Решение № 207 от 18.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63, вр. чл. 97, ал. 2, вр. чл. 64, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД (ДаллБогг), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от проф. д.м.н. Т. В. и К. К. – изпълнителни директор чрез адв. Д. С. и адв. П. В., против определение № 959 от 16.10.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, комисията) по преписка № КЗК-830/2025 на основание чл. 63 във вр. с чл. 97, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. l и т. 2 от ЗЗК, с което КЗК налага принудителна административна мярка, под формата на временна мярка: 1) забранява разпространението на реклама с описаното в т. III съдържание под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; 2) спира разпространението на рекламите по т. I, т. II и т. IV под формата на радиоклипове, рекламни брошури/флаери и публикации на Фейсбук страницата на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и 3) задължава „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в еднодневен срок от уведомяването му за настоящото определение да преустанови разпространението на рекламите по т. 2.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма. Поддържа се, че не са налице законовите предпоставки за налагане на временни мерки по чл. 97 от ЗЗК, тъй като КЗК не е установила наличие на реална или потенциална вреда за конкуренцията, потребителите или конкурент, нито е изложила ясни и конкретни фактически основания за налагането им. Посочва се, че от съдържанието на административния акт не става ясно за кое конкретно нарушение и за кой период се отнасят мерките, което ограничава правото на защита на адресата. Твърди се още, че комисията е излязла извън пределите на своята компетентност, като е мотивирала акта с частноправни договорни отношения между застраховател и застрахователни брокери. В жалбата се излага, че неправилно е прието наличие на конкурентно отношение между застрахователно дружество и застрахователни брокери, които не осъществяват взаимозаменяема дейност и не оперират на един и същ продуктов пазар. Поддържа се, че процесните рекламни послания не представляват заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама по смисъла на чл. 32 и чл. 34 от ЗЗК, тъй като съдържат верни, проверими и обективни твърдения относно начина на директна онлайн продажба и ценовите предимства на собствените продукти на застрахователя, без сравнение с конкретни конкуренти. Изтъква се липса на предпоставки за ангажиране на отговорност и по чл. 30 и чл. 29 от ЗЗК, като се подчертава субсидиарният характер на последната разпоредба. Накрая се твърди, че наложената временна мярка е непропорционална, с фактически санкционен ефект, без доказан реален и непосредствен риск за конкуренцията, и ограничава свободната стопанска инициатива и правомерната търговска комуникация. Претендира разноски.

Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ЕООД (Ай Енд Джи) и „ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ЕАД (Ес Ди Ай), редовно уведомени се представляват от процесуалният си представител адв. Спасов и адв. Янева-Иванова, които изразяват становище в подкрепа определението на комисията. Излага се, че то е издадено от компетентен орган, при наличие на изрична законова възможност за налагане на временни мерки по чл. 97 от ЗЗК в рамките на производство по глава VII ЗЗК, и при условията на оперативна самостоятелност на КЗК. Подчертава се, че временните мерки имат обезпечителен и превантивен характер, не представляват санкция и могат да бъдат наложени във всеки момент от производството, без да е необходимо пълно изясняване на фактите или установяване на нарушение. В този смисъл, всички доводи на жалбоподателя по съществото на спора, включително за липса на нарушение, липса на конкурентни отношения или допустимост на рекламните послания, са неотносими към съдебния контрол върху законосъобразността на временната мярка и следва да бъдат разгледани едва при обжалване на крайния акт на КЗК, което се подкрепя от трайна практика на ВАС. Излага се, че КЗК е мотивирала надлежно наличието на риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите и конкурентите, като е посочила конкретните рекламни послания и форми на реклама, пораждащи обосновано съмнение за заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК, както и за евентуално нарушение на чл. 30 и чл. 29 от ЗЗК. Поддържа се, че рекламната кампания на ДаллБогг съдържа неверни и подвеждащи внушения, както и дискредитиращи послания спрямо застрахователните посредници, включително чрез пряко и косвено идентифициране на доверителите, което е годно да изкриви потребителското поведение и да увреди конкуренцията. Оспорват се твърденията за липса на конкуренция, като се подчертава, че застрахователите и брокерите са конкуренти на пазара на разпространение на застрахователни продукти. Заключава се, че принципът на пропорционалност е спазен, че временната мярка защитава обществения интерес и не ограничава правомерната стопанска дейност, а единствено преустановява разпространението на конкретни незаконосъобразни рекламни послания, поради което се иска оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл. 64, ал. 3 от ЗЗК.

Предмет на съдебен контрол е определение № 959 от 16.10.2025 г. по преписка № КЗК-830/2025 г., с което на основание чл. 63 във вр. с чл. 97, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. l и т. 2 от ЗЗК е наложена следната временна мярка: забрана за разпространение на описаната реклама под формата на писма, изявления и други форми на разпространение; спиране разпространението на описаната реклама под формата на радио клипове, рекламни брошури/флаери и публикации на Фейсбук на страницата на ДаллБогг, като задължава дружеството да преустанови разпространението на цитираните реклами. Определението подлежи на незабавно изпълнение и е посочено, че временната мярка се налага до произнасяне на комисията с окончателно решение по преписка № КЗК-830/2025 г.

С оглед на така установения предмет на съдебното производство и като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство по преписка № КЗК-830/2025 г. е инициирано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на Ай Енд Джи и Ес Ди Ай за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34, чл. 30 и при условията на евентуалност чл. 29 от ЗЗК от страна на ДаллБогг свързани с провеждана рекламна кампания. На основание чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК е направено искане за налагане на временна мярка: забрана за разпространение на описаните в искането реклами и спиране на тяхното разпространение.

В хода на производството по преписка № КЗК-830/2025 г., КЗК е установила следните правнорелевантни факти:

От събраните по преписката данни се установява, че между ответното дружество и всеки от искателите са били налице договори за застрахователно посредничество, прекратени по инициатива на искателите с едномесечно предизвестие от 16.07.2025 г., считано от 17.08.2025 г., като според тях именно във връзка с прекратяването е предприета процесната рекламна кампания.

Установява се, че от началото на август 2025 г. ДаллБогг осъществява мащабна рекламна кампания чрез различни комуникационни канали, включително радиореклама, печатни рекламни материали, директна писмена комуникация с клиенти и публикации в социалната мрежа Фейсбук.

Радиоклиповете са били излъчвани в пет радиа Darik, Darik Nostalgie, NRJ, Radio 1 и Веселина със следното съдържание:

1. Къде си направи гражданската отговорност тази година? Направих я сам. На online.dallbogg.com. Отнема една минута и е с 20% отстъпка онлайн. Провери. Е, няма такава добра цена. И без излишни такси. Точно така. DallBogg, застраховката си е твоя работа.

2. Първо, влизаш на online.dallbogg.com. Второ, взимаш цена и издаваш полица само с няколко клика. Трето, плащаш онлайн и получаваш 20% отстъпка. Бързо и без излишни такси, само онлайн. DallBogg, застраховката си е твоя работа.

3. Ав, Ав (кучешки лай)Като гледаш рекламата с кучето, провери ли къде е най-добрата оферта? Проверих, но я нямаше там. Най-добрата оферта е в DallBogg с отстъпка от 20% само от сайта им. DallBogg Живот и Здраве. Купете застраховка онлайн и спестете. Посетете online.dallbogg.com.

4. Ав, Ав (кучешки лай)Чу ли, всички говорят, че най-добрата цена е там, където лае кучето. Да, ама аз намерих по-добра. В DallBogg, директно от сайта им. DallBogg Живот и Здраве. Само на сайта на DallBogg с 20% отстъпка. Купи сега, само на online.dallbogg.com. Ав, ав,(кучешки лай). Госпожо, вържете го това куче.

Печатните брошури (флаери) рекламират 20% отстъпка при онлайн сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ само при сключване на застраховката онлайн на сайта на ДаллБогг и съдържат надпис „Без посредници“, зачеркнати лога на искателите и насочване към сайта на застрахователя. Брошурите са разпространявани в различни населени места в страната през септември и октомври 2025 г.

Представени са и множество писма с еднотипно рекламно съдържание, изпращани до настоящи и потенциални клиенти, включително лица, чиито застраховки изтичат, в които се изтъкват предимствата на директното онлайн сключване и изрично се заявява, че ДаллБогг не работи с определени брокери. В писмата се посочва, че сключването на застраховката директно през сайта на ДаллБогг е „бързо, лесно и изгодно“, с „20% отстъпка“ онлайн (само онлайн) и на сайта на ДаллБогг. Всички писма съдържат следния изричен текст: „За да Ви гарантираме най-добри условия, лично отношение и качество на предоставяните услуги „ДаллБогг: Живот и здраве не работи с брокерите – посредници SDI и I&G“.

Допълнително е установено използване на реклама във Фейсбук, като част от публикациите са премахнати и съдържат послания за „супер цена – само при нас“, „Спестете 40%“, „без скрити такси“ и директно онлайн бързо сключване и сравнения с други, неиндивидуализирани застрахователи.

С оглед на така установените факти, КЗК е приела, че са налице предпоставките по чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК за налагане на временна мярка, тъй като съществува реален риск от сериозно увреждане интересите на потребителите и конкурентите в резултат на процесната рекламна кампания ДаллБогг. Комисията е приела, че използваните рекламни послания имат безспорен рекламен характер по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, разпространяват се масово, чрез различни медии и на цялата територия на страната, и са годни непосредствено да повлияят върху избора и покупателното поведение на неограничен кръг потребители.

За да обоснове този извод, комисията е изложила аргументи, че съдържанието и формата на използваните реклами пораждат основателни съмнения за нарушение на забраните за заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК, доколкото внушават, че застрахователните продукти на ДаллБогг са по-евтини, по-добри и лишени от излишни или скрити такси в сравнение с тези, предлагани чрез застрахователни посредници и други застрахователи. КЗК е отчела, че подобни послания могат да имат дискредитиращ ефект спрямо дейността на застрахователните брокери, включително чрез индивидуализация на искателите, както и да създадат заблуда относно причините за прекратяване на договорните отношения и качеството на предоставяните от тях услуги. В този контекст е взета предвид и спецификата на застрахователната дейност като строго регулирана, обслужваща важни лични и имуществени интереси и свързана с обществения интерес, както и водещата пазарна позиция на ДаллБогг в сегмента на задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Комисията е приела, че продължаващото и предстоящо разпространение на процесните реклами, включително чрез радиоклипове, печатни материали, социални мрежи и директни писма до клиенти, създава обективна възможност за изкривяване на потребителското търсене в полза на продуктите на ДаллБогг и налага незабавна намеса чрез временна мярка с превантивен и обезпечителен характер до приключване на производството по същество.

При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 64, ал. 3 от ЗЗК и е срещу неблагоприятен за страната административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното определение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 63, във връзка с чл. 97, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК.

Съдът констатира, че атакуваното определение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи. По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че КЗК не е допуснала съществено нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на производството и че определението на комисията е постановено в съответствие с материалноправните разпоредба. Аргументите за това са следните:

Временната мярка по чл. 97 от ЗЗК по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, която има превантивен и обезпечителен характер и не представлява санкция, поради което не предполага предварително установяване на нарушение (Определение № 11191 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2009 г., VII отд., потвърдено с Определение № 1017 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15542/2009 г., 5-членен с-в). Достатъчно е наличието на обосновано предположение за неправомерно поведение и риск от сериозно увреждане на интересите на потребителите или конкурентите, какъвто риск КЗК е преценила, че е налице при условията на предоставената ѝ оперативна самостоятелност. Тази преценка, съгласно практика на ВАС не подлежи на съдебен контрол по същество, а единствено от гледна точка на законосъобразността. Комисията правилно е приела, че използваните рекламни послания имат безспорен рекламен характер по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, тъй като се разпространяват масово, чрез различни медии и на територия на цялата страна, като по този начин са годни непосредствено да повлияят върху избора и покупателното поведение на неограничен кръг потребители. В случая, комисията е извършила анализ на съдържанието, формата и контекста на използваните рекламни послания и е изложила аргументи, че те пораждат основателни съмнения за заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама по чл. 32 във връзка с чл. 33 и чл. 34 от ЗЗК, включително чрез косвено и пряко идентифициране на конкуренти, създаване на негативни внушения за дейността на застрахователните посредници и внушения за наличие на излишни или скрити такси, които обективно не се заплащат от потребителите. Съдът споделя горния извод, според който са налице достатъчно основателни съмнения, че рекламна кампания е насочена срещу застрахователното посредничество като дейност и конкретно срещу Ай Енд Джи и Ес Ди Ай. От събраните по преписката доказателства безспорно се установява, че рекламодател на процесната кампания е ДаллБогг, което не се оспорва, както не се оспорва и обстоятелството, че са използвани описаните по-горе рекламни послания. Съгласно чл. 95 от ЗЗК в случаите по чл. 32 рекламодателят е този, който следва да докаже, че рекламата не съдържа белези, които я правят забранена. В настоящото производство ДаллБогг не е ангажирал относими доказателства, които да оборят обоснованото предположение за наличие на елементи на заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама, поради което правилно КЗК е приела, че са налице предпоставките за налагане на временна мярка.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че КЗК е следвало да установи всички елементи на твърдяното нарушение или да даде точна правна квалификация по конкретна хипотеза на чл. 34, ал. 2 от ЗЗК. Подобни изисквания, както вече бе обсъдено, са относими към крайния акт по чл. 98 от ЗЗК, а не към определението за временна мярка. Съдът споделя извода, че обсъждането на доводи относно липсата на нарушение по същество би довело до недопустимо предрешаване на спора, който е предмет на висящото административно производство пред КЗК. В този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, насочени към договорните отношения между страните, ценовата политика и качеството на продуктите, доколкото те са ирелевантни към преценката за законосъобразност на наложената временна мярка.

В конкретния случай, съдът споделя извода на комисията, че чрез твърденията, че застраховката „Гражданска отговорност“, предлагана от ДаллБогг, е „по-евтина“ и „по-добра“ за средния потребител възниква усещането, че при сключване на застраховка чрез застрахователни посредници се заплащат „излишни“ или „скрити“ такси, което създава пряко впечатление за ценово и качествено превъзходство, без да се посочват обективни, проверими и съпоставими критерии. Допълнително, чрез използването на образа на куче и визуални и словесни препратки, позволяващи идентифициране на Ес Ди Ай, се осъществява пряко и косвено сравнение с конкретен конкурент, при което се внушава по-ниско качество или неоправдано оскъпяване на техните услуги. Това създава риск от дискредитиране на конкурентите и изкривяване на потребителския избор.

Съгласно чл. 95 от ЗЗК именно рекламодателят следва да докаже, че рекламата не съдържа белези, които я правят забранена. В настоящото производство ДаллБогг не е представил доказателства, които да обосноват обективността, проверимостта и коректността на направените сравнителни твърдения, поради което правилно КЗК е приела, че е налице обосновано предположение за нарушение и съответно риск по смисъла на чл. 97, ал. 1 от ЗЗК. От особено значение за преценката по чл. 97, ал. 1 от ЗЗК е пазарното положение на участниците. Рекламна кампания, осъществена от застраховател с водещ пазарен дял и насочена към най-масовия и задължителен застрахователен продукт, по естеството си притежава значителен потенциал за въздействие върху потребителското поведение. Когато подобна кампания съдържа твърдения за по-ниски цени, по-добри условия и липса на „излишни“ или „скрити“ такси, съчетани с внушения за неоправдано оскъпяване при посредници, рискът от изкривяване на потребителското търсене се увеличава пропорционално на пазарната мощ на рекламодателя. В този контекст не се касае за изолирано търговско послание на участник с незначителен дял, а за комуникация, идваща от пазарен лидер, способна да предизвика мащабно пренасочване на клиенти.

Допълнително следва да се посочи, че КЗК правилно е отчела значението на застраховката „Гражданска отговорност“ като нормативно задължителна, поради което потребителите са поставени в ситуация на необходимост от сключване на договор, като при липсата му се налагат административни санкции. Това обстоятелство засилва чувствителността към ценови внушения и твърдения за „по-изгодна“ алтернатива. Както КЗК е отбелязала в определението си, особено релевантен е и фактът, че част от комуникацията е насочена пряко към клиенти на искателите, чиито договори са изтекли или предстои да изтекат. Тази таргетирана форма на достигане до конкретна потребителска група увеличава интензитета на въздействие и засилва вероятността от настъпване на неблагоприятни последици за конкурентите и за структурата на пазара като цяло.

Съдът намира за правилен и извода на КЗК относно наличието на риск от сериозно увреждане не само на интересите на конкретните застрахователни посредници, но и на потребителите и останалите участници на пазара, предвид мащаба на рекламната кампания, използваните комуникационни канали, масовия характер на засегнатата задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и потенциала за изкривяване на потребителското търсене. Временната мярка е пропорционална на преследваната цел, тъй като е насочена единствено към преустановяване на конкретно описани рекламни послания, без да ограничава по принцип стопанската дейност или правото на жалбоподателя да рекламира своите продукти по законосъобразен начин. Следва да се има предвид, че за разлика от нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗК, според която комисията налага временните мерки в проучвания по глава девета с мотивирано определение, в което посочва целта на мярката и обосновава вида ѝ и нейната неотложност, разпоредбата на чл. 97 от ЗЗК не поставя такива изисквания.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорваното определение на КЗК, с което се налага временна мярка забрана за разпространение на реклама и спиране разпространението на реклама на ДаллБогг, е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в съответната форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата на ДаллБогг следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора съдът счита, че разноски на страните се дължат както следва:

Основателна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е претенцията на ответника за присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 122,71 евро, равняващи се на 240 лева.

Основателна се явява и претенцията на процесуалните представители на заинтересованата страна за присъждане на разноски, тъй като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, право на такива има и заинтересованата страна. Същите съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК и представени доказателства са направени и възлизат общо за двете заинтересовани страни в размер на 4 200 лв. за всяка от тях. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност на делото, претенцията следва да бъде редуцирана въз основа на следните аргументи:

Производството е по жалба срещу определение за налагане на временна мярка по чл. 97 от ЗЗК и не е с определяем материален интерес. Контролът, който съдът осъществява, е ограничен до законосъобразността на акта, без навлизане в същинската преценка за наличие на нарушение по чл. 32 и сл. от ЗЗК. Това обективно редуцира фактическата и правната сложност на спора в сравнение с производство по същество. Делото е разгледано в две открити съдебни заседания, без събиране на гласни доказателства, като защитата на заинтересованите страни се изразява в писмен отговор на жалбата и процесуално представителство в съдебно заседание. Обстоятелството, че са налице две заинтересовани страни, не обосновава удвояване на възнаграждението в максимален размер, доколкото процесуалната защита е изградена върху обща фактическа и правна рамка и не е налице диференцирана или самостоятелна защита с различни интереси. Позоваването на решението на СЕС по дело С-438/22 не изключва контрола по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът на ЕС приема, че задължителното прилагане на минимални тарифи може да противоречи на чл. 101 ДФЕС и че националният съд не е обвързан безусловно от минималните размери, но не отменя правомощието на националния съд да преценява прекомерността, нито превръща свободното договаряне в критерий за автоматично присъждане на договорения размер като разноски. Свободата на договаряне урежда отношенията адвокат – клиент, но не дерогира процесуалния режим на разпределение на разноските между страните по спора. Като съобрази характера на спора, липсата на материален интерес, обема на извършената работа и степента на правна сложност, съдът намира, че справедлив и съразмерен размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 2 000 лв. (1 022,58 евро) за всяка от заинтересованите страни.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Административен съд София област,