Решение № 280 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 415/2025 г.

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на И. В., гражданин на Р Сърбия, с адрес в [населено място], чрез адв. Н. М. от САК против Заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. на Зам. министъра на здравеопазването, с която е постановен отказ за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от Закона за здравето /ЗЗдр./ за професионална квалификация „медицинска сестра“. Заповедта е издадена на основание чл.8 във вр. с чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 от 2011г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл.186,ал.3т.3 от ЗЗдр. на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и / или специалност в областта на здравеопазването в трета държава. С нея е постановен: Отказ за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В.. В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че заповедта е издадена без да са взети предвид представените от тях писмени доказателства, без да е изяснена фактическата обстановка, както и в противоречие с материалния закон. Посочва се, че е издадена и в разрез с целта на закона. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по правилното тълкуване на закона. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Зам. министъра на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, гл.ю.к. Х. Г., в писменото си становище, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички процесуално - и материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Прави възражение за прекомерност относно възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката. От доказателствата по делото и във връзка със становищата на страните, Административният съд намира за установено от фактическа страна следното: Доказателствата от административната преписка установяват, че със Заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. на Зам. министъра на здравеопазването, на И. В. е отказано допускането до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“. И. В. е гражданин на Р Сърбия. Тя притежава диплома за средно образование, придобита след четиригодишно обучение в Средно училище „Св. Сава“ , [населено място], Р Сърбия. Положила е изпити, явила се е на матура и е защитила дипломна работа, след което е придобила квалификация „медицинска сестра“. И. В. е завършила въпросното училище и е положила последните си изпити на юнската сесия през 2023/ 2024г. учебна година. Средно училище „Св. Сава“, [населено място], Р Сърбия е утвърдено учебно заведение, което изпълнява нормативните изисквания на Министерството на образованието, науката и технологичното развитие на Р Сърбия, видно от представената диплома. И. В. е подала заявление вх. № ДИК – 00 – 20/ 11.09.2025г. за допускане до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“. В заявлението е посочено, че тя се е обучавала по специалност „медицинска сестра“ в Средно училище „Св. Сава“ в [населено място], Р Сърбия, като продължителността на обучението и е 4 години, а специалността и е придобита на 24.06.2024г. По делото не са събирани доказателства дали въпросното обучение, преминато от И. В. е такова специализирано след завършено средно образование или не. Към заявлението и са представени копие от документ за самоличност, от което се установяват имената и гражданството й; копие от диплома за завършено средно училище „Св. Сава“ , [населено място], Р Сърбия със съответното приложение към нея; справка на проведеното обучение по медицинската професия, от която се установява продължителността на обучението, дисциплините, техният хорариум и проведеното практическо обучение. Представени са още медицинско свидетелство, от което е видно, че тя е в добро физическо и психическо здраве, нотариално заверена декларация, от която е видно, че тя не е упражнявала професията до момента, както и актуално свидетелство за съдимост. Към заявлението е приложено и Удостоверение № РД – 16 – 277/ 05.05.2025г. за владеене на български език, и професионална терминология на български език, издадено от Зам. министъра на образованието и науката на Р България. Всички документи, които са издадени от съответните институции в Р Сърбия са придружени от надлежен превод на български език. Заявлението на И. В. е разгледано от Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването на заседание на 11.09.2025г., съгласно протокол № 25 от същата дата, т. 9. След оценка на представените документи, Комисията е приела да се изиска становище от проф. [населено място] относно съответствието на не по – малко от 2 / 3 от продължителността на проведеното от заявителката обучение с изискваното в Р България за професионална квалификация „медицинска сестра“. На И. В. не са давани указания за допълнителни разяснения, респ. за представяне на други доказателства, относими към нейното образование, в тази връзка придобитото средно образование и дали специализираното такова е придобито впоследствие, тъй като видно от документите е, че тя е завършила въпросното Средно училище „Св. Сава“ на 32 години, която възраст не е обичайна такава за завършване на средно образование, включително и в трета страна, каквато е Р Сърбия. Не се установява да са изискани доказателства от Ир. В. във връзка с начина на обучение, времетраенето и др. допълнителни изисквания респ. с начина на придобиване на специалността „медицинска сестра“ в Р Сърбия, включително и с нормативните такива, за да може да се извърши преценка относно съответствието на изискванията в Р България с тези, придобити в Р Сърбия, както и със степента на съответствието им. Не е направена преценка относно съответствието на проведеното обучение в Р Сърбия дали съответства и на друга специалност от областта на „здравните грижи“, за която биха могли да бъдат приети за достатъчни знанията и уменията на заявителката. Указания от страна на административния орган, във връзка с представяне на доказателства в тази насока не са давани на жалбоподателката. Горното е необходимо, за да може да се прецени дали следва да бъде постановен отказ от съответния орган в Р България или е възможно да бъдат взети компенсаторни мерки във връзка с упражняването на тази професия или сходна на нея. И. В. е представила Удостоверение № 01 / 712 от 10.09.2024г. от СУ „Св. Сава“ за общия фонд на часовете по теоретично обучение, упражнения и упражненията в блокове по време на обучението, от което е видно, че в обучението са включени часове по теоретично обучение, упражнения и блок часове / теоретико – практически/, като общия брой учебни часове за целия четиригодишен курс на обучение възлизат на 4 608 часа. По време на този курс са преподавани и общообразователни предмети, необходими за Р Сърбия, но жалбоподателката е преминала и обучение по специализирани предмети, типични за обучение с медицинска насоченост, респ. в здравните грижи. Видно е, че тя е преминала курсове на обучение по : 1.Анатомия и физиология; 2.Първа помощ ; 3.Латински език; 4.Здравни грижи; 5.Патология; 6.Микробиология и епидемиология ; 7.Хигиена и здравно възпитание; 8.Фармакология; 9.Здравна психология; 10.Медицинска биохимия ; 11.Медицинска етика; 12.Инфектология; 13.Акушерство и гинекология; 14.Вътрешни болести; 15.Хирургия; 16.Неврология; 17.Педиатрия; 18.Психиатрия; 19.Биомолекулярна химия и 20.Дерматология, които са общо 2 628 часа. Представено е и удостоверение за положени изпити по усвоената програма за обучение от жалбоподателката. По делото са приложени доказателства – Служебна бележка изх. № РД – 00 – 3969 / 04.11.2025г. за това , че жалб.В. е провела държавен преддипломен стаж по специалността „медицинска сестра“ за периода от 31.01.2024г. до 05.06.2024г. с необходимия хорариум от 870 учебни часа, по утвърдена учебна програма в следните отделения на МБАЛ „Св. Петка „ АД, [населено място] – Кардиология, Кожни и венерически болести, МСПО, ОАИЛ, Хирургия, операционен блок и отделение по нервни болести. Проф. С. Б. Д. е представила становище по заявлението на жалб. И. В., в което е посочила, че: Нормативните изисквания в Р България за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ са регламентирани в Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователно – квалификационна степен „бакалавър“. Тя включва обучение по специалността в акредитирани учебни заведения с продължителност на обучението не по – малко от 4 години за образователно квалификационна степен „бакалавър“. Обучението съответства на 8 семестъра и хорариум от 4 630 часа и придобиване на не по – малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити. Посочва, че при оценяване съответствието на данните от документите и държавните изисквания за придобиване на висше образование в Р България се откриват съществени несъответствия, които се изразяват в : придобито средно образование с четиригодишен срок на обучение, с образователен профил : „медицинска сестра“ и че обучението няма съответствие с равнището на Европейската квалификационна рамка. Посочено е също така, че представените от жалбоподателката диплома и удостоверение показват хорариум от 4 608 часа, от които 1980 часа изучавани предмети с общообразователна подготовка. Прието е, че при съпоставка между представените документи от страна на жалбоподателката относно изучаваните от нея дисциплини и задължителните такива, които се изучават в Р България за придобиването на процесната специалност се установява, че изучаваният хорариум от И. В. е по – малък от две трети от общия хорариум за обучение по специалност „медицинска сестра“ с обща квалификационна степен „бакалавър“. Посочва се, че теоретичната подготовка съгласно действащата в Р България Наредба включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини под формата на лекции и упражнения с обща продължителност не по – малко от 7 семестъра, както и практическа подготовка с минимална продължителност, както следва : - учебна /клинична/ практика не по – малко от 1140 академични часа и преддипломен стаж не по малко от 1600 астрономически часа. В заключение в становището си проф. [населено място] сочи, че от анализа на представените документи следва, че заявителката е провела обучение, което е по-малко от 2/3 от продължителността на обучението в Р България за въпросната специалност „медицинска сестра“, поради което се установяват съществените несъответствия в преминатото обучение в Р Сърбия. Предложението й към членовете на Комисията е за отказ за допускане до изпит. Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването е разгледала на заседание на 25.09.2025г. заявлението на И. В., съгласно протокол № 26/25.09.2025г., т. 17, и като се е позовала на постъпилото становище на проф. [населено място] и на основание чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 / 2011г., е предложила на министъра на здравеопазването да откаже на заявителката да бъде допусната до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“. Въз основа на описаните по – горе доказателства е издадена и обжалваната заповед. С обжалваната пред настоящия съд заповед № РД – 18 – 37 / 28.10.2025г. заместник министърът на здравеопазването, на основание чл.8 във вр. с чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 от 2011г. и предложението по т.9 от протокол № 25/ 11.09.2025г. на Комисията за признаване на професионални квалификации по регулирани професии в системата на здравеопазването, е отказал допускане до изпит по чл.186,ал.3,т..3 от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“ на И. В.. В мотивите на заповедта е посочено, че жалб. И. В. е поискала да бъде допусната до изпит за професионална квалификация “медицинска сестра“, която е изучавала и придобила диплома от СУ “Св. Сава“ в [населено място], Р Сърбия. Същата е завършила посоченото училище в Р Сърбия през 2024г. Цитирани са правни разпоредби, относими към казуса, националните изисквания за придобиване на заявената специалност и са обсъдени данните за преминато обучение в Р Сърбия. В обстоятелствената част са обсъдени обстоятелствата, че продължителността на обучението на заявителката за професионална квалификация или специалност е по – малко от 2 / 3 от изискваното в Р България, като отказът е постановен поради наличието на условието на чл.7,ал.3,т.4 от Наредбата. Обсъдено е, че представеното от В. копие от диплома, удостоверява придобиване на средно образование, а не висше такова. На следващо място е обсъдено и несъответствие с чл.6 от Наредбата, според което е продължителността на обучението в Р България не съответства на това проведено от г-жа В. в Р Сърбия, тъй като там тя е изучавала специализирани предмети с продължителност от 2 628 часа, което е по – малко от 2 / 3 от изискуемия минимум в Р България, който е 4 630 часа. Посочено е, че тя не е изучавала изобщо конкретно изброени 11 задължителни учебни дисциплини, което представлява несъответствие с чл.8,ал.1 от Наредбата. В заключение е прието, че анализът на учебните предмети, включени в обучението на г-жа В. показва изучаване на специализирани предмети с общ хорариум 2628 часа, което е по – малко от 2 / 3 от изискваното в Р България обучение, а именно такова с общ хорариум от 4 630 часа. Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Зам. министъра на здравеопазването, с която жалбоподателката И. В. не е допусната до изпит по чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. за професионална квалификация „медицинска сестра“. Заповедта е издадена от компетентен орган – заместник-министър на здравеопазването, на основание чл.7,ал.3,т.4 от Наредба № 4 / 2011г. и чл.186,ал.3,т.3 от ЗЗдр. и съгласно заповед № РД-01-54/12.02.2025г., с която министърът на здравеопазването е делегирал компетентността си за издаване актове по признаване на професионална квалификация на заместник-министъра на здравеопазването. Издадена е в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й, волята на административния орган е ясно изразена. В мотивите за отказа е посочена констатацията на Комисията от заседание, проведено на 25.09.2025г., че е налице условието на чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/27.05.2011г., а именно продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискването в Р България. Уточнено е, че нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ са определени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователна степен „бакалавър“. В т. I от заповедта е прието, че представеното доказателство за професионална квалификация не отговаря на изискванията на чл.5 от Наредбата за единните държавни изисквания, а именно диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „медицинска сестра“. Въз основа на представената „Диплома“ за придобито средно образование, според която И. В. се е обучавала по специалност „медицинска сестра - специалист“, в периода от 2020г. до 2024 г. в СУ „Св. Сава“, [населено място], Р Сърбия, е прието, че е завършила обучение, което не й дава степен на висше образование по тази специалност, а на средно такова. В т. II от заповедта е прието, че съдържанието на преминатото обучение не съответства на изискванията за придобиване на професионална квалификация „медицинска сестра“ съгласно Наредбата за единните държавни изисквания. Според т. II. 1 е налице несъответствие с изискванията на чл. 6 от Наредбата. В тази връзка е изложено, че в Р България обучението по специалност „медицинска сестра“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 4 учебни години, съответстващи на 8 семестъра и хорариум 4630 часа, и придобиване на не по-малко от 240 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити, както бе вече посочено. Посочено е също така, че според представеното от жалб. В. Удостоверение, тя е провела обучение по специалност „медицинска сестра – специалист“ с общ хорариум 4 608 часа, от които общообразователни предмети с хорариум 1980 часа и специализирани предмети с хорариум 2 628 часа. Уточнено е, че изучаваните общообразователни предмети (подробно изброени) с общ хорариум 1980 часа не съответстват на посочените в Наредбата задължителни учебни дисциплини, поради което не са взети предвид при анализа дали продължителността на проведеното от нея обучение за професионална квалификация „медицинска сестра“ покрива поне 2/3 от изискваното в Р България. По отношение на специализирани предмети с хорариум 2628 часа е прието, че не покриват 2/3 от изискуемия в Р България хорариум от 4630 часа. В т. II. 2 е прието, че е налице несъответствие с изискванията на чл.8, ал. 1 от Наредбата. Изброени са задължителните учебни дисциплини - 11, които жалб. В. изобщо не е изучавала. Посочени са задължителните учебни дисциплини, осигуряващи фундаменталната и специална подготовка в обучението по специалност „медицинска сестра“, както и общият им хорариум – 885 часа. В т. II. 3 е прието, че е налице несъответствие с изискванията на чл.7а,ал.4 от същата Наредба. Посочено е, че практическата подготовка за специалност „медицинска сестра“ е с минимална продължителност, както следва: учебна (клинична) практика – от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа; преддипломен стаж – провежда се през седми осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 астрономически часа (общо 2740 часа – към момента на издаване на заповедта). Не е обсъдено проведеното от жалбоподателката практическо обучение с общ хорариум 870 учебни часа, представляващ преддипломен стаж, съобразно представената служебна бележка от МБАЛ „Св. Петка“ за периода от 31.01.2024г. до 05.06.2024г., като не е преценено и дали е достатъчно или не за формиране на практически умения за упражняването на професията „медицинска сестра“. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, а на трета държава, която е придобила професионална квалификация „медицинска сестра“ в същата тази в трета държава, призната с диплома за средно образование, придобита след четири годишно обучение в СУ „Св. Сава“ , [населено място], Р Сърбия. Не се спори също така и че е положила изпити, явила се е на матура и е защитила дипломна работа, след което е придобила квалификация „медицинска сестра“, като е завършила посоченото училище и е положила последните си изпити на юнската сесия през 2023/ 2024г. учебна година. Според разпоредбата на чл.186,ал.3,т.3,б.“а“ от ЗЗдр. чужденците, извън тези по ал.1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия : след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 2011г. министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението по чл. 7, ал. 1 издава заповед за допускане или отказва допускане до изпит в срок до два месеца от подаване на документите по чл. 4, съответно чл. 5, или от отстраняване на непълнотите по чл. 6, ал. 2. , като отказът подлежи на обжалване по реда на АПК. А съгласно чл.7,ал.3,т.4 от същата наредба Комисията по ал. 1 предлага на министъра на здравеопазването отказ от допускане до изпит при наличие на едно от следните условия - т.4 продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България /ред. към 28.10.2025г./. Към настоящия момент е налице изменение на същата разпоредба, като тя гласи : т.4 / ДВ, бр.6 / 2026г./ продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България и придобитият от заявителя професионален опит по съответната професия или специалност не може да компенсира установеното несъответствие. По делото не са спорни обстоятелствата относно продължителността на обучението в Р Сърбия и Р България по процесната специалност. Не се спори също така и че жалбоподателката е преминала 4 годишен курс на обучение в СУ „Св. Сава“. Безспорно е също така и че според държавните изисквания в Р България за придобиването на такава специалност следва да е преминато обучение за период от 4 години и минимум 7 семестъра, съответно с хорариум не по малко от 4 630 часа, което да съответства на образователно – квалификационна степен „бакалавър“. Не става ясно обаче дали е възможно да се приеме, че тези различия могат да бъдат преодолени, респ. компенсирани по някакъв начин. Видно от измененията в посочената по – горе разпоредба на т.4 / ДВ., бр.6/ 2026г. / би следвало при преценка на професионалната компетентност да бъде взет предвид и придобитият от заявителя опит. От доказателствата по делото не става ясно дали в случая е взет предвид преддипломния стаж, за който е представено доказателство по делото, а именно служебната бележка от МБАЛ „ Св. Петка“ АД, [населено място], който е в размер на 870 учебни часа. Макар и да е посочено, че жалбоподателката е завършила курс на средно образование в Р Сърбия, последното само е споменато, като не е послужило като основание за постановения отказ. От страна на административния орган не е анализирано обстоятелството дали е възможно завършеното от жалбоподателката образование да бъде съотнесено към някаква степен на образование в Р България, не само като квалификационна степен, но и като продължителност на обучението и съответните изучавани предмети. Следва да се посочи, че някои от изучаваните от жалбоподателката предмети в т. нар. средно училище са с по – голяма продължителност отколкото продължителността им при обучението в Р България за образователно – квалификационна степен бакалавър, като например : 1. Философия и въведение в сестринските грижи. Теоретични основи – 180 часа / съгласно уверението на жалбоподателката – Здравни грижи 198 / 713 / 390 ; Анатомия и клинична патология на човека – 45 часа срещу Анатомия и физиология, съгласно уверението – 136 часа; Физиология и патофизиология на човека 45 часа срещу Патология – 70 часа и др. /л.127,128 и 129 от делото на АССГ/ . На следващо място не става ясно защо е прието от административния орган, че Биомолекулярната химия е общообразователен предмет. Тя е изучавана в 60 часа. Констатирано е, а и не е спорно, че жалб. Велинов не е изучавала част от задължителните учебни дисциплини, които се изучават в Р България, а именно „Практически основи на сестринските грижи“, „Медицинска апаратура в сестринската практика“ , „Образна диагностика в сестринската практика“ и др. общо 11 подробно изброени такива. Последното безспорно представлява несъответствие с чл.8,ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Лекарски асистент“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ / изм. с Д.В. бр.16 / 2026г./ Според разпоредбата на чл.7а,ал.4 от същата Наредба / изм. ДВ бр.16 / 2026г./ практическата подготовка е с минимална продължителност, както следва: 1. учебна (клинична) практика - от първи до шести семестър включително, с продължителност не по-малко от 1140 академични часа;2. (изм. ДВ , бр.16 / 2026г. преддипломен стаж - провежда се през седми и осми семестър, с продължителност не по-малко от 1600 академични часа. Видно от обжалваната заповед, а и от предходната редакция на цитирания по – горе текст, която е била актуална към момента на издаването на заповедта, че предвиждания преддипломен стаж е следвало да бъде в астрономически, а не академични часове. От обжалвания административен акт не става ясно също така дали е взет предвид проведения преддипломен стаж от страна на жалбоподателката в МБАЛ „Св. Петка“ АД, [населено място], за което са представени доказателства по делото. Макар и да се е позовал на становището на проф. [населено място] административният орган нито е посочил, че към преписката съществува и друг протокол № 26 / 25.09.2025г., нито че там е цитирано и взето предвид въпросното становище. Макар и да е взето предвид, то в обжалваната заповед е цитиран само първият протокол с № 25 / 11.09.2025г. На жалбоподателката не са давани каквито и да било указания за представяне на допълнителни доказателства за изясняване на обстоятелствата относно преминатото от нея обучение в Р Сърбия, както и относно нормативната рамка и структурирането на обучението във връзка с придобиване на процесната специалност в Р Сърбия, за да може да се направи съпоставка с обучението в Р България. В административното производство макар и да е констатирано по несъмнен начин наличието на такова несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба на Република България, не става ясно дали и по каква причина е прието, че това несъответствие не може да бъде преодоляно по никакъв начин. Административният орган не е спазил принципа на служебното начало, въведен от законодателя с разпоредбата на чл. 9 и чл. 36 от АПК. Предвидено е задължение на компетентния орган да проведе и приключи производството пред него, като събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Нито комисията, нито заместник-министъра на здравеопазването не са изискали допълнителни доказателства относно системата на обучение в Р Сърбия във връзка с придобиване на процесната специалност „медицинска сестра“, както и дали и в каква степен би могла да се припокрие с изискванията, заложени в обучението по същата специалност в Р България. Не са изискани и доказателства относно придобитият от заявителката професионален опит, включително и във връзка с преддипломния и стаж. Както се установи по делото доказателства за такъв професионален стаж има и те са представени в съдебното производство. Като не е изяснил в пълнота обективната истина, ответникът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е предпоставка за връщането на преписката за ново разглеждане. Като не са изискани такива доказателства от жалбоподателката, то и такива не са обсъждани в административното производство, нито от административния орган, нито от експертната комисия. Видно от представената служебна бележка е, че жалбоподателката е преминала преддипломен стаж, който е с общ хорариум от 870 учебни часа, които ако се прибавят към признатото й специализирано обучение от 2 628 часа / 2628 + 870/ се получават 3 498 часа. Полученият сбор от 3 498 часа, чисто математически, представлява повече от 2/3 – 3 087 часа, от обучението съгласно изискванията в Р България от 4630 часа. Макар и в мотивите на заповедта да е посочено, че жалбоподателката не притежава необходимата квалификационна степен – бакалавър, то това не е послужило, като основание за отказ, тъй като в диспозитива на заповедта е цитирана само разпоредбата относно продължителността на обучението, а именно че то е по – малко от 2 / 3 от изискваното в Р България. Тези обстоятелства е следвало да бъдат разгледани от експертната комисия при оценката на степента на съответствие с националните изисквания за придобиване на специалност и мотивирано да бъдат кредитирани или отхвърлени с предложението до административния орган да издаде съответния акт. При липсата на цялостно обсъждане на релевантните за казуса факти, изложените мотиви в оспорената заповед не обосновават категорично постановения отказ. Видно от доказателствата по делото е, че административният орган е констатирал, че е налице разминаване между изучаваните предмети от заявителката и изискванията в Р България, като има такива, през които лицето изобщо не е преминавало обучение, но които са задължителни в обучението за придобиване на процесната специалност, но има и такива, обучението по които в Р Сърбия е било по – задълбочено, видно от повечето часове, в които са изучавани. Горното се установява и при сравнение, включително и от становището на проф. Б.. Съдът обаче не би могъл да направи описаното по – горе сравнение, както и да вземе предвид представените допълнителни доказателства относно преминатия преддипломен стаж, тъй като такава оценка изисква специални знания, което е намерило отражение в законовите разпоредби относно състава на експертните комисии, т. е. съдът не разполага с необходимите професионални знания и опит, за да направи собствена оценка на тези обстоятелства. Ето защо възраженията на жалбоподателя за необоснованост изводите на административния орган по отношение на преминатия стаж и различията в програмите за обучение са основателни. В експертното становище на проф. Б., на което се позовава в решението си експертната комисия, са изложени съображения за недостатъчност на учебните часове за придобиване на заявената специалност, но както в становището, така и в предложението на комисията и в обжалваната заповед няма мотиви защо не се приема, преминатият стаж в МБАЛ „Св. Петка“ АД. Ако се приеме за релевантно обучението от 870 часа преддипломен стаж би могъл да се преодолее предвиденият критерий в чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 27.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването, според който лицето не се допуска до изпит, ако продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България. Наредба № 4 от 27.05.2011г. урежда условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в системата на здравеопазването в трета държава, които желаят да упражняват медицинска професия в Република България. В обобщение, противно на приетото от административния орган, от доказателствата по делото се налага извод, че в производството пред него не е установено по несъмнен начин наличието на такова съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на професионална специалност, което не може да бъде преодоляно с предвидените мерки, респ. с допускането до изпит. Нещо повече в мотивите на обжалваната заповед никъде не се посочва, че са налице съществени несъответствия. Органът е посочил, че са налице несъответствия, които не са определени от него като съществени. Макар и ЗППК да не се прилага в настоящия случай, според разпоредбата на чл. 2,ал.3 от ЗППК , според която законът не се прилага за гражданите на трети държави, които са придобили професионални квалификации по регулирани медицински професии в трети държави, то следва да се имат превид няколко дефиниции, които са дадени в този закон и които биха могли да нямерят приложение в конкретния случай. Дефиницията на съществени несъответствия се съдържа в чл. 29, ал. 2 ЗППК, според която съществено различие по ал. 1, т. 2 е налице, когато обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия по съдържание и продължителност в сравнение с продължителността и/или съдържанието на обучението, изисквано в Република България, и придобитите в резултат на това обучение знания, умения и компетентности не съответстват на необходимите за упражняване на професията. Правилото на чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗППК, към което препраща ал. 2, регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. По същество текстът на чл. 29, ал. 1 и 2 ЗППК съответства на член 14 от Директива 2005/36/ЕО, чиито разпоредби са въведени в закона, съгласно § 5 ДР на ЗППК. Директива 2005/36/ЕО е насочена към изграждане на единна система за признаване на професионални квалификации, като се запазва възможността за всяка една държава-членка да въвежда специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. За държавите - членки няма пречка да признават в съответствие със своята нормативна уредба професионални квалификации, придобити извън територията на ЕС от граждани на трети страни. При всички случаи обаче признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания установени за съответните професии. В тази връзка в член 14 на Директивата е предвиден компенсаторен механизъм в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия. В практиката си Върховният административен съд последователно сочи, че правилото на чл. 29, ал. 1 ЗППК трябва да бъде прилагано винаги, когато доказателството за професионална квалификация е издадено в трета държава и обучението, удостоверено с него, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Това разбиране почива на целта на Директива 2005/36/ЕО, залегнала и в националната правна уредба да се гарантира достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейския съюз. Административният орган в нарушение на административно- производствените правила и материалния закон е отказал признаване на професионална специалност на заявителя, без да обсъди в цялост данните по административната преписка във връзка с преминатото обучение от заявителя и без да даде възможност на заявителя да представи допълнителни доказателства, каквито е представила тя в съдебното производство във връзка с преминатия преддипломен стаж. Съдът счита също, че недопускането до изпит на лица, макар и по регулирани професии, каквато е тази на „медицинска сестра“ при настоящия недостиг на специалисти в тази професия е и в противоречие с целта на закона. Чисто административният отказ е в противоречие със залегналите принципи в чл.2 от ЗЗдр. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите /чл.52,ал.3 от Конституцията на Република България/, разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от Закона за здравето, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията за допускане до изпит и проверка във връзка с проверка и признаване или не на професионалната квалификация на медицинските специалисти, в частност и на „медицинските сестри“ и съответно допускането им или не на пазара на труда, с оглед обстоятелството, че това е регулирана професия на територията на Р България. Предвид изложеното обжалваната заповед следва да се отмени и се върне преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода от спора и на основание чл.143,ал.1 от АПК административният орган следва да понесе направените от жалбоподателя разноски по производството – Д.Т. – 5,11 евро или 10 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро или 1000 лева, изплатени от жалб.И. В.. Адвокатското възнаграждение според съда е съобразено с разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.8,ал.3 от Наредба № 1 / 2004г., поради което и не са налице основания за намаляването им. Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд