Решение № 1075 от 17.7.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 611/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез гл. експерт Петкова против Решение № 67 от 29.12.2025 г., постановено по АНД № 167/2025 г. по описа на Районен съд Пирдоп. Твърди се неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че административното нарушение не е извършено, тъй като представените впоследствие с възражението срещу АУАН и в съдебното производство актове и протоколи не опровергават констатациите при извършената проверка. Поддържа се още, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като е приел, че е изтекъл преклузивният срок за образуване на административнонаказателното производство. Според касатора приложима е специалната разпоредба на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, доколкото процесният строеж подлежи на въвеждане в експлоатация. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В с.з. гл. експерт Петкова не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът касационната жалба - „БУЛ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, редовно призован за датата на с.з. се представлява от адв. Трандев, който оспорва жалбата. Поддържа, че процесните документи са били съставени, като единствено не са били представени при извършването на проверката поради значителния обем на изисканата документация. Сочи още, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН, като счита, че разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ЗУТ е неприложима в случая. Претендира присъждане на направените по делото разноски. СОП не прави искане за встъпване в производството. Административен съд – София-област, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на касационна проверка е Решение № 67 от 29.12.2025 г., постановено по АНД № 167/2025 г. по описа на Районен съд Пирдоп, с което е отменено Наказателно постановление № СФ-16-ДНСК-93/15.09.2025 г. на Началника на ДНСК, с което на „БУЛ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, на следващо място административнонаказателното производство е образувано и протекло при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е приел, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е отхвърлил възражението за приложимост на специалната норма на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ. Настоящият касационен състав намира тези изводи за неправилни. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 03.02.2025 г. служители на РДНСК Софийска област са извършили проверка по документи и на място на строеж „Подмяна на водопровод и канализация и пътна настилка на [улица]от № 37 до № 53 в [населено място]“, изпълняван въз основа на Разрешение за строеж № 9/06.10.2021 г., за която е съставен Констативен протокол /КП/ № 150А. При извършената проверка е констатирано, че „БУЛ СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор, не е изпълнило задължението си по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за осъществяване на контрол относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството. Установено е, че към момента на проверката в строителното досие липсват раздел III от протокол обр. 2а с констатации относно достигнатите проектни нива, протокол обр. 5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа, както и протокол обр. 12 относно вложените в строежа подземни хидранти с монтирани спирателни кранове и охранителни гърнета. Не се споделят от настоящия касационен състав мотивите на РС за липса на извършено нарушение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството участниците в строителството съставят актовете и протоколите непосредствено след извършените проверки, огледи и измервания на място, когато са изпълнени изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ за съответните строително-монтажни работи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същата наредба необходимите актове и протоколи са обвързани с технологичната последователност на изпълнение на строежа. След като основните СМР са извършени към деня на проверката, то към тази дата посочените протоколи е следвaло да са налични в досието на строежа, представено от участниците в строителството, уведомени предварително и присъствали. При спазване на горепосочените правила — актовете и протоколите да се изготвят непосредствено след извършването на съответните дейности, не е необходимо време за събирането им за целите на проверката. Към момента на извършената проверка от страна на дружеството не са представени цитираните по – горе документи с което е осъществен състава на нарушението по чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Неоснователно районният съд е приел, че последващото представяне на документи с възражението срещу АУАН и в съдебното производство опровергава констатациите в акта. От представените с възражението документи се установява, че протокол обр. 2 не съдържа попълнен раздел III, акт обр. 5 е непълен и неподписан, а представеният акт обр. 12 не удостоверява вложените подземни хидранти с монтирани спирателни кранове и охранителни гърнета, които са предмет на административното обвинение, а касае други СМР. Следователно тези документи не оборват направените при проверката фактически констатации, а напротив, потвърждават извода, че строителният надзор не е осъществил дължимия контрол относно пълнотата и правилното съставяне на строителната документация. На следващо място, настоящият касационен състав приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да водят до незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Неоснователни са изводите на районния съд за неспазване на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН урежда времева граница, в която е допустимо да се развие едно административнонаказателно производство като въвежда преклузивни срокове за образуването му. Нормата е обща и се прилага, доколкото не е налице друга специална норма. В конкретния случай разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ се явява специална по отношение началния момент, от който тече един от предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове, а именно едногодишният срок. Според чл. 239, ал. 2 от ЗУТ едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване - от деня на извършване на нарушението. В случая е безспорно установено, че процесният строеж е от категория, за която се изисква издаване на разрешение за ползване на строежа. Фактът, че този момент (на издаване на разрешение за ползване на строежа) все още не е бил настъпил към датата на установяване на нарушението не изключва автоматично приложимостта на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, както неправилно е приел въззивния съд. По тази причина относно процесният случай следва да се приложи тази норма по отношение началния момент, от който започва да тече едногодишният срок за установяване на нарушението, респективно относно момента на изтичане на този срок, поради което АУАН не е съставен извън този срок. По делото няма данни да е изтекъл и другият предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок от три месеца от откриване на нарушителя. Неоснователно е и възражението на ответника, поддържано в съдебното заседание, че липсата на данни относно датата на прокурорското постановление, въз основа на което е извършена проверката, води до неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Началният момент на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е моментът на откриване на нарушителя, а не датата на възлагане на проверката. В случая нарушението и неговият извършител са установени при извършената на 03.02.2025 г. проверка, за която е съставен КП № 150А. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 30.04.2025 г., поради което е издаден в рамките на предвидения тримесечен срок. Обстоятелството кога е било постановено или получено прокурорското постановление е без значение за началния момент на този срок. Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на Районен съд Пирдоп следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има касаторът, но такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно с оглед изхода на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК съдът