Решение № 4033 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2656/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 във вр. с чл.131, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Д. П. Р., [ЕГН], срещу мълчалив отказ на Ж. И. С. – главен инспектор „КРД“ в Дирекция „МД“ при Община Варна, за прихващане/възстановяване на недължимо внесен данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода м.09 – м.12.2020г., в общ размер на 105.48 лв., потвърден от Кмета на Община Варна с решение №5/04.01.2022г. В жалбата се релевират доводи за нарушение на материалния закон по чл.11, чл.28, ал.3 и ал.4 и чл.64 от ЗМДТ, като се подчертава, че разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ касае новопостроените сгради. Поддържа се, че след продажбата от 20.08.2020 г. на процесния имот, данъчно задълженото лице е собственикът на имота Г. С. Г., който на основание чл.28, ал.4 и чл.64 от ЗМДТ е заплатил ДНИ и ТБО за месеците септември, октомври, ноември и декември 2020 г. Съответно, от датата на сделката, заплатените 105.48 лева за същия период и за същия имот, се явяват недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ, и подлежат на възстановяване на прехвърлителя. На изложените основания се претендира отмяна на мълчаливия отказ да се възстановят недължимо внесените суми и връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество. Ответникът - Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – гл. ю. к. Х., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Сочи, че видно от представената справка, начисленията на задълженията за Г. С. Г. започват от 2021г. и това е така, тъй като задълженията за цялата 2020 г. са заплатени от жалбоподателката. От страна на Г. С. Г. са извършени плащания за 2021 г. така, както е посочено в представената справка. Изобщо облога за Г. С. Г. започва от 2021г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 20.08.2020 г. Д. Р. е сключила сделка за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариален акт №171, том III, peг.№7064, дело №561/20.08.2020г. за недвижим имот. представляващ офис № 17, находящ се в гр. Варна, ул. „А.К.'' № 16, ет.5. Преди продажбата на имота, на 11.06.2020г. Р. е заплатила на община Варна, с отстъпка от 5%, данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за цялата 2020г. в размер на 316, 45 лв. (триста и шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки). На 09.10.2021г., чрез ДАЕУ, Д. П. Р. е подала до дирекция. „Местни данъци" в Община искане за прихващане или възстановяване ка недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с вх.рег.№ 5305002249/14.10.2021 г. Смятала, че сумите, платени за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за месеците септември, октомври, , ноември и декември 2020 г., в размер на 105, 48 лв. са недължими, предвид продажбата на имота на 20.08.2020 г. По подаденото искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ с вх. рег.№ 5305002249/14.10.2021 г. не е налице изрично произнасяне в срока по чл. 129, ал.3 от ДОПК, т.е. е постановен мълчалив отказ от орган по приходите при Община Варна. На 23.11.2021г. от Р. е подадена жалба рег. № МД-Т21012790ВН до Кмета на Община Варна, срещу мълчаливия отказ на орган по приходите. По жалбата е налице произнасяне в законоустановения срок от кмета на Община Варна с Решение № 0005/04.01.2022г. Решаващият орган приел, че мълчаливият отказ следва да бъде потвърдена, предвид разпоредбата на чл.15, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, и обстоятелството, че за продадения на 20.08.2020г. имот дължимите за 2020г. данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци са платени в пълен размер от прехвърлителя. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.01.2022г. В хода на производството от страна на ответника е представена и приета справка за начислените задължения на Г. С. Г. за 2020 – 2021г., ведно от която за имота облогът на Г. С. Г. е започнал през 2021г. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с оспорване на мълчалив отказ да се възстановят недължимо внесени суми. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите, или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Нормата на чл. 131, ал. 1 от ДОПК, предвижда, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се счита за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливият отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт – чл. 131, ал. 2 ДОПК. През призмата на посочените разпоредби, фактите по делото, водят до извода за допустимост на жалбата - същата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, поставило начало на административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати; депозирана е срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ, обжалван по административен ред, съобразно изискванията на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, потвърден с Решение № 0005/04.01.2022г. Предвид връчването на решението на 14.01.2022г. и подаването на жалбата до съда чрез органа на 28.01.2022г., спазен се явява и срокът по чл. 156, ал.1 от ДОПК. Доколкото искането за възстановяване на сумите е подадено до Дирекция "МД" при Община Варна, съдът приема, че е налице мълчалив отказ на компетентен орган – орган по приходите при Община Варна. Последният е изрично потвърден с Решение № 0005/04.01.2022г. също от компетентен орган, действащ при условията на заместване, съгласно Заповед № К-122/23.12.2021г. - кмета на общината, в качеството му на решаващ орган. При формиран мълчалив отказ, допустим от закона, не следва, а е и обективно невъзможно, да се обсъжда дали са спазени изисквания за форма, реквизити и мотиви на оспорения акт. При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на други нормативни изисквания на административнопроизводствените правила, годни да обусловят незаконосъобразност на отказа на това основание. Оспореният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Страните не формират спор по фактите. Спорът в настоящото производство е изцяло правен и се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ. Съществено за настоящото производство е публичноправното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти, а разпоредбата на чл.64 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с подаване на данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.21, ал.1 от Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна касателно ТБО - задължените лица по чл. 16 при придобиване на имот или учредяване на ограничено вещно право дължат такса от началото на месеца, следващ месеца на придобиване/учредяване, освен ако таксата е платена от прехвърлителя/учредителя на ограниченото вещно право. Включената в цитираните разпоредби дерогация недвусмислено сочи, че задължението за данъци и такси на приобретателя от началото на месеца, следващ месеца на промяната в собствеността, отпада за съответната година, когато публичните задължения са платени от прехвърлителя, което е безспорен факт в настоящото производство. В тази връзка, несъответни на граматическото тълкуване на цитираната разпоредба са възраженията на жалбоподателя, че чл.15, ал.2 от ЗМДТ се отнася само за новопостроени сгради. За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от лице, имало качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ към момента на възникване и плащане на публичното вземане, което е довело до неговото погасяване. Когато плащането на ДНИ или ТБО е извършено от надлежно легитимиран собственик, имащ към него момент качеството данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено и не подлежи на възстановяване. Пряка последица от неговото извършване е отпадане на съответните задължения за ДНИ и ТБО на новия собственик на имота за остатъка от заплатения период, в случая – 2020г. Именно поради тази причина, облогът на Г. С. Г. за процесния недвижим имот е започнал от 2021г., съгласно представената справка. За евентуално „възстановяване“ на заплатените публични задължения за периода след прехвърлителната сделка би могло да се говори само във вътрешните облигационни отношения между страните по нея. Настъпилата промяна в собствеността на 20.08.2020г. не би могла да възстанови висящността или дължимостта на едно задължение за конкретен имот, което вече е погасено чрез заплащане. Към момента на плащането, то е било дължимо и е извършено законосъобразно, а настъпилата впоследствие промяна в собствеността не е основание за връщане на платените данъци и такси на жалбоподателя от публичния орган. По изложените съображения съдът намира, че мълчалив отказ на Ж. И. С. – главен инспектор „КРД“ в Дирекция „МД“ при Община Варна, за прихващане/възстановяване на недължимо внесен данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода м.09 – м.12.2020г., в общ размер на 105.48 лв., потвърден от Кмета на Община Варна с решение №5/04.01.2022г., е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила при издаването му, при правилно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона, поради което жалбата на Д. П. Р. срещу него следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 161, ал.1, изр. второ от ДОПК, се явява основателно. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева за осъщественото процесуално представителство. Настоящият състав съобразява поясненията в Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, които сочат, че при намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и защитавания от страната материален интерес. С оглед посочените критерии, съдът намира, че претендираните разноски са прекомерни, като на ответника следва да бъдат присъдени такива в размер на 250 лева. Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,