Решение № 346 от 21.8.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1394/2026 г.

Районен съд - Плевен21.08.2026 г.докладчик Красимир Маринов Димитров

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-010238 от 01.06.2026 г. на Член на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София, с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление гр. •••••, общ. София, общ. Столична, обл. София, Район „••••“, ул. „•••••“ № *, представлявано от Ал.В.Д. и Мл.М. на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и чл. 210в ЗЗП, във вр. с чл. 231 от ЗЗП, във вр. с §5, ал. 1 от Предходните и Заключителни разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото на Република България е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 30700 евро, за нарушение на чл. 210в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление гр. •••••, общ. София, общ. Столична, обл. София, Район „••••“, ул. „•••••“ № *, представлявано от Ал.В.Д. и Мл.М. да заплати на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София сумата от 76,69 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1394/2026 г. по описа на РС – Плевен. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

Мотиви

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № Р-010238 от 01.06.2026 г. на Член на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София, с което на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление гр. •••••, общ. София, общ. Столична, обл. София, Район „••••“, ул. „•••••“ № *, представлявано от Ал.В.Д. и Мл.М. на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от ЗЗП и чл. 210в ЗЗП, във вр. с чл. 231 от ЗЗП, във вр. с §5, ал. 1 от Предходните и Заключителни разпоредби, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото на Република България е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 30700 евро, за нарушение на чл. 210в, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. Г. К., който моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като подробни съображения в тази насока са изложени в подадената до съда жалба. Ответната страна по жалбата Член на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София - редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано до съда писмено становище от юрк. Р. М., ведно с пълномощно, моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя, намира за установено следното: Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното: Актосъставителката С. Н. Н., на 15.04.2026 г. в офис на КЗП, с адрес - гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27, ет.4, офис 413. С Протокол № 12 от 02.04.26г. е установено следното нарушение: На 28.01.2026г. в КЗП е постъпила жалба, с вх.№ Р-03-302 от г-жа Ц.В.Н. от гр. Плевен. Според изложеното в жалбата, г-жа Недушева е посетила магазин „А1“ в гр. Плевен, на бул. „Д.П.“ № •• на 20.01.2026г., с цел заплащане на месечна сметка. Било е обяснено, че сметките не са готови и е поискана личната карта. Служителката е започнала да пише на компютър и след това е казала да се подпише три пъти на плочка. Жалбоподателката не знаела какво е написано, но е предоставен нов договор. По-късно вкъщи, същата е установила, че е променен тарифния план и цената на услугите. Върнала се е обратно в обекта, за да попита, защо е направено това. Получила е отговор от същата служителка „Да не си го подписала“. Жалбоподателката е на 84 години и има действащ договор за услуги с „А1“ от 26.08.25г. с месечна такса 8,99 лв. за първите 12 месеца, и 10,99 лв. за останалите 12 месеца с тарифен план „А1 ТВ 100+Special“. Желае да бъде анулиран договора от 20.01.2026г. без неустойки и да бъдат върнати старите условия по договора от 26.08.2025г., който е валиден до 26.08.2027г. С покана, с изх. № Р-03-302/29.01.26г. е изпратено копие на жалбата и е наредено на „А1 България“ ЕАД на 16.02.2026 г. да предостави в КЗП-Плевен или на ел. поща: pleven@kzp.bg следните документи: 1.Становище по жалбата; 2.Копия на всички договори, сключени с жалбоподателя; 3.Информация какви услуги ползва жалбоподателката и на каква стойност са те /разбивка на услугите и цената/. На 24.02.2026г. е предоставена следната информация: „Във връзка с Ваше писмо с горепосочения номер, предоставяме исканата от Вас справка - липса на потребление в последните седем дни“. Приложена е справка от система - няма активна сесия. Не е предоставена информация за потребление на интернет по договор от 16.12.2024г. за периода месец януари 2025г. – месец януари 2026г. - генериран трафик на адрес гр. Плевен, ул. „••• ••••“ № ••, ет. *, ап.*/, както и доказателства за потребление. След преглед на всички представени документи е установено следното: На 20.01.2026г. в магазин „А1“ в гр. Плевен, ул. „Д.П.“ № •• е сключено Приложение № 1 към договор № 505671022 за фиксиран интернет и телевизия със срок 2 години тарифен план/пакет: „ А1 ПЕТ 75+ ТВ 170 + Max Sport Plus“, с месечна такса за първите 12 месеца - 11,75 евро и цена до края на договора - 12,78 евро /стандартна такса 14,82 евро/. Към датата на сключване на договора 20.01.2026г. за фиксиран интернет и телевизия със срок 2 години тарифен план/пакет: „ А1 НЕТ 75+ ТВ 170 + Max Sport Plus“ жалбоподателката е имала 2 действащи договора от 26.08.2025г. със срок 2 години, т.е. до 26.08.2027г., с тарифен план „ А1 ТВ 100+“ с месечна такса за първите 12 месеца - 8,99 лв./4,60 евро и цена до края на договора - 10,99 лв./5,62 евро /стандартна такса 14,99 лв./7,66 евро/ и от 16.12.2024г. със срок 2 години, т.е. до 16.12.2026г. за фиксиран интернет с тарифен план „ А1 НЕТ 75“ с месечна такса за целия срок на договора 5,99 лв./3,06 евро. Промоционалната такса по договора от 20.01.2026г. е 11,75 евро за първите 12 месеца и цена до края на договора- 12,78 евро/стандартна такса 14,82 евро/ е по-висока от таксите по двата действащи договори от 26.08.2025г. със срок 2 години, т.е. до 26.08.2027г. с тарифен план,, А1 ТВ 100+“ с месечна такса за първите 12 месеца-8,99 лв./4,60 евро и цена до края на договора - 10,99 лв./5,62 евро /стандартна такса 14,99 лв./7,66 евро/ и от 16.12.24г. със срок 2 години, т.е. до 16.12.2026г. с тарифен план „ А1 НЕТ 75“ с месечна такса за целия срок на договора 5,99 лв./3,06 евро. Общата цена за първите 12 месеца по двата договора е 7,66 евро, а за останалите 12 месеца е 8,68 евро. Освен това, услугата фиксиран интернет с тарифен план „А1 НЕТ 75“ по договора от 20.01.2026г. е втора услуга за фиксиран интернет, тъй като жалбоподателката има действащ договор до 16.12.2026г. за същата услуга с тарифен план „ А1 НЕТ 75“ с месечна такса за целия срок на договора 5,99 лв./3,06 евро. От представената информация и документи от „А1 България“ ЕАД е установено, че по договора от 20.01.2026г. за фиксиран интернет и телевизия със срок 2 години тарифен план/пакет: „ А1 НЕТ 75+ ТВ 170 + Max Sport Plus“ няма потребление на услугата - интернет. По договор от 16.12.2024г. не е предоставена информация за потребление на интернет за периода месец януари 2025г. – месец януари 2026г. - генериран трафик на адрес гр. Плевен, ул. „••• ••••“ № ••, ет. *, ап.*, както и доказателства. Възможно е жалбоподателката да не използва изобщо услугата фиксиран интернет „А1 Нет 75“ от 16.12.2024г., но я заплаща ежемесечно до момента. От извършената проверка е установено, че „А1 България” ЕАД използва нелоялна търговска практика, тъй като подвежда възрастни хора да подписват договори за услуги без тяхното знание и съгласие. Жалбоподателката е посетила магазин „А1“ в гр. Плевен, на бул. „Д.П.“ № •• на 20.01.2026г., с цел заплащане на месечна сметка. Подведена е да сключи договор за услуги, които не е заявила и от които няма нужда, тъй като ползва същите 2 услуги по отделни договори и на по-ниска цена. Освен това, услугата „А1 Нет 75“ по договора от 20.01.2026г. е втора услуга за фиксиран интернет, тъй като жалбоподателката има действащ договор със срок 2 години до 16.12.2026г. за същата услуга с тарифен план „А1 НЕТ 75“, с месечна такса за целия срок на договора 5,99 лв./3,06 евро. След подробен анализ на събраните в хода на производството документи може категорично да се заключи, че обстоятелствата около случая са напълно сходни с мотивите на издадената Заповед №412/08.06.2015 г., с която е забранено на „Мобилтел” ЕАД (понастоящем „А1 България” ЕАД) при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 2 от Закона за защита на потребителите - в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение и подвежда възрастни хора да подписват договори за услуги, от които нямат нужда и не са заявени от потребителя. От материалите по преписката безспорно е установено, че на 20.01.2026г. в гр. Плевен, при сключването на договор за фиксиран интернет и телевизия са липсвали за потребителя обстоятелства, налагащи неговото подписване, като изтичане на срок на валидност на действащ договор за тези услуги или необходимост от тези услуги в такъв обем. От страна на търговеца, чрез негови служители е оказано въздействие върху потребителя да се подпише на електронно устройство без да знае, че подписва договор за нов период и на различна цена. Това показва липсата на разбиране по отношение на възрастните хора като самостоятелна група, които са доверчиви, трудно се ориентират, но и прибързано вземат решение за подписване на договори без пълна яснота по тях. Информацията в подписаните документи е в твърде голям обем и изисква достатъчно време за прочитане и разбиране, поради което потребителят се е доверил на служители в офиса. Предоставената информация е сложна и трудна за възприемане, дори и от потребители, които имат опит при сключване на договори, тъй като служителите им предоставят твърде кратка информация по договорите и целенасочено изтъкват найпримамливата за тях. Очевидно е, че липсва индивидуален подход към възрастните потребители като самостоятелна група - уязвима поради своята възраст и доверчивост, и умишлено се използва тяхната уязвимост. Търговецът се е възползвал по неоправдан начин от това, че възрастните хора по трудно и по-бавно възприемат информацията и не могат да преценят правилно на момента икономическата изгода от предлаганите им услуги. В случая, от страна на служители на „А1 България” ЕАД са извършени нелоялни, некоректни действия спрямо възрастния потребител, който е бил подведен и е подписал договор за услуги без негово знание и съгласие. Жалбоподателката е посетила магазина на 20.01.2026г., с цел заплащане на месечна сметка, но вместо това е подведена да сключи нов договор за услуги с по-висока такса, които ползва по други действащи договори, и от които няма нужда един възрастен човек на 84 години /втори фиксиран интернет/. Действията на търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. На 02.04.2026г. на проведено заседание на КЗП, с протокол № 12 е взето решение, че „А1 България“ ЕАД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, а именно: Търговецът, в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение, в търговския обект в гр. Плевен, на бул. „Д.П.“ № ••, като по този начин дружеството не изпълнява Заповед № 412/08.06.2015г. на Председателя на КЗП влязла в сила, с Решение № 7641/07.12.15г. на ВАС. В допълнение, на 16.03.2026г. е получено допълнение към жалба Р-03- 302 от жалбоподателката, че от отговора на КЗП е разбрала, че има друг договор за интернет. Заявява, че никога не е използвала домашен интернет. Няма компютър, нито може да работи с интернет. Желае да се провери този договор и потреблението на интернет по него. Желае също да бъде прекратен този договор без неустойки и да бъдат възстановени всички суми платени по него. На 16.03.2026г. е изпратена покана до търговеца с приложено копие на допълнението в срок до 26.03.2026г. да предостави в КЗП-Плевен, ул. „Димитър Константинов” № 27, ет.4, офис 413 или на ел. поща: pleven@kzp.bg : 1.Становище по допълнението към жалбата; 2.Информация за потребление на интернет по договор от 16.12.2024г. за периода месец януари 2025г. – месец март 2026 г. - генериран трафик на адрес гр. Плевен, ул. „••• ••••“ № ••, ет. *, ап.* /да се приложат доказателства за потреблението/. До датата на съставяне на АУАН не е предоставена изисканата информация и доказателства. На 20.01.2026г. в гр. Плевен „А1 България“ ЕАД продължава да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите, като по този начин дружеството не изпълнява Заповед № 412/08.06.2015г. на Председателя на КЗП влязла в сила с Решение № 7641/07.12.15г. на ВАС. Извършено е нарушение по чл. 210в от Закона за защита на потребителите АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя след отправена покана, с Изх. № Р-03-302/28.01.2026г. за съставяне на АУАН на 28.04.2026г., която е получена на 21.04.2026г. Дата на извършване на нарушението: 20.01.2026г. Място на извършване на нарушението: гр. Плевен, магазин А1, ул. „Д.П.“ № Нарушението е констатирано с Протокол № 12 от 02.04.26г и е съставен акт № 010238 от 29.04.2026 г. Разпитана като свидетел в хода на съдебното следствие актосъставителката С. Н. Н. изложи факти идентични с отразените в акта. Съдът, кредитира показания , тъй като те са логични, последователни и непротиворечиви с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази насока са и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Р. И. К., която е свидетел, както при констатиране на нарушението, така и при съставянето на АУАН-а. От събраните по делото писмени и гласни доказателствени материали, съдът счита, че не са налице противоречия, от същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкрива фактическата обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги кредитира. Съдът счита, че при съставянето на АУАН-а и НП-то не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН-а, изцяло кореспондира на тази посочена в НП-то. Както в АУАН-а, така и в НП-то подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Изключително подробно са описани обстоятелствата при които е допуснато нарушението, както и извършените действия на контролните органи по неговото установяване. Коректно са индивидуализирани в АУАН-а и НП-то и датата на извършване и установяване на нарушението. Посочена е датата, на която КЗП е сигнализирана от потребител за потенциално извършвано нарушение на 20.01.2026 г. ПО НАЛИЧИЕТО НА НЕЛОЯЛНА ТЪРГОВСКА ПРАКТИКА При вярно установена фактическа обстановка правилно е приложени материалния закон. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда императивна забрана на всички нелоялни търговски практики. В чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д от ЗЗП са уредени специалните състави на нелоялна търговска практика. Разликата между специалните и общия състав на нелоялната търговска практика е, че за съставомерността на специалните състави е достатъчно да се констатира наличието на юридическите факти, включени в диспозицията на конкретния специален състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се преценява от гледна точка на критериите, въведени за общия състав, а именно добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна в пазарното поведение. Тази преценка е направена от законодателя и в този смисъл практиките, покриващи фактическите признаци на специалните състави са ex lege нелоялни по смисъла на общия състав на чл. 68в ЗЗП. То е с т при наличие на признаците на някой от специалните състави, деецът извършва нарушение и на общия състав на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68в ЗЗП. В този изричен смисъл и трайната практика на ВАС- Решение № 3515 от 09.03.2020 г. по адм. д. № 4378/2019 на Върховния административен съд, Решение № 547 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 13956/2017 на Върховния административен съд, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 7825/2014 на Върховния административен съд, Решение № 1221 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 2156/2019 на Върховния административен съд. С разпоредбата на чл.210в от ЗЗП законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за съответния правен субект при неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, каквато е горецитираната. С нея на санкционираното дружество е било забранено да прилага в своята дейност нелоялна търговска практика, изцяло съвпадаща по своите обективни и субективни признаци с установената в хода на административнонаказателното производство. От събраните по делото доказателства и анализа на приложимото право безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Съдът счита, че административно-наказващият орган е изградил правилно изводи за издаване на наказателното постановление, с което правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на търговеца на основание чл. 210в от ЗЗП. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения налагащи отмяната на наказателното постановление. В подкрепа на възложените му по закон функции и след като съобрази приобщените доказателства и отчете относимата правна уредба намира, че не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания. Съдът счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление. Съдът счита, че фактите по делото са установени по непротиворечив начин въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в това число показанията на разпитания актосъставител и свидетел. Съдът счита, че в конкретния случай, не са налице и условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Легалното определение за „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според нея, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за „маловажност“ на конкретното деяние следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. От страна на търговеца не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Напротив, фактите показват едно трайно поведение в насока реализиране на допуснатата търговска практика, която потенциално уврежда интересите на потребителя, поради което е и законово забранена. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за да бъде освободен от отговорност нарушителят. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената санкция, като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като на юридическото лице е наложена санкция към минимален размер. Въз основа на приетите и приобщени писмени доказателствени средства, подкрепени от гласни такива – разпитаните свидетели, съдът стигна до извода за безспорна установеност на нарушението и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, счита, че следва да потвърди издаденото наказателно постановление. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Комисия за защита на потребителите, със седалище гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 40,90 до 76,69 евро. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната страна по делото, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 76,69 евро, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

Цитирани разпоредби

28