Решение № 153 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 352/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.34 ал.2 и ал.8 ЗСПЗЗ. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите на касатора и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в хипотезите на чл.209 т.3 АПК, се свеждат до твърдения за необоснованост на съдебното решение и за неправилно приложение на материалния закон. Фактическите изводи на съда относно спорния въпрос - ползван ли е държавният имот с идентификатор: 46927.1.83 в землището на с.М.Преславец, през стопанската 2022/2023г. без правно основание от „Евроземеделие 1“ЕООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила, при липса на убедителни доказателства. Проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши въз основа на изложените касационни оплаквания и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК. Оспореното съдебно решение е валидно, постановено от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК, обн.ДВ, бр.39/11г., изм.ДВ, бр.58/17г.), в рамките на допустим процес. Предмет на оспорване пред районния съд е Заповед №РД 04-209-1/18. 07.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра, с която на основание чл.34 ал.1, във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол (КП) от 31.05.2023г. на комисия, определена със Заповед №РД 07-19/10.05.23г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област Силистра, вкл. община Главиница, е наредено да се изземе държавен имот, находящ се в землището на с.Малък Преславец с идентификатор: 46927.1.83, от който обработваемата площ е 10.004 дка, ползван без правно основание от „Евроземеделие 1“ ЕООД. Съгласно т.2 от заповедта на адресата е предоставена възможност в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена по чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ сума от 1 465.30 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта. С процесното пред настоящия състав решение ТРС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ; при спазване на изискуемата форма съгласно чл.59 ал.2 АПК и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на касатора. По отношение на горните критерии (чл.146 т.1-т.3 от АПК) са изложени задълбочени и правилни мотиви, които не е ненужно да бъдат преповтаряни и, при условията на чл.221 ал.1 АПК, настоящият състав препраща към тях. Основният спор в настоящия процес е за приложението на материалния закон и обосноваността на извода за неправомерното ползване на имота, включен в ДПФ от страна на „Евроземеделие 1“ЕООД. Позовавайки се на чл.170 ал.1 АПК, съдът е съобразил нормативно определената доказателствена тежест в административното правосъдие; уважил е исканията и на двете страни за събиране на гласни доказателства и за приобщаване на писмени доказателства, както следва: споразумение (разпределение) за ползването на масивите в землището на с.Малък Преславец, постигнато на основание чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ за стопанска 2022/2023 година; Заповед №РД-04-106/31.05.23г.на директора на ОДЗ-Силистра за неговото утвърждаване; кадастрална карта на масива, в който попада процесният имот от ДПФ, ортофотокарта. Формирал е извод за установеност на фактическите основания, посочени в процесната пред него заповед от административния орган. Въз основа на писмените доказателства и събраните гласни такива ( свидетелските показания на членовете на комисията за проверка на подадените възражения от земеделските стопани, които са уведомени за започналите производства по чл.34 ал.1 и ал.8 ЗСПЗЗ, вкл. и дружеството-касатор ) е приел, че процесният държавен имот се обработва от „Евроземеделие 1“ЕООД. Членовете на комисията са извършили и проверка на място, установявайки, че както процесният имот, така и съседните, са били засети с царевица. Няма разлика в начина на обработките им. До държавния земеделски имот няма пътен достъп. До него се достигало само през някой от съседните имоти - доказано обработвани от касатора. Горните установявания не влизат в противоречие с показанията и на водения от жалбоподателя свидетел Г.С., който е заявил, че по време на жътвата на царевица през 2023г. ( което като агро-техническо мероприятие следва във времето издаването на процесната пред ТРС заповед ), управителят на дружеството им бил наредил да не жънат имота от ДПФ и същият бил „оставен така“, което не изключва (не опровергава фактическия извод), че обективно е могъл да бъде обработван само от дружеството, ползващо разпределения му масив - в случая масив 2, съгласно Приложение към Споразумение по чл.37в ал.2 ЗСПЗЗ на л.55 от делото на ТРС, включващ и процесния имот. Анализирайки горните доказателства и удостоверените с тях факти, съдът е извел обоснован извод, че всички посочени съседни имоти са в масив, обработван от „Евроземеделие 1“ЕООД, както и тези, близко разположени, които се ползват от касатора.Преценявайки данните от кадастралните източници, съдът е извел правилен извод, поддържан и от ответника, че до процесния имот от ДПФ няма осигурен пътен достъп и, че същият се обработва от земеделския стопанин, ползващ имотите, от които е заграден. Последното недвусмислено сочи на установеност на спорното обстоятелство в процеса - че дружеството касатор е ползвало без правно основание релевирания имот от ДПФ в обработваемата му част. В обобщение съдът е приел, че са били налице нормативните предпоставки за изземването му по реда на чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ. Установените факти от ТРС са формирани на базата на допустими доказателства, обратно на твърденията в касационната жалба. Ето защо, оплакването за постановяване на съдебния акт в противоречие с процесуалния закон е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В контекста на довода за необоснованост на съдебния акт, следва да бъдат преценени процесуалните действия на районния съд и извършената оценъчна дейност, с оглед спецификата на повдигнатия пред него спор - оспорващото дружество е твърдяло отрицателен факт, като за доказване на положителния такъв, ответният орган е проявил дължимата процесуална активност. Съдът, в съдебно заседание на 19.12.2023г., в изпълнение на задълженията си от чл.163 ал.3 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, е дал изрично указания на страните за кои факти не сочат доказателства, като отделно от това е изискал служебно от СГКК-Силистра скица на имота от ДПФ с идентификатор: 46927.1.111. Така осъществената процесуална дейност на съда е обезпечила спазването на принципа от чл.7 АПК за установяване на действителните факти. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, от категорията на съществените, щом установяването на релевантните факти е постигнато в пълнота. В съгласие с предписанието от чл.168 ал.1 АПК, районният съд е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания от чл.146 АПК, като е установил, че същият е съответен на материалния закон и на неговата цел, излагайки задълбочени мотиви по главния конфликтен момент в процеса - обработвало ли е дружеството касатор въпросния имот от ДПФ. Дал му е положителен отговор след обсъждане на доказателствата по делото. В резултат на правилно осъществената оценъчна дейност, е извел верния извод, че еднаквата обработка на процесния държавен имот и съседните земеделски имоти, ползвани от „Евроземеделие 1“ЕООД, ведно с безспорно установеното обстоятелство, че друг субект, извън касатора, обективно е нямал достъп до имота от ДПФ, е достатъчен (изводът) да обоснове разпоредените правни последици. В обобщение, настоящият състав намира, че решаващите изводи на ТРС са изведени в съгласие с базовите принципи от АПК и при спазване на основното начало от чл.12 ГПК. Като израз на формираното вътрешно убеждение на съда, съобразно формалната логика и обичайните правила, след анализ на доказателствената съвкупност по делото и само на нейната база, фактическите му изводи не се отклоняват от изискването за истинност. В този ракурс разгледан доводът от касационната жалба за необоснованост на съдебния акт, е неоснователен и следва да бъда отклонен. Разноски, пред настоящата инстанция, са поискани от касатора, каквито, с оглед изхода на процеса, не му се дължат. Обобщавайки изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното решение на районен съд гр.Тутракан не е засегнато от порок, представляващ касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209 т.3 АПК, воден от което на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК