Решение № 3200 от 11.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10692/2025 г.

дело № 20251100510692 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба , с вх. № 218299/20.06.2025год. на „Обединена българска банка“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД,преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ ,ищец по делото ,чрез юрк.С. Х. срещу Решение № 9681/26.05.2025год. постановено по гр.дело № 23229/2024год. по описа на СРС ,51 състав , с което са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: 000694959, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б срещу С. Д. К., с ЕГН: •••••••••• и адрес: град София, ж.к. ••••, установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска банка следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г. Със същото решение ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на адв. Н.И.И., с ЕГН: •••••••••• и адрес на упражняване на дейността: град София, ул. ••••, офис – партер, сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на длъжника по заповедното производство и на адв. К.И.Б., с ЕГН: •••••••••• и адрес на упражняване на дейността: град София, ул. ••••, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита в полза на ответницата в исковото производство. Във въззивната жалба се съдържат доводи за необоснованост и неправилност на решението ,поради нарушения на процесуалния и материалния закон.Оспорват се като неправилни изводите на съда за разпределяне в тежест на ищеца да ангажира доказателства ,сочещи конкретния размер на шрифта ,на който е изпълнен текста на процесния договор.Излага се и че неправилно съдът приел ,че договора е недействителен ,поради допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Навежда доводи ,че неправилно било счетено ,че сумата по искова молба от 60лв. за разноски за уведомление представлява такса по договора за потребителски кредит.Уточнява ,че тази сума представлявала разноски по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост по кредита ,обявена с писмо с изх. № 001-17191 от 31.03.2023 г. за обявяване на предсрочна изискуемост е връчено на С. Д. К. чрез ЧСИ К.П., per. № 852. район на действие СГС. За дължимостта й се позовава на представените доказателства за плащането ,а така също на разпоредбата на 309а от ТЗ. Въззивника счита също ,че не е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК предвид това ,че в процесния договор е посочен годишен лихвен процент и ГПР. Счита ,че в цитираната разпоредба не е предвидено изискване за детайлно разписване на методиката или математическата формула за изчисляване на ГПР нито изчерпателно изброяване на всички компоненти. формиращи ГПР.Излага че тези изисквания са спазени ,което е позволило на ответника да прецени реалните икономически последици от сключването на договора . Посочената в случая в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора, е ясна и разбираема и дава възможност на потребителя да разбере обхвата на своето задължение - длъжникът е осведомен за размера на годишния лихвен процент към датата на сключването на договора и се е съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения размер. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, съобразно направените във въззивната жалба възражения като се иска преразглеждане на същото и в частта за разноските.Претендират се и разноски ,вкл. юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция. Въззиваемата страна С. Д. К. ,чрез адв.С. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено.Направено е искане за присъждане възнаграждение на адв.С. в размер на 409,03 евро ,за предоставената безплатна правна помощ на въззиваемата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,поради което съдът следва да се произнесе по неговата правилност. Пред Софийски районен съд са предявени по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове от „ОББ“АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД,преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД/ ,за признаване на установено в отношенията между страните , че С. Д. К., с ЕГН: •••••••••• дължи на ищцовата търговска банка : сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г. В исковата молба /уточнена с допълнителна молба от 23.05.2024год./ се излага ,че на 12.12.2019год. е сключен с ответницата договор за потребителски кредит № 1912112672873190/12.12.2019 г. , по силата на който е предоставил на паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева , за потребителски нужди с уговорен срок на действие на договора до 15.12.2024 г. Излага се, че кредитът е усвоен на 12.12.2019 г. Въз основа на искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г., договорът за кредит бил отсрочен. Съгласно чл.4.1 от договора била уговорена възнаградителна лихва – наречена „редовна лихва“ в размер на 4,70 % фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, а след изтичане на срока на договора годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. Посочва се,че съгласно уговореното между страните, при допусната забава в плащането от кредитополучателя на дължимите вноски по кредита същият да заплати обезщетение за забава върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължени, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта. Съгласно договора кредитът следвало да бъде погасен чрез 60 анюитетни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2024 г., включващи приложимата годишна лихва, като съгласно погасителния план размерът на всяка погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора с включена годишна лихва е 385,29 лева.Излага че ответника изпаднал в забава като не заплатил месечни погасителни вноски с падеж в периода от 15.09.2021год. до 15.03.2023год.,вкл. ,поради което банката обявила всички суми по договора з а предсрочно изискуеми.Тази предсрочна изискуемост настъпила с получаването на писмо от 31.03.2023год. от ответника за обявяването й ,като същата била осчетоводена на 18.04.2023год. За процесните вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като след депозирано възражение от длъжника и дадени от съда указания, ОББ АД предявява процесните претенции. С тези съображения „Обединена българска банка“ АД обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на процесните искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Д. К., чрез пълномощника си адв. Б. е депозирала писмен отговор ,с който е оспорено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като е въведено възражения за недействителността му , поради неспазване на законовите изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, който в случая е по-малък от 12; поради липсата на подробен погасителен план съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, в който ясно да са разписани отделните компоненти, включени в размер на всяка анюитетна вноска – каква част от нея представлява главница, каква част – възнаградителна лихва, каква част такси и други вземания; поради липса на ясно разписана методика относно формирането на ГПР по договора, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗП, и конкретно кои точно са компонентите включени в него и по какъв начин е формиран последният по начин, че за потребителя да са ясни всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение,както и поради липсата на изрично уговорен лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Оспорва се предоставянето на заемната сума, респ. усвояването й от ответницата. Направено е и възражение за нищожност на клаузите за възнаградителни лихви и обезщетения за забава ,поради тяхната прекомерност и противоречие на добрите нрави.Оспорва се и надлежното уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Направено е и възражение за погасяване на вземанията по давност. По делото е представен договор за потребителски кредит № 1912112672873190 ,сключен на 12.12.2019 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като кредитор и С. Д. К., като кредитополучател ,по силата на който на последната е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева, който да бъде използван за потребителски нужди. Предвидено е еднократно усвояване на сумата от кредитополучателя по конкретно посочена в договора банкова сметка и от момента на заверяването й . Съгласно клаузата на чл. 4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на търговската банка годишна лихва, от която за първите 12 месеца фиксирана такава в размер на 4,700 %, а след този период лихва, формирана от сбора на два компонента – променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. В чл. 4.2 са посочени релевантните величини за определяне на референтния лихвен процент, наричан средносрочен лихвен процент. Предвидено е, че лихвата в частта средносрочен лихвен % по статистика на БНБ се преизчислява и промяна от търговската банка два пъти годишно (на 1 март и на 1 септември) съгласно последно обявената стойност на средносрочния лихвен процент по статистика на БНБ. Изяснява се, че съгласно чл. 4.3 от договора след всяка промяна на лихвата, банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита месечни вноски, за което информира кредитополучателя. Предвидено е лихвата да се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината – арг. чл. 4.2.2. от договора. Съгласно клаузата на чл. 4.4 от последния общата дължима сума по договора възлиза на 23 471,15 лева, а крайният срок за погасяване на всички дължими суми 15.12.2024 г. – чл. 5.1. Уговорено е погасяване на кредита чрез 60 анюитетни месечни вноски, дължими до 15-то число на съответния месец в периода 15.01.2020 г. – 15.12.2024 г., с включена договорна лихва, като размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца от действието на договора възлиза на 385,29 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно клаузата на чл. 4.4.1 от договора ГПР по договора към момента на сключването му възлиза на 5,47 %, като при изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът е валиден за срока, за който е сключен и кредитополучателят погасява задълженията си в съответствие с договорените условия и срокове; лихвеният процент, след изтичане на периода с фиксиран такъв, е същият, както при подписване на договора, в зависимост от стойността на средносрочния лихвен % по статистика на БНБ към този момент.Съгласно чл.4,5 , при допусната забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, като към датата на сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания възлиза на 14,700 % . Предвидено е при плащане, което не е достатъчно за покриване на договорните задължения, същите да се погасяват в следния ред: такси и разноски; просрочена лихва; лихва върху забавени плащания и наказателна надбавка; просрочена главница; лихва върху редовна главница; редовна главница. Установява се, че за целите на изпълнение на договора кредитополучателят е поел задължение да открие и поддържа „сметка за всеки ден“, за чието обслужване дължи месечна такса в размер на 4,90 лева, по която разплащателна сметка се издължават дължимите суми по договора – чл. 5.3 и чл. 5.4. Отношенията между страните по повод откриването и обслужването на разплащателната сметка се уреждат от искане договор за откриване и обслужване на банкова сметка (пакет от услуги) и предоставяне на банкови услуги и приложимите Общи условия. Клаузата на чл. 8.1 от договора определя като случай на неизпълнение допуснато от кредитополучателя просрочие при плащането на която и да е вноска за повече от 31 дни, в който случай банката има право едностранно – с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислената лихва и комисиони, за предсрочно и незабавно изискуеми – чл. 9.3 от договора. Съгласно клаузата на чл. 11.7 страните са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с договора, в частност уведомленията за предсрочна изискуемост, да бъдат в писмена форма и да се считат за получени когато чрез доставяне, в т.ч. с куриер, чрез изплащане по пощата с обратна разписка или по друг нормативно начин за връчване на съобщения, достигнат до конкретно посочени адреси на страните в договорната клауза. Представен е и погасителен план от 12.12.2019 г., подписан от страните по договора за кредит, в който се съдържат данни за сумата по кредита – 20 566,02 лева, срока на фиксирания лихвен процент – 12 месеца, срока на кредита – 60 месеца, лихвеният процент – 4,700, такса (еднократна в абсолютна стойност) – 60 лева, месечни такси в размер по 4,90 лева, вид на вноски – анюитетни, с първа дата на плащане 15.01.2020 г. и ГПР по договора в размер на 5,47 %. Съгласно погасителния план размерът на месечната вноска възлиза на 385,29 лева, като е посочена каква част като конкретна сума от всяка месечна вноска представлява главница и каква част – като конкретна сума договорна лихва, както и падежа на всяка вноска. Наред със същата е дължима и месечна такса в размер от 4,90 лева. С искане от 02.05.2020 г. кредитополучателят С. Д. К. е отправила такова за промяна на условията по кредит във връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в резултат на пандемията от Covid-19 за отсрочване заплащането на кредитни задължения чрез отсрочване на шест месечни погасителни вноски, като начислената през този период лихва ще бъде изплатена заедно с редовната месечна погасителна вноска през последните 12 месеца от срока на кредита, а крайният срок за погасяването му ще бъде удължен със шест месеца ,което отсрочване на задължения е потвърдено от кредитодателя с писмо от 15.05.2020 г. като за период от шест месеца кредитополучателят не заплаща главни и лихва по кредита, начислената главница през този период се начислява съгласно нов погасителен план за срок със 6 месеца по-дълъг от първоначалния, а начислената лихва - заедно с редовната месечна погасителна вноска по договора през последните 12 месеца, крайният срок за погасяване на всички дължими суми се удължава със 6 месеца.С последващо искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. е поискал отсрочване на три месечни погасителни вноски, като начислената през този период лихва ще бъде изплатена заедно с редовната месечна погасителна вноска при последните 12 месеца от срока на кредита, а крайният срок за погасяването му ще бъде удължен с три месеца. С писмено потвърждение от 29.01.2021 г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД уведомява кредитополучателя за потвърждаване отсрочването на задълженията по ползвания потребителски кредит от 12.12.2019 г. за период от 3 месеца, през който да не се заплащат главница и лихва. Посочено е, че неплатената главница се погасява съгласно нов погасителен план за срок от 3 месеца за по-дълъг от първоначалния, а начислената лихва, включително отсрочената по предходното искане за отсрочване, заедно с редовната месечна погасителна вноска през последните 12 месеца от срока на кредита, с което крайният срок за погасяване на всички дължими суми се изменя чрез удължаването му с 3 месеца. Изготвени са и последващи погасителни планове, съответно към 13.04.2021 г. и към 12.05.2021 г., съгласно които крайният срок да погасяване на кредита е 15.09.2025 г. при размер на погасителната вноска, съответно 384,78 лева до 15.09.2024 г. и в размер по 422,22 лева до 15.09.2025 г. От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че цялата сума по кредита в размер на 20 566,02 лева е усвоен на датата на подписването му – 12.12.2019 г., а с втора трансакция за деня е събрана еднократна такса за обработка на кредита в размер от 60 лева. Към 12.05.2023 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) при осчетоводена предсрочна изискуемост на 18.04.2023 г., незаплатените суми за главница са в общ размер от 17 056,96 лева, от която 6179,57 лева редовно изискуема главница (по падежирали вноски преди обявяване на предсрочната изискуемост) и 10 877,39 лева предсрочно изискуема главница; неплатени договорни лихви в общ размер от 1019,92 лева за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г. (съгласно уточнението от вещото лице в о.с.з.), от която 973,28 лева редовно изискуема възнаградителна лихва по вноски с падеж от 15.10.2021 г. до 15.03.2023 г. за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2023 г. и 46,64 лева предсрочно изискуема възнаградителна лихва на 18.04.2023 г., начислена за периода 15.03.2023 г. – 17.04.2023 г. Посочено е, че до 14.04.2022 г. е прилаган лихвен процент от 4,63 % годишно, а за периода от 15.04.2022 г. до датата, предхождаща предсрочната изискуемост, лихвен процент в размер на 4,61 годишно. Констатирани са начислени и незаплатени суми за наказателна лихва за забава към 12.05.2023 г. в общ размер от 881,32 лева, от която 798,50 лева редовно изискуема, начислена върху просрочената главница за периода 15.09.2021 г. – 15.03.2023 г. и предсрочно изискуема в размер на 82,81 лева за периода 18.04.2023 г. – 11.05.2023 г. Налице са и неплатени задължения за лихви, от които: 474,17 лева изискуеми отложени лихви съгласно условията по първото отсрочване от 15.05.2020 г. и 215,15 лева изискуеми отложени лихви по условията на второто отсрочване от 29.01.2021 г. Вещото лице е констатирало извършени плащания по главница за сумата от 3509,06лв.,като последното извършено плащане е от 19.01.2022год ,с което е погасена частично падежиралата на 15.09.2021год. главница в размер на 88,65лв.По отношение на възнаградителната лихва ,вещото лице е констатирало ,че начисленията са извършени като е прилаган лихвен процент от 4,63 % годишно за периода от датата на възникване на просрочие до 14.04.2022год.,вкл. ,а за периода от 15.04.2022год. ,предхождащ предсрочната изискуемост е прилаган лихвен процент в размер на 4,61% годишно.Начислената наказателна лихва е прилагана съобразно договора – десет пункта над редовната лихва по падежиралата и просрочена главница. Представено е писмо с изх.№ 001-17191 от 31.03.2023 г. за обявяване на предсрочна изискуемост ,поради просрочие към 30.03.2023год на дължими месечни вноски за периода от 15.09.2021год. до 30.03.2023год.,което е връчено на С. Д. К. чрез ЧСИ К.П., per. № 852. район на действие СГС. Въз основа на подадено от ищеца на 12.05.2023 г. заявление по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г. Призовката за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, са връчени на длъжника на 06.02.2024 г., който е подал възражения по чл. 414 от ГПК на 08.03.2024год. ,с който не е оспорил и изрично е признал сумата от 17 056,97лв.,главница по договор за потребителски кредит от 12.12.2019год. Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.06.2023 г. Спорна между страните е редовността на процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на въззивната страна относно това обстоятелство. Наведени са аргументи за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Настоящата инстанция приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение на 12.12.2019 г., въз основа на сключен договор за кредит за текущо потребление. Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесната сума е усвоена изцяло от длъжника по разплащателна сметка с посочен IBAN, с титуляр С. Д. К.. Последното плащане по договора е от 19.01.2022год ,с което е частично погасена падежирала на 15.09.2021год. главница от 88,65лв.,след което няма други плащания,поради което неплатената редовно падежирала главница е в размер на 6 179,57лв. за периода от 15.09.2021год до 15.03.2023год.,вкл.От 15.09.2021год. кредитополучателят е изпаднал в забава повече от 31 дни ,поради което на основание чл.9,2 вр. чл.8,1 от договора кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. Към датата на предсрочната изискуемост на кредита - 18.04.2023год. не са платени падежирали вноски за периода от 15.09.2021год. до 15.03.2023год. ,вкл. Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В процесния случай може да се приеме, че потестативното право на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо е надлежно упражнено,предвид че длъжникът е бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 18.04.2023 г., (лист 30 от първоинстанционното дело) като съобщението е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на майката на ответника, т.е. друго лице живеещо на адреса. Предвид че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 12.05.2023год. ,то се налага извод длъжника да е узнал за обявената предсрочна изискуемост преди образуването на заповедното производство. Съгласно чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. Районният съд е оставил без уважение възражението на ответницата С. К. , че процесният договор за кредит е недействителен по силата на чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно шрифта, на който са изписани договорът и неговите компоненти. Договорът за банков кредит, представен по делото, е изпълнен със шрифт, който не затруднява кредитополучателя да се запознае със съдържанието му, достатъчно голям за нормалното му разчитане, без особени затруднения, а текстовете са четливи,поради което е правилен извода ,че не е налице основание за обявяването му за недействителен на това основание. Приел е за неоснователно възражението на ответната страна за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,което също се споделя от настоящата инстанция. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити (Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18) в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. Според практиката на СЕС не е необходимо да се прави разбивка в самия погасителен план, съобразно посочения от ответника начин, като задължението за кредитора в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК има различен смисъл. Изискване за посочване на подробна разбивка на погасяваните суми по кредита е налице в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, но то се дължи при поискване от длъжника, като договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно тези данни. В представения и приет по делото погасителен план се съдържат данни относно сумата по кредита, лихвеният процент, размерът и падежът на всяка погасителна вноска с конкретно посочване каква част от сумата включва главница и каква част договорна лихва и с отделно посочване на дължимата еднократна такса по договора и месечния размер на таксата за обслужване на разплащателната сметка по чл. 5.3. Представени по делото са и последващи погасителни планове, изготвени съответно към 13.04.2021 г. и към 12.05.2021 г., отразяващи променен размер на месечната погасителна вноска и променен падеж – до 15.09.2025 г., предвид двукратно допуснатите отсрочвания на задълженията, съответно за срок от шест месеца (съгласно искането от 12.05.2020 г. и потвърждението му от 15.05.2020 г.) и с три месеца (съгласно искането от 27.01.2021 г. и потвърждението му от 29.01.2021 г.). Първия съд е приел за основателно възражението за недействителност на процесния договор ,предвид несъответствието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,предвид че е приел ,че макар формално в договора да са посочени като стойности общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР по договора, то същите са неясни такива, доколкото не са посочени конкретните формиращи ги елементи, респ. начина на изчисляване на ГПР и формиращите го компоненти по ясен и разбираем начин за потребителя. Този извод не се споделя от настоящата въззивна инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай в договора за кредит е посочено ,че ГПР към момента на сключването му възлиза на 5,47%. Съгласно чл. 4.4.1 от договора при изчисляването му са взети предвид следните допускания: договорът е валиден за срока, за който е сключен и кредитополучателят погасява задълженията си в съответствие с договорените условия и срокове; лихвеният процент, след изтичане на периода с фиксиран такъв, е същият, както при подписване на договора, в зависимост от стойността на средносрочния лихвен % по статистика на БНБ към този момент. Следва да се приеме и след изчисление чрез общодостъпен калкулатор в интернет ,че банката е взела предвид всички начислени с договора суми, представляващи общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в това число възнаградителната лихва, банковите такси за одобрение на кредита от 60лв. и за обслужване на сметката в размер на 4,90лв. на месец. В текста на договора фигурира общ размер на дължимите суми – 23 471,15лв. ,който кореспондира с погасителния план от 12.12.2019год., предвид че размера на месечните вноски за целия период на договора /вкл. главница и възнаградителна лихва/ възлиза на 23 117,15лв. ,а този на такси и комисионни е от 354лв. Ето защо следва да се приеме ,че длъжникът не е бил въведен в заблуждение с невярна информация. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал.5 от ЗПК, годишният процент на разходите е ограничен до не повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, и е предвидено, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При действието на посочените разпоредби на ЗПК, щом като възнаградителната лихва е включена в изчисляването на ГПР и заедно с останалите разходи по кредита ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, то и лихвата не надвишава допустимия морален праг, над който клаузата за лихва би се явила нищожна. В разглеждания случай договореният ГПР е 5,47 % и следователно не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50% към датата на сключване на договора за кредит). В договора ясно е посочено, че договорната лихва е съобразена при изчисляването на ГПР, в който освен нея са включени единствено разходите за евентуално принудително събиране на задълженията. Ето защо следва да се приеме ,че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени и договорът за потребителски кредит е действителен и договорената лихва не противоречи на добрите нрави. Следва да бъде упоменато и че в случая, от заключението по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява , че до 14.04.2022 г. е прилаган лихвен процент от 4,63 % годишно, а за периода от 15.04.2022 г. до датата, предхождаща предсрочната изискуемост, лихвен процент в размер на 4,61 годишно ,който размер е по-нисък от първоначално уговорения в договора при преференциални условия от 4,7% . При извършена служебна проверка, въззивният съд намира ,че клаузата в чл.4.5 от договора за кредит ,въз основа на която се претендират сумата от 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница е недействителна.Съгласно същата „наказателната надбавка" предвижда заплащане на обезщетение при просрочие на погасителни вноски, което по естеството си е мораторна неустойка е в размер от 14,700 % върху просрочената вноска. Така уговорената мораторна неустойка заобикаля изискванията на чл. 33 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата, предвиждаща нейното заплащане трябвало да се счита за нищожна.Същата следва да бъде заменена за периода 15.09.2021год. – 17.04.2023год. с обезщетение за забава в размер на законната лихва ,което изчислено от съда посредством калкулатор законна лихва ,възлиза на 536лв.За периода 18.04.2023год. до 11.05.2023год. правилно е приложен закона и от банката е начислена само обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница от 10 877,39лв. ,което възлиза на 82,81лв. Относно разходите за уведомяване: Настоящият съдебен състав намира, че така заявената от ищеца претенция за заплащане на такса в размер на 60 лева – представляваща обезщетение за уведомяване представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на договор. Предявените в настоящото производство разноски за уведомяване не са направени в хода на изпълнително производство за принудително събиране на вземанията, а представляват такси, заплатени от ищеца за връчване от ЧСИ на уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се отбележи, че този ред на уведомяване на длъжника е свободно избран от кредитора, поради което съответните сторени разноски не следва да се възлагат в тежест на длъжника, доколкото липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението и имуществените разходи. Още повече, че в договора е предвиден изричен ред за осъществяване на кореспонденция между страните , който не е спазен от ищеца, а той самият е избрал различна процедура, в която е реализирал разходи. След като е уговорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е следвало да предвиди и средствата за неговата реализация, включително и опцията да се възползва от услугите на външни за правоотношението лица за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Поради изложеното, съдът намира, че допълнително начислените разходи за направени плащания по повод връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив - имат типичен за този вид дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на основната престация. В този смисъл тези разходи не са допълнителни, а иманентно присъщи и подлежат на калкулация в цената за администриране на изпълнението на длъжника и липсва основание за отделното им калкулиране. Спрямо тези разходи, съдът следва да отчете законовата забрана в специалния закон чл. 33, ал. 2 ЗПК за обезщетяване на допълнителни вреди при забавено изпълнение, поради което събирането им при всички положения не е обосновано. Поради изложеното съдът намира, че и в тази част претенцията е неоснователна. Пред районния съд е било своевременно релевирано възражение за погасяване на вземанията на кредитора по давност,което предвид приетата от настоящата инстанция дължимост на сумите по процесния договор за кредит следва да бъде разгледано . Заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на 12.05.2023 г. С Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските за главницас ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. По отношение на частта от погасителните вноски в периода 15.09.2021год. – 17.04.2023год. , представляваща договорна лихва е приложима кратката тригодишна давност съобразно чл. 111 б. В от ЗЗД ,която тече отделно за всяка вноска от датата на която плащането е дължимо, или в случая от 15-то число на текущия месец, съобразно уговорената между страните падежна дата.Не са погасени и вноските за договорна лихва за периодите от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г. и периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г.,предвид че същите са били отсрочени по съгласие на страните като е предвидено ,че същите ще подлежат на плащане в последните 12 месеца от срока на кредита . Към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.05.2023 г. вземанията за възнаградителна и мораторна лихва не са погасени по давност, поради което възражението е неоснователно. Предвид изложеното ,решението на СРС следва да бъде отменено в частта ,в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД , вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., до размера от 538лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница, за сумата от 82,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 29.01.2021 г. В частта ,в която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 538лв. до 798,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., начислено върху падежиралата главница,както и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Следва да бъде отменено решението и в частта ,в която на ищеца е осъден да заплати на адв.Илчев за разликата над 6,08лв. до сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по заповедното производство ,както и в частта ,в която на адвокат Б. е присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита в исковото производство за разликата над 48,70 лв. до сумата от 400лв. На основание чл.78,ал.1, от ГПК на ищеца за първоинстанционното производство ,вкл. и заповедното следва да бъдат присъдени разноски.Същият е доказал разноски пред първата инстанция ,които възлизат на : 394,15лв. – д.т. в заповедното производство ; 53,03лв. д.т. в исковото производство; 566лв. – депозити за вещо лице.На основание чл.78,ал.8 вр. чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП за заповедното производство му се следва възнаграждение за юрисконсулт от 50лв.,а за исковото в размер на 150лв.Съобразно уважения размер от претенциите на ищеца се следват разноски в размер на 544,82 евро /превалутирани 1065,57лв./. По разноските пред въззивната инстанция : На въззивника ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете.Същият е доказал разноски в размер на 53,01лв. д.т. ,като основание чл.78,ал.8 вр. чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт 150лв.Или на страната следва да се присъдят разноски от 91,16 евро /превалутирани 178,30лв./. На основание чл.78,ал.3 от ГПК на въззиваемия също се следват разноски.Пред въззивната инстанция страната е представлявана от адв.С. ,като съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 11.09.2025год. услугите са предоставени на клиента безплатно от адвоката. На основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,вр. чл.78,ал.3 от ГПК на адвокат С. следва да бъде определено възнаграждение в размер 565лв. ,на основание чл.7 ал.2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на исковете , фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства.Съобразно отхвърлената част от исковете тази сума следва да бъде намалена на 35,15 евро /превалутирани 68,75лв./ Водим от гореизложеното, съдът