Решение № 199 от 6.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 324/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №5264/31.05.2024 г., подадена от непълнолетната Г. С. П., действаща лично и със съгласието на своята майка Х. Д. Г., чрез пълномощника си адв. С. М., против Решение №186/10.05.2024 г. по гр.д.№527/2023 г. на ХОС, с което са отхвърлени изцяло обективно съединени искове на Г. С. П. против ответника Община Л., за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейния вуйчо Г.Д.Г., починал на •• г. в резултат от ПТП, настъпило в село В.П., Х. област, в резултат от бездействието на ответника по изпълнение на задължения, свързани с ремонт и поддръжка на пътното платно, КАКТО и за сумата от 78 567 лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба, КАКТО и законната лихва върху главницата за периода от предявяването на иска до окончателното плащане, като е осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 10 250 лв. Релевирани са оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Поддържа се, че в първоинстанционното производство се установяват фактите, от които ищцата черпи активната си процесуална легитимация за предявяването на исковете, но съдът не е изложил формираните собствени изводи в тази връзка; доказателствата са анализирани едностранчиво; необосновано се приема, че отношенията между ищцата и нейния вуйчо не са „особени лични отношения“, обуславящи трайна и дълбока емоционална връзка между тях, и че липсват претърпени болки и страдания в конкретния случай. Фактът, че в момента на загубата на нейния вуйчо ищцата е била десетгодишна, съдът необосновано счита за опровергаващ извода за наличие на трайна и дълбока връзка с нейния вуйчо, като не е съобразено установеното по делото обстоятелство, че ищцата е загубила биологичния си баща, и починалият е заемал мястото му в семейния кръг на детето. Съдът подробно е обсъдил поведението на загиналия, и вмененото му задължение да се съобразява с пътната обстановка и съС.ието на пътя, но не е взел предвид показанията на свидетелите, че съС.ието на пътната настилка е било опасно, и на мястото на инцидента не са били поставени предупредителни пътни знаци. От заключението на експертизата се установява, че дупката, в която е попаднала гумата на автомобила, е допринесла за удвояване на наклона и челното съпротивление на остатъчното асфалтово покритие. Твърденията на свидетелите, че тегленото ремарке било претоварено, не са основани на направени измервания, а експертизата не е дала отговор за допустимата товароносимост на ремаркето, поради което фактът на претовареност на ремаркето не може да се приеме за установен. От показанията на •• на селото Я. се установява, че той е сигнализирал ответника за съС.ието на улицата, но не са били предприети действия за обезопасяването или затварянето й. По тези съображения жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че пострадалият Г. сам с действията си е причинил вредоносния резултат, като поведението на ответника няма отношение към този резултат, и същото не е било обсъдено от съда. Настоява се за постановяване на решение, с което обжалваното решение да бъде изцяло отменено, и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени исковите претенции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателката е освободена от задължението за внасяне на държавни такси по делото, поради което въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, процесуално допустима е, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№5931/19.06.2024 г., подаден от Община Л., чрез адв. Т. К., надлежно упълномощена. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Оплакванията за неяснота в мотивите и необективност на анализа, са неоснователни. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа на съда да допусне поисканата СПсЕ - искането за установяване чрез експертиза на съС.ие „дълбока скръб“ би било основателно при наличие на събрани за това съС.ие данни, каквито по делото не са налице. Правилно съдът е приел, че ищецът е извън кръга на лицата, определени с ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест, по делото не се установяват обстоятелства, обуславящи по изключение активна легитимация на ищеца, съгласно критериите, установени с ТР №1/21.06.2018 г. по т.д. №1/2021 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се съдебна практика на ВКС по сходни случаи при отношения между чичо и племенник, на която постановеното първоинстанционно решение напълно съответства. Съдът обосновано и в съответствие със закона е достигнал до извода, че пострадалият сам е предизвикал настъпването на процесното ПТП, което е довело до смъртта му, като е допуснал груби нарушения на ЗДвП, подробно анализирани от съда и установени от приетата по делото САТЕ. В конкретната ситуация загиналият Г. Г. е имал техническа възможност да възприеме вида и съС.ието на улицата и да предотврати настъпването на произшествието, като се вземе предвид и обстоятелството, че е съществувал и друг по-безопасен маршрут, по който е могъл да премине. Установените по делото факти за противоправното поведение на водача и проявената от него груба небрежност, са довели до настъпването на ПТП, а не наличните неравности на пътното платно, които не стоят в причинна връзка с настъпилото ПТП. По тези съображение се настоява да бъде потвърдено обжалваното решение. На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. По допустимостта на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното: В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че за претърпените психически и физически болки и страдания, траещи и към момента на депозирането на исковата молба, причинени от смъртта на нейния вуйчо, ищцата претендира заплащане на обезщетение на стойност 150 000 лв., което ответникът да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане, както и претендира осъждане на ответника да й заплати законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от три години преди датата на депозиране на исковата молба, в размер на 47 160 лв. Същите искания са формулирани и в петитума на исковата молба. В разрез с така формулирания от ищцата ясен петитум и непротиворечиво изложени искания в същия смисъл в обстоятелствената част на исковата молба, в титулната част на исковата молба е посочено: „Цена на иска: 250 000 лв., 78 567 лв.“. Въз основа на така посочената от ищцата цена на иска, съдът е приел, че ищцата е предявила иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., и за законна лихва върху тази сума за периода от три години преди датата на депозиране на исковата молба в размер на 78 567 лв., и се е произнесъл по искове в тези размери, а не в предявените размери съгласно обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Така постановеното решение е частично недопустимо, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, задължително изискване за редовността на исковата молба е посочването на цената на иска от ищеца, когато искът е оценяем. Неправилно определената цена на иска от ищеца обаче не съставлява нередовност на исковата молба, тъй като цената на иска се определя от петитума на исковата молба, съобразно правилата на чл.68 и чл.69 от ГПК. Съгласно чл.70, ал.1 от ГПК, цената на иска се посочва от ищеца, като в случай на несъответствие между указаната от ищеца цена на иска с действителната, съдът определя цената на иска. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото по делото съдебно заседание. Незаявените в срок възражения срещу цената на иска, която е и реквизит на редовната искова молба, се преклудират. Спор не може да се повдига по-късно, включително и в касационна инстанция /така в Определение № 206 от 08.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1623 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Този преклузивен срок е въведен, тъй като цената на иска е от значение за определяне на дължимата държавна такса, както и за определяне на родовата подсъдност на спора. Тя обаче не определя спорното право – то се определя от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, когато отразената в исковата молба цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, като не е обвързан с посочената от ищеца цена на иска, а по исковете за оценяеми спорни права следва да я определи в зависимост от съдържанието на спорното право. Като не се е съобразил с предявеното от ищцата спорно право, а се е произнесъл по непредявени искови претенции, съдът е постановил недопустим съдебен акт в частта за сумата над предявения размер от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата над размера от 47 160 лв. до размера от 78 567 лв. по иска за законна лихва върху главницата на обезщетението за периода от три години преди датата на предявяване на исковата молба. В тези части решението на първостепенния съд следва да бъде обезсилено, като постановено свръх петитум, по непредявени искове. В останалата си част съдебният акт е постановен по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания. По делото не е спорно, че на 29.07.2018 г. в село В.П., Община Л., област Х., на улица – публична собственост на Община Л., находяща се в урбанизираната част на селото, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е загинал Г.Д.Г. – вуйчо на ищцата /брат на нейната майка/. Към момента на смъртта му ищцата е била на 10 години. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не спори, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя вуйчо – душевни болки и страдания, но се релевира възражение, че ищцата не е материално активно легитимирана да претендира обезщетяването на тези вреди, тъй като не принадлежи към кръга на лицата, на които е призната материално-правна легитимация да претендират обезщетение от смъртта на близък, съгласно ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., нито е налице изградена между ищцата и пострадалия емоционална връзка, която надхвърля по интензивност присъщата на връзката между вуйчо и племенник, и обосновава по изключение репарирането на претърпените от ищцата вреди, съгласно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Във връзка с така релевираното възражение, по делото се установява следното от фактическа страна: Пострадалият Г.Д.Г., починал на 29.07.2018 г. при процесното ПТП, към момента на смъртта си е бил на • години, неженен, без деца, съгласно приетото Удостоверение за съпруга и родствени връзки •• г. /на л.12 от делото на ХОС/, като неговите най-близки живи роднини са били неговата майка В. Г. Г., и неговата сестра Х. Д. Г., на 42 години. Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки №•• г. /на л.13/, Х. Д. Г. е неомъжена, и има три деца – ищцата Г. С. П., родена на •• г., и двама сина – С.С.П., роден на •• г., и В. С.П., роден на •• г. Съгласно представения Препис – извлечение от акт за смърт №•• г. /на л.29/, бащата на децата – С.С.П., е починал на •• г. От Удостоверение за наследници •• г. /на л.30/ се установява, че починалият Г.Д.Г., към момента на смъртта си е бил регистриран с постоянен адрес в ••, на който адрес е бил регистриран и към датата на издаване на Фактура •• г. /на л.146/, който адрес е идентичен с поС.ния адрес на ищцата и нейната майка, съгласно представена Декларация за семейно и имотно съС.ие /на л.31/, Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.09.2019 г. /на л.6/, Постановление за уведомяване на пострадал от престъпление от 22.01.2019 г. /на л.144/. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. А. и А. К. /протокол от с.з. на 19.02.2024 г. на л.80-82/ се установява, че след смъртта на бащата на ищцата Г., пострадалият Г. Г. заживял в гр. С., в едно домакинство със сестра му Х. и трите й деца – Г. /ищцата/, и двамата й братя В. и С., тъй като децата били малки, и сестра му имала нужда от помощ при отглеждането им. Пострадалият се грижел за трите деца на сестра си като техен родител /св. К./ или настойник /св. А./ - водел ги на училище и ги вземал от там, ходел на родителски срещи, купувал им дрехи и други необходими неща, пазарувал за дома, помагал с каквото може. Нищо не отказвал на децата, тъй като нямал свои деца. Непосредствено преди инцидента пострадалият Г. Г. се готвел да си купи апартамент в същия блок и вход, в съседство с апартамента, в който живеела сестра му с децата. Изборът на жилището бил мотивиран именно от непосредствената близост до апартамента, в който живеели децата, за да може да помага на сестра си в отглеждането им. Децата, включително ищцата Г., приели тежко смъртта на вуйчо си, защото го чувствали като техен родител /св. К./. След смъртта на вучо й, ищцата Г. се затворила в себе си, нямала желание да комуникира с други деца, да излиза, да посещава училище. С течение на времето все по-трудно и тежко преживява загубата му. Липсата на неговата мъжка подкрепа ищцата усещала и сега. Наложило се да започне работа още в 10. клас, и работела и в учебно време, защото доходите на майка й не достигали след смъртта на нейния вуйчо. Двамата й братя също започнали да работят след смъртта му. Г. споделяла със свидетелката К., че мъжката защита и подкрепа, която получавала от своя вуйчо, липсва сега, когато имала нужда да бъде защитена от младеж, който я преследвал с месеци – наложило се нейния брат В. да я защити. Съдът кредитира показанията на св. К. и св. А., като ги намира за обективни и безпристрастни, основани на личните впечатления на свидетелите от отношенията между пострадалия и ищцата, и изградени върху конкретни факти и обстоятелства, които свидетелите съобщават. Показанията на свидетелите са непротиворечиви помежду си, кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства за адресната регистрация и месторабота на пострадалия Г. в периода от 2014 г. до 2018 г. При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че отношенията между пострадалия и ищцата са били много близки, изградени на взаимна обич, с проява на ежедневни грижи, полагани от пострадалия за ищцата, и надхвърлящи по своя интензитет и значение обичайните отношения между вуйчо и племенница. Съдът намира за установено, че особените конкретни обстоятелства – преждевременна смърт на бащата на ищцата, когато тя е била едва на • години, наличие на още две малки деца на същата майка, които са се нуждаели от заместваща бащина грижа, установено общо домакинство с ищцата и нейната майка, и поемане от пострадалия на ролята на мъжа и бащата в семейството - обуславят сходство на установените отношения между пострадалия и ищцата, с отношенията между баща и дъщеря. Ето защо, настоящият състав на съда намира от правна страна, че ищцата по изключение е активно материално легитимирана да претендира обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния вуйчо, съобразно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Относно основателността на предявената претенция, съдът намира от фактическа страна следното: От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза с вх.№•• г. /на л.247-275/ се установява следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 29.07.2018 г., около 18: 30 часа, в светлата част на денонощието, в с. В.П., при ясно време, по сух и прав участък на улица с надлъжен наклон на изкачване 20-22%, достигащ на места до 26-27% и с разрушена асфалтова настилка, се е движил трактор марка „•“, модел „••“, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке за лек автомобил, натоварено с пресен оборски тор, управляван от пострадалия Г.Д.Г.. Този модел трактор не е специализиран за превоз на товари, и фабрично не е оборудван с теглич. При изслушване на експертизата вещото лице пояснява, че тракторът допълнително е бил пригоден да тегли ремарке, като е била монтирана теглична ябълка към навесната система на трактора, предназначена за прикачване на инвентар /мотофреза, плуг и други/. От Протокол за оглед на веществени доказателства от 07.08.2018 г. на л.191-192 и албум към него се установява, че в предната част на трактора е намерена закрепена метална кутия, пълна с втвърден бетон, представляваща противотежест. Видно от наличната схема на трактора, изготвена на л.17, и от снимките на л.18 от експертизата, тракторът е бил малогабаритен, конструктивно не е бил снабден с кабина за водача, като седалката е била без предвидена обезопасяваща рама отстрани, отзад и отгоре за мястото на водача. В процеса на изкачване по наклона тракторът преминавал през дупка в асфалтовото покритие, разположена почти по цялата широчина на пътното платно, с челен борд на дупката с наклон, достигащ до 46%. При контакта на лявото колело на ремаркето с челния борд на дупката съпротивлението на ремаркето нараснало, и довело до спиране на трактора. При потегляне от място на наклона, за да продължи изкачването, тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела под въздействието на реактивния момент, при което теглителната сила създала преобръщащ момент. В резултат от действието на тези сили тракторът се преобърнал върху предния край на ремаркето, като притиснал водача Г. Г. върху превозвания товар. Вследствие на притискането на водача в областта на гръдния кош от волана на трактора, е настъпила смъртта му, като резултат от механична асфикция /от приложената СМЕ на труп №•• г. на л.156, с характер на протокол за оглед на труп/. Експертизата установява, че при конкретната пътна обстановка водачът е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и съС.ието на пътния участък в района на произшествието, и да предотврати настъпването му, чрез избор на подходящ коридор на движение – с по-лесно преодолими препятствия и подходящ скоростен режим, който да му гарантира преодоляване на наклона на изкачване без превключване на предавки и спиране, или да избере друг път на придвижване. Експертизата установява също, видно от приложените на л.20 и л.21 извлечения от карта на населеното място, че от началната до крайната точка на превозния маршрут, по който тракторът е превозвал оборския тор, разС.ието е било 150 м. по избрания път със стръмен наклон на изкачване, като е бил наличен алтернативен маршрут между двете точки, с дължина 600 метра, но с плавна денивелация. Съдът кредитира така приетото заключение на САТЕ, като го намира за компетентно изготвено, подробно, логично, технически обосновано, съобразено със събраните по делото писмени доказателства – материали по приобщеното ДП №•• г. по описа на РУ –С., протоколи за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 29.07.2018 г. и от 07.08.2018 г. и албуми към тях, както и със събраните по делото гласни доказателствени средства. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. А. се установява, че улицата, на която е настъпил процесния инцидент, води към къщата на пострадалия. Тя е стръмна, и „в окаяно съС.ие“ – там, където е станало произшествието, е имало голяма дупка. Не е виждал да има пътни знаци на улицата. Според свидетеля, тази улица изобщо не може да се използва от коли, тъй като няма асфалт, настилката е много лоша и улицата е опасна, по нея не минавали коли или трактори. До къщата на Г. имало и друга улица, която минава покрай реката – тя е равна, не е стръмна. И нейното асфалтово покритие било силно компрометирано. От показанията на св. Д.Д. се установява, че улицата пред къщата на пострадалия Г. е асфалтирана, но много стръмна и с много дупки, поради което почти не се използвала. Тя била най-стръмната в селото. За движение ставала само надолу. Свидетелят е минавал по тази улица с празен камион, но с пълен камион нагоре не смеел да мине. Къщата на Г. се намира в ниската част на улицата. На улицата има много стръмно място. Именно там станал инцидента. До мястото има и заобиколен път по равното, който е асфалтиран и по него почти няма дупки, но пострадалият е тръгнал нагоре напряко. Непосредствено след инцидента свидетелят получил телефонно обаждане, от което разбрал за инцидента, и 10 минути по-късно бил на мястото. Видял, че тракторът има закачено към него ремарке, натоварено с оборска тор. Гумата на ремаркето била попаднала в дупка, и затова се била вдигнала предницата на трактора. Свидетелят виждал и по-рано пострадалият да кара това тракторче с ремаркето из селото. Преди инцидента, през пролетта на същата година Г. бил отишъл да оре градината на съседа си, и по същия начин тракторчето тръгнало да се вдига отпред, тъй като имало прикачен инвентар /малка фреза/. Когато видял това, Г. веднага спрял, а свидетелят и други присъстващи натиснали предницата, помогнали малко, и така тракторът успял да излезе от градината. Тракторчето било малко, малогабаритно. Г. го взел за лично ползване – ходел с него да мели фураж. От показанията на св. Х.Д. се установява, че бил съсед на пострадалия Г.. Непосредствено след инцидента узнал от съседка за случилото се, и отишъл веднага на мястото – сварил тракторчето повдигнато, а Г. затиснат от волана на трактора към ремаркето. Тракторчето и ремаркето били по средата на стръмната улица пред дома на Г.. Свидетелят се занимавал със земеделие, и Г. му правел услуги със същия трактор – орял градината в двора му, защото тракторчето е малко, а машините на свидетеля били големи. Тракторчето на Г. било тип орънжерийно – ползвало се главно за орънжерии, но той го ползвал като магаре – към неги имал ремарке, плугче и друг инвентар. Г. бил професионален шофьор, с много години опит като водач. Когато идвал през есента да оре градината на свидетеля, имало случаи, в които тракторчето се вдигало, макар и не чак толкова, че да се обърне. В такива случаи някой се качвал отпред за тежест. Много пъти се шегували с Г., че е опасно, но не предполагали, че наистина може да се стигне до такъв инцидент. Свидетелят имал големи трактори, но с тях не смеел да мине нагоре по тази улица, а използвал обиколни маршрути. Тази улица рядко се използвала за движение, защото наклонът е голям, и хората я избягвали. Когато отишъл на мястото на инцидента, свидетелят видял, че към тракторчето имало прикачено едноосово ремарке за лека кола, тип туристическо, което било пълно с оборска тор. В същия ден Г. цял ден карал тор и бил направил 4-5 курса. Един час преди инцидента свидетелят видял Г. и разговарял с него, при което той му казал, че ще направи още един последен курс, след което ще си ходи в гр. С.. Мястото, където Г. разтоварвал торта, било тяхна градина, която била непосредствено след нанагорнището. До там имало и друг, обиколен маршрут. На мястото, където станал инцидента, нямало пътни знаци, указващи съС.ието на пътя. Свидетелят не бил виждал да се правят ремонтни дейности на тази улица. От показанията на св. Г. Я. се установява, че същия е кмет на с. В.П.. Веднага бил уведомен за инцидента и отишъл на мястото. Пътят на това място представлява стръмен участък, който не е подходящ за преминаване нагоре, и е опасен. Покритието на пътното платно било от разбит асфалт с дупки в него. Пътят се използвал основно за движение надолу. До мястото, където Г. разтоварвал оборската тор, имало и друг обиколен маршрут, който не е стръмен. Когато отишъл на мястото на инцидента, видял че тракторчето теглело автомобилно ремарке с оборска тор. Свидетелят бил виждал Г. и преди това да кара това тракторче – то се използвало за оране на оранжерии, няма кабина и предпазна рамка, седалката е на нивото на калниците. Г. споделял, че когато плугът на тракторчето види зор някъде, тракторчето се повдига, като това се било случвало и на равно място. На въпросната улица няма поставени знаци, че е стръмна, асфалтовото покритие било поставено много отдавна и към момента на инцидента по улицата имало много дупки. Улицата е отворена за обществено ползване, тъй като не може да се затвори – по нея минават и хора, и животни. Повечето хора я ползват надолу, рядко се изкачват по нея. От показанията на св. Д.Д. се установява, че в деня на инцидента научил по телефона за инцидента, и по най-бързия начин отишъл със своя трактор на мястото, за да помогне. Там видял, че предните гуми на тракторчето били вдигнати, а пострадалият бил заклещен между трактора и ремаркето. Инцидентът бил настъпил на улица с голям опасен наклон, с много дупки. По улицата нямало знаци, обозначаващи съС.ието й, и дупките не били маркирани по някакъв начин. Хората избягвали да ползват тази улица, защото наклонът е голям. Тракторчето дърпало ремарке за лек автомобил, натоварено догоре с оборска тор. Свидетелят избягва да минава със своя трактор по тази улица, особено когато е с инвентар отзад, именно заради наклона. По принцип по улицата може да се мине, но не с всяка кола, тъй като улицата е много стръмна. Свидетелят присъствал на случай, при който предницата на трактора на Г. се е вдигнала по същия начин – тогава Г. бил дошъл да фрезова градината на свидетеля, и излизайки от двора, предните гуми на трактора се вдигнали, и тогава всички много се изплашили.Коментирали с Г., че е опасно. Тракторът на Г. е малогабаритен, няма кабина и предпазна рамка, само седалка. До мястото, където Г. разтоварвал тора, имало и друг път, който е по-безопасен. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и безпристрастни, основани на личните впечатления на свидетелите, непротиворечиви, подробни и логични, и изцяло кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства и на приетата САТЕ. При така събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, че вредоносният инцидент е настъпил в село В.П., Община Л., в урбанизираната част на селото, на стръмна улица пред дома на пострадалия, която към момента на инцидента е била в много лошо съС.ие – с остатъци от асфалтово покритие, с множество дупки и неравности, обхващащи почти цялата ширина на пътното платно. Улицата не била сигнализирана с пътни знаци като такава с голям наклон, нито като опасна поради неравности, а съществуващите по нея дупки не били маркирани по никакъв начин. Поради големия си наклон и видимо лошото си съС.ие, улицата почти не се използвала за преминаване на превозни средства, като местните жители без специални знания я възприемали като опасна, и я ползвали предимно за преминаване надолу. В деня на инцидента пострадалият превозвал оборски тор, като го товарел в ниската част на улицата, където е къщата на пострадалия, и го разтоварвал във високата част на улицата, където семейството имало градина. РазС.ието между тези две точки по стръмната улица е 150 м., а по съществуващ обиколен маршрут по улица край реката, която е с плавен наклон, разС.ието е около 600 м. В деня на инцидента, непосредствено преди процесното ПТП, пострадалият направил 4-5 курса за превоз на оборски тор по краткия маршрут, преминаващ по стръмната улица. Превозът извършвал със собствения си трактор марка „•“, модел „••“, без регистрация, който е предназначен за работа в оранжерии, не е оборудван с кабина или защитна рамка, а има само седалка за водача, която е на нивото на калниците. Тракторът не е предназначен за теглене на товари, но бил пригоден да тегли ремарке, като му е бил допълнително монтиран теглич, чрез който за него било закачено автомобилно ремарке, тип туристическо, в което пострадалият товарел и превозвал оборската тор. Преди процесния инцидент, имало и други случаи /през пролетта на същата година, както и предишната есен/, в които предните гуми на трактора са се вдигали, при претоварване на трактора от закачен за него инвентар /фреза, плуг/. Тези случаи били възприети като опасни, както от пострадалия, така и от присъстващите при тях очевидци /св. Х.Д., св. Д.Д./. При тези предходни инциденти опасността от обръщане на трактора била предотвратявана от присъстващите, като някой се качвал отпред за тежест. Пострадалият бил опитен професионален водач с дългогодишен стаж в управлението на МПС – видно от приложената Справка от РУ на МВР – С. /на л.210/, пострадалият е притежавал СУМПС, издадено на 16.02.2012 г., с категории С, АМ, В, ТКТ, и до момента на изготвяне на справката не е имал наложени административни наказания. От Справка за нарушител / водач /на л.212/ се установява, че пострадалият е издържал изпит за категория „С“ на 05.01.1996 г., и към момента на инцидента е бил с 22 години стаж като правоспособен професионален водач. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесното ПТП на 29.07.2018 г., при което е настъпила смъртта на Г.Д.Г. – вуйчо на ищцата, се е осъществило на улица – публична собственост на ответната Община Л. /от писмо, изходящо от Община Л., на л.72/. Установява се, че улицата е била с много голям надлъжен наклон /20- 22%, а на места 25-26%/, с пътна настилка в много лошо съС.ие, с оформени множество дупки и неравности по цялото пътно платно, и почти негодна за преминаване на МПС в посока нагоре по нея. Следователно, установява се по несъмнен начин бездействие на ответната община, в качеството на собственик на улицата, на която е настъпило процесното ПТП, да извърши необходимите дейности по поддръжката на пътното платно – улицата е била в лошо съС.ие, почти негодна за ползване по предназначение за преминаване на ППС по нея в посока нагоре. Бездействието на ответника е противоправно, тъй като се изразява в неизпълнение на задължението по чл.31 от ЗП да поддържа в изправно съС.ие общинските пътища, и задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по тях и да ги отстрани. Вината на ответника за осъщественото бездействие се предполага, в съответствие с установената от чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. В настоящия случай не се твърдят и не се установяват обстоятелства, изключващи вината на ответника за осъщественото противоправно бездействие да поддържа общинската улица в съС.ие, годно за ползването й по предназначение. Установява се също, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП е настъпването на смъртта на пострадалия Г.Д.Г., от която смърт ищцата е претърпяла значими неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейния вуйчо, заел мястото на починалия й баща в близкия семеен кръг на детето. Съдът намира обаче, че не се установява да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между лошото съС.ие на пътното платно и липсата на обозначаване с пътни знаци и маркировка на големия му наклон и наличието на неравности по него, от една страна, и от друга страна – настъпването на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия Г.Д.Г.. Съображенията за това са следните: Лошото съС.ие и стръмният наклон на улицата не са били обозначени с пътни знаци или друга маркировка, но съС.ието на улицата е било добре известно на местните жители, които са я възприемали като опасна, и са избягвали да я ползват. Използвали са улицата по изключение, и за преминаване с ППС в посока надолу, именно заради добре известното на местните жители съС.ие на улицата. Пострадалият Г.Д.Г. също е бил местен жител – установява се, че до 2014 г. той е живеел в дома на родителите си, находящ се именно на тази улица /от показанията на св.А., св. Д., св. Я./, а след като се е преместил да живее при сестра си в гр. С., е продължавал редовно да идва в село В.П., за да извършва селскостопанска работа. Следователно, съС.ието на улицата пред семейната му къща му е било добре известно, поради личните му преки наблюдения от ежедневното й ползване. СъС.ието на улицата в конкретния ден също е било известно на пострадалия, тъй като се установява, че същият ден, преди настъпване на инцидента, той е извършил 4-5 курса с трактора и ремаркето по същия маршрут. На следващо място, в момента на настъпване на ПТП пострадалият е управлявал трактор марка „•“, модел „••“, който не е бил регистриран по надлежния ред, и фабрично не е бил конструктивно предназначен да тегли товарно ремарке, поради което и в техническата му документация липсват спецификации какъв товар може да тегли. Конкретният трактор е бил самоделно пригоден за теглене на ремарке, чрез модифициране на конструкцията му - с монтиране в предната част на трактора на метална кутия, пълна с втвърден бетон за противотежест, и теглич в задната част на трактора, монтиран към рамата на навесната система на трактора. Тази самоделна конструктивна промяна на трактора не е била удостоверена като безопасна, по реда на чл.10, ал.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, след провеждане на съответно изпитване и оценка за съответствие с изискванията за безопасност на техниката, извършено от центрове за изпитване и сертифициране към МЗХ. Установява се, че конструктивната непригодност на трактора да преодолява съпротивление от увеличен товар, е била вече установена от собственика му Г.Д.Г. при поне два предходни инцидента – през предходната есен, при оран на градината на свидетеля Х.Д., и през пролетта на същата година, при фрезоване на градината на свидетеля Д.Д.. В тези случаи, при сходни обстоятелства, предните гуми на трактора също са се вдигнали, но обръщането му е било предотвратено от намесата на други присъстващи на тези инциденти мъже. Тези предходни инциденти са се осъществили на терен със значително по-малък наклон от наклона на улицата, на която се е осъществило процесното ПТП. Следователно, този конструктивен недостатък на трактора, и непригодността му да се справя с повишено натоварване и съпротивление на товара, са били известни на пострадалия Г.Д.Г.. Въпреки това, в момента на настъпване на инцидента тракторът е теглел в посока нагоре по стръмната улица автомобилно ремарке, тип туристическо, което е било натоварено с пресен оборски тор. По делото не е установено каква е била масата на товара, както и общата маса на ремаркето и товара, но каквито и да са били те, тракторът не е бил конструктивно предвиден да тегли какъвто и да е товар, различен от фабрично предвидения за него инвентар, прикачен към навесната система на трактора /мотофреза, плуг и други/. Не на последно място, съдът взема предвид, че между мястото на товарене и мястото на разтоварване е бил наличен и обходен маршрут, който макар и 4 пъти по-дълъг, е бил със значително по-малък наклон, с по-добро съС.ие на пътната настилка, и безопасен за движение на трактора с прикаченото към него ремарке. Съдът съобразява също, че пострадалият Г.Д.Г. е бил правоспособен водач, с 22 години стаж като професионален шофьор, с правоспособност да управлява колесен трактор /категория Ткт съгласно чл.21 от ППЗДвП, видно от Справка от РУ на МВР – С. на л.210/. Той е бил длъжен да изпълнява задълженията си по чл.10а, т.2 и т.4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, да използва само технически изправна и безопасна техника, и използва само техника, която отговаря на изискванията за техническа изправност съгласно наредбата по чл. 16, ал. 1 от ЗРКЗГТ. Той е управлявал колесния трактор в нарушение на задължението си по чл.16, ал.6 от ЗРКЗГТ да работи само с техника, която е преминала задължителен технически преглед. Съгласно чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3 от 03.02.2016 г. за извършване на техническите прегледи на техниката по ЗРКЗГТ, при констатиране на променена рама, преден или заден мост, или на други елементи, които изменят външния вид на съответната марка техника, длъжностните лица от ОДЗ съставят констативен протокол и издават предписание за отстраняване на нередностите, като до отстраняването им техниката подлежи на спиране от работа по реда на чл. 19. В конкретния случай конструкцията на трактора е била самоделно променена по начин, че тракторът да бъде пригоден да извършва дейност по теглене на товарно ремарке, за която не е конструктивно предвиден от производителя. По този начин пострадалият е осъществявал с колесния трактор дейност, за която той не е технически пригоден, и не е можел безопасно да я осъществява. В допълнение на това, пострадалият съзнателно е поел значителен и неоправдан риск /с оглед наличен алтернативен и безопасен маршрут/, като е избрал да премине по улица с опасен наклон на изкачване, възприемана от местните жители без специални знания като неподходяща за преминаване в посока нагоре, дори и с ненатоварено и технически изправно превозно средство. Пострадалият е имал нужната квалификация и професионален опит, въз основа на които да извърши преценката, че управляваната от него техника – колесен трактор, не е технически изправна и безопасна, предвид извършените по нея самоделни конструктивни промени, и не е годна да тегли натоварено автомобилно ремарке /предвид предишни подобни инциденти при сходни обстоятелства/. Липсата на обозначаване с пътни знаци и маркировка на наклона и лошото съС.ие на улицата не са в причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като пострадалият е бил местен жител, бащината му къща, в която той е живеел поС.но до 2014 г., е била именно на тази улица, и той добре е познавал характеристиките и съС.ието на избрания от него маршрут, както и е знаел за наличието на алтернативен и по-безопасен маршрут. Следователно, осъщественото от ответната община противоправно бездействие да обозначи и отстрани неизправностите на пътното платно на улицата – публична общинска собственост, не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Такава пряка причинна връзка съдът намира да е налице с поведението на пострадалия, изразяващо се в противоправно управление на технически неизправна самоходна техника /колесен трактор/ със самоделно нанесени конструктивни промени, пригодена да осъществява дейност по превоз на товари, за която не е конструктивно предвидена от производителя, с избора на неподходящ опасен маршрут за превоз на товара – с голям наклон на изкачване и множество неравности, несъобразен с превозвания товар и конструктивните дадености на управляваната техника, при наличие на алтернативен безопасен маршрут. По изложените съображения съдът намира, че не е налице един от кумулативно изискуемите от закона елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно – пряка и непосредствена причинна връзка между осъщественото противоправно бездействие от ответника, и настъпилия вредоносен резултат. При липса на един от тези елементи, не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.49 от ЗЗД, поради което главният искът се явява неоснователен, и подлежи на отхвърляне в частта, в която искът правилно е отхвърлен за сумата до размера от 150 000 лв., и в тази част решението на първостепенния съд е законосъобразно, и следва да се потвърди. По изложените по-рано в мотивите съображения, за разликата над размера от 150 000 лв. до размера от 250 000 лв., решението на първостепенния съд е недопустимо, и следва да се обезсили. Съответно с това, правилно е отхвърлен и предявения обусловен акцесорен иск за присъждане на законната лихва до предявения размер от 47 160 лв., а за разликата над този размер, до отхвърления размер от 78 567 лева, решението на първостепенния съд е недопустимо, и следва да се обезсили. При този изход от спора, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната инстанция, но такива не са поискани, поради което не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът