Решение № 2818 от 8.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6497/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 6434 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16431/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, са отхвърлени предявените от „ДИАГНОСТИЧНОКОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XI – СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 000689517 против „Електрохолд Продажби" ЕАД с ЕИК 175133827, главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 384 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се увреждане на системата за дигитализиране на рентгенови образи при ищеца, причинени в резултат внезапни прекъсвания на подаването на ел. енергия на дата 12.12.2022 г. в периода 08, 00 ч- 12.00 часа в сградата на ищеца в гр. София, ул. „••••, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба в съда /30.03.2023 г./ до изплащане на вземането и сумата от 731, 52 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 12.12.2022 г. - 29.03.2023 г. Със същото решение са отхвърлени предявените от „ДИАГНОСТИЧНОКОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XI – СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 000689517 против „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, с ЕИК 130277958, евентуални искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 384 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се увреждане на системата за дигитализиране на рентгенови образи при ищеца, причинени в резултат внезапни прекъсвания на подаването на ел. енергия на дата 12.12.2022 г. в периода 08, 00 ч- 12.00 часа в сградата на ищеца в гр. София, ул. „••••, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба в съда /30.03.2023 г./ до изплащане на вземането и сумата от 731, 52 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 12.12.2022 г. - 29.03.2023 г. С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДИАГНОСТИЧНО- КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XI – СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 000689517 е осъдено да заплати на „Електрохолд Продажби" ЕАД направените по делото разноски в общ размер на 100 лв. С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДИАГНОСТИЧНО- КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XI – СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК 000689517 е осъдено да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД направените по делото разноски в общ размер на 400 лв. Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, като помагач на страната на евентуалния ответник. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жаба от ищеца – „Диагностично-консултативен център 11 - София“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на формираните от СРС фактически и правни изводи. Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че прекъсването на електрическото захранване се дължи на неизправност на електрическата система, тъй като този извод не е подкрепен от събраните по делото доказателства. Посочва, че в отговор на поставени въпроси № 1 и № 2 вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза е посочило, че е имало нарушения в електрозахранването и прекъсвания на електрозахранването, като причината е смяна на непропускащо СТИ с ново СТИ. Позовава се на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Б.М., съгласно които при поставянето на стария електромер токът окончателно е тръгнал. Посочва, че съгласно показанията на свидетеля Е.Й., който е служител на „ЕРМ Запад“ ЕАД, когато е сложен старият електромер, не е имало проблем, тъй като новите електромери са по-чувствителни и над определен ампераж изключват сами. Сочи, че Софийският районен съд не е изследвал основната теза на ищеца, а именно, че причина за прекъсванията в електрозахранването в процесния обект на 12.12.2022 г. е смяната на СТИ от стария вид с такова за дистанционно отчитане и последващата смяна на СТИ с такова от стария вид. Акцентира върху това, че средството за търговско измерване на електрическата енергия е собственост на електроразпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него, поради което основната отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. е възложена именно на „ЕРМ Запад“ ЕАД. Посочва, че дружеството ищец няма задължение да следи за характеристиките и качеството на електрическите съоръжения, монтирани от ответника. Сочи, че първоинстанционният съд е дал превес на основната защитна теза на ответниците, че заявената от ищцовото дружество мощност е била малка, което е довело до прекъсвания на тока, без да изследва събрания пред него доказателствен материал и давайки вяра избирателно на думите на вещото лице в съдебното заседание от 06.03.2024 г. Акцентира върху това, че вещото лице не е дало категорично становище за точната причина за прекъсванията в електрозахранването. Твърди, че твърденията за претоварване на фазите не са подкрепени с доказателства, както и че не са застъпени в отговорите на ответниците. Сочи, че дружеството не би могло да носи отговорност за неправилно разпределение на фазите, доколкото сградата на ДКЦ е проектирана преди десетки години. Посочва, че въпреки разпределената доказателствена тежест, ответниците не са ангажирали безспорни доказателства, че по-висока мощност би предотвратила настъпването на уврежданията. Поддържа, че по силата на комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия „Електрохолд Продажби“ ЕАД има задължение да изготвя прогноза за очакваното потребление на обектите на купувача, ищец по делото, като заявяването на мощността се прави въз основа на такава прогноза не е задължението на ищцовото дружество. Отбелязва, че първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с категоричното твърдение на вещото лице, че прекъсването на електрозахранването е било преди границата на собственост. Излага аргументи за наличие на причинно-следствена връзка между прекъсванията в електрозахранването и настъпилите увреждания, както и за размера на настъпилите вреди. Моли съда да отмени решението на Софийски районен съд и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски. В законоустановения срок е депозиран и писмен отговор на въззивната жалба от „Електрохолд продажби“ ЕАД със становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и претендира разноски. Третото лице помагач - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по жалбата. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, чрез адв. Л. И.-Т., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима. Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият състав намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 и следв. и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът като клиент на ответника, цели да ангажира отговорността на ответните дружества за неизпълнение на задължението му да доставя електрическа енергия в договореното количество и качество. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял имуществените вреди и техния размер, вследствие договорното неизпълнение на ответника по осигуряване на непрекъсната и качествена доставка на електрическа енергия, като в тежест на ответника е да докаже точното изпълнение на договора между страните. Исковата претенция, уточнена с уточнителна молба от 27.04.2023 г., е насочена срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД /с предишно наименование "ЧЕЗ Електро България" АД/ и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ с предишно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД/, като ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на искове срещу двете дружества в зависимост от това чия е инициативата за преустановяване на електроснабдяването. По делото не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия от 18.10.2021 г., сключен между „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ДКЦ 11-София“ ЕООД и Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа от 26.06.2017 г., сключен между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Диагностично-консултативен център 11-София“ ЕООД, се установява, че ищецът като краен клиент се намира в облигационни правоотношения както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия, така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът е присъединен и я използва също при публично известни общи условия. От приложено по делото писмено уведомление се установява, че ищецът е уведомил „Електрохолд продажби“ ЕАД за настъпилата повреда в системата за дигитализиране на рентгенови образи – FCR 5000 MA, като това се е случило на 12.12.2022 г., след като е било налице прекъсване на електроподаването. По делото е представен и приет констативен протокол от 13.12.2022 г., от който се установява, че е изгорял захранващият блок на системата за дигитализиране на рентгенови образи - FCR 5000 MA. По делото е представен констативен протокол от 28.11.2022 г. и от 12.12.2022 г. за смяна на електромер в процесния обект. Спорът между страните, пренесен и на етапа на въззивното производство, се концентрира в това дали уврежданията по системата за дигитализиране на рентгенови образи е в причинна връзка прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона, както и по чия инициатива е преустановено електроснабдяването. В производството пред Софийски районен съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Б.М., която към датата на процесното събитие е работила в ищцовото дружество и която сочи, че до процесната дата не е имало проблем с вътрешната инсталация на тока. Посочва, че проблемът се е появил първо в края на месец ноември, когато от ЧЕЗ са казали, че се налага да се смени електромерът, при което отключили и електромерът бил сменен. Около средата на месец декември отишла около 7, 50 часа токът спрял, като това било първият път, в който имало такъв проблем в поликлиниката. Към този момент клиниката била пълна с пациенти. След около час дошъл служител на ЧЕЗ, погледнал таблото и казал „това не е за мен“. След това се появили двама служители на ЧЕЗ, сложили нов електромер, токът тръгнал, но след около две минути отново спрял. След известно време заявили, че ще монтират друг стар електромер. След монтирането на стария електромер токът тръгнал окончателно. След като се качила в стаята си на третия етаж, след около петнадесет минути й се обадили колегите от рентгена и й казали, че не могат да работят, тъй като е изгорял CR и не могат да правят снимки и мамографии. След като видяла, че рентгенът не работи, веднага уведомила управителката и написали писмо с молба да дойде служител и да установи какво се е случило. Свидетелката М. сочи, че дошли служители от „Електрохолд“ и съставили протокол, в който установили, че наистина не работи тази част. От „Ларго трейдинг“ дошли и казали, че има изгоряла част, която трябва да се поръча, но доколкото е имало много пациенти, тъй като е било ковидно време, се наложило да вземат под наем такъв CR, за да може да се работи. Сочи, че след изпратено писмо до „Електрохолд“ получили отговор, в който било посочено, че няма да покрият щетата. Уведомили Столична община и закупили нов такъв апарат. Свидетелката М. заявява, че в ДКЦ се отопляват само на ток, както и че към този момент обстановката е била много тежка, тъй като мило много студено. Свидетелката М. не може да каже дали уредът е бил нов, тъй като е технически организатор. В производството пред Софийски районен съд е разпитан и свидетелят Н.Л., който заявява, че е в договорни отношения с 11-о ДКЦ, където се занимава със сервиз на рентгеновата апаратура и всичко свързано около нея. Сочи, че е управител на фирма „Ларго трейдинг“ и като управител извършва и техническа дейност. Свидетелят Л. сочи, че е извършвал профилактика на дигитализиращата система в 11-о ДКЦ, като при извършването й не е установявал никакви проблеми на тази апаратура, не се е нуждаела от никакви ремонти. През месец декември 2022 г. разбрал, че има проблем с апаратурата, като системата била спряла да работи. Обяснили му, че предния ден нещо е правено, чул се някакъв шум в машината и му обяснили, че имало спирания на тока и при едно от спиранията се чул някакъв шум в машината, тя спряла да работи и е изгаснала изцяло. Опитал се да я включи, но видял, че не тръгва и нямало никакви симптоми на работи по нея. Отворил я и видял, че вътре има светодиоди, които показват какви напрежения има и били изгаснали, като продължил нататък да я разглобява, за да види докъде и какъв може да е проблемът. Установил, че вътре има изгорели елементи и изгорял захранващ блок. Според свидетеля Л. причината би могла да бъде пренапрежение, поради което и това записал в протокола. Сочи, че никъде в документацията на апарата не е срещнал да се изисква заземяване, но като всеки един електроуред би трябвало да е заземен или занулен за предпазване на хората около него. Свидетелят Л. заявява, че апаратът е произведен 2002 г. – 2004 г., като към момента на проблема бил 20-годишен. Счита, че на тези медицински апарати не бил краят на експлоатационния период, като може и още 10 години да работи, може и на втората година на производството да приключи с някакъв дефект, но могло и 30 години да изкара. Свидетелят Л. посочва, че една от причините, довела до проблема с апарата е пренапрежение, а другата причина, по-малко вероятна, била вътре в самия апарат някаква метална част да се опре, за да даде на късо. Свидетелят Л. посочва, че самият уред има защити стандартно в сградата, т.е. предпазителите, като производителят не изисквал и поне не е видял в документацията да се изисква някакво специално, както UPS или нещо подобно да има защита от пренапрежение. Посочва, че според него причината за изгарянето е пренапрежение. Разказва, че е потърсил захранващия блок в „ebay“, като цената била около 5000 лева. В производството пред първата инстанция е разпитан и свидетелят Б.Н. – служител на „ЕРМ - Запад“ ЕАД на длъжност „електромонтьор“. Свидетелят Н. разказва, че обикновено сигнали за изгорели уреди пристигат при началниците и те после дават документ заявление-жалба, че има изгорени уреди на даден адрес. Отиват с негов колега и пишат констативен протокол, в който винаги започват с обясненията съгласно твърденията на клиента. Разяснява, че пишат каквото твърди клиентът. След предявяване на констативен протокол от 13.12.2022 г. посочва, че подписът под т. 1 е негов. Свидетелят Н. уточнява, че не гледат и не установяват, а клиентът твърди, че това му е изгоряло и съставят протокол и после въз основа на датата и часа се проверява в дневниците на диспечера дали наистина има спиране на тока. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е.Й., заемащ длъжността „ел. техник“ в „ЕРМ-Запад“. Сочи, че на 28.11.2022 г. в София е стартирала програма „Амер“ за смяна на всички електромери с дистанционни и на двадесет и осми отишли са сменят стария електромер с дистанционен. Разказва, че в болницата е сменен електромерът, като е имало свидетели, които са се подписали и тогава не е имало проблеми. На 12 декември се оказало, че е спряло захранването и авариен екип е отишъл и е установил, че няма проблем с електромера. Като отишли, установили, че има по-голямо натоварване на електромера и тези електромери изключвали над един определен ампераж. Такъв бил и процесният случай. Премерили трите фази и се оказало, че на едната има прекалено натоварване, а другите две нямат почти никакво натоварване и това е главното влияние за изключването на електромера, натоварването. Разпределението на фазите довело до изключване на самия електромер. Говорили с Т.Е. и й обяснили какъв е проблемът, като тя се обадила на поддържащите електричеството и се уговорили да отидат да разпределят фазите равномерно. Свидетелят Й. разказва, че като сложили стария електромер, не е имало проблем, както и че новите електромери са по-чувствителни и изключват сами над определен ампераж. Сочи, че ДКЦ има достатъчно заявена мощност, но за трите фази, а за едната фаза е недостатъчно, както и че не са длъжни да проверяват електромера. Според свидетеля Й. товарите се разпределят при самото изграждане на сградата. По делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Б., което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице посочва, че на 12.12.2022 г. в процесната сграда, находяща се на ул. „••••, е имало смущения и нарушения в електрозахранването, както и данни за прекъсвания на електрозахранването, като причината е смяна на непропускащо СТИ. Според вещото лице е възможно смущенията/прекъсванията в токоподаването на процесната сграда на 12.12.2022 г. да се дължат на подмяната на стария електромер с такъв за дистанционно отчитане. Според вещото лице прекъсването на електрозахранването е било преди границата на собственост. Вещото лице сочи в заключението си, че не съществуват данни увреждането на описаната вещ да е причинено от прекъсване на електрозахранването на 12.12.2022 г., но при комутационни превключвания се появяват пренапрежения, които могат да предизвикат авариране на захранващия блок. Според вещото лице само в случай на получаване на пренапрежение между прекъсванията на тока и увреждането на вещта на ищеца е налице причинно-следствена връзка. Вещото лице посочва, че е възможно повредите в процесната техника да настъпят поради обичайното ползване продължително време и съответно настъпило износване, както и че твърдените повреди е възможно да настъпят поради неинсталирана защита срещу комутационни и атмосферни пренапрежения или поради неизправност на вътрешната инсталация на имота след електромера. В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като го разяснява с оглед дадените показания на свидетелите. В тази връзка посочва, че едно претоварване може да изключи електромера. Сочи, че старите електромери са малко по- издържащи на по-високи натоварвания, докато тези (новите) с цел предпазни мерки, като стигне определено ниво натоварването, самият електромер го изключва. Вещото лице разяснява, че през декември месец са включени множество уреди и това е довело до повишаване на консумацията на електрическа енергия. Според него заявената мощност по договор била много ниска и когато има претоварвания електромерът изключва или изключват през шалтери като няма значение къде е изключването, тъй като когато има включване, това са комутации и тогава могат да се образуват такива пренапрежения, за които става въпрос. Вещото лице заявява, че не става въпрос за токов удар, тъй като имало кабел за заземяването на апарата. Посочва, че самият апарат няма защита и че ако е бил включен през разклонител, който има защита от пренапрежение, на самия кабел има едно цилиндърче и като светне зелено, значи има защита и не би се стигнало до там. Вещото лице сочи, че електромерът изключва и спира захранването и че ако не изключи електромерът, може да се запали нещо. Според вещото лице някой е трябвало да прецени каква е мощността и колко им трябва. Второто нещо е товарът да бъде нормално разпределен, за да работи нормално инсталацията на сградата. Според вещото лице неравномерното разпределение може да доведе до проблеми и като се сложи всичко на едната фаза, тя се претоварва и почват да изключват бушони и да изключват всички защити. Вещото лице сочи, че ако едната фаза е претоварена или много претоварена, макар и да са наричани китайски, новите електромери са по-добри и при самото включване може да доведе до пренапрежение. Според вещото лице ако е била монтирана защита като катодни отводители, е нямало да изгори. На въпрос на адв. И. вещото лице заявява, че не може да каже категорично дали е имало правилно разпределение на фазите към 2022 г. В производството пред въззивната инстанция е допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза. В заключението си вещото лице Р. С. посочва, че изчислената справедлива стойност по метода на амортизираната възстановителна стойност на разходния подход на процесното медицинско оборудване и консумативи е в размер на 20 320 лева без ДДС, като е посочило и че с оглед обстоятелството, че вследствие на аварията е било необходимо закупуването на процесното медицинско оборудване и консумативи: рециклиран CR четец Agfa 25.0; CR Mamo Kasate 18X24 см с фосфорна плака и Фолио за касета 24Х30 см, то изчислената справедлива стойност на същото съответства на вредата от настъпилата авария и повреждане на старото оборудване, закупено с договора от 16.10.2020 г. от „Лидекс-2000“ ООД. Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/. По въпроса кой следва да носи отговорност на това неизпълнение е формирана практика на ВКС, която е обобщена в Решение № 50176 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 4349/2021 г., III ГО. Съгласно мотивите на цитираното решение „ЧЕЗ Разпределение България” АД /преименувано на Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ е дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на непрекъсната доставка на електрическа енергия до потребителите. Законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия. Разпределителното предприятие управлява електро-разпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на електрическа енергия /§ 1, т. 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя достъп /т.е. правото за използване на тази мрежа – § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ – доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия се осъществява от доставчици, получили съответната лицензия /търговец на ел. енергия, обществен доставчик или краен снабдител – чл. 39, ал. 1, т. 5, 7 и 10 ЗЕ в действащата през процесния период редакция/, които сключват договори за продажба с потребителите при 11 общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Съгласно чл. 120 ЗЕ доставената от крайния снабдител електрическа енергия на потребителите се измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и поддържа в изправност. В съответствие с тези им функции законът разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова преустановяване е допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел. енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ. Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то да бъде извършено. Следователно, „ЧЕЗ Разпределение“ АД /преименувано на Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ може да отговаря ако само е инициирало преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а „ЧЕЗ Електро България“ АД /преименувано на „Електрохолд Продажби“ ЕАД / може да отговаря ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител, но двете дружества не отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната отговорност са различни. Ето защо, следва да се приеме, че в случаи като процесния евентуално отговорност може да носи само електроразпределителното предприятие, доколкото се установи, че преустановяването в електрозахранването е вследствие на изключване на електромера в процесния обект, който е собственост на електроразпределителното предприятие. Поради изложеното следва да се приеме, че предявеният иск срещу ответника "Електрохолд продажби" ЕАД подлежи на отхвърляне изцяло, като не следва да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия електроразпределителното предприятие се задължава да осигурява на клиентите до границата за собственост на електрическите съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство. По делото не се спори, че страните са обвързани от валидно правоотношение за процесния период по договор за използване на електроразпределителната мрежа на ответника, като задълженията на ответника по този договор са да доставя качествена електрическа енергия, тоест такава, която не се отклонява от допустимите показатели за качество и да няма прекъсвания. При преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между настъпването на процесната вреда и неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да доставя качествена електрическа енергия, както и да осигурява и поддържа изправни средства за техническо измерване. В настоящия случай от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Й. и М., които настоящият състав кредитира, доколкото същите са логични, последователни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен материал, се установява, че на процесната дата е имало завишена консумация на ток. Свидетелката М. заявява, че се отопляват само на ток, както и че обстановката е била много тежка, тъй като е било много студено. Наред с това, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Й., който е бил на място при сменянето на електромерите, се установява, че при измерването на фазите на едната фаза имало прекалено натоварване, докато на другите две нямало почти никакво натоварване и това е главното влияние за изключването на електромера. Отделно от това, свидетелят Л., който извършил преглед на рентгеновата система, счита, че повредата се е получила от пренапрежение. Посочените свидетелски показания кореспондират и със заключението на вещото лице, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице също посочва, че при претоварване електромерът изключва, както и че неравномерното разпределение на фазите може да доведе до проблеми. Действително, както е посочил и ищецът във въззивната жалба, изградената от вещото лице хипотеза, почива на предположение, но това предположение не е оборено от останалите доказателства – нито от показанията на свидетелите, нито от констативните протоколи, а с оглед изминалия период от време не би могла да се установи с категоричност причината за уврежданията. Настоящият съдебен състав дава приоритет на изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание, доколкото вещото лице аргументира тезата си с оглед изслушаните показания на свидетелите, но базирайки се на изготвеното писмено заключение, което е заявил, че поддържа. Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал основната теза на ищца, застъпена в исковата молба, че причина за прекъсванията в електрозахранването в процесния обект на 12.12.2022 г. е смяната на СТИ от стария вид с такова за дистанционно отчитане, настоящият състав намира следното: По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 28.11.2022 г. в процесната сграда е сменен електромерът с такъв за дистанционно отчитане. Не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 12.12.2022 г. след спиране на електричеството, новият електромер е заменен със стар такъв. Съдът не възприема твърдението на ищцовото дружество, че смяната на електромера с такъв от нов вид е причина за смущенията в електрозахранването, доколкото от първоначалната смяна с нов електромер от 28.11.2022 г. до датата на процесното събитие – 12.12.2022 г., не се твърди, а и не се установява да са били налице прекъсвания в електрозахранването при експлоатацията на новото СТИ. Напротив, установява се, че такива смущения са се реализирали на 12.12.2022 г., когато, както бе посочено по-горе, е имало прекомерна консумация на електрическа енергия в процесния обект, която в съчетание с неправилното разпределение на фазите, е довела до изключване на електромера и прекъсване в електрозахранването. Наред с това както вещото лице, така и свидетелят Й. са еднопосочни в становището си, че новите електромери са по- чувствителни и над определен ампераж изключват сами, като вещото лице дори посочва, че ако не би бил изключил, е било възможно да се запали нещо. Тоест се касае за определена характеристика на СТИ, а не за неизправност на СТИ, за която би отговаряло електроразпределителното дружество. Следователно настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищеца, че причините за прекъсване на захранването се дължат на неизправност на СТИ. По възражението, че ишцовото дружество не следва да носи отговорност за разпределението на фазите, доколкото сградата на ДКЦ е проектирана в началото на миналия век, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, доколкото от представения на л. 86 Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, сключен между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /преименувано на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД/ и „Диагностично- консултативен център 11 - София“ ЕООД, в чл. 18, т. 12 страните е регламентирано задължението на ползвателя да инсталира, поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно собствените си електрически уредби и съоръжения след границата на собственост съгласно действащото законодателство. В чл. 47, ал. 1 от Договора изключена отговорността на разпределителното предприятието за вреди, когато електрическите уредби и инсталации на ползвателя не отговарят на нормативните изисквания и/или на българските стандарти. Все в този смисъл следва да се посочи, че не е доказано и неизпълнението на „Електрохолд Продажби“ да изготви прогноза на очакваното потребление, доколкото както бе посочено по-горе неразпределението на фазите при превишена консумация на електрическа енергия е вероятната причина за изключване на електромера. Доколкото тежестта за доказване на причинната връзка се носи от ищеца, както е посочил и първоинстанционният съд в определението си по чл. 140 ГПК, то дори и непълното насрещно доказване, проведено от ответника, е достатъчно да задължи съда да приеме за недоказан твърдения от ищеца факт. По правилата на гражданския процес главното доказване трябва да бъде винаги пълно и да създава абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Само категоричното установяване на конкретна причина и изключването на останалите като възможни (в конкретния случай възможното неизпълнение на задължението на ищеца да поддържа електрическите си уреди и инсталации) би удовлетворило изискването за пълно доказване, а оттук и за приемане на осъществен фактическия състав за претендираното вземане за имуществени вреди. С оглед изложеното и доколкото причинната връзка между вредата и договорното неизпълнеине на ответника не се доказва, предявеният срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на предявения иск за главница, то неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава върху посочената главница. Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. По разноските: Предвид неоснователността на въззивната жалба в настоящото производство право на разноски имат въззиваемите ответници, като на всеки от тях следва да бъдат присъдени по 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационното обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът