, касаещи терен с площ 32400 кв. м. на къмпинг ••••те, ведно с постройки. От приетото заключение на вещото лице А., по допусната съдебно-икономическа експертиза си установява, че в баланса на " ХЕЛИО ТУР С" към 10.05.1990г./образуването на ДФ" ХЕЛИО ТУР С"/, към 27.06.1991 г. /преобразуването й в АФ "ХЕЛИО ТУР С“/ към 06.08.1991 г. /преобразуването й в ЕАД/ няма заведени земи, като през 1992г. и 1993г. няма записвания по счетоводна сметка 201/Земи. В счетоводството на дружеството, в инвентарната книга е било отразено включването на земя през декември 1994г., въз основа на издадените актове за държавна собственост от 1994г. и 1996г. Посочва конкретно, че процесният имот е част от активите на дружеството и е заведен в счетоводните му книги в счетоводна сметка 201 „Земи, гори и трайни насаждения“, като дата на придобиване е посочено 31.12.1994 г. В съдебно заседания пояснява, че инвентарната книга позволява дописвания, не поправки, като по този начин са били заменени например старият номер на имота с номера по кадастралната карта. Инвентарната книга, която е ползвал, е актуална към септември 2025 г., а инвентарна книга от 1994 г. не му е предоставена. Експертът сочи, че при прекратяването на ТП "Балкантурист" Созопол няма съставени разделителни баланси и приемо-предавателни протоколи между новосъздадената ДФ "Хелиос“ и ТП "Балкантурист" Созопол. Съобразно събраните данни от ТД на НАП, в заключението е посочено, че за периода от 01.01.2000г. до 01.01.2009г. не може да се предостави информация за Справки Декларации по ДДС и Дневници за продажби тъй като същите са унищожени с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок за съхранение №10/18.02.2022г., №11/23.01.2023г. и №12/1.02.2024г. По делото е прието заключението на вещото лице З. С., по допусната съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор •••••••• по КККР на гр. Созопол се намира на 50 метра източно от стария път от гр. Созопол – гр. Приморско в местността „•••“, която е заключена между местност „•••“ и нос „•••”. Съгласно границите посочени в акта за държавна собственост и схемата приложена в преписката по съставянето му, територията която е актувана с АДС №656/04.07.1994г. се отнася за целия залив, заключен между местност „•••“, нос „•••“ и стария път между гр. Созопол и гр. Приморско, както и отделни територии от държавния горски фонд на запад от същия път. Затова експертът е констатирал, че по географски данни имотът попада в актуваните територии. Вещото лице е обсъдила представените по делото доказателства и е посочила, че се е запознала още с Протокол от 26.03.1987г. на комисия в състав представител на Общински народен съвет Бургас - * „Архитектура и благоустройство“, представител на Министерство на земеделието и представител на ТК „Балкантурист“ Бургас със задача разглеждане на състоянието на терените, представени съгласно Териториално-устройствения план на Черноморското крайбрежие за нуждите на стопанския туризъм, в който се твърди, че със същата Заповед № 648/01.07.1972 година на Председателя на ОНС – Бургас е отчужден терен от 350 дка от Селскостопанския фонд и съгласно териториално-устройствения план, действащ към 1987година, теренът е определен за нуждите на стопанския туризъм с капацитет от 10000 места. Въз основа на писмените материали е направила извод, че имотът в периода от 1972г. – 1999г. не се е използвал за земеделски нужди, а е бил част от територия, която е отредена за стопански туризъм, къмпингуване, като уточнява, че има предвид начина на трайно ползване на терена. В съдебно заседание вещото лице изрично е посочила, че се е запознала едва след депозирането му със заповед № 648/01.07.1972 г., която видно от нейното съдържание не се отнася за отчуждаване на терените, което променя изводите й. При изслушване на експерта в съдебно заседание е посочено още, че вътре в имота има актувана сграда и бунгала, като част от бунгалата, френски апартаменти от 28 кв.м. попадат в процесния имот, а част от бунгалата, паянтови постройки - 15 кв.м. също попадат в него и тези постройки са индивидуализирани по кадастралния план, приложен по делото, както и към помощния план. Всяка от страните ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за упражнявано владение в имота. От показанията на разпитания по делото свидетел П. П. Е. се установява, че същият работи при дружеството ищец от 2000 г. до момента като *. През активния сезон от 01.06. до края на м. септември, както и един месец за подготовка на сезона и един месец след края на сезона е постоянно пребиваващ на къмпинг “••••”. Основната му дейност е да управлява къмпинга, като се занимава с счетоводство, сключване на договори за наем, категоризиране на обектите, поддържане на структурата, назначаване на персонал, касови апарати, инкасова дейност, издаване на фактури, събиране на суми, разплащания към доставчици. Посочва, че процесният имот е на границата между къмпинг •••• и къмпинг •• и в него попадат 27-28 бунгала, като цялата площ и бунгалата се стопанисват от Хелио-Тур-С АД. Свидетелства, че има ограда и алея, която минава от единия къмпинг в другия и тази ограда е прекъсната там, като има свободен достъп. Св. Е. сочи, че от началото на 2025 г. имотът е отдаден под наем, но до тогава те са експлоатирали бунгалата, които са стари, но има сериозен интерес за тях, като през 2022г. са били освежени и са в състояние, в което могат да бъдат експлоатирани. Партидите на тока към ЕВН, ВиК Бургас са били на името на „Хелио-Тур-С“ до м.април 2025 г. От показанията на разпитания свидетел на ответната страна - М. Д. Ч., се установява, че нейният имот е в дясно от имот №511, посока към морето и го притежава от 2009 г. Посочва, че в имота си ответниците имат около четири каравани, които се ползват – оборудвани са, направени са с кухни, дървени ламперии и стоят целогодишно. Ползват се от летуващи, като господин М. и жена му ги отдават под наем и идват често да ги наглеждат, грижат се за имота, почистват го. Свидетелят посочва, че не е виждала служители на „Хелио-Тур-С“ в имота, нито да настаняват хора в бунгалата. При така събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи: За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, позовавайки се на придобивно основание – валидно правоприемство от държавата, след преминаване на имуществото към ТК Балкантурист и преобразуване на държавното предприятие. На първо място следва да се отбележи, че към периода 1971-1972 г., когато са определени терените за курортно строителство за нуждите на ДСО "Балкантурист", действащият закон уреждащ възможността за предоставяне на земеделска земя и земи на горския фонд за строителство, т.е. за неземеделски нужди, е бил Закон за опазване на работната земя (действал в периода от 1967 г. до 1973 г.) и Закон за горите (обн.1958 г.). Поради това терените на къмпингите са предоставяни за стопанисване на ТП "Балкантурист" с актове на ДК за планиране и на Министерство на горите и опазване на природната среда. По делото няма доказателства по отношение на процесния имот да е предвидена и приключила процедурата, предвидена в чл. 6 и сл. от ЗОРЗ (отм.) - не са представени доказателства за определяне дължимите на собствениците обезщетения, както и за тяхното заплащане, респ. не е проведено надлежно отчуждаване на процесните земи за предвиденото строителство. С представения протокол от 09.05.1972 г. на ДК за планиране, с който се определя окончателната площадка “до 350 дка за къмпинг ••••” изрично е посочено, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята, за каквото няма данни по делото. Макар и с факта на отреждане на терена за къмпинг със заповед № 648/01.07.1972г., земята не се счита за отчуждена, като това законово разрешение на ЗПИНМ не може да се счита пренебрегнато с акт № 1/12.07.1972г., с който се въвеждане във владение на ТК-Балкантурист, издаден въз основа именно на цитираните два акта /протокол от 09.05.1972 г. на ДК за планиране и заповед № 648/01.07.1972г./. Не се установява друго и от констатациите на вещото лице С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. На следващо място, видно от представеното по делото решение от 18.07.1990 г. по ф.д. № 2697/1990 г. по описа на БОС, с него е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с наименование "Хелио Тур-с", със седалище гр. Созопол, като същевременно е вписано прекратяване на юридическото лице - ТП "Балкантурист". От постановеното решение обаче не може да се направи извод, че "Хелио Тур-с" е универсален правоприемник на съществуващото и прекратено със същото решение ТП "Балкантурист" - гр. Созопол. В мотивите на съдебното решение е отбелязано, че част от активите и пасивите на ТП "Балкантурист" се поемат от регистриращата се фирма, без да става ясно каква точно част от активите и пасивите се включват в новосъздаващото се дружество. Не са представени и приемо-предавателни протоколи, от които да се установи коя "съответна" част от активите и пасивите на прекратеното предприятие се поемат от новообразуваното държавно дружество и какво включва тя. Липсват категорични доказателства, от които се установява, че в активите на дружеството е била включена и процесната територията. Според разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм., в сила от 1992 г. до 2002 г.) „При преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.” При положение, че спорните терени не са били предоставени по надлежния ред, с оглед посоченото по-горе, то последвалото увеличаване на капитала на дружеството с правото на собственост върху земята, не създава права за ищеца. Налага се изводът, че фактическият състав на придобиване на собствеността по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) не е осъществен и на това основание ищецът не е могъл да придобие собствеността върху процесния имот. Следва да се посочи, че актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма съгласно чл. 5 ЗДС, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. Затова независимо от посоченото в АДС № 226/11.09.1996г. твърденията за право на собственост следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, каквото не е извършено. Видно от по-рано съставения АДС № 656/04.07.1994г., с него са актувани само сградите изградени върху терена. Също така от Заповед № 360/09.02.1973г. на Министерство на горите и опазване на околната среда се установява, че е разрешено на ТК „Балкантурист“ Бургас да изгради къмпинг „••••те“, без площта му да се изключва от държавен горски фонд, а ТК „Балкантурист“ си запазва правото на собственост само върху изградените от него строежи. По делото не са представени доказателства процесната земя да е отчуждавана от държавата и да е включена в държавния поземлен фонд, респ. да е била предоставена по предвидения в нормативната уредба ред за стопанисване и управление на ТП "Балкантурист" преди влизане в сила на ЗППДОбП. Същите изводи са направени и в производството по гр.д.№ 67/2018 г. на БАС, с което е потвърдено решението постановено по гр. д. № 306/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд и което не е допуснато до касационно обжалване с решение по гр.д.№ 1593/2019 г. на II г.о. на ВКС и което е водено между праводателя на ответниците и ищцовото дружество и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на установеното право на собственост към датата на влизане в сила на КК на гр. Созопол, одобрена със заповед от 04.10.2007г. В цитираното производство е прието за установено правото на собственост на П. А. Ж.а по отношение на Хелио-тур-с АД, въз основа на земеделска реституция, поради което възраженията на дружеството в тази връзка не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения, съдът приема за недоказан предявения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС на посоченото придобивно основание, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на евентуално предявения от дружеството иск за собственост на основание придобивна давност. Давностното владение като оригинерен способ изисква да бъде установено и доказано по несъмнен начин, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота трайно, необезпокоявано и с намерението за своене на имота. Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Фактическият състав на владението включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя. Когато се касае за владение върху чужд имот, от значение е не само установената фактическа власт и намерение, но и липсата на действия от собственика, целящи отблъскването на установеното владение. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт . Затова основен е фактът дали ползването е спокойно, явно, постоянно и несъмнено в целия период от минимум десет години. В настоящия случай, ищецът „ХЕЛИО-ТУР-С” АД се позовава на упражнено владение в периода от 1972г. до 2024г. Тук следва да се посочи, че в производството по гр. д. № 306/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд от страна на дружеството е било направено възражение за придобивна давност в периода от 1991 г. до приемане на кадастралната карта на гр. Созопол през 2007г., което е разгледано и прието за неоснователно. Следователно за посочения период е налице влязло в сила решение, което се ползва с обвързваща сила между страните на основание чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и въпросът не може да бъде пререшаван. В периода от 1972 г. до 1991 г. не са налице законови и фактически основания за придобиване на земеделска земя по давност /съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ давността не се зачита/, още по-малко би могло да се приеме, че такава е текла в полза на държавното ТП Балкантурист. Също така, във времето на процеса по гр. д. № 306/2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, а именно от 2013 г. до 2019 г., давността е прекъсната с предявяване на иска, съгл. чл.116, чл. “б” ЗЗД и не тече по време на съдебния процес съгл. чл.115, б. “ж” ЗЗД. В останалия период, съдът приема, че твърденията на ищеца за упражнено спокойно, явно и несмущавано владение на имота са напълно недоказани. От една страна, за наличието на спор за собственост между страните сочат и гласните и писмените доказателства, като същият датира от момента на възстановяване на земята в полза на праводателя на ответниците. От показанията на разпитания по делото свидетел П. П. Е. не може да се установи субективният елемент за своене на процесния имот, дори и същият да е бил посещаван в началото на всеки сезон от служителя на дружеството и в изградените на място бунгала да са били освежени през 2022г. Още повече, че от показанията на свид. Ч. е установено, че в една част на имота са поставени каравани, стопанисвани от приобретателя М.. С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не са доказани предпоставките на чл. 79 ЗС за придобиване на имота по давност, поради което и предявения евентуален ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на общо 1500 евро. Същият не се явява прекомерен с оглед броя на лицата, които са представлявани и съобразно правната и фактическа сложност на спора, проведените съдебни заседания и извършени процесуални действия. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд