Решение № 4453 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 389/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Образувано е по жалба на Т. Д. Т., подадена чрез адв. Т. В. Ч., против Заповед № РД-10-78/25.03.2026 г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – [община]“, с която е обезсилено Позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г. за отдел 468, подотдел „е“, землището на [населено място]. С Определение № 1521/16.04.2026 г. към настоящото производство е присъединено за общо разглеждане производството по адм. дело № 433/2026 г. по описа на Административен съд – [област], образувано по жалба на „ЛЕСФОР“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Д. Т. Т., срещу същия административен акт. В жалбата на Т. Д. Т. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че в нея не са изложени достатъчно фактически и правни основания за издаването ѝ, като е посочен чл. 50, ал. 9, без според жалбоподателя да е ясно от кой нормативен акт е тази разпоредба. Оспорват се и констатациите, въз основа на които е прието, че в насаждението се провежда сеч, несъответстваща на разрешената с позволителното. Излагат се доводи, че адресат на заповедта следвало да бъде „ЛЕСФОР“ ЕООД, а не лицензираният лесовъд Т. Т., тъй като договорът за покупка на дървесина на корен е сключен с дружеството и то извършва добива. Твърди се още, че издателят на заповедта – инж. Л. С., неправомерно е разпоредила на самата себе си, като лице, издало позволителното за сеч, да извърши освидетелстване на сечището в седемдневен срок, без да разполага с материална компетентност сама да си възлага такива правомощия. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. При евентуално отхвърляне на жалбата се иска размерът на присъжданото юрисконсултско възнаграждение да бъде съобразен с чл. 78, ал. 8 ГПК.“ В жалбата на „ЛЕСФОР“ ЕООД се поддържат по същество и доводите, изложени в жалбата на Т. Д. Т., като са развити допълнителни съображения относно липсата на достатъчна фактическа обоснованост на оспорения административен акт. Твърди се, че в заповедта са възприети недоказани констатации за извършени нарушения, като са използвани формулировки като „голяма част“ и „вероятно означава“, без да са посочени конкретни доказателства, експертни заключения или точни количествени показатели. Поддържа се, че не са индивидуализирани в достатъчна степен конкретните дървета, обемите и местата на твърдените нарушения, поради което не била възможна проверка на изложените факти. Твърди се още, че не е доказано Т. Д. Т. лично да е извършил вменените нарушения, както и че дори да се приеме нарушение от страна на лицензирания лесовъд, това не било достатъчно основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Поддържа се неправилно приложение на Закона за горите и Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите и липса на достатъчно доказателства за нарушение на чл. 50 от наредбата. Навеждат се и доводи за нарушение на правото на участие в административното производство, тъй като нито „ЛЕСФОР“ ЕООД, нито лицензираният лесовъд били уведомени за започването му и не им била предоставена възможност да представят доказателства и възражения срещу констатациите на проверяващите органи. Твърди се нарушение на принципите на съразмерност и равенство, както и недопустима концентрация на правомощия в издателя на заповедта, който участвал в издаването на позволителното за сеч, контрола по неговото изпълнение и последващото му обезсилване, което според жалбоподателя поставяло под съмнение безпристрастността на административния орган. По изложените съображения се претендират отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Директор на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – [община]“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбите, като поддържа, че жалбата на Т. Т. е недопустима поради липса на правен интерес, а по същество и двете жалби са неоснователни. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като нарушенията при провеждането на сечта са надлежно установени с представените констативни протоколи. Излага съображения, че представените приемо-предавателни протоколи удостоверяват вида и количеството на добитата и извозена до временен склад дървесина, но не и начина на провеждане на сечта, поради което не опровергават констатациите за нарушения при ползването. Претендира отхвърляне на жалбите и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: На 05.03.2025 г. между Държавно горско стопанство „[община]“, представлявано от директора инж. Л. С. – продавач, и „ЛЕСФОР“ ЕООД, представлявано от М. Д. Т. – купувач, е сключен Договор № РГ-03-12/05.03.2025 г. (л. 52) за продажба на прогнозно количество стояща маркирана дървесина на корен от обект № 2512, включващ отдел 311, подотдел „г“, и отдел 468, подотдели „а“, „г“ и „е“. От обективираната в договора таблица се установява, че дървесината в подотдел „е“ е предназначена за „дърва за огрев“, видове Благун, Зимен дъб, Цер, Келяв габър, Мъждрян („бл“, „здб“, „цр“, „кгбр“, „мждр“) – общо 318 плътни куб. м. Крайният срок на действие на договора е 30.09.2025 г. (т. 1.5). В т. 3.1 е регламентирано, че Позволителното за сеч се издава на името на лицензирания лесовъд на купувача. В т. 3.3 от договора е предвидено, че лицето (регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от ЗГ), назначено от купувача, на което е издадено „Позволително за сеч”, носи отговорност и упражнява контрол по извършването на добива на дървесина до освидетелстване на сечището, съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ, като спазва изискванията на чл. 47 и 48 от Наредбата за сечите в горите, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, съгласно чл. 61 от същата наредба. Съгласно т. 4.1.1 продавачът има право да осъществява текущ контрол по изпълнението на договора, а според т. 4.1.2.1, 2 и 3 - да издава разпореждания за временно спиране или цялостно прекратяване на дейностите, свързани с ползването на стоящата дървесина на корен в случаи на: нарушения на ЗГ или свързаните с него подзаконови нормативни актове; неспазване изискванията на действащите стандарти за качество на дървесината (БДС/EN); неспазване на противопожарните и други изисквания. С Анекс № 32/19.12.2025 г. (л. 50) срокът на действие на договора е продължен до 30.05.2026 г., като е изменен и срокът за сеч и извоз на дървесината от отдел 468, подотдели „а“, „г“ и „е“, в които сечта не е била приключила. С Протокол за предаване и приемане на обект № 2512, отдел и подотдел 468-е за възлагане добив на маркираната дървесина (л. 49), обектът е предаден на „ЛЕСФОР“ ЕООД, с представител Т. Т.. По предходно издаденото за същия подотдел Позволително за сеч № 0817738/07.05.2025 г. на 19.01.2026 г. е съставен Протокол за освидетелстване на сечище № 0843054. Проверката е извършена в присъствието на Т. Т.. В протокола е отразено, че сечта не е приключила и са налице неотсечени маркирани стъбла. В т. 2 е посочено, че при сечта и извоза на дървесината не са допуснати нарушения на Закона за горите, а провеждането на сечта и почистването на сечището е оценено като „незадоволително“. По делото е представен и одобреният технологичен план за добив на дървесина в отдел 468, подотдел „е“. В него като първи вид сеч е определена постепенно-котловинна сеч с интензивност 25%, а като втори вид - техническа сеч с интензивност 100%. В т. 7 от плана е предвидена направа на седем просеки, при допустимо разстояние между тях 40 м, обща дължина 1450 м и широчина до 2 м. В плана е удостоверено запознаването на Т. Т. като лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ. На 09.02.2026 г. инж. Л. С. е издала Позволително за сеч № 0856606 (л. 42), в което като основания са посочени чл. 108 ЗГ, Заповед № 1061/12.11.2024 г. за утвърждаване на горскостопанския план и Протокол за освидетелстване на сечище № 0843054/19.01.2026 г. С позволителното се разрешава на „ЛЕСФОР“ ЕООД, с удостоверение № 10535/02.10.2023 г., и нает регистриран лесовъд Т. Т., с удостоверение № 11413/21.04.2015 г., да извърши добива в отдел 468, подотдел „е“, землище [община], при площ на сечището 4,500 ха. Посочени са два вида сеч - постепенно-котловинна и техническа. Дърветата са маркирани от В. К., с удостоверение № 14704/29.10.2021 г., с посочената в позволителното контролна горска марка и оранжева боя, при дата на карнет-описа 02.05.2025 г. Очакваният добив е 184,3 плътни куб. м лежаща маса, а срокът за провеждане на сечта и за извозване на дървесината е от 12.02.2026 г. до 30.05.2026 г. От представените предавателно-приемателни протоколи (л. 37–39) се установява, че след издаването на Позволително за сеч № 0856606 по него е извършван добив и са предавани количества дървесина от процесния подотдел. На 17.03.2026 г. служители на РДГ – [област] са извършили проверка в отдел 468, подотдели „а“, „г“ и „е“, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол серия КОО № 133388/17.03.2026 г. При проверката е установено, че и в трите подотдела оранжевата боя, с която са маркирани дърветата, е с различен оттенък - от по-избледнял до по-наситен, като това се наблюдава както в участъците, в които се води сеч, така и в местата, в които сечта все още не е започнала. Отразено е също, че абревиатурата на КГМ не се разчита, а при някои дървета липсват абревиатура и отпечатък от КГМ, като тези констатации се отнасят за площта на проверените подотдели. За подотдел „г“ е описана една просека с дължина около 40 м, неотразена в технологичния план, а за подотдел „а“ - две нерегламентирани просеки и сеч на немаркирани дървета, констатирани и с по-ранен протокол. В протокола не са индивидуализирани конкретен брой немаркирани дървета или нерегламентирани просеки в подотдел „е“. На 20.03.2026 г. горски надзирател и двама началници на участъци при ТП ДГС „[община]“ са извършили проверка на обекта за добив на дървесина в отдел 468, подотдел „е“, землище [община]. Съгласно съставения Констативен протокол серия ЮИДП-15 № 010538/20.03.2026 г. (л. 34) на терена са установени 10 отсечени дървета от дървесен вид зимен дъб, немаркирани с контролна горска марка, с общ обем 1,78 плътни куб. м, съответно 3,23 пространствени куб. м. Челата на отсечените немаркирани дървета са маркирани с червена боя и КГМ Б4813. Пъновете са измерени с ролетка, като за определяне на диаметрите на отсечените дървета на гръдна височина са измерени стоящи дървета от същия дървесен вид, чиито диаметри в основата съответстват на тези на пъновете. Отразено е, че сечта е извършена с бензинов верижен моторен трион. В протокола са описани като нерегламентирани седем просеки с обща дължина около 405 м и широчина от 4 до 8 м. Констатираната отсечена дървесина е описана в Сортиментна ведомост за изчисляване на обема и сортиментите от маркирания лесосечен фонд в пл. куб. м. (л. 35), а с Разписка серия ЮИДП № 390094/20.03.2026 г. (л. 36) е предадена за отговорно пазене на горски надзирател. Констатациите от извършените проверки са обобщени в Доклад вх. № АСД-06-84/23.03.2026 г. до директора на ТП ДГС „[община]“ (л. 30). В него е посочено, че на пъновете на част от изсечените дървета не се различава отпечатък от КГМ, а се вижда следа от оранжева боя с по-ярък оттенък, като авторите на доклада са изразили предположение, че тя е поставена на по-късен етап от основната маркировка. Същевременно е отразено, че различни оттенъци на оранжевата боя се наблюдават и при маркирани, но все още неизсечени дървета. С оспорената заповед, на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с констатирано нарушение по чл. 50, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, за което били съставени Констативен протокол серия КОО № 133388/17.03.2026 г. и Констативен протокол Серия ЮИДП-15 № 010538/20.03.2026 г., и въз основа на които било установено, че в насаждението се провеждала сеч, която не съответствала на разрешената с позволителното за сеч, и на основание чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, Директорът на ТП ДГС – „[община]“ е обезсилил Позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г. за отдел 468 подотдел „е“, намиращ се в землището на [населено място], [община]. В мотивите на заповедта е посочено, че била извършена сеч на немаркирани дървета, без поставена контролна горска марка в основата на стъблото от долната страна на склона или на някой от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да останела и да била видима, с което бил нарушен чл. 50, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. На голяма част от изсечените дървета не личал никакъв отпечатък от КГМ (контролна горска марка), а само следа от изпръскване със спрей с по-тъмен оранжев цвят от оранжевия цвят при извършване на маркирацията от служители на ДГС „[община]“, преди издаване на позволителното за сеч за подотдел 468 “е“. В изсечените части на насаждението се виждали места с голяма концентрация на пънове на отбелязани и изсечени дървета с различен оттенък на оранжевата боя, което вероятно означавало, че била поставена на по-късен етап от основната маркирация, извършена през 2024 г. Посочено е още, че не били спазени изискванията на чл. 50, ал. 9 и били установени на терен 7 броя нерегламентирани просеки, с обща дължина 405 метра и ширина от 4 м. до 8 м., неотразени в утвърдения технологичен план, като по тях ясно личало движението на товарни автомобили. В заповедта е записано също, че Позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г. е издадено на Т. Д. Т., лицензиран лесовъд на „ЛЕСФОР“ ЕООД, и на основание чл. 58, ал.4 от Наредбата № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, е разпоредено същата да се връчи на Т. Д. Т. и на инж. Л. С. – лицето, издало позволителното за сеч. На основание чл. 58, ал. 5 от Наредба № 8 в заповедта е разпоредено лицето, издало позволителното за сеч, в седемдневен срок от връчването на заповедта да извърши освидетелстване на сечището в подотдел 468 „е“. С писмо изх. № АСД-09-61/25.03.2026 г. нарушението, предмет на заповедта, е сведено до знанието на Началника на РУ - [община]. Част от представената по делото административна преписка е и Констативен протокол Серия ЮИПД – 15 № 010415 от 01.04.2026 г. (л. 18), в който са обективирани резултатите от извършена съвместна проверка на отдел 468 „е“ в землището на [населено място], [община], от горски надзирател при ТП ДГС „[община]“ и двама ••••• на РУ – [община], при което е била констатирана сеч на 26 броя дървета от дървесен вид Зрял дъб без поставена контролна горска марка в основата на пъна. Посочено е, че пъновете на отсечените дървета са били изпръскани с оранжев спрей, с какъвто било маркирано насаждението през 2024 г. По напръсканите пънове ясно си личал по-ярък оттенък в основата им и около тях се виждали капки от спрея, с който били напръскани. Установеното при проверката количество дърва за огрев е 9 куб. м. плътни (16.40 куб. м. пространствени). Отбелязано е, че челата на отсечените дървета са били маркирани с контролна горска марка № Б0207 с червен спрей. Констатираната отсечена дървесина е описана детайлно по индивидуализиращи белези в Сортиментна ведомост за изчисляване на обема и сортиментите от маркирания лесосечен фонд в пл. куб. м. (л. 20) и оставена за отговорно пазене от един на друг горски надзирател, за което е била попълнена Р. С. ЮИДП № 390096 от 01.04.2026 г. (л. 21). Видно от Протокол вх. № АСД-06-96/02.04.2026 г. (л. 22) от Директора на ТП ДГС „[община]“ и други служители на учреждението е била извършена проверка на всички сечища по договор № РГ-03-12/05.03.2025 г. - а именно подотдели „А“, „Г“ и „Е“ от отдел 468 на обект № 2512. Проверката е извършена в присъствието на управителя на „ЛЕСФОР“ ЕООД и в отсъствието на лицензирания лесовъд на дружеството Т. Т., поради отказ на последния. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Жалбите са процесуално допустими. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лица, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от обезсилването на позволителното за сеч. По възражението на ответника за липса на правен интерес от оспорването за Т. Д. Т. съдът намира следното: Съгласно чл. 108, ал. 2 ЗГ позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а по силата на ал. 3 лицето, на което е издадено позволителното, упражнява контрол и предприема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при извършването на добива до освидетелстване на сечището. В същия смисъл чл. 56, ал. 3 от Наредба № 8 предвижда, че позволителното влиза в сила след подписването му от лицето, което го издава, и от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 235 ЗГ за дейността „планиране и организация на добива на дървесина“, на което е издадено позволителното. В конкретния случай в Позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г. е посочено, че на „ЛЕСФОР“ ЕООД, с нает регистриран лесовъд Т. Т., се разрешава извършването на добива в отдел 468, подотдел „е“. Тази формулировка следва да бъде преценена във връзка с посочената нормативна уредба. Наред с това в т. 3.1 от Договор № РГ-03-12/05.03.2025 г. изрично е предвидено, че позволителното за сеч се издава на името на лицензирания лесовъд на купувача, а в т. 3.3 са уредени задълженията на това лице по упражняване на контрол върху добива до освидетелстване на сечището. Самият административен орган в оспорената заповед е посочил, че Позволително № 0856606/09.02.2026 г. е издадено на Т. Т., и е разпоредил заповедта за обезсилването му да му бъде връчена именно в това качество. При тези обстоятелства съдът приема, че обезсилването на позволителното засяга непосредствено правната сфера на Т. Т.. Той е поименно посоченият регистриран лесовъд, на когото нормативната уредба възлага самостоятелни контролни задължения по провеждането на сечта до освидетелстване на сечището, договорът предвижда позволителното да бъде издадено на негово име, а самият административен орган го е третирал като лицето, на което то е издадено. Поради това за него е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Самостоятелен правен интерес от оспорването е налице и за „ЛЕСФОР“ ЕООД. Дружеството е страна по Договор № РГ-03-12/05.03.2025 г., с позволителното му е разрешено извършването на добива, а обезсилването му препятства продължаването на дейността по добив на дървесина от процесния подотдел. Следователно обезсилването на позволителното препятства осъществяването на предоставената на дружеството възможност за добив по договора и засяга непосредствено неговите права и законни интереси. Ето защо настоящата инстанция приема, че двете жалби са подадени от надлежно легитимирани лица и подлежат на разглеждане по същество. Разгледани по същество, жалбите са основателни. Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 позволителното за сеч в горските територии, предоставени за управление на държавно горско стопанство, се обезсилва със заповед на директора на съответното стопанство. Наред с това чл. 174, ал. 2 ЗГ изрично предвижда, че директорите на териториалните поделения на държавните предприятия издават индивидуални административни актове в изпълнение на своите правомощия. Неоснователно е възражението за недопустима концентрация на правомощия поради това, че същият директор е участвал при издаването на позволителното и впоследствие е издал заповедта за обезсилването му. И двете правомощия произтичат непосредствено от нормативната уредба. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ именно директорът на държавното горско стопанство или оправомощено от него длъжностно лице издава позволителното за сеч за държавни горски територии, докато чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредбата възлага на директора правомощието за обезсилването му. Неоснователно е и възражението относно разпореденото освидетелстване на сечището от инж. Л. С.. Не се касае за самостоятелно учредяване на компетентност извън предвиденото в нормативната уредба. Съгласно чл. 58, ал. 4, т. 2 от Наредба № 8 заповедта за обезсилване се връчва на лицето, издало позволителното за сеч, а ал. 5 изрично задължава същото лице да освидетелства сечището в седемдневен срок от връчването на заповедта. Оспореният акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания. В заповедта са индивидуализирани процесното насаждение и позволителното за сеч, посочени са извършените проверки и съставените констативни протоколи, както и възприетите от органа нарушения – сеч на немаркирани дървета и наличие на седем нерегламентирани просеки с посочени обща дължина и широчина, неотразени според органа в утвърдения технологичен план. Посочено е и материалноправното основание за обезсилването – чл. 57, т. 6 от Наредба № 8, във връзка с твърдени нарушения на чл. 50, ал. 5, ал. 6 и ал. 9 от същата наредба. При това съдът приема, че от съдържанието на акта може да се установи кои фактически обстоятелства административният орган е възприел като основание за обезсилването и с коя правна норма е обвързал разпоредените последици. Непосочването непосредствено след израза „чл. 50, ал. 9“ на наименованието на нормативния акт не представлява съществен порок по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В същия административен акт Наредба № 8 е многократно цитирана, включително във връзка с останалите разпоредби на чл. 50 и с основанието за обезсилване по чл. 57, т. 6, а описанието на седемте нерегламентирани просеки, неотразени според органа в утвърдения технологичен план, позволява да се установи към коя правна уредба се отнася препращането. Поради това допуснатата непълнота не представлява нарушение на формата, обуславящо отмяна на акта. По отношение на спазването на административнопроизводствените правила съдът установи, че преди издаването на заповедта жалбоподателите не са били уведомени по реда на чл. 26 АПК за започване на производство по обезсилване на позволителното и не са участвали при проверките от 17.03.2026 г. и 20.03.2026 г. Това обстоятелство обаче не обуславя незаконосъобразност на акта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по този раздел не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или за които е предвидено специално производство с оглед естеството им. Наредба № 8 урежда специален режим при обезсилване на позволителното за сеч, при който заповедта се връчва за незабавно изпълнение, обезсилването се отразява в информационната система на Изпълнителната агенция по горите и следва освидетелстване на сечището в кратък нормативно определен срок. В практиката на Върховния административен съд е възприето, че при този специален режим предварителното уведомяване по чл. 26 АПК не е задължителен елемент от производството по обезсилване на позволителното за сеч. По материалната законосъобразност: Съгласно чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 позволителното за сеч се обезсилва, когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че при проверката на 20.03.2026 г. са констатирани десет отсечени дървета от дървесен вид зимен дъб, определени в Констативен протокол серия ЮИДП-15 № 010538/20.03.2026 г. като немаркирани с контролна горска марка. В протокола са посочени броят и дървесният вид на дърветата, общият им обем – 1,78 плътни куб. м, съответно 3,23 пространствени куб. м, както и начинът на извършване на измерванията. Констатираната дървесина е описана в сортиментна ведомост и е предадена за отговорно пазене. Следователно в тази част фактическите констатации на проверяващите относно наличието на десет отсечени дървета без установен отпечатък от КГМ се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Самият факт, че са установени отсечени немаркирани дървета, обаче не е достатъчен, за да се приеме, че сечта е извършена в нарушение на чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 и че е налице основанието по чл. 57, т. 6 от същата наредба. Чл. 50, ал. 5 урежда начина на поставяне на контролната горска марка, така че след отсичането тя да остане върху пъна и да бъде видима, а ал. 6 принципно забранява сечта на немаркирани дървета, като същевременно предвижда изрично определени изключения. Сред тях е техническата сеч с интензивност 100 на сто върху ограничена площ. В случая по делото е представен одобреният технологичен план за отдел 468, подотдел „е“, от който се установява, че наред с постепенно-котловинната сеч е предвиден и втори вид сеч – техническа, с интензивност 100%. Следователно приложимостта на изключението по чл. 50, ал. 6 в случая произтича от начина на провеждане на разрешената сеч в процесния подотдел. При това положение, за да бъде установено твърдяното от административния орган нарушение, не е достатъчно единствено да се установи, че конкретните десет дървета са отсечени без КГМ. Необходимо е събраните доказателства да обуславят безспорен извод, че те не попадат в ограничената площ, за която е предвидена техническа сеч с интензивност 100%, респективно че по отношение на тях не е приложимо изключението по чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8. Такива фактически данни не се съдържат в Констативен протокол серия ЮИДП-15 № 010538/20.03.2026 г. В него не е индивидуализирано местоположението на процесните десет пъна спрямо площта, за която технологичният план предвижда техническа сеч с интензивност 100%, нито са посочени други пространствени ориентири, позволяващи подобна съпоставка. Не е отразена и констатация, че дърветата са се намирали извън тази площ. Местоположението им спрямо предвидената техническа сеч не може да бъде установено и от останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При наличие на одобрен технологичен план, който изрично предвижда техническа сеч с интензивност 100%, за да се приеме за доказано нарушението, именно административният орган следва да установи фактите, които позволяват приложимостта на предвиденото в наредбата изключение да бъде изключена по отношение именно на тези десет дървета. До различен извод не води и отразеното в мотивите на заповедта обстоятелство относно различния оттенък на оранжевата боя. В оспорения акт е посочено, че различният оттенък вероятно сочи поставяне на боята на по-късен етап от основната маркировка. От представения по делото Констативен протокол серия КОО № 133388/17.03.2026 г. обаче се установява, че различни оттенъци на оранжевата боя са наблюдавани както в участъци, в които е била извършвана сеч, така и при маркирани дървета в части от насажденията, в които сечта все още не е била започнала. Поради това различието в оттенъка не позволява само по себе си да обоснове надежден извод за момента на поставяне на боята и не доказва последващо маркиране на вече отсечени дървета. Още повече, че самият административен орган е формулирал този извод като вероятност, а не като установено фактическо обстоятелство. По отношение на хронологията на извършвания в подотдела добив следва да се отбележи, че от Протокол за освидетелстване на сечище № 0843054/19.01.2026 г., съставен по предходното Позволително за сеч № 0817738/07.05.2025 г., се установява, че към тази дата сечта не е била приключила и са били налице неотсечени маркирани стъбла. Впоследствие на 09.02.2026 г. е издадено процесното Позволително за сеч № 0856606, със срок за провеждане на сечта от 12.02.2026 г. до 30.05.2026 г., като през този период в подотдела действително е извършван добив. Тази хронология дава основание констатираните на 20.03.2026 г. десет отсечени немаркирани дървета да бъдат разглеждани във връзка с добива по процесното позволително. Това обаче не разрешава решаващия за приложението на чл. 50, ал. 6 въпрос дали същите са се намирали извън площта на предвидената техническа сеч с интензивност 100%. Поради липсата на данни за конкретното им местоположение хронологичната им връзка с периода на действие на позволителното сама по себе си не установява, че в насаждението е провеждана сеч, несъответстваща на разрешената. С оглед горното съдът приема за недоказано, че по отношение на тези дървета е осъществена забранената от чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 сеч. При наличието на одобрена техническа сеч с интензивност 100% и при липсата на доказателства, позволяващи конкретните дървета да бъдат локализирани спрямо площта, в която тази сеч е предвидена, не може да бъде направен обоснован извод, че те са отсечени извън допустимия по наредбата режим. Противният извод би почивал не на установени факти, а на предположения и би прехвърлил върху жалбоподателите доказателствената тежест, която чл. 170, ал. 1 АПК възлага на административния орган. Поради това съдът намира, че посоченото в оспорената заповед нарушение, изразяващо се в сеч на немаркирани дървета, не е доказано и не обуславя приложението на предвиденото в чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 материалноправно основание за обезсилване на позволителното. По отношение на второто посочено в заповедта нарушение - наличието на седем нерегламентирани просеки, неотразени в утвърдения технологичен план, съдът намира, че то също не се установява от събраните по делото доказателства. Представеният технологичен план за отдел 468, подотдел „е“ предвижда изграждането на седем просеки, като са определени и параметрите на технологичната инфраструктура - разстояние между просеките, обща дължина и допустима широчина. При проверката на 20.03.2026 г. също са констатирани седем просеки, с обща дължина около 405 м и широчина от 4 до 8 м. Но само по себе си съвпадението в броя на предвидените в технологичния план и установените на терена просеки не установява безспорно дали последните съответстват на предвидените трасета или представляват допълнително изградени такива. За да бъде доказано посоченото от административния орган, че тези просеки не са отразени в технологичния план, е било необходимо да бъде установено тяхното конкретно местоположение и да бъде извършена съпоставка с предвидените в плана трасета. Такава индивидуализация не се съдържа в Констативен протокол серия ЮИДП-15 № 010538/20.03.2026 г., нито от останалите доказателства може да се установи кои от констатираните на терена трасета съответстват на предвидените и кои евентуално са изградени извън тях. Действително, налице е несъответствие между предвидената в технологичния план широчина на просеките и отразената при проверката широчина от 4 до 8 м. Това обстоятелство обаче само по себе си не доказва отразеното в заповедта, че просеките са „неотразени в утвърдения технологичен план“. Различието в параметрите би могло да сочи на неспазване на технологичния план при изграждането на предвидените трасета, но подобно нарушение не е идентично с възприетото от административния орган фактическо основание за наличие на допълнителни нерегламентирани просеки. Съдът не може в рамките на съдебния контрол да замести посоченото от органа основание с друго нарушение, което не е послужило като основание за издаването на акта. Поради това съдът приема, че по отношение на седемте просеки не е установено по несъмнен начин твърдяното в заповедта несъответствие с утвърдения технологичен план. Представените доказателства за извършените след издаването на оспорената заповед проверки на 01.04.2026 г. и 02.04.2026 г. също не установяват фактическите основания, възприети от административния орган към 25.03.2026 г. В тях не се съдържат данни, позволяващи процесните десет дървета да бъдат локализирани спрямо площта на предвидената техническа сеч с интензивност 100%, нито позволяват да бъде извършена необходимата съпоставка между посочените в заповедта седем просеки и трасетата по одобрения технологичен план. Предвид изложеното съдът приема, че, независимо че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тя е постановена при недоказаност на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 57, т. 6 от Наредба № 8. Това обуславя незаконосъобразността ѝ по чл. 146, т. 4 АПК и налага нейната отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата за тяхното извършване. В полза на Т. Д. Т. следва да бъдат присъдени 505,11 евро, от които 500 евро адвокатско възнаграждение и 5,11 евро заплатена държавна такса. В полза на „ЛЕСФОР“ ЕООД следва да бъдат присъдени 525,56 евро, от които 500 евро адвокатско възнаграждение и 25,56 евро заплатена държавна такса.