Решение № 18743 от 6.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47605/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е предявило иск по чл. 411 КЗ срещу “ЗД Бул Инс” АД за сумата от 2080,77 лева - вземане за платено застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски за щети, нанесени върху л.а. “А*” с рег. № В ••, обект на сключен с ищеца договор по застраховка “каско”, които щети са нанесени при ПТП от 08.03.2024 г. около 20:25 ч. в гр. Варна в к.к. “Св. Константин и Елена” по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът и във връзка с което събитие при ищеца е образувана щета № 44010312401515, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (30.09.2025 г.) до окончателното плащане. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. Ищецът претендира вземане, формирано от стойността на платеното застрахователно обезщетение и разноски при определянето му. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, като оспорва водачът на л.а. “О••” с рег. № В •• да има вина за настъпване на твърдения пътен инцидент. Възразява, че не е налице причинно - следствена връзка между щетите върху л.а. “А••“ с рег. № В •• и твърдяното ПТП. Оспорва претенцията и като завишена по размер, като възразява, че към датата на твърдяното събитие автомобилът не е бил в гаранционен срок и не следвало да се ремонтира в официален сервиз. Обезщетението следвало да се определи по средни пазарни цени при влагане на алтернативни части и съгласно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ. Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вреди. Съдът приема за установено, че на 08.03.2024 г. около 20:45 ч. водачът на л.а. “О••” с рег. № В •• е предприел маневра за движение на заден ход за паркиране на паркинг на площад “Приморски” в к.к. “Св. Константин и Елена”, вследствие на което поради недостатъчен контрол върху автомобила ударил паркирания л.а. “А*” с рег. № В ••. Горните изводи съдът основава на показанията на двамата разпитани като свидетели водачи на МПС – участници в произшествието, както и на приетото без възражения от страните заключение по съдебно - автотехническата експертиза, което се кредитира от съда съгласно чл. 202 ГПК. Свидетелят В. П. посочва, че през зимата на 2024 г. в гр. Варна е спрял управлявания от него л.а. “А*” с рег. № В •• на паркинг в комплекса “Св. Константин и Елена”. Докато свидетелят се намирал извън автомобил си, разговаряйки с едно момче, друг автомобил, управляван от негов приятел, ударил автомобила на свидетеля. Другият автомобил бил “О••”. Водачът на последния автомобил се движел на заден ход и не видял видял автомобила на свидетеля, защото било тъмно, като с теглича бутнал бронята на автомобила на свидетеля. Нанесените вследствие на процесното събитие щети върху автомобила на свидетеля били върху преден халосен, решетка отпред вдясно и продупчване на решетката от удара с теглича. С другия водач съставили протокол за ПТП, като между тях нямало спор за това кой е виновен за произшествието. При предявяване на двустранния констативен протокол за ПТП, приет като доказателство по делото, свидетелят потвърждава, че същият отговаря на съставения при произшествието документ, като свидетелят посочва, че той е попълнил колона “Б” и е положил подписа си на участник № 2. Свидетелят Г. М. посочва, че е участвал в ПТП през 2024 г. в района на гр. Варна. Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието в курорта “Дружба - Свети Константин и Елена” на паркинг. Свидетелят се движил назад за паркиране и управлявал автомобила с ниска скорост. С теглича на управлявания от него автомобил ударил намиращия зад него паркиран автомобил. По управлявания от свидетеля автомобил нямало щети, а на другия автомобил била увредена бронята. Полицията не била уведомявана за случая. С другия водач, с когото били приятели, подписали двустранен протокол, като свидетелят признал вината си за настъпване на пътния инцидент. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно съобщения от тях механизъм на събитието, като същите са последователни и взаимно се допълват. Съобщеното от свидетелите се подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП (л. 13). Макар двустранният констативен протокол да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП), то отразеното в него съответства на останалите доказателства – заключение по съдебно - автотехническа експертиза, прието без възражение от страните, което се кредитира от съда, и свидетелски показания. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на “О••” с рег. № В •• е допуснал нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водача на “О••” с рег. № В •• е ответникът. Не се спори също така, че към датата на произшествието л.а. “А••“ с рег. № В •• е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица № 440124031009995, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие л.а. “А••“ с рег. № В •• е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 2065,77 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ. Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл. 386, ал. 1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл. 386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. “А••“ с рег. № В •• по средни пазарни цени към датата на събитието при влагане на нови части, възлиза на сумата от 1822,81 лева. Съдът възприема посочената стойност като релевантна, защото ремонтът следва да се извърши с нови части предвид правилото по чл. 400, ал. 2 КЗ, съгласно което при определяне на застрахователно обезщетение не се прилага обезценка. При това съдът не взема предвид определената от вещото лице стойност на щетите при влагане на алтернативни части. Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане, приета на основание чл. 273, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), вр. пар. 3, ал. 3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл. 504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение. От горното следва, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по процесната щета в размер на 1837,81 лева - дължимото застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и определен от съда съгласно чл.162 ГПК). От това следва, че искът е основателен до сумата от 1837,81 лева и следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. По разноските: Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, като при пълен размер на разноските от 1021,32 лева съгласно списък по чл. 80 ГПК, за извършването на които са представени доказателства, следва да се присъди сумата от 902,07 лева. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или от пълния размер на разноските от 311 евро за адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана разписка за получаване на сумата, се следват разноски от 36,31 евро. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Така мотивиран, съдът