Решение № 342 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 466/2025 г.

Производството е образувано по жалба на С. П. К. от [населено място] против Принудителна административна мярка „принудително задържане с техническо средство „скоба“ на МПС от 14.11.2025 г., приложена от Д. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ като противоречаща на целта и духа на ЗХУ за създаване на достъпни условия на жизнена среда на хората с трайни увреждания и в противоречие с чл. 99а, ал. 1 ЗДВП и чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП. Прави се позоваване на съдебна практика по идентични казуси. Иска се отмяната на мярката, ведно с присъждане на разноските по производството. В съдебно заседание жалбоподателят С. П. К., редовно призован, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен адвокат Б. К., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и искането за отмяна на наложената ПАМ. Претендира разноски по списък. Ответната страна Д. К. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата не изпраща и процесуален представител. В депозиран по делото отговор на жалбата, последната се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Не се претендират разноски. По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14 - дневен срок от връчване на заповедта, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя от неблагоприятно засегнато лице. С оглед изложеното, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същества, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното: Предмет на съдебен контрол е наложената на С. П. К. от [населено място] ПАМ „принудително задържане с техническо средство „скоба“ на МПС от 14.11.2025 г., приложена от Д. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“. На 14.11.2025 г. в 11:00 часа Д. Б. – инспектор в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол, при изпълнение на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че лек автомобил [марка] с рег. № [рег. номер] е паркиран в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Изготвена била справка от Parkings Yambol Terminal за Събития и проверки, свързани с регистрационен номер [рег. номер] от дата 14.11.2025 г., като били направени и 14 бр. снимки с фотоапарат и била поставена скоба на колелото на автомобила, за което под чистачката на предното стъкло било поставено съобщение № 012844 от 14.11.2025 г., 11:00 часа. Изготвен бил Констативен протокол № 012844 от 14.11.2025 г., в който е посочено, че е наложена мярка „принудително задържане“ (скоба) съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не е заплатена дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДВП. След заплащане на сумата от 20 лева, скобата е демонтирана. Б. съставила и Протокол за отчитане № 1075 от 14.11.2025 г., в който под № 5 фигурира автомобилът на жалбоподателя с посочени данни за часа на монтиране и демонтаж на скобата, дължимата сума за свалянето й и заплащането в размер на 20 лева. По делото няма спор, че процесният автомобил [марка] с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя С. П. К., както и че същият автомобил се ползва за нуждите на лице с увреждания, за което е издадено Експертно решение № 91459 от зас. 79 на 22.04.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети П.“ АД, [населено място] – С. С. К. (дъщеря на жалбоподателя). Със Заповед № РД 102-00108 от 30.02.2020 г. кметът на община Ямбол е определил Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазар“ за „Служба за контрол“ по смисъла на чл. 167, ал.2 от Закона за движение по пътищата, която да осъществява принудителни административни мерки на територията на община Ямбол, като в изпълнение на задълженията си служителите следва да контролират на територията на общината спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и упражняват правомощията, произтичащи от разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. По делото са налични и трудовите договори и длъжностните характеристики на двамата инспектори - Д. К. Б. и колегата й Г. И. Г. (свидетел), от които се установява, че същите са назначени на длъжност „инспектор“ в Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, гр. Ямбол, като са им вменени задължения по контрол на дейността по кратковременно паркиране на улици, площади или части от тях – ПОС в общинското предприятие и блокиране на нередовните автомобили с техническо средство тип „скоба“. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Няма спор, че автомобилът е бил паркиран на място, стопанисвано от община Ямбол, поради което съдът приема, че принудителната административна мярка е наложена от компетентно длъжностно лице, овластено от собственика на пътя. Съдът счита наложената мярка за материално незаконосъобразна. Не се спори между страните, че автомобилът е бил паркиран в зона за платено паркиране и плащане на такса не е било извършено. Не е спорно и че след заплащане на дължимата такса от 20 лева за премахване на скобата автомобилът е бил освободен, видно от Констативен протокол № 012844 от 14.11.2025 г. Съобразно разписаното в чл. 99, ал. 1 - 3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Общинският съвет определя цената за паркиране на местата, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината. В случая на местно ниво уредбата се съдържа в Наредба за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на община Ямбол (чл. 12, чл. 14 и чл. 15), в Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“ - бюджетна дейност към община Ямбол (чл. 11 – чл. 13) и в частност в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на община Ямбол (Приложение № 2). Съгласно чл. 12 от Наредбата за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на община Ямбол общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за паркиране в определени часове от денонощието, като местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за паркиране. Общинският съвет определя такси за паркиране. От своят страна чл. 11 от Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“ - бюджетна дейност към община Ямбол регламентира, че платени зони за паркиране са определени паркинги, места, райони, пътища или части от пътища за паркиране в определени часове от денонощието, за което се заплащат такси, определени с решение на Общински съвет - Ямбол в Приложение № 2 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на община Ямбол. Според чл. 12 от Правилника, включването на конкретни зони за платено паркиране в обсега на дейността на предприятието се извършва със заповед на кмета на общината, в рамките на определените по точка десета на дванадесето заседание на ОбС – Ямбол, проведено на 13 юли 2012 г. граници за кратковременно платено паркиране на улици, площади или части от тях – публична общинска собственост само в делнични дни между 08:00 ч. и 18:00 ч. в района на Централна градска част. По силата на чл. 13, ал. 15 от посочения правилник контролът по „Синя зона“, определен с решение по точка десета на дванадесето заседание на ОбС – Ямбол, проведено на 13 юли 2012 г., се осъществява от кмета на община Ямбол чрез определена с негова писмена заповед служба за контрол – общинско предприятие „Платени зони за паркиране и общински пазари“, както и от Директорът на ОД на МВР – Ямбол или определени от него длъжностни лица. Според публично достъпната на интернет адрес https://yambol.bg/sinya-zona#parkirane-uvrezhdania информация, залегнала и в издадените в тази връзка подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за опазване на обществения ред и поддържане на приветлив вид на община Ямбол (чл. 14 и чл. 15), не подлежат на таксуване превозни средства, които към момента при и по време на паркирането в „Синя зона“ пряко, непосредствено, лично, индивидуално и конкретно обслужват хора с увреждания, при престой и паркиране до 3 часа, на специално определените и обозначени с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с международния символ, за тази цел места, на всички отворени за обществено ползване паркинги на територията на община Ямбол. Правото на паркиране на МПС, обслужващи хора с увреждания, се удостоверява с карта за безплатно паркиране, издадена от кмета на община Ямбол по образец (приложение към чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП). Притежателят на картата е длъжен при и по време на паркирането в определените и обозначени места, да я постави на видно място в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила, откъм вътрешната му страна, по такъв начин, че при осъществяване на контрол да се възприемат данните от нея. Забранява се престоят и паркирането на специално определените и сигнализирани за тази цел места, на превозни средства на лица, които не притежават карта за паркиране на хора с увреждания. На лицата, на които е издадена карта за безплатно паркиране, се забранява да я предоставят на трети лица. Забранява се използването на карта за паркиране на хора с увреждания, която е издадена за друго лице. Контрол по неправомерно паркиране на местата с режим на безплатно паркиране и престой на ППС, управлявани или превозващи лица с увреждания, се осъществява по компетентност от ОД на МВР - Ямбол, Сектор „Превенция и опазване на обществения ред“ при Община Ямбол и служители на ОП „Платени зони за паркиране и общински пазари“. Безспорно е по делото, че зоната за кратковременно паркиране на [улица]пред № 3 попада в обхвата на „Синя зона“ за Централна градска част, одобрен с решение по точка десета на дванадесето заседание на ОбС – Ямбол, проведено на 13 юли 2012 г. във връзка с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, както и че на процесната дата в посоченото време жалбоподателят е паркирал именно там собствения си автомобил [марка] с рег. № [рег. номер], който се ползва за нуждите на лице с увреждания, за което е издадено Експертно решение № 91459 от зас. 79 на 22.04.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети П.“ АД, [населено място], а именно С. С. К. (дъщеря на оспорващия С. П. К.), понеже са липсвали свободни места за паркиране на автомобили, обслужващи хора с увреждания. Според чл. 99а от ЗДвП, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна. Жалбоподателят е паркирал автомобила си на процесния паркинг на 14.11.2025 г. (делничен ден) около 11:00 часа, не е заплатил дължимата такса, като се позовава на това, че автомобилът е обслужвал лице с трайни увреждания и е паркирал на място, което не е обозначено като място, определено за паркиране на превозни средства, които обслужват хора с трайни увреждания, поради липса на свободни места. На предното стъкло на автомобила е била поставена карта за паркиране на автомобили, които обслужват хора с трайни увреждания, и тази карта е видна на наличните по преписката снимки, направени към момента на поставяне на скобата, приобщени към доказателствения материал по делото. Съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Изискването на нормативния акт е досежно притежаване на документ за инвалидност. Към 14.11.2025 г. за обслужваното с автомобила лице (дъщеря на жалбоподателя) е бил издаден такъв документ - Експертно решение на ТЕЛК, имало е и поставената зад стъклото на колата карта за инвалидност. По тази причина автомобилът не е бил паркиран на забранено място. Спорен е въпросът дали се дължи такса, тъй като паркингът попада в обхвата на зона за платено паркиране. В случая не се съдържа уредба на местно ниво досежно случаите, в които има недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21 „инвалид“. Ответникът твърди, че след като автомобилът е паркиран на място в обхвата на „Синя зона“, за което се дължи заплащане на такса, независимо от наличието на карта за безплатно паркиране за хора с трайни увреждания, тази такса е дължима и следва да бъде заплатена. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като то противоречи на разписаното в относимите към казуса чл. 99а от ЗДвП и чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП, които съставляват и нормативни актове от по-висока степен. Смисълът на тези разпоредби е да създадат улеснение при паркиране за хората с увреждания, като за тях се предвиждат привилегии, а не ограничения. Такъв е и смисълът на обособяване на специални паркоместа за тях, които са с по-големи размери и в близост до обществените сгради, за да осигурят по-лесен достъп. Заемането на всички обозначени места за паркиране за хора с увреждания в зона за платено паркиране не може да бъде основание за събиране на такса. То е в противоречие именно с целта на закона за осигуряване достъпност на хората с увреждания в урбанизираната територия. От друга страна, съдът счита, че в случая е нарушен и принципът за съразмерност на акта по чл. 6 от АПК, който задължава административния орган да се въздържа от актове и действия, явно несъразмерни с целта, за която акта се издава. В случая препятстването движението на автомобил, обозначен като обслужващ лице с увреждане заради неплатена такса за паркиране, би могло да причини по-голяма вреда и то не само от имуществен характер, за разлика от пропуснатата полза за общината от събирането на такса за платено паркиране. В този смисъл съдът счита мярката за несъразмерна. Преди да я наложи органът е бил длъжен да провери дали автомобилът не е бил паркиран на това място по спешност или поради наличие на други обективни пречки за паркиране на друго достъпно място за хора с увреждания, което в случая не е сторено. Поради изложеното съдът счита, че принудителната мярка е наложена в нарушение на материалноправните разпоредби, целта на закона,както и на правилото за съразмерност и на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК следва да се отмени. Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя по представения списък – претендират се разноски за внесена държавна такса от 10 лева и за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. от 1 000 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие с вписано платено възнаграждение в същия размер, възлизащи общо на 1 010 лева, или 516,40 евро. Възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е определен в минималния предвиден в относимата наредба размер. Водим от горното, съдът