Решение № 162 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Свищов по дело № 42/2026 г.

Производството е по искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД. Ищецът „Т. ЕАД, ЕИК ••••••••••, седалище и адрес на управление ••••••••••••, представляван от Н.Г.С. – Изпълнителен директор и А.Ч.Д.- Изпълнителен директор, заедно, чрез пълномощника юрисконсулт С. С., твърди, че с ответника Е. Ц. Б. има сключен договор за потребителски кредит № 7053607258 от 12.06.2024 г. По силата на договора заемодателя му предоставил сумата от 7185,03 лева, от които 5000 лева преведени по сметка на кредитополучанеля и 2185,03 лева-по сметка на застрахователя по избрани от него застрахователнипремии. Съгласно посочения договор длъжникът се задължил да върне сумата от 14560,57 лева/ 7444,70 евро/, включваща главница и лихва, на 47 погасителни вноски, в срок до 15.05.2028 г. Съгласно договора в случай, че длъжникът забави заплащането на падеж на 3 погасителни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на основание чл.16, ал.2 от договора, при което длъжника дължи главницата, дължимата до момента договорна лихва. Така на 21.05.2025 г. кредитът е обявен за предстрочно изискуем. Длъжникът не предприел действия по заплащане на дължимото, като сумата, която дължи е в общ размер на 8366,77лева, включваща непогасената главница, договорна лихва, обезщетение за забава. За посочената сума, ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 511/2025г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 307/26.06.2025г. и изпълнителен лист. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение е получена на 13.11.2025 г., подадено е възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца „Т. ЕАД сумата в размер на 8366,77 лв. /4277,86 евро/, от които: 6844,59 лв./3499,58 евро/- главница, 1410.33 лв./721,09 евро/- договорна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 21.05.2025 г., 111,85 лв./57,19 евро/- обезщетение за забава за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (24.06.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото взема становище, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът Е. Б., чрез адв. М. М. е подала писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави възражение за нищожност на процесния договор за паричен заем,сключен с „Т. ЕАД на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1,т.9 от ЗПК. Счита се, че договорът е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушено изискването същият да е написан по ясен и разбираем начин. Твърди се, че не е ясно в случай, че застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя, как този разход е включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не е отразен в ГПР. Сочи се, че всички вноски по застрахователна програма представляват съществени услуги по усвояването и управлението на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Заявява се, че застрахователните премии е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, както и че с включването на тези разходи под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в случая ГПР е некоректно посочен и в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на действителния ГПР – чл. 11 ал. 1т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 511/2025 г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Т. ЕАД, ЕИК •••••••••• е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Е. Ц. Б. с ЕГН ••••••••••- ответник по настоящото дело за дължими суми и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите 6 844,59 лева (шест хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки)- главница; договорна лихва в размер на 1410,33 лева (хиляда четиристотин и десет лева и тридесет и три стотинки) за периода от 15.12.2024г. до 21.05.2025г.; обезщетение за забава в размер на 111,85 лева (сто и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки) за периода от 15.12.2024г. до 12.06.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 217,34 лева (двеста и седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки)- разноски по делото, от които 167,34 лева - ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 1495/ 16.12.2025 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като в законоустановения срок длъжникът е подал възражение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 7053607258, сключен на 12.06.2024 г. между „Т.“ ЕАД и Е. Ц. Б., по силата на който ответното дружество „Т.“ ЕАД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 5000 лева. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.3 от договора. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищеца е заявил желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховки, предлагани от кредитора, действащ като застрахователен агент на "Кардиф Животозастраховане, Клон България"КЧТ и "Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ и същите обработват личните му данни. В изпълнение на което й била отпусната и сумата в размер на 1715,50 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“, и застрахователна премия „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ в размер на 469,53 лева като така общият размер на кредита възлизал на 7185,03 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 41,12 % и годишен процент на разходите – 49,46 %. Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 14 560,57 лева. Договорено било заемът да се върне на 47 равни, месечни, погасителни вноски, 46 от които в размер на 309,79 лева, и една вноски в размер на 310,23 лева, в срок до 15.05.2028 г. Не се спори, че ответникът е усвоил сумите по кредита. С клаузата на чл. 9.4 било договорено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Съгласно чл. 16.2 от договора при пълно или частично просрочие при изплащането на 3 (три) поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от дата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на Потребителя започва да се начислява законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. В този случай, предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани, предизвестия или друга. Видно от представяния стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат с параметрите на договора, в това число и ГПР. Видно от приетия като доказателство писмен документ Застраховка на кредитополучатели - Информационен документ за застрахователен продукт "Защита на кредита" и "Защита на сметките" е застраховка за обезпечение на потребителски кредит, отпуснат от Т. ЕАД и предоставя на застрахованите лица закрила при настъпване на рисковете изброени по-долу, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Представена е подписана от ответника Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т." ЕАД и Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" и "Програма за превенция на здравето", предоставена от Medigutde International, с която удостоверила, че получила Информационен документ за застрахователния продукт и информацията съгласно Кодекса за Застраховането по отношение на Застрахователя, Застрахователния посредник и застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" . Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Т.“ ЕАД. Видно от Сертификат № 170536072582024 за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т." ЕАД и Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International, Застрахован по застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките", и Ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" и "Програма за превенция на здравето", е ответницата Е. Ц. Б.. Описани в таблица са застрахователни покрития, застрахователната сума и лимити, ползващо лице. Посочено е, че срокът на застраховката е равен на срока на Договора за потребителски кредит (ДПК). Посочено е още, че обща дължима сума по застрахователна програма "Защита на кредита" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т." ЕАД и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от MediGuide International: Застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0, 730% от размера на ПРК, умножен по продължителността на кредита в месеци. В Общата дължима сума са включени: дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0, 676% от ПРК, данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставяна от MediGuttfe International. Застрахователна премия е в размер на 9,99 лева месечно, като в нея не е включен данък върху застрахователната премия в размер на 0,08 лева. Премията се заплаща еднократно при отпускане на кредита, като месечният й размер се умножава по продължителността на кредита в месеци. Еднократна застрахователна премия за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" заедно с еднократна такса "Второ медицинско мнение" и "Програма за превенция на здравето" е 2171,87 лева. Данък върху еднократната застрахователната премия е 2,52 лева. Обща еднократна дължима сума: 2185,03 лева. Представени са и Общи условия за застрахователни програми "Защита на кредита" и "Защита на сметките" и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение" с дата 12.06.2024 г. Представено по делото е уведомление за предсрочна изискуемост от 07.05.2025 г. ведно с обратна разписка, с което кредитора уведомява длъжника за неизпълнение на задължението му за заплащане на вноски с падеж 15.12.2024 г., 15.01.2025 г., 15.02.2025 г., поради което обявява задължението му по кредита за изцяло и предсрочно изискуемо. Уведомлението достигнало до ответника на 21.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне. От приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно, се установява, че към датата на входиране на Заявлението по чл.417 от ГПК - 25.06.2026 г. за покриване на задълженията по процесния кредит е постъпила сума в размер на 1 562,27 лв. Плащанията са направени в периода 29.07.2024- 10.12.2024 г. чрез вноска на каса в „Офис Свищов 2”. ВЛ е заключило, че неплатената главница по договора е в размер на 6844,59 лева, неплатена договора лихва за периода от 15.12.2024 г. до 21.05.2025 г. в размер на 1410,33 лева и неплатено обезщетение за забава в размер на 111,86 лева, за периода от 15.07.2024 г. до 21.05.2025 г.. Посочено е в заключението, че общ размер на задължението по процесния кредит към датата на подаване на Заявление по чл. 417 от ГПК – 24.01.2025 г. е в размер на 8048,98 лева, както и че към датата на получената справка от ищеца – 09.06.2026 г. за изготвяне на заключението няма промяна в задължението по процесния кредит. ВЛ е посочило, че на 12.06.2024 г. сумата по процесния кредит 5000 лева е преведена по банковата сметка на ответницата по делото. На 13.06.2024 г. сумата е изтеглена от Е. Б.. ВЛ е заключило, че застрахователните премии по сключените застраховки към процесния договор са по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ 1715,50 лева, преведени на 18.07.2024 г. и и застрахователна премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ 469,53 лева , преведени на 18.07.2024 г. Размерът на застрахователните премии са включени в размера на дължимата главница. Така общият размер на кредита съгласно чл. 7.1. е 7185,03 лева, което е посочено като главница в погасителния план. ВЛ е посочило, че при изчисляване на посо(ения в процесния договор ГПР в размер на 49,46 % не са включени сумите по застраховките „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ за 1715,50 лева и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ за 469,53 лева. В съдебно заседание ВЛ Д. заяви, че поддържа заключението. Прави корекция в заключението на страница 7, отгоре общият размер на задълженията е записала 8048,94 лева – 8366,45 лева, която сума е посочена на страница 4 и страница 5 и тя се равнява на сумата, посочена в исковата молба. На страница 6 ГПР е изчислен в размер 48,76 % без в него да са включени застрахователните премии. ВЛ заяви, че не може да отговори конкретно ако главницата бъде 7185,03 лева, вместо 5000 лева, какъв ще бъда ГПР, но при всяко положение ГПР ще се вдигне над 50 %. В момента е направила изчисление и се получава ГПР – 53,48 %, ако в сумата бъдат включени и застрахователните премии. При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е да докаже валидно облигационно отношение с ответника, включително да докаже основанието, на което се дължи процесната сума, представляваща застрахователна премия, а именно наличието на валидна договорна клауза, уреждаща дължимостта на оспорената застрахователна премия, както и неизпълнението на договора. Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест за установяване сочените от него основания за нищожност на процесния договор и на клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователна премия - противоречието им със закона и неговото заобикаляне. Основателността на иска, с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД по договор за потребителски кредит № 7053607258 от 12.06.2024 г., сключен между ищеца и ответницата, тъй като е за реално изпълнение, е обусловен от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита на сочените основания и размера на всяка една от претенциите си. По делото се установи по безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни отношения, основани на подписания от тях договор за потребителски кредит за сумата 5000 лева, които ответникът е получил, за което обстоятелство няма спор между страните. Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъдат сключени застраховки, по които премиите възлизат в общ размер на 2185,03 лева, която сума била включена към главницата и така общата дължима сума на потребителя била в размер на 7185,03 лева, разсрочена на 47 погасителни месечни вноски, видно от погасителния план. Видно от договора за потребителски кредит, в чл. 9.1 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 41,12% фиксиран годишен лихвен процент по заема, а ГПР е определен в размер на 49,46 %. Процесният договор съдържа погасителен план, в чл. 11.2. от същият, като е посочена всяка от 47 - те погасителни месечни вноски, размера и падежа. Ищецът установи основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания. Установи се съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца парични суми представляващи главница и лихва по процесния договор за кредит. Установи се, че по делото, че вземането по договор за потребителски кредит № 7053607258 от 12.06.2024 г., е предсрочно изискуемо от 21.05.2025 г., за което длъжникът е уведомен, видно от приложеното известие за доставяне. Спорен по делото е въпроса относно недействителността на процсесния договор за кредит, за което е наведено възражение от страна на ответника, като основното е за недействителност на договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на ГПР. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са предварително, т.е. те са дължими само за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнителни възнаграждения в размери, близки до главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 3 ПК, тези клаузи са нищожни. В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т." ЕАД, с оглед което е следвало да заплати и застрахователни премии в общ размер на 2185,03 лева, която сума му била отпусната от ответното дружество и така реално към главницата от 5000 лева била прибавена и сумата за премиите. Или главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР, което се установява от заключението на ВЛ. Макар застрахователното правоотношение да е посочено за незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща действителните разходи по основния договор. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите, освен цифрово изражение следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената разпоредба от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. В настоящия случай, това не е изпълнено, поради невключване на застрахователната премия по „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 1715,50 лева, и застрахователна премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 469,53 лева, като разход по договора за потребителски кредит, каквато е по смисъла на закона, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не като част от главницата, независимо, че така е посочена в договора, което не се спори от ответника. При сключването на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на застрахователни премии като част от главницата по кредита, платима разсрочено с дължимите месечни вноски, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора, заложено в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Следва да бъде отбелязано и че по делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на,, Т." ЕАД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали ,,Т.“ ЕАД е обвързан към "Кардиф животозастраховане" АД, Париж чрез клона си,, Кардиф Животозастраховане, Клон България застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги - чл. 313, ал. 2 КЗ. С оглед горното следва, че процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, е недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответницата е внесла по кредита сума в размер на 1562,27 лева. Чистата стойност на кредита възлиза на 5000 лева /главница/, от която сума следва да бъде приспадната внесената в размер на 1562,27 лева, и остава дължима в размер на 3437,73 лева /1757.68 евро/ за главница. Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 3437,73 лева /1757.68 евро/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, като над тази сума до претендираните 6844,59 лева /3499,58 евро/ - главница, като и за сумата от 1410.33 лв./721,09 евро/- договорна лихва за периода от 15.12.2024 г. до 21.05.2025 г. и 111,85 лв./57,19 евро/- обезщетение за забава за периода от 15.12.2024 г. до 12.06.2025 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200,43 евро (85,56 евро - ДТ, 102.26 евро -юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 2 от Наредбата за предоставяне на правна помощ и 300 евро - възнаграждение за вещо лице), съразмерно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата е претендирала адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, което съдът определя в размер на 204,52 евро с ДДС. Съдът намира, че същото е справедливо с оглед наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на предявения иск, съобразен с цената на установителния иск, фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания – едно съдебно заседание, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищеца, а е депозирано писмено становище. Адвокатското му възнаграждение е съобразено с процесуалната защита по исковата молба. Съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в тази наредба, поради което намира, че с оглед реално положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца, определеното общо възнаграждение в размер на 204,52 евро с ДДС се явява справедливо. Същото съразмерно отхвърлената част на иска възлиза в размер на 120,49 евро с вкл. ДДС и в този размер следва да бъде присъдено. По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението в размер на 120,49 евро с ДДС, съразмерно отхвърлената част от иска, следва да бъде заплатено в полза на адв. М. М.- АК П.. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 45,66 евро, съразмерно уважената част от иска. Водим от горното, съдът