Решение № 170 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 177/2026 г.

оси с две

управляеми оси е до 32000кг. Надвишението е с16080 КГ видно от кантарна бележка.Следва да се посочи, че актът бил издаден на място и генериран на място, подписан от водача, без същият да впише възражения и му бил връчен препис от акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите актосъставителят Е. К. Д., на длъжност инспектор в ООАА Перник и свидетелят по акта -К. Г. А., като разпитите и на двамата са съответни на отразените констатации в акта и НП, както и на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, като съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни и достоверни / св. Д.:“..Знам за какво е предмета на делото. За претоварка в района на с.Боснек на автомагистрала Струма. Спряхме товарен автомобил за проверка- 48 тона самосвал, на който максимално допустимата маса е до 32 тона. Водача представи кантарна бележка, която беше 48 и нещо тона, което е доста над допустимото, с подпис, официален документ и по този документ съставихме акт. Шофьор беше водача, на фирма е собственост самосвала...“ и свидетелят К. Г. А.: При рутинна проверка на автопатрул в района на с.Боснек на автомагистрала Струма при нормална проверка е спрян за проверка товарен автомобил, не си спомням номера и на коя фирма е, но при проверката на водача се установи, че по товарителница и кантарна бележка по Наредба №11 на Министерство на транспорта и съобщенията допустима маса автомобил с товар 32 тона по Републиканската пътна мрежа се установи, че водача извършва обществен превоз с 48 тона, за което му е съставен акт и е връчен на място. Той се подписа на място и същевременно като му е връчена кантарната бележка срещу подпис на нея знае колко тона вози като излиза от кариерата...“./. По делото също са приобщени и –АУАН № 00694 от 23.09.2025 г. - заверено копие;НП № 34-0000899/14.10.2025 г.; - заверено копие;Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - копие;Заповед № 902/09.10.2025 г. на изпълнителен директор на ИА АА - София - копие;Заверено копие на пътен лист № 153176/23.09.2025 г.;Заверено копие на кантарна бележка № 23226046/23.09.2025 г.Заверено копие на товарителница № 0038214/23.09.2025 г.Снимков материал - 1 лист;Справка от система Лицензи - 2 листа;Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя, като между доказателствения материал писмен и гласен такъв, не се наблюдават противоречия и същият описва еднозначно фактическата обстановка, приета от АНО, и от съд По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП, вр. чл. 6 ал. 1. т. 6, б."в" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г., където в чл. 6 е определена допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. От съдържанието на чл. 6 / тъй-като само така без ал и точки е вписана и в акта и в НП/ се установява, че същата е в следния смисъл: ал.

Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: т1. пътни превозни средства, които са част от състав от ППС, както следва:а) ремарке с две оси - 18 t;б) ремарке с три оси - 24 t;2. състав от ППС с пет, шест и повече оси, както следва:а) моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси - 40 t;б) моторно превозно средство с три и повече оси с ремарке с две, три и повече оси - 40 t;3. съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва:а) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t;б) моторно превозно средство с три и повече оси с полуремарке с две, три и повече оси - 40 t;в) моторно превозно средство с две оси с триосно полуремарке, превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 42 t;г) моторно превозно средство с три оси с двуосно или триосно полуремарке, превозващо при интермодални транспортни операции един или повече контейнера или сменяеми каросерии с обща максимална дължина до 45 фута – 44 t;4. състав от ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с две оси и ремарке с две оси - 36 t;5. съчленени ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с две оси и полуремарке с две оси, когато разстоянието между осите на полуремаркето е:а) от 1,3 m до 1,8 m - 36 t;б) по-голямо от 1,8 m - 36 t;6. моторни превозни средства, както следва:а) моторни превозни средства с две оси, различни от автобуси – 18 t;б) моторни превозни средства с три оси - 25 t (26 t);в) моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси - 32 t;г) моторно превозно средство с пет оси - 40 t;7. автобуси, както следва:а) автобуси с две оси – 19,5 t;б) съчленени автобуси с три оси – 28 t. В случая, видно от описаното в акта и в НП, се сочи в т.2 на вмененото нарушение –Пътното превозно средство е с маса, която надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като МПС с 4 оси с 2 управляеми оси – като на 23.09.2025 г около 11: 04:09 часа. на АМ Струма, район за с. Боснек, посока гр София, водачът управлява МПС МЕРЦЕДЕС 3243 АКТРОС с peг № ••••••••••••• от кат №3, като извършва Обществен превоз на товари (фракция 0-4), видно от товарителница №0038214/23 09.2025г. и кантарна бележка № 23226046/23.09.2025 на територия-ra на Република България, по маршрут Студена - Обеля видно от пътен лист № 153176/23.09.2025г. като при проверката се установило, чеВодачът управлява и извършва превоз с моторно превозно средство, което е с обща маса 48080 кг, видно от кантарна бележка № 23226046/23.09.2025г, като надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено ползване - моторно превозно средство с четири

оси с две

управляеми оси е до 32000кг. Надвишението е с16080 КГ видно от кантарна бележка.Следва да се посочи, че актът бил издаден на място и генериран на място, подписан от водача, без същият да впише възражения и му бил връчен препис от акта. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.. Тоест МПС с четири оси, като неоснователни са възраженията в жалбата, от доказателствената съвкупност да се изключи кантарната бележка. Доказателствената стойност на кантарната бележка е, че същата е издадена от дружеството, извършило натоварването и представлява частен свидетелстващ документ. Тя удостоверява конкретно обстоятелство - количеството и теглото на натоварената трошен камък (фракция 0-4). Съгласно чл. 180 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, този документ се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия процес жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да оборят достоверността на бележката. Дори и да се допусне минимална техническа неточност при измерването, тя не би могла да обясни разлика от 16080 кг, каквато е констатирана в случая, както основателно и АНО е възразил в становището си. Това превишение е достатъчно съществено, че изключва съмнение относно обективното наличие на нарушение. И не на последно място, за закупеният тонаж трошен камък, фирмата получател, следва да заплати цена, на база реално натоварени килограми, отразени и в издадената кантарната бележка. Недопустимо е твърдението, че фирмата купувач, е заплатила сума без да е получила съответните килограми трошен камък, което би се явило и житейски нелогично, като всички доказателства и товарителницата и кантарната бележка, еднозначно сочат на претоварването. На следващо място, съгласно чл. 166, ал. 2 т. 8 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби на ИААА имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Съдържанието на цитираната норма ясно показва, че се касае за право, а не за задължение на контролните органи да ползват технически средства за измерване на масата на проверените ППС. Норма на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. действително предвижда, че проверката се извършва със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, но тази норма логически се отнася до проверките, визирани в нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба, които проверки са за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8. ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл.14, ал. 3 от Наредбата.Проверки (по чл. 37, предишен чл.35 от Наредбата) се извършват от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, а такива в настоящия случай не са били издадени. Ето защо по отношение на процесния казус, както ЗДвП, така и Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването и да става с техническо средство за измерване. В този смисъл посочените възражения в жалбата, съдът намира за неоснователни.АНО е правилно е определил и привръзката с чл.6, ал.1, т.6, б „в“, което обстоятелство е описано и в АУАН, и в НП. Посочено е и, че ППС е категория №3. Според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП категория N3 са ППС проектирани и конструирани основно за превоз на товари, които са с технически допустима максимална маса над 12, т. Ето защо съдът намира, че АУАН и в НП нарушението е описано пълно и точно от фактическа страна съобразно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, и чл. 57, ал. 1, от ЗАНН, като същото е и доказано от събраните по делото доказателства с всички съставомерни признаци и съответно на относимите към тях факти е съществено процесуално нарушение и че не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя. За пълнота на решението съдът счита за необходимо да отбележи, че прие за неоснователни останалите наведени доводи от защитника на жалбоподателя за несъставомерност на деянието. Следва във връзка с възраженията в жалбата също така да се посочи, че процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед № 902/09.10.2025 г. на изпълнителен директор на ИА АА - София – копие;Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Съгласно чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари. Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Следователно, възраженията относно материалната компетентност в този смисъл в жалбата са неоснователни, но в останалата им част досежно пороците, констатирани при реализиране на административно наказателната отговорност на лицето, водят до извод за отмяна на атакуваното НП. Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на въззивника в хода на административнонаказателното производство. АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на наказаното лице, като същият бъде информиран какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил, като отговорят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и атакуваното НП следва да се потвърди изцяло. Що се отнася до възражението за това как е бил определен субектът на нарушението, а именно водачът на ППС-то, то и в тази насока съдът намира възраженията за неоснователни. Съгласно приетите постулати в Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Мирослава Г. и Христина Михова-Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В мотивите на същото е посочено, че –„..Водачите на извънгабаритни и тежки превозни средства, назначени по трудов договор с превозвача, осъществяващи фактически превоза, носят отговорност само п о чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП./бел .каквато е и процесната хипотеза, видно и от представения трудов договор/..Законът за движение по пътищата, предвид разпоредбата на чл. 1 от същия, урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към ППС за участие в движението по т е з и пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта на ЗДвП, съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторните превозни средства.Законът за пътищата урежда обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в страната.Различният предмет на регулация на ЗДвП и ЗП обуславя и разликата в обществените отношения, които се застрашават или увреждат, при неизпълнение на предвидените в тях правила за поведение. При извършване на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата се засягат или увреждат обществените отношения, които осигуряват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняването на тяхното придвижване, опазване на имуществото им и околната среда от замърсяване от ППС. Обект на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата са обществените отношения, свързани с ползването, поддържането и финансирането на пътищата в Република България. Различните обществени отношения, предмет на регулация от ЗДвП и ЗП, предполагат и разлики в елементите на фактическия състав (субекти и изпълнително деяние) на сочените правила за поведение. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП въвежда изискването движещите се по пътищата (отворени за обществено ползване чл. 1 ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. В издадената на основание чл. 139, ал. 3 ЗДВП Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП „обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите ППС или за придвижване на пешеходци. В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, извънгабаритни превозни средства са тези, чиито размери, независимо от товара, са с по-големи от посочените в чл. 5 от наредбата стойности, а тежки ППС тези, чиято допустима максимална маса или натоварване на ос имат стойностите по чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата . В ЗДВП са обединени и двата вида превозни средства, за които се изисква нарочно разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност - глоба от 500 до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, т. е. с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, издадена на основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДВП Ясно e посочено, че административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение н а чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП носи водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС). Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е „лице, което управлява ППС...", т. е. физическото лице, което извършва фактическите действия по управлението на ППС. Следователно, водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС), осъществяващ фактическите действия по неговото управление, е субект на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява чрез действие управление на извънгабаритното и/или тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.....От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП...“. Следователно съдът намира, че в случая правилно е определен и субектът на нарушението. В тази насока е и част от съдебната практика обективирана в Решение № 1194 от 18.06.2025 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 250/2025 г. Решение № 1791 от 5.11.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 21/2025 г., Решение № 3081 от 9.10.2025 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 571/2025 г., Решение № 3055 от 14.11.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 242/2025 г., Решение № 2962 от 6.11.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н.д. № 489/2025 г. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Правилно наказващият орган е приел, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед степента на обществена опасност на нарушението. Обществените отношения, които са предмет на регулиране са важни, тъй като касаят безопасността на движението по пътищата. Приложената санкционна разпоредба, действала към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, предвижда административно наказание глоба във фиксиран размер от 3000 лв. на водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание именно в този конкретно определен размер - 3000 лева, като възраженията относно пропорционалност в жалбата касаят съвсем друг тип правни отношения и са неотносими в случая. Предвид всичко изложено дотук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно - издадено е от компетентен орган при спазване на процесуалните правила, нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а санкцията е правилно определена съобразно действащата законова уредба. По тези съображения съдът счита, че постановлението следва да бъде потвърдено. /в този см виж -Решение № 547 от 16.03.2026 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 46/2026 г., където е посочено и че –„ Неоснователни са и аргументите на касатора, че процесното административнонаказателно производство е следвало да се насочи срещу превозвача/собственика на претовареното ППС. Отговорността на водача на ППС, изрично и ясно е разписана от законодателя в санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. От цитираната разпоредба произтича и задължението на водача на натоварено ППС, преди да предприеме управлението му, да се увери, че нормите установени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г., по отношение на допустимата максимална маса на ППС при движението им по пътищата, отворени за обществено ползване, не са превишени. В случая, предвид данните в представената от самия водач кантарна бележка, подписана от него, навеждат на извод, че последният е разполагал с възможност да стори това...“/. По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски съдът намира следното: