Решение № 475 от 15.10.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена въззивна жалба на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор 61813.531.32.11, представляваща секция „К“, от жилищен комплекс „•••“ - град Р., м. „••“, представлявана от управителя Е.Н., насочена против Решение № 81 от 19.03.2024 г. по гр. д. № 965 по описа за 2022 г. на РС - Р., с което по искова молба на К. Т. Т., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Р., ул. „••“ № 15, вх. 1, ет. 2, са отменени всички решения, приети от общото събрание на тази етажна собственост, обективирани в протокол от 26.07.2022 година. С атакуваното решение е счетено от правна страна, че предявената искова претенция с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е изцяло основателна, тъй като на 26.07.2022 г. в конферентната зала на комплекса „•••“ гр. Р., ул. „••“, са били проведени общо дванадесет общи събрания на дванадесет отделни етажни собствености, сред които и процесната такава - секция “К”, който фактически извод обосновавал извода, че макар и да били съставени отделни протоколи за различните етажни собствености, всъщност било проведено едно общо събрание за всички етажни собствености, което действие било в разрез с изискванията на ЗУЕС, тъй като провеждането на такова общо събрание поставяло под съмнение въпросите дали за всяка етажна собственост е имало кворум при провеждане на събранието, както и дали е било налице мнозинство при гласуване на решенията. Eто защо първоинстанционният съд приел, че само на основа това нарушение следвало да бъдат отменени всички решения, предмет на иска, но като допълнение са представени правни аргументи относно законосъобразността на част от приетите решение, а именно тези обективирани под т. 7 и т. 8 от дневния ред. Във въззивната жалба, инициирала настоящото производство, това решение се атакува като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като се посочва, че при провеждане на общото събрание били спазени всички изисквания на ЗУЕС, като от материалите по делото ставало ясно, че всяка етажна собственост провела самостоятелно събрание, а хипотезата на чл. 18 ЗУЕС не била налице, а първоинстанционният съд неправилно игнорирал представените писмени доказателства за сметка на гласните такива, като отделно от това съдът необосновано кредитирал само част от показанията на свидетелите и то тези от тях, които били заинтересовани от изхода на спора. Доколкото общото събрание било свикано за провеждане на 25.07.2022 г., то поканата до собствениците на отделните обекти била поставена на 15.07.2022 г., като по този начин бил спазен предвиденият седемдневен срок за уведомяване, като до знанието на всички участници били сведени въпросите, които следвало да се разискват, както и материалите, относими към всяка отделна точка от дневния ред. При провеждане на събранието били съблюдавани изискванията на чл. 15 ЗУЕС, като от представения списък на собствениците, присъствали на ОС, се установявал кворум от 37.25% ид. ч., който размер бил определен като сбор от идеалните части, описани в нотариалните актове на собствениците. Възразява се, че участниците, които присъствали физически на място на 25.07.2022 г. имали възможността да упълномощят нарочно лице да ги представлява при провеждането на ОС на следващия ден, от която възможност те се възползвали, поради което не било основателно възражението, че някои от собствениците били лишени от възможност да реализират правата си като изразят становище по подложените на обсъждане въпроси. Акцентира се, че протоколът от събранието отговарял на изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като по делото били представени и отделните писмени форми за гласуване, чрез които участниците в събранието могли да изразят своя глас. Оспорват се и правните съображения относно законосъобразността на решението под т. 7 от дневния ред на проведеното ОС, като се възразява, че съдът не зачел договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, като не отчел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС касаела единствено и само възлагане правомощия на управителния съвет, респ. на управителя, но не и възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата в добро състояние. С тези аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това предявеният иск бъде оставен без уважение, като се претендира присъждане и на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. В представения в законоустановения за това срок отговор към въззивна жалба от страна на въззиваемия К. Т. Т., ЕГН: •••••••••• от град Р., улица „••“ № 15, вх. 1, ет. 2, действащ чрез адвокат Р. Д. Зотева-Коцакова, се настоява да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение като неоснователна жалбата на етажната собственост, тъй като от доказателствата по делото по безспорен начин се установявало, че на процесния ден било проведено едно общо събрание на всички етажни собствености в комплекса, като в същото време не се твърдяло, а и доказвало, че било проведено едно общо съвместно събрание по реда на чл. 18 ЗУЕС Възразява се отново, че на проведеното събрание били обсъждани въпроси, касаещи изцяло дейността по управление на целия жилищен комплекс, а не на процесната етажна собственост. Не почивало на закона твърдението на въззивника, че в чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС била предвидена възможност за възлагане единствено и само на правомощията или част от тях на управителя, но не и възлагане на дейности по поддържане на общите части на сградата в добро състояние. Акцентира се, че при постановяване на своя съдебен акт съдът спазил изцяло изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, поради което възражението за допуснато процесуално нарушение не било основателно, като съдът обсъдил всички доказателства заедно и поотделно. Окръжен съд - Благоевград, след извършена преценка на сторените възражения и аргументи във въззивната жалба, съответно в отговора към нея, както и като съобрази приложените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Районен съд - Р. е сезиран с искова молба от страна на К. Т. Т., ЕГН: ••••••••••, с която е отправена конститутивна претенция за отмяна на всички решения, приети от общо събрание на етажните собственици на сграда с идентификатор 61813.531.32.11, представляваща секция “К” от ваканционен комплекс „•••“ гр. Р., м. „••“, с наведени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба както следва - не било свикано и проведено общо събрание на конкретната етажна собственост на сграда с идентификатор 61813.531.32.11, като се релевират възражения срещу самото свикване и отправяне на поканата, тъй като то било проведено при неустановен кворум, при нарушение на правото на собствениците да гласуват в събранието, с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗУЕС, с неизяснен ред за изчисляване идеалните части от общите части на сградата на всички присъстващи, а за резултатите от ОС страните научили едва след запознаване с протокола, който от своя страна не бил подписан от присъстващите собственици и не отразявал обстоятелството, че събранието касаело отделна секция от комплекса, като според жалбоподателите в събранието участвали лица, които към момента на провеждането му вече не притежавали право на собственост в обекта. Релевират се и отделни възражения срещу всяко едно решение на ОС - в нарушение на закона едни и същи лица били избрани съответно за председател и протоколчик на всяко от едновременно провеждащите се общи събрания на всяка една секция от сградата; сауната и басейнът в комплекса били самостоятелни обекти, поради което било незаконосъобразно собствениците да ремонтират и поддържат чужда индивидуална собственост; на събранието не бил представен проект на бюджет за 2023 г. на отделната секция, а вписаните в приложение № 2 суми и разходи не били обсъждани на самото събрание; от отразеното в това приложение не могло да се установи как са определени вноските - на лице, обект, площ на обект или дял в общите части, като в самия бюджет за цялата сграда не ставало ясно каква сума като част от него представлявала разход за ремонт и каква за поддръжка и управление на сградата; било допуснато нарушение на чл. 51 от ЗУЕС, тъй като законодателят предоставил правото на ОС да определя единствено размера на таксите, не и начина на разпределение на задълженията за тяхното заплащане, отделно същата разпоредба не изисквала от собствениците, ползвателите и обитателите да заплащат разходите за управление предварително; не бил представен и самостоятелен бюджет за разходите за минал период за секция "К", не бил гласуван реално размера на тези разходи, а ОС в противоречие с чл. 11 ЗУЕС задължил управителя да предприеме действия срещу собствениците с неплатени суми; изложени са съображения и срещу решенията, които касаят мандата на поддържащата общите части на обекта фирма, избора на членове на КС и застраховането на общите части на сградата. В представения отговор към исковата молба се оспорват както възраженията, свързани с процедурните изисквания по свикване и провеждане на събранието, така и досежно законосъобразността на всяко едно от атакуваните решения. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, съдържа необходимите законоустановени реквизити и е придружена от документ за платена държавна такса за въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима и редовна. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено е от съдебния състав, завършил разглеждането на делото, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, с оглед преценката за правилността на атакувания в настоящото производство съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези изключения в процесния случай не са налице, ето защо при разглеждане на спора от фактическа страна съдът е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания. На първо време следва да бъдат разгледани въпросите, поставени от въззивника, които въпроси са свързани с нарушенията относно свикването, провеждането и гласуването в общото събрание, доколкото спазването или не на законоустановените предпоставки, регламентирани в ЗУЕС досежно начина на действие на общото събрание на отделната етажна собственост е от обуславящо значение. В случая първата инстанция се е съгласила с виждането на ищеца, че съставлява нарушение на закона хипотеза като настоящата, в която няколкото етажни собствености провели своите общи събрания в един и същи ден, на едно и също място място, при идентични въпроси за разглеждане и еднакви лица, водещи регистрацията на участниците, тъй като това препятствало възможността за установяване кворума на всяка отделна ЕС и мнозинствата при гласуване на решенията. Настоящият съдебен състав обаче не възприема това становище. В процесния казус не е спорно, а и е доказано, че в коментирания жилищен комплекс са регистрирани по законоустановения за това ред дванадесет отделни етажни собствености. Законът не поставя ограничение пред отделните ЕС как, кога и къде да проведат своите общи събрания, тъй като това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на контрол от страна на съда. С оглед избрания метод за поставяне на разискване на въпросите по дневния ред, а именно писмен чрез нарочни форми за попълване, е напълно възможно отделните събрания да се състоят по едно и също време и място. Известно е, че в частното право действа принципът, че е разрешено всичко, което не е изрично забранено, поради което за съда не съществува поначало възможност да влияе върху решението на ЕС как организационно да провежда своето събрание, като единствено в прерогативите на съда е, с оглед наличието на оплаквания в тази насока от жалбоподателя, да провери дали от страна на свикалия ОС са спазени императивните изисквания, свързани с обявяване на датата и дневния ред на събранието, документалното оформяне на решенията, взети в него, както и дали са спазени изискванията за кворум и мнозинство. В процесния случай такива нарушения не се констатират, още повече че по делото не е представено писмено доказателство, от което да е видно, че ищецът е оспорил по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС протокола от проведеното общо събрание в предвидения за това седемдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне. В този случай и съгласно Решение № 8/24. 02.2015 г. по гр. д.№ 4294/2014 г. на ВКС, I г. о. протоколът, а и приложеният към него списък на присъстващите собственици, притежава доказателствена сила, която е подобна на официалните свидетелстващи документи и след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Следователно с представения протокол и списък към него се доказва с обвързваща материална доказателствена сила вписаните решения, кворума и мнозинствата, постигнати в заседанието, както и присъстващите лица. Съдържанието на самия протокол, ведно със списъка към него, удовлетворява изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, доколкото в същия са вписани датата и мястото на провеждане на общото събрание, дневният ред; явилите се лица, идеалните части от етажната собственост - 37.25%, конкретно постигнатите мнозинства към всяко едно от решенията. Протоколът е подписан от лицата по чл.16, ал. 6 от ЗУЕС и удостоверява по валиден начин провеждането на процесното ОС. Единствено следва да се посочи, с оглед релевираните възражения, че няма правна забрана част от коментираните реквизити, заложени в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, да се съдържат в приложен към протокола списък на присъстващите на събранието, който списък от своя страна да съставлява неразделна част от протокола, така както е сторено в процесния случай. Така гласуването е надлежно отразено в изготвения протокол чрез вписване на процента гласове, гласували "за", "против" и "въздържал се", като отделните собственици, ползватели и техните пълномощници са се подписали в представения по делото и приложен към протокола от ОС на ЕС списък. Следва да се посочи, че законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се полага подпис от всеки гласувал срещу избрания от него начин на гласуване - "за", "против" или "въздържал се" по всяка една от точките от дневния ред, които се гласуват. Достатъчно е в документ, приложен към протокола на ОС на ЕС или в самия протокол, да се съдържат подписите на собствениците, ползвателите или техните пълномощници, което е достатъчна гаранция, че дадено лице е присъствало на общото събрание и е упражнило своето право на глас. Още повече, че в случая по делото са представени формуляри за гласуване, носещи подпис на всеки един от присъстващите на общото събрание собственици. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС, като тази разпоредба не въвежда нарочна забрана управител да упълномощи друго лице от негово име да председателства общото събрание, което действие е допустимо на общо основание (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). Съгласно т. 1 от заложения дневен ред е избран и протоколчик на събранието. В протокола изрично е отбелязано от страна на председателстващия събранието, че отчитането на резултатите ще бъде извършено при преброяване на гласовете, отразени в предварително предоставените форми за гласуване, като възражения в тази връзка от участниците не постъпили, което твърдение следва да бъде прието за достоверно, с оглед отразеното по-горе относно доказателствената сила на този документ. Нещо повече, самият въззиваем е гласувал за откриване на общото събрание, което означава, че е бил съгласен с установения ред за неговото провеждане. Не на последно място, самото събрание се е състояло в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, а именно свикване на ОС на следващ първоначално посочения в поканата ден, в който случай събранието се провежда без значение колко идеални части са представлявани на събранието. По отношение на законосъобразността на отделните решения, взети от ОС, се възразява, че размерът на разходите - минали и предстоящи, за всяка една ЕС били определени в отделни приложения, изготвени след провеждането на самото събрание, което твърдение се опровергава от съдържанието на протокола и приложенията към него, още повече, че в исковата молба се съдържа изрично признание, че преди процесната дата бил изготвен общ бюджет за всички етажни собствености, но с изрично отбелязване в него и на частта, касаеща процесната сграда, като това твърдение се подкрепя и от представеното приложение към т. 2 от протокол от ОС, съдържащо разбивка на суми по отделни секции. Освен това - коментираните суми в Приложение № 2 са единствено ориентировъчни и прогнозни, като същите не създават задължение в тежест на отделните собственици, като разискваните въпроси по тази точка са част от предварително зададения дневен ред на събранието. Относно обхвата на бюджета, тоест какви по вид и размер приходи и разходи ще бъдат включени в него, е въпрос на оперативно решение, чиято преценка е само от компетентността на общото събрание на ЕС, като в табличен вид са отразени разходите за управление и поддържане, както и тези, относими към фонд “Ремонт и обновяване”, като първите са изчислени съобразно броя на собствениците, а вторите такива съответно на процентите идеална част от общите части на сградата. В Приложение № 2 са заложени в отделна графа таксите, които се дължат в полза на юридическото лице, представителите на което поддържат самите общи части на сградата, като основанието и размерът на тази такса са определени в т. 7 от протокола, като именно при обсъждане законосъобразността на решение № 7 съдът ще коментира дали начинът на определяне на таксата е законосъобразен или не. По отношение на т. 4 - 6 конкретните оплаквания се отнасят до това че на общото събрание не бил представен отчет за запознаване и обсъждане на разходите, сторени през 2021 г., респ. гласуване по отношение на тях не било извършване, което обаче се опровергава от неоспореното съдържание на протокола. Т. 4 - т. 5 касаят вече извършени разходи от етажните собственици за предходна година, като индивидуализиране на конкретна сума по секции е извършено в представения отчет, за който документ е налице твърдение в протокола, че е представен предварително на отделните собственици, като същият касае разходи, но вече планирани в предходно проведено общо събрание през 2021 г., като тяхното извършване е доказано пред контрольорите със съответните за това счетоводни документи. Тези разходи и методиката на тяхното определяне са резултат от предходно решение, взето през 2021 г. от страна на етажните собственици, по отношение на което липсват данни да е оспорено, респ. отменено, като в настоящото производство съдът не може да ревизира същото с оглед нормата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. С оглед на така релевираните оплаквания по разискваните дотук решения от дневния ред, съдът не намира основание за тяхната отмяна. Досежно обаче възраженията срещу взетите решения на ОС на процесната сграда, обективирани в т. 7, от представения в хода на първоинстанционното производство договор за поддръжка от 13.02.2013 г. между ЕС на сграда с идентификатор 61813.531.32.11 и “Фасилити Мениджмънт Груп” ЕООД става ясно, че последното дружество в качеството си на изпълнител се е задължило срещу възнаграждение и при условия и срокове, уговорени между страните, да извършва поддръжка на общите части на сградата и комплекса (чл. 1.1), като конкретните действия са описани в чл. 1.3 от договора. В чл. 1.3а. също са уредени изрично правомощията на управителя на ЕС, които са превъзложени за изпълнение от страна на юридическото лице, свързани с поддръжката на общите части, по - конкретно тези по чл. 23, ал. 1 т. 1, т. 4 ЗУЕС. В чл. 4.1 от същия договор страните се споразумели, че облигационната връзка има сила за срок от 3 години от датата на подписването на договора, като в случай, че не е прекратена до шест месеца, преди изтичането на тригодишния срок, договорът автоматично се подновява за срок от три години. Според чл. 19, ал. 8 ЗУЕС (с приложимата към датата на провеждането на ОС редакция) по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Съгласно чл. 17, ал. 2 т. 7 (ред. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици, следва да се постигне мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В § 1, т. 13 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиницията на поддръжка на общи части, като според нея това е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, поради което несъмнено дейностите, описани в разпоредбата на чл. 1.3 от представения договор попадат под цитираната дефиниция. При систематичното тълкуване чл. 19, ал. 8 и чл. 17, ал. 2 т. 7 ЗУЕС следва извод, че ако е налице договор с физическо или юридическо лице, което не е собственик на самостоятелен обект в ЕС, с който са му възложени единствено действия по поддръжка на общите части, то за него не важи ограничено на срока на действието на договорната връзка, предвидено в чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В настоящия случай обаче договорът съдържа и изрично възлагане упражняване правомощия на управителя, което наложило общото събрание да препотвърди възлагането на юридическото лице на управителните правомощия, тъй като ако се приеме, че разпоредбата на чл. 4.1 от договора предвижда автоматично подновяване за неограничен брой пъти на срока на действието му, то страните ще срещнат ограничението на цитираната ал. 8. Според този състав обаче договорната клауза предвижда една възможност за продължаване на срока на договора с три години, поради и което срокът на същия е изтекъл, ето защо собствениците правилно са поставили за разглеждане и въпроса за ново възлагане действия по поддръжка на общите части на юридическото лице, изпълнявани при условията на стария договор. Така решението по тази точка от дневния ред, в неговите две подточки - за възлагане на правомощия и дейности по поддържане на общите части, не е взето при изискуемия за това кворум от 67 на сто идеални части, поради което и подлежи на отмяна изцяло. Законовото изискване на чл. 17 ал. 2 т. 7 от ЗУЕС е, че такива решения се вземат с мнозинство, формирано на базата на всички общи части. В коментираната т. 7 от протокола е обективирано и още едно решение, с което е определено възнаграждение за поддръжка и управление на общите части в размер на 13 евро с вкл. ДДС на квадратен метър. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Константна е съдебната практика на върховната инстанция (Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV ГО на ВКС; Определение № 130/17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1770/2020 г., I I ГО на ВКС, Решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г., IV ГО на ВКС, Решение № 93/06.10.2022 г. I ГО на ВКС и др.), че нормите на чл. 51 ЗУЕС не предпоставят възможност за тълкуване, същите са ясни и императивни, като каква е била предходната практика на етажната собственост по този въпрос за съда е ирелевантно. Разходите за управление и поддържане на общите части не са разпределени според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а на база квадратура на имотите с включени идеални части, т.е. са определени по начин, който противоречи на закона. Незаконосъобразно е и решението по т. 8 от проведеното на 26.07.2022 г. общо събрание, като в тази връзка е и възражението за нарушение на хипотезата на чл. 24, ал. 7 ЗУЕС, изискваща член на контролния съвет да бъде собственик или ползвател, като от представените писмени доказателства не се установява избраните лица да притежават право на собственост или ограничено вещно право върху обект от сградата, като ответникът не твърди и доказва в случая да е налице нормата на чл. 24, ал. 10 ЗУЕС. В случая като контрольори са избрани Е.Н., Силвия Карамелска и Кристин Хамънд, но от представените формуляри за гласуване и извадки от СВ, не се установява последните да отговарят на изискванията на ал. 7 на чл. 24 ЗУЕС. Видно е, че Е.Н. е управител на едно от юридическите лица, притежаващи право на собственост в процесната сграда, но това не променя извода, че същият в лично качество не притежава такова. Ето защо и това решение на ОС следва да бъде отменено като постановено в нарушение на императивните изисквания на специалния закон. Предвид изложените мотиви, решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът с правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по отношение на решенията, обективирани под т. 7 и т. 8 в протокола от проведено на 26.07.2022 г. ОС е уважен, следва да бъде потвърдено, а по отношение на останалите решения под номера съответно - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11 отменено, доколкото по делото не се констатират основания за тяхната отмяна. По разноските: Такива се претендират от всички страни, като всяка една от тях е и релевирала възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивникът представя доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения и такса за въззивно обжалване в общ размер на 3 040 лева за двете съдебни инстанции, а въззиваемата страна доказва заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 2 280 лева. Възраженията за прекомерност по отношение и на двата адвокатски хонорара са неоснователни, като в тази връзка съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, тъй като в производството са приобщени голям брой писмени доказателства, проведени са няколко съдебни заседания, изслушвани са свидетели, като предмет на оспорването са единадесет решения на общото събрание, поради което процесуалните усилия на всеки един от процесуалните представители са адекватно оценени от страна на доверителите. С оглед изхода на делото разноските и за двете инстанции следва да се преразпределят съобразно уважената част на иска и отхвърлената такава, като в случая исковата претенция е уважена досежно две от взетите решения, поради което за двете съдебни инстанции на въззиваемия се дължат разноски в общ размер на 456 лева, а на въззивника - 2 432 лева. Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд - Благоевград