Решение № 8713 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1453/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „ВИРМАН“ ЕООД, [ЕИК], с управител С. Я. Я., чрез адв. Н. Б. срещу Решение № 372/30.03.2026 г. по АНД № 4996/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 100553/11.02.2025г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на „ВИРМАН“ ЕООД, [ЕИК] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1400 лева, на основание чл.134 ал.1 т.1 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/ за нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО. Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: не е коментирано нито едно от оплакванията в жалбата, не е ясно коя е разпоредбата от ЗУО, която забранява „изхвърлянето на биоразградими отпадъци в контейнер“, за да се счита за „нерегламентирано“. Описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на истината и е противоречива, което прави невъзможно да се разбера за какво нарушение е санкционирането. В НП не са описани всички релевантни факти, дори и да се приеме, че е налице нарушение то същото е маловажно. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, и присъждане на сторените разноски. Ответник – заместник – кмет на Община Варна в писмен отговор по касационната жалба от 22.06.2026 г. оспорва същата, моли за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Районен съд – Варна е приел за установено, че 11.12.2024 г. при осъществяване на текущ контрол от служители на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ е извършена проверка на бар - ресторант „Часовника“, касаеща законосъобразното управление на отпадъците. Установено е наличие на 4 /четири/ коша с черни полиетиленови чували (на местата на генериране в кухнята) с биоразградими отпадъци от хранителен произход (остатъци от тестени изделия, остатъци от риба, черупки от яйца, утайка от кафе и др.) заедно със смесени битови отпадъци и отпадъци от опаковки (пластмасови бутилки, полиетиленово фолио и полиетиленови торбички). Съставен е КП № 4972/11.12.2024 г., с който управителят на "ВИРМАН" ЕООД е поканен с предписание да се яви в Община Варна за съставяне на АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено НП. РС – Варна е приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган при липса на съществени процесуални нарушения. Налице е нарушение по чл. 29 ал.2 от ЗУО, защото разпоредбата забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, като санкцията е наложена съобразно чл. 134, ал. 1 т. 1 от ЗУО, съгласно която норма се налага санкция на онзи, който изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ. Съдът е направил извод, че от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства е установено, че към момента на проверката в кухнята в 4 /четири/ броя черни полиетиленови чувала са били изхвърлени смесено биоразградими отпадъци и отпадъци от опаковки, което е в нарушение на разпоредбите на ЗУО. Прието е, че съгласно разпоредбите на ЗУО отпадъците не следва да бъдат изхвърлени в торби различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от ЗМДТ, нарушението не може да се [жк], тъй като не се отличава от останалите от същия вид и е следвало жалбоподателя да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗУО. Решението е незаконосъобразно. В НП е посочено, че е установено на 11.12.2024 г. при проверка на бар – ресторант „Часовника“, стопанисван от жалбоподателя изхвърлени биоразградими отпадъци от хранителен произход в 4 /четири/ бр. коша с черни полиетиленови чували заедно със смесени битови отпадъци и отпадъци от опаковки, прието е че е извършено нарушение от жалбоподателя по чл. 26, ал.2 ЗУО и му е наложено административно наказание на основание чл. 134, ал.1, т.1 ЗУО. Съгласно чл. 29, ал.2 ЗУО се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Разпоредбата е бланкетна и е следвало АНО да посочи поради какви факти и обстоятелства е прието, че е налице нерагламентирано изхвърляне на отпадъци, съответно кои норми от Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци и/или от Наредба № 2 от 23 юли 2014 г. за класификация на отпадъците са нарушени. Санкционната норма на чл. 134, ал.1, т.1 ЗУО, предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси. Описаното в НП нарушение не установява релевантните факти, за прилагане на чл.134, ал.1, т.1 ЗУО, защото липсват установявания за изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината. Допуснато е нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН от административнонаказващия орган, тъй като липсва описание на нарушението в НП, чрез което да се установяват релевантните факти и обстоятелства, това е довело да нарушаване правото на защита на наказаното лице. РС – Варна неправилно е приел, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Това налага отмяна на оспореното решение и НП. Предвид гореизложеното, съдът намира касационната жалба за основателна. Въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП, съгласно чл. 348, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторени разноски пред РС – Варна и в касационното производство. В производството по АНД № 1414/2025 г. на РС – Варна е представен договор за правна защита и съдействие от 27.03.2025 г., съгласно които е договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат в писмен отговор от 08.05.2025 г. В производството по АНД № 4996/2025 г. на РС – Варна е представен е договор за правна защита и съдействие от 20.03.2026 г., съгласно които е договорено и платено възнаграждение в размер на 500 евро. Ответникът е направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат в открито съдебно заседание на 27.03.2026 г. Минималното възнаграждение за адвокат е 440 лева съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. В касационното производство по КАНД № 2062/2025 г. на Адм. съд – Варна не е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. В касационното производство по КАНД № 1453/2026 г. на Адм. съд – Варна е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, но не са представени доказателства за такива, поради което такива не се дължат за това производство. Възнаграждение за адвокат се дължи за всяко дело по аргумент от чл. 81 от ГПК вр.чл.144 от АПК, тъй като разпоредбата предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Предметът на спора е имуществена санкция в размер на 1400 лева, същия не е с фактическа и правна сложност, поради което възраженията за прекомерност са основателни и следва да се уважат, като съдът определя възнаграждение за адвокат по АНД № 1414/2025 г. на РС – Варна в размер на 440 лева и по АНД № 4996/2025 г. на РС – Варна в размер на 440 лева, общо 880 лева /449,94 евро/. Предвид изхода на спора на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Община Варна да бъде осъдена да заплати на „ВИРМАН“ ЕООД сумата в размер на 449,94 евро. Предвид изхода на спора и по аргумент от противното на чл. 63д, ал.1 и 3 от ЗАНН искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,