РЕШЕНИЕ

№ 32

гр. Разград, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова Членове: Ирина М., Ганева ЦВЕТАЛИНА, М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500038 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от Районен съд Тутракан, представляван от председателя Г.Г., против решение № 571/10.09.2024г., постановено по гр.д. № 1381/2023г. по описа на РС Силистра, в частта, с която е осъден да заплати на О. К. М. сумата 528, 92 лв., представляваща разлика в основното му трудово възнаграждение за длъжност за месеците февруари и март, 2023г. и процент за прослужено време за същия период. Жалбоподателят излага оплаквания за недопустимост съдебния процес по общия ред и неправилност на решението на РС Силистра. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част и да отхвърли предявения иск в цялост.

Не е постъпил писмен отговор от О. К. М.. Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: ищецът – сега въззиваем, заема длъжност съдия в Районен съд Тутракан. От представените с исковата молба фишове за работна заплата се установява, че за месеците февруари и март, 2023г. на същия е начислена основна заплата в размер 3244лв., а възнаграждението за стаж е определено на 16, 5%.

С решения по т.4.1. и т.4.2. от Протокол №22/17.08.2023г. Пленумът на ВСС е утвърдил таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, в сила от 1.04.2023г. Максималните основни месечни работни заплати на младши съдии, младши прокурори и младши следователи – ред 7 от таблицата, са утвърдени, считано от 1.01.2023г. и са в размер 3471лв.

Така за процесния период разликата между основната заплата на младши магистрат и основната заплата на въззиваемия е в размер 227лв. за месец, а с прилагане на възнаграждението за стаж от 16, 5% разликата е 264, 46лв. Разликата за двата месеца февруари и март, 2023г. е в общ размер 528, 92лв.

Страните не спорят по горните факти. Спорът е по правилното приложение на правото. Във връзка с въпросите, поставени в жалбата и очертаващи въззивния контрол, съдът направи следните правни изводи: неоснователно е възражението на РС Тутракан, че предметът на спора по съществото си е за вреди от бездействие на административен орган – Пленума на ВСС, и че претенцията следва да се предяви пред административния, а не пред общия съд. В тази насока следва да се отчете, че отговорността на жалбоподателя за процесните вземания поизтича от препращащата разпоредба на чл. 229 ЗСВ към чл.128 КТ и се реализира посредством иск, основан на задължението работодателят да изплаща дължимото възнаграждение, независимо дали го е начислил или не го е начислил /в този см. определение №772/18.02.2025г. по гр.д. № 1351/2024г. на ВКС, III г.о., постановено по съдебен спор между ищеца и ОСВ, в който е упражнявал дейност като мл.съдия/. По своя характер магистратското възнаграждение е за положен труд и въпреки, че правоотношението по заемане на магистратска длъжност е специфично, различно от трудовото и от служебното правоотношение, магистратът полага труд в съответния орган на съдебна власт, съгл. чл.161 ал.3 т.1 ЗСВ, който носи отговорност за изплащане на възнаграждението, а не органът по назначението – ВСС. Изложените съображения налагат извод, че искът е допустим като заведен пред общия съд с предмет изплащане в цялост на дължимото възнаграждение за положен труд и ответникът – сега жалбоподател е процесуално легитимиран да отговаря по него.

Следващото възражение е относно неправилното прилагане на материалния закон.

Твърди се неотносимост на разпоредбата на чл.218 ал.2 ЗСВ към исковата претенция, както и че не е завършен фактическият състав, пораждащ правото на увеличено възнаграждение, защото за процесния период липсва административен акт по чл.30 ал.2 т.10 ЗСВ за увеличение на трудовото възнаграждение на съдиите в районните съдилища. Съдът не споделя оплакванията във въззивната жалба. За периода м.февруари – март, 2023г. въззиваемият е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона за най-ниската съдийска длъжност – младши съдия. Спорният въпрос е дали при липса на решение на Пленума на ВСС по реда на чл. 218 ал. 3 ЗСВ на ответника може да се вмени отговорност за изплащане на по-високо трудово възнаграждение на районния съдия в рамките на размера, определен за младши съдия. Отново в посоченото по-горе решение на ВКС е изведен принципът, че законово правомощие на ВСС е да определя възнагражденията на магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. След като условията на закона не са спазени, причините за начисляване на трудово възнаграждение на съдия в районен съд по- ниско от това на младши съдия, са без значение за дължимостта на разликата в трудовото възнаграждение на ищеца.

Със ЗСВ е утвърден принципът, според който магистратите от по-високостояща длъжност получават по-високо възнаграждение от магистратите от по-нискостояща длъжност. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 227 ал. 5 и чл. 234 ЗСВ. Ето защо възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт, каквато е и длъжността съдия в районен съд, не могат да бъдат по-ниски от възнаграждението за най- ниската съдийска длъжност – тази на младши съдия. Ако се възприеме обратно разбиране, че възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят извън ограниченията на размерите, посочени в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, ще се стигне до положение, в което всяко възнаграждение под тези размери е в съответствие с останалите норми от ЗСВ, което е в очевидно противоречие с констатирания принцип за по-високо заплащане на горестоящите длъжности спрямо долустоящите.

Ищецът претендира за разликата до изравняване на трудовото му възнаграждение поне в размера, определен от Пленума на ВСС за най-ниската съдийска длъжност – тази на младши съдия. Претенцията му е основателна. Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът