Решение № 302 от 10.12.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 391/2024 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК. С обжалваното решение №100/08.05.2024г по гр.д. №363/2023г Маданският районен съд е отхвърлил предявения от М. М. Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждането на Р. Е. Д. да заплати на М. М. Д. сумата от 5000, 00 лева (предявен като частичен иск в общ размер на 24 000, 00 лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името на ищцата в обществото от изложени неверни клеветнически твърдения и обидни квалификации в жалба с вх. № 1414/03.06.2021 г. до Районна прокуратура Смолян - ТО Мадан, жалба вх. № 2740/04.10.2021 г. до Районна прокуратура Смолян - ТО Мадан, жалба с вх. № 3026/03.11.2021г. до Районна прокуратура Смолян – ТО Мадан, жалба с вх. № 878/07.04.2022 г. до Районна прокуратура Смолян - ТО Мадан, жалба с вх. № 904/19.04.2023г. до Районна прокуратура Смолян - ТО Мадан, подадени от Р. Е. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение е осъдил М. М. Д. да заплати на Р. Е. Д., сумата в размер на 800 лева представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Постъпила е въззивна жалба с вх.№2115/27.062024г от М. М. Д., чрез адв. М. О. срещу решение № 100/08.05.2024г., постановено по гражданско дело №363/2023г. по описа на районен съд – Мадан.Счита, че това решение е незаконосъобразно, неправилно и следва да бъде отменено и уважен предявеният като частичен иск.Претендира разноски.Счита, че се доказват по делото по делото фактическите твърдения, изложени от ищцата в исковата й молба относно неверни клеветнически твърдения и обидни квалификации, използвани по неин адрес от ответника по делото Р. Д. в поредица негови жалби и сигнали до органите на полицията и прокуратурата, като изброява подробно жалбите предмет на исковата молба и уточнението към нея.Твърди, че районен съд - Мадан е отхвърлил предявеният иск с аргументите, че сезирането на правоохранителни органи от страна на гражданите е тяхно право и в случай, че не се установи от субективна страна умисъл, криминализиран в съставите на гл. VIII раздел III от Особената част на НК, нито злоупотреба с право, няма основание за възникване на гражданска отговорност за вреди от деликт. Когато дават показания пред правоохранителните органи, гражданите изпълняват процесуалните си задължения по закон - да се явят след като бъдат призовани и да отговорят на поставените им въпроси, като изложат своите лични възприятия за определени факти по делото. Районният съд е приел, че поради липсата на противоправно поведение, предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан. Намира тези изводи на районния съд за неправилниСчита, че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД — кумулативно наличие на деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина.От съдържанието на изготвените от ответника жалби срещу М. Д., счита, че е видно, че същият си позволява да използва обидни думи и квалификации относно нейната личност, както и да й приписва престъпления, които не е извършила. Твърди, че ищцата е поставена в постоянно напрежение, каква ще бъде поредната жалба срещу нея и колко обяснения трябва да напише за да опровергава безпочвените обвинения на Р. Д..Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права - чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл.147 ал.1 НК.Намира, че обидните думи и действия на Р. Д. имат за цел именно да унизят честта и личното достойнство на ищцата.Твърди, че в конкретния случай в свои жалби до Районна прокуратура Смолян и Районно управление Мадан от ответника са изнесени неверни клеветнически твърдения по отношение на М. Д., оценки, обективирани в изрази, които уронват престижа, честта и достойнството на доверителката и, поради което тя е претърпяла вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името и в обществото.Поради непрестанните проверки, разпити, обяснения, разговори със служители на полицията и всякакви други служители, пред които трябва да обяснява, че са ангажирани в един лишен от смисъл проблем, ищцата е загубила нормалния си начин на живот. Денонощно мисли как ще й се отрази поредния сигнал на Р. Д., в какво ще я обвини, твърди, че е загубила съня си, не може да спи нормално. Усещането й е, че е психически „смазана" и няма сили и достатъчно концентрация, за да върши дори рутинни домакински задължения. Твърди, че ищцата страда от заболявания - инсулинозависим захарен диабет II тип, артериална хипертония III степен и ревматоиден артрит, за които й е призната 50% трайно намалена работоспособност с Експертно решение № 1073 от зае. № 092 от 06.06.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД Смолян. Твърди, че са противопоказни за заболяванията и всякакви стресови състояния, но поради упоритото и продължително противоправно поведение на ответника, тя е принудена да изживява против волята си интензивни негативни преживявания, предизвикани от неговите действия, които се отразяват особено неблагоприятно на клиничната картина на болестите й, като тези обстоятелства са потвърдени от свидетелските показания на нейната племенница и на нейния съпруг.Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение на районен съд Мадан и уважени исковете като основателни и доказани Претендира разноски В законният срок е постъпил писмен отговор от Р. Е. Д. чрез адв.Б. М., който изцяло оспорва въззивната жалба Намира, че обжалваното решение на районен съд –Мадан е законосъобразно и обосновано постановено и моли същото да бъде потвърдено Претендира разноски.Твърди, че както в исковата молба, така и сега във въззивната жалба се смесват две различни основания за търсене на отговорност за причинени вреди. Не става ясно дали подаването на жалби до прокуратурата е вредоносното деяние или се търси отговорност за клевета.Този въпрос засяга правото на защита на доверителя му и продължава да затруднява при изготвяне на отговора на жалбата.Счита, че в случая не са налице нанесени вреди, защото правомерно подадената до съответен орган жалба, счита, че не поражда такива състояния, сочени от ищцата.Сочи съдебна практика.Счита, че липсва от страна на доверителя му противоправно деяние и поради това моли да бъде отхвърлена депозираната жалба и присъдени разноските на доверителя му по делото. Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят М. М. Д., редовно призована, не се явява Вместо нея пълномощникът и адв.О. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна. Въззиваемият Р. Е. Д. се явява лично и с пълномощника си адв.М. поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение, като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски. Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законният срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В районен съд -Мадан е бил предявен от М. М. Д. против Р. Е. Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. с чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000, лева, предявен като частичен от 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психосоматичен дискомфорт, стрес, потиснатост, чувство на унижение, чувство на дискредитиране на името на ищцата в обществото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, в резултат на изложени неверни клеветнически твърдения и обидни квалификации в жалба с вх. № 1414/03.06.2021 г. до Районна прокуратура – ТО Мадан, Жалба вх. № 2740/04.10.2021 г., Жалба с вх. № 3026/03.11.2021г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, жалба с вх. № 878/07.04.2022 г. до Районна прокуратура – ТО Мадан, жалба с вх. № 904/19.04.2023г. до Районна прокуратура - ТО Мадан, всички те депозирани от Р. Е. Д..В исковата молба твърди, че ищцата М. Д. е била подложена на емоционален и психически тормоз от ответника, който постоянно депозирал жалби срещу нея, в които я клевети, обижда, уронва достойнството и доброто име, с което ищцата се ползвала в обществото. С разпореждане №665/17.10.2023г по гр.д. №363/2023г Маданският районен съд е оставил без движение исковата молба, тъй като не става ясно с така формулирания петитум кои са конкретните деяния, за които ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от ответника Р. Д.. за да бъде определен предмета на спора. С уточнителна молба с вх.№2388/30.10.2023г М. Д. чрез адв.О. отново цитира петте жалби на Р. Д. срещу нея до районна прокуратура –Мадан. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Д., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че упражняването на правото на жалба не представлява противоправно поведение и не е изявления пред обществото, а пред определен орган на властта, до когото е предвидено в закон да се търси правна защита. Смолянският окръжен съд констатира, че няма спор по делото, че М. и Х. Д.и са семейство и живеят в село Чепинци, като в същата къща живее и брата на Х. Д. - ответникът Р. Д. с неговото семейство. За основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищцата М. Д. е да установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно деяние, 2) вреда, 3) причинна връзка между деянието и вредата и 4) вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Липсата дори само на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Съгласно константната съдебна практика, отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в Решение № 7/1996 г. по к. д. № 1/1996 г. на Конституционния съд и Решение № 20/1998 г. по к. д. № 16/1998 г. на Конституционния съд свободата на словото, прокламирана в чл. 39 – чл. 41 от КРБ, няма абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") и то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права се решава след конкретна преценка на всеки отделен случай. В конкретния случай, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, жалбоподателката М. Д. не е доказала противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само, ако действието, което ги е причинило, е противоправно, каквато противоправност в случая от гласните и писмени доказателства не се установява.Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД) - решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай въззивният съд намира, че депозирането на множество жалби от страна на Р. Д. срещу М. Д., не е противоправно. Същото е част от оплакванията му срещу действия на М. Д. и съпруга и –Х. Д. /негов брат/, и е упражнено добросъвестно, като във всяка една от жалбите моли районна прокуратура -Мадан да провери неговите твърдения и да вземе отношение.В тази връзка е необходимо да се посочи и че от показанията на единствения разпитан в първата инстанция свидетел Ю. Д. -племенница на ищцата М. Д., не се установяват твърденията в исковата молба Свидетелката не може да каже за какво спорят страните по делото, като мисли, че се карат за имоти. Установява, че Р. Д. като е депозирал жалбите, не е действал със съзнание, че изложените от него твърдения са невярни и позорящи. Доколкото не се установява да е налице първата предпоставка за основателност на предявеният иск – наличие на противоправно деяние на ответника, обсъждането на останалите предпоставки за ангажиране на неговата деликтна отговорност е безпредметно. Съгласно практиката на ВКС, клевета или обида може да има само при излагане на конкретни неверни, позорни или унизителни факти по отношение на определена личност. Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета, когато разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, т.е. поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В конкретния случай депозирането до районна прокуратура –Мадан на множество жалби с твърдения за неправомерно поведение от страна на М. Д. и съпруга и, съставлява упражняване на процесуално право на жалба, като с оглед данните по делото същото е насочено към установяване на истината, а не към опозоряване и злепоставяне на М. Д., поради което не е противоправно. Съдът намира, че ако страните веднъж завинаги си решат имуществените спорове, ще спре и напрежението между тях. Съгласно тази константна практика на ВКС, носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Това не изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна; такава е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ), а също и - в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Подаването на жалби /както е в конкретният случай/ до съответния компетентен орган, съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. А съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице). Жалбоподателят е добросъвестен, и тогава, когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл е решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело № 1734/2014 г. на Ш-то гр. отд. на ВКС, решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело № 1913/2017 г. на III- то гр. отд. на ВКС) Тази трайно установена практика на ВКС се споделя изцяло и от настоящия въззивен съдебен състав, тъй като тя е формирана при точно приложение на материалния закон.Правилно районният съд е приел, че в случая ответникът Р. Д. е депозирал жалби срещу ищцата М. Д. в защита на свои накърнени права, с което е извършил правомерна, конституционно гарантирана дейност, докато отговорността за причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД възниква само при виновно противоправно поведение на деликвента. В случая не е налице злоупотреба с права от страна на ответника, тъй като всичките му действия говорят, че е искал да осъществи надлежна защита по уредения от закона ред на свои права В тази връзка районният съд правилно е приел и че подаването на жалби до районна прокуратура –Мадан, по никакъв начин не утежнява отговорността му, защото той не носи такава Законосъобразно и обосновано районният съд в мотивите на решението си е приел, че при съвкупна оценка на всички доказателства не би могло да се направи извод, че целта на действията, предприети от Р. Д. -изразяващи се в депозиране на петте жалби, е била именно да навреди на М. Д. и поради това законосъобразно и обосновано е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана. При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна – ответника –Р. Д.. В негова полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой съгласно отбелязването в приложения по делото договор за правна защита и съдействие за адв.М..Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв.М. -тъй като цената на иска е 5000 лева като предявен частичен иск от 24 000 лева, същият е изготвил писмен отговор на въззивната жалба и се е явил и пледирал в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК и съобразно мотивите на Определение № 67/12.2.2019 г. по ч. гр. д. № 525/19 г. на 4-то г. о, ВКС, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд