Решение № 1889 от 20.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2564/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 52 от 03.01.2025г., постановено по гр. дело № 70977/2022г. по описа на СРС, 126-ти състав ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД е осъден да заплати на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на ЗАД „Армеец“ АД сума в размер на 11 081,62 лева, главница, ведно със законна лихва от датата на исковата молба- 29.12.2022г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 101,59 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2022 до датата на исковата молба, както и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените разноски в размер на 998,26 лева. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В жалбата са изложени съображения, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, както и било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържат, че решението е неправилно в частта относно механизма на произшествието и вината за настъпването му. Неправилно не било отчетено релевираното възражение за съпричиняване. Сочат, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца, бил нарушил правилата на ЗДвП, като не бил предприел действия по предотвратяване на удара с движещото се в съседна дясна лента за движение МПС. Същият имал време да реагира, но самонадеяно бил продължил движението си, с което допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Сочат, че САТЕ не дал категоричен отговор какъв бил механизмът на настъпване на ПТП. Твърдят, че по делото не били доказали нарушенията, извършени от страна на водача, застрахован при ответното дружество, които да се намирали в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Евентуално да намали размера на дължимото застрахователно обезщетение. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“ АД, с който се оспорва въззивната жалба. Поддържат, че в първоинстанционното производство не се било доказало съпричиняване. Не били налице и противоречия между ДКП и свидетелските показания. Сочат, че за процесното ПТП бил издаден протокол от МВР с № 1812651. Считат, че във въззивната жалба липсвали конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността му намира следното: С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност възражението си за съпричиняване, заявено своевременно с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба. В конкретния случай на етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Агила“, рег. № •••• е била застрахована при ответника по валидна застрахователна полица, че относно увреденото МПС „Мерцедес“, рег. № •••• е бил налице валиден договор за застраховка „Каско“ и че ПТП-то е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит застрахователен риск, както и че ищцовото дружество е поканило ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД да заплати процесната претенция с покана, получена от въззивника-ответник на 27.10.2022г. Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. По тези въпроси са събрани следните доказателства: От приетия препис от протокол за ПТП № 1812651 се установява, че на 26.06.2022г. е настъпило произшествие между лек автомобил „Опел Агила“, рег. № •••• с водач А.А. и лек автомобил „Мерцедес ГЛА 250“, рег. № •••• с водач Б.П., както и че произшествието е настъпило на територията на община Казанлък ПП I- 5 км 187. Протоколът е изготвен след посещение на място от служители на МВР, община Стара Загора. От показанията на св. А.М.А., водач на лек автомобил „Опел Агила“, се установява, че е участвал в ПТП на 26.06.2022г., настъпило до бистро „Светица“, между гр. Шипка и гр. Крън. Посочил е, че хоризонталната пътна маркировка е била прекъсната и нямало пътни знаци, управлявал автомобила със съобразена скорост. Твърди, че другият участник в ПТП- то от далечно разстояние бил подал сигнал, че ще завива, намалявал. Той се движил в посока гр. Крън. Възприел автомобила от далечно разстояние, но не намалил. Левият мигач на автомобила бил изгаснал и се изнесъл в дясно, без да завива наляво. Изнесъл се, без да спира. Не намалил, защото нямало знак за ограничаване на скоростта. В последния момент, когато доближил автомобила, видял, че отново бил подаден ляв мигач и завива. Тогава настъпило произшествието. В последния момент се била задействала спирачната уредба. Сочи, че другият участник давал мигач, от далеч направил голям завой и мислил, че не можал да го види. Завил наляво, без да съобрази. Твърди, че не бил съгласен с това, което било написано в протокола, не се чувствал виновен, но нямал време да обжалва, защото щял да пътува в чужбина. По случая имал наказание, наложено по административен ред, но бил платил санкцията. Св. Б.П., водач на лек автомобил „Мерцедес“, е посочила, че помни инцидента, датата била 24-25.06.2022г., неделя към 15:00- 15:30 часа. С дъщеря й се прибирали от уикенд, управлявала лек автомобил „Мерцедес“, модел „GLA 250 4“, рег. № ••••, преди с. Шипка, решили да обядват някъде и малко след селото имало заведение към посока Казанлък. Наближили заведението и решили да спрат. От дясната страна на пътното платно имало отбивка за спиране, на която имало спрял автомобил и човек излязъл отвън. Взели решение да направят маневра, за да спрат пред заведението. Подала светлинен сигнал- мигач за наляво. Зад нея нямало автомобил. Била достатъчно предпазлива и внимателна, за да огледа всички възможни позиции и автомобили, които се намирали около тях. Не била видяла никакъв автомобил, тръгнала да прави маневра и в момента, в който тръгнала леко да завива наляво, в предна лява гума се ударил автомобил „Опел“, който предизвикал ПТП. Автомобилът се движил с изключително голяма скорост. Твърди, че той бил видял сигнала, който била подала, маневрата, която била тръгнала да прави и бил направил един много дълъг спирачен път, който бил малко преди заведението. Много хубаво се виждали следите на пътното платно и бил навлязъл в лявото платно много сериозно. Т.е. в насрещното платно. Автомобилът се движил някъде след тях, тръгнал да ги изпреварва с голяма скорост. Не била глобена, не била лице, което предизвикала ПТП-то. От заведението били излезли хора, които се притекли на помощ и също били видели какво се случило как той тръгнал да изпреварва при подаден сигнал. Преди да предприемела маневрата се огледала, нямало автомобили. Сочи, че той бил в някаква позиция, движейки се с висока скорост, където се получавала понякога „мъртва точка“ на автомобила. Целият спирачен път бил в лявото платно, т.е. в насрещното платно на движение. Тя била навлязла много малко в платното извън осовата линия, която била прекъсната линия. Участъкът, на който се случило събитието, бил много прав участък с широка видимост и дълго като разстояние. Можело да се маневрира от ляво на дясно и дясно на ляво. Полицаите й били казали, че това бил участък, на който ставали постоянно и непрекъснато ПТП-та въпреки голямата видимост и широките банкетни ленти извън двете ленти. От приетата в първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК се установява, че по делото не са налични данни за отворени въздушни възглавници и можело да се приеме, че скоростта на движение на двата автомобила в момента на удара била по-ниска от 30 км/час. С оглед свидетелските показания на св. А. е посочил, че към момента на удара скоростта на движение на автомобил „Мерцедес“ е била в диапазона 3-5 км/ч, а на „Опел Агила“ в диапазона 10-20 км/ч. Експертът е посочил, че описаните увреди по автомобила можело да бъдат причинени при посочените в експертизата скорости на движение на автомобилите. Първоначалният удар за лек автомобил „Опел Агила“ бил нанесен с неговата предна дясна част /преден десен калник, десен фар и предна броня/, а за лек автомобил „Мерцедес ГЛА 250“ ударът бил настъпил в неговата предна лява част /преден ляв калник, ляв фар, предна броня и лява гума/. От заключението се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на 26.06.2022г. около 15.55 часа при ясно време и суха пътна настилка по път ПП I- 5 с посока на движение от гр. Шипка към град Крън са се движили попътно лек автомобил „Мерцедес ГЛА 250“, рег. № ••••, управляван от Б.П. и лек автомобил „Опел Агила“, рег. № ••••, управляван от А.А.. В района на 187 км водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е намалил скоростта си на движение и е подал ляв мигач за предстояща маневра завой наляво. Движещият се зад него автомобил „Опел Агила“ не намалил скоростта на движение и в района на бистро „Светицата“ лек автомобил „Мерцедес“ се бил отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът на лек автомобил „Опел Агила“ бил предприел маневра аварийно спиране, отклонил се наляво в лентата за движение на насрещно движещи се автомобили и бил реализирал ПТП. От заключението се установява, че водачът на лек автомобил „Опел Агила“ е можел да предотврати процесното ПТП, ако е спазвал необходимата дистанция и се бил съобразил с действията на другите участници в движението. По отношение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ е посочил, че по делото нямало данни, чрез които да се аргументира извод, че процесното ПТП било предотвратимо. От заключението също се установява, че стойността на описаните щети по увредения лек автомобил към датата на настъпване на ПТП, определена по средни пазарни цени, била в размер от 9010,62 лева, а по цени на официален сервиз за марка „Мерцедес“ била в размер от 10371,82 лева. Експертът е посочил, че обичайната стойност на пътна помощ за репатриране на увредения автомобил била в размер от 878,50 лева. При така събрания доказателствен материал правилно първоинстанционният съд е приел, че безспорно се установява механизмът на настъпване на ПТП, както от показанията на двамата свидетели, така и от протокола за ПТП № 1812651 от 26.06.2022г. и приетата автотехническа експертиза, а именно: че на 26.06.2022г. около 15.55 часа по път ПП I- 5 с посока на движение от гр. Шипка към град Крън са се движили попътно лек автомобил „Мерцедес ГЛА 250“, рег. № ••••, управляван от Б.П. и лек автомобил „Опел Агила“, рег. № ••••, управляван от А.А., като в района на 187 км водачът на лек автомобил Мерцедес е намалил скоростта си на движение и предприел маневра завой на ляво към заведение „Светицата“ като навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време движещият се зад него автомобил „Опел Агила“ бил предприел маневра изпреварване като навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпило процесното ПТП. По отношение на доводите във въззивната жалба касателно протокола за ПТП, а именно, че същият бил двустранен, както и че водачът, застрахован при ответника, бил накаран да впише, че е виновен в текста на протокола, съдът намира следното: В конкретния случай не е съставян двустранен констативен протокол, а протокол за пътнотранспортно произшествие от служител на ОДМВР Стара Загора- л. 8 от първоинстанционното дело. В практиката на ВКС е прието, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с Решение № 15 от 25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г., I ТО, в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП /констативен протокол за ПТП - при смърт или нараняване на човек и протокол за ПТП при материални щети/ или е съставен без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Протоколът за ПТП № 1812651, съставен от служител на ОДВР Стара Загора, е изготвен след посещение на място и оглед на местопроизшествието, непосредствено след пътния инцидент. Този официален свидетелстващ документ /чл. 179 от ГПК/ е подписан без възражения от участниците в същия – водачите на двата леки автомобила. В графа „обстоятелства, причини и условия за ПТП“ длъжностното лице е посочило, че „участник № 1 /водач на лек автомобил „Опел Агила“/ предприема маневра изпреварване, без да се е убедил, че движещият се пред него участник № 2 /водач на лек автомобил „Мерцедес“/ изменя посоката си на движение наляво и го блъска“. В процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация относно видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни на участниците в същото, изготвена е и скица на местопроизшествието. По отношение на доводите във въззивната жалба, че при изготвяне на заключението си вещото лице се е водило единствено по исковата молба и твърденията на ищцовата страна въззивният съд намира, че същите са неоснователни, доколкото експертизата е изготвена въз основа на протокола за ПТП № 1812651 от 26.06.2022г., както и свидетелските показания на застрахования при ответника водач- св. А.. На следващо място, от заключението на вещото лице се установява, че от техническа гледна точка описаните щети по лек автомобил „Мерцедес“, рег. № •••• можели да настъпят и били в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП и схемата към протокола за ПТП № 1812651. Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на лек автомобил „Опел Агива“ е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, на чл. 20 ЗДвП и на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДВП и е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДВП вменява задължения на водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В конкретния случай въззивният съд приема, че св. А. е нарушил горецитираните разпоредби ЗДвП. При тълкуване на тези правни норми се налага изводът, че маневрата изпреварване може да бъде извършена от водача само тогава, когато той се убеди, че превозното средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. По аргумент за обратното от въведеното с тази норма правило трябва да се приеме, че ако при изпълнение на предвиденото в нея задължение той установи, че движещото се пред него превозно средство е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, той изобщо не може да предприеме изпреварване. Съдът приема, че от показанията на свидетеля П. се доказва, че преди настъпване на произшествието същата е подала светлинен сигнал за обозначаване на маневрата завой наляво за навлизане по друг път, водещ до заведението, пред което е искала да спре. Гореизложеното кореспондира с показанията на св. А., който е посочил, че когато е доближил автомобила отново е бил подаден ляв сигнал. Възприетата фактическа обстановка категорично обуславя извода, че водачът на МПС „Опел Агива“ в момента на настъпване на събитието е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно това, установено в чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което прави поведението му обективно противоправно и виновно. Следва да бъде посочено, че преценката за безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност с оглед мястото на пътното платно и необходимото свободно пространство, да осъществи безопасно маневрата. Съдът намира, че св. А. е следвало да вземе предвид всички обстоятелства от значение за извършване на маневрата „изпреварване“. В частност своята скорост, обстоятелството, че движещият се пред него лек автомобил е намалил скоростта си, първоначално се е изнесъл в дясно, след което е подал светлинен сигнал за завой наляво, както и разстоянието между него и изпреварвания обект. В конкретния случай не се е съобразил с поведението на водача на автомобила пред него и намерението му да предприема спиране в областта на заведението край процесния участък. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника, е довело до настъпване на процесното ПТП. По отношение на своевременно релевираното с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване, настоящият съдебен състав намира следното: Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е предприел несъобразена с пътната обстановка внезапна маневра- „отклонение в лява лента“, без да се убеди, че в другото платно не се намира друго МПС. При анализ на събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото се установява, че лек автомобил „Мерцедес“ е бил навлязъл в съседната пътна лента макар и частично, както и че лек автомобил „Опел Агива“ в момента на настъпване на процесното ПТП се е движил в лентата за насрещно движение. Въззивният съд приема, че с предприемане на маневрата „завой наляво“ и навлизане в лентата за насрещно движение водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност чл. 25, ал. 1 ЗДвП съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай св. П. е следвало да се убеди преди да предприема маневрата, че зад нея не се е движил автомобил и чак след като се увери, че е безопасно да извърши маневрата- да навлезе в пътното платно за насрещно движение. Въззивният съд не кредитира показанията на св. П. в частта, в която е посочила, че преди да предприеме маневрата се е огледала и не била установила автомобили, доколкото видно от самите й показания, както и от приетата схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация при км 187+000 на път I-5 процесният участък е прав с добра видимост. Предвид което намира, че св. П. е могла да предотврати удара, ако се беше убедила преди да извърши маневрата, че пътят, който пресича е свободен и няма да създаде опасност за преминаващи други превозни средства. В този смисъл са налице доказани по безспорен начин конкретни действия на водача на увредения автомобил, с които същият обективно е способствал за настъпване на вредите /така и Решение 99/08.10.2013г. по т.д. 44/2012г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013г. по т.д. 596/2012г. на ВКС, Второ ТО/. Предвид което съдът приема, че възражението от страна на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат е доказано. Проявената от водача на лек автомобил „Мерцедес“ липса на наблюдателност и съобразителност при управлението на МПС е допринесла за настъпване на процесното ПТП. С оглед на гореизложеното е налице основанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението с 50 %, тъй като на толкова съответства приноса на водача на увредения автомобил за настъпване на вредите, доколкото същият съзнателно е предприел маневра завой наляво, свързана с навлизане друга пътна лента, предвидена за насрещно движение, без да се увери, че пътят е свободен и без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „Опел Агива“. Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно стойността на застрахователното обезщетение, както и относно уважения иск за мораторна лихва - в тази си част жалбата е бланкетна. При това положение и при липсата на оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че определеното от СРС застрахователното обезщетение следва да бъде намалено на половина съобразно приетия от въззивния съд процент на съпричиняване, както и да бъде намалено на половина присъденото обезщетение за забава. С оглед на което решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 411 КЗ за сумата над 5540,81 лева /11081,62 лева: 2/ и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 50,80 лева и вместо него следва да бъдат отхвърлени предявените искове за сумата от 5540,81 лева и за сумата от 50,79 лева. В останалата част, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да бъде посочено, че мораторна лихва се претендира от 28.11.2022г. до датата на исковата молба, както е посочено и в мотивите на решението на първоинстанционния съд. Същевременно с решението е присъдена мораторна лихва от 27.11.2022г. до датата на исковата молба. Предвид което делото следва да бъде върнато на СРС за извършване на преценка за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в началната дата на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По разноските. При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, а именно в частта, с която са присъдени разноски в полза на ЗАД „Армеец“ за разликата над 499,13 лева /998,26: 2/. В първоинстанционното производство ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД са сторили разноски за депозит за САТЕ в размер на 250 лева, 5 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение, 50 лева, депозит за свидетел и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сумата от 100 лева. Тоест общо 405 лева. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на въззивника-ответник следва да се присъдят 202,50 лева. Във въззивното производство право на разноски имат и двете страни. Въззивникът е сторил разноски единствено за държавна такса в размер на 223,66 лева като съобразно уважената част от въззивната жалба следва да му се присъдят разноски в размер от 111,83 лева. Въззиваемото дружество не е сторило разноски, а претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и експертизи. С оглед отхвърлената част от въззивната жалба в полза на въззиеваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер от 50 лева. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите следва да бъдат изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно 57,18 евро за въззивника за производството пред СГС и сумата от 103,54 евро за СРС и 25,56 евро за въззиваемия. С оглед цената на исковете на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран, съдът