РЕШЕНИЕ

№ 350

гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова Членове: Рени Ковачка, Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000816 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 671/06.06.2022год., постановено по т.д.№ 1199/2021год. по описа на СГС Столична Община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 44 558.35лева, представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника за месец ноември 2018год., дължимо на основание чл.51 ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 29.06.2021год. до окончателното изплащане като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер 44 558.35лева до пълния предявен размер 89 116.70лева, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 11 486.15лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането за периода от 15.12.2018год. до 29.2021год. и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 за разликата над 11 486.15лева до пълния предявен размер 22 972.31лева.

Със същото решение Столична Община е осъдена да заплати на „МТК Гроуп“ ООД сума в размер на 44 558.35лева, представляващо допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника за месец декември 2018год., дължимо на основание чл.5 ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -29.06.2021год. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 44 558.35лева до пълния предявен размер 88 154.15 лева, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 10 982.54лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на сумата за главница за периода от 15.01.2019год. до 29.06.2021год. и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 10 982.54лева до пълния предявен размер от 21 965.08лева.

С решението на СГС и на основание чл.78, ал.1 от ГПК Столична община е осъдена да заплати на „ МТК Гроуп“ ООД разноски по делото в размер на 7 369.18 лева и съответно- „ МТК Гроуп „ ООД е осъдено да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 425лева.

Срещу отхвърлителната част на решението на СГС е подадена въззивна жалба от „ МТК Гроуп“ ООД, в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и е направено искане за отмяната му и за постановяване на ново решение по спора, с което предявените искове срещу Столична община да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Във въззивната жалба се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за недължимост на претендираното допълнително възнаграждение по сключения между страните договор за обществен превоз е направен в противоречие с материалния закон- неприлагане на нормата на чл.20 от ЗЗД относно тълкуване на процесния договор, в неприлагане на чл.266, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД и неправилно прилагане на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от сключения между страните договор. Поддържа се, че последният по своето естество съставлява договор за изработка, а не договор за превоз, както бил приел първоинстанционния съд, нито договор за поръчка, поради което по отношение на него била приложима нормата на чл.266 от ЗЗД. При приложимост на последната първоинстанционният съд е следвало да зачете че изменението в цените на материала /суровините /в случая промяната в цената на горивото и смазочните горива, отразяващи се на крайната цена за извършения превоз, в който смисъл било и уговореното в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор. Последният следвало да се тълкува като предвиждащ изменение на възнаграждението на превозвача с 2.5% при всяко 20% изменение на горивата и смазочните материали/ ГМС/. Твърди се, че изложените по-горе доводи са били възприети от други съдебни състави при разглеждане на аналогични на настоящото дела, поради което приетото от първоинстанционен съд в атакуваното в настоящото производство решение било в противовес на възприетото в съдебната практика. Израз на това противоречие бил и извода на първоинстанционния съд, че ищецът- превозвач изобщо нямал право на повече от 2.5 % увеличение на възнаграждението, независимо от това колко пъти по 20% са нараснали цените на ГСМ. Поддържа се, че увеличението на възнаграждението за превозвача с 2.5% се дължи при всяко 20% изменение на ГСМ и че изплащането на поканата за преговори едва през 2022год. не променя извода за неговата дължимост. Ответникът не бил съгласен с увеличението на възнаграждението, нямал желание да доброволно да разреши въпроса, поради което липсата на изпратена до него покана за преговори през 2019год. не давало отражение върху основателността на исковата претенция. Твърди се, че поддържаното от „МТК Гроуп“ ООД тълкувание на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор не било оспорвано от Столична община и това било видно от отговора на последната от 27.05.2022год. даден във връзка с отправената й покана за преговори. Счита се че същият съставлява конклудентно признание на направеното от ищеца тълкуване на определената като спорна в процеса договорна клауза. Посочва се, че последната била в интерес и на двете страни по договора, тъй като в нея е употребен израза „ изменение на възнаграждението“, а не „ увеличение на възнаграждението“, тест би могла да полза и Столична община при намаление на цените на ГСМ. Клаузата имала определена цел, а именно да запази еквивалентността на престациите, които страните правят по договора. Към момента на подписване на договора възнаграждението било еквивалентно на извършваната услуга, но това в течение на времето било променено и се дължало на промяната на цената на горивото. Горното съждение било възприето в множество постановени по сходни казуси съдебни решения, които се цитират от жалбоподателя. Счита се, че такава еквивалентност не би могла да се постигне при увеличение на цените на ГСМ с три пъти по 20 %, ако възнаграждението на превозвача не се увеличи също с три пъти по 2.5%, както е приел първоинстанционния съд. Допълнителни аргументи за направеното тълкуване на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор се извеждат от преследваната със сключването му цел и при разглеждането й в съвкупност с останалите клаузи на договора при което систематично тълкуване се извеждала воля за страните са съобразяване на уговореното възнаграждение с инфлационните процеси в страната и по този начин да бъде постигната еквивалентност на престацията и да не се допуска обогатяване на едната страна за сметка на другата.

При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски.

В подаден писмен отговор от Столична Община са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба на „ МТК Гроуп“ ООД. В него се оспорва направеното от жалбоподателя тълкувание на каузата на чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните договор, тъй като не било съответно на действителната воля на страните. При направено собствено тълкуване на процесната клауза се счита, че след като от ищеца не са били иницирани и проведени преговори и не е постигнато съгласие за увеличение на възнаграждението до 5 %, то той има право да претендира единствено увеличение с 2-5%, в случай че цената на ГСМ на километър маршрутен пробег се е променила с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. Несъстоятелно било искането на превозвача за актуализация на превозното възнаграждение с два пъти по 2-5%, тъй като в случая цените на природния газ са се увеличени с два пъти по 20%, което правело общо 5%. От тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора не се следвало, че страните са били постигнали съгласие за съобразяване колко пъти по 20% се променя цената на горивно –смазочните материали, а постигнатото такова било за еднократна промяна на уговореното възнаграждение при доказана промяна на ГСМ с повече от 20 %. Така бил приел и първоинстанционния съд в обжалваната част от първоинстанционното решение, поради което същото било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.

Въззивна жалба, но срещу уважителната част на решението, е подадена от Столична община. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове при неправилно приложение на чл.20 от ЗЗД и при недопустимо тълкуване на волята на страните, обективирана в сключения между тях Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2006год.Така направеното тълкуване водело до създаване на нови правила в полза на превозвача „ МТК Гроуп“ ООД и до вменяване в тежест на Столична община на нови задължения, противоречие на принципите на чл.20 от ЗЗД и чл20а от ЗЗД. Твърди се, че уважавайки частично исковите претенции първоинстанционният съд не се бил съобразил с установеното по делото, именно, че на превозвача е била изплатена /по Решение № 657/17.12.2020 на Столичния общински съвет и на база двустранно подписано споразумение № СОА21-ДГ56-25/21.2021год., допилнено със споразумение № СОА21-ДГ56-3734/05.10.2021год./ индексация на възнаграждението по процесния договор от датата на сключването му до м.октомври 2021год., включетлон в размер на 3 037 187.46лева, поради което едновременното извършване на компенсация за едно и също нещо и за един и същи период от време било в разрез с императивните разпоредби и водело до липса на еквивалентност на престациите. Поддържано е че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора по никакъв начин не предвиждала друга, различна от еднократната промяна на цената, определена в чл.5, ал.1 от договора, при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Касаело се за еднократна възможност за промяна на цената на превоза, а не са уговорка за промяна при „ всяко“ или „поредно“ повишение с 20% на цената на горивата.Релевантно било дали промяната в цената на горивата надвишава 20%, тъй като в чл.5, ал.4, т.2 б от договора бил определен максимален размер на допустимото увеличение на цената на километър маршрутен пробег-до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1, а в случай на постигнато съгласие между страните и 2.5%-при непостигнато съгласие. От редакцията на процесната договора клауза се извеждало, че заплащането на цена, различна от определената в чл.5, ал.1 от договора, предпоставяло наличие на отправено предложение до Столична община и провеждане на преговори, било чрез издаване на финансово-счетоводни, Счита се, че първоинстанционният съд бил приравнил непостигането на съгласие относно цената с непровеждането на преговори относно цената, при което бил направил необоснован и незаконосъобразен извод за това, че липсата на покана е равнозначно на непостигнато съгласие и оттук- за настъпване на договореното в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за автоматично изменение на цената на възнаграждението с 2.5%. В случая били проведени преговори и били подписани две споразумения между страните, с които били уредени отношенията им, свързани с промяната на възнаграждението за километър маршрутен пробег. Неразбираемо било защо при формиране на изводите си първоинстанционният съд се бил позовал на предложение за преговори с рег.№ СОА17-НЦ01-23361, което е от 28.09.2017год., тъй като същото било неотносимо към спора, касаещ различни цени и различен период от време. Като неправилно било и позоваването от първоинстанционния съд на констатациите на изготвената съдебно-икономическа експертиза, тъй като в направените в нея изчисления не било съобразено увеличение/намаление на цените на смазочните материали, които съставлявали съществен компонент при извършване на преценка относно наличието на предпоставките на чл.5, ал.4, т.2 от договора. Не било съобразено също така от първоинстанционния съд, че цитираните в експертизата статистически данни от НСИ за цените на природния газ касаят сектор „ Енергетика“ и че са неприложими за промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Поддържа се също така, че дори и хипотетично да бъде прието, че ищцовото дружество следва да бъде компенсирано, на което и да било от основанията по чл.5, ал.4, т.2 от договора, то същата следва да се извърши въз основа на направени за конкретния месец/период изчисления, от които да е видно процентното увеличение/намаление на цените на природния газ, определени с решение на КЕВР. При евентуален извод за наличие на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договор, направен въз основа на статистическите данни на НСИ, би се стигнало до неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 от ЗЗД. и основание за провеждане на искови производства по чл.59 от ЗЗД. Превозвачът бил купувал природен газ по цени на КЕВР, като в решенията на КЕВР се съдържали данни за всеки конкретен месец. Счита се, че претенцията по чл.86 от ЗЗД правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд, тъй като в процесният договор не бил фиксиран падеж за заплащане на увеличената цена по чл.5, ал.4, т.2 от договора срок. Увеличената цена не се дължала от заплащане на възнаграждението за съответния месец, тъй като е предхождана от предвидени в договора действия и процедури. След като не била налице определена дата за плащането й, била дължима покана, а такава не била изплащана от ищеца, поради което ответникът би могъл да се счита за поканен едва с подаване на исковата молба.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици- присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Прави се и възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от „ МТК Гроуп“ ООД адвокатско възнаграждение.

В подаден писмен отговор въззивамата страна- „ МТК Гроуп“ ООД излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на Столична Община и прави искане за отхвърлянето й, с присъждане на разноски. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за извършена компенсация за изменението на цената на природния газ с цитираните споразумения от 21.01.2021год. и 05.10.2021год., за което не били представени доказателства по делото и представянето във въззивното производство било преклудирано. Жалбоподателят си бил противоречал относно наличието на основание за еднократна възможност за промяна на вече договорената цена по договора, с който извод като направен от първоинстанционния съд се бил съгласил, видно от изложените от него доводи в писмения отговор срещу подадената от „ МТК Гроуп“ ООД въззивна жалба срещу уважителната част на решението. В тази връзка се излагат доводи, че в чл.5, ал.4, т.2 от договора е предвидена възможност за изменение на цената на превоза толкова пъти по 2-5%, колкото пъти е настъпило изменение на цените на ГСМ с 20 %.Твърди се, че правилно първоинстанционният съд не бил включил разхода на ищеца за смазочни материали от компонентите при определяне на изменението на цените за нуждите на договора, тъй като е нямало спор в първоинстанционното производство че промяната в смазочните материали следва да се отразява върху определянето на изменението на цената на превоза. Повдигането на този въпрос едва във въззивното производство било недопустимо. Твърди се, че Столична община погрешно тълкува клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора във връзка с непостигането на съгласие между страните във връзка с отправено предложение за изменение на вече договорената цена на възнаграждението. Поддържа се, че липсата на постигнато споразумение за изменение възнаграждението по договора не е необходимо да бъде изрично закрепено в писмена документ, като самото твърдение за липса на подписано такова е достатъчно доказателство за това. Столична община била оказала да изпрати представители на отправените многократни покани от „ МТК Гроуп“ ООД за преговори, поради което и такива не били проведени, поради което непровеждането на преговори било еквивалентно на липса на писмено споразумение между страните. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е определил размера на допълнителното възнаграждение като изчислено на база данните от НСИ за изменението на цените на газа. Такава договорна била налична по договора и в него не било изрично записано да се ползват отчетени от НСИ цени на „газа за транспорт“.Счита се, че доводът във въззивната жалба за противоречие на обжалваното решение с нормата на чл.30, ал.1, т.7 вр. с чл.210 от ЗЕ не следвало да бъде разглеждан, тъй като бил направен едва във въззивната жалба и е преклудиран. Същият бил неоснователен и по същество, тъй като цитираният по-горе законов текст бил неприложим за конкретния случай. Неприложимост се поддържа и касателно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД. В сключения между страните договор бил уговорен падеж за плащане на договореното възнаграждение и на падежа било дължимо както договорения му размер, така и увеличения такъв /тоест в неговата цялост /.

По делото се установява следното:

Пред СГС е предявен иск от „ МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за заплащане на сума в размер на 89 116.70лева, дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м.ноември 2018год., тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м.ноември 2018год., сумата от 22 972.31 лева, представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.12.2018год. до 29.06.2021год., ведно със законната лихва върху главницата от 89 116.70лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сума в размер на 89 154.15лева, дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. декември 2018год., тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. декември 2018год., сумата от 21 965.08 лева, представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.01.2019год. до 29.06.2021год., ведно със законната лихва върху главницата от 89 154.15 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между двете страни бил сключен Договор № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016год. за извършване от „ МТК Гроуп“ ООД на обществен превоз по основни градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение, който договор бил сключен за 8 години. В чл.5, ал.1 от договора било уговорено Столична община да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС като възнаграждението се заплаща ежемесечно, на две вноски както следва: авансово 30 % до 15 число на текущия месец и оставащата част-до 14 число на следващия месец въз основана действително извършения пробег-чл.5, ал.2 от договора. В чл.5, ал.4, т.2 от договора било договорена възможност за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на горивно –смазочните материали / ГСМ/ след датата на подписване на договора. Твърди се също така, че за м. ноември 2018год. и за м. декември 2018год. са били налице предвидените в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора основания за актуализиране на договореното и заплатено от ответника възнаграждение за извършен превоз, като допълнителното и неплатено от Столична община възнаграждение за м. ноември възлизало на сума в размер на 89 116.70 лева с ДДС, а за м. декември 2018год-в размер на 88 154.15 лева с ДДС. Същото не било платено на падежа- 14 число на месеца, следващ месеца за който се дължи / чл.5, ал.2 от договора /, поради които и съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД Столична община била изпаднала в забава по отношение на възнаграждението за м. ноември 2018год. считано от 15.12.2018год., а за м. декември.2018год.-считано от 15.01.2019год. и до датата на предявяване на иска- 29.06.2021год. дължала обезщетение за забава в размер на 22 972.31 лева върху първата главница и съответно 21 965.08 лева върху втората главница, както и законна лихва върху двете главници от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В исковата молба се посочва, че претендираното допълнително възнаграждение е дължимо, тъй като към м. ноември 2018год. и м. декември 2018год. е било налице договореното в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за това- промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора, както и липса на постигнато писмено споразумение между страните за промяна на във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. Поддържа се по статистически данни от НСИ за второто шестмесечие на 2018год./в което се включват месеците ноември и декември 2018год./ цената на природния газ била нараснала с повече от 40%, поради което и с оглед липсата на постигнато между страните споразумение за промяната на възнаграждението на километър маршрутен пробег, то били настъпили последиците, предвидени в чл.5 ал.4, т.2 от отговора, а именно за актуализиране на възнаграждението с 2.5 %. Поддържа се също така, увеличението с 2.5% е за всеки 20% в промяната на цените на ГСМ и доколкото в случая е налице двукратно увеличение на цената на природния газ с по 20%, то се дължало увеличение на договореното възнаграждение с два пъти по 2-5% или общо 5%. Така при промяна в цената на природния газ с повече от 40 %, възнаграждението от 3 лева на километър пробег без ДДС нараствало два пъти по 2.5% или общо 5 % като ставало 3.15 лева без ДДС или 3.78 лева с ДДС. Този начин на изчисление на допълнителното възнаграждение се твърди, че се извеждало при тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, че в този смисъл била и действителната воля на страните, че с цитираната клауза се гарантира /и това е била целта на страните /, да се запази първоначалната еквивалентност на престациите, предвид срока на договора и възможността за настъпване на икономически промени в областта и че този начин на тълкуване бил съответен и на Регламент /ЕО/ № 1370/2007год. на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007год. и Наредба №2/15.03.2002год. на МТС.

В подадения писмен отговор от ответника-Столична община не се оспорва наличието на твърдяната от ищеца облигационна обвързаност по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год., но счита, че срока за мониторинг на цената на ГСМ, упоменат в чл.5, ал.4, т.2 от договора се брои от датата на влизане в сила на договора, а не от датата на подписване на договора. Потвърждава твърдението на ищеца, че в чл.5, ал.4 от договора са определени условия и обстоятелства, при настъпването на които е възможно да настъпи промяна на определената в чл.5, ал.1 от договора цена за извършения превоз. Такова условие, съгласно чл.5, ал.4, т.2 от договора било провеждането на преговори относно това с колко да се промени определената по договора цена и непостигнато съгласие за това. Изискването било за писмено инициране на преговори от някоя от страните по договора и непостигане на споразумение за промяната, което в случая не било изпълнено.За процесният период ищецът не бил иницирал преговори за промяна в първоначално определената превозна цена, което е достатъчно основание да се приеме исковата му претенция за неоснователна. Твърди, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е нищожна и като такава не можело да бъде част от търговската сделка и нямало основание да бъде заместена от повелителните норми на закона, както и не била в съответствие на търговския обичай. Позовава се на липсата на посочен от страните точен критерии, с който да обосноват промяната на цената по договора, доколкото данните от НСИ се отнасяли за цената на природния газ на небитови и битови клиенти, а не за природен газ за транспорт, а и поради липсата на данни относно „горивносмазочните материали“. Противно на изложеното от ищеца се твърди, че в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е предвидено задължение, а не право за провеждане на преговори за уточняване на промяната на възнаграждението по договора като подписването на писмено споразумение между страните била абсолютна предпоставка за настъпването на последиците по чл.5, ал.4, т.2 от договора. На този извод се следвало и от предвиденото в чл. 38 от договора, а именно че изменение на договора било възможно само въз основа на писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част. Сочи се, че между страните липсвала договореност за „автоматична „промяна в размера на възнаграждението и извод за такава не би могло да се извлече от съдържанието спорната клауза.

Дори и да се приемело наличието на изискуемите се предпоставки за увеличение на определената в чл.5, ал.1 от процесния договор цена поради промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ ответникът оспорва размера претендираното допълнително възнаграждение / увеличения размер на възнаграждението за процесните месеци/, в частност посочения от ищеца начин на неговото формиране. В тази връзка са изложени доводи за това, че увеличението в цената от 2.5% не настъпва автоматично, че изчислението на увеличения размер следва да бъде извършено на база официални данни на НСИ за промяната в цената на природния газ, че определената в чл.5, ал.1 от договора цена се променя еднократно при настъпване на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора, както и че в чл.5, ал.4, т.1 и т.2 са предвидени две възможности за компенсация на превозвача и че позоваването на едната автоматично изчерпва възможността да се ползва втората възможност. В случай на извод за основателност на исковата претенция и при определяне размера на допълнителното възнаграждение се твърди, че следва да се вземе предвид процесният договор за превоз е влязъл в сила на 26.07.2017год./ с въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, поради което най-ранната възможна дата служеща за базов период и отправен момент за промяна в цената на възнаграждението би била именно датата 26.07.2017год., че преценката относно наличието на предпоставките по чл.5, ал.4, т.2 от договора следвало да извършва за конкретен месец/касателно справките от НСИ/, че промяната на възнаграждението следва да се отрази за следващ период, а не за процесните два месеца В при условията на алтернативност е поддържа, че изчислението на увеличения размер на възнаграждението следва да се извърши въз основа на базов период от датата на завеждане на договора в деловодната система на СО-м.12.2016год.

Оспорва се на претенцията за присъждане на мораторна лихва върху двете главници, в частност претенцията за присъждане на законна лихва върху ДДС.

По изложените съображение се прави искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни недоказани.

В подадена от ищеца допълнителна искова молба се оспорва твърдението на ответника, че в текста на чл.5, ал.4, т.2 от процесния договор била налице техническа грешка относно началния момент на предвидената индексация. Поддържа се, че съгласно уговореното индексацията на цената превоза по реда на чл.5, ал.4, т.2 е с датата на подписване на договора, а не както сочи ответника-датата на влизане в сила на договора /започване на превоза. Оспорва се твърдението на ответника, че процесния договор не бил влязъл в сила, като се излагат доводи за противното, а именно за изпълнение на посоченото в чл.3, ал.2 от договора условие. Поддържа се вече изразеното становище, че в чл.5, ал.4, т.2 от договора е предвидено право, а не задължение за страните по договора за изпращане на предложение за водене на преговори за промяна на първоначално определеното възнаграждение за извършен превоз.При изпращане на покана от едната до другата страна, втората следвало да подходи добросъвестно, а не да саботират преговорите. В случай на непостигане на писмено споразумение за промяна в цената, то по силата на изричния текст на чл.5, ал.4, т.3 във вр. с т.2 на договора, възнаграждението се изменяло с процента, определен още при подписване на договора, а именно с 2.5%.Текстът на чл.5, ал.4, т.2 от договора бил ясен и в мисъл, че при липса на резултат от проговорите възнаграждението се променяло с изначално заложен още при подписване на договора процент- 2.5%, което е за всяко изменение на цените на ГСМ с 20% спрямо цената при подписване на договора. Поддържа се, че неводенето на преговори не изключвало приложението на чл.5, ал.4, т.2 от договора относно промяната на възнаграждението. Основанието за промяната било обективния факт на нарастване на цените на природния газ с повече от 20% спрямо цените при подписване на договора, а непровеждането на проговори и неподписването на споразумение водело до последица, че възнаграждението не се променяло с различен процент от предвидения от 2.5%.

Оспорва се възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора. Поддържа се, че същата не е нищожна като противоречаща императивната норма на закона, като се излагат доводи за съответствието й с европейското законодателство, в частност с Регламент /ЕО/ №1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета ат 23.10.2007г. Клаузата не била нищожна и поради липса на предмет, тъй като ясно и изрично било предвидено в нея преценката за наличие на промяна в цената на природния газ, като основание за актуализация в размера на превозното възнаграждение да се прави въз основа на данните за цените на ГСМ в НСИ. Липсвали други предвидени критерии, като разходите за смазочни материали нямали влияние върху размера на възнаграждението и не следвало да се взимат предвид.

Оспорва се твърдението на ответника за това, че в чл.5, ал.4, т.2 от договора било предвидено подписването на изрично писмено споразумение за изменение цената на превоза като „ абсолютна предпоставка“ за претендиране индексацията на възнаграждението. За опровергаване твърдението на ответника отново се сочи последното изречение на чл.5, ал.4, т.3 от договора като потвърждаващо волята на страните за автоматична актуализация на превозното възнаграждение с процентите, посочени в т.1 и.2 на чл.5, ал.4.Процентът на увеличението бил изрично посочен, резултат от предварителна преценка и анализи, поради което не би могло да се твърди, че бил несправедлив. Поддържа се вече изложения вече механизъм на формиране размера на увеличението, а именно че увеличението от 2.5% за всяка промяна с 20% на цените на ГСМ. Излагат се доводи за неоснователност на възражението на ответника касателно базата за изчисляване на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение до датата на предявяване на иска и дължимостта на законна лихва върху главниците без включен ДДС върху тях.

В подаден от ответника допълнителен писмен отговор се посочва, че с процесният договор е възложено извършването на обществена услуга, поради което тълкуването му и извършването на преценка относно действителната воля на страните следва да се извършва при съблюдаване на обществения интерес и са изложени допълнителни аргументи във връзка с направените в писмения отговор възражения по иска. Оспорени са и направеното от ищеца в допълнителна искова молба тълкуване на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск като го е уважил частично. Определил е спорният по делото въпрос, който е за това дали са настъпили условията за промяна на цената на километър маршрутен пробег в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, което да дава право на ищеца да претендира разликата между изплатения и по-висок размер на възнаграждението за извършения през месец ноември и месец декемеври 2018год. превоз. По спорния въпрос първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е действителелна и валидно обвързваща страните. Тълкувайки процесната клауза съгласно чл.20 от ЗЗД е счел, че същата обективира воля на страните, при липса на постигнато между тях съгласие за промяна на превозното възнаграждение при увеличена цена на ГСМ с 20%, възнаграждението на километър маршрутен пробег да се промени с 2.5% и че промяната на възнаграждението с 2.5% не предпоставя наличие на писмено споразумение между страните по смисъла на чл.38 от договора. Приел е като краен извод, че промяната на възнаграждението с 2.5% е последица именно от липсата на постигнато съгласие между страните за увеличение на възнаграждението с 5 %, поради което изпълнителят по договора има право да претендира промяна на възнаграждението единствено с 2.5% при установеното в хода на производството по делото /чрез изготвената и изслушана съдебно-икономическа експертиза / увеличение на цената на ГСМ на километър маршрутен пробег с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. Така, на база данните от експертизата за извършеното по договора плащане за м. ноември и м. декември 2018год., и за извършения за процесните месеци маршрутен пробег е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение в размер на 44 558.35 лева за м. ноември 2018год. и съответно 44 077.07 лева за месец декември. Предвид на това е уважил исковете в така посочените размери и ги е отхвърлил до пълните им предявени размери. Съобразно размера на дължащото се възнаграждение съдът е уважил частично и претенцията за присъждане на обезщетение за забава, приемайки че ответникът е изпаднал в забава от 15-то число на месеца, следващ месеца за което се е дължало плащането, основавайки се на посочените в чл.5, ал.2 от договора срокове за плащане на възнаграждението. Доколкото се касаело за просрочие на възнаграждение, включващо като елемент и дължимия се върху него ДДС, то е счел, че обезщетението за забава е дължимо върху цялото възнаграждение, включително и върху начисления върху него ДДС /.

Постановеното по така предявените исковете и обжалваното в настоящото производство първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността му, с олед направените във въззивните жалби оплаквания, настоящият въззивен състав съобрази от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008год. на Кмета на Столична Община, издадена в изпълнение на Решение № 610 по протокол № 112/28.06.2007год. на Столичен общински съвет е обявен конкурс за „ Обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, с утвърдени маршрути и разписания, в частност за основни градски автобусни линии № 12, 16, 18, 20, 21- 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 35, 41, 43, 53, 81, 86, 87, 117, 118 и 119.

Със заповед № РД-09-3876/07.10.2008год. на Кмета на Столична община „ МТК Гроуп“ ООД, като класиран на първо място в конкурса кандидат, е определен за изпълнител възложената по пакет 1 дейност, а именно обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от транспортната схема на Столична община № 12, 16, 18, 20, 21- 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 35, 41, 43, 53, 81, 86, 87, 117, 118 и 119.

На 02.12.2016год. е сключен Договор № САО16-ДГ56-1196/., по силата който Столична община-като възложител е възложил на „ МТК Гроуп“ ООД като изпълнител да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии №12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, съгласно приети есплоатационни планове и с 60броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към договора срещу заплащане на изпълнителя за извършения обществен превоз цена в размер на 3.00лева на километър без ДДС на база действително изминалите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляваща неразделна част от договора- чл.5, ал.1 от договора. В ал.5 на чл.2 от договора страните са постигнали договореност възнаграждението за извършен превоз да се заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово в размер на 30% от дължимите за определение пробег до 15 число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение –до 14 число на следващия месец. В ал.5, ал.4 от договора страните са предвидили възможност за промяна в цената по чл.5, ал.1 от договора когато: 1.“ От датата на подписване на договора се е натрупала инфлация, респективно-дефлация в размер на 5% съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация /дефлация за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите „ и 2./“при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1.При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%“ и 3. „ при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори.Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирани в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.

В чл.6, ал.1 от договора е посочено, че същият се сключва за 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, а в чл. 6, ал.2- че договорът влиза в сила от датата на представяне от Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила Определение на Административен съд-София за прекратяване на производството по адм.дело № 11168/2012год.по описа на 38 състав. В ал. 3 на чл.6 от договора страните са обективирали договореност изпълнителят да има право да въвежда линиите поетапно и въвеждането в експлоатация на всички линии да бъде извършено в срок от 8 месеца от датата на влизане в сила на настоящия договор.

В чл.38 от договора е предвидено, че същият може да бъде изменян и допълван с писмени споразумения между страните, които са негова неразделна част.

По делото са представени Протокол от проведено на 05.10.2016год. съдебно заседание по адм.дело № 11168/2012год. по описа на Административен съд-София и съдебно удостоверение от Административен съд-София от 26.01.2021год., от които се установява, че адм.дело № 11168/2020год. по описа на Административен съд-София е прекратено и прекратителното определение е влязло в сила на 25.10.2016год.

По делото са безспорни следните обстоятелства: че възложения с Договор № превоз се е извършвал с автобуси, които използват за гориво природен газ, че автобусите са новопроизведени и първата им регистрация в КАТ е от дата 24.07.2017год., че договорът е сключен въз основа на конкурс, проведен през 2008год. по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, че ищецът е определен за победител в този конкурс с оферта 3.57 лева без ДДС за километър пробег, че договорът е сключен през 2016год. при цена от 3.00 лева без ДДС за километър пробег.

На 28.09.2017год. е постъпило в Столична община предложение от „ МТК Гроуп“ ООД за повеждане на преговори по реда на чл.5, ал.2 и т.3 от Договор СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016год. за промяна първоначално договорената цена на превода с оглед настъпила промяна в цената на природния газ от 286.60лева за 1000куб.л.м без акциз и ДДС към датата на подписване на договора на 370.21 лева за 1000куб.м. без акциз и ДДС, приложима от 01.08.2017год. По делото не се твърди и не се установява въз основа на така отправеното предложение да са осъществени преговори между страните по договора и да е сключено писмено споразумение за исканата промяна.

По делото е налично и второ предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и 3 от договора с оглед актуализиране на превозната цена с 5 % поради промяна на цената на природния газ съгласно данните на НСИ с повече от 20%.В предложението е обективирана покана за определяне на представители от Столична община в срок до 05.01.2018год. за извършване на преговори и осъществяване на такива преговори на 10.01.2018год. от 10.часа на адрес: гр.София, бул.“ България“ № 109, ет-.17, офис МТК. По делото липсват данни относно момента на получаване на предложението и такива за провеждане на преговори и постигане на писмено споразумение във връзка с исканата актуализация.

По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните. От експертизата се установява следното: 1. средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто тримесечие на 2018год. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016год. без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 57.22 %, 2.средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайните небитови потребители за второто шестмесечие на 2018год. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016год. без ДДС и други възстановими данъци и такси е в размер на 54.81% и 3. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто шестмесечие на 2018год. спрямо данните за второто шестмесечие на 2016год. с включени всички данъци е в размер на 54.77%.Установява се също така, че увеличеното възнаграждение на километър пробег за месец ноември 2018год. с 5% на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016год. възлиза на 3.15 лева без ДДС или 3.78 лева с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача общ пробег през м. ноември 2018год.от 495 092.755 км. разликата между фактурираната стойност по цена 3.60 лева с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3.78 лева с ДДС възлиза на 89 116.70 лева. Аналогично на горното се установява, че за м. декември 2018год.увеличеното възнаграждение на километър пробег с 5% на основание чл.5, ал.4, т.2 от договора възлиза на на 3.15 лева без ДДС или на 3.78 лева с ДДС, съобразно което и при общ фактуриран от превозвача пробег за м.декември 2018год. от 489 745.263 км. разликата между фактурираната стойност по цена от 3.60 лева с ДДС и изчислената стойност по увеличената цена от 3.78 лева с ДДС възлиза на 88 154.15лева. От данните в експертизата е видно, че размерът на лихвата върху неизплатеното възнаграждение за м. ноември 2018год. в размер на 89 116.70 лева за периода от 15.12.2018год. до 29.06.2021год.-датата на предявяване на иска възлиза на 22 972.31лева, а върху неизплатеното възнаграждение за м. декември 2018год. в размер на 88 154.15лева и за периода от 15.01.2019год. до 29.06.2021год. възлиза на 21 965.08лева. в експертизата се съдържат данни за това, че процентът на нарастване на цената на природния газ към м.юли 2017год. спрямо цената на природния газ към м. декември 2016год. е 29.173%, като считано от 01.10.2018год. и съгласно Решение № Ц-14/28.09.2018год. на Комисията за енергийно и водно регулиране утвърдената цена на природния газ за IV тримесечие на 2018год. е 43.28 лева за MWh или 456.65 лева /1000нм3. Налични са данни и за количествата и цените на закупувания от „ МТК Гроуп“ ООД през периода от м. юли 2017год. до м. юни 2018год. природен газ и въз основа на тях е направена констатация и че при тях е налице нарастване на цената на природния газ с 23.35 %.

От експертизата е видно, че изчисленията в нея са направени въз основа на данни от НСИ за промяна цената на природния газ, които данни са за четири отчетни шесмесечния: юли- декември 2016год., януари-юни 2017год., юли –декември 2017год., януари –юни 2018год., юли- декември 2018год. и януари-юни.2019год., като в шестмесечния период януари-юни 2019год. попада и месец януари 2019год. Видно е също така, че общият маршрутен пробег в километри по всички линии, предмет на договора за м.ноември е 495 092.755 км, а за м.декември 2018год- 489 745.263км., че наложените на превозвача санкции по договора за месец ноември 2018год. са в размер на 1 429.23 лева, а за м.декември 2018год.- в размер на 1 577.12 лева, че заплатеното авансово възнаграждение на превозвача за м.ноември 2018 год. е в размер на 1 483 849.04 лева без ДДС, а за м.декември 2018 год.- в размер на 1 467 658.67 лева.

От експертизата се установява, че въз основа на годишното потребление на природен газ, по критериите на НСИ, „ МТК Гроуп“ ООД попада в група крайни небитови потребители - Група ИЗ -годишно потребление 10 000 - максимум 100 000 ГДж. В експертизата е дадена цена на природния газ по данни на НСИ за определената група потребители – Група ИЗ за м. юли- декември 2016год., за м. януари - юни 2017год., за м. януари-юни 2018год. и м. юли - декември 2018год. съответно във вариант А-цени без данъци, такси и ДДС, Б- цени без ДДС и др. възстановими данъци и В- цени с включени всички данъци и ДДС. На база на тези цени е дадено следното заключение за средният процент на увеличение на цената на природния газ както следва: 1.- 13.95% среден процент на увеличение на цената на природния газ по цени без данъци, такси и ДДС, по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за първо шестмесечие на 2017год. спрямо цената на второто шестмесечие на 2016год., 2.- 32.00% следен процент на увеличение на цената на природния газ по цени без данъци, такси и ДДС, по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за второто шестмесечие на 2017год спрямо цената на второто шестмесечие на 2016год., 3- 33.89% среден процент на увеличението по цени без данъци, такси и ДДС, по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за първото шестмесечие на 2018год. спрямо цената на второто шестмесечие на 2016год., 4- 51.32% среден процент на увеличение по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за второто шестмесечие на 2016год., 5- 32.80% среден процент на увеличението по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци спрямо цената на второто шестмесечие второто шестмесечие на 2018год спрямо цената за първото шестмесечие на 2017год., 6- 14.63% среден процент на увеличението по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за второто шестмесечие на 2018год. спрямо цената за второто шестмесечие на 2017год., 7- 17.49% среден процент на увеличението по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци за първото шестмесечие на 2018год. спрямо цената за първото шестмесечие на 2017год.

В експертизата е пояснено, че използването от превозвача гориво за извършване на възложения му превоз е природен газ /метан/ и че според представената от НСИ справка за цените на природния газ за крайните небитови клиенти е налице увеличение за периода ноември-декември 2018год. спрямо цените в периода юли-декември 2016год. с повече от 40%, независимо от това в коя група потребители попада МТК“ Гроуп“ ООД. Съобразно това, разликата между платеното възнаграждение за м. ноември 2018год. и м. декември 2018год. и формираното в резултат на увеличението с 5% възнаграждение е във вече посочените в експертизата размери - 89 116.70лева с ДДС за м. ноември 2018год. и 88 154.15лева с ДДС за м. декември 2018г.

Във въззивното производство и на основание чл.266, ал.2, т.1 от ГПС са приети нови писмени доказателства.

Прието е като доказателство предложение от „ МТК Гроуп“ ООД до Столична община за провеждане на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и 3 от Договор № САО16-ДГ56- 1196/02.12.2016год. за изменение на размера на възнаграждението по договора за периода 01.07.2018год.-31.12.2018год. поради промяна в цените на горивото /природния газ/ съгласно данните на НСИ с повече от 40%.Предложението е входирано в Столична община на 26.05.2022год.

Прието е като доказателство писмо на Столична Община от 27.05.2022год., с което „ МТК Гроуп“ ООД е уведомено че ще бъде сформирана работна група за разглеждане на предложението и че ще бъде определена дата за провеждане на преговори, при наличието на предпоставки за това. Изрично в писмото е посочено, че същото не следва да се приема като отказ за водене на преговори по реда на чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от договора.

Приет е като доказателство Доклад, изготвен от работна група в състав от четирима общински съветници за даване на съгласие за сключване на споразумение между Столична община и „МТК Гроуп“ ООД във връзка с цената на превоза, възложен с процесния договор.

Прието е като доказателство по делото и решение на Столичния общински съвет № 607/21.07.2022год., с което е утвърден проект на споразумение между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, което да бъде сключено за уреждане на отношенията на страните произтичащи от Договор № СОА16-ДТ56-1196/02.12.2016год.

Прието е като доказателство Допълнително споразумение от 22.08.2022год., сключено между Столична община и „ МТК Гроуп“ ООД, с което е изменена редакцията на чл.5, ал.1 от договора, считано от 01.08.2022год., постигнато е съгласие за отмяна действието на разпоредбата на чл.5, ал.4 от договора, считано от 24.00ч на 31.юли.2022год. и са договорени нови текстове на чл.5 и чл.6 от договора. Посочено е, че всички останали текстове остават непроменени.

При така събраните в първоинстанционното производство доказателства, първоинстанционния съд е направил законосъобразен и обоснован извод за наличие на предвидените в чл.5, ал.4, т.2 от сключения между страните на 02.12.2016год. Договор № СОА16- ДГ56-1196 за еднократно индексиране с 2.5% на първоначално договореното възнаграждение за осъществен обществен превоз за м. ноември -2018год. и м. декември 2018год., при което индексиране неизплатеното допълнително възнаграждение за м.ноември.2018год. възлиза на сумата от 44 558.35 лева с ДДС, а за м. декември 2018год.- в размерна 44 077.07 лева, при което предявения от „ МТК Гроуп“ ООД като изпълнител по договора срещу Столична община-като възложител се явява основателен и доказан в посочените размери и съответно неоснователен и подлежащ на отхвърляне, а разликата до пълните предявени размери. В подкрепа на този извод първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Така споделения извод не се опровергава от допълнително събраните пред въззивната инстанция доказателства, тъй като извършените с подписаното между страните на 22.08.2022год. промени в клаузите на процесния договор, макар и някои от тях да касаят размера на възнаграждението за извършен превоз имат действие от 31.юли.2022год. и не касаят процесните месеци-ноември 2018год. и декември 2018год.

, респ. по отношение тях е приложима старата редакция на клаузата на чл.5 от договора / преди изменението й в сила от 31.юли.2022год./.

Възможността за промяна на определената при сключване на процесния договор цена за километър маршрутен пробег е предвидена в клаузата на чл.5, ал.4 от сключения между страните договор. В чл.5, ал.4, т.1 и респективно в чл.5, ал.4, т.2 от договора са договорени две отделни условия, при настъпването на които би се стигнало до промяна на вече договорената към момента на подписване на договора превозна цена.

В случая превозвачът по процесния договор претендира присъждане на допълнително възнаграждение за извършен за м.ноември и м. декември 2018год. обществен превоз, извън вече заплатеното такова по договорените към датата на сключване на процесния договор за обществен превоз цена, позовавайки се на настъпването на договореното условие по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за нейното актуализиране. Съгласно цитираната клауза, като условие за това е посочена промяна на цената на ГСМ/горивно смазочни материали / с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената й към датата на подписване на настоящия договор.

Данните по делото, в частност констатациите на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, обосновават извод за настъпването на предвиденото в клаузата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора условие за актуализация на договорената вече превозна цена. От цитираната експертиза се установява, че цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018год./, в което се включват месеците ноември и декември 2018год. / по данни на НСИ за всяка от групите от И1 до И5 по трите критерии на НСИ / без данъци, с всички данъци и само с възстановяеми данъци/ се е увеличила спрямо данните на второто шестмесечие на 2016год. като това увеличение е с повече от 30 %. Тоест, увеличението на цената на природния газ надвишава необходимите за индексирането на цената по чл.5, ал.1 от договора между страните 20%.

Предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора актуализиране на размера на цената на превоза е предпоставена от промяна в цената на ГСМ / горивно-смазочните материали/. Доколкото цената на ГСМ се формира от сбора на цената от всеки един от двата компонента- това на горивото и съответно на смазочните материали, то промяната в цената дори на само един от двата компонента води до промяна в общата цена на ГСМ, а промяната в последната е релевантна за преценката относно наличието на основание за актуализация на договорената вече превозна цена. Тоест, по разбиране на настоящия състав, което според него съответства и на волята на страните, изразена в чл.5, ал.4, т.2 от договора, при употребата на обозначението ГМС, съответстващо на горивно-смазочни материали, за да е налице промяна в цената на превоза е достатъчно да е настъпила промяна или в цената на двата компонента или в цената само на един от тях и съответно тази промяна да надхвърля предвидените в договора 20%.

С оглед на изложеното по-горе, се явяват несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба за липса на основание за извършване на претендираната от превозвача актуализация само и единствено при промяна в цената на природния газ, без такава промяна да е налице относно цената на смазочните материали. И тук следва да се посочи, че промяна в цената на смазочните материали на автобусите, извършващи възложения обществен превоз не е твърдяна от ищеца и не е поддържана като основание за извършване на поисканата от него индексация. Превозвачът се позовава единствено на промяна в цената на природния газ, тъй като това е ползваното от автобусите гориво през м.ноември и м.декември 2018год.., а промяната в цената на природния газ над предвидените 20% се доказва по делото.

Правилно първоинстанционният съд е направил извод за наличие на промяна в цените на природния газ, позовавайки се на констатациите на съдебно-икономическата експертиза, изготвена на база статистическите данни за цените на природния газ за сектор „Енергетика „, предоставени от Националния статистически институт. Изрично, ясно и недвусмислено в чл.5, ал.4, т.2 от договора страните са обективирали съгласието си преценката за промяна на цената на ГСМ да се прави „ съгласно данните на Националния статистически институт“, а договореното между страните, съгласно чл.9 от ЗЗД, има силата на закон. С оглед на това и при констатираната липса на статистика относно цената на природния газ за транспорт / писмо изх.№ УП- 1210/02.04.2021год. на НСИ/, а налична такава единствено за сектор „ Енергетика“, то последната се явява приложима касателно промяната на цената по чл.5, ал.4, т.2 от договора. Със същия аргумент преценката за наличие на промяна в цената на превоза не следва да се прави при съпоставка с цената на закупуването от превозвача гориво от „ Столичен автотранспорт „ ЕАД, поделение „ Малашевци“, данни за която се съдържат в съдебно-икономическата експертиза по делото. Такава уговорка в договора липса и извод за наличие на такава не може да се направи при тълкуване волята на страните по чл.20 от ЗЗД.

В клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора е обективирана договореност преценката за наличие на промяна в цената на ГСМ да се прави спрямо цената към датата на подписване на договора. Процесният договор е подписан на 02.12.2016год., поради което съпоставката в цените следва да се прави именно към този момент, респ. липсват основания за извършването й към друг времеви момент. В цитираната съдебно-икономическа експертиза е разяснено, че Националния статистически институт осъществява наблюдения на цените на природния газ в изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/1952 на Европейския Парламент и на съвета от 26.10.2016 относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията. Съгласно цитирания регламент цените на природния газ до крайни небитови и битови клиенти се отчитат два пъти годишно, съответно за периодите януари-юни и юли-декември. Така и статистическите данни на Националния статистически институт за цената на природния газ са за двете шестмесечия на годината или за първо шестмесечие- периода януари –юни на съответната година и съответно за втори шестмесечие- за периода от юли-декември на съответната година.

От така дадените разяснения става ясно, че цената на природния газ не се отчита за всеки месец поотделно, а два пъти в годината-на два шестмесечни периода, което съответства на възприетото в европейското законодателства. С оглед на това и липсата / по посочените вече по- горе причини / на конкретни данни относно цената на природния газ за м.12.2016год. и съответно за.ноември.2018год. и м. декември.2018год., то съпоставката следва да бъде извършена на база цените за шестмесечния период, в който се включва месеца, към който следва да се прави съпоставката / в случая месеца през който е подписан договора / и шестмесечния период, в който е включен месеца, за който се претендира индексацията. В случая, процесният договор е сключен на през м. декември 2016год., поради което се явява релевантна за преценката относно цената на природния газ е цената на газа за второто шестмесечие на 2016год./ за периода м.юли- м. декември 2016год./ и второто шестмесечие на 2018год. / период юли-декември 2018год. /, тъй като в него са включени месеците ноември и декември 2018год., за които се претендира актуализацията. Друг, различен от горепосочения начин на съпоставка на цените на природния газ с оглед извършване на преценката относно наличието на промяна в цената на газа, не би бил съответен на формулираната в чл. 5, ал.4, т.2 от договора воля на страните. Посочвайки данните на Националния статистически институт като база за извършване на преценката относно наличието на увеличение на цената на природния газ, то е налице препращане към онези данни и информация, които НСИ е овластен да събира и анализира. Предвид на това след като НСИ е оправомощен само два пъти годишно да отчита цените на природния газ, съответно за два периода от по шест месеца, то на тази база се явява договорено между страните да се прави съпоставката в цените на природния газ и възприемането на друг подход при съпоставката би било в противоречие с договореностите между страните.

В чл.5, ал.4, т.3 от договора страните са се задължили при настъпване на предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора условие за индексация на цената на превоза до проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1, както и е предвидено, че при непостигане на съгласие при преговорите страните по договора се споразумяват, че възнаграждението за километър маршрутен пробег да се промени с 2.5%. В чл.5, ал.4, т.3 от договора са постигнали договореност, че при настъпване на условието за актуализация на цената всяка от тях има право да направи мотивирано писмено предложение на другата страна за преговори, които следва да започнат в срок от 7 дни от датата на предложението и да завършат в срок до 30 дни от датата на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, страните са предвидили настъпване на посочените в т.1 и т.2 последици.

При така постигнатата договореност Столична община поддържа твърдения за липса на основания за извършване на претендираната от превозвача индексация, тъй като не са настъпили предвидените в цитираното по-горе условие за това- инициране от страна на превозвача и провеждане на преговори за промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег. От своя страна превозвача поддържа, че иницирането на преговори не му било вменено като задължение, а само негово право и че при липса на постигнато споразумение за промяна на цената на превоза до 5 % спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, автоматично първоначално договорената цена за километър маршрутен пробег се променя с 2.5%. Поддържано е и още едно твърдение, а именно, че натрупването на 20% изменение на цената на ГСМ спрямо датата на подписване на договора води до изменение на цената на превоза с 2.5% и всяко следващо 20% изменение в цените на ГСМ също води до изменение на превозваческото възнаграждение с 2.5 %.

С оглед направения от страните различен прочит на формулираните в клаузите на чл.5, ал.4, т.2 и чл.5, ал.4, т.3 договорености обуславя необходимост за извършване на тяхното тълкуване съобразно чл.20 от ЗЗД, за да бъде достигнато до действителната воля на страните. Както вече се посочи по-горе, в чл. 5, ал.1 от сключения между страните договор е договорена цена за извършване на възложения обществен превоз в размер на 3.00лева на километър без ДДС. В чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от договора са предвидени две условия, при настъпването на които страните са предвидили промяна в цената на първоначално договорената цена на километър маршрутен пробег. От съдържанието на двете договорни клаузи е видно, че при наличие на посочените в тях условия, страните са предвидили въпросът с актуализацията първоначално да бъде разрешен чрез добросъвестни преговори, процедурата за инициране и провеждане на които е разписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора и в случай че при преговорите не се постигне съгласие за индексация, обективирано в писмено споразумение, да се приложат предвидените в т.1 и т.2 последици.

При горния прочит на договореностите в спорните каузи, настоящият състав приема, че настъпване на условието по чл.5, ал.4, т.2 от договора е основание превозвачът да претендира индексация на определената в чл.5, ал.1 от договора цена на километър маршрутен пробег като размера на индексацията е поставен в зависимост от това дали страните, в резултат на проведени преговори, са постигнали споразумение относно този размер или не. В първия случай, размерът на индексацията би могъл да достигне до посочените в договора 5% и договореност в този смисъл следва да е обективирана в писмено споразумение между страните. Във втория случай и като договорена последица от липсата постигнато споразумение между страните относно размера на индексацията, възнаграждението се индексира автоматично с посочените от страните 2.5%, без да е необходимо ново писмено споразумение за това.

В случая не се твърди и не се установява между страните в резултат на проведени преговори да е постигнато и подписано споразумение по чл.5, ал.4, т.3 за актуализация на цената за възложения за м. ноември и м. декември 2018год. обществен превоз със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1 от договора, поради което тази цена се индексира автоматично с 2.5 %, както и е приел първоинстанционния съд.

Изложеното по-горе мотивира извод и за това, че страните по процесния договор за договорили еднократно индексиране на цената по чл.5, ал.1 с 2.5%, поради което доводите на превозвача за договореност за индексирането й с 2.5% при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20% до края на договора не се споделят от настоящия съдебен състав. От една страна, това е така, поради липсата на постигната от страните изрична уговорка в сочения от превозвача смисъл и поради това, че наличие на такава не може да се изведе при тълкуване на съдържанието на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора. От друга страна съдът намира, че ако бъде споделено изложеното от превозвача виждане, то би било в противовес с целта на индексацията на превозната цена касателно конкретните месеци. Чрез еднократното индексиране тази цел е постигната, а именно ще бъдат преодолени негативните последици за превозвача от промяната в икономическите условия, в случая от увеличението на цената на ГМС за процесните месеци и така ще бъде постигната еквивалентност на насрещните престации по договора. Същата ще бъде нарушена ако се приеме, че цената на превозното възнаграждение за същите тези месеци следва бъде индексирана с нови 2.5% при ново последващо поскъпване на цената на горивото с повече от 20 %, тъй като с нови 2.5% върху вече индексираната цена на превоза за процесните месеци, превозвача би се обогатил неоснователно.

Предвид гореизложеното правилни и обосновани се явяват изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция в посочените от него размери. Същите са определени от съда при 2.5% приложима съгласно договорености между страните индексация на превозваческото възнаграждение по чл.5, ал.1 от договора, на база данните в съдебно икономическата експертиза и при приложение на разпоредбата на чл.162 от ГПК, предвид обстоятелството, че в експертизата е изчислен размера на актуализираното превозваческо възнаграждение при неоснователно претенираното от ищеца-превозвач индексиране с 5%.

Неоснователни са възраженията на Столична община относно приетата от първоинстанционния съд основателност на исковата претенция за мораторна лихва.

Индексираният размер на превозваческото възнаграждение съставлява част от договореното такова, поради което същото е дължимо в уговорените в чл. 5, ал.2 от договора срокове, в частност –до 14 число на следващия месец. Доколкото в договора е определен срок за изпълнение на задължението, длъжникът е изпаднал в забава след изтичането му- чл.84, ал.1 от ЗЗД, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при определяне началния момент и периода на забавата като размерът е определен на база изчисленията в съдебно икономическата експертиза и при приложение на разпоредбата на чл.162 от ГПК.

Неоснователни са и оплакванията за неправилно изчисляване на лихва за забава върху ДДС. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение, което е формирано от стойността на превозваческото възнаграждение, индексацията върху него от 2.5% и начисления и дължим ДДС, поради което последиците от неизпълнението на цялото задължение, включително и лихвите за забавено изпълнение се дължат и върху включващото се като дължима сума ДДС.

Гореизложеното налага извод за основателност на исковата претенция и по чл.86 от ЗЗД, в посочените от първоинстанционния съд размери и за посочените от него периоди.Ето защо и при съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези в обжалвания съдебен акт, последният следва да бъде потвърден.

По претенцията за присъждане на разноски, направени от страните по делото, съдът съобрази следното:

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби против първоинстанционното решение, подадени и от двете страни.

И двете страни претендират разноски за двете съдебни инстанции.

И двете възззивни жалби са приети за неоснователни Жалбоподателя т„ МТК Гроуп“ ООД е направил разноски във въззивното производство в общ размер на 16 600лева, от които 2 200лева- заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 14 400лева с ДДС -заплатено възнаграждение за процесуално представителство.

Жалбоподателят Столична община е направил разноски в размер на 2200лева, представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от противната страна адвокатско възнаграждение.

В представения договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022год. е договорено възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в общ размер на 14 400 лева, без да е разграничено, каква част от него е за процесуално представителство по подадената от „ БТК Гроуп“ ООД въззивна жалба и каква част от него е за процесуално представителство и защита срещу подадената от Столична община въззивна жалба. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че половината от сумата от 14 400лева е заплатена от страната за процесуално представителство във въззивното производство по подадената от нея въззивна жалба и останалата част от 7 200лева-за защита срещу подадената от Столична община въззивна жалба. При съобразяване на горното и поради неоснователността на въззивната жалба на „ МТК Гроуп“ ООД, подадена срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, то на „МТК Гроуп“ ООД не се дължат разноски в размер на 9 700лева / 2 000лева заплатена държавна такса и 7 200лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по подадената въззивна жалба/ и искането за присъждането им следва да се отхвърли. Отхвърлянето на въззивната жалба на „ МТК Гроуп“ ООД прави основателна претенцията на противната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото във въззивното производство тя е представлявана от юрисконсулт. Така, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лева.

При отхвърляне на въззивната жалба, на жалбоподателя Столична община не се дължи заплатената от нея държавна такса в размер на 2 2000 лева и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат. При отхвърляне на жалбата обаче се дължат разноски на противната страна, които, както се посочи по-горе, съдът приема да са направени в размер 7 200 лева.Същите не следва да бъдат присъдени в този си размер, предвид основателността на направеното от Столична община възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК. Претендираната сума от 7 200 лева значително надвишава минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 3 752.08лева, определен съгласно действащата към 24.10.2022год./датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/ и релевантна относно преценката за прекомерност редакция на цитираната разпоредба. Така, предвид на изложеното и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените във въззивното производство заседания, в които са представени и обсъждани нови доказателства, но и обстоятелството, че пред въззивния съд е разглеждан пореден спор между страните, породен от изпълнението на Договор № СОА16-ДГ-1196/02.12.2016год., обсъждани са и са правени идентични на вече правени в други съдебни производство оспорвания, възражения и доводи, тоест фактическата и правна страна по спора е била известна- вече провеждана идентична правна защита, което ги е значително улеснило в защитата по настоящото дело, то претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 4000 лева и да бъде присъдено в този му размер.

Мотивиран от горното, Апелативен съд –София