Решение № 682 от 26.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5677/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано Наказателно постановление № 25-0438-000734 / 24.07.2025 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 03 Районно управление - Пловдив, с което на А. К. П., ЕГН ••••••••••, от ••• за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия Закон (ЗДП). В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основана Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи. В Жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител В. В. П. (защитник на основание чл. 91, ал. 2, предложение 1. от НПК) А. К. П. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост; алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 03 Районно управление, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С Молба становище към писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата, се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер в Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет. След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна. От фактическа страна: През деня на 13.03.2025 година свидетелят Т. Р. М. (••• в 03 РУ на МВР - Пловдив) – актосъставител, и колегата й А. Д. Б. (••• в 03 РУ на МВР - Пловдив) са дежурен автопратрул; двамата са униформени с отличителни знаци на Полицията, с каквито е и служебният им автомобил, оборудван и със съответната звукова и светлинна сигнализация. В изпълнение на задълженията си по превенция и контрол по спазване на правилата за движение на обслужваната от Районното управление територия органите на реда са на установъчен пункт на булевард „България“ № 33, на обособено паркомясто и имат пряка видимост към кръстовището на булевард „България“ с улица „Васил Левски“ от източната му страна, като са позиционирани по начин да могат да наблюдават и работещата в нормален режим светофарна уредба, регулираща движението при преминаване през кръстовището от двата отворени за обществено ползване пътя. Така към 18:06 часа полицаите виждат по булевард „България“ в посока запад-изток (срещу тях) да се движи лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ••• и да преминава през кръстовището на червен за него сигнал. Полицаите го спират със стоп-палка и по документална проверка установяват водача му – А. К. П., на която на място в нейно присъствие съставят и връчват срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1230496 / 13.03.2025 година. Срещу съставения Акт (АУАН) е на 19.03.2025 година е депозирано подадено писмено възражение, прието от наказващия орган за неоснователно, и въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка Съдът намира за безспорно установена от разпитаният в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се приемат за незаинтересовани и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда. От правна страна: От наказващия орган се сочи нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а за А. П., като водач на лекия автомобил с рег. № •••, се описва несъобразяване на поведението й съгласно предложение 2. от визираната правна норма – със светлинните сигнали. При отчитане, че чл. 12, ал. 1 от ЗДП предвижда регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища с пътни светофари със светлини с червен, жълт и зелен цвят, а по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗДП червената светлина на светофара означава „Преминаването е забранено“, при който сигнал водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп-линията или при липса на такава – да преминават линията, на която е поставен светофарът, с оглед установените факти правилно на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП. В случая няма спор, че А. П. е водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДП жълтата светлина означава „Внимание, спри!“, като това не се отнася само за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. В Жалбата се излага, че на такъв сигнал А. П. навлиза с тойотата си в кръстовището, защото е била толкова близо, че е нямала възможност да спре, без да създаде опасност за движещите се зад нея автомобили, но тези твърдения остават неподкрепени с доказателства, а актосъставителят е категорична в показанията си, че е видяла нарушението и думите й не се опровергават по никакъв начин. Спазено е и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП: Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й. А. П. е правоспособен водач от 2016 година и до момента единственото през 2017 година й е налагана глоба с фиш за превишена скорост, но нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на този вид нарушения, за да бъде приложим институтът на маловажния случай. И Актът, и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгласно Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи и са конкретизирани по време, място и извършител, като са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и няма нарушения на административнонаказателната процедура, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в Наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки. По правилата на Наредба № 1з-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда на отнемането и възстановяването им, списъкът на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Съгласно разпоредбите на чл. 157 от ЗДП тези контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, но за пълнота трябва да се посочи, че в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане контролни точки за нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата. С оглед на горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съгласно изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но такива не са претендирани и не следва да се присъждат. По правилата на приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България определените суми в лева трябва да бъдат посочени и в евро. Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН Съдът