Решение № 178 от 29.9.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 567/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-4537-000016 от 09.06.2026 година на Заместник Началника на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, в частта, с която на С.С. (S. S.), роден на •••••••••• година в ••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Христо Г.Данов” № 24, етаж 3, офис № 312, чрез адвокат Н. Н., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца. С влязло в сила на 18.07.2026 година, Определение № 167 от 06.07.2026 година, Съдът е прекратил съдебното производство по делото в частта относно обжалването на посоченото НП, касаеща наложеното наказание „Глоба”. Жалбоподателят С.С. (S.S.) чрез процесуалния си представител – адвокат Н. Н., моли за отмяна на НП в обжалваната част, тъй като било незаконосъобразно и неправилно – постановено в нарушение на процесуалния закон и в разрез с материалния такъв. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.С. (Semih Sevimli), не се явява и не се представлява. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на НП: Заместник Началникът на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, редовно призован, не се явява. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 09.06.2026 година около 20.30 часа свидетелят Д. Т. Д. и колегата му М. П. Ж. (служители на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян) при изпълнение на служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, се намират на граничен преход „Капитан Петко войвода”, на второкласен път № 88, при км. 2+150, на територията на община Свиленград, област Хасково, където спират за проверка движещото се в посока от Република Гърция към Република България пътно превозно средство (ППС) – влекач марка „DAF”, модел „XF 530 FT” с поставени временни датски регистрационни табели с номер ••••••••••, бели на цвят с изписан срок на валидност от 27.05.2026 година до 02.06.2026 година, управляван от жалбоподателя, при която установяват че влекачът не е регистриран по надлежния ред, тъй като е с поставени регистрационни табели, които са невалидни, тъй като са извън срока, посочен на самите тях. Полицейските служители свалят посочените регистрационни табели. Преди присъстващите на место лица, жалбоподателят заявява, че срокът на валидност на номерата е удължен, но не може да представи регистрационни табели, които са в срок на валидност. На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, М. П. Ж. – Командир на отделение в 02 Група „Охрана на държавната граница” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на колегата си Д., против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия AД и с бланков № 917056. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на моторно превозно средство (МПС), което не е регистрирано по надлежния ред, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, а досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на турски език от страна на свидетеля А. Г. П. и е връчен лично, като с подписа си С.С. (S. S.) удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 09.06.2026 година, когато е изготвен констатиращият акт, Извършването на посочения превод на АУАН е удостоверено с текст в тази насока и с посочване на трите имена на лицето, извършило превода – свидетеля А. Г. П.. Жалбоподателят в графата, касаеща възражения (ведно с превод) сочи, че камионът се повредил в Гърция и срокът на регистрационния номер изтекъл въпреки че бил удължен. Срещу Акта не постъпва Възражение, нито се представят Писмени обяснения от страна на нарушителя. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник Началникът на ГПУ – Ново село приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 26-4537-000016 от 09.06.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.06.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е отбелязаното в Картона на НП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Материалната компетентност на актосъставителя и на Заместник Началника на ГПУ – Ново село (Панчо Иванов Ванков) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з- 1389/07.10.202 4 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М. П. Ж. заема длъжността „Командир на отделение в 02 Група „Охрана на държавната граница” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР”, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт” и от Заповед № 8121к-1020 от 30.03.2015 година на Министъра на МВР, видно от което Панчо Иванов Ванков е преназначен на длъжността „Заместник Началник на ГПУ – Ново село”, т.е. предвид факта, че Панчо Иванов Ванков заема длъжността „Заместник Началник на ГПУ – Ново село” (персоналното заемане на длъжността от Панчо Ванков е и служебно известно на Съда), последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. По делото е прието и приложено Разрешение за управление на МПС с временни датски регистрационни табели, ведно с превод, издадено е на С.С. (S. S.) с адрес: ••••••••••••••••••••••••••, както и изображение на самите табели с посочени номер •••••••••• и дата на валидност 09.06.2026 година до 11.06.2026 година. По делото са приложени Писмо от ГПУ – Свиленград, видно от което служител на ФРОНТЕКС е добил следната информация: към 09.06.2026 година регистрационен номер •••••••••• е бил издаден от Службата по регистрация в Дания на лице с имена А.А. (Ayman Aibayrak) с адрес: Kocadere mah. № 6, kat. 3 Sakarya 54800, Турция, с валидност до 30.06.2026 година, като тези регистрацинни номера са валидни само за шофиране от Дания до посочена и заявена дистинация, включително и друга държава; и Справка от ГПУ – Свиленград, видно от която процесния влекач е бил регистриран в Италия, но от 20.05.2026 година е прекратена тази регидстрация и е ППС е регистрирано за експорт от Италия. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.09.2026 година свидетели Д. Т. Д. и А. Г. П.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на двамата свидетели, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява полицейски служители М. П. Ж. и Д. Т. Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на полицейския служител не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ГПУ – Ново село, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от н егова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия между двамата свидетели – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП), респ. по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното Д.ие на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установени я факт, че управлава МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (, т.е. с регистрационни табели, които са извън срока им на валидност). Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите допълнително представени документи, тъй като те кореспондират на тези, на които се дава вяра. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и в частта, касаеща обжалването на НП по отношение на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на посоченото НП в обжалваната част. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН на разбираем за жалбоподателя език, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП. В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетеля полицейски служител, както и на самото лице, извършило превода, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен на турски език на нарушителя. От показанията на свидетеля полицейски служител, става ясно, че лицето, извършило превода – А. П., е провело с жалбоподателя смислен разговор на турски език, от който за полицейския служител не са възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира случващото се в момента. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в момента. Поради изложените съображения Съдът намира, че не са нарушени правата на жалбоподателя предвид факта, че НП му е било преведено на турски език. Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на турски език на АУАН на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в АНП акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за превеждането му, е спазено правилото на чл. 21, ал. 2, вр.чл. 395а от НПК - за участие на преводач. В този смисъл е и Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Фактът, че след отметката относно извършения превод няма подпис на преводача, не променя изводите на Съда, тъй като лицето, извършило превода – А. Г. П., при предявяването на АУАН в съдебно заседание потвърди извършвания превод. Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване правата на С.С. (S.S.), тъй като актосъставителят Ж. е разяснил на жалбоподателя съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно: турски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът е прочетен и предявен, като нарушителят С.С. (Semih Sevimli) не е направил изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на настоящия Съдебен състав е че на жалбоподателя С.С. (S. S.) е осигурена възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното. НП е издадено на същия ден, в който е съставен АУАН, което не е нарушение на процесуалните правила. С вече деветнадесетгодишните изменения на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, направени с ДВ, брой 51/2007 година, в сила от 30.06.2007 година е предвидена законова възможност за нарушители, които нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай (, което е видно от извършената Справка в НБД „Население”), съставеният АУАН да се предоставя незабавно на АНО, който се произнася в деня на получаване на АНП. В случая е процедирано по указания начин, с което е спазен закона. В конкретния случая е разяснено правото на възражение срещу АУАН, което е част от съдържанието на Акта, последният с помощта на преводача е предявен на нарушителя, като получаването на екземпляр от Акта е удостоверено по надлежния ред, с което е осигурено на жалбоподателя правото да направи писмени възражения срещу съставения Акт, като нарушителят е вписал такива в Акта. В случая няма нарушение на нормата на чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН, която предвижда, че към АУАН се прилагат Писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като в конкретния случай водачът не е представил Обяснения, които да са приложени към преписката. От друга страна, даването на обяснения или възражения срещу съставения АУАН е право на нарушителя в административнонаказателното производство, поради което липсата на такива не означава нарушаване на правото на защита на наказаното лице, които изводи са в съответствие с практиката на Административен съд – Хасково по аналогични казуси. Неупражненото право на даване на обяснения или възражения срещу Акта от нарушителя не нарушава никое от административнопроизводствените правила. Само в случай, че нарушителят даде Писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44, ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към Акта и незабавно, ведно с Акта, да се предоставят на АНО. До ограничаване правото на защита на наказаното лице се стига само, ако в нарушение на предписаната процедура лицето не може да упражни предвидени в закона права, но в никакъв случай, ако упражняването на тези права зависи от волята на лицето. В този смисъл е и Решение № 101 от 05.03.2014 година, постановено по КАНД № 1/2014 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Василка Желева и др. Рразпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с възраженията на жалбоподателя, посочени в АУАН и е преценил, че следва да бъде издадено процесното НП. Следва също да се отбележи, че при издаване н а НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 г одина, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното Д.ие е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не приема, че квалификацията на Д.ието е непълна, тъй като при квалифициране на Д.ието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата на изречение първо, предложение първо от чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Действително такова посочване липсва, но фактическата обстановка по отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени са всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което Съдът не приема, че е налице процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере нарушението. Действително в НП е изписано погрешно на кирилица собственото име на нарушителя, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно имената на латиница, дата и Държава на раждане и номер, дата и издател на документа за самоличност е налице пълно индивидуализиране на жалбоподателя и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля Д., а служебен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и местоработата, както и адрес по месторабота, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение съгласно изложеното в предходния абзац. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно Д.ие, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2., вр.т. 1.2.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, изменена със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 година, двете на Министъра на МВР, е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на Групи „Охрана на държавната граница” от ГПУ към Регионалните дирекции „Гранична полиция” към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР в състава им. Налице е и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя М. П. Ж., преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 09.06.2026 година актосъставителят М. П. Ж. е заемал длъжността „Командир на отделение в 02 Група „Охрана на държавната граница” в ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР”, със специфично наименование на длъжността „Младши експерт”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят М. Ж. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Заместник Началник на ГПУ – Ново село” и Д.ието е извършено в зоната на отговорност на ГПУ – Ново село. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното Д.ие, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) н а ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗД вП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител, е категоричен, че именно С.С. (S.S.) е бил водач на процесното МПС, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесния влекач. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност. Към момента на установяване на твърдяното нарушение, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само ППС, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП.”. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Без правно значение в случая е чия собственост е процесния влекач, тъй като анализа на норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, налага несъмнения извод, че всяко лице, което управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, следва преди да предприеме управлението, да се увери, че ППС е регистрирано. Като не е сторил това, жалбоподателят С.С. (S. S.) е допуснал нарушение на цитираната правна норма, тъй като е превел в движение и управлявал влекача. Според Съда правилно и актосъставителят Ж., и АНО са анализирали и приели, че е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде едно МПС допуснато за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, то трябва да бъде регистрирано по надлежния ред като едновременно е необходима регистрация пред съответния държавен орган и да бъде с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В процесния случай, към момента на проверката, влекачът е бил регистриран за експорт от Италия, но на влекача са били поставени единствено физическите датски временни табели, чийто срок на валидност е бил изтекъл. Т.е. тези табели са били невалидни. Обстоятелството, че административната процедура по издаване на новите чуждестранни табели е била инициирана и същите са били фактически издадени, но не са се намирали на определените за това места на влекача, не променя обективния състав на Д.ието. Самият факт на управление на МПС по обществената пътна мрежа с табели с изтекъл срок изпълва обективните признаци на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в хипотезата на липса на надлежна регистрация. Полицейските органи контролират завареното фактическо положение на пътя, а не бъдещи или недовършени от водача действия по привеждане на ППС в съответствие със закона. Ето защо възражението на жалбоподателя, че към момента на проверката за влекача вече са били издадени нови временни датски табели и следователно същият е бил „регистриран”, поради което липсва нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, се явява неоснователно. Налице е и субективният елемент от състава на нарушени ето – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него Д.ие, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява МПС на територията на България, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. което е с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност. В подкрепа на изложеното е и фактът, че лицето многократно е пътувало през границите на България – видно от Справката за пътуванията. Наличието на издадени към датата на проверката, но непоставени табели на определените за това места на влекача доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е съзнавал изтичането на срока на временните датски табели. Като е предприел управлението на влекача по пътищата на страната и не е поставил новите регистрационни табели, той съзнателно е поел риска да управлява ППС в нарушение на императивните изисквания за безопасност и идентификация, с което субективната страна на нарушението е изцяло доказана. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с Д.ието, посочено в обжалваното НП, С . С . (S. S.) е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното Д.ие не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона. Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” Нарушението е правилно подведено от страна на АНО към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението в НП всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на Д.ието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето - нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност. Съгласно чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, се наказва се с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с Глоба от 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” с приложението на наказанието „Глоба” (по отношение на което НП е влязло в сила), Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че в своята цялост наложените санкции не са несправедливи, респ. непропорционални/несъразмерни, предвид посочената завишена обществена опасност на Д.ието. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С . С . (Semih Sevimli) и НП в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Относно вещественото доказателство: Временните датски регистрационни табели с номер •••••••••• следва да останат приложени по делото и след изтичане на срока за съхраняването му да бъдат унищожени по реда на ПАС. По разноските: В случая НП в обжалваната част е потвърдено, поради което в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, въпреки направеното искане в тази насока. В случай на отмяна на НП в обжалваната част, разноски в полза на жалбоподателя отново не биха се дължали, тъй като в Договора за правна защита и съдействие липсва подпис на адвоката. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав