Решение № 1745 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 138/2026 г.

Производството е по рада на чл . 145 и сл. от АПК)във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба на В. П. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000966/16.12.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора, с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на В. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), като по същество съображенията са за постановяването на акта в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане заповедта да бъде отменена и да бъде върнато неправомерно отнетото СУМПС. Ответникът по жалбата – началник група в сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора, не изпраща представител по делото, но в депозираното си писмено становище оспорва жалбата, като твърди, че оспореният административен акт е законосъобразен. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: На жалбоподателя В. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 915327/16.12.2025 г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.12.2025 г. около 11.40 часа в [населено място] по [улица]до дом № 24 В.П. управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] в посока юг, като при извършена проверка в РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка ГО за 2025 г. , с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000966/16.12.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя В. П. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия АД № 915327/16.12.2025 г., , като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 16.12.2025 г. около 11.40 часа в [населено място] по [улица]до дом № 24 В.П. управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] в посока юг, като при извършена проверка в РСОД и ОДЧ е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка ГО, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч Справка от автоматизирана система ААИС-КАТ;. и др. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000966/16.12.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - началник група в сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ 25-1228-000966/16.12.2025 г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача В. П., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл.574, ал.11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че установеното задължение за уведомяване по чл.574, ал.10 от КЗ е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл.6 от АПК – за законност и съразмерност. В случая по делото няма категорични доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила – В. П., за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с рег.№ [рег. номер], поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на правоприлагащия орган е да установи и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал.10 от КЗ следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съотв. към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт от гл.т на изискването по чл.35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. И не на последно място – ако и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.) да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя В. П. нарушение, така и към момента на издаване на оспорената заповед, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, дори и като индиция, че собственикът на лек автомобил с рег. № № [рег. номер] е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, регистрация на автомобила, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал.10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022г., което ТП не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо в случая дори регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] да е била действително служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 16.07.2024 г. (както се сочи в справката от ААИС-КАТ), то жалбоподателят В. П. не е знаел това обстоятелство. При съобразяване на задължителното за съда ТП № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от адресата на ПАМ, като водач на МПС, административно нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя В. П. обуславя извод, че обжалваният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая прилагането на обжалваната ПАМ не е доказано от гл.т наличието на материалноправна предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП, С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000966/16.12.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с принципа по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 455,11 евро. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд