Решение № 325 от 17.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3018/2025 г.

дело № 20253110203018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. А. И. с ЕГН •••••••••• от гр.Добрич, чрез адв.С. К., АК Добрич против НП № 24-0445- 000549/13.09.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, РУ Аксаково. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се оспорва фактическата обстановка, изложена в него, твърди се, че техническата неизправност не съответства на юридическа такава,че не било ясно посочено мястото на установяване на нарушението, че не са посочени други участници в движението, на които жалбоподателя да е отнел предимството, че нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП била бланкетна и в този смисъл в АУАН и НП не била обвързана със съответното правило за поведение на водачите на МПС, с което е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.Оспорва се и нарушението свързано с обезопасителния колан. В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Ст.К., АК Добрич, който поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, излага подробни доводи в тази насока. Моли за присъждане на разноски. Въззиваемата страна – началник група в ОД МВР Варна, РУ Аксаково, редовно призована не се представлява. Депозирано е писмено становище от юк Лукова, в което се иска потвърждаване на НП изцяло и по размер.Претендират се разноски. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материА., поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало със съставянето на АУАН, сер. GA № 1215587/03.07.2024 г. от младши автоконтрольор Вл.П.. В акта за административно нарушение е изложена следната фактическа обстановка: 03.07.2024 г. около 02:30 часа на пътен възел Летище в посока гр. Варна, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил " Фолксваген Шаран" с рег. № •••, собственост на С.М. с ЕГН ••••••••••, като на слизане от АМ Хемус не спазва знак Б2 / стоп/ отнемайки предимство и създавайки предпоставки за ПТП.Водача не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.Не свети задна дясна стоп светлина. Нарушенията са квА.фицирани по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като е уточнено, че не е съобразил поведението си с пътен знак Б2, чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.139 ал.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението, надлежно е връчен на нарушителя препис от акта. При връчването, не са изложени възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материА.те в административнонаказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на осн.чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5, предл. 1 и 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба” в размер на 150 лв.; за нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП – административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.; за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП – административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. В хода на съдебното производство актосъставителят П., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Заявява, че не си спомня конкретната ситуация. Свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта А. също потвърждава фактическата обстановка изложена в акта, потвърждава, че е подписал акта като свидетел, посочва, че не помни конкретната ситуация. По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетел С.А., от чиито показания се установява, че е пътувал с жалбоподателя на процесната дата.Твърди, че жалбоподателят е спрял на знака "стоп", до Летището, но тъй като нямало видимост дал малко напред.Твърди, че са видели полицейския автомобил и малко преди да го подминат били спрени за проверка, като полицаите им казА., че ги спират затова, че задния стоп не светел.Твърди, че жалбоподателят е бил с колан, като го свА.л след като били спрени за проверка, за да извади документите си. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита евентуалната заинтересованост на св.А.. Така описаната фактическа обстановка, съдът установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показания на свидетелите П., А. и А.,схема на път II-29 в участъка пътен възел Летище,справка за нарушител водач,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. издадена от министъра на вътрешните работи, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР Варна, РУ Аксаково, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Относно нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигнА.те на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с пътната маркировка. На жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.чл.179 ал.1 т.5 предл.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, което изисква посочване на всички факти, относими към фактическия състав на нарушението, както и излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя е отнел предимство и е създал предпоставки за ПТП, без да са посочени конкретни факти свързани с тези обстоятелства. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие свидетел– актосъставителят и свидетел по никакъв начин не допринасят в тази посока, видно от изложеното по-горе. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Поради това възраженията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, не могат да бъдат игнорирани, като недостоверни и защитни. Така констатираното нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е съществено, тъй като има за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение. Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, "водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани". Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил административно наказание за виновните лица в абсолютен размер – глоба в размер на 50 лева. И по този пункт състава на съда намира, че фактическата обстановка визирана в АУАН и НП не е достатъчно конкретизирана /няма посочена изключваща фактология или отразена липса на предпоставки/, свидетелите П. и А. нямат спомен, относно случая поради, което съдът няма основание да не приеме показанията на св.А., поради липса на други доказателства по делото в обратен смисъ. Относно нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП: Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната квА.фикация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и са описА. нарушението като движение с техническо неизправно МПС, а при фактическото му описание е посочено в какво се изразява тази неизправност и нейния характер, а именно незначителна техническа неизправност – не свети задна дясна стопсветлина. Съгласно посочената като нарушена правна разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Конкретните параметри на изправността на МПС са детайлно описани в Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и в чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в" ППЗДП, елемент от техническата изправност са именно функциониращи дълги, къси, габаритни светлини и стоп-светлините. В случая според състава на съда е допуснато процесуално нарушение при квА.фициране на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квА.фикация е бланкетна и се явява непълна. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите да управляват технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квА.фикация от страна на наказващия орган при издаване на НП. Административнонаказващият орган обаче не е отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, като при цитиране на правната квА.фикация на нарушението е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като е посочил само, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да се позове на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 12, б. "в" от ППЗДвП. Действително, при словесното описание на нарушението е посочено в какво конкретно се изразява техническата неизправност и че същата е незначителна, но това е следвало да намери отражение и в дадената на нарушението правна квА.фикация. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част. Предвид изложеното по-горе, състава на съда намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което трябва да бъде изцяло отменено. По разноските: По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (255,65 евро), което според състава на съда не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Направените разноски са в размер към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 500 лв. (255,65 евро). Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 от ЗАНН, съдът