Решение № 1058 от 2.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 578/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от Л. Д. Л. с [ЕГН], адрес: гр. Плевен, [улица], •••, чрез пълномощник Д. Л. Л. /син/ против Община Плевен, [ЕИК], гр. Плевен, площад Възраждане №2.

В първоначално подадената искова молба се излагат съображения, че искът се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Плевен за причинени имуществени и неимуществени вреди произтичащи от противоправно бездействие, изразяващо се в непредаване на влязло в сила Решение на ОСЗГ - гр. Плевен № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на СГКК - гр. Плевен, с което се възстановява във възстановими стари реални граници недвижим [имот номер] с площ - 4,873 дка, находящ се в строителните граници на гр. Плевен, кв. 424, м. „Стража 1“ на наследници на Л. В. Т..

Твърди се, че с влязло в сила Решение на ОСЗГ - гр. Плевен № 18 - 168/1 от 12.01.2005 г. е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ върху недвижим [имот номер] на наследници на Л. В. Т.. Според ищеца от Решение № 42 (1) / 11.10.2023 г. на АГКК - гр. София, постановено по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), е видно, че Община Плевен не е предала решението на ОСЗГ на СГКК - гр. Плевен. Във връзка с горното се твърди наличие на противоправно бездействие, в следствие на което имотът не е нанесен в КККР в процеса създаване на КККР на СГКК гр. Плевен през 2008 г.

Излагат се твърдения, че от друго решение по ЗДОИ с № 15/26.08.2024 г. се установява, че Община Плевен не е предала Скица № 574/30.09.1994 г., в която имотът е отразен в кадастралния план с определените му имотни граници. Ищецът се позовава на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 16 ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на АГКК за създаване, поддържане и предоставяне на КККР, съобразно които разпоредби Община Плевен е длъжна да предостави решението на ОСЗГ за възстановяване на [имот номер] на СГКК – гр. Плевен, съответната скица от кад.план на имота с определените му имоти и граници, данни за регулацията и границите на имота, данни по устройствените планове, свързани с имота. Твърди се, че непредоставянето им на СГКК - [населено място] е незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, тъй като се възпрепятства нанасянето му в КККР и вписването му в имотния регистър на Службата по вписвания - [населено място].

Излагат се съображения, че в отговори по заявления ТСУ и С - 94 - Л - 634 - 1/ от 19.06.2023 г. и ТСУ и С - 94 - Л - 634 - 3/ от 02.04.2024 г. Община Плевен потвърждава тези факти, а с Решение № 4 от 02.11.2007 г. на Районен съд - гр. Плевен по първа фаза на съдебна делба са признати по съдебен път границите на [имот номер], които са подробно описани в решението. В исковата молба се сочи, че с удостоверение № ТСУ и С - 94 - Л - 93 от 28.07.1997 г. Община Плевен удостоверява, че [имот номер] на наследници на Л. В. Т. е отразен в кадастралния план и е записан в разписния списък на н-ци на Л. В. Т. и попада в границите на действащия регулационен (ОГП) план на [населено място], на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С удостоверение, подписано от главния архитект на гр. Плевен по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ изх. № ТСУ и С - 94 - Л - 220/28.12.2004 г. техническата служба при Община Плевен удостоверява, че [имот номер] е нанесен в кадастралния план на гр. Плевен м. „Стража“, одобрен със Заповед № РД - 02 - 14 - 225/ от 1994 г. на Министъра на териториалното развитие и строителство и е записан в разписния списък на името на наследници на Л. В. Т., като могат да бъдат възстановени 4873 кв. м., а за останалите 4877 кв. м. следва собствениците да бъдат обезщетени по чл. 10 б от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че с Удостоверение ТСУ и С - 11 - 101 - 2 от 26.02.2009 г. подписано от главния архитект, същият е дал невярна информация до Районен съд - гр. Плевен, че възстановената част от имота от 4873 кв. м. не е попълвана в кадастралният план в гр. Плевен, което е в противоречие със удостоверение по чл. 14 ал. 5 от ППЗСПЗЗ, подписана от същият главен архитект и се явява документ с невярно съдържание, тъй като за имота има влязло в сила решение на възстановяване на 4873 кв. м. на [имот номер] във възстановими стари реални граници, като този документ е основно доказателство за издаване на Решение № 1102/ 30.05.2009 г. по отношение 2-ра фаза на съдебната делба.

Излагат се твърдения, че Окръжен съд - гр. Плевен е обявил имота на публична продан поради липса на отразяване на имота в КККР на СГКК - [населено място], във връзка с което е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, което е прекратено от ЧСИ поради липсата на нанасяне на имота в КККР, което се потвърждава и от писмо от инспектората към министерство на правосъдието с № 94 - Л - 39/01.10.2020 г., в което е посочено, че изпълнителното дело е прекратено поради липса на отразяване на [имот номер] в КККР на [населено място] по вина на Община Плевен.

Сочи се, че е налице съставен Акт за непълноти и грешки № 16 от 21.06.2010 г. поради обстоятелството, че имотът не фигурира в КККР на СГКК - [населено място], както и Заповед № КД - 14 - 15 - 33 /26.05.2010 г., в която е обективиран за отказ на началника на СГКК - [населено място], обоснован с неподписване на акта за непълноти и грешки от трети лица, които владеят имота неправомерно, но не са заинтересовани лица по смисъла на закона, тъй като не са страни по издаването на решението на ОСЗГ за [имот номер] като основна причина за това е незаконосъобразното противоправно бездействие на Община Плевен.

В исковата молба е изложено, че към датата на предявяване на настоящия иск е налице висящ съдебен процес по чл. 108 от ЗС пред Районен съд - гр. Плевен по гр. дело № 854/2022 г. по описа на същия с предмет защита правото на собственост и предаване на владението на имота на наследниците на Л. В. Т., чиято правна несигурност е резултат от противоправното бездействие на Община Плевен.

Излагат се твърдения, че с удостоверение, издадено от Районен съд - гр. Плевен с изх. № 2739/24.03.2022 г. се задължава СГКК - [населено място] да издаде скица на [имот номер] на наследниците на Л. В. Т., но СГКК с писмо № 20 - 19095/06.04.2022 г. е отказала по съображения, че [имот номер] не е нанесен в КККР, поради което е налице обективна невъзможност да бъде извършено горното.

Излагат се доводи, че с Постановление № 141/2021 г. на Апелативна прокуратура - В. Търново е прието, че е налице извършено престъпление по чл. 209 от Наказателният кодекс във връзка с издаден от главен архитект документ с невярно съдържание за нанасяне на имота в КККР от Община Плевен и за неправомерното издаване на акт за непълноти и грешки от началника на СГКК, с оглед обстоятелството, че има издадено удостоверение от СГКК за издаване на идентификатори за имот с № 9411505 - 15 - 10 - 5126/09.12.2009 г. Със същото постановление обаче е прието, че наказателната отговорност за престъплението е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност.

Във връзка с така изложената фактология се твърди, че е налице противоправно бездействие от орган на Община Плевен, вследствие на което ищецът не може да се разпорежда с имота си и да получава наем от ползването му (пропуснати ползи) като реалната стойност от наема за периода от 12 месеца, изчислена от лицензиран оценител е 3000 лева, за периода от издаване на решението на ОСЗГ- 2005 г. до 2025 г. е 720 000 лв.

Като съгласно удостоверение за наследници на Л. В. Т. притежава 1/3 идеална част от [имот номер], във връзка с което цената на иска е 240 000 лева за нанесени имуществени вреди на Л. Д. Л..

Твърди се, че противоправното бездействие на Община Плевен е причинило на ищеца и неимуществени вреди - стрес, безсилие, несигурност, получил масивен инфаркт и има издаден ТЕЛК с 95% нетрудоспособност с придружител, във връзка с което се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

В заключение е направено искане съдът да постанови решение, с което:

1. Да признае, че Община Плевен е осъществила противоправно бездействие, като не е изпълнила задължението си по закон, а именно да предаде на СГКК - [населено място] решението на ОСЗГ [населено място] за [имот номер] на наследниците на Л. В. Т. и скицата на имота, който по тази причина не е нанесен в КККР на СГКК.

2. Да осъди община Плевен да заплати: 240 000 лв. (двеста и четиридесет хиляди лева) обезщетение за имуществени вреди, 10 000 лв. (десет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, както и съдебните разноски по делото.

Прилага доказателства, както и документ за платена държавна такса в размер на 10 лева /л.7/.

ИМ няколкократно е оставяна без движение с определения на съда и на ищеца са давани указания за уточняване на исковите претенции. С молба /л.106/ ищецът е поискал предоставяне на правна помощ.

С Определение № 2508/30.07.2025 г. /л.134/ съдът е предоставил правна помощ за привеждане на исковата молба в съответствие със законовите изисквания, както и за процесуално представителство.

С Определение № 3204/20.10.2025 г. /л.л.178-179/ след отказ на двама адвокати, определени от АС на АК - Плевен да осъществят предоставената правна помощ, за адвокат, който да я осъществи е определен В. П. К. от АК – Плевен. След това във връзка с изпълнение на дадените указания, с които ИМ е оставена без двежение, с допълнителни молби вх. № 6174/29.10.2025 г.; вх. № 6424/10.11.2025 г. и вх. № 6502/12.11.2025 г. са направени уточнения, от които може да се направи извод, че са предявени обективно съединени искове, както следва:

1. Да бъде осъдена Община Плевен да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 240 000 лв. за периода 12.01.2005 г. /датата на влизане в сила на Решение № 18-168 на ОСЗГ – [населено място]/ до датата на подаване на настоящата искова молба – 03.07.2025 г., ведно със законна лихва в размер на 15 000 лв., определена върху дължимото обезщетение за всеки месец поотделно, изчислена от последния ден на месеца до датата на подаване на исковата молба – 03.07.2025 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на чл.36, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри /отм./, а именно да предаде в АГКК Решение на ОСЗГ – [населено място] № 18-168/01 от 12.01.2005 г. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и Скица № 574/30.09.1994 г.

2. Да бъде осъдена Община Плевен да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода 12.01.2005 г. /датата на влизане в сила на Решение № 18-168 на ОСЗГ – [населено място]/ до датата на подаване на настоящата искова молба – 03.07.2025 г., ведно със законна лихва от завеждане на настоящето производство до окончателното изплащане на обезщетението, които вреди произтичат от противоправно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на чл.36, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри /отм./, а именно да предаде в АГКК Решение на ОСЗГ – [населено място] № 18-168/01 от 12.01.2005 г. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и Скица № 574/30.09.1994 г.

С Определение №3480/17.11.2025 г. /л.л.196-197/ са конституирани страните и е дадена възможност на ответника по иска за писмен отговор. В срок е постъпил такъв, подаден чрез процесуалния представител юрк.Б.-А. /л.л.204-211/, в който е изложено становище, че искът е недопустим за периода преди 12.07.2006 г., от която дата е налице законодателна промяна в ЗОДОВ, регламентираща възможността общините носят отговорност по реда на този закон. В останалата му част процесуалният представител счита искът за допустим, но неоснователен и недоказан, като прави и възражение за изтекла давност. Излагат се доводи, че за посочения в ИМ имот не е искано изменение на подробния устройствен план и за същия не са налице определени граници, конкретно предназначение и режим на устройство. Община Плевен е предала в АГКК с приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г. помощните планове за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на [населено място], определени с Подробен устройствен план, в това число регистри и разписни списъци.

В заключение е изложено становище, че исковите претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С отговора са представени писмени доказателства, включително посочения приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г.

В о.с.з. ищецът Л. Д. Л. се представлява от пълномощника Д. Л. Л. и служебно назначения адв. В. К.. Адв. К. моли да бъде уважена исковата молба. Счита, че е задължение на общината да извърши тези действия, защото имотът се намира в нейната урбанизирана територия. Излага съображения, че в представения от процесуалния представител на ответника писмен отговор не се прави разлика в задълженията на Общинска служба „Земеделие“ за земеделски земи, гори и имоти в урбанизираната територия, като се прехвърля вината върху Общинска служба „Земеделие“. В представена в срок писмена защита излага доводи, че съгласно задължителната съдебна практика /Решение №16 от 31.01.2019 г. на ВКС по [населено място] №1247 от 2018 г.1-во ГО ВКС/ липсата на техническо отразяване на границите на един поземлен имот в действащите ПУП и Кадастрална карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, какъвто в случая е Решение №18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ- [населено място] за реституция на [имот номер] на наследници на Л. В. Т. по ЗСПЗЗ и скицата към решението. Искът по ЗОДОВ срещу Община Плевен е свързан с непозволено увреждане, което е продължително действие, а не еднократен акт, възникнало още с издаване на скица № 574 от 30.09.1994 г. за [имот номер] на наследници на Л. В. Т., с която скица имотът е отразен в кадастралния план на [населено място] от 1994 г. и въз основа на тази скица е издадено удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ от 1997 г. С тези скица и удостоверение са определени кадастралните граници /имотни граници/ на [имот номер] в кадастралния план на [населено място]. Посочената скица липсва в архива на Община Плевен, като АГКК също в своето РДОИ №15/ 26.08.2024 г. констатира, че скица № 574 не е предадена с Приемо-предавателен протокол от 02.09.2005 г. от Община Плевен на АГКК, което противоправно бездействие е извършено след издаването на скица № 574/30.09.1999 г. от Техническата служба на Община Плевен. Въз основа на това противоправно бездействие имотът не е индивидуализиран по неговите кадастрални граници и е записан в помощния план на [населено място] и вписан в разписния лист съгласно писмо ТСУ-92-832-1 от 20.04.2023 г., като са нарушени разпоредбите на Наредба № 3/2005 г. на МРРБ и ЗКИР. По отношение на наведените доводи от процесуалния представител на Община Плевен и прокуратурата за липса на ПУП за [имот номер], който е причина за липса на отразяване на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри на СГКК- [населено място], трябва да се съобрази задължителната съдебна практика, която гласи, че ПУП и кадастралната карта и кадастралните регистри имат само оповестителен характер /действие/, без да създават, изменят или погасяват вещни права. ПУП отразява градоустройствените предвиждания на Общия устройствен план за имота, свързани със застрояване на имота, параметрите за застрояване - КИНТ, строителна линия и ниво, плътност и предназначението му. Решението на ОСЗГ № 18-168/1 от 12.01.2005 г. за възстановяване на правото на собственост на [имот номер] в кв.424, м.“Стража“ - [населено място] на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на незастроената част на [имот номер] от 4.873 дка има вещно правно, конститутивно действие за правото на собственост, независимо дали е изготвен или не е изготвен ПУП за имота. Непозволеното увреждане продължава към 02.09.2005 г., като с приемо - предавателен протокол са предадени всички актове за собственост, карти планове на всички поземлени имоти в землището на [населено място], от Община Плевен на АГКК, но Решение № 18-168/1 на наследници на Л. В. Т. не е предадено от Община Плевен на АГКК, като за втори път има нарушение на разпоредбите на Наредба № 3/2005 г. за създаване и поддържане на КККР на МРРБ и параграф 6 ал.2,3,4, от ПЗР на ЗКИР, което се доказва от РДОИ №42/1/ 11.10.2023 г. на АГКК-[населено място].

Непозволеното увреждане продължава и във връзка с II-ра фаза на съдебната делба, за която е постановено Решение № 1102/30.05.2009 г. на Районен съд-гр. Плевен, където е изискано становище на главния архитект на града за поделяемост на имота. В писмо № ТСУ и С-11-101-2, цитирано в самото решение на съда е посочено, че възстановената част от имота не е попълвана в кадастралния план на [населено място], при положение, че за имота има влязло в сила Решение на ОСЗГ- [населено място] за възстановяване във възстановими стари реални граници на незастроена част от [имот номер]. Съгласно задължителната съдебна практика, за да бъде издадено такова възстановително решение от ОСЗГ- [населено място] е необходимо издаване на удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица за имота по чл.13 ал.6 от ППЗСПЗЗ, в които е записано, че в кадастралния план е нанесен имот с пл. № 10643 и записан в разписния списък на името на наследници на Л. В. Т., което удостоверение е № ТСУ и С-94-А-220/28.12.2004 г. и е подписано лично от главния архитект на [населено място]. Това писмо от главния архитект е главно доказателство, въз основа на което Районен съд- [населено място] постановява Решение № 1102/30.05.2009 г. за изнасяне на [имот номер] на публична продан и издаване на изпълнителен лист. Непозволеното увреждане продължава с образуване на изпълнително дело от ЧСИ през 2017 г. по молба на н-ци на Л. В. Т., което по-късно е прекратено, тъй като съгласно писмо на инспектората на Министерството на правосъдието, ЧСИ правилно е прекратил изпълнителното дело поради липса на отразяване на имота в КККР на СГКК-[населено място] вследствие противоправното бездействие на Община Плевен. Непозволеното увреждане продължава и през 2020 г., когато Апелативна прокуратура - В.Търново с постановление обявява, че има данни за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, но е изтекла давността за образуване на досъдебно производство. Непозволеното увреждане продължава и със завеждане на гражданско дело - Иск по чл. 108 от ЗС в PC - Плевен за прекратяване неправомерното владение на имота от други лица, които не са собственици и които благодарение противоправното бездействие на Община Плевен е довело до неправомерно владение на имота и до продължително непозволено увреждане на наследниците на Л. В. Т.. Издадено е съдебно удостоверение от Районен съд - гр.Плевен, с което се изисква от СГКК-[населено място] да нанесат имота в КККР, но е получен отказ поради липса на Решението на ОСЗГ за [имот номер], разписния лист и скица № 574/30.09.1999 г., които не са предадени поради противоправно бездействие от Община Плевен на АГКК.

Изразява се становище, че Община Плевен не е изпълнила своите задължения, регламентирани в чл. 36 ал.1 от действащата тогава НАРЕДБА 3 от 28.04.2005 г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ, във връзка с параграф 6 от ПЗР на ЗКИР да предаде Решение № 18-168 /1 12.01.2005 г. на ОСЗГ- [населено място] и скицата за имота на СГКК-[населено място] с предадените други документи. Налице е противоправно бездействие на Община Плевен, за което съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ същата следва да носи отговорност. Няма друга норма която да предвижда отговорност на общината съгласно чл. 8, ал. 3 на ЗОДОВ. Същото задължение е посочено в действащия сега чл. 30, ал. 1 от НАРЕДБА № 02-20-5 от 15.12.2016 г. ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО, СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ.

Процесуалният представител адв. К. изразява несъгласие с твърдението на ответника, че ищецът е трябвало да направи искане за изготвяне на ПУП на имота. Счита, че това е служебно задължение на Община Плевен, след като е получила решението за възстановяване на имота и същата не го е изпълнила.

Счита, че нарушението на ответника е доказано и е налице непозволено увреждане от нейна страна.

Размерът на причинените вреди, представляващи дължимият наем с начална дата - датата на влизане в сила Решение № 18-168 / 12.01.2005 г. на ОСЗГ- [населено място], и за крайна дата - датата на подаване на исковата молба - 12.07.2025 г. при Административен съд - гр.Плевен, който същия би получил, ако имота беше нанесен на кадастралната карта, са доказани със заключението на вещото лице, който е 137 901.92 лева / 70 508.13 евро. Заключението е прието от съда и нито една страна не го е оспорила. Община Плевен дължи и законната лихва определена върху дължимото обезщетение за всеки месец поотделно изчислена от последния ден на месеца до датата на завеждане на делото в размер на 138 732.20 лева / 70 932.65 евро, която също е определена от икономическата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните.

Твърди, че Община Плевен дължи неимуществени вреди в размер на 10 000 лева /5 112.99 евро/, произтичащи от психически разстройства, системен психически тормоз, породени от бездействието на ответника във връзка с неизпълнение на произтичащи от нормативен акт нейни задължения. Поради факта, че ищецът е на възраст 92 години и няма живи приятели на тези години, адв. К. счита, че неимуществените вреди се доказват от представените решения от ТЕЛК, в които са посочени психическите му заболявания.

В заключение прави искане да бъде постановено решение, с което Административен съд – Плевен да осъди Община Плевен да заплати следните обезщетения:

1. За причинени имуществени вреди за периода от 12.01.2005 г. до 12.07.2025 г. в размер на 137 901.92 лева / 70 508.13 евро, ведно със законната лихва определена върху дължимото обезщетение за всеки месец поотделно изчислена от последния ден на месеца до датата на завеждане на делото в размер на 138 732.20лева / 70 932.65евро,

2. За причинени неимуществени вреди за същия период в размер на 10 000лева /5 112.99 евро.

3. Да се присъди законната лихва върху размера на имуществените и неимуществените вреди, дължими след подаване на настоящата искова молба до датата на тяхното изплащане.

В съдебно заседание ответникът Община Плевен се представлява от юрк. Л. Б. – А., която счита исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана. Изразява становище, че Община Плевен е изпълнила всичките си задължения, които произтичат от законови и подзаконови нормативни разпоредби и има доказателства, че тя е предала на АГКК с приемо-предавателен протокол от 02.09.2005 г. помощните планове за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на [населено място] и определения ПУП. Според процесуалния представител на ответника проблемът за ищеца, свързан с ползване на имота му произтича от това, че след възстановяването на собствеността наследниците е трябвало да инициират процедура по промяна на ПУП и да бъде нанесен техният имот в границите на тези УПИ-та, които са представени в експертизата и в другите документи. Поради това прави искане да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. В представена в срок писмена защита отново навежда посочените в о.с.з. и писмения отговор доводи.

Окръжна прокуратура - Плевен се представлява от прокурор Н. Р., която изразява становище, че предявената искова претенция е изцяло недоказана и неоснователна. Счита, че исковата претенция е недопустима за периода преди влизане на измененията в ЗОДОВ, регламентиращи възможността отговорност по реда на този закон да се носи и от общините, т.е. преди 12 юли 2006 г. Счита, че същият е недопустим и за периода до 3 юли 2020 година поради изтекла давност за претендиране на вреди. На второ място твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано да е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата и общините по ЗОДОВ, тъй като не е доказано виновно действие или бездействие на Община Плевен по отношение на процесния имот. Излага доводи, че съгласно ЗУТ след влизане на решението на ОС „Земеделие“, с което е възстановена собствеността върху имота, наследниците, в т.ч. и ищецът е следвало да поискат изменение на ПУП от общината, обособяването на възстановения имот като отделен такъв и съответно нанасяне в кадастралната карта, което не е извършено и не се твърди и в настоящото производство да е извършено. Такива указания са били давани на ищеца, видно от приложените актове и решения на съда и при евентуално съобразяване с тях това е щяло да доведе до образуването на нов урегулиран поземлен имот. Във връзка с водените дела в Административен съд – Плевен на ищеца също е било указано, че следва да предяви иск, тъй като съществува спор за материално право. Ето защо прокурор Р. счита, че един от основните елементи на отговорността по ЗОДОВ не е осъществен, поради което искът се явява неоснователен. Алтернативно твърди, че исковата претенция е и недоказана. Претенцията за имуществени вреди е формулирана като таказа за неполучен наем от имота. Съгласно практиката ВАС имуществените вреди не трябва да са предполагаеми и хипотетични, а в конкретното производство липсват доказателства да са предприемани някакви действия по преговори или други действия за отдаване под наем на този имот. На следващо място прокурорът счита за изцяло недоказан иска за неимуществените вреди, тъй като от приложените писмени доказателства не се установява причинна връзка между заболяването на ищеца, който е в напреднала възраст и някакво действие или бездействие на общината, свързано с невъзможността да ползва този имот. Ето защо предлага да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

След запознаване със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и след съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 59 от 16.09.1993 г. на ПК-Плевен /л.44/ на наследниците на Л. В. Т. е признато за възстановяване правото на собственост на земеделски земи за обезщетяване по чл.10“б“ от ЗСПЗЗ - 10,0 дка – IV категория, м. Черната пещера /Стража/ - ядрения завод. От удостоверение от 28.05.2024 г. /л.51/ е видно, че имотът по това решение е отразен в Помощния план с границите и номерата на бившите имоти, предмет на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ като имот пл.№ 10643.

С последващо Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ Плевен /л.л.10-11/ е признато правото на собственост на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на имот от 9,750 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място] в местността Стража, [имот номер] от кадастралния план, изработен и утвърден 1994 г., при съсед кад.номер 10637. Възстановено е и правото на собственост на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на имот от 4,873 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място] в местността Стража, [имот номер] от кадастралния план, изработен и утвърден 1994 г., при съседи кад.номер 10637. Посочени са ограничения на ползването във връзка с открит газопровод в имота. Отказано е да се възстанови правото на собственост на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на имот от 4,877 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място] в местността Стража, [имот номер] от кадастралния план, изработен и утвърден 1994 г., като същият е определен по чл.10“б“ от ЗСПЗЗ – за обезщетение.

Изрично е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделския имот е необходима скица с точните размери на имота, издадена от Общинска техническа служба, както и че имотът попада под режима на Закона за УТ.

Решението е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ЗСПЗЗ, Протокол № 20 от 27.08.1997 г. по чл.18г, във вр. с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.

Ищецът е наследник на Л. В. Т., видно от удостоверението за наследници на л.л.8-9 от делото.

От удостоверение на управление „ТСУ“ на община Плевен от 28.07.1995 г. /л.47/ е видно, че имот с пл. № 10643 в м. Стража е отразен в кадастралния план, записан е в разписния списък на наследници на Л. В. Т. и попада в границите на действащия регулационен план на [населено място] /ОГП/. Имотът е с обща площ 10000 кв.м. Посочено е, че към удостоверението се прилага скица № 574/30.09.94 г.

Скица с посочения номер и дата, както и копирана част от същата са приобщени на л.249.

От удостоверение от 28.12.2004 г., издадено от гл.архитект на Община Плевен /л.48/ е видно, че в кадастралния план на [населено място] е нанесен бивш имот с номер 10643, като подробно са описани УПИ, в които бившият имот попада, техните собственици и че е налице възможност да се възстановят от него 4873 кв.м.

От приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г. /л.212/ е видно, че на същата дата Община Плевен предава на СГКК помощни планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на [населено място], определени с подробен устройствен план, копия от регистри /разписни списъци/, както и регистри /разписни списъци/ към Помощни планове за възстановяване на правото на собственост.

От приложения на л.37 Акт № 16 от 21.05.2010 г. за непълноти и грешки в поземлени имоти 56722.666.94, 56722.666.95, 56722.666.97, 56722.666.98, 56722.666.99 по кадастралната карта на [населено място], общ. Плевен е видно, че непълноти и грешки в КККР засягат следните поземлени имоти и представляват: неотразен имот от 4 873 кв.м с пл.№ 10643, възстановен на наследници на Л. В. Т. с решение на ОС”ЗГ”-Плевен №18-168/1 от 12.01.2005 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и попадащ в имоти с идентификатори 56722.666.94, 56722.666.95, 56722.666.97, 56722.666.98, 56722.666.99 по кадастралната карта на [населено място]. Този акт е подписан само от ищеца Л. и един от другите наследници – В. Д. В., но не е подписан от останалите заинтересовани лица.

С оглед неподписването на акта от всички заинтересовани лица, със Заповед № КД-14-15-33/26.05.2010 г. на началник на СГКК-Плевен /л.41/ е отказано изменение на КККР на [населено място].

С Решение № 678/05.11.2010 г. по адм.№ 542/2010 г. /л.л.25-28/, Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбите на Л. Л. и В. В. срещу Заповед №КД-14-15-33/26.05.2010 г. на началник на СГКК-Плевен. Решението е оставено в сила с Решение № 8438/14.06.2011 г. по адм. д. № 16321/2010 на ВАС /л.29/.

Ищецът е предявил иск срещу останалите сънаследници за делба, като делбата е допусната с Решение № 4 по гр.д.№ 3278/2007 г. на Районен съд - Плевен, влязло в сила на 04.03.2008 г. /л.л.12-13/. С решение по втората фаза на делбата – Решение № 1102/30.05.2009 г. по гр.д. № 3278/2007 г. /л.л.22-24/, РС е изнесъл имота на публична продан. Издаден е изпълнителен лист /л.36/. Публичната продан не е била осъществена, като видно от писмо от Министерството на правосъдието от 01.10.2020 г. /л.35/, това е станало поради неотразяване на имота в КККР на [населено място].

От писмо от 26.02.2009 г. на гл.архитект на Община Плевен до ПлРС във връзка с делото за делба /л.34/ се сочи, че поземлен [имот номер] по Помощен план с границите и номерата на бившите имоти предмет на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ попада в границите на урегулирани поземлени имоти ХХ – За производствена и складова дейност, XXXI - За производствена и складова дейност, ХХVIII – За озеленяване, ХLIV - Зa “Пладик”- П. Д., ХVIII - За “Балмарго Корпорейшън” ЕООД в кв.424 и улица по ок300а-303-303а-304-299а-298а към ок292 по действащия Подробен устройствен план на [населено място]. След възстановяване правото на собственост върху поземления имот по реда на реституционния закон - ЗСПЗЗ, подробният устройствен план не е изменян при условията и по реда на ЗУТ и за същия не е образуван урегулиран поземлен имот, т.е. няма налице поземлен имот, за който с ПУП са определени граници, конкретно предназначение и режим на устройство. С Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОбСЗГ - Плевен част от имота е с възстановено право на собственост, част от имота е определена за обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ на наследници на Л. В. Т.. Възстановената част от имота не е попълвана в кадастралния план на [населено място]. Имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта. Съгласно §4, ал.4 от ПЗР на ЗКИР след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответната територия се прекратяват.

По делото е приобщена ИМ от 16.02.2022 г. /л.л.52-54/, подадена от ищеца срещу „Солид-85“ ЕООД, [ЕИК], с която се иска да се „отстъпи собствеността и предаде владението върху 1/3 идеална част от имот от 4,877 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на [населено място] в местността Стража, с пл. №10643 в стр.кв.424 по кадастралния план изработен и утвърден 1994 г.“ От приобщено удостоверение /л.38/ е видно, че по тази ИМ е образувано дело № 854/2022 на РС-Плевен. Няма данни дали е постановено решение по същото дело.

От писмо на АГКК от 11.10.2023 г. /л.17/ е видно, че липсва приемо-предавателен протокол, с който общинската администрация да е предала на АГКК Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ Плевен в хода на процедурата по изработване на КККР за съответната територия. В същия смисъл е и последващо писмо от 26.08.2024 г. /л.18/.

На л.21 е приложено писмо от ОСЗ Плевен от 09.11.2022 г., с което ищецът е уведомен, че Община Плевен предава на АГКК оригиналите или копията на действащите кадастрални планове и регистри /разписни списъци/ на урбанизираните територии.

В писмо от СГКК до Л. от 06.04.2022 г. /л.39/ се сочи, че имотът не е нанесен в КККР на [населено място], поради което е налице обективна невъзможност да се издаде скица на същия.

Със Заповед № РД-0214-225 от 27.05.1994 г. на министъра на териториалното развитие и строителството /л.214/ на основание чл.43 от ППЗЕКНРБ вр. чл.11 от Закона за единния кадастър е одобрен кадастралния план, съдържащ имотните граници на бившите имоти, възстановени и предмет на възстановяване /изброени са множество реституционни закони, включително ЗСПЗЗ/, както и имотните граници на вече приложените и реализирани обекти на местностите Стража, Чучура и Карапещера – [населено място].

Със Заповед № РД-12-288 от 10.07.2003 г. на кмета на Община Плевен на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрена застроена част от имот план.№ 10643 по кадастрален план на м.“Стража“ /л.215/.

За тази заповед е изпратено съобщение до ищеца и другите наследници /л.218/.

Заповедта е обжалвана от другите лица, посочени в нея, като по образуваното а.х.д. № 295/2003 по описа на ОС-Плевен и сънаследниците са конституирани като заинтересовани лица. С Решение № 41/20.02.2004 г. /л.л.221-223/ жалбите са били частично уважени. При инстанционен контрол, с Решение № 7095/27.07.2004 г. по адм.д.№ 3259/2004 на ВАС /л.л.219-220/, решението на ОС - Плевен е отменено и жалбите са оставени без разглеждане.

По делото е приобщено ЕР на ТЕЛК, издадено по отношение на ищеца от 09.01.2025 г. /л.л.60-61/, с ВСУ 95%, с чужда помощ. Налице е и предходно ЕР на ТЕЛК от 01.09.2020 г. /л.193/, с 92 % ВСУ без чужда помощ.

От удостоверение за раждане /л.108/ е видно, че пълномощникът на ищеца Д. Л. Л. е син на ищеца Л. Д. Л..

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.240-244. Съгласно същото, дължимият/възможен наем като обезщетение върху съсобствената част на ищеца - 1/3 ид.част от процесния имот, целият с площ 4 873 кв.м, от които могат да се ползват ефективно 4 533 кв.м, поради ограничение от сервитут 340 кв.м, определен за всеки месец поотделно за периода от датата на влизане в сила Решение №18-168/12.01.2005 г. на ОСЗГ - Плевен до датата на съдебно заседание 10.03.2026 г. - общо за периода е 137 901,92 лева / 70 508,13 EUR. Дължимата лихва върху обезщетението изчислена за всеки месец поотделно, при условие, че наемът е дължим в последния ден от месеца до датата на завеждане на делото 03.07.2025 г. общо за периода е 138 732,20 лева/70 932,65 EUR.

В о.с.з. на зададените въпроси ВЛ допълнително сочи, че наемът е определен като за площ точно в района.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Обективно съединените искове, предмет на производството по делото, са предявени от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ответникът Община Плевен е юридическо лице съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и за него е налице пасивна процесуална легитимация за участие в това му качество в настоящето съдебно производство.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е търпяла изменения през годините, както и самото наименование на този закон. Със ЗИД, обн. в ДВ, бр.30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., е променено наименованието на закона, като от влизане в сила на измененията в чл.1, ал.1 са посочени и общините като възможни ответници по иск за вреди. С оглед на факта, че в ИМ се сочи период на бездействието на общината от 12.01.2005 г. до датата на подаване на ИМ – 03.07.2025 г., за периода 12.01.2005 г. -11.07.2006 г., съдът намира, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, за когото законът не е предвиждал възможност да бъде страна по този вид производства, поради което в тази част исковата претенция следва да се остави без разглеждане, а делото – да се прекрати.

Съобразно нормата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава /Глава 11/, като ал. 2 изрично препраща, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1, към нормите на ЗОДОВ. Съобразно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В случая вреди се търсят от незаконосъобразно бездействие, а дали е налице такова се установява от съда, пред който е предявен искът – в този смисъл е посочената разпоредба на чл.204, ал.4 АПК.

Искът е допустим за периода 12.07.2006 г. – 03.07.2025 г.

По отношение на основателността на иска в допустимата му част, съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице, като вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага, а границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В случая тежестта на доказване е на ищеца, като с Определение № 3480/17.11.2025 г. на л.л.196-197, съдът е указал на ищеца, че в исковото производство на основание чл.154 от ГПК е в негова тежест да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на твърдяното бездействие съдът съобразява следното:

От представените доказателства, в по-голямата си част представени от самия ищец, е видно, че неговият наследодател е притежавал имот – земеделска земя, представляваща имот пл. № 10643, като същият имот е с площ 9,750 дка съгласно посоченото по-горе Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ, с което е възстановен. Този имот към момента на постановяване на това решение не е съществувал, което е видно от удостоверението от 28.12.2004 г., приобщено на л.л.48,49, представено пред съда от самия ищец. В него изрично е посочено „бившият имот“, като са отразени съществуващите урегулирани поземлени имоти /УПИ/, в чиито граници бившият имот попада, заедно със собствениците на тези УПИ. Посочено е, че от бившия имот може да се възстанови площ в размер на 4873 кв.м., а за останалите 4877 кв.м. следва да се заплати обезщетение. Ищецът е знаел за този факт, доколкото е бил уведомен за Заповед № РД-12-288 от 10.07.2003 г. на кмета на Община Плевен, с която на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрена застроена част от имот план. № 10643 по кадастрален план на м.“Стража“ /л.215/. Бил е и страна по делото, по което други лица са обжалвали тази Заповед - а.х.д. № 295/2003 по описа на ОС-Плевен, като е бил конституиран като заинтересовано лице /заедно с другите сънаследници/. Известно му е, че с влязло в сила решение на ВАС жалбите срещу заповедта на кмета на общината са оставени без разглеждане. Видно от самата заповед, с нея е одобрена застроена част от имот план. № 10643 по кадастрален план на м.“Стража“. Липсва заповед, с която подлежащата на възстановяване площ от 4873 кв.м. да е одобрена като УПИ, собственост на ищеца и останалите наследници, или друг административен акт в същия смисъл.

Следва да се посочи, че в Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ изрично е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделския имот е необходима скица с точните размери на имота, издадена от Общинска техническа служба, както и че имотът попада под режима на Закона за УТ.

Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ в приложимата му редакция:

„Общинската служба по земеделие се произнася с решение за: 1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. и доп., бр. 68 от 1999 г.) възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.“

Разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ регламентира следното:

„Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.“

Не е спорно в случая, че притежаваният от наследодателя на ищеца имот е включен в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план. С оглед на този факт, издаденото от ОСЗГ Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. попада в изключението на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ – по отношение на същия имот решението на ОСЗГ няма характеристиките на констативен нотариален акт, още повече, че в случая не е придружено със скица. С оглед на това процесът по възстановяване на собствеността не е приключил.

Съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а.

В случая удостоверение по посочените алинеи на чл.13 от ППЗСПЗЗ е налице, но липсва скица по чл.13а от ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.), когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, за установяването им се изработва помощен план, който съдържа:

1. границите и номерата на бившите имоти;

2. границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална карта (кадастрален план).

(2) Когато за урбанизираната територия няма одобрена кадастрална карта (кадастрален план), се изработва помощен план, който съдържа:

1. границите и номерата на бившите имоти;

2. границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях.

(3) Неразделна част от помощния план по ал. 1 и 2 са регистърът на бившите имоти и регистърът на съществуващите имоти.

(4) Границите на бившите имоти се установяват въз основа на:

1. съдебно решение, неделима част от което е скица на имота или други допустими доказателства по делото;

2. кадастрален план, комасационен план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди образуването на ТКЗС и ДЗС;

3. аерофотоснимки, дешифровъчни фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкети за създаване на регистъра на бившите имоти.

Съгласно ал.5 на същата разпоредба (доп. - ДВ, бр. 45 от 2008 г.), плановете по ал. 1 и 2 се изработват от лица, придобили правоспособност по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и се разглеждат и приемат от комисия, назначена от кмета на общината, в състав: представители на службата по кадастъра, на общинската служба по земеделие и на техническата служба на общината. Изработването на плановете се възлага служебно от кмета на общината или от заинтересуваните собственици. В случаите, когато изработването на плановете е възложено от заинтересуваните собственици, разходите са за тяхна сметка.

Съобразно чл.13а, ал.6 от с.з. приетите по реда на ал. 5 планове се съобщават от общинската администрация на заинтересуваните лица:

1. с обявление, обнародвано в "Държавен вестник" - когато обхватът на плановете е по-голям от 50 имота, и разгласяване чрез средствата за масово осведомяване и се излагат на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството; обявлението се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от приемането на плановете;

2. по реда на ГПК - когато обхватът на плановете е до 50 имота.

Разпоредбата на ал.7 на същия член регламентира, че в 30-дневен срок от съобщаването по ал. 6 заинтересуваните лица могат да направят писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на общината.

Съобразно чл.13а, ал.8 ППЗСПЗЗ в 30-дневен срок след изтичането на срока по ал. 7 комисията по ал. 5 разглежда постъпилите писмени искания и възражения и взема решение за изменение на плановете и документацията към тях на базата на основателните искания и възражения, както и поради несъответствия, непълноти или грешки, които е констатирала. За решенията си комисията съставя протокол.

Съгласно ал.9 на същата разпоредба, приетите възражения по плановете и документацията в съответствие с решенията на комисията се нанасят от изпълнителя в срок, определен от нея, но не по-дълъг от 30 дни.

В ал.10 е регламентирано, че техническите изисквания към плановете по ал. 1 и 2 и условията за приемането и контрола им се определят със заповедта по чл. 13, ал. 7, а съгласно ал. 11 от същата разпоредба, след влизането в сила на решението по чл. 11, ал. 1 имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта.

От така посочената нормативна уредба от ППЗСПЗЗ е видно, че за издаване на скица на имота и приключване на реституционната процедура по отношение на имот в урбанизирана територия следва да се извършат значителен по обем и обхват дейности. В случая по делото не са представени доказателства, че същите са извършени и имотът е окончателно възстановен. Едва след влизане в сила на решение по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ имотът се попълва в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта. Липсват доказателства по делото, че описаното в чл.13а от ППЗСПЗЗ производство е проведено. В ИМ липсват твърдения, че органи на общината неоснователно не са провели това производство. С оглед възможността заинтересованите собственици сами да възложат изработването на план, не може да се твърди, че е налице бездействие от страна на кмета на общината.

С оглед на горното твърденията в ИМ, че общината не е нанесла възстановен имот в кадастъра са явно неоснователни. Такъв имот се нанася в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта след провеждане на специално производство, за което в настоящия случай няма данни да е проведено. С оглед непровеждането му няма как имотът да е нанесен в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта, и няма как съответния план с нанесен имот да е предаден на АГКК.

Освен това съдът съобразява следното:

От приложения приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г. /л.212/ е видно, че на същата дата Община Плевен предава на СГКК помощни планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на [населено място], определени с подробен устройствен план, копия от регистри /разписни списъци/, както и регистри /разписни списъци/ към Помощни планове за възстановяване на правото на собственост. Имотът на ищеца не е определен с подробен устройствен план, поради което общината явно не е подала нищо за него, което е видно и от представените от ищеца доказателства.

С оглед на горното, Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ Плевен, за което няма и данни да е изпратено на Община Плевен, не следва да бъде изпращано от нея на АГКК, доколкото не представлява акт за собственост. Посочената скица №574/30.09.1994 г. не отразява действително съществуващ имот, определен с граници и съседи, поради което също не е било налице задължение същата да бъде изпращана от ответника на АГКК. Видно от приемателно-предавателен протокол от 02.09.2005 г., Община Плевен предава на СГКК помощни планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в границите на [населено място], определени с подробен устройствен план, копия от регистри /разписни списъци/, както и регистри /разписни списъци/ към Помощни планове за възстановяване на правото на собственост. Същите са предадени от служителите на СГКК на представител на фирмата, която ще изработи КККР.

Следва също да се посочи, че към датата на постановяване на Решение на ОСЗГ – [населено място] № 18-168/01 от 12.01.2005 г., не е била в сила посочената в ИМ разпоредба на чл.36, ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри /отм./, както и самата наредба, от която тази разпоредба е част, доколкото тя е издадена на дата, последваща датата на решението на ОСЗГ. Към момента на постановяване на това решение е била в сила Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - обн., ДВ, бр. 71 от 14.08.2001 г., в сила от 14.08.2001 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., отм., бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. В тази наредба аналогична на разпоредбата на чл.36, ал.1 от Наредба № 3 е чл.40, ал.1. Понастоящем същото задължение на общините е посочено в 30, ал.1 от действащата НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Във всички тези наредби в следващата ал.2 на съответните членове /посочени по-горе/ е предвидено, че Министерството на земеделието, храните и горите /наименованието на това министерство се е променяло, но не и задължението му/ по същия ред и в същите срокове предава на АГКК актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ собственост - в цифров и графичен вид. Ето защо независимо от обстоятелството, че процесният имот попада в урбанизирана територия, доколкото същият е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, задължението да предаде съответните карта и регистър е на МЗХГ, а не на общината, в която се намира той. Дори имотът да беше надлежно окончателно възстановен, не Община Плевен, а съвсем различна институция е следвало да предаде на АГКК актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост. Поради това няма как общината да е бездействала, както е посочено в ИМ, тъй като нормативно установеното задължение за действие е на друг орган.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице твърдяното с исковата молба бездействие от страна на Община Плевен във връзка с реституцията на процесния имот, включително соченото непредаване на Решение №18-168/1 от 12.01.2005 г. на ОСЗГ на СГКК, както и скица № 574/30.09.1994 г., респективно не е налице и причинно-следствена връзка от такова с претендираните имуществени и неимуществени вреди.

Наред с това следва да се посочи, че имуществени вреди биха били налице в случай, че след завършване на реституцията не е осигурено безпрепятственото владеене и ползване на имота. В случая реституцията, както бе посочено по-горе, не е приключила.

Назначената СИЕ надлежно изчислява размера на тези вреди, но с оглед липсата на окончателно реституционно решение съдът намира, че такива не са настъпили.

Не са налице и доказателства, обуславящи уважаване на претенцията по отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди. От една страна, както вече беше посочено, съдът намира, че исковата претенция не е доказана по основание. От друга страна, макар и от приложените ЕР на ТЕЛК да е видно, че ищецът е с определен ВСУ – първоначално 92 % без чужда помощ, а след това и понастоящем – 95 % със чужда помощ, липсват каквито и да е доказателства, че тези увреждания на здравето се дължат на твърдените с исковата молба стрес, безсилие, несигурност, както и масивен инфаркт, получени в резултат на бездействието на ответника, т.е. не е налице причинна връзка, а доколкото бездействие от страна на общината не е налице, то не са настъпили и посочените в ИМ вреди.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е вярно твърдението, че с Решение № 4 от 02.11.2007 г. на Районен съд - гр. Плевен по първа фаза на съдебна делба са признати по съдебен път границите на [имот номер] и са подробно описани в решението. В същото характеристиките на имота са посочени така, както и в решението на ОСЗГ.

Липсва противоречие между удостоверение, подписано от главния архитект на [населено място] по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ с изх. № ТСУ и С - 94 - Л - 220/28.12.2004 г. /л.л.48-49/ и удостоверение ТСУ и С - 11 - 101 - 2 от 26.02.2009 г. /л.34/, също подписано от главния архитект. В първото се сочи, че имот пл. № 10643 е бивш, което означава, че в момента на издаване на удостоверението не съществува, а във второто – че същият имот е по Помощен план с границите и номерата на бившите имоти, което също означава, че в момента на издаване на удостоверението не съществува.

В писмо № 94 - Л - 39/01.10.2020 г. от инспектората към министерство на правосъдието не е записано, че изпълнителното дело е прекратено поради липса на отразяване на [имот номер] в КККР на [населено място] по вина на Община Плевен. В същото писмо липсва произнасяне по чия вина е липсата на отразяване на имота.

Твърдението, че в Постановление № 141/2021 г. на Апелативна прокуратура - В. Търново се приема, че е извършено престъпление по чл. 209 от Наказателният кодекс, за което обаче досъдебно производство не може да бъде образувано поради факта, че наказателната отговорност е погасена поради давност, е неоснователно. Видно от същото постановление /л.л.30-31/, след подробно описание на фактите се приема, че липсва престъпление.

Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1247 от 2018 г., 1-во ГО на ВКС няма връзка с настоящето, доколкото по това дело е бил наличен предходен нотариален акт за собственост, с посочени граници на имота, какъвто не е настоящият случай.

Вярно е, че кадастралната карта и кадастралните регистри имат само оповестителен характер /действие/, без да създават, изменят или погасяват вещни права, но Решение № 18-168/1 от 12.01.2005 г. за възстановяване на правото на собственост на [имот номер] в кв.424, м.Стража - [населено място] на наследници на Л. В. Т. във възстановими стари реални граници на незастроената част на [имот номер] от 4.873дка няма вещно правно, конститутивно действие за правото на собственост, доколкото не е придружено от скица по чл.13а от ППЗСПЗЗ и не е издадено на основание чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Същото е издадено на основание чл.18ж, ал.1 и 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ.

Липсва соченото непозволено увреждане в делбените производства. Съдебната делба и в частност публичната продан са се провалили по причина, че имотът не е окончателно възстановен съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Настоящият съд не може да прави преценка какъв би бил изходът на предявения иск по чл. 108 от ЗС в PC-Плевен за прекратяване неправомерното владение на имота от други лица, които не са собственици, доколкото този иск е подсъден на гражданските съдилища.

Липсва служебно задължение на Община Плевен да изпълнява процесното решение на ОСЗГ. Със същото, както е посочено по-горе, не е приключена реституционната процедура.

С оглед липсата на вреди не следва да се обсъжда наведеното възражение за давност, доколкото същото следва да се обсъди само при доказани незаконосъобразно бездействие, настъпили вреди и връзка между бездействието и вредите. В случая тези три предпоставки не са налице.

С оглед на изложеното, исковете срещу Община Плевен в допустимата им част следва да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция за лихва.

При този изход от производството ищецът Л. Д. Л. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ••• следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Плевен направените разноски за изготвяне на съдебно-икономическата експертиза, доколкото с оглед разпоредбата на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ възнаграждението на вещото лице за изготвяне на заключението е заплатено от бюджета на съда. Същото е в размер на 477,55 евро.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.4 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд - Плевен, втори състав