Решение № 1991 от 29.9.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 363/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „А.” ЕООД с ЕИК: 119545275, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [жк] з. от б. •••, представлявано от у. С. М. Ч., подадена против Решение № 149 от 26.05.2026 г., постановено по АНД № 119/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 867691-F862227 от 29.12.2025 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „А.” ЕООД, за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, и „А.” ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро. В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че: съдът не е обсъдил релевантните възражения на жалбоподателя; в мотивите на решението няма произнасяне относно искането за назначаване на експертиза; в процедурата по издаване на НП не е спазено изискването по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което не е съобразено от Районния съд; първоинстанционният съд е следвало да обсъди казуса в контекста на § 19 от ЗР към ЗИД на ЗВЕРБ /обн., ДВ, бр. 65 от 2025 г./; Районният съд не е съобразил, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като административнонаказващият орган е приложил санкционна последица, която към релевантния момент законът изрично е изключвал; налице са обективни икономически фактори за установеното нарушение; касае се за маловажен случай на административно нарушение, което изключва налагането на имуществена санкция. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита първоинстанционното решение за правилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура - Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, за което законосъобразно му е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер; направил е извод, че в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да обосноват отмяна на НП; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; счел е, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Видно от установената по делото фактическа обстановка, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, на 01.10.2025 г. е била извършена проверка на търговски обект – с. „М.“, находящ се в [населено място], [улица]до б. •••, стопанисван от „А.“ ЕООД. За целта, от органа по приходите е бил изпратен имейл до посочен от дружеството електронен адрес в информационните масиви на НАП ([електронна поща]), с електронно подписана „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища“, списък със стоки и таблица в Excel. В поканата подробно е било описано да бъде предоставена информация за ценови равнища на посочени в приложен списък стоки, която да се представи за датите - 11.08.2025 г. и 01.10.2025 г. На 01.10.2025 г. органи по приходите са извършили посещение на търговски обект с. „М.“, находящ се в [населено място], [улица]до б. •••, където на представител на проверяваното дружество е била връчена и подписана изпратената в имейла покана, като за извършените действия е бил съставен Протокол за извършена проверка в обект Сepия АА № 0144190 от 01.10.2025 г. Изисканите от лицето данни са били получени в определения срок. При анализа на данните е било установено повишение на цените към 01.10.2025 г., спрямо 11.08.2025 г. на общо 39 продукта, като повишенията за различните продукти варирали от 3,36 % до 33,38 %. На 17.10.2025 г. е било изпратено ново искане до задълженото лице, за изясняване на факти относно повишение на цени на стоки по приложен списък, като е било извършено и посещение на ТО, където е било връчено и на хартия подписано изпратеното в имейла „Допълнително искане за поясняване на причините за необоснованото покачване на цените“ и таблица за попълване. В таблицата се изисквали данни за % промяна доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори; били са изискани документи и други доказателства (фактури и писма от доставчици) относно причините за повишението на цените на продуктите. За извършените действия е бил съставен Протокол за извършена проверка в обект Серия АА № 0179413 от 17.10.2025 г. При анализа на данните е било установено следното: по-голямо процентно завишение на продажна цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. на седем продукта, между които и КАШКАВАЛ КРАВЕ НАРОДЕН ДАР 200 гр. по БДС, който бил с продажна цена към 11.08.2025 г. – 4,39 лева и продажна цена към 01.10.2025 г. - 4,89 лева; доставната му цена към 01.08.2025 г., съгласно фактура № 0000166403/12.08.2025 г. била 2,69 лева, а доставната му цена към 01.10.2025 г., съгласно фактура № 0000166790/11.09.2025 г. била 2,90 лева. Констатирано е било увеличение на доставната цена със 7,81 % и увеличение на продажната цена с 11,39 %, или повишение на продажната цена с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена. За установеното срещу „А.“ ЕООД е съставен АУАН № F862227 от 03.12.2025 г., в който е посочено, че: от събраните в хода на проверката доказателства и предоставените от лицето данни и обяснения не са били установени други фактори за повишение на продажната цена, освен повишението на доставната цена; търговецът не е предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на посочените стоки; от констатираните факти и обстоятелства е било прието за установено, че увеличението на продажната цена на КАШКАВАЛ КРАВЕ НАРОДЕН ДАР 200 гр. по БДС не е обосновано от обективни икономически фактори. Актосъставителят е приел, че на 01.10.2025 г. ЗЛ е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В графата за обяснения и възражения в акта от представителя на дружеството е било записано, че ще бъдат входирани възражения в законоустановения срок. Актът е бил връчен на упълномощено лице на 03.12.2025 г. На 08.12.2025 г. от управителя на дружеството е подадено възражение против съставения АУАН, в което подробно е отразено становището му. Посочено е, че: не е извършено нарушение; дружеството е имало извънредни разходи във връзка с изпълнение на нормативните изисквания на ЗВЕРБ относно адаптацията на услугите – промяна на софтуера и съоръженията за отчитане; всички допълнителни разходи са били с обективен характер и извън волята на търговеца. Въз основа на съставения АУАН, на 29.12.2025 г. е издадено процесното НП. С оглед установените по делото факти, изводите на Районния съд, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения и че по делото е установено, че търговското дружество е извършило процесното административно нарушение, са обосновани и правилни. В процесното НП административнонаказващият орган е приел подаденото от санкционираното дружество възражение срещу съставения АУАН за неоснователно, поради което не се споделя твърдението на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Не се споделя и твърдението, свързано с не произнасяне в мотивите на решението относно искането за назначаване на експертиза. Съдът се е произнесъл по искането за назначаване на експертиза с мотивирано определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.04.2026 г., поради което не дължи повторно произнасяне в решението. В съставения АУАН и издаденото НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Съгласно посочената разпоредба, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г., което е изрично предвидено с ал. 2 на същата разпоредба. При нарушаване на тази императивна забрана, с нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ законодателят е предвидил санкциониране на юридическите лица, на които се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв., и размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че продуктът КАШКАВАЛ КРАВЕ НАРОДЕН ДАР 200 гр. по БДС е бил с по - голямо процентно завишение на продажна цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г., от процентното завишение на доставната му цена за същите дати. По делото е установено по несъмнен начин, че към 11.08.2025 г. доставната цена на горепосочения артикул е била 2,69 лева /съгласно фактура № 0000166403/12.08.2025 г./, а към 01.10.2025 г. е била 2,90 лева /съгласно фактура № 0000166790/11.09.2025 г./. Продажната цена на същия продукт към 11.08.2025 г. е била 4,39 лева, а към 01.10.2025 г. – 4,89 лева. Увеличението на доставната цена е със 7,81 %, а увеличението на продажната цена е с 11,39 %. Повишението на продажната цена с по-голям процент спрямо повишението на доставната цена, попадащо в периода по чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, обосновава извод, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е извършено. Относно доводът за наличие на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, следва да се има предвид следното: Съгласно посочената норма, обективни икономически фактори са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. По делото се твърди, че повишението на продажната цена на посочените в АУАН стоки се дължи на увеличени разходи за закупуване на стоките; увеличение на енергийните разходи на дружеството, частично увеличаване на разходите за вътрешнофирмен транспорт; извънредни разходи във връзка с изпълнение на нормативните изисквания по ЗВЕРБ. В хода на проверката е била изискана информация за 101 групи продукти; за 39 продукта е било установено повишение на цените към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г., за 7 продукта от които е установено по – голямо процентно увеличение на продажната цена спрямо това на доставната цена. Логически обосновано би било увеличението на горепосочените разходи на дружеството, което се изтъква като основна причина за повишението на продажната цена, да засегне цените на всички стоки, а не само на седем от проверяваните продукти, което налага извод за неоснователност на наведеното от дружеството възражение. Неоснователно е и твърдението на дружеството, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди казуса в контекста на § 19 от ЗР към ЗИД на ЗВЕРБ /обн., ДВ, бр. 65 от 2025 г./. С разпоредбата на § 19 от ЗР към ЗИД на ЗВЕРБ е въведено ограничение за органите по чл. 57 от ЗВЕРБ, които са органите, компетентни да прилагат принудителни административни мерки. А в настоящия казус предмет на контрол е наказателно постановление, издадено от длъжностно лице, оправомощено от административнонаказващ орган, чиято компетентност е регламентирана в чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВЕРБ. Съобразен с доказателствата по делото е и изводът на Районния съд, че в настоящия случай не се касае за маловажен случай на административно нарушение. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният жалбоподател е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. Неспазването на законовите норми, свързани с определянето на цените, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е търговското дружество да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗВЕРБ. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /равностойни на 130 лева/, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен