Решение № 80 от 9.4.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2, вр. чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от осъдения С. В. К., чрез неговия защитник – адв. Ивайло Найденов от АК-Бургас, срещу определение №2738 от 17.11.2025г. , постановено по НЧД № 2322/2025г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е оставено без уважение искането на С. К. за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определението, тъй като направената преценка за отсъствие на предпоставките по на чл. 87, ал. 1 , т. 1 от НК е неправилна. Иска се отмяна на определението и допускане на съдебна реабилитация, поради наличието на основания за това.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, защото в молбата за реабилитация не са включени осъжданията на молителя в чужбина, с оглед на което определението на БсРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Защитникът адв. Найденов от Адвокатска колегия-Бургас поддържа жалбата по изложените в нея съображения, моли молбата да бъде уважена.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази закона, прие следното:

1. С Присъда № 29/03.09.2013 г. по НОХД № 218/2013 г. на РС- Поморие, влязла в сила на 18.09.2013 г. С. К. е осъден за извършено на 30.04.2012г. престъпление по чл. 194, ал.3, вр.ал. 1 НК на глоба в размер на 250 лева;

2. С Присъда № 209/29.09.2014 г. по НОХД № 1722/2014 г. на РС- Бургас, влязла в сила на 15.10.2014 г. за извършено на 18.07.2013г. престпъление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 К. е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години;

3. С определение за одобряване на спорязумение от 23.02.2016г. по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър, влязло в сила на 23.02.2016 г. на С. К. е наложено накаазние - лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпъленние е отложено с изпитателен срок от три години за извършено на 18.06.2013г. престъпление по чл.342, ал.1 от НК

4. С определение за одобряване на спорязумение по НОХД № 1271/2020 г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 05.06.2020 г. , С. К. е осъден на лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, за извършено от него на 19.07.2018г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С определение от 08.07.2020 г. по същото дело влязло в сила на 24.07.2020 г., районният съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца, наложено на К. по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяването му.

На 18.12.2020г. С. К. е изтърпял наложеното му по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър наказание шест месец лишаване от свобода, а на 18.03.2021г. – наказанието лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС. Наказанието 10 месеца лишаване от право да управлява МПС по последното осъждане е изтърпяно от 04.07.2019г. до 04.05.2020г.

За да остави молбата за съдебна реабилитация без уважение, районният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 1, т. 1 НК като е посочил липсващи данни за заплащане на наложените глоби и кога са изтърпени наказанията в чужбина и тъй като част от осъжданията в чужбина били след осъжданията в България, е направен извод, че молителят не е имал добро поведение.

На първо място, неизясняването от районния съд на обстоятелства от значение за правилното решаване на предмета на делото, независимо че производството по чл.435 от НПК е инициирано по молба на осъдено лице , съставлява нарушение на задълженията му по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК – вж. мотивите т. 5 от Тълкувателно решение 2/2018 г. на ОСНК на ВКС. На следващо място, фактическата констатация за извършени от осъдения в чужбина престъпления, след осъжданията му в страната, е в пълно противоречие на съдържанието на справката за съдимост, приложена на л.40- л.45 от първоиностанционното производство.

Видно от справката ЦАИС „Съдебен статус“ С. К. е осъден с решение 04.09.2014г., влязло в сила на 25.09.2014г. на наказателния съд в гр.Тулуза (TRIBUNAL CORRECTIFNNE DE TOULOUSE) по дело №1429300121 6

месеца лишаване от свобода и забрана за влизане на територията на страната, като дата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е посочена 15.01.2015г.

С решение от 19.12011г., влязло в сила на 10.10.2011г. по дело № DUR- 0000154/2011г. на JDO. INSTRUCCION №3 DE MARBELA С. К. е осъден за извършени на 08.10.2011г. престъпления, квалифицирани като управление на МПС без свидетелство за правоуправление и подправяне на официален документ на 4 месеца лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от 2 години и на глоба с определен дневен размер. Посочената дата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 10.10.2013г., а за глобата - 20.06.2017г.

Описаните по-горе осъждания на С. К. в чужбина, са за деяния,

предхождащи значително по време началото на 3-годишния срок от изтърпяване на последното наложено му наказание лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС, изтърпяно през 2021г., поради което и преценката за отсъствие на добро поведение по чл.87 от НК е неправилна, а и необоснована, с оглед и останалите представени към молбата, но необсъдени в обжалваното определение писмени доказателства.

На последно място, съдът от първата инстанция неправилно е възприел приложението на чл. 78а от НК като осъждане, което очевидно е причината за сочени в мотивите на обжалваното определение неплатени глоби. Разрешението в т.8 от цитираното тълкувателно решение на ВКС касае хипотези на повторно прилагане на чл. 78а от НК. В случая с решение № 367/29.10.2012 г. по НАХД № 524/2012 г. на РС- Несебър, влязло в сила на 17.12.2012 г., на К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.

Съдебната реабилитация е с аксесорен характер и е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. Реабилитация по съдебен ред може да иска само осъждано лице, поради което в настоящото производство по чл. 434, ал. 1 от НПК, съдът на първо място, следва да прецени допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, тъй като ако е реабилитиран по право молителят няма процесуална легитимация, което прави молбата недопустима. Само когато не са налице законовите предпоставки за реабилитация по право, съдът дължи произнасяне относно наличието на основанията за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК.

Пълната или още абсолютна реабилитация по чл. 88а ал. 4 от НК настъпва, ако са изтекли предвидените в чл. 82 от НК срокове за всички осъждания, които срокове текат паралелно и самостоятелно. Началният момент, от който тече срокът за всяко едно от осъжданията е деня, в който съответното наказание е било изтърпяно или е изтекла давността за неговото изпълнение. При няколко осъждания, сроковете за всяко едно от тях текат едновременно и самостоятелно като пълната реабилитация настъпва след като изтекат сроковете за всички осъждания, но не е необходимо да изтече първия срок, за да започне друг. По този начин абсолютната реабилитация настъпва, когато изтече най-дългия от всички течащи срокове предвидени в чл. 88а ал. 1 и 2 от НК.

Наказанието глоба в размер на 250 лв., наложено на С. К. по НОХД № 218/2013 г. на РС-Поморие, не е изпълнено, но вземането е погасено по давност, въпреки образуваното изпълнително производство за събирането му. Видно от справката на ТД на НАП-Бургас, публичният изпълнител със свое разпореждане от 10.07.2018г. по повод подадено възражение, е констатирал погасяването по давност на вземането. В настоящия случай към дата на подаване на молбата са изтекли и двата срока - и давностният двугодишен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК и този за реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК.

Всички наложени на осъдения наказания по следващите осъждания за на лишаване от свобода за срок по –малък от една година, поради което и срока по чл.82, ал.1,т.4 от НК е 5 години.

Тригодишния изпитателен срок за осъждането по НОХД № 1722/2014 г. на РС-Бургас е изтекъл на 15.10.2014 г., а предвиденият по чл.88а, ал.1 от НК срок е изтекъл на 15.10.2019г. Видно от справката за съдимост до 18.12.2020г. С. К. е изтърпял наложеното му по НОХД № 216/2016 г. на РС- Несебър наказание шест месец лишаване от свобода, а на 18.03.2021г. – наказанието лишаване от свобода по НОХД№1271/20г. на БсРС. Наказанието 10 месеца лишаване от право да управлява МПС по последното осъждане е изтърпяно от 04.07.2019г. до 04.05.2020г. Съответните срокове по чл.88а, ал.1, вр.чл.82,ал.1, т.4 от НК са изтекли на 18.12.2025г. и на 18.03.2026г.

По отношение на описаните по-горе осъждания на С. К. е настъпила реабилитация по право по чл. 88а от НК.

Мотивиран така и на основание чл. 436, ал. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд