Решение № 108 от 14.5.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 77/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 206/ 22.11.2023г. по гр. д. №108/2023 год. ОС- Ловеч е осъдил И. И. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Златна Панега, ••••••• •••••••••, на основание чл.45, вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Г. П. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Златна Панега, ••••••••••, сумата 120 000 лева, ведно със законна лихва от датата на деянието 01.03.2020г., до окончателното погасяване на задължението, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 01.03.2020г. около 02: 30 часа в с. Златна Панега, Ловешка област, пред жилищен блок, находящ се на ••••••• № 5, при което от страна на ответника И. И. Г. на ищеца са нанесени удари с нож и причинени телесни повреди, за което И. Г. е осъден със Споразумение от 11.06.2021г. по НОХД № 20214330200136 по описа за 2021г. на Районен съд- Тетевен, за извършено престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК, като в останалата част, над сумата 120 000 лева до 200 000 лева, искът е отхвърлен. Присъдени са и разноски. Въззивни жалби против решението в законният срок са подадени от двете страни по делото. В жалбата на Г. Г., чрез адв. М., се излагат съображения за неправилност на решението само досежно определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че същият е занижен. Отражението на причиненото разстройство на здравето, постоянно опасно за живота на ищеца и факта, че са настъпили непреодолими и невъзстановими травми, преживените огромни болки и страдания, обосновали извод, че претендираният размер на обезщетение следва да се уважи изцяло. Заключението на приетата по делото СМЕ и показанията на разпитаните свидетели сочели, че претендираният размер на обезщетение от 200 000 лева, със законна лихва и разноски, е необходим за репариране на всички тежки болки и страдания от ищеца. Претендирано е решението да се отмени в отхвърлителната част за размера над 120 000 лева и да се присъди пълният претендиран размер от 200 000 лева обезщетение, със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение определено по чл.38 ЗА. В жалбата на Ив. Г., чрез адв. Ц., се излагат възражения, че съдът взел предвид при определяне справедливия размер на обещетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД и телесни наранявания, за които не били представени категорични доказателства, да са в пряка и непосредствена връзка с действия на ответника. Показанията на свидетелите- близки родственици на ищеца, следвало да се ценят съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. При определяне размера на присъденото обещетение от 120000лв. съда не отчел, че ищеца не представил доказателства за последващи посещения в здравни заведения и спазването на определен хигиенно- диетичен режим, което се отразявало на продължителността на оздравителния период. Неправилно първоинстанционния съд не взел под внимание установеното в съдебно- психологичната експертиза, че ищеца е преодолял травматичното събитие и продължил жизненото си развитие, като към момента негативните емоционални преживявания са деактуализирани. Неправилно било прието, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД. Провокирания от ищеца преди инцидента конфликт продължил и стигнал до фатален завършек, при който той пострадал. Налице било съпричиняване от страна на пострадалия и афектно състояние от страна на ответника- по този начин ищецът допринесъл за вредоносния резултат, като с действията си провокирал събитията, както преди така и по време на инцидента. Съдът следвало отчетете съпричиняване на настъпилата вреда от страна на пострадалия в изключително висока степен. Претендирано е обжалваното решение да се отмени в осъдителната част за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, начиная от 01.03.2021г. до окончателното и заплащане, като неправилно и необосновано и да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ЗА. Жалбите са неоснователни. Безспорно е, а и видно от данните по приложеното НОХД № 136/ 2021 година по описа на РС- Тетевен, приключило със споразумение по чл.383 ал.1 НПК /с последици на влязла в сила присъда/, И. Г. се е признал за виновен в това, че на 01.03.2020г. около 02.30 часа в с.Златна Панега, Ловешка област, пред жилищен блок, находящ се на ••••••••, чрез намушкване с нож в лумбалната област, умишлено е причинил тежка телесна повреда на Г. П. Г., ЕГН ••••••••••, изразяваща се в отстраняване (загуба) на десен бъбрек и разстройство на здравето постоянно опасно за живота от момента на нараняванията в обрастта на корема до оперативна намеса и известно време след това. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК въпросното споразумение има задължителна сила за гражданския съд за това, че деянието /деликтът/ е извършено от Ив. Г., че същото е противоправно- чл.128 ал.1 НК, както и че е извършено виновно от него. Тези обстоятелства са безспорни по делото. Спорен въпрос в настоящото производство е дали нараняванията, негативните последици за пострадалия Г. Г. от това деяние, обосновават размер на обезщетение за неимуществените му вреди вследствие същото деяние в размер на присъдените от първата инстанция 120 000 лева. В това отношение следва да се посочи, че ОС- Ловеч е изслушал и приел като доказателство по делото две медицински експертизи- в.л. съдебен медик и в.л. психолог. В първата експертиза се сочи, че на Г.Г. са причинени две рани в дясната поясна обраст, едната диагностицирана като прободно- порезна и проникваща в коремната кухина, другата- като порезна; две рани по външната повърхност на дясното бедро (описани като прободни) и порезна рана по дясната ушна мида- проникване в коремната кухина нараняване; разстройство на здравето, постоянно опасно за живота от момента на нараняванията в областта на корема, до оперативното намеса и известно време след това, която опасност би се реализирала неизбежно с настъпване на смърт, ако не е оказана хирургична помощ; загуба на бъбрек- отстраняването на десния бъбрек по оперативен път се налагало по жизнени показания; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, произтичащо от загубата на жлъчния мехур. В следствие на това пострадалият е претърпял сериозни болки и страдания, извършени са хирургически интервенции- първата операция по спешност, при втората операция коремът е затворен, бил е в болнично заведение повече от 20 дни, след което е продължил възстановяването в домашно- амбулаторни условия. Възстановяването е продължило месеци, възможно четири- пет, като и след този период е необходим прецизен хигиенно- диетичен режим, който неминуемо го ограничава в ежедневните му ангажименти. От заключението на вещото лице- психолог се установяват негативни последици от психическо естество вследствие процесното непозволено увреждане- Г. Г. е преживал травматичен стрес и неговите реакции са съответен отговор на обнормни и травматизиращи обстоятелства. Дискомфорта и негативните емоционални преживявания са породили страх, гняв, напрежение, несигурност, нарушен сън, чувство на ощетеност, усещане за несправедливост и т.н. При това положение следва да се приеме, че едно обезщетение в размера на присъдените от първата инстанция 120 000 лева за гореспоменатите неимуществени вреди на пострадалия от осъществения спрямо него деликт, се явява в съответствие с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Не са налице доказателства, които да обосноват завишаване на определеният справедлив размер обезщетение- пострадалият се е възстановил, като няма данни за последващи посещения в специализирани здравни заведения и дали спазва препоръчания му хигиенно- диетичния режим; към момента на прегледа от вещото лице- психолог негативните емоционални преживявания в основната си част са деактуализирани, не се отчитат данни за значим спад в цялостното социално функциониране на пострадалия, способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени, не е налице семейна или трудова дезадаптация. Неоснователно е възражението във въззивната жалба на Ив. Г., че и звън нараняванията посочени в споразумението, са представени медицински документи за множество други наранявания, обсъдени от съдебно медицинската експертиза и взети под внимание от първоинстанционнният съд, без доказателства да са причинени от извършителя. Вещото лице е посочило в заключението си, че при извършената операция по спешност на пострадалия за отстраняване на нараненият бъбрек и жлъчният мехур са установени: ретроперитонеапен (между тръбната част на коремната обвивка и гърба) кръвоизлив, нараняване на мускулус псоас (мускулатура около гръбначния стълб), на десния бъбрек и черния дроб, перфорация на жлъчния мехур и дуоденума (дванадесетопръстника); счупване на дванадесето ребро в дясно. Т.е. тези наранявания са в резултат на намушкването с нож в лумбалната област, посочено в споразумението, причинило тежка телесна повреда на Г. П. Г.. Неоснователно е и възражението, че неправилно първата инстанция не приела наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който с поведението си провокирал събитията и афектно състояние от страна на ответника. Тези доводи не касаят обстоятелства за съпричиняване, а за такива в състояние на афект, което е следвало да се вземе предвид в наказателното производство. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда /в случая споразумение/ е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.413 ал.2 НПК. Поради това въпросите за вината не подлежат на преразглеждане, доколкото и не е било отчетено наличие на обстоятелства по чл.132 НК от наказателния съд, каквито възражения се съдържат във въззивната жалба. Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Разноски за въззивното производство: Въпреки, че и двете въззивни жалби са неоснователни, процесуалните представители на страните са претендирали присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА. За защита по жалбата на другата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото, предвид обема на извършената от процесуалните представители работа: Ив. Г. следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение за въззивното производство- подаване на въззивна жалба без явяване по делото, в размер на сумата 400 лева, а Г. Г. следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц. сумата 500 лева- подаване на въззивна жалба и явяване в с.з. Водим от гореизложеното съдът