Решение № 238 от 20.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 858/2022 г.

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

С присъда от 22.03.2021г. по нохд № 4163/2018г., Специализираният наказателен съд /закрит/ е признал: подс. С. Г. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим. Признал го за невиновен по обвинението в организираната престъпна група да са участвали и подсъдимите Б. К. и В. М. и за невиновен и по обвинението за престъпления по: чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 9, т. 10 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ НК, по чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 9 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 пр. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1 НК.

Съдът признал подс. Г. Г. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за срок от пет години по чл. 66, ал. 1 НК. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М.. Съдът признал подс. Х. А. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М., както и за това да е участвал в групата до 04.05.2017г. Признал го за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и го осъдил на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Признал го за невиновен за това деянието по т. 1 от продължаваното престъпление да е извършено на публично място. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК определил едно общо най-тежко наказание от така наложените – пет години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба от 20 000 лв. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание между така наложеното по делото пред себе си и наказанието по нохд № 14047/2016 на Районен съд София – пет години лишаване от свобода, към което присъединил и наказанието глоба в размера на 20 000 лв. Определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът признал подс. И. Й. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М.. На основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание между така наложеното по делото пред себе си и наказанието по нохд № 310/2015 на СНС – четири години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода по нохд № 186/2014 г. на РС Костинброд. Определил на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС наказанията да се търпят при “строг“ режим.

Съдът признал подс. З. Н. за виновна за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК я осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години. Признал я за невиновна за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М.. Съдът признал подс. Г. Г. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М. и да е участвал в организираната престъпна група до 04.05.2017г. признал го за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба от 30 000 лв. признал го за невиновен за това деянието по т. 1 от продължаваното престъпление да е извършено на публично място. На основание чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание – шест години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален строг режим, и на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил към него наказанието глоба 30 000 лв.

Съдът признал подс. Г. Х. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на седем години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М., както и за това да е участвал в групата от неустановена дата през месец юни 2015г. до неустановена дата в началото на октомври 2015г. /до 06.10.2015г./. Признал го за виновен за престъпление по чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това да е участвал в деянието като помагач на извършителите Г. С. и С. Х., както и деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група – описана в пункт първи на обвинението. На основание чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание – осем години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ и „б“ ЗИНЗС. Признал го за невиновен по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 9, т. 10 и т. 12 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б“ НК Съдът признал подс. И. П. за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. Признал го за невиновен за това в организираната престъпна група да са участвали подс. Б. К. и подс. В. М.. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо най-тежко наказание от между определеното по делото пред себе си наказание и това по нохд № 10963/2013 на СРС – пет години лишаване от свобода, като към него присъединил на основание чл. 23, ал. 3 НК и наказанието глоба в размер на 735 лв. На основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода наложено по нохд № 3349/ 2012 на СРС. Определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначален строг режим на изтърпяване на така наложените наказания.

Съдът признал подс. В. М. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. Признал го за виновен за престъпление по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК и на основание чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, и глоба от 2 000 лв. Признал го за невиновен за това деянието да е извършено с цел разпространение и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група – описана в пункт първи на обвинението като е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК Признал подс. Б. К. за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. Признал го за виновен за престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от пет години. Признал го за невиновен за това деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група – описана в пункт първи на обвинението и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест на прокурор при Специализирана прокуратура и въззивни жалби чрез защитниците на девет от подсъдимите, а именно: подс. Г. Г., Х. А., С. Г., З. Н. – Г., Г. Г., Г. Х., И. П., Б. К. и И. Й.

Срещу присъдата не е подаден протест по отношение на подс. В. М.. Срещу присъдата не е подадена жалба от подс. В. М. или негов защитник.

С протеста се заявява следното: 1.Относно подс. С. Г.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. С. Г. наказание за престъплението по чл. 321, ал.3, т. 1 вр. ал. 1 НК. Иска се увеличаването му от 10 на 15 години лишаване от свобода.

Изразява се недоволство от оправдаването на подс. Г. по обвинението за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 6, т. 9, т. 10, т. 12 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. По подробно развити доводи за неправилност и необоснованост на присъдата се иска нейната отмяна в тази част и признаване на подсъдимия за виновен за това обвинение и налагане на наказание „доживотен затвор“.

2.Относно подс. Г. Г.:

Изразява се недоволство от наложеното на подс. Г. Г. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от три на четири години лишаване от свобода. Алтернативно се иска, в случай че се запази размерът на наказанието, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК.

В допълнение към протеста се развиват доводи по искането за наказанието.

Прави се искане, ако се потвърди приложението на чл. 66, ал. 1 НК, на основание чл. 67, ал. 3 от НК да се постанови една от пробационните мерки по 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК през изпитателния срок.

3. Относно подс. Х. А. Изразява се недоволство от наложеното на подс. Х. А. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от четири на шест години лишаване от свобода.

Изразява се недоволство от осъждането на подс. Х. А. за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обосновава се, че е неправилно, тъй като съдът е обединил две престъпления в едно по чл. 26, ал. 1 НК, а се касаело за едно престъпление извършено с едно деяние. Иска се присъдата в тази част да се измени, подсъдимият се оправдае по квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, да се увеличи наложеното наказанието лишаване от свобода от пет на десет години, а наказанието глоба - от 20 000 на 65 000 лв.

В допълнение към протеста се излагат доводи по заявените искания. Прави се искане да се приложи чл. 24 от НК и се увеличи определеното общо най-тежко наказание с една втора при спазване изискванията на закона.

4. Относно подс. И. Й.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. И. Й. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от четири на седем години лишаване от свобода.

5. Относно подс. З. Н. – Г. Изразява се недоволство от наложеното на подс. З. Н. – Г. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от три на пет години лишаване от свобода. Алтернативно се иска, в случай че се запази размерът на наказанието, да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК.

В допълнението към протеста се предлага, в случай че се потвърди приложението на чл. 66, ал. 1 НК, на основание чл. 67, ал. 3 от НК да се постанови една от пробационните мерки по 42а, ал. 2, т. 1 -4 от НК през изпитателния срок.

6. Относно подс. Г. Г.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. Г. Г. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от четири на шест години лишаване от свобода.

Изразява се недоволство от осъждането на подс. Г. Г. за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обосновава се, че осъждането е неправилно, тъй като съдът е обединил две престъпления в едно по чл. 26, ал. 1 НК, а се касаело за едно престъпление извършено с едно деяние. Иска се присъдата в тази част да се измени, подсъдимият се оправдае подсъдимият по квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК, да се увеличи наложеното наказанието лишаване от свобода от шест на дванадесет години, а наказанието глоба - от 30 000 на 80 000 лв.

В допълнение към протеста се иска да се приложи и чл. 24 от НК, като се увеличи определеното общо най-тежко наказание с една втора, при спазване изискванията на закона.

7. Относно подс. Г. Х.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. Г. Х. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от седем на десет години лишаване от свобода, от наложеното му наказание за престъплението по чл. 131а, вр. чл. 131, ал.1, т. 5, т. 8, т. 9, вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК и се иска увеличаването му от осем на петнадесет години лишаване от свобода.

Изразява се недоволство от оправдаването на подс. Г. Х. за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 9 и т. 10 и т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК. Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която подсъдимият се признае за виновен по обвинението и му се наложи наказание „доживотен затвор без замяна“.

В допълнение към протеста се излагат подробни аргументи за необходимостта от увеличаване на наказанието по първото обвинение и доказаност на второто обвинение. Допълнително се иска, ако се наложат наказания „лишаване от свобода“, общото наказание да бъде увеличено по чл. 24 от НК с една втора при спазване изискванията на закона.

8. Относно подс. И. П.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. И. П. наказание за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК като се иска увеличаването му от пет на шест години лишаване от свобода.

9. Относно подс. Б. К.: Изразява се недоволство от наложеното на подс. Б. К. наказание за престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК 21, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, като се иска увеличаването му от три на пет години лишаване от свобода, а наложената глоба от 7 000 лв. на 20 000 лв. Алтернативно, в случай че се запази размерът на наказанието лишаване от свобода, се иска да се отмени приложението на чл. 66, ал.1 НК.

В допълнението към протеста се иска алтернативно, ако се потвърди приложението на чл. 66, ал. 1 НК, на основание чл. 67, ал. 3 НК съдът да постанови една от пробационните мерки по 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК през изпитателния срок.

С въззивните жалби се заявява следното:

1. Жалба на подс. Г. Г.:

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитник на подс. Г. Г. с искане присъдата спрямо този подсъдим да се отмени и да се признае за невиновен. Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се иска присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Конкретно защитникът релевира нарушение от съда на забраната на чл. 124 НПК осъждането да почива само на показания на свидетели с тайна самоличност. Счита приложението на чл. 321 НК за неправилно. Съдът нарушил и презумпцията за невиновност. Осъждането почивало на негодни доказателства и на предположения. Обвинението не било несъмнено доказано. Съдът не събрал и отказал да събере оправдателни доказателства. Нарушил принципа на състезателност по чл. 12 НПК. Нарушил чл. 13 и чл. 14 НПК, защото не разкрил обективната истина.

В допълнение към жалбата защитникът развива подробни съображения по исканията си. Допълва с доводи за съществени процесуални нарушения на чл. 305, ал. 3 НПК засегнали мотивите на присъдата, довели до непреодолими вътрешни противоречия и като краен резултат – до липса на мотиви. Релевират се нарушения и на чл. 303, ал. 1 НПК и на чл. 303, ал. 2 НПК, тъй като присъдата почивала на предположения и обвинението не било доказано несъмнено.

2. Жалба на подс. Х. А.:

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитник на подс. Х. А.. Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и несправедливост на наложеното наказание. Според защитника подсъдимият следвало да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението. Прави искане присъдата се отмени и подсъдимият се признае за невиновен по обвинението, алтернативно – присъдата да се измени като се намали наложеното наказание с приложение на чл. 55 НК и чл. 66, ал. 1 НК.

В допълнение към жалбата се представят подробни доводи за допуснати от съда процесуални нарушения по смисъла на чл. 303 НПК, за невярна оценка на доказателствата и непълнота на мотивите.

3. Жалба на подс. С. Г. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс. С. Г. с искане да се отмени в осъдителната част по чл. 321, ал. 3 НК и подсъдимият се признае невиновен по обвинението, което било недоказано. Присъдата в тази част почивала на неправилна оценка на доказателствата.

В допълнение към жалбата защитникът представя доводи за недоказаност на обвинението, за съставени от съда грешни фактически и правни изводи.

4. Жалба на подс. З. Н. – Г.:

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс. З. Н. - Г. с искане да се отмени в осъдителната част по чл. 321, ал. 3 НК и подсъдимата се признае невиновна по обвинението, което било недоказано. Присъдата в тази част почивала на неправилна оценка на доказателствата.

В допълнение към жалбата се представят подробни и конкретни съображения по нарушения на процесуалния закон.

5. Жалба на подс. Г. Г.:

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Г. Г. с искане да се отмени и подсъдимият се признае невиновен по обвинението.

В допълнение към жалбата се развиват конкретни съображения по несъгласие с фактическите изводи на съда. Релевира се, че по обвинението срещу подсъдимия по чл. 321 НК не са събрани никакви доказателства.

6 и 7. Жалба на подс. Г. Х. и подс. И. П. Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимите Г. Х. и И. П.. Общо за двамата се развиват доводи за недоказаност на обвинението и за това, че присъдата почива на предположения. Съдът неправилно оценявал доказателствата по делото. Прави се искане присъдата да се отмени и подсъдимите се признаят за невиновни по обвиненията.

В допълнение към жалбата се развиват подробни съображения за допуснати от съда нарушения.

В допълнение към жалбата подадено от подс. И. П. се навеждат доводи за допуснати още в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, такива били допуснати и от съда. Наложеното наказание счита за явно несправедливо, моли да бъде съобразено със здравословното му състояние.

8. Жалба на подс. Б. К. Срещу присъдата в съответната осъдителна част е подадена жалба от защитника на подсъдимия Б. К.. Релевират се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Прави се искане присъдата да се отмени в обжалваната част и подсъдимият се признае за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В допълнение към жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност на присъдата, засегнала най-вече дейността на съда по оценка на доказателствата, мотивите, с които се обосновава обвинението, които били бегли и едностранчиви.

9. Жалба на подс. И. Й. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитник на подс. И. Й.. Представят се доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Защитникът счита, че съдът е провел невярна оценка на доказателствата и по неправилен начин формирал изводи за фактите и правото. Нарушил още и нормите на чл. 13, чл. 14, чл. 18, чл. 107, чл. 305, ал. 3 НПК. Допуснал процесуални нарушения ограничили правото на защита на подсъдимия. Прави се искане присъдата да се отмени, подсъдимият се оправдае по обвинението, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане на фаза досъдебно производство или на стадия съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста.

Развива съображения за неправилност на присъдата в оправдателната част като постановена при неизяснени факти и при грешни правни изводи. Определя доказателствените оценки на съда в атакуваната част на присъдата за погрешни. Не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът на подс. С. Г. и подс. З. Н. - Г., адв. И. Н., пледира да се уважат подадените въззивни жалби. Развива доводи срещу протеста спрямо подсъдимия Г. като неоснователен. Обосновава, че съдът е събрал всички необходим доказателства по обвинението по чл. 116 НК, оценката на която била правилна. Представя доводи срещу осъждането на двамата подсъдими, като отделя внимание на показанията на свидетели в заинтересовано положение.

Защитникът на същите подсъдими, адв. Й. Н., поддържа въззивните жалби.

Споделя доводите на адв. Н. за оправдателната част на присъдата за подс. Г. и излага подробни свои. Намира присъдата за законосъобразна и правилна в тази част, постановена при напълно изяснена фактическа обстановка. Поддържа съображенията срещу осъждането на двамата подсъдими поради грешна оценка на съда на доказателствата, неверни и необосновани изводи по фактите и голословни твърдения. Излага подробни аргументи срещу протеста касаещ подс. Г. най-вече с оглед недоказаност на обвинението срещу подсъдимата и отделно с оглед прекомерна тежест на поисканите наказания. Поддържа се искането за пълно оправдаване на подсъдимите.

Подсъдимите Г. и Н.–Г. в лична защита се присъединяват към защитниците си. Защитникът на подс. Г. Г., адв. К. М., пледира присъдата на първоинстанционния съд да се отмени в осъдителната част и подсъдимият се признае за невиновен по обвинението, а се потвърди в оправдателната част. Развива доводи за недоказаност на обвинението за участие в организирана престъпна група. Съдът неправилно основал осъждането на подсъдимия само на показанията на свидетели с тайна самоличност като нарушил забраната по чл.124 НПК. Не отчел и заинтересованост на свидетелите. Алтернативно пледира въззивният съд като приеме, че присъдата не е мотивирана и не може да се разбере каква е волята на съда, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подс. Г. Г. в лична защита се присъединява към защитника си. Защитникът на подс. Х. А., адв. Ю. Д., поддържа подадената въззивна жалба.

Намира, че съдът проявил избирателен подход при оценката на доказателствата и неправилно приел, че се установява участие на подсъдимия във вменената престъпна дейност. Акцентира на наложените наказания, които намира за завишени и моли за намаляването им. Пледира алтернативно или за оправдаване на подсъдимия или за определяне на наказанията при условията на чл. 55 НК и чл. 66 НК.

Подсъдимият Х. А. в лична защита се присъединява към защитника си. Защитникът на подс. И. Й. и на подс. И. П., адв. С. К., поддържа подадените за тях въззивни жалби. Намира, че при постановяване на присъдата и за двамата подсъдими съдът нарушил правилата за изграждане на вътрешното убеждение, съставил грешна оценка на доказателствата, обвинението било недоказано, съдът си служил с предположения, позовавал се на съмнителни свидетели и слухове.

Защитникът на подс. Г. Х., също адв. С. К., пледира протестът срещу подсъдимия да се остави без уважение като неоснователен. Намира присъдата в оправдателната част по обвинението по чл. 116 НК за правилна, а по обвинението по чл. 321, ал. 3 НК, с която се осъжда подсъдимият – необоснована тъй като не са налице доказателства, които да го установяват. Също намира, че осъждането почива на слухове и на ненадеждни показания. Развива доводи за обвинението по чл. 131а НК като недоказано. Моли присъдата в частта, с която са осъдени тримата подсъдими - Й., Х. и П. да се отмени и се постанови нова оправдателна.

Подсъдимите И. Й., Г. Х. и И. П. в лична защита се присъединяват към защитника си.

Защитникът на подс. Г. Г., адв. К. М., пледира за пълно оправдаване на подсъдимия. Излага съображения за обвинението като недоказано. Алтернативно прави искане за отмяна на присъдата поради липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Пледира алтернативно и за намаляване на наложеното наказание.

Подс. Г. Г. в лична защита се присъединява към защитника си. Защитникът на подс. В. М., адв. А. А., моли присъдата за подсъдимия да се потвърди.

Подс. В. М. в лична защита се присъединява към защитника си. Защитникът на подс. Б. К., адв. В. Х., поддържа въззивната жалба за подсъдимия. Счита присъдата в съответната осъдителна част за неправилна, почиваща на предположения, за което излага подробни аргументи. Алтернативно пледира да се приеме, че в присъдата в тази част е постановена при липса на мотиви, или ако се потвърди присъдата – да се намали наказанието лишаване от свобода и се отложи при условията на чл. 66 НК, а наказанието „глоба“ се отмени.

Подс. Б. К. в лична защита се присъединява към защитника си. В последна дума подс. Г. моли да се потвърди присъдата в оправдателната част и намали наказанието в осъдителната.

Подс. З. Н. – Г. моли да бъде оправдана.

Подс. Г. Г. моли да бъде оправдан. Подс. Х. А. моли да бъде оправдан, ако не – да се наложи условно наказание. Подс. И. Й., Г. Г., Г. Х. и И. П. молят да бъдат оправдани. Подс. В. М. заявява, че няма какво да каже. Подс. Б. К. моли да бъде оправдан. Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста, на жалбите, на страните в съдебно заседание и като провери съгласно чл. 314 НПК изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, прие следното:

Присъдата е незаконосъобразна. Постановена е при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимите и нарушаване на основни принципи на правосъдието, доколкото съдът е бил сезиран с обвинителен акт, който не може да изпълни функциите на обвинение и няма определим съответен предмет. Нарушенията са неотстраними от въззивната инстанция, налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обвинителният акт не отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 246, ал. 2 НПК. Той не представя в минималната необходима степен описание на фактите, на които почиват обвинителните твърдения за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК. Недостатъците са засегнали обвинението по отношение на всички подсъдими.

Без изключение твърденията на прокурора за престъпленията по чл. 321, ал. 3 НК са сведени до заявяване на общи положения, лишени от всякаква установима конкретност. Единствената условна конкретност в тях са времето и мястото на дейността, времето - представено като период, а мястото - като съответното населено място – гр. София. Само тези два елемента обаче не се достатъчни за очертаване на предмета на това обвинение, по начин че да се знае какво точно е извършил всеки от подсъдимите и какво следва да се установява чрез доказателствата, така че подсъдимият да не бъде процесуално изненадан от фактически положения, каквито не са му били предявени. И тъй като на подсъдимите не са били предявени никакви конкретни фактически положения, каквото и да е установяване от съда би било порочно и процесуално изненадващо за съответния подсъдим, респективно би съставлявало порочна правосъдна дейност.

Инкриминираната дейност на подсъдимите по същество няма признаците на изпълнително деяние, а на обобщение с висока степен на абстрактност, без стриктно очертан предмет и предели на доказване. Както е известно, изпълнителното деяние на престъплението е индивидуално очертан с елементите си физически акт, било действие или бездействие, който освен във времето и пространството се провежда и с конкретен механизъм – телодвижение или система от такива или пък, когато се касае за бездействие, съответно въздържане да се изпълнят задължения. При всички положения механизмът следва да има определеността на настъпил индивидуален факт. Съответно изискването да се представят факти важи и за допълнителните квалифициращи признаци, ако има такива, тъй като и те като признаци от престъпния състав подлежат на конкретно установяване. Такива очертани факти обаче липсват в обвинението по чл. 321 НК за всеки от подсъдимите. Дейността на подсъдимите, претендирана от прокурора да се подвежда под признаците на престъпния състав, било като ръководство, било като участие в организирана престъпна група, е представена типово. По същество тя е качествена оценка и даване характеристика на дължимите на установяване факти, но не и самите факти. Неопределеността на обвинителните твърдения е толкова висока, че е до степен типизация, която може да се отнесе към всяка една такава дейност по принцип.

Тук може да се посочи, че описанието в обвинителния акт, в която се представя създаването на групата, е без значение, тъй като обвинението е за ръководство и за участие в групата, т.е. значимите факти са тези след този момент. Но и за създаването на групата, макар ирелевантно, представянето на фактите е също толкова общо и неконкретно, както и в останалата част.

Действително, степента на конкретизация на извършване на престъплението по време, място, способ на извършване и други индивидуализиращи признаци, е различна и специфична за различните престъпления. В случая обаче и по максимално занижени критерии за очертаване на фактическата фабула на обвинението, не може да се приеме, че е налице необходимото съдържание. При това, както защитата, така и съдът са изправени пред необходимост да установяват неопределена по начин и способ на извършване и по индивидуални особености дейност. Поставени са и в недопустимото положение да провеждат интерпретации с предположителен характер за фактите, които прокурорът евентуално е имал предвид.

По отношение на подс. С. Г.: Подсъдимият е обвинен за това, че през месец юни 2015г. до 04.05.2017г. ръководил организирана престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК.

Прокурорът като „ръководство“ на групата е заявил следните положения: подсъдимият организирал дейността на останалите членове, разпределял задачите за всеки от тях, осигурявал набавянето на наркотични вещества, решавал по отношение на кои лица да бъде нанесен побой във връзка с дейността на групата, определял районирането на пазара на дрога и хората, които да продават наркотици в тези райони, получавал паричните средства от дейността на групата и определял възнаграждение за всеки от членовете на ОПГ.

По същество това не са факти, а квалифициране на евентуални факти, обобщение, каквото може да се направи, само ако се знае какво конкретно е извършвал подсъдимият. Резултат от това е, че обвинението като абсолютно неопределено не подлежи на съответно доказване. За защитата, а и за съда остава неясно какви точно факти е имал предвид прокурорът при въпросното абстрактно представяне. Неяснотата на предмета на обвинението, респективно неяснотата какво точно подлежи на доказване, прави както съответната защита, така и правосъдната дейност невъзможна.

Изложените изводи се отнасят и до обвинението спрямо всички останали подсъдими: подс. Г. Х., И. П., И. Й., Г. Г., Х. А., Г. Г., Б. К., В. М., З. Н. – Г.. Те като членове на организираната престъпна трупа извършвали различна дейност, но също неопределено представена като: отговаряне за и извършване на дейност във връзка с нанасяне на побой над лица, които не желаели да продават наркотични вещества за организираната престъпна група осигуряване пазар на наркотичните вещества нанасяне телесни повреди, извършване посегателства над здравето и живота на лица посочени от лидера на групата С. Г. набиране на дилъри, които да продават наркотични вещества за групата осигуряване на наркотични вещества контролиране на парични потоци по отношение на дилърите отчитане пред ръководителя на групата С. Г. при необходимост уведомяване за лица, които следва да бъдат елиминирани като конкуренти отговаряне и извършване на дейност за осигуряването на допълнително хора при необходимост от извършване на силови акции осигуряване при необходимост превоз при наказателни акции включително крадени автомобили с фалшиви номера, съответстващи на действително съществуващи организиране на съхранението и продажбата на наркотични вещества посредством мрежа от дилъри, които лично били снабдявани с наркотици получени чрез ръководителя на групата намиране на клиенти наркозависими лица, които да закупуват наркотиците предоставяне по заповед на ръководителя наркотично вещество на други членове на ОПГ за разпространение дейност по комуникация между ръководителя на групата подс. С. Г., като му се осигуряват телефони, СИМ карти, включително докато излежавал присъда приемане на разпорежданията на ръководителя на групата и предаването им на останалите членове на групата срещи с лица, които били уговаряни да не дават показания срещу членове на групата съхраняване паричните средства на групата осигуряването на наркотични вещества, включително за внасяне в Затвора София Това са обстоятелствата, които прокурорът е представил за съдържание на вменените на подсъдимите престъпления по чл. 321, ал. 3 НК.

Следва да се посочи, че престъплението по чл. 321 НК е напълно самостоятелно и отделно от възможните други вменени престъпления такива, които представляват престъпната дейност поставена като цел на сдружаването, или още т.нар. вторична престъпна дейност. Нещо повече, извършване на вторични престъпления не се явява необходим елемент на престъпното сдружаване по чл. 321 НК, тъй като то може изобщо да не се е проявило в дейността, за която е създадено.

Фактите, които прокурорът е представил като факти на вторичните престъпления, формално, а и съдържателно не се явяват част от фактите на самото престъпно сдружаване. Ето защо и не могат да изпълнят функцията на фактологично съдържание на това обвинение. Най-малкото защото се явяват единични престъпления, които не могат да покажат трайния характер на организацията, чийто решения се твърди да изпълняват. Така например за всички вменени на подс. Х. А., подс. Г. Г., подс. В. М. и подс. Б. К. престъпления по чл.354а, ал. 2 НК се твърди да са извършени на една и съща дата - 03.05.2017г.

Тук следва да се отбележи, че подс. Г. Г., подс. В. М. и подс. Б. К. не са обвинени за друга вторична дейност освен тази по чл. 354а НК. Вменените за извършени от тях престъпления по чл. 354а НК не могат да обусловят самостоятелно необходимото съдържание на престъпното сдружаване по смисъла на чл. 321 НК. Към това следва да се добави, че за част от подсъдимите вторична престъпна дейност не е заявена изобщо и това са подсъдимите: Г. Г., И. Й., И. П. и З. Н. – Г.. За тези подсъдими не е налице дори хипотетичната възможност да се извежда някакво участие в престъпно сдружаване чрез признаците на вторичните престъпления, независимо от порочността на такъв модел на обосноваване, доколкото той не се следва от обвинението.

И на второ място, вторичните престъпления не са и заявени от прокурора да съставляват част от фактите на обвинението за престъпното сдружаване.

Фактите на вторичните престъпления служат само и единствено за обосноваване на самите тези престъпления, но не могат да се разширяват по значение и да се пренасят и към обвинението по чл. 321 НК, при което се предполага съответна воля на прокурора да представя и тези вторични престъпления като част от фактите на престъпното сдружаване.

По същество се касае и за различни съставомерни факти, тъй като изпълнението на престъпление по друг конкретен състав от НК не е достатъчно да обуслови признаците на организираната престъпна група.

В обобщение, изложеното навежда на необходимостта обвинението да се съобрази с признаците и с предмета на доказване на престъплението по чл. 321 НК и че той е не простият сбор от предметите на доказване на извършените от всеки отделен участник вторични престъпления, а на специфичните признаци на организираната престъпна група и обстоятелствата, които потвърждават извършването от подсъдимите на действия, които попадат в обективната страна на деянието по чл. 321 НК.

Изводите за пороци на обвинителния акт са засегнали описанието и на вторичните престъпления.

Обвинението в частта на това, че подс. Х. А. е държал наркотични вещества в изпълнение на решение на организирана престъпна група е лишено от конкретни факти, които да обосновават, че намерените вещества действително са държани от подсъдимия в изпълнение на решение на ОПГ. Това е така, доколкото общо представената дейност на подсъдимия в частта на обвинението за организирана престъпна група - че отговарял и извършвал дейност във връзка с държането и разпространението на наркотични вещества на територията на гр. София, не представя изпълнително деяние и е лишено от определима конкретност. Същите недостатъци са засегнали обвинението за вторична престъпна дейност и на подс. Г. Г., подс. В. М. и подс. Б. К.. За обвиненията спрямо тези лица, доколкото факти за участие в организирана престъпна група не са представени, няма факти и че са изпълнили вторично престъпление именно в изпълнение на решение на такава престъпна група. Налице е само съответно декларативно твърдение на прокурора.

Първоинстанционният съд е следвало да констатира съществените недостатъци на обвинението за престъпленията по чл. 321 НК, тъй като те не са позволявали надлежното разглеждане на делото. Съответните възражения на защитата в разпоредително заседание по чл. 248 НПК са били напълно основателни. Това, че контролната инстанция в производство по проверка на определението на съда, с което възраженията са били отхвърлени, на два пъти е намерила, че липсват описаните тук нарушения, не води извод, че такива не са допуснати и не премахва характера им на съществени. Настоящата инстанция като упражняваща контрол по съществото на делото не е препятствана от предходно различно виждане на друг състав на съда в производство по чл. 249, ал. 3 НПК. Изводът е верен, тъй като въззивният контрол в производството по чл. 249, ал. 3 НПК е преклудиращ само възможност на страните във въззивното обжалване по реда на глава 21-ва НПК да се позовават на вече релевирани нарушения, но не предопределя изхода на самостоятелния и независим контрол от въззивния съд по съществото на делото.

Като не е констатирал недостатъците на обвинението, съдът на първа инстанция по същество ги е задълбочил. С това е достигнал до две еднакво порочни положения, засегнали присъдата. В едното, той е осъдил подсъдимите по абстрактни твърдения и без съдържателна фактология, като е повторил общите обвинителни декларации. В другото – там, където някаква фактология е очертана, тя се явява заявена за първи път и съответно се явява изненадваща за подсъдимите, които не са се защитавали по нея. Съответно, като нова тя се явява разширяваща обвинението, макар това да може да се каже само условно, тъй като обвинението поначало страда от съществен недостиг на факти. Т.е. с новите и конкретизирани тепърва фактически положения съдът е надхвърлил обвинителните рамки, респективно осъдил по непредявено обвинение. И в двата случая присъдата добива незаконосъобразен характер.

В частност, за да достигне до релевантна фактология първостепенният съд за първи път е приел и установил редица положения, а именно:

Г. С., след влизането на подс. Г. в затвора отчитал паричните средства от продажба на наркотици на съпругата му - подс. З. Г.. Задача на подс. Г. Х. в престъпното сдружение, наред с другото била и да превозва членовете на групата или други изпълнители на мястото на покушението – побоя. Съдът е внесъл нова конкретизация и във видовете наркотици, които подсъдимият доставял на други участници в групата - марихуана, амфетамини и кокаин. Също, че подс. Х. на някои дилъри давал наркотиците „напред“ и те след продажбата им му отчитали парите. Ново положение е и това е, че впоследствие парите от продадените наркотици отчитал лично на подс. С. Г.. По отношение дейността на подс. Г. за първи път съдът в мотивите на присъдата уточнява видовете наркотични вещества, с които подсъдимият снабдявал участниците в групата - кокаин, марихуана, амфетамин и хероин. Ново положение е и, че подсъдимият внасял марихуана за групата в големи количества от по 10 кг до 30 кг от Сърбия. Също, че членовете на групата продавали наркотични вещества предимно в кварталите - ж.к. “•••“, ж.к. “•••“, ж.к. “•••“ и центъра на гр. •••.

Непредявени обвинителни факти са и тези, че подс. Г. и след постъпването в затвора продължил да има собствени дилъри, на които наркотичните вещества, нужни им за продажба, били предавани от подс. Н. - Г.. Че самата тя имала 5-6 дилъра, които работели за нея, като продавали високорискови наркотични вещества и й отчиталите парите от реализираната продажба. Не е посочено кои са тези дилъри и дали те са същите, които влизат като участници във вече създадената група. С това съдът е направил свое собствено твърдение в отклонение от обвинението.

Съдът е описал дейност на подс. Г. в Затвора •••, където създал мрежа чрез различни лица за разпространение на наркотици.

В частност, извън обвинението за организирана престъпна група и насочващо на паралелна организация с други участници, съдът е приел, че след 08.11.2016 г. подс. Г. намерил начин да вкарва наркотици в затвора, предимно марихуана, чрез служители, които работели като надзиратели към ГДО — Министерство на правосъдието, на които чрез подс. Г., плащал за това. Подс. Г. продавал наркотици на територията на затвора чрез свидетелите Г. С. и П. Х., които след това му отчитали парите на него. Подс. Г. в края на януари 2017г. - началото на февруари 2017 г. накарал св. М. В. и св. Ж. В., да участват в създадената от него схема за вкарване на наркотици в затвора и тяхната продажба. Един грам марихуана в затвора се продавал много скъпо за 100 лева. Съдът е приел, че в този механизъм е участвал надзирателят Б. Д., който внасял в затвора наркотици и други забранени вещи в това число и телефони, като близките на затворниците му плащали съответните суми.

С това съдът оставя впечатление, че разглежда и тази дейност на подсъдимия като част от общото ръководство на организираната престъпна група, без обаче тя да е била специално предявена с обвинителния акт. Систематично съдът е разположил фактологията именно в частта на дейността на организираната престъпна група. Такива факти заявени с обвинителния акт обаче липсват. Още повече, че в тази паралелна организация участници се явяват съвсем различни лица, а именно посочените по-горе свидетели. Тъждествени участници в паралелната организация са само подсъдимият Г. и подс. Г.. Оставя се впечатление с това, че съдът е приел факти за съществуващи две паралелни организирани престъпни групи с общ ръководител – подс. Г.. Очевидно подс. Г. и подс. Г. са осъдени и за тази дейност, без тя, особено за подс. Г., да попада в обвинителните твърдения. За подс. Г. в обвинителния акт е налице само едно декларативно твърдение за внасяне на наркотици в затвора, без никаква конкретика, която да позволява връзка с приетата от съда такава.

Ще се припомни, че в обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК за подс.

Г. твърденията са сведени до това, че: организира дейност на останалите членове, разпределя задачите за всеки от тях, осигурява набавянето на наркотични вещества, решава по отношение на кои лица да бъде нанесен побой във връзка с дейността на групата, определя районирането на пазара на дрога и хората, които да продават наркотици в тези райони, получава паричните средства от дейността на групата, определя възнаграждение за всеки от членовете на ОПГ.

Твърдения за дейност в рамките на затвора не се правят. Нови фактически положения приети с присъдата по отношение на подс. И. П., са и че известно време след нанасянето на тежката телесна повреда на св. Б., подсъдимият заминал за Австрия, за да се укрие от правоохранителните органи. В Австрия същият не преустановил дейността си по разпространение на високорискови наркотични вещества за престъпната организация, в която бил участник. Там той заедно с лице с прякор „Версачето“ продавали хероин за групата само на ВИП клиенти. В тази дейност през януари месец 2017 г. се включил и подс. Г. Х., който работел заедно с подс. И. П.. Съдът е конкретизирал тепърва в присъдата, че подсъдимите Г. Х., И. П. и С. Г. давали наркотиците на някои от по доверените си дилъри без предварително да им бъдат заплащани. От другите дилъри изисквали предварително заплащане на предадените им наркотици. Цените на наркотиците били определяни от подс. Г. като амфетамините били давани на 8 лева за един грам, а марихуаната на 11 лева за един грам. Наркотиците се предавали на дилърите опаковани и всичко, което те изкарали отгоре като цена оставало за тях.

Съдът е приел тепърва в присъдата по отношение на подс. И. Й., че осигурявал участие в акциите на физически здрави момчета от гр. Костинброд и околните села, които обезпечавал с квартира, наркотици и пари, докато изпълнели поръчката, която им била възложена. Също така предоставял на останалите участници в групата и различни превозни средства за извършване на наказателните акции в случай, че са необходими такива. Също така, че осигуряваните от него автомобили ги крадял той, създавал кола двойник, поставял номера на съществуващ автомобил и талон с регистрационните номера на автомобила. След извършване на съответното престъпление обикновено автомобилът се подпалвал или се разглобявал в някои сервиз, или бил предаван на вторични суровини. Нова конкретизация са видовете наркотични вещества, които подс. Й. разпространявал - амфетамини, марихуана и кокаин, че зареждал от подс. Г. обикновено по половин килограм марихуана и амфетамини, мястото на което дилърите на подс. Й. разпространявали - територията главно на гр. Костинброд и селата около града, както и че след влизането в затвора на подс. Г., средствата от продажбите се отчитали на съпругата му- подс. Г.. Нова конкретизация за дейността на подс. Г. Г. е, че разпространявал различни високорискови наркотични вещества като хероин, кокаин, марихуана, амфетамини. Че приемал поръчките за доставка на наркотици на т.нар. “работен телефон“ и ги доставял на крайните потребители. Че докато подс. Г. бил в затвора, получавал нареждания от Г. както по телефона, така и лично на свиждания между двамата в затвора, във връзка с разпространението на високорискови наркотични вещества и подс. Г. ги изпълнявал. Че бил „лявата ръка“ на подс. Г.. Че също така участвал и в т. нар. “ударна група“, която била създадена в рамките на престъпното сдружение, ръководено от подс. Г.. Непредявено и ново обвинително обстоятелство, свързано с дейността по участие на подс. Х. А. в престъпната група е, че обикновено, т.е. обичайно и системно, съхранявал наркотични вещества, предимно марихуана и амфетамин, в жилището, в което живеел. Също, че когато разпространявал наркотиците, използвал като приносител на същите тогавашната си приятелка свид. В. Б.. Че се намирал на едно ниво по-високо в престъпна организация, като снабдявал с наркотични вещества подс. Г. Г. по прякор „Д.“, а след продажбата на наркотиците подс. Г. му отчитал придобитите парични средства. Че двамата подсъдими разпространявали наркотици - марихуана и амфетамин предимно на територията на ж.к. „•••“ в гр.•••, като срещите с клиентите си уреждали около бл.13, 13, 33, 34 и 46, както и при бившия супермаркет „Европа“ и ресторант „Бриз“. Тази дейност и за двамата представлявала основен начин за набавяне на средства за издръжка.

Освен че подс. Х. А. разпространявал активно наркотични вещества, когато имал клиент, който не можел да обслужи и да му продаде наркотични вещество го насочвал към подс. Г. Г.. След като насочел клиента към „Д.“ той му се обаждал по телефона като му съобщавал къде ще бъде срещата с лицето и какви наркотици да занесе на срещата. Че обикновено посредством телефонен разговор между двамата бил уточняван и начина на заплащане на наркотика. Понякога клиентът заплащал наркотиците направо на подс. Г. веднага след получаването им, а понякога си оправял сметките с подс. А.. Че се случвало наркозависимите лица да вземат от двамата подсъдими „напред“ наркотици (без да ги заплащат, тъй като нямали в момента пари), като впоследствие ги заплащали.

Идентичен е случаят и с новите факти, посочени за подс. Г. Г., че заедно с подс.

Х. А., подс. Г. в дома му в ж.к. “•••“ извършвали разфасоване на наркотичните вещества на дози, които да продават на крайния потребител, както и това, че имало случаи, в които дозите амфетамин и коноп били в намалено количество, тъй като от тях те отделяли част за лична употреба.

Доколкото обвинителният акт не съдържа факти свързани с ръководство и участие в организираната престъпна група, голословни и декларативно заявени се явяват и съответните вменени от обективна страна признаци за извършване на престъпления по чл. 354а НК от различни подсъдими - Х. А., Г. Г. и Б. К., като изпълнение на специална задача от организирана престъпна група. Неподкрепено с никаква конкретика е твърдението на прокурора, съответно възприето и от съда, че на подс. Х. А. била поставена задача като член на ОПГ, да приема разговори за поръчки и да уговаря място и начин на предаване на наркотичното вещество.

На следващо място, съдът е осъдил подс. З. Н. – Г. изцяло по повдигнатото обвинение, без да се произнесе по част от вменените й деяния и без да е отразил мотивите никакви съответни факти. Това в частност касае обвинението срещу подсъдимата, че "при необходимост се срещала с лица, които уговаряла да не дават показания срещу членове на групата". С това съдът е задълбочил порока на самия обвинителен акт, който освен така заявеното декларативно положение, също не е представил никакви съответни факти. Съдът от своя страна не е направил дори въпросното декларативно твърдение. Напълно неясно е какво е приел по това обвинение. То остава неразрешено.

Изводът не се променя от доводите на съда в частта на мотивите, с които прави анализ на доказателствата и кредитира показанията на св. С., дадени пред съдия на 27.04.2017 г. и показанията му от 05.05.2017 г., дадени пред разследващ полицай, включително и по отношение на желанието на подсъдимата Н. - Г. и подсъдимия Г. да повлияят върху показанията на свидетелите С. и Л., още на досъдебното производство - 9 дни след като са депозирали показания по досъдебното производство. Кредитирането на доказателствени източници не замества задължението на съда да посочи какво приема за установено, така или иначе. Дори да се приеме, че съдът с това все пак е приел за установени съответни факти, макар и под формата на преразказ на свидетелски показания, такива в обвинителния акт не присъстват въобще. Касае се за описанието до какво се свежда въздействието от подс. Н. – Г. върху свидетели. Напълно неясно е това ли е въздействието, което и прокурорът е имал предвид или друго. Тъй като прокурорът не е представил никакви факти, отговор е невъзможен. Резултатът е, че сам съдът е запълвал обвинителния акт с необходимата, и оттук неизбежно предполагаема конкретика, тъй като не е съставител на обвинението. Резултатът е незаконосъобразно смесване на обвинителна и правосъдна функция. Изводът е относим към всички подсъдими и към всички твърдения по обвинението по чл. 321 НК, по които прокурорът не е релевирал конкретни факти.

При така допуснатите съществени процесуални нарушения, не са налице основания за обсъждане правилността на присъдата и справедливостта на наложените наказания в отговор на съответните възражения на страните. Като незаконосъобразна присъдата следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от състав на първоинстанционния съд, от стадия на разпоредителното заседание, за отстраняване на указаните нарушения.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 НПК съдът