Решение № 497 от 21.4.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1537/2024 г.
Административен съд - София-Област21.04.2026 г.докладчик Милка Варнова – Итова
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед №18-11490 от 31.10.2024г. на началника на СГКК София област. ОСЪЖДА СГКК София област да заплати сторените разноски на Община Сливница в размер на 1664 евро. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дн. срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от Община Сливница против заповед№18-11490/31.10.2024г. на началника на СГКК Софийска област, с която е постановен отказ за отстраняване на явна фактическа грешка чрез отразяване на съществуващ общински път, който попада в границите на поземлени имоти с идентификатори •••, ••, •••, •••, •••, •••и •••. Поддържат, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно е отбелязано, че няма данни за положително становище от съответната дирекция. Наведени са доводи за липса на законови предпоставки за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, което не е предмет на административното производство. Твърдят, че е невярно твърдението в заповедта, че липсват данни в планове, одобрени по реда на ЗСПЗЗ пътят да съществува, тъй като при извършена справка в КАИС, Агенция по геодезия, картография и кадастър при изработване на едромащабни топографски карти е видно, че въпросният път е нанесен и той фигурира в картата на възстановената собственост. Молят да се отмени заповедта. В съдебно заседание поддържат жалбата и молят за сторените по делото разноски, като представят списък по чл.80 от ГПК. Ответникът началникът на СГКК София област не е взел становище. Заинтересованите страни И. С. и Л. К. чрез процесуалния си представител адв. Динев оспорват жалбата и молят да се отхвърли същата като неоснователна. Считат, че е налице спор за материално право. Претендират сторените по делото разноски. Заинтересованата страна Т. И. П. чрез адв. Петрова оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Твърди, че е налице спор за материално право. Претендира сторените разноски по делото. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по жалбата. Административен съд София област след като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, съобрази следното: Производството е започнало по подадено заявление с рег.№01-138202 от 10.03.2023г. подадено от Община Сливница до СГКК София област. Посочено е в заповедта, че е приет проект с удостоверение №25-768/21.12.2022г. Изменението се извършва по скица проект № ••от 14.03.2023г. Това е номерът посочен в мотивите на заповедта, като такава скица –проект от тази дата не е приложен към административната преписка. Към заповедта е приложена скица проект №••• от 14.08.2024г. за изменение на ККР за поземлени имоти с идентификатори •••, •••, ••, •••, ••, •••и •••по ККР одобрени със заповед№РД-18-40/03.06.2016г. на изп. Директор на АГКК чрез нанасяне на но обект път с проектен номер •••и изменение на границите на поземлените имоти. Представено е удостоверение за приет проект към удостоверение №25-76815-09.03.2023г. за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, •••, •••и •••, скица проект за поземлен [имот номер] със списък на засегнатите имоти и скица на Карта на контактната зона /л.136/, където е нанесен път имот с [идентификатор]. С писмо изх.№24-32900 от 31.10.2024г. са уведомени засегнатите собственици от исканото изменение. Постъпило е възражение от И. Г. С. и Л. Г. К., което е обсъдено в мотивите на заповедта. Посочено е в мотивите, че данните от КВС не съответстват на проекта за изменение на КК, изготвен от правоспособното лице. Представено е писмо с изх.№РД-12-03-55-2 от 30.05.2024г. на ОД „Земеделие“София област към МЗГ, с който е прието така предложеното отстраняване на ЯФГ на нанасянето на верните имотни граници на съществуващия на терен общински път с проектен [идентификатор] по КККР в контактната зона на [населено място]. Образуваното административно производство е завършило с издаването на заповед №18-11490-31.10.2024г. на началника на СГКК Софийска област на основание чл.53б, ал.5, т.1 и чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, чл.80а, ал.5, изр.второ то Наредба№РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри, вр. с чл.59, ал.1 от АПК е отказано изменението на кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], последно изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри, засягащо поземления имот е със заповед№КД-14-37/12.11.2019г. на изп.директор на АГКК и съгласно скица проект №15-831873 от 14.08.2024г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка-отразяване на съществуващ общински път, който попада в границите на поземлени имоти с идентификатори •••, •••, •••, •••, •••, •••и •••. Прието е в мотивите на заповедта, че няма данни за положително становище на ОД „Земеделие“София област. Тъй като притежаваните от собствениците имоти не попадат в урбанизирана територия, същите нямат право на обезщетение. В случая се иска нанасяне на селскостопански път извън границите на урбанизираната територия , който е с нетрайна настилка, като дори да е съществуващ на място, за същият няма данни да е нанесен в някой от плановете, одобрени по реда на ЗСПЗЗ, поради което и следва да се приеме, че е недопустимо по реда на чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР да се нанася селскостопански път. В съдебното производство е представена от жалбоподателя аерофотоснимка№040148 с година на заснемане 2014г./л.445/ издадена от военно-географска служба. По делото е допусната техническа експертиза за изясняване фактическата обстановка по делото / основно и допълнително/. От заключението му се установява следното: Искането за допускане на ЯФГ засяга следните поземлени имоти: •••, •••, •••, •••, •••, •••и •••до северозападната регулационна граница на урбанизираната територия на [населено място], с нанасянето на нов [имот номер] представляващ път. Процесиите имоти попадат извън урбанизирана територия. Това е видно от справката на вещото лице в информационната система на кадастъра КАИС от писмо изх. № ПД-О1-4-1/30.06.2025 г. на общинска служба Земеделие“ [населено място], приложено по делото с извадки от КВС. Нанесеният селскостопански път с проектен [идентификатор] в картата на контактната зона приложена на л. 136 и от скицата-проект на правоспособното лице (л. 135 гръб) от делото е част от процесните имоти с идентификатори: •••, •••, •••, •••, •••, •••и •••. Той се препокрива с части от посочените имоти, които са отразени на л. 130 от делото - списък на имотите с ЯФГ в землището на [населено място]. Имотът с проектен номер •••(л. 14, 26) от скицата-проект от СГКК Софийска област се припокрива с имотите, посочени в предишния абзац. Нанасяне на селскостопански път извън границите на урбанизираната територия с нетрайна настилка се извършва, когато такъв път съществува на план и/или карта, одобрени по ЗЕКНРБ, ЗТСУ, ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ или друг нормативен акт. За конкретния случай процесния имот „селскостопански път“ е съществуващ. От огледа на място (снимки в приложение № 1) се вижда, че е с трайна настилка, положена преди много години, като в началото при отклонението от ул. „Паисий Хилендарски“ [населено място] настилката е компроментирана. Вещото лице е посочило, че във всички планове и карти за възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи и/или възстановими граници са налице такива селскостопанските пътища, които съществуват на терена или са нанесени в съществуващи планове и карти. При възстановяване собствеността на земеделски земи с план за земеразделяне се проектират такива селскостопански пътища, които ограничават един масив с цел до всеки имот да се осигури достъп. Създадени са Норми за проектиране на селскостопански пътища, т. 6.Б.5. Норми за проектиране на селскостопански пътища (Строителна библиотека, том 6). Установената ЯФГ представлява съществуващ общински път с трайна настилка (компроментирана на места), ненанесен в КВС и в КККР. Площите на засегнатите имоти са както следва: ЛИ с [идентификатор] – 2999 кв. м, ••••– 497 кв. м, ••••– 1995 кв. м, •••– 2999 кв. м, •••– 1000 кв. м, •••– 4996 кв. м, ••••– 17997 кв. м. Всички поземлени имоти са с начин на трайно ползване ниви. От тях делим (могат да се обособят отделни части) е ПИ с [идентификатор] по чл. 72 от ЗИ. При несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия се отстранява на ЯФГ. Местоположението на този обект се определя чрез геодезически измервания на място (какъвто е в случая) и обекта се нанася с определените геодезически данни там където му е геометрично определеното място с координатите на граничните точки (там където „попадне“). Не е възможно да се спазват изискванията за размерите на площите на съответния вид култура, определени в чл. 72 от Закона за наследството, тъй като не става въпрос за делба, а за нанасяне на трайно съществуващ на място обект, където няма изискване да се спазват изискванията на чл.72 от ЗН. На едромащабната топографска карта (ЕТК), качена на сайта на АИКК се вижда нанесен процесния полски път. ЕТК са изработени съгласно инструкциите за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000, 1985 г. на Министерството на строителството и селищното устройство, Главно управление по геодезия, картография и кадастър и качена в сайта на АГ-КК. Вещото лице лично се е срещнало с началника на Областна дирекция „Земеделие“ Софийска област, който е потвърдил написаното в писмо с изх. № РД – 12-03-55-2/30.05.2024 г. (стр. 50). Под таблицата в писмото е записано: „Областна дирекция „Земеделие“ приема така изготвения проект за явна фактическа грешка и нанасяне на верни имотни граници на съществуващия на терен общински път, с проектен [идентификатор] по КККР в контактната зона на [населено място].“ Вещото лице е заявило, че има положително становище на ОД „Земеделие“ София област по проекта за ЯФГ и нанасянето на съществуващия на терена общински път, с проектен [идентификатор] по КККР в контактната зона на [населено място] по представения проект от правоспособното лице. Вещото лице се е запознало с приложената аерофотоснимка на стр. 445 предоставена от военногеографската служба. Снимката е № 040148, аерофилм бл. 16, година на заснемане 2014. Посочило е, че Приложената аерофотоснимка е увеличено копие на необработена снимка. Това означава, че не са известни елементите на вътрешно и външно ориентиране, височина на летене и т. н. елементите необходими за обработка на аерофотоснимките. Снимката не е геореферирана и не е в определен мащаб. Върху нея не могат да се извършат геодезически измервания. Това е потвърдено и в телефонен разговор на вещото лице с ръководителя на Геопортала на МО - Военно географската служба (второстепенен разпоредител на МО). Би могло да се геореферира аерофотоснимката по трайно съществуващи на терена обекти, но това ще доведе до подвеждане и грешки, тъй като снимката не е обработена и разминаването на показаната ситуация и границите на имотите от КК ще е съществено (много по-голямо от допустимите разлики по чл. 18 от Наредба РД-02-20-5/20216 г.). По тези причини, вещото лице е използвало снимката от стр. 445 за онагледяване. Вещото лице е анализирало ортофото 2011 – Приложение № 1, слой ортофото 2019 – Приложение № 2 и слой ортофото 2022 – Приложение 3. Приложение № 1 и Приложение 2 са съответно от ортофото от 2011 г. и от 2019 г., а аерофотоснимката е от 2014 г. - време между двете ортофото карти. Сравнявайки трите изображения на процесния път, показан с букви „А“ и „Б“ се вижда, че в обхвата на ЯФГ минава съществуващия път. Общинският път се намира непосредствено до северозападната регулационна граница на [населено място], пресича се с ул. Паисий Хилендарски и е в близост до южната страна на бензиностанция „Петрол“. На приложения от № 1 до № 5 пътя е означен с букви „А“ и „Б“. Вещото лице е направило копие на аерофотоснимката от стр. 445, за да покаже с букви „А“ и „Б“ върху него къде се намира процесния общински път – Приложение № 4. Скицата-проект за нанасяне на съществуващия общински път отговаря на местоположението на изображенията му в ортофото картите от 2011 г., 2019 г., 2022 г. и на приложената аерофотоснимка на стр. 445, както и на пътя показан на едромащабната карта (слой в КАИС) с прекъсната черна линия и означен с букви „А“ и „Б“. На приложения 1, 2, 3, 4 и 5 процесния път се намира в югозападната част на засегнатите имоти. В Скицата-проект изработена от СГКК Софийска област общинския път е с проектен [идентификатор]. (стр. 133). На стр. 135 гръб скица-проект изработена е с проектен [идентификатор]. Вещото лице е категорично, че пътят съществува към момента, съществувал е преди 2011г., бил е нанесен в ЕТК/Приложение №5/, която е изработена преди КВС.Не е нанесен в КВС и КККР. При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР орган – началникът на СГКК – София област в рамките на неговите правомощия и в писмена форма, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В обжалваната заповед липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че не е налице явна фактическа грешка и като резултат от това, че не следва да нанесе нов обект в КККР, да промени границите на съществуващи обекти в КККР и да промени площта им. Като правно основание в оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, вр. с чл.80а, ал.5 изр. Второ от Наредба №РД-02-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри и чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР. Безспорно е, че искането за допускане на ЯФГ засяга следните поземлени имоти:•••, •••, •••, •••, •••, •••и •••. Исканото изменение за ЯФГ представлява съществуващ общински път с трайна настилка (компрометирана на места/, и ненанесен в КВС и в КККР. Съгласно чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастрални регистри се изменят при установяване на явна фактическа грешка. Според легалната дефиниция на §1. т.9. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) ДР ЗКИР "явна фактическа грешка" несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31; явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Разпоредбата регламентира две самостоятелни хипотези. В мотивите на заповедта органът не е разграничил двете хипотези на явната фактическа грешка. Изброил е разпоредбите на чл.39, ал.2 и чл.80а, ал.5 от Наредба№РД-02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри и не става ясно коя от двете хипотези счита за неприложима, или съответно и двете. Не е изложил съображения за неприложимостта на първата хипотеза. Изложил е лаконични мотиви, че исканото нанасяне на пътя извън урбанизираната територия е с нетрайна настилка, като дори да е съществуващ на място, за същия няма данни да е нанесен в някой от плановете, одобрени по ЗСПЗЗ. Изложил е съображения, които са неотносими към предмета на спора, а именно изисквания за размера на имотите при делба. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Съдът намира, че в производството по издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Представените писмени доказателства в административната преписка и в съдебното производство сочат, че имотите, предмет на заповедта, са със земеделско предназначение и попадат в неурбанизирана територия, поради което наличието на явна фактическа грешка следва да се преценява при условията на втората хипотеза на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. В случая е налице позоваване на трайни топографски елементи на терена, които могат да послужат за установява на границите на имотите и да обосноват несъответствие с границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, поради което е налице втората хипотеза на явна фактическа грешка. Органът не е събрал и обсъдил относимите към спора доказателства и е постановил заповедта при неизяснена фактическа обстановка, тъй като от събраните в съдебното производство доказателства се установява, че пътят съществува на място с трайни топографски елементи. За конкретния случай процесният имот „селскостопански път“ е съществуващ. В случая не е спазено и процедурата по чл. 53 б ал. 4 от ЗКИР в относимата редакция, а именно, че за административния орган по посочената разпоредба съществува задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10 б от ЗСПЗЗ. Процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. Посочената разпоредба предвижда, че "Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10 б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище". Видно от изпратеното писмо до Директора на ОД“Земеделие“ София област с изх.№20-15491 от 22.04.2024г. от началника на СГКК София област е изискана само съгласувателна процедура. С писмо изх.№РД-12-03-55-2 от 30.05.2024г. от ОД „Земеделие“ София област е приет така изготвения проект за явна фактическа грешка за нанасянето на верните имотни граници на съществуващия на терен общински път с поектен [идентификатор] по КККР в контактната зона на [населено място]. Приложен е и списък с имотите засегнати от изменението. Липсва посочване в писмото за задвижена процедура за обезщетяване на засегнатите собственици по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ. Нито са налице мотиви, че съответно собствениците няма да бъдат обезщетени. Вместо да събере задължителната информация от директора на ОД“Земеделие“ относно възможността за обезщетение или не, административният орган прибързано се е произнесъл по направеното искане за изменение. Административният орган е приел, че „няма данни за положително становище“ т.е. не е наясно има ли такова. Това се вижда и от самото писмо, с което един вид се приема предложеното изменение, но не е налице произнасяне по отношение на дължащото се обезщетение. В този случай, органът е следвало да изиска ясно становище от ОД“Земеделие“ София област. Това становище следва да бъде издадено и съобщено на административния орган преди да издаде административния акт, за да може последният да се съобрази с изложените в него констатации. Вследствие на тази неизяснена фактическа обстановка са и становищата на заинтересованите страни, които претендират потвърждаване на заповедта, поради наличие на спор за материално право. В случая такъв не е налице, тъй като е предвидена специална процедура преди изменението по отношение на обезщетение на засегнатите собственици по чл.10б от ЗСПЗЗ вр. с чл.53б, ал.6 от ЗКИР/ред.ДВ бр.57, от 2016г./. Вместо да изиска мотивирано становище от ОД „Земеделие“ София област, административният орган е назначил комисия със заповед№РД-14-11 от 24.01.2024г., която е предприела действия за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. Представен е протокол на комисията №21-847 от 28.02.2024г. като са изброени засегнатите имоти от изменението, но данни за наличие на обезщетяване не са налице. От всичко гореизложено следва да се направи извод, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не е провел предварителната процедура по чл.54б, ал.4 и не е изискал от ОД“Земеделие“София област мотивирано становище. Не е обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и цялост, с което е нарушил разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК. Не е изяснил в достатъчна степен фактите относими към предмета на спора, като е приел, че не е налице явна фактическа грешка, което се опровергава от доказателствата приети по делото, а именно от допусната експертиза, че е налице такава във втората хипотеза на параграф 1 , т.9 от ЗКИР- наличие на трайни топографски елементи на терена, които могат да послужат за установява на границите на имотите и да обосноват несъответствие с границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Отделно от изложеното, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за исканото изменение чрез ЯФГ, по следните съображения: Представените писмени доказателства в административната преписка и в съдебното производство сочат, че имотите, предмет на заповедта, са със земеделско предназначение и попадат в неурбанизирана територия, поради което наличието на явна фактическа грешка следва да се преценява при условията на втората хипотеза на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. В случая е налице позоваване на трайни топографски елементи на терена, които могат да послужат за установява на границите на имотите и да обосноват несъответствие с границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, поради което е налице втората хипотеза на явна фактическа грешка. От приетите по делото заключения на вещото лице Иванова безспорно е установено, че пътят съществува на място с трайни топографски елементи. За конкретния случай процесният имот „селскостопански път“ е съществуващ. От огледа на място (снимки в приложение № 1) от заключението на вещото лице се вижда, че е с трайна настилка, положена преди много години, като в началото при отклонението от ул. „Паисий Хилендарски“ [населено място], настилката е компроментирана. За пълнота, съдът счита, че позоваването на чл.72 от ЗН относно площта на имотите е неотносимо към спора, тъй като не става въпрос за делба, а за нанасяне на трайно съществуващ на място обект, където няма изискване да се спазват изискванията на чл.72 от ЗН. Следователно е налице втората хипотеза на параграф 1, т.9 от ЗКИР, а именно наличието на несъответствие в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирани територии, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ, поради което и искането изменение на КРКК е следвало да се допусне. Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материланоправните разпоредби, обосноваващи незаконосъборазност и налагащи нейната отмяна. При този изход на спора и съобразно своевременно заявеното от жалбоподателя искане за разноски, същите следва да бъдат присъдени на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 50лв.-ДТ, 30лв. за ДВ, 925лв. за назначаване на особен представител, 168лв. за аеротофотоснимка и 962лв. за вещо лице или общо в размер на 1664евро. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд София област
Цитирани разпоредби
27- чл. 80, ал. 5
- чл. 53, ал. 5, т. 1 ЗКИР
- чл. 1
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 36 АПК
- чл. 59, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 72 ЗИ
- чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР
- чл. 53, ал. 6 ЗКИР
- чл. 72 ЗН
- чл. 10 ЗСПЗЗ
- чл. 10
- чл. 18
- чл. 31
- чл. 35
- чл. 39, ал. 2
- чл. 41, ал. 1
- чл. 53
- чл. 53, ал. 5, т. 1
- чл. 54, ал. 4
- чл. 6
- чл. 72
- чл. 8