Решение № 1651 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 252/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация във вр. с чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Д. Х. Д., [ЕГН], живущ в село Здравец, общ. Търговище, [улица], против Решение за предоставяне достъп до обществена информация № Рш-ДОИ-100 от 27.05.2024г. на Кмета на Община Търговище, издадено по подадено от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация. В жалбата са изложени следните съображения за оспорване на решението: 1/ решението било адресирано до получател, различен от подателя на заявлението, и било изпратено не на посочения в заявлението административен адрес за кореспонденция, а на електронна поща: [електронна поща].; 2/ предоставеният съгласно решението пълен достъп до обществена информация по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.4 и 1.5 не съответствал на исканата от заявителя информация; 3/ с решението не било предоставено исканото по т. 2 от заявлението заверено ксерокопие на писмен протокол за резултати от извършената служебна проверка от назначена със заповед на кмета на Община Търговище комисия. Жалбоподателят твърди, че тази информация се намира у задължения субект, но същата не била предоставена като липсвал и изричен отказ за предоставянето ѝ. Поради изложените доводи жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2 от АПК, при което органът да постанови изричен акт - решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ при спазване на администратавнопроизводствените правила за това и при съобразяване по приложението на материалния закон.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, но в депозирана към датата на насроченото съдебно заседание писмена защита поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на оспорения акт и за задължаване на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление като му се дадат указания за това и му се определи срок за произнасяне. Претендиране за присъждане на направените от него разноски за платена държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът по оспорването – Кмет на Община Търговище д-р Д. Д., редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт В. Г., която оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че въпреки допуснатата техническа грешка, решението е получено от жалбоподателя и с това не са нарушени правата му. Изтъква, че на оспорващия е предоставен пълен достъп до заявената информация, а тъй като резултатите от визираната в заявлението му проверка не били обективирани в протокол, такъв не му бил предоставен. Поради изложеното моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. съобразно представен списък на разноските.

В Определение №1255/29.08.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност по административноправния спор:

В заявление, заведено с вх.№ДОИ-111/17.05.2024г. в Община Търговище, жалбоподателят Д. Х. Д. в качеството си на личен асистент след подписано тристранно споразумение с №227 от 23.04.2020г., съгласно чл.14 ал.3 от Закона за личната помощ, е поискал предоставяне на „пълна и точна писмена информация-предоставяне на достъп да обществена информация на основание Закона за достъп до обществена информация, а именно:

1.1. На какво законово и правно основание до настоящия момент нямам писмен отговор и предоставена пълна информация като заинтересована страна да мое писмено искане до Вас, заведено с вх. №РД-02-148 от 05.01.2024г.

1.2. На какво законово и правно основание до настоящия момент нямам писмен отговор и предоставена пълна информация като заинтересована страна на мое писмено Искане до Вас, заведено с вх.№РД-02-5102 от 11.07.2023г.

1.3. На какво законово и правно основание до настоящия момент не са подадени към НОИ град Търговище представените - предадени по надлежния ред и законоустановен срок съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, на служители Община Търговище в качеството на изпълнители на услугата „Доставчик на лична помощ“ по Закона за личната помощ болничен лист №Е 20210130178 от 05.02.2021г. от Община Търговище, болничен лист №Е20210441089 от 15.02.2021г. и болничен лист №Е20210441118 от 24.02.2021г.

1.4. На какао законово и правно основание до настоящия момент като заинтересована страна не са ми предоставени всички документи на основание писменото Ви официално твърдение „... да се изчака приключване на проверката със съответните констатации, респективно издаване на административни актове от компетентните органи“ във получения формален незаконово аргументиран писмен отговор от Вас на 23.10.2023г. с Ваш вх. № РД-7406 от 10.10.2023г. - законово и правно основание и законоаргументирани мотиви за повторното обжалване на БЛ №Е 20210441089 от 15.02.2021 г. и БЛ №Е 20210441118 от 24.02.2021г.

1.5. На какво законово и правно основание до настоящия момент като заинтересована страна не са ми предоставени резултатите от извършената служебна проверка, за предприетите административни, наказателни и законови действия да бъда уведомен със заверено ксерокопие на писмения Протокол на посочения ми административен адрес за кореспонденция задължително в законоустановения срок.

2. МОЛЯ, да ми бъде предоставено заверено ксерокопие на писмения Протокол за резултатите от извършената служебна проверка от компетентна комисия, назначена с Ваша писмена заповед за предприетите административни, наказателни и законови действия на посочения ми административен адрес за кореспонденция задължително в законоустановения срок по мое писмено Искане до Вас, заведено с вх. № РД-02-148 от 05.01.2024г.“ Заявителят е уточнил, че желае да получи информацията в следната форма: като заверени ксерокопия на документи и писмена информация на посочения негов административен адрес за кореспонденция.

По подаденото заявление Кметът на Община Търговище се е произнесъл с оспореното Решение за предоставяне достъп до обществена информация №Рш-ДОИ-100 от 27.05.2024г., с което е предоставил пълен достъп до исканата обществена информация, както следва:

„По т. 1.1 и по т. 1.2 и т. 1.3 - Община Търговище не е подала пред НОИ болничен лист №Е20210130178 от 05.02.2021г., болничен лист № Е20210441089 от 15.02.2021 г. и болничен лист №Е20210441118 от 24.02.2021г., тъй като Вие не сте изпълнили задължението си по чл. 9, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза и не сте представили цитираните болнични листи пред работодателя си.

По т. 4-пълен достъп;

По т 5-не са установени действия на служители на Община Търговище, които да представляват нарушения във връзка със задълженията на Община Търговище като работодател.“.

Разпоредено е решението да се изпрати на посочената електронна поща и е указано, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд – Търговище. По депозираната преписка е налице само един документ относно връчването на оспореното решение, а именно: намиращата се на л.14 от делото разпечатка от електронна поща, от която следва, че оспореното решение е изпратено по електронен път на 27.05.2024г. на електронния адрес на читалището в с. Здравец, общ. Търговище, тъй като същото е и адресирано в текста на самото решение до НЧ „Иван Вазов 1908“ – с. Здравец, [улица], E-mail: [електронна поща]. Поради това, че този документ не удостоверява надлежно съобщаване на акта на жалбоподателя, който е подал заявлението не като представител посоченото читалище, а като личен асистент, съдът прие, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния законов срок/регистрирана е от органа на 07.06.2024г./ от датата на издаване на оспорения акт/27.05.2024г./ и не е просрочена.

По приетата административна преписка е приложено и посоченото в заявлението искане на Д. Х. Д. до кмета на Община Търговище, заведено с вх.№РД-02-5102 от 11.07.2023г., с което се иска незабавно подаване на предадените по надлежния ред и в законов срок на служители Община Търговище в качеството на изпълнители на услугата „Доставчик на лична помощ“ по ЗЛП болничен лист №Е 20210130178 от 05.02.2021г., болничен лист №Е20210441089 от 15.02.2021г. и болничен лист №Е20210441118 от 24.02.2021г.до НОИ – гр.Търговище за изплащане на финансово обезщетение за съответните периоди временна неработоспособност.

Налице е и отправеното от жалбоподателя до кмета на Община Търговище искане, заведено с вх.№РД-02-148 от 05.01.2024г., с което иска отговор на въпроса за причините, поради които посочените болнични листи не са били предадени от Община Търговище на НОИ – гр.Търговище, и моли кмета на Община Търговище да назначи с писмена заповед компетентна комисия, която да провери и установи тези причини, като настоява да бъде уведомен за резултатите от тази проверка, както и да му бъдат пратени всички актове на компетентните органи от извършваната по болничните листи проверка.

По повод искането с вх.№РД-02-148 от 05.01.2024г., до жалбоподателя е изпратено писмо рег.№РД-02-487/19.01.2024г. на Кмета на Община Търговище, с което първият е уведомен, че е следвало да представи посочените болнични листи в законоустановения срок пред Община Търговище като втори работодател и пред неговия първи работодател към този момент, което не било сторено от него. С писмото е указано, че в интерес и на двете страни е да се изчака приключване на проверката със съответните констатации, респективно издаване на административни актове от компетентните органи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от орган на изпълнителната власт по места, а именно кмета на Община Търговище, който съгласно чл. 3 ал.1 ЗДОИ се явява задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация и това му качество не е спорно за страните. Ето защо е налице материалната компетентност на органа по смисъла на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При това положение липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.

С оспорения административен акт органът се е произнесъл в дължимата според чл. 59 ал.2 АПК и чл. 28 ал.2 от ЗДОИ писмена форма. Именно съгласно изискването на чл. 28 ал.2 ЗДОИ видът на акта е решение, какъвто е и оспореният акт. Издаденото решение притежава съдържанието по чл. 34 ал.1 ЗДОИ. Ето защо съдът намира, че в случая не е налице и отменителното основание по чл. 145 т.2 АПК.

Относно отменителните основания по чл. 145 т.3-5 АПК съдът намира за необходимо да направи съвкупна преценка предвид спецификата на случая и съдържащия се в жалбата довод за мълчалив отказ по т.2 от заявлението.

При протичане на административното производство, започнало по подаденото от жалбоподателя заявление, не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото заявление е било редовно като съответстващо на изискванията на чл. 25 ЗДОИ и а след приемането му задълженият субект е отговорил по същото в рамките на регламентирания в чл. 28 ал.1 ЗДОИ 14-дневен срок. Относно съдържащото се в жалбата оплакване за адресиране на решението до друг получател, различен от заявителя, съдът след като установи, че действително решението е адресирано и изпратено до получател НЧ „Иван Вазов 1908“ – с. Здравец, [улица], E-mail: [електронна поща], прецени, че с това не е допуснато процедурно нарушение от категорията на съществените, предвид последвалото своевременно подаване на жалбата от заявителя срещу това решение, което предполага и неговото уведомяване за същото. Наред с това служебно известен факт за съда е този, че жалбоподателят Д. е председател на посоченото читалище и съответно получава кореспонденция на визирания електронен адрес. Ето защо изпращането на решението на адреса на представляваното от него читалище не е ограничило правата му в развилото се административно производство.

Другият довод в жалбата е, че предоставеният съгласно решението пълен достъп до обществена информация по т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.4 и 1.5 не съответствал на исканата от заявителя информация, както и че с решението не било предоставено исканото по т. 2 от заявлението заверено ксерокопие на писмен протокол за резултати от извършената служебна проверка от назначена със заповед на кмета на Община Търговище комисия. Във връзка с този довод съдът намира за необходимо да посочи следното:

Правото да се търси и получава информация е конституционно признато от чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това т.нар. комуникационно право изисква насрещното и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществена информация, с изключение на нормативно предвидените хипотези на ограничения на това право. Един от регламентираните в действащото законодателство правни способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е реда по ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Разпоредбата на чл. 3 ал.1 ЗДОИ, определяща задължените субекти, гласи, че този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Легалната дефиниция на понятието „обществена информация“ се съдържа в нормата на чл. 2 ал.1 ЗДОИ и съгласно същата обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според легалното определение на понятието "официална обществена информация", дадено в чл. 10 ЗДОИ, това е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. А съгласно чл. 11 от ЗДОИ "служебна обществена информация" е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Гореописаната правна регламентация съдържа основните понятия в процедурата за достъп до обществена информация. След преценка на подаденото от жалбоподателя заявление през призмата на тази регламентация, съдът прави извода за неотносимост на предвидения в ЗДОИ ред към поставените от заявителя въпроси. При прочит на въпросите в заявлението е ясно, че заявителят не търси предоставяне на създадена или съхранявана от задължения субект информация с характер на обществена/официална или служебна/, а изисква обяснение на конкретни фактически обстоятелства като например: какво е правното основание за липсата на отговори от страна на кмета на Община Търговище по подадени от заявителя искания, какво е законовото основание за това да не са подадени към НОИ – Търговище представените от него в Община Търговище 3бр. болнични листи, какво е законовото основание за това да не са му предоставени всички документи по проверка, за която дори не е ясно от кой орган се извършва и дали е приключила, както и какво е законовото основание за това да не са му предоставени резултати от извършена служебна проверка, за която също не е ясно дали е разпоредена и проведена, с какъв предмет е същата и дали има изготвени документи във връзка с такава. Така поставени въпросите в заявлението, не предполагат търсене на достъп до обществена информация, тъй като със същите не се търси информация, която попада в легалното понятие за обществена информация. Тези въпроси изискват обяснение от органа, до който са отправени, а не предоставяне на налична при последния информация. С тези въпроси заявителят цели да получи отговори на конкретно засягащи него самия проблеми, а не цели да си състави мнение за дейността на кмета на Община Търговище или общинската администрация. Освен регламентацията на чл. 3 ал.1 ЗДОИ, съгласно който този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, нормата на чл. 2 ал.3 ЗДОИ предвижда, че информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Обяснението за наличието, липсата и конкретиката на законовото основание за някакво действие или бездействие на държавен орган категорично не е обществена информация, тъй като не е създадена предварително или вече съхранена на материален носител. За да подлежат на достъп като обществена информация, съответните данни следва да позволяват съставяне на мнение относно дейността на задължените субекти и да бъдат събирани или създавани и съхранявани от този субект преди подаване на заявлението. В настоящия случай както естеството на търсената информация, така и невъзможността за нейното създаване и съхранение, водят до извода за това, че тя не представлява обществена информация, а това не предполага прилагане на реда по ЗДОИ. При това положение с издаване на оспореното решение органът е извършил нещо в повече, давайки всъщност отговор на запитванията на жалбоподателя. И след като не е приложим реда по ЗДОИ, то не може да се определи като мълчалив отказ по т.2 от заявлението липсата на изрично произнасяне в оспорения акт, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя, че с решението не било предоставено исканото по т.2 от заявлението заверено ксерокопие на писмен протокол за резултати от извършената служебна проверка от назначена със заповед на кмета на Община Търговище комисия. Всъщност от изявлението на представителя на ответната страна в съдебно заседание следва, че такъв протокол за резултати от проверка не е изготвен и не съществува, тъй като няма нарушения в действията на общинските служители във връзка със задълженията на Община Търговище като работодател. Това пояснение се съдържа и в т.5 от оспореното решение. Но тази липса не води до наличие на хипотезите по чл. 32 ЗДОИ/когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, при която е длъжен да препрати заявлението на съответния задължен субект/ или на чл. 33 ЗДОИ /когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, за които обстоятелства е длъжен да уведоми заявителя/, тъй като, както се посочи, не се търси вече създадена и съхранявана от органа информация, имаща характера на обществена. Предвид изложеното съдът намира, че ответният административен орган не е дължал произнасяне по поставените в заявлението въпроси по реда на ЗДОИ, доколкото техният предмет не покрива признаците на обществена информация. В т.см. са и Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., Решение № 7972 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1396/2017 г., V о. Изхождайки от разбирането, че въпросът дали търсената информация е обществена, респ. дали е приложим редът по ЗДОИ, е въпрос по основателността на жалбата, съдът прецени последната за неоснователна. В случая не са установени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Предвид изложените съждения съдът приема, че направеното с жалбата оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК.

По отговорността за разноски – Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. По настоящото дело жалбата е отхвърлена изцяло и ответната страна има право на присъждане на съдебни разноски. В случая е направена претенция от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева /л.34 от делото/. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 24 изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Участието на юрисконсулта, представляващ ответната страна по делото, се е изразило в присъствие в единственото проведено по делото съдебно заседание и в изразяване на устно становище по жалбата. Предвид тези данни и с оглед факта, че делото не е със завишена фактическа и правна сложност, следва претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважена в минимален размер от 100 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Община Търговище сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.посл., във връзка с 40 от ЗДОИ, съдът