Мотиви към Решение № 4031 от 5.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6084/2024 г.

КЪМ РЕШЕНИЕ № 4031 ОТ 05.09.2024 г. ПО АНД № 20241110206084 ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура (СРП) постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. Н. Л. Б. (със снета по делото самоличност) да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа обстановка: На 17.07.2022 г. приблизително около 08: 00 часа в гр. С., на бул. „Х.Б.“, пред № 124, обвиняемият, без надлежно разрешително по ЗКНВП, носел в себе си пликче, съдържащо бяло вещество - амфетамин с нетно тегло 4, 13 грама и съдържание на активния компонент амфетамин 2 %. Това, че носи амфетамин той признал пред полицейски органи във връзка с извършена му проверка, като предал наркотичното вещество доброволно на такъв орган. Обвиняемият е роден през 1999 г. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Спрямо него липсват и данни за осъждания в други страни членки на ЕС. Същият е психично здрав, в това число като е могъл и към 17.07.2022 г. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво и логично (без каквото и да било логически обосновано съмнение досежно автентичност или достоверност касателно съответните материали) от следните доказателствени материали (с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в ДП доказателства без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената съвкупност с нарочен акт): показанията на разпитаните по ДП свидетели; вещественото доказателство, изследвано посредством назначената по ДП ФХЕ; заключенията на нанзачените по ДП експертизи; приложените по ДП справки за съдимост на обвиняемия; приетите в съдебната фаза на процеса като доказателства с нарочно определение книжа. Относно правото: При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се налага изводът, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в това, че (съобрази още чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като за нуждите на отговарянето на съответните въпроси по чл. 301 от НПК не е необходимо в диспозитива на съдебния акт по същество да се излагат подробности от фактическа и правна страна, чието място по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК е в мотивите!) на 17.07.2022 г. в гр. С. без надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество - амфетамин – като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК (изискванията съгласно НПК за даване на правна квалификация се отнасят до посочване на само тези подразделения на нормативния текст, които са установени от самия законодател); независимо от това дали настоящият съдебен състав споделя или не извода за маловажност на случая, липсва правна възможност за възприемане от страна на съда на по-тежка правна квалификация на деянието спрямо тази по обвинението, включително като разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК също не предвижда подобна възможност (иначе в случая количеството на наркотичното вещество действително е малко и е налице хипотеза по чл. 93, т. 9 от НК с оглед ниската обществена опасност на деянието). Касае се за високорисково наркотично вещество по силата на Приложение № 1 (Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Липсвало е разрешително съобразно чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. Описаното по-горе от фактическа страна досежно поведението на обвиняемото лице по отношение на съответното вещество означава именно упражняване на фактическа власт, т. е. държане по смисъла на чл. 354а, ал. 3 от НК. Деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, а именно – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (съзнавайки какво носи в себе си), предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици (изразяващи се в самото упражняване на фактическа власт - без надлежно разрешение - върху наркотичното вещество) – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Само за уточнение е нужно да се посочи, че – доколкото се касае за престъпление, изразяващо се в простото неправомерно държане на наркотично вещество – стойността на наркотика в случая е ирелевантна за търсенето и за индивидуализацията на отговорността (например държането на по-скъпото наркотично вещество кокаин поначало /само по себе си, при равни други условия/ не би било в по-голяма степен общественоопасно от държането на по-евтиното, но ноторно по-вредно за здравето, наркотично вещество хероин), в това число и от гледна точка на въпроса за наличие или липса на хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК; такава хипотеза в случая не е налице, включително и въпреки признанието пред полицейските органи и извършеното доброволно предаване (за което поведение все пак липсва всякаква логика да се счита, че е осъществено по някакви други подбуди освен с цел да не се стигне до по-неблагоприятни за обвиняемия последици), доколкото количеството и вида на наркотичното вещество не сочат нито на липса на обществена опасност изобщо, нито на явно незначителна обществена опасност на деянието (криминализирането на самото държане на наркотични вещества е свързано с опасността от разпространение в даден момент, независимо от намеренията на държащия наркотичното вещество, което може да бъде разпространено сред други лица дори и против волята на държащия веществото). С оглед горното следва да се постанови решение по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Налице са в случая предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК (без да е налице отрицателна предпоставка по ал. 7 на същия член) за прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението (което е умишлено) е предвидено наказание глоба до 1000 лева, като липсват имуществени вреди от същото престъпление. При индивидуализацията на административното наказание глоба по чл. 78а, ал. 1 от НК съдът следва да вземе предвид уредбата по чл. 78а, ал. 5 от НК вр. чл. 354а, ал. 5 от НК, поради която уредба на обвиняемия не може да бъде наложено по-тежко административно наказание от глоба в размер на 1000 лева, а предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да бъде наложено и по-леко такова наказание от глоба в размер на 1000 лева. С оглед признаването на обвиняемия за виновен и съобразявайки чл. 189, ал. 3 от НПК, както и уредбата по чл. 121, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), обвиняемият следва да бъде осъден да заплати на СДВР (това е съответната бюджетна организация /юридическото лице съгласно ЗМВР/ по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗПФ, доколкото конкретният неданъчен приход има компенсаторен характер, в който случай логиката на тълкуваната разпоредба на ЗПФ е приходът да постъпва по бюджета на тази бюджетна организация, в чиято тежест е бил до съответния момент подлежащият на компенсиране разход) сумата от 415, 01 лева – разноски по делото за експертизи по ДП. РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/: