РЕШЕНИЕ

№ 131

гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М. при участието на секретаря И.Т.Т. като разгледа докладваното от Б.М. Гражданско дело № 20221110167032 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата молба, че ответни цата в качеството си на собственик на топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Р. Б. Б. ЕГН: •••••••••• дължи на Т.С. ЕАД ЕИК: •••••• сумата от 2 410, 90 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК З, •••, вх.Д, ет.16, ап.150, аб. №•••••••, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г. в размер на 394, 28 лева, 25, 72 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за ДР за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021 г. в размер на 5, 02 лева. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Р. Б. Б., чрез особения предствител в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с твърдения, че не е собственик на процесния имот, а наемател, както и че процесният имот не е топлоснабден, като в него липсват отоплителни тела. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ И“ ООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От заповед №501/1979г. се установява, че ответницата е настанена, заедно с петчленното си семейство, в описания в исковата молба топлоснабден имот, от което следва извод, че ответникът е ползвал топлоснабдения имот въз основа на договор за наем, от което следва, че потребител на топлинна енергия през процесния период е била отвтеницата. Съдът прави този извод, вземайки предвид изложеното в т.1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ№2/2017г. на ОСГКВКС, според което ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й, а не собственикът или носителя на ограничено вещно право.

Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответницата, която има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през процесния период облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 2410, 90лева, като сумата за дялово разпределение е 25.72лева. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 01.07.2021г. общо и за отделните месеци е в размер на 394, 28лева за ТЕ и 5, 02лева лихва върху главницата за дялово разпределение.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Ответницата е направила възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 09.07.2021г.

Съдът приема, че най-старото от процесните вземания за месец май.2018г. не е погасено по давност към посочената дата. В този смисъл е и заключението на вещото лице по ССЕ, поради което възражението за погасяване по давност на процесните вземания е неоснователно.

Предвид изложеното исковете следва да се уважат до пълните предявени размери.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1443, 59лева за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът