Решение № 4 от 7.3.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 357/2023 г.
Окръжен съд - Монтана07.03.2024 г.докладчик Костадин Живков
Диспозитив
ПРИЗНАВА за изпълнение решение№ LА/609230028038 на Областна пътна служба-гр.Л Република А за признаване на финансова санкция, наложена от същия орган по отношение на Б. К. Т. отгр.Л е наложена глоба в размер на 305 евро, чиято левова равностойност към датата на нарушението е 595, 66 лв. Решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието на Р България за изпълнение. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаването му пред Софийски Апелативен съд.
Мотиви
Производството е по чл.32 и сл.от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по искане на Областна пътна служба-гр. Г г, Р А за признаване на финансова санкция, наложена от същия орган с решение № LА/609230028038, постановено на 24.VІІ.2023 г., влязло в сила на 16.ІХ.2023 г.по отношение на българския гражданин Б. К. Т. от гр. Л за нарушение по транспорта. Като доказателства по делото са приети придружаващи искането Удостоверение по чл.4 от Рамково решение2005/214/ПВРна Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в оригинал и превод на български език. При разглеждане на делото в открито съдебно заседание засегнатото лице не се явява лично, нередовно призован, вместо него като процесуален представител се явява назначен за служебен защитник от АК-Монтана адвокат който взема становище за неоснователност на искането, поради нарушение правата на засегнатото лице, като заявява, че не признава за извършване на нарушението, за което е наложена паричната санкция, чието признаване е предмет на делото Прокурорът в съдебно заседание поддържа, че искането е основателно и като такова предлага да бъде уважено. Окръжен съд-Монтана, като разгледа събраните доказателства в тяхната цялост и логическо единство, както и във връзка със становищата на страните, намира за установено следното-искането е основателно поради следните съображения: На първо място по изложеното от процесуалния представител възражение-същото е несъстоятелно, тъй като настоящия съдебен състав не разглежда делото по същество, като е ограничен в правомощията си до преценка основателността на искането съобразно изискванията на ЗПИИРКОРНФС, съобразно които като решаващо писмено доказателство се приема горецитираното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение2005/214/ПВРна Съвета, от което е видно, че на 22.VІ.2023 г.в качеството си на притежател на регистрацията на автомобил с ДК № хххх след поискване с писмо от 24.V.2023 г., с което е поискано да се уведоми в двуседмичен срок за данни за автомобила, който на 26.ІХ2022 г.извършил нарушение на магистрала S 16 в района на А н А, като на запитването не е отговорено, съответно не е предоставена информация за отговорното лице или за лице, което да предостави исканата информация, а това нарушение е наказуемо и по вътрешното българско законодателство, а за извършването му от горецитирания несъдебен орган му е наложена финансова санкция- парична глоба в размер 300 евро, към които се включва и сумата от 5 евро за административното производство по наказване на нарушението, като общо сумата на санкцията е 305 евро Тъй като решението, му е било връчено, но не го е оспорил в надлежния срок, поради което то е влязло в сила и не се установяват пречки от предвидените в чл.19 от ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато за изпълнение изпратеното решение, като поради гореизложеното и на основание чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС Окръжен съд- Монтана