Решение № 1418 от 19.8.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 388/2026 г.

Производството е по реда на чл. 42, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ във връзка с чл. 459 от Изборния кодекс/ИК/. Образувано е по жалба на И. И. И., в качеството му на кмет на кметство [населено място], община Борован, против Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. на Общинска избирателна комисия – Борован, с което е констатирано и обявено предсрочното прекратяване на пълномощията му като кмет на кметство [населено място], община Борован, обезсилено е издаденото му удостоверение за избран кмет и е указано решението да бъде изпратено на Централната избирателна комисия/ЦИК/ ведно с документите, установяващи основанието за предсрочно прекратяване. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и непълно установяване на относимите факти. Навеждат се възражения за противоречия относно датите и номерата на съдебните актове, липса на данни в предоставения на жалбоподателя препис относно датата и часа на обявяване на решението, липса на доказателства относно кворума и поименното гласуване на членовете на ОИК и неуведомяване на жалбоподателя преди заседанието на комисията. Оспорва се и възприетият от ОИК извод относно влизането в сила на присъдата. Иска се отмяна на Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. като незаконосъобразно. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва постановяването на присъдата, но счита за незаконосъобразен начина, по който ОИК е достигнала до решението за прекратяване на пълномощията му. Посочва, че предоставеният му акт не съдържа дата и час, че не му е била предоставена възможност да се запознае предварително с материалите и да изрази становище, както и че не разполага с данни дали заседанието е проведено при необходимия [жк], кои членове са участвали и как са гласували. Заявява, че към момента не може да представи други доказателства. Ответникът – ОИК – Борован, редовно призован, се представлява от председателя Д. П., който оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Сочи, че то е постановено въз основа на настъпил и удостоверен с официални съдебни документи юридически факт, както и че решенията на комисията се публикуват на интернет страницата ѝ. В съдебното заседание представя Решение № 176-МИ/17.08.2026 г. на ОИК – Борован относно процесуалното представителство на комисията. Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че е безспорно установено наличието на влязла в сила присъда, че посочената в решението неточност представлява техническа грешка, която не засяга законосъобразността на акта, и че приложимата процедура не изисква предварително уведомяване на заинтересованото лице. Административен съд – Враца, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено следното: Жалбоподателят И. И. И. е избран за кмет на кметство [населено място], община Борован, на произведените през 2023 г. избори за общински съветници и кметове и е встъпил в изпълнение на пълномощията си. От представената административна преписка се установява, че в ОИК – Борован е постъпило писмо с вх. № 3/28.07.2026 г. от Районен съд – Бяла Слатина, с което на комисията е изпратен заверен препис от влязлата в сила Присъда № 16/19.06.2025 г. по НОХД № 395/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, потвърдена с Решение № 97/16.06.2026 г. на Окръжен съд – Враца. В писмото на Районен съд – Бяла Слатина изрично е удостоверено, че присъдата е влязла в сила на 16.06.2026 г. От приложените съдебни актове се установява, че с Присъда № 16/19.06.2025 г. И. И. И. е признат за виновен за извършено след избирането му деяние, [жк], ал. 3 НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. С Решение № 97/16.06.2026 г. Окръжен съд – Враца е потвърдил първоинстанционната присъда. От представеното по преписката Решение № 268/21.07.2026 г. на Апелативен съд – София, постановено в производство по глава XXXIII НПК, се установява, че искането на И. И. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 395/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина и въззивното наказателно производство пред Окръжен съд – Враца е оставено без уважение. Решението на САС е окончателно. След постъпване на официалните съдебни документи е свикано заседание на ОИК – Борован за 29.07.2026 г. от 18:30 часа. Видно от приложения проект за дневен ред /л.50 от делото/, като точка първа е предвидено „Вземане на решение по прекратяване пълномощия на кмет“, а като точка втора – изпращане на писмо до ЦИК и до председателя на Общински съвет – Борован във връзка с приетото решение. От Протокол № 59/29.07.2026 г./л.51 от делото/ е видно, че заседанието е започнало в 18:30 часа. ОИК – Борован е в състав от 11 членове, като на заседанието са присъствали 10 членове, а един член – Я. Д. – е отсъствал. В протокола изрично е отразено, че е налице необходимият кворум. Това обстоятелство се потвърждава и от приложения към преписката присъствен списък, в който поименно са отбелязани присъствалите десет членове на комисията /л.52 от делото/. По точка първа от дневния ред е разгледан проект на Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. При проведеното поименно гласуване 10 членове са гласували „за“, няма гласували „против“. Резултатът от гласуването е удостоверен както в Протокол № 59/29.07.2026 г., така и в отделния списък за поименно гласуване на членовете на ОИК – Борован, в който срещу всеки от десетте участвали членове е отразен вот „за“/л.53 от делото/. Заседанието е приключило в 20:00 часа. Въз основа на така установените обстоятелства ОИК – Борован е постановила Решение № 174-МИ/29.07.2026 г., с което, на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 463, ал. 1 ИК и чл. 42, ал. 4 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА е констатирала и обявила предсрочното прекратяване на пълномощията на И. И. И. като кмет на кметство [населено място], община Борован, обезсилила е издаденото му удостоверение за избран кмет и е указала решението, ведно с документите, установяващи основанието за предсрочно прекратяване, да бъде изпратено на Централната избирателна комисия. В мотивите на решението ОИК е посочила получените от съдилищата документи, осъждането на жалбоподателя, вида на наложеното наказание и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила. Към административната преписка са приложени: писмото на Районен съд – Бяла Слатина; заверен препис от Присъда № 16/19.06.2025 г.; Решение № 97/16.06.2026 г. на Окръжен съд – Враца; Решение № 268/21.07.2026 г. на Апелативен съд – София; проектът за дневен ред на заседанието на ОИК от 29.07.2026 г.; Протокол № 59/29.07.2026 г.; присъственият списък; списъкът за поименно гласуване и Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. В съдебното заседание е прието и представеното от ответника Решение № 176-МИ/17.08.2026 г., с което ОИК – Борован е определила и упълномощила председателя Д. П. и секретаря С. И. да осъществяват процесуално представителство, защита и съдействие по административните производства пред АС – Враца. При така изяснената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна – лицето, чиито пълномощия като избран кмет са обявени за предсрочно прекратени, поради което е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването в законоустановения срок. Оспореното решение представлява акт на общинска избирателна комисия по чл. 42, ал. 4 ЗМСМА, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА във връзка с чл. 459 ИК. Обстоятелството, че в предоставения на жалбоподателя препис не са попълнени отделните графи за дата и час на обявяване, не представлява основание за недопустимост на жалбата, нито порок на волеизявлението на ОИК. То би могло да има отношение към определянето на началния момент на срока за съдебно оспорване, но след като жалбата е приета за своевременно подадена, този въпрос не засяга законосъобразността на самото решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. е постановено от материално, териториално и функционално компетентен орган. Съгласно чл. 42, ал. 4 ЗМСМА в случаите, сред които е и този по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, когато общинската избирателна комисия установи, че е налице съответното обстоятелство, тя в тридневен срок обявява предсрочното прекратяване на пълномощията. Следователно именно ОИК – Борован е компетентният орган да извърши проверката за наличието на посочения в закона юридически факт и да обяви настъпилата правна последица. При основанията, реализирани по реда на чл. 42, ал. 4 ЗМСМА, решението на ОИК има оповестителен, а не конститутивен характер, тъй като прекратяването произтича от настъпването на предвидения в закона юридически факт, а комисията констатира и обявява настъпилия правен резултат. Решението е в надлежната писмена форма и има необходимото съдържание, посочени са органът, който го издава, номерът и датата на решението, лицето, чиито пълномощия се прекратяват, фактическите основания, относимите съдебни актове, приложимите правни норми и разпоредителната част. От мотивите му ясно може да се установи фактическият състав, който ОИК е приела за реализиран – наличие на влязла в сила след избирането на жалбоподателя присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Оспореното решение е постановено при спазване на изискванията за състав и [жк], ал. 3 и ал. 4 от ИК и е взето с мнозинство от 10 гласа от общо 11 членове на комисията, за което е бил съставен Протокол № 59/29.07.2026 г. и присъствения списък. В протокола са посочени поименно всички членове на ОИК, които са и всичките участвали в гласуването, като оспореното решение е прието с 10 гласа „за“ и 0 гласа „против“, което е удостоверено както в протокола, така и в списъка за поименно гласуване.. Членовете на ОИК не са изразили особено мнение по взетото решение или по посоченото в протокола, поради което е неприложимо изискването по чл. 85, ал. 8 от ИК да подпишат протокола. Посоченото от жалбоподателя несъответствие при изписването на година или номер на един от съдебните актове не представлява съществен порок на решението. От съдържанието на акта и от административната преписка по несъмнен начин се установява кои конкретни съдебни актове са били съобразени от комисията – Присъда № 16/19.06.2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, потвърждаващото я Решение № 97/16.06.2026 г. на Окръжен съд – Враца и последващото Решение № 268/21.07.2026 г. на Апелативен съд – София. Неточността не поражда неяснота относно адресата, фактическото основание или волята на административния орган и има характер на техническа грешка, която не е повлияла върху съдържанието и резултата от производството. Съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бил предварително уведомен за заседанието на ОИК и че не му е била дадена възможност преди постановяването на решението да изложи становище. При приложимата в случая хипотеза на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА производството се развива по реда на чл. 42, ал. 4 ЗМСМА. Законодателят не е предвидил в тази процедура задължение за предварително уведомяване на кмета и предоставяне на срок за писмено възражение. Подобно изискване е уредено в чл. 42, ал. 3 ЗМСМА за други изрично посочени основания за предсрочно прекратяване на пълномощията. Различният процесуален режим е резултат от характера на юридическите факти, които се установяват. При основанието по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА релевантният факт – осъждането с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер – се установява посредством официален съдебен акт и не е предоставен на самостоятелна фактическа преценка на ОИК. Ето защо липсата на предварително персонално уведомяване на жалбоподателя за заседанието на комисията не представлява нарушение на приложимата процедура. Неоснователен е и доводът, че ако жалбоподателят беше уведомен, би могъл да представи становище относно съдебните актове. В съдебното заседание той не посочи конкретен нов факт или доказателство, което да е съществувало към момента на произнасяне на ОИК и което, ако беше представено пред комисията, би могло да промени извода относно наличието на влязла в сила присъда. Напротив, официалните съдебни документи по преписката удостоверяват по несъмнен начин както вида на наложеното наказание, така и влизането на присъдата в сила. Поради това дори разгледано през призмата на общите принципи на административния процес, твърдяното неуведомяване не е довело до ограничаване на защитата в степен, която да може да обуслови различен краен резултат. Оспореното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА пълномощията на кмета се прекратяват предсрочно, когато след избирането му е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност. От съдържанието на нормата следва, че за настъпването на предвидената в нея правна последица е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: 1. лицето да има качеството на избран кмет; 2. след избирането му да е постановено осъждане; 3. присъдата да е влязла в сила; 4. с нея да е наложено наказание „лишаване от свобода“; 5. наказанието да е за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай всички посочени предпоставки са налице. Жалбоподателят е избран за кмет на кметство [населено място] през 2023 г. След избирането му е извършено деянието, за което е осъден. С Присъда № 16/19.06.2025 г. по НОХД № 395/2024 г. на Районен съд – Бяла Слатина му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 НК. Присъдата е потвърдена от въззивната инстанция и е влязла в законна сила на 16.06.2026 г., което е изрично удостоверено от Районен съд – Бяла Слатина. Предметът на спора е дали към момента на постановяване на Решение № 174-МИ/29.07.2026 г. са били налице материалноправните предпоставки по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и дали ОИК – Борован законосъобразно е обявила предсрочното прекратяване на пълномощията на жалбоподателя. Отговорът на този въпрос е положителен. Към 29.07.2026 г. е била налице влязла в сила присъда, постановена след избирането на жалбоподателя, с която той е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При установяването на този юридически факт ОИК не разполага с оперативна самостоятелност дали да прекрати пълномощията, а е длъжна да приложи предвидената от закона правна последица и да обяви предсрочното им прекратяване. По тази причина и доводите на жалбоподателя относно начина, по който комисията е „решила“ да прекрати мандата му, не могат да бъдат споделени. Правната последица произтича от закона при осъществяването на нормативно установения фактически състав, а решението на ОИК има характер на акт, с който настъпилото прекратяване се констатира и оповестява. Неоснователно е и възражението, свързано с непопълнените графи за дата и час върху предоставения на жалбоподателя препис от решението. Това е така, защото датата на постановяване на акта – 29.07.2026 г. – е изрично посочена в самото решение, а същата дата се установява и от Протокол № 59/29.07.2026 г., проекта за дневен ред, присъствения списък и списъка за поименно гласуване. Графите относно обявяването и свалянето на решението имат отношение към удостоверяване на начина и момента на неговото разгласяване и съответно към началния момент на срока за оспорване, но непопълването им върху конкретния препис не води до липса на форма или до невалидност на самото волеизявление на колективния орган. От представените Протокол № 59/29.07.2026 г., присъствен списък и списък за поименно гласуване се опровергава и твърдението му, че не е ясно кои членове са участвали в заседанието и дали е бил налице кворум. Тези доказателства индивидуализират поименно членовете на комисията, установяват присъствието на 10 от общо 11 членове и удостоверяват вот „за“ на всички десет участвали в гласуването членове. Предвид горното съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК и оспорването като недоказано следва да бъде отхвърлено. По разноските съдът не дължи произнасяне, доколкото ответникът не е заявил искане и не са представени доказателства за направени разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 459, ал. 10 ИК, Административен съд – Враца