Решение № 375 от 24.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2665/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 4258/03.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 10430/23 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлил предявения от А. Д. Д. против СТОЛИЧНА ОБЩИНА положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на СО право на собственост, придобито по силата на давностно владение продължило повече от 10 години върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1609.6176 по кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. София, район Студентски, м. „ Малинова долина", 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част, с площ от 2270 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор 68134.1609.5060, номер по предходен план: 2229, квартал: 63, парцел: XIІ-2229, като неоснователен. С определение от 20.08.2025г. е допълнено решението от 03.07.2025 г. в частта за разноските, като А. Д. Д. е осъдена да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото. Жалбоподателят-ищец А. Д. Д. оспорва решението, като посочва, че видно от представено удостоверение от СО от 27.09.2022 г., в отговор на подадената от нея молбадекларация на 07.07.2022г. вх. № PCT 22-ГР94-2415/07.07.2022 г. за процесния недвижим имот до 01.06.1996 г. не е имало съставен акт за държавна собственост. Според същото удостоверение от Столична община, район Студентски от 27.09.2022г. за поземления имот бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1629/14.07.2022г. вписан в Служба по Вписванията с № 119, том CLXV, per. № 65921/05.09.2022г., като е посочен предходен АЧОС № 32/15.11.1996г., съгласно който процесният поземлен имот е признат за частна общинска собственост. Такъв АЧОС не е представен от ответника. Според АЧОС № 1629/14.07.2022г,, вписан в Служба по Вписванията с № 119, том CLXV, per. № 65921/05.09.2022г., за поземлен имот с идентификатор 68134.1609.6176 по КККР на гр.София, с площ 2270 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор 68134.1609.5060, с номер по предходен план: 2229, квартал 63, парцел XII- 2229, при съседи: ПИ с идентификатор № 68134.1609.5930, ПИ с идентификатор № 68134.1609.6175, ПИ с идентификатор № 68134.1609.4998, ПИ с идентификатор № 68134.1609.2228 и ’ПИ с идентификатор № 68134.1609.5061, е частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 вр.чл. 59, ал.2 ЗОС. Твърди, че видно от заключението СТЕ процесният имот не е новообразуван към 14.07.2022 г. /датата на съставяне на АЧОС № 1629/14.07.2022 г./, за да има основание да бъде актуван като общински. При проверка на разписните листове на действалите през периодите кадастрални/регулационни планове и записванията за правото на собственост от разписната книга на м.“ Симеоново - Драгалевци“ от 1950 г. за имот пл. № 3472 / Приложение 8/; разписната книга на м. „Американски колеж“ от 1953 г., 1954 г.,1956 г., 1957 г. за имот пл. № 3472 /Приложение 9/; разписната книга на м. „Южна градска територия III - та част“ от 1998г. за имот пл.№ 2228 и пл.№ 2229 /Приложение 10/ е, че имотът винаги е бил частна собственост, а не общинска. Предвижданията по действащия регулационен план за жилищно строителство към днешна дата не са реализирани. Експертизата е посочила, че липсват данни за прилагане на този план за процесния имот, нито има данни, че имотът е отчуждаван или са предявени или удовлетворени реституционни претенции за него. Този извод се подкрепя и от удостовереното от CO - район Студентски от 07.07.2022 г. с вх. № РСТ 22-ГР94- 2415/07.07.2022 г., според което няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС или по ЗТСУ и ЗПИНМ и др. На следващо място твърди, че е доказано пълно и главно осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на баща й, а по-късно и от нея лично, чрез свидетелски показания. От показанията на св. В. С. /сестра/ се установява, че баща им Д. С. през 1977г. е започнал да ползва пустеещо място в местността Малинова долина, като през същата година засял градина, а в горната част плодни дръвчета, заградил същото място с дървени колци и телена ограда. Впоследствие към 2000 г., заради набезите на хора, които беряли от градината му, се отказал да сади градина. Свидетелката сочи също, че към 2000 г. предложила на баща им да насеят мястото с люцерна, като впоследствие през същата година до настоящия момент започнала да се грижи за люцерната. В средата на 2024 г. от новостроящите се сгради започнали да изсипват земна маса, в имота им. Въпреки, че предупреждавала многократно шофьорите да не изсипват пръстта в мястото й, те не преустановили действията си. От показанията на св.И. А. /работи в СО, район Студентски на граждански договор от 2019г. и понастоящем/ се установява, че има наблюдения върху имота от 2020 г. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства /били са неотносими или недопустими/. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства.. В настоящия казус свидетелските показания на В. С. не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл.172 ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани. Твърди, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ (както в случая) той няма легитимиращо действие относно правото на собственост на Общината. Счита, че СГС не е обсъдил значението на владението на наследодателя на ищеца от 1977 г. до 2000 г., нито продължилото след това владение на негов наследник от 2000 г. до предявяването на исковата молба, въпреки, че възражението за придобивка давност се основава на твърдения за това. Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал трима свидетели в искания обем с подаването на исковата молба, а само един. Затова моли да ми бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване правото й на собственост и на обстоятелствата, свързани с осъществяваното давностно владение на процесния имот и релевантните за това факти. Претендира разноски. Въззиваемата страна СО оспорва жалбата на ищеца и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че при постановяване на своето решение досежно имот с идентификатор по КККР 68134.1609.6176 правилно съдът е преценил липсата на доказателства имотът да е бил обособен на място с ограда или други маркери. Няма доказателства на това място да е била обособявана градина, която да е ползвана от бащата на ищцата, а в последствие и от самата нея. Събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да се приеме при условията на пълно и главно доказване осъществяването на всеки един от елементите на фактическия състав на придобивната давност. От показанията на поискания от страна на ищеца свидетел не се доказва по категоричен начин, къде точно е била твърдяната зеленчукова градина и дали съвпада с претендирания сега имот с ПИ 68134.1609.6176. За процесния имот нито са били положени труд и усилия, нито са били вложени материални средства. С оглед на това правилен е изводът на съда, че претенцията за непрекъснато и необезпокоявано владение е останала недоказана. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Депозиран е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.79 ЗС за признаване на установено по отношение на СО, че ищцата е придобила право на собственост върху недвижим имот по силата на продължило повече от 10 години давностно владение, започнало през 2000г. и продължило до депозиране на исковата молба, към което присъединява и това, осъществявано от баща й Д. С., който го владеел, считано от 1977г. Ответникът СО оспорва иска като релевира възражение, че нито тя, нито баща й са били с местожителство или адресна регистрация в София в претендирания период, като и двамата са жители на гр.Благоевград. Освен това имотът е бил държавна собственост до 1996г., когато става частна общинска собственост респ. налице е мораториум. Оспорва манифестиране на владението от страна на ищцата. От фактическа страна се установява, че процесният имот представлява поземлен имот с площ 2270 кв. м., попадащ в УПИ XII-2229, за ЖС, кв. 63, м. „Малинова долина" по ЗРП на м. „Малинова долина части 1-ва, ,2-ра,3-та,4-та,5-та и 6-та", одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправено с Решение № 851 по Протокол N2117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС и ИПРЗ за кв. 63 и кв. 65, м. „Малинова долина части 1-6, одобрено със Заповед № РА-50-929/06.12.2019г. на Главния архитект на CO, отразен в КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 355/23.05.2019г. на ИД на АГКК, с идентификатор 68134.1609.6176, посочен като частна общинска собственост по чл.2,ал.1,т.1 и чл.59,ал.3 ЗОС, видно от АОС № 1629/ 14.07.2022 г. на CO - район „ Студентски. От заключението на депозираната на л.86 съдебно-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че първият регулационен план на местността е Регулационен план на м. „в. з. Американски колеж IV-та част“, одобрен със Заповед № 354 /18.04.1960г. на Зам. Председателя на КСА (Приложение 1). Процесният имот с идентификатор 68134.1609.6176 по КККР на район „Студентски“ попада извън обхвата на плана, върху имот пл. № 3472, който не е затворен. Следващ регулационен план е Регулационен план на м. „Студентски град - разширение, одобрен със Заповед № 81/05.02.1974г. на Главния Архитект на София. ПИ 68134.1609.6176 попада извън регулация, върху имот пл. № 3472, който е нанесен на плана с всичките си граници. Следва Регулационен план на главната улична мрежа на м. „Студентски град IV-та част", одобрен със Заповед № 435/30.09.1975 г. на Главния инженер на София. На този план не са нанесени имотни граници, а е изобразен само релефът на местността. ПИ 68134.1609.6176 попада в кв. 21. Приложение 4 към заключението представлява комбинирана скица между Кадастралната карта и архивния Кадастрален план, изработен 1974 г. ПИ 68134.1609.6176 попада върху имоти пл. №№ 2227, 2228 и 2229. Следващ е Регулационен, застроителен и кадастрален план на м. „ж. к. Малинова долина“, одобрен със Заповед № РД-50-09-253/ 18.09.1985 г. (Приложение 5). Южната по-голяма част от ПИ 68134.1609.6176 попада в парцел 1-за спорт, кв. 7. Северната част на имота попада извън регулация. Действащ е Регулационен план на кв. „Малинова долина", одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007 г. на СОС (Приложение 6/. ПИ 68134.1609.6176 съставлява северната част от УПИ XI-2229, кв. 63. Със Заповед № РД-50-226/ 30.07.2007г. на Кмета на район „Студентски“ е одобрено попълване на кадастралния план, като са формирани нови имоти пл. №№ 4088, 4089 4090 4091 40100. По това изменение на кадастралния план ПИ 68134.1609.6176 попада върху имоти пл. №№ 2229, 2228 и 4088. За кв. 63 и кв. 65 е изработено проекти за изменение на План за регулация и застрояване и План за улична регулация, което предвижда създаване на УПИ ХІІ-2229, кв. 63 в границите на ПИ 68134.1609.6176 (Приложение 7). Производството по одобряване на ИПРЗ и ИПУР е прекратено със Заповед № РА-50-929 /06.12.2019 г. на Главния архитект на София. По Разписната книга на м. „Симеонова - Драгалевци" от 1950 г. като собственик на имот пл. № 3472 - ливада, е записан С. И. Т. без документ за собственост. Имот пл. N° 2229 - няма записан собственик. Няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС или по ЗТСУ и ЗПИНМ и др. видно от удостоверение от CO - район Студентски № РСТ 22-ГР 94- 2415/07.07.2022 г. Фактическото положение е на пустеещ имот, без данни за предходно облагородяване,частично засипан със земя от изкопи в съседни имоти. По действащият дворищно-регулационен план за ПИ 68134.1609.6176 е отреден УПИ XII-2229, за жилищно строителство. . Предвижданията на плана към днешна дата не са реализирани. Имотът частично е засипан с изкопаните земни маси от съседните парцели. От представеното удостоверение за наследници от 16.05.2023 г., се установява, че ищцата А. Д. Д. е дъщеря и наследник на баща си Д. И. С., починал на 20.05.2012г., заедно със сестра си В. С. /разпитана като свидетел пред първа инстанция/. Видно от служебно изисканите справки за адресната им регистрация, както бащата Д. С., така и А. С. имат адресни регистрации в гр.Благоевград или с.Пъдеж, като едва през 2023г. ищцата има регистрация в гр.София и то за кратък период от време. По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.С. и А. пред първа инстанция в о.с.з. 10.10.2024г., които съдът кредитира само частично като логично обосновани и вътрешно непротиворечи при условията на чл.172 ГПК, тъй като С. е сестра на ищцата и е пряко заинтересована от изхода на делото, а А. работи като специалист в СО. От показанията на св.С./сестра/ се установява, че живеели в Благоевград, но след като майка им починала, техният баща се преместил да работи и живее в София. През 1977 г. започнал да ползва пустеещо място в местността Малинова долина, което граничило с имот, в който живеели с жена на име Л.. Заградил мястото и започнал да го работи, садил зеленчуци и дървета, съседни имоти/градини/ също се работели от други хора. След 2000г. сестра й А. започнала да ползва въпросния имот, тъй като баща им вече не може да го гледа, бил с лошо здраве. През годините го засявала предимно с люцерна. Имотът имал ограда с бодлива тел и дървени колове, докато се гледали зеленчуци, а след това нямал ограда. Св. А. /работещ като специалист при СО/ знае местността отдавна, но там незаконно живеели цигани, имало бараки и много боклуци, вкл. нещо като незаконно сметище. Никога не е виждал на това място да има градини или нещо подобно. Пред САС бяха разпитани допълнително св.Д. Л., М. М., Д. С. и Е. Ш.. Св.Л. е племенница на жалбоподателката, живее в ••• и към настоящия момент живее на този адрес, а преди това живеела в кв. Струмско, пак квартал в Благоевград. В София никога не е живяла. Д. имал жена, която починала седемдесет и някоя година - по спомен. След като починала жена му, той се преместил в София, запознал се с жена на име Л., която живеела в Бусманци и имала малка къща като барачка в Малинова долина. Той живеел с нея на семейни начала, брак не са сключвали, като след запознанството си с тази жена Д. се преместил в София и останал да живее тук. А. считано от 2005 до 2015 г. работела в София, в Павлово и Искър. А. не живеела заедно с Д., защото тя работела тук, а Д. живеел с Л.. А. учела тук в Химичен университет, живеела при своите лели в Люлин, но ходела при баща си в Малинова долина да му помага, когато са закъсвали с работата. Не е живяла при него изцяло, а на моменти. Д. работел в кино „Изток“, карал лентите на киното по това време. Бил шофьор. По това време Д. засял имота с люцерна, тъй като с жената, с която живеел Л. отглеждали крави в Бусманци, и имали нужда от люцерна за изхранване на животните. Жената, с която живеел Д. – Л., починала, някъде около 2000 г., защото той помолил А. да поеме изцяло грижите за имота, тъй като той се прибрал в Благоевград, вече бил зле здравословно, имал пейсмейкър, и изцяло се установил в Благоевград в тяхната къща да си живее. А. продължила да се грижи за имота в Малинова долина, като по това време сестра й В. била омъжена за Н. – К. се казва съпругът на сестрата на А.. Свидетелката лично ходила на мястото. Първоначално родителите й я водели като малка. От близо 10- г. има спомен за имота, когато е ходила за пръв път т.е. от 96 г. има спомен, като към този момент не било заградено. Баща й споделял, че са го заградили с дървени колци и с бодлива тел и даже споменавал за много големи камъни, които три дни са махали от имота, докато го направят годен за обработване. Няма представа как го е взел това място Д.. Мястото не е било на Л.. Те живеели в постройка срещу хотел „Кьосев“ и в постройката складирали земеделски инвентар. Това е нещо като малка лятна вила, ламаринена. Сега в момента няма нищо там. Няма нищо там от години. Земята не знае на кого е, предполага, че си е нейна, ако има някакви наследници. За последно ходила преди 3 или 4 години, тъй като започнали строежите в Малинова долина по това време и изсипвали насипи от съседни изкопи от сгради и затрупали люцерната, като в момента е невъзможно да се стигне там с кола. Той е станал с денивелация, с купчини и то няма за какво да се ходи. От 3-4 години не е ходила. Преди й помагала, като я возела с колата, с косенето. Люцерната не се полива, няма нужда от водоснабдяване. Пролетта -май и есента - октомври косили ръчно с коси. К. – зет й идвал с ремарке и той от 2000 г. носел към неговото село да изхранва овцете. В горния край на имота има брези и няколко овощни дръвчета, но те са саморасли ябълки. Пътят е неасфалтиран, черен път. Мястото е около 2 дка и нещо, няма и половина – по-малко е. Д. единствено е работил имота, а от 2000 г. до настоящия момент без прекъсване А. изцяло го работи. Строителство има от 4-5 години, даже може и да са много. Има едно дере, което предполага, че е било река някога. Дерето е обрасло в растителност. Не граничи с имота, пада се малко по-вляво. Останалите имоти са пустеещи, като има стари къщи,. Сега има вече и кооперации, които са вече по-нагоре към околовръстното – средата на долината. От своя страна св.М. е бил приятел на Д. някъде от 1996 година, средата на 96 г., от общи приятели – ловджии и рибари. Свидетелят тогава живеел в Дружба, а Д. живеел горе на Малинова долина, където имал нещо като барачка, в която си държал инструменти, то е като ливада. Ходил 4-5 пъти, да му помага, пролетно време, примерно началото на май, после есента да събират люцерна там с други негови колеги, които са ловджии. Тази люцерна я карали с някаква там жена, която не познава в Бусманци, където гледали животни и от там я карали люцерната с един джип, да си гледат животните. Първият път, когато посетил имота, имало колци от ограда. Кога е било заграждано – не знае точно. За последно ходил може би някъде около 2000 г. А. познава, тя му е дъщеря, защото той вече не можел да работи, затова тя после продължила да събира люцерна, а свидетелят е помагал и на нея. Карали люцерната надолу по Сандански, като идвали да товарят с ремарке с джип. Там имало една ламаринена барака, такава като къща, в която складирали ръчни коси, гребла, такива работи. Лятото може да се приспива, но зимата не може да се живее в нея. Нещо като лятна кухничка, така да го кажем. В момента живее във Фондови жилища. Работи като шофьор на линейка. Свидетелката Д. С. /чийто показания съдът кредитира изцяло, тъй като е била главен юрисконсулт на район Студентски до 2023г., но вече не работи в СО/, разбрала за измота през 2022 г., когато в деловодната система били насрочени молби-декларации за обстоятелствени проверки. 3 броя от тях на А. Д. за 3 различни общински имота, два от които са около 5 дка. Заедно с нейната молба- декларация, били насочени още две молбидекларации на В. С. и 2 молби-декларации на Д. П.. Общо за 7 имота. Знае, че между тях трите има роднинска връзка, от колегите, които са проверявали в НБДН, но й се сторило стресиращо, защото били заявени общо 7 общински имота за обстоятелствена проверка, с огромни площи. За свидетелката това било прецедент и тъй като работи с общинска собственост, се обърналя към колегите от общинска собственост в районна администрация. Не обработили молбите-декларации. Респективно след около 3 месеца дамите обжалвали мълчаливи откази, но по-интересното било, че те се посочили една друга като свидетели в тези обстоятелствени проверки. Обжалвали мълчалив отказ, препратили към Административен съд – София-град, от там прекратили делата и ги изпратиха по подсъдност в Административен съд - Благоевград, тъй като адресните им регистрации са там. По този повод познава трите дами А. Д., В. С. и Д. П.. Ходила лично няколко пъти да види имота. Район Студентски много често провежда акции срещу ромските бараки, с които станали известни в цяла София. На всеки 2-3 месеца, Г. – кмета на района, прави списъци, като определя кои имоти рано сутринта ще се обиколят, за да се премахнат ромските бараки. Тези акции са със съдействие на Дирекция „Закрила на детето“, тъй като много често, има много дечица и то малки бебета, еко равновесие и със съдействието на 7-мо РПУ. Този имот е един от атрактивните за ромите, тъй като е в близост до река. Техните бараки са приспособени от различни материали – ОСБ плоскости, няма къде да си перат дрехите, съответно в този имот почти на всяка акция ги намирали, защото има наблизо река и те го предпочитат. Ходила е там може би 2022 г., 7 или 8 пъти. В този имот намерили роми. За пръв път 2021 г., първия път заварили роми, заедно с техните отпадъци, разхвърляни навсякъде. Това било през пролетта. През зимата е трудно, тъй като отиват с багери и други такива машини, които събират, за да съборят незаконно построените къщи. Ромите видимо си живеели там. Това е един имот, който е обсипан тук-таме със строителни материали и саморасла растителност – храсти или посечени с техните приспособления – секира. Помни, че размахвали една секира срещу тях. Имало по репортажите, качени и в интернет, те самите роми си казват, че няма къде да живеят. Този имот, заедно с още много други общински е бил собственост на общината по Акт за общинска собственост №32 – преминал е от държавна собственост в собственост на общината още 90-те години. Тогава е бил в кооператива на ТКЗС-та. Някои имоти са били и в кооператива на АПК-тата. Общината няма практиката да продава имоти. Съседните имоти – един голям съседен имот е №2229, той е с отреждане за детско заведение. На времето е бил собственост на лица, които с решение на поземлена комисия са им възстановени тези имоти, но за да се обособи общински имот, който да бъде обособен за детска градина или училище, общината е обезщетила тези хора с имоти на друго място по плановете по чл. 16 ЗУТ, които се правели за регулация - първа градоустройствена процедура, така че общинските имоти по закон станали общински, преминавайки в собственост от държавата в общината. Никога не е виждала огради или следи от огради. Люцерна не е имало, категорична е. Овощни дървета не е забелязала да има, следи от бараки също не е имало. Инфраструктура няма и до ден днешен няма, специално около този имот и съседния, които са незастроени. Имотът представлява правоъгълник. В близост до реката, не е непосредствено. Горните показания са потвърждават от тези на св.Ш., която работи в общината като експерт общинска собственост. Разбрала за имота, защото при нея постъпват молбите декларации за обстоятелствена проверка, както и всички заявления на граждани, които искат евентуално деактуване на имотите си, възстановени по един или друг начин от актовите книги за общинска собственост. В случая постъпили три заявления от А., за признаване на право на собственост и интересното било, че в същия период от време постъпили още 4 такива, от свидетелките по нейната молба-декларация, което направило впечатление, защото било по едно и също време. Става дума за 7 различни имота. Другото интересно, което направило впечатление, че тези лица изобщо не са от София, а от Благоевград, от някакво село, от Кюстендил и изобщо от тази посока. И трите не били жители на София. Проверила в ЕСГРАОН дали пък нямат настоящ адрес, неофициално за себе си, но нямали нито постоянен, нито настоящ адрес в София за нито една от тях. Там няма никой вписан собственик, защото по същото време, независимо от хората, които са си пуснали, с оглед защита на собствеността на земите, предприели действия по съставяне на актове за общинска собственост, като в момента, който дойде човек с документ - решение на поземлена комисия, заповед за отмяна или какъвто и да е документ, те отписвали имота от АОС. По същата причина цялата територия на Малинова долина била актувана още 1996 г., когато са разделили държавата и общината и влязъл в сила ЗОС, с един общ акт за една огромна площ и този имот попада в този акт, от който в годините отписали може би почти цялата площ вече с реституция, а останалата малка общинска собственост е предназначена за детски градини или училища. Там сега се населили много хора и трябва да има някаква инфраструктура, която е предвидена, именно с тези планове по чл. 16 да има детски заведения, трафопостове, озеленяване. Този имот се появил като такъв обособен едва през 2019 г. Ако се регулационната линия, имота се явява наполовина в регулация и наполовина извън. След това обаче се изменил ПУП-а и този един дълъг имот се разделил за детско заведение и горната част за жилищно застрояване. Понеже за детското заведение, все пак е с публичен характер и е по-неподходящо, хората се насочили към другия имот. Даже за един имот се конкурират по няколко човека. Имотът се появява през 2019 г., като такъв в тези си граници. Преди това в годините там не е имало имоти, не е имало и регулация, това са били едни земеделски земи, ниви, ливади, които предполага са били в ТКЗС, впоследствие АПК, и са ги обработвали като един огромен масив блок земеделска земя. В последствие, първия регулационен план, в който са се нанасяли вече имоти, възстановени по реда на ЗСППЗЗ е този от 1985 г., в който лично тя виждала да се нанасят вече имоти, но дори и там няма дворищна регулация. Това са едни огромни квартали с различни предназначения. Този имот частично попада например кв. „Седми“, който бил с отреждане за спорт, някога, 1985 г., така са го отредили, но той не е съществувал изобщо, нито е имало някакви точки, някаква ограда, някакъв характер на индивидуализиран поземлен имот, какъвто става едва след влизане на кадастралната карта през 2019г. В момента, са едни необработваеми имоти. С оглед събраните гласни доказателствени средства съдът намира за безспорно установено, че в процесния период от време имотът е бил държавна собственост до 1996г., когато с влизане в сила на ЗМСМА е придобил характер на частна общинска собственост. Същият е неограден и незастроен, като е бил част от един по-голям масив до 2019г., когато е обособен. Съдът не кредитира показанията на св.М. и Л. в частта сочеща, че до 2000г. имотът бил обработван от бащата на жалбоподателката, а те му помагали за люцерната, тъй като видно от изисканите удостоверения Д. С. е починал 8 години по-рано - на 20.05.2012г. в Благоевград, а освен това бил във влошено здравословно състояние. Свидетелката С. е сестра на жалбоподателката и също е депозирала молба до СО-район Студентски за обстоятелствена проверка в същата местност. При така описаната фактическа обстановка съдът намира исковете за основателни по следните съображения: СГС е отхвърлил иска като е посочил, че не е доказано пълно и главно процесният имот в какъвто и да е момент да е бил обособен на място, с ограда или други маркери. Същият е част от по-голям терен - бивши земеделски земи, който е бил пустеещ, незаконно населен и застроен с паянтови сгради, ползван и като сметище. Няма доказателства на това място да е обособявана градина, която да е ползвана от бащата на ищцата Д., а впоследствие и от самата нея. САС споделя горните изводи по следните съображения: В чл.69 ЗС е въведена презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС е прието, че разграничителният критерий за това кога презумцията е приложима и кога се счита оборена е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на досегашния собственик, намерението на владеещия по отношение на вещта се предполага. /без да е необходимо пълно и главно доказване на манифестирането/. Именно такова е завладяването, каквото се твърди да е налице в случая. В случая няма основание, на което първоначално да е установена фактическа власт върху процесния имот от страна на бащата на ищцата, който нито през 1977г., нито към 2012г., когато е починал, е имал местожителство или адресна регистрация в гр.София. По силата на ЗСГ /отм./ това предполага автоматична забрана за придобиване по давност на имот в друго населено място. От друга страна и характерът на действията, които ищцата претендира да са извършили в имота, за които се твърди да са владелчески – прекопаване и засаждане с люцерна, както и ограждане с бодлива тел, всъщност представляват подобрения в чужд имот и извършването и поддържането на тези подобрения не може да обоснове извод за манифестирано намерение за владение. Ограждането на имота, почистването и стопанисването му с цел използване по предназначение и за нуждите на ползващото го лице, също не са такива, макар и да са обичайно присъщи на собственика на вещта. В задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.79 ЗС се приема, че когато държането на една вещ се променя във владение, тази промяна следва да бъде открито демонстрирана спрямо собственика. Независимо от изводите на първа инстанция ищцата не е придобила правото на собственост върху процесния имот по отношение на земята на основание чл.79 ЗС преди предявяване на иска през 2023г., и на отделно второ основание. Същата претендира да е владяла реална част от имот, половината от който /южна част попада в кв.7 парцел 1 за спорт/ се намирала в регулация от 1985г., а другата северна част – извън регулация. Едва през 2019г. имотът е обособен като самостоятелен обект на собственост и вече е включен изцяло в регулация, като УПИ ХІІ-2229 за жилищно строителство. В този смисъл до депозиране на иска 28.06.2023г. не са изтекли необходимите 10г. за давностно владение. От друга страна южната част от имота е била в регулация, считано от 1985г. Разпоредбите на чл.40 ал.2 ЗПИНМ /отм./, впоследствие чл.59 ЗТСУ/отм./, аналогичен с чл.200 ЗУТ, установяват забрана за придобиване на реални части от парцели. Тази забрана е била безусловна при действието на ЗПИНМ /отм./ и до изменението на чл.59 ЗТСУ /ДВ, бр. 34/2000 г. /. След посоченото изменение на ЗТСУ придобиване по давност на реална част от парцел е било допустимо само когато частта се присъединява към съседен имот при условията на чл.28 ЗТСУ - за образуване на повече на брой самостоятелни парцели; за упълномеряване с части от съседен парцел; за създаване на съсобствени урегулирани имоти; и то при условие оставащата част да отговаря на изискванията за минимални размери по площ и лице на парцела или също да се присъединява към друг имот. В тази връзка до 01.01.2001г., когато е влязъл в сила ЗИД ЗТСУ (ДВ, бр.34 от 25.04.2000г.), първоначалната редакция на нормата на чл.59 ал.1 ЗТСУ /отм./ е въвеждала абсолютна забрана за придобиването на реални части от дворищнорегулационни парцели чрез правни сделки или по давност, при което теклата до изменението на нормата давност по отношение на такива реални части не се зачита. След изменението й придобиването на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места е позволено само, ако те отговарят на нормативните изисквания за минимални размери за площ и лице. Идентична на тази е уредбата, въведена посредством сега действащите разпоредби на чл.200 вр.чл.19 ЗУТ. Преследваната от законодателя идея е да бъде запазена целостта на имота в конфигурацията му по регулацията, с оглед възможността за реализиране на предвижданията по ПУП-ПРЗ, както и реалната част от него, отговаряща на нормативите за площ и лице, да бъде заснета като самостоятелен поземлен имот и урегулирана, без да се засяга или влошава предвиденото с плана застрояване, както в урегулирания поземлен имот, в който се намира тя, така и в съседните му. Ето защо до 01.01.2001г. давност за реални части от имот не е текла. ЗУТ влиза в сила на 31.03.2001г., от който момент ищцата би могла да се позове на начало на давностно владение. На трето място и независимо от горното с нормата на чл.7 ЗОбС, в сила от 01.06.1996г. е въведена законова забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост - публична и частна. С изменението на чл.7 ЗОС / ДВ бр. 96/05.11.1999 г. е установена забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост. Така считано от 09.11.1999г. отпада законовата забраната за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, но считано от 01.06.2006 г. с § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е установено спиране течението на придобивната давност. Процесния имот обаче, както вече се посочи, е частна общинска собственост от 1996г., а до този момент е бил частна държавна собственост. С решение № 3 от 24.02.2022г. на КС по к. д. № 16/2021 г.са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., ДВ, бр.18/2020г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр.7/2018 г./. Като последица от обявяването за противоконституционна на нормата на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г., защото обратното действие на материалния закон не може да засяга вече придобити права. Така в този период е изтекъл последния ден от спряната да тече придобивна давност за процесния имот. Следователно не се касае за обратно действие на решението на КС, а за стриктно съобразяване разясненията, дадени с решението на КС. В този смисъл са и решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2021 г., I г. о. Действително в мотивите на решението на КС се приема, че "с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект" и съгласно чл.151 ал.2 изр.3 Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Като последица от това, се приема, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018г. - 7.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд т.е. едва на 08.03.2022 г. Предвид изложеното, позоваването на Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, с което се приема, че не се прилагат по висящи дела правни норми, които са обявени за противоконституционни не противоречи на посоченото в мотивите Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., че "с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект". При постановяване на последното, КС е отчел, че правото на собственост е уредено в Конституцията като основно право, което не може да се засяга с обратно действие на закона и тълкуването му. След обявяване за противоконституционен текста на § 1 ЗДЗС и на § 2 ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018г. /ДВ, бр.7/2018г./, придобивна давност за имоти частна държавна собственост тече за периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. /20 дни/ и не тече в периода 31.05.2006г. - 30.12.2017г. и 20.01.2018г. - 07.03.2022 г. Следователно отнесено към конкретния казус до влизане в сила на изменението на чл.59 ЗТСУ /01.01.2001г./, а по-късно и чл.200 ЗУТ давност не е текла, а за времето от влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001г. до 31.05.2006г. са изтекли само 5 г. и 2 месеца. ИМ е депозирана на 28.06.2023г. след влизане в сила решението на КС. Към този период ако се прибавят 20 дни /периода 31.12.2017г. до 19.01.2018г. /20 дни/, отново не е достатъчен, за да се приеме, че в полза на ищцата е изтекла придобивна давност. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на КС- чл.14 ал.4 ЗКС, следва извод, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018г. - 07.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече едва с влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022г. В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции, поради което решението следва да бъде потвърдено. На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски, но такива няма направени. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът