Решение № 6491 от 6.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7691/2025 г.

Производството е по реда на чл.422 ГПК. „Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Л. Г. и Е. Л. Н. за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми, от сумата от 776,99 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София , ж.к. „Б••• за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.02.2025г.) до окончателното плащане, за сумата от 97,84 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023г. – 03.02.2025г., сумата от 73,23 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.02.2025г.) до окончателното плащане и сумата от 15,54 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022г. – 03.02.2025г. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпредение. Ответникът В. Л. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия относно процесния имот, като възразява, че не е собственик на имота. Липсвали доказателства за това ответникът да е подал молба – декларация за откриване на партида на имота на негово име. Партидата на имота се водела на Л.Н., като при това се извежда, че именно посоченото лице е клиент на топлинна енергия с позоваване на Тълкувателно решение № 7/2017г. на ОСГК на ВКС. Освен това през процесния период ответникът не обитавал имота и съответно не ползвал топлинна енергия, защото живее в Федерална Република Германия, за което сочело и адресната му регистрация. Оспорва през процесния период да е сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение с дружеството, извършващо дялово разпределение, и последното не било оторизирано по надлежния ред да извършва услугата. Сградата по местонахождение на процесния имот не била присъединена към топлопреносната мрежа. Оспорва Общите условия на ищеца да са публикувани съгласно законовите изисквания. Позовава се на нищожност на клаузите по чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, с което оспорва и изпадането на ответника в забава. Възразява и срещу дължимостта на вземането за дялово разпределение по съображения, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи плащане за услугата, след като последната е извършено от друго лице. Възразява, че топломерът в абонатната станция не е преминал през периодична метрологична проверка. Позовава се на отмяна по съдебен ред на методиката към чл.61, ал.1 от Наредба № Е – РД -04-1 от 12.03.2020г. с решение от 03.07.2023г. на ВАС. Предвид липсата на метрологична проверка на топломера в абонатната станция на средството за търговско измерване и при отпадане на методиката, при която се изчислява количеството топлинна енергия, не можело реално да се докаже ползваната топлинна енергия. Ответницата Е. Л. Н. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез назначен особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Позовава се на нередовност на исковата молба, защото нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба не е посочен обектът, до който се твърди, че е била доставяна топлинна енергия. Оспорва иска за цена за услуга дялово разпределение като процесуално недопустим, защото касае вземане, произтичащо от услугата дялово разпределение, която услуга се предоставя от трето лице – дружеството за дялово разпределение. Възразява, че ответницата не е собственик на имота, нито е носител на вещно право върху имота, нито като ползвател е сключила договор с ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, e взел становище, с което не оспорва предявените искове. Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното: По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница : В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ. Неоснователно е възражението на отв. Н. за нередовност на исковата молба, защото в титулната част на исковата молба е посочен конкретният адрес на топлоснабдения имот, както и абонатния номер, поради което обектът, за който се отнасят претенциите, е надлежно обективиран в исковата молба. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Като доказателство по делото е приет договор за продажба на жилище с рег. № 192 от 03.05.1976г. (л.115), съгласно който процесният имот е придобит от Л.Г.Н. и М.П.Н. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. № 551/25.03.2013г. на СО, р- н „Витоша“ (л.134), Л.Г.Н. е починал на 22.09.2012г., като вдовец и негови наследници са децата му : Е. Л. Н. и В. Л. Г.. Като доказателство е приета и данъчна декларация вх. № 7202019813/21.06.2021г., подадена от ответника В. Л. Г. (л.129), в която е декларирал придобиването на процесния имот по наследство и като съсобственик е посочил другата ответница – Е. Л. Н.. Предвид така събраните доказателства съдът приема, че процесният е придобит от ответниците по наследствено правоприемство при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях (чл.5, ал.1 ЗН). Няма данни и твърдения след това да са извършвани разпоредителни сделки с имота или на друго основание ответниците да са загубили правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответниците са останали собственици на имота (арг. чл.99 ЗС). Ирелевантно в случая за възникване на облигационна връзка между страните е обстоятелството дали отв. Г. е подал молба – декларация за откриване на партида на негово име, тъй като подаването на такава молба може да служи като доказателство за възникване на продажбено правооотношение с топлопреносното предприятие спрямо ползвателя на имота на облигационно основание (арг. ТР № 7/2017г. на ОСГК на ВКС). Подаването на молба – декларация за откриване на партида на имота от страна на носителя на право на собственост или на вещно право на ползване не е необходимо условие за възникване на облигационната връзка с топлопреносното предприятие, защото именно собственикът, респ. вещният ползвател е подразбираният клиент на ТЕ – арг. чл.153 ЗЕ. В случая няма значение, че през процесния период партидата на имота се е водела на името на Л.Н. (наследодател на ответниците), защото след смъртта на клиента неговите наследници следва да изпълнят задължението си съгласно чл.63, ал.1 ОУ за уведомяване на топлопреносното предприятие за настъпила смърт на титуляр на партидата и да подадат заявление за промяна на партидата. Неизпълнението на това задължение от страна на наследниците не означава, че не е възникнало правоотношение с предмет доставка на ТЕ между наследниците и топлопреносното дружество, защото качеството на клиент на ТЕ произтича от придобитото право на собственост, а не от подаването на молба декларация за откриване на партида от страна на собственика, респ. вещния ползвател. Ирелевантно е обстоятелството дали през процесния период отв. Г. е ползвал имота, защото отговорността му за доставената в имота топлинна енергия произтича от качеството му на клиент на ТЕ, което в случая следва от установеното право на собственост върху имота. Предвид горното съдът приема, че през процесния период ответниците като собственици на процесния имот имат качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца, от една страна, и ответниците, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им. Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото. От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период. Според заключението на вещото лице през процесния период в имота са били монтирани три броя отоплителни тела, на които са монтирани термостатни вентили и топлинни разпределители, като показанията на топлинните разпределители са занулени. Начислена е топлинна енергия (ТЕ), отдадена от 1 бр. щранг – лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ за определя по изчислителен път. През процесния период потреблението на топла вода е определяно на база реален отчет на показанията 1 бр. водомер за топла вода. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период. Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката. Последното решение е обжалвано и оставено в сила съгласно решение № 1037/10.02.2025г. на ВАС – петчленен състав – II колегия и е влязло в сила на 25.02.2025г. с обнародването му (чл.194 АПК). Посоченото решение на ВАС, с което се отменя методиката, с която е установен метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение, има действие занапред, след влизането му в сила на 25.02.2025г., т.е. края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК. При това количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, законосъобразно през процесния период е изчислявана съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 724,78 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 966,38 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 241,60 лева. От заключението на вещото лице и от приетите писмени доказателства, представени с молба от ищеца от 24.10.2025г. (л.93 и сл.), се установява, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, която обслужва сградата по местонахождение на процесния апартамент, е преманавал на всеки две години на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност съгласно Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН. През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ. От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Ирелевантен е доводът за липса на доказателства за публикуването на задълженията за цена за топлинна енергия в интернет страницата на ищеца, защото съгласно приложимите през процесния период Общи условия публикуването на задълженията не е предвидено като условие за настъпване на изискуемостта на вземането за цена за доставена топлинна енергия. Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура. При това за процесния период клиентите на ТЕ са изпаднали в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 91,26 лева. По възражението за погасителна давност, направено от ответницата Е. Н.: Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период. Делото е заведено с подаване на исковата молба (чл.422, ал.1 ГПК) – 10.02.2025г. Изискуемостта на най – старото претендирано вземане – това за м.05.2022г., е настъпила на 14.07.2022г., като от последната дата до завеждане на делото не е изтекъл приложимия 3 – давностен срок – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД. Предвид това възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в размер от 724,78 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 91,26 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Съгласно изложеното по – горе ответниците отговарят за по 1/2 част всеки един от тях от процесните задължения. По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея: Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – третото лице - помагач. Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ. От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните. Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от 29.05.2002г. (л.20) и договор 2427/27.06.2002г. (л.15) между етажните собственици и „Техем сървисис“ ЕООД, което дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Без значение с оглед предмета на делото е дали са спазени законовите правила при Общото събрание на етажната собственост за избор на търговец, извършващ дялово разпределение, доколкото по законосъобразността на решението на ОС на ЕС, при предвиден нарочен ред за атакуването му - чл.13 ПУРНЕС /отм., действащ към момента на вземане на решението/, настоящият съд инцидентно не може да се произнася. В посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуални сметки в размер на 4,20 лева на измервателен уред (клаузата на т.5.2 от договора). Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на задълженията за размер на услугата дялово разпределение през процесния период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е приобщеният по делото договор № Д – О-67/03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в ЗЕ между топлофикационното дружество и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ООД (л.34 и сл. от делото). Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно процесния имот е доставена услугата дялово разпредение, като е извършен отчет на уредите за топла вода в имота и са изготвени изравнителни сметки, за които услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение. По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на делото. Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло. По разноските: Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Пълният размер на направените от ищеца разноски е 1000 лева (50 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, 400 лева – депозит за особен представител на ответницата Е. Н. и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност). В тежест на отв. Г. следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 276,86 лева и в тежест на ответницата Н. – разноски в размер на 646 лева. Искане за присъждане на разноски е направено и от адв. В., който е оказал безплатна правна помощ на отв. Г., видно от декларацията на ответника за това предоставената правна помощ да е безплатна на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, обективирана в представеното пълномощно (л.51). При това съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв. В. се следва адвокатско възнаграждение. При пълен размер на адв. възнаграждение, определен от съда в размер на 400 лева съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. (макар Наредбата да не е задължителна за съда съгласно решение на СЕС 438/2022г., то посочените размери могат да послужат като ориентир за справедлив и обоснован размер на адвокатските възнаграждения), то съразмерно се следва адв. възнаграждение в размер на 30,86 лева. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Така мотивиран, съдът