Решение № 2831 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 141/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на „Р. 63“ЕООД [населено място], представлявано от Р. Г. Г., срещу РешДостъп № 5/03.02.2026г., на Кмет на Община Хасково, с което е отказано частично предоставянето на информация, изискана от жалбоподателя със заявление с рег. № ЗДостъп-3/20.01.2026г. по реда на ЗДОИ. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не осигурява пълен достъп до поисканото съдържание на разрешение за поставяне № 454/06.06.2024г. Поддържа, че е поискал пълното съдържание на разрешението, включително техническите параметри, схемата за поставяне, отстоянията от съседните имоти, конструкцията, предназначението и останалите характеристики на обекта. Претендира се, че неправилно административният орган е отказал предоставянето на информацията с мотив - липса на съгласие на трето лице. Твърди, че в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, тъй като разрешението се отнася до заведение за обществено хранене, поради което липсата на съгласие на третото лице не представлява основание за отказ. Излага съображения, че при наличие на надделяващ обществен интерес административният орган е бил длъжен да предостави исканата информация при спазване на изискванията на законодателството за защита на личните данни. В жалбата се поддържа още, че кметът на общината е задължен субект по ЗДОИ и съхраняваната от него информация, съдържаща се в разрешенията за поставяне и свързаните с тях документи, представлява обществена информация. Според жалбоподателя предоставянето на информацията би му позволило да формира мнение относно законосъобразното упражняване на правомощията на Община Хасково във връзка с устройството на територията и поставянето на преместваеми обекти. С оглед изложеното се иска отмяна на оспореното решение в частта, с която е отказан достъп до исканата информация, и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с предоставяне на пълен достъп до заявената информация. Ответникът- Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за наличието на материални предпоставки за произнасяне на съответния частичен отказ за достъп до обществена информация обективиран в обжалвания акт. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството жалбоподател „Р. 63“ ЕООД, чрез законния си представител Р. Г. Г. е подало до кмета на Община Хасково, Заявление за достъп до обществена информация, входирано с рег. № ЗДостъп -3/20.01.2026г., с което е поискало на основание ЗДОИ да му бъде предоставена информация, относно съдържанието на издадено разрешение за поставяне с № 454/05.06.2024г. Предвид така подаденото заявление в Община Хасково е образувано производство по ЗДОИ, в което на заявителя с писмо рег. Индекс ЗДостъп-3 #2/27.01.2026г. е съобщено, че на осн. чл. 31, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ и поради факта, че исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие или отказ за предоставянето й, се удължава с 14 дни срока за предоставяне на достъп по подаденото Заявление с вх. Рег. Индекс:ЗДостъп- 3/20.01.2026г. На същата дата 27.01.2026г. от завеждащ регистратура за класифицирана информация – А. Б., в качеството й на член на комисията по ЗДОИ към община Хасково, е съставен констативен протокол, в които е отразено, че същото лице се е свързало по телефон с г-н Б. К., на когото е издадено Разрешение за монтиране на временен обект с № 454/05.06.2024г., което се иска от заявителя „Р.-63“ ЕООД по Заявление за достъп с вх.№ ЗДостъп- 3/20.01.2026г. В същия протокол е отразено, че в изпълнение на разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ органът е поискал изричното съгласие на третото лице – Б. К., като същият категорично е отказал да бъде предоставена исканата информация със Заявление за достъп с вх.№ ЗДостъп- 3/20.01.2026г. По подаденото заявление за достъп с вх.№ ЗДостъп- 3/20.01.2026г., кмет на Община Хасково издава процесното Решение с рег. № РешДостъп № 5/03.02.2026г., на Кмет на Община Хасково, ведно със справка, с което е отказано частично предоставянето на изисканата от жалбоподателя информация, като е предоставена информация само относно срока, за който е издадено посоченото разрешение. Съдът приема, че доколкото именно в справката е обективиран обема на предоставената информация, същата представлява неразделна част от оспореното решение. Именно в същата се съдържат и мотивите на административния орган за предоставяне на изискваната информация в редуциран вид, предвид наличието на изрично несъгласие на третото лице. В приложената към РешДостъп № 5/03.02.2026г., на Кмет на Община Хасково справка, се сочи, че има издадено разрешение за монтиране на временни обекти съгласно чл. 56 от ЗУТ с № 454/05.06.2024г., което важи за периода 01.06.2024г. -31.05.2027г., като информацията се предоставя в този обем и начин, тъй като има изрично несъгласие от третото лице. В хода на съдебното производство като свидетел се разпита А. К. Б.- завеждащ регистратура за класифицирана информация при Община Хасково. Същата посочва, че е запозната с подаденото от жалбоподателя заявление за достъп, по което е работила. След постъпване на заявлението, същата е изискала информация от отдел „Архитектура“ относно издаденото разрешение за поставяне. След получаване на същата е видяла, че разрешението е издадено на лицето Б. К., с което се свързала на наличния в преписката на отдел „Архитектура“ телефон. Лицето отговорило на обаждането, потвърдило че е Б. К. и категорично отказал да се предостави исканата от заявителя информация. По делото не се представят доказателства за датата на която Решението е съобщено на жалбоподателя. Жалбата е депозирана директно пред Административен съд Хасково на 04.02.2026г. От страна на ответника не се излагат доводи за просрочие на жалбата. Въз основа на горе установената фактическа обстановка, Административен съд Хасково намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана в законоустановения 14 дневен срок, предвид липсата на доказателства за датата на връчване на оспорения акт, насочена е срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и изхождаща от надлежна страна, за която този акт поражда правен интерес от търсената защита. Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, Административен съд Хасково, намира жалбата за основателна. Въз основа на извършената проверка, настоящата инстанция намира оспорения акт за издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване, но при липса на надлежни мотиви и в нарушение на материално правните разпоредби. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, „този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България…" Кметът на Община Хасково е орган на изпълнителната власт в Община Хасково, съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА. Видно от чл.44, ал.1, т.1 и т.15 от ЗМСМА кмета ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и я представлява. Като орган на местното управление, Кметът на Община Хасково попада измежду задължените субекти по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, респ. негово задължение е да предоставя на гражданите информация, която е създадена или съхранявана във връзка с дейността на органа на местното самоуправление и е налична. Ето защо оспореният акт е издаден от лице разполагащо със съответната компетентност, предвид което не е налице предпоставката по чл. 146, т.1 от АПК за неговата отмяна. Не се установява наличието и на основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното решение за достъп. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета от ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от закона е установено задължението на субектите по чл.3 от ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл.28 от ЗДОИ, в определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В нормите на чл.37-39 от ЗДОИ са лимитативно предвидени и основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото съобщаване на заявителя. В процесния случай са спазени административно производствените правила по издаване на оспорения акт, като на заявителя е било съобщено, че с оглед необходимостта от изрично съгласие на трето лице, срока за произнасяне се удължава с 14 дни. Макар и по телефон, е изискано съгласие на третото лице, като тези действия са обективирани в надлежен протокол и съдът приема, че органът е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ. Независимо от проведената процедура по вземане на съгласие от страна на третото лице и обективираното от органа в надлежен протокол несъгласие на същото лице за предоставяне на искана информация, като се е позовал единствено и само на това обстоятелство, без да извърши преценка за кои конкретно факти и обстоятелства съдържащи се в процесното разрешение, лицето не дава съгласие да се предостави информация и без да се обсъди наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, административният орган е постановил оспореното решение при липса на мотиви и в нарушение на материално правните предпоставки за отказ да се предостави исканата информация, съставляващи основание по чл. 146, т.2 и т. 4 от АПК за неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Следва обаче да се посочи, че разпоредбата на ал.2 на чл. 37 от ЗДОИ, повелява в случаите по ал. 1, да се предостави частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. На първо място при преценка на материалната законосъобразност на оспореният акт, следва да се съобрази дали исканата от заявителя информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Легалното определение на понятието „обществена информация” се съдържа в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, според която разпоредба в обсега й попада всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно цитираната дефиниция, всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти, представляват обществена информация. Тоест, за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, да е свързана с обществения живот в Република България и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти. Процесното разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт, издаден от орган на местното самоуправление при упражняване на неговите правомощия по ЗУТ. В тази му част съдържащата се в него информация е свързана с дейността на задължения субект по ЗДОИ и позволява формиране на мнение относно законосъобразното упражняване на предоставените му властнически правомощия, поради което попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Това не изключва възможността отделни данни в документа да са защитени от специален закон или да засягат интересите на трети лица, което следва да бъде предмет на самостоятелна преценка по чл. 31 и чл. 37 ЗДОИ. При преценка на административния орган, че конкретни данни от исканата информация са защитени от специален закон или засягат интересите на трето лице, органът е длъжен да посочи, по отношение на кои конкретно данни е възприел наличието на тези обстоятелства, какъвто анализ липсва в процесния случай. Настоящият съдебен състав намира, че поисканата с конкретното заявление информация е такава която засяга обществения живот и би дала възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение, относно дейността на задължените по закон субекти, в случая Община Хасково, предвид което е „обществена“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Това обстоятелство не се отрича и от издателя на акта, но съобразно изложените мотиви, същият отказва частично исканата информация поради изричното несъгласие на третото лице за нейното предоставяне. От изложените от органи фактически основания за отказ да се предостави исканата информация в пълния й обем съобразно заявлението, се стига до извода, че административният орган не е изпълнил задължението си да издаде своя акт при пълно съобразяване с разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК. В оспорения акт липсват посочени правни основания за неговото издаване, но същите могат да бъдат изведени от волята на органа, като такива по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Приемайки тази разпоредба за приложената от органа при постановяване на акта, следва да се отбележи, че в последния липсва анализ на относимите фактически обстоятелства за постановяване на отказ по реда на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Липсва яснота по отношение на кои точно факти органа приема, че засягат интересите на третото лице и дали по отношение на всяко едно от фактическите обстоятелства отразени в разрешението, третото лице е отказало достъп или само по отношение някои от тях. Липсва и направен от органа анализ за наличие на надделяващ обществен интерес от търсената информация. При тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения акт. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.2 от ЗДОИ, тогава когато с исканата информация се засягат интересите на трето лице, се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. В процесния случай на жалбоподателя е предоставена информация единствено по отношение срока на издаденото разрешение, без да бъде предоставена останалата част от техническата информация, съдържаща се в разрешението и незасягаща личните данни на поискалото разрешението лице. Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от ЗДОИ „ при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал. 1 съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице“. В процесния акт не се сочи, по какъв начин останалата техническа информация касаеща вида на обекта, мястото на неговото поставяне и технически параметри на отстоянията от останалите имоти, засягат интересите на третото лице. Ограниченията на закона за предоставяне на обществена информация са въведени с оглед защитата на личните данни по отношение на третите лица, но не и по отношение на информация, която засяга градоустройствените показатели и архитектурния облик на съответната община, в каквато насока е претендираната за достъп информация. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ не са изпълнени по отношение на всяка една част от поисканата от жалбоподателя информация и постановеният на основание „отказ на третото лице“ частичен отказ да се предостави информация е незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази изложеното по- горе относно характера на исканата информация и качеството на сезирания орган като задължен субект по смисъла на закона и да се произнесе с изричен акт съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът