Решение № 137 от 27.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1080/2025 г.

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК.

С присъда от 29.04.2025г. по нохд №1892/2019г., Софийски градски съд е признал подс.И. В. И. за невиновна в това, в периода 14.04.2006г. до 18.04.2007г. в гр.Белоградчик, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Председател на Районен съд Белоградчик и съдия-докладчик по граждански дела по описа на БРС, при условията на посредствено извършителство, чрез В. К. М., да е поискала и приела от В. К. К. дар – парична сума в размер на 7000 лева, които не й се следват, загдето е извършила други престъпления във връзка със службата си с четиринадесет подробно описани деяния при условията на продължавано престъпление, които деяния да осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което я оправдал по обвинението за престъпление по чл.302 т.1 б.Б във вр. с чл.301 ал.3 във вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Със същата присъда, съдът е признал подс.И. В. И. за виновна в това, че през периода 08.02.2007г. – 25.04.2007г., в гр.Белоградчик, при условията на посредствено извършителство чрез Г. В. Ж. и Н. В. Г. и чрез използване на неистински документи – пълномощни и на документи с невярно съдържание – нотариални заверки на пълномощни и нотариални актове, /подробно описани в присъдата и мотивите/, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми от продажба на имоти, собственост на Община Димово и Община Чупрене, с намерение да ги присвои – с четири деяния /подробно описани в присъдата и мотивите/, които са извършени при условията на продължавано престъпление, като деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и с оглед на причинения от тях общ престъпен резултат – 68 028,00 /шестдесет и осем хиляди и двадесет и осем/ лева, документната измама е в големи размери, поради което и на осн. чл. 212 ал.4 във вр. ал.1 вр. чл.26 ал.2 вр.ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК я осъдил на 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода, а на осн.чл.212 ал.7 от НК във вр. с чл.37 т.7 от НК й наложил наказание „лишаване от право да упражнява професиите съдия, прокурор, следовател“ за срок от 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца, като я признал за невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.212 ал.5 от НК – за извършено престъпление „документна измама“, която да е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. На осн.чл.50 ал.1 от НК, съдът не наложил на подс.И. В. наказание по чл.37 т.6 от НК, а на осн.чл.55 ал.3 от НК не й наложил наказанието „конфискация“.

На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. С атакуваната присъда, СГС признал подс.Е. С. И. за виновен в това в периода 26.07.2005г. – 27.06.2006г. в гр.Видин и в гр.Белоградчик, сам и при условията на посредствено извършителство чрез В. В. Р., К. П. Ф. и К. Б. К., и чрез използване на неистински документи – пълномощни, и на документи с невярно съдържание – нотариални заверки на пълномощни, платежно нареждане, нареждания разписка и нотариални актове /подробно изброени в присъдата и мотивите/, получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми, собственост на Община Димово и Община Чупрене и Община Ружинци, с намерение да ги присвои, с осем деяния /подробно описани/, извършени при условията на продължавано престъпление, които деяния осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и стойността на полученото чуждо движимо имущество е в големи размери – 136 900,32 лева /сто тридесет и шест хиляди и деветстотин лева и 32 ст./, поради което и на осн. чл.212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. чл.26 ал.3 вр. ал.1 от НК, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода.

На осн. чл.55 ал.3 от НК, съдът не наложил на подс.Е. И. наказание „конфискация“, а на осн.чл.50 ал.1 от НК не му наложил наказание по чл.37 т.6 и т.7 от НК.

На осн.чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изтърпяването на наложеното на подс.Е. И. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото, с присъдата съдът осъдил подс.И. В. и подс.Е. И. да заплатят по сметка на НСлС деловодни разноски в размер на 2 280 лева, а по сметка на СГС сумата от 2983,74 лева, представляващи направени в съдебна фаза деловодни разноски, както и по 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу постановената от СГС присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Е. И. чрез адв.К.К. – Т.. Моли се на осн.чл.334 т.2 от НПК да бъде отменена изцяло присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде признат подс.И. за невиновен по повдигнатото му обвинение, а като алтернатива се моли да бъде намален размера на наложеното му наказание. След изготвяне на мотивите към присъдата е депозирано допълнение към въззивната жалба, с твърдение за неправилност на присъдата поради противоречие с материалния закон. Твърди се необоснованост на присъдата, тъй като била постановена в нарушение на разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК и подсъдимият бил признат за виновен без обвинението да е било доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание било несправедливо. Относно пункт първи – т.1, т.2 и т.3 на обвинението се посочва, че са неправилни и необосновани изводите на първия съд, че подс.И. е действал от субективна страна с пряк умисъл, тъй като нямало доказателства, че той е знаел, че пълномощното е неистински документ, а нотариалната му заверка е с невярно съдържание. Навежда се и довод, че в обвинителния акт, въз основа на който е постановена присъдата, не били посочени измамените лица като задължителен елемент от фактическия състав на престъплението документна измама. Изразява се несъгласие с тезата на първостепенният съд, че пострадало лице от осемте деяния е съответната община, като се излагат подробни съображения в тази насока. Посочените от съда факти не разкривали юридическата характеристика на института на посредственото извършителство, а също не били налични доказателства, че подс.Е. И. е мотивирал К. Ф. да осъществи изпълнението на престъплението при обстоятелства, изключващи умисъла на последния и при липса на доказателства, че деянието на Ф. е извършено изцяло в изпълнение на взето от подс.И. решение и е за постигане на поставена от последния цел.

По отношение на обвинението по пункт първи т.7 също се излага довод, че е необоснован извода на съда, че е налице субективния елемент - подс.И. да е съзнавал, че си служи с неистински документ и да е целял да въведе в заблуждение, че е пълномощник на упълномощителя. Съдът не посочил в мотивите си кое лице е адресат на измамата по т.7 на пункт първи, но и не обсъдил изложените в защитната реч доводи. Неправилна била тезата на съда, че пострадало лице е община Ружинци, като се излагат аргументи в подкрепа на това становище.

По т.8 от обвинението, защитата счита, че по делото няма доказателства, че именно подс.Е. И. е изготвил исковата молба с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на М. М., както и че е предал пълномощните и декларациите на съпругата си за нотариалното им заверяване. Въобще не било доказано, че подс.И. има съпричастност към пълномощните и декларациите, нито, че е съзнавал, че си служи с неистински документи и е целял да въведе в заблуждение, че К. е пълномощник на упълномощителите. Според защитата, установените по делото факти не разкривали характеристиките на посредствено извършителство в конструкцията, описана в обв.акт. Не били налични доказателства подс.И. да е мотивирал и указвал на К. К. да извърши каквито и да е действия при обстоятелства, изключващи умисъла на последния, нито такива, че деянието на К. е извършено изцяло в изпълнение на взетото от подс.И. решение и е било насочено за постигане на поставена от последния цел. Съдът и тук не бил посочил кое лице е адресат на измамата.

Обобщава се, че по делото не били събрани безспорни и несъмнени доказателства за осъществен състав на измама по чл.212 и сл. от НК по обвинението по пункт първи т.8 от обвинителния акт. Поради това се моли на осн.чл.334 т.2 от НПК да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде признат подс.Е. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение, а като алтернатива се моли да бъде признат за невиновен за някои от деянията, а ако не са налице законни основания за това, да бъде намален размера на наложеното му наказание.

Въззивна жалба срещу присъдата, постановена от СГС е постъпила от подс.И. В. И. чрез адв.Ем.В.. Обжалва се присъдата в осъдителната й част. Посочва се, че процесуалните права на подсъдимата, включително правото й на защита били обективно възпрепятствани на първа инстанция. Различни правни квалификации имало на едни и същи деяния – в обстоятелствената част на обв.акт четирите деяния са квалифицирани по ал.4 на чл.212 от НК, а в диспозитива квалификацията е по ал.5 на чл.212 от НК. Не били отстранени в нарушение на НПК многобройни ОФГ в обв.акт, включително чрез неизпълнение на задължително определение на САС. Излага се хронология във връзка с допуснати ОФГ, с твърдение, че цялото съдебно производство е протекло на база изначално опорочен обвинителен акт. Въззивната съдебна инстанция задължително трябвало да отмени постановената присъда и да върне делото в изходна точка, съобразно чл.335 ал.1 от НПК. На следващо място се твърди, че подс.И. В. не е извършила престъпленията, в които е обвинена, тъй като липсвали безспорни доказателства /освен бланкетните, неясни и неконкретизирани показания на св.В. М./ тя да е получавала пари от четирите инкриминирани сделки със земеделска земя. Нямало абсолютно никакви данни подсъдимата да е осъществила четирите изпълнителни деяния нито лично, нито чрез посредствени извършители. Обръща се внимание, че обвиненията срещу съдия В. за извършени документни и длъжностни престъпления по чл.311 и чл.282 от НК във връзка с постановяване на 4 броя съдебни решения за установяване на правото на собственост на ищците върху съответни земеделски земи са били прекратени поради изтекла абсолютна давност, поради което от тях не могат да се вадят изводи във вреда на подсъдимата, нито могат да се приемат за установени факти, които не са проверени с присъда по прекратените обвинения. Навежда се довод, че в обв.акт изобщо не било посочено кои са измамените лица и кои са пострадалите лица като елемент от фактическия състав на документната измама. Нямало доказателства по делото, които да водят до извод, че ощетените лица са общините, тъй като след като тези земеделски земи не са се намирали в патримониумите на общините към датите на инкриминираните деяния, то няма как общините да са в позиция на ощетени лица.

На последно място се посочва, че изначално е била сгрешена правната квалификация и за четирите деяния, предвид актуалната тогава редакция на чл.212 ал.1 от НК през 2007г., в която се коментира „чуждо движимо имущество“ и деянията са били съставомерни само за разпореждания с движимо имущество. Едва през 2010г. – три години след инкриминираните деяния законодателят е допълнил правната норма и с „недвижимо имущество“. В конкретния казус, разпореждането е с недвижимо имущество – земеделски земи и нямало значение, че според прокуратурата обогатяването на дееца е станало с пари. Това било така, тъй като меродавен за правната квалификация е предметът на разпореждането и то е с недвижими имоти, което изключва наказателната отговорност на дееца по чл.212 ал.1 от НК в актуалната му тогава редакция. Прави се извод, че ако има извършено престъпление от когото и да било, то е обикновена измама по чл.209 ал.1 от НК или квалифициран състав на обикновената измама по чл.210 ал.1 от НК, за което престъпление абсолютната давност по чл.82 ал.1 т.3 вр.ал.4 от НК била изтекла още през 2022г.

Въз основа на тези съображения и на осн.чл.335 ал.2 от НПК се моли да бъде отменена присъдата и да бъде върнато делото за ново разглеждане на СГС, поради наличие на съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подс.В., включително правото й на защита – основание по чл.348 ал.3 т.1 от НК. Като алтернатива се моли на осн.чл.337 ал.1 т.2 пр.3 от НПК да се измени присъдата като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.210 ал.1 т.5 от НК и да бъде прекратено производството поради изтекла абсолютна давност по чл.82 ал.1 т.3 вр. ал.4 от НК. Като друга алтернатива се моли на осн.чл.336 ал.1 т.3 от НПК да се отмени присъдата в частта й, с която подс.В. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.212 ал.4 от НК и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения за четири деяния.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на подс.В. – адв.В. поддържа изложеното в жалбата, както и в допълнението към нея. Счита, че настоящата инстанция трябва да разреши процесуален въпрос, тъй като по делото по безспорен начин били установени тежки отстраними процесуални нарушения в процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в обвинителния акт. Това нарушение можело да бъде отстранено еднолично от съдия-докладчика на първа инстанция. Подробни съображения и хронологията на събитията, във връзка с тази грешка били изложени в жалбата срещу постановената присъда. Настоящата инстанция следвало да реши дали да измени присъдата, да преквалифицира деянието от документна измама в обикновена измама, пък било то и в по-тежко квалифициран състав на обикновената измама, което води до прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна погасителна давност, или да отмени първоинстанционната присъда в атакувана й осъдителна част и да оправдае изцяло подсъдимата В..

Според защитата не се е реализирал съставът на документната измама и по 4-те обвинения, тъй като не са налице доказателства подсъдимата В. да е осъществила деянията, заради които са й повдигнати обвинения. Цялото обвинение и присъдата в осъдителната част за документната измама се основавала само на свидетеля В. М., който изграждал защитна теза. Той казвал: „Съдия В. ми даваше пликове с документи, които аз давах на търговците, които изкупуват земи, търговците пък ми даваха пликове с пари, които аз предавах на В...“. Подробно разпитан, свидетелят казал, че не е виждал, не знае какво има в тези пликове, тъй като не ги е отварял, нито по отношение на уж предаваните му документи, нито по отношение на парите, които уж е предавал на В.. Не е виждал В. да отваря тези пликове, да брои пари, нито е виждал търговците да отварят пликове, за да видят какви документи, евентуално има, пари лично също не е броил. Не се знаело нито какви суми, нито каква валута, нито в какви купюри са, тъй като всичко било едни бланкетни показания на един единствен свидетел, чиято достоверност следва съдът да подложи на огромни съмнения, защото тези показания няма с какво да бъдат съпоставени за установяване на тяхната истинност. Подсъдимата В. категорично отрича в обясненията си пред първия съд да е искала от М. да й урежда сделки за продажба на земеделски земи, отрича да му е давала пликове и да е съставяла документи, които евентуално да са били в тези пликове, и да е получавала пари. Това са данни единствено от показанията на служителите на двете търговски фирми, които активно са изкупували земеделски земи – свидетелите Г. Ж. и С. Т. от едната фирма, и от другата фирма Н. Г.. Те не могат да потвърдят никакви факти по отношение на тези, твърдени от свидетеля М.. Те са получавали от него документи, а не от съдия В. и парите са давани на свидетеля М., а не на съдия В..

Защитата счита, че е налице несъставомерност на обвиненията за документна измама, тъй като не са налице доказателства, че В. е извършила деянията, за които са й повдигнати обвинения и земеделските земи не са постъпили в нейния патримониум, а са постъпили в патримониумите на двете дружества, които са изкупували земеделски земи. Поради това единственият текст, по който евентуално може да се преквалифицира престъплението, е обикновената измама, евентуално, в някои от квалифицираните й състави, за които давността е изтекла преди повече от 3 години.

Обръща се внимание, че на страница 6 и 7 от допълнителната жалба са цитирани част от мотивите на първоинстанционния съд /стр.113,124 и 130/, в които се казва, че досъдебното производство е опорочено, тъй като на свидетелите семейство М.и е трябвало да бъде повдигнато обвинение и било намекнато, че неправомерно на тях е придадена роля на свидетели вместо на обвиняеми, с цел да бъде по някакъв начин доказано обвинението срещу В.. Намекнато било, че вероятно е имало някаква уговорка между органите на досъдебното производство и свидетелите, включително и единствения свидетел по документната измама М., да свидетелстват срещу В. срещу наказателна неприкосновеност, което било забранено по НК и само по себе си представлява престъпление срещу правосъдието.

Навежда се довод, че в българското наказателно право липсва фигурата на заподозрения, за разлика от други правни системи, където е допустимо прокуратурата да сключва сделки със заподозряното лице, да не му се повдига обвинение, ако свидетелства срещу друг

заподозрян. Единствената възможност съгласно НПК е сключване на споразумение между прокурора и подсъдимия, когато подсъдимият се признава за виновен. Ако първият съд твърди, че е опорочено единственото доказателствено средство - показанията на свидетеля М., не става ясно защо е постановена осъдителна присъда по отношение на документната измама.

Защитата счита, че не са налице елементите от фактическия състав на престъплението документната измама. В обв.акт било посочено, че четирите престъпления са извършени от подсъдимата чрез посредствени извършители – споменатите свидетели, служители на търговските фирми, закупили инкриминираните имоти. Те заявили категорично, че не са имали никакви контакти с подсъдимата В.. Св.Т. и св.Ж. казали, че дори не я познават и не са я виждали, а св.Г. казал, че я познава, защото живеят в едно и също малко населено място гр. Белоградчик, но категорично отрекъл да е контактувал по каквито и да е служебни и правни въпроси с нея. Прави се извод, че няма посредствено извършителство, без В. да има някакви контакти с нарочените за посредствени извършители, без да има данни тя да им е въздействала по някакъв начин, да ги е мотивирала, за да извършат те деяния, макар и без знанието за умисъл за извършено престъпление. Според защитата, тримата свидетели не са посредствени извършители, а твърденията за обратното и в обвинителния акт, и в мотивите на първоинстанционния съд, противоречат на практиката на ВКС.

В обвинителния акт и в мотивите, се твърди, че вреди са претърпени от две общини, което защитата счита за невярно, тъй като нямало данни по делото тези общини да са били собственици на инкриминираните имоти - земеделски земи. Практиката на ВКС - ГО била категорична, че има сложен фактически състав, който трябва да се реализира, за да може общината да стане собственик на земеделски земи. Нямало никакви доказателства по делото, и то кумулативно, да са били осъществени предпоставките на ЗСПЗЗ, за да може общините да са собственици, поради което не е доказано, че вредите са претърпени от общината, тъй като не е собственик на имотите.

Според първият съд, служителите на двете търговски фирми съвместяват в едно фигурата и на посредствения извършител и на измаменото лице. Защитата споделя становището за измаменото лице, тъй като, макар съдът да твърди, че измамени лица били търговските фирми, то измамените са тези лица, които извършват разпореждането, така че тези двама служители безспорно са измамени лица, защото разполагайки с неистински пълномощни те са изповядали сделките от името на продавачите. Посочва се, че няма съдебна практика, при която в едно да се обединяват фигурите на измамено лице и на посредствен извършител. Моли се апелативният съд да измени присъдата, като преквалифицира обвинението в полеко и да прекрати наказателното производство или да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимата В. за невиновна по всички повдигнати за документна измама обвинения.

Подс.В. поддържа казаното от защитата си, като заявява, че не е извършила деянията, за които е осъдена. Реализирайки правото си на последна дума, моли за справедливост. Защитата на подс.Е. И. – адв.К. – Т. поддържа депозираната жалба срещу постановената от СГС присъда, като моли да бъде уважена въззивната жалба, да бъде отменена атакуваната присъда, и да бъде постановена нова, с която подс. Е. И. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения за всичките 8 деяния в съвкупност. Алтернативно се моли да бъде признат за невинен по някои от тях, съобразно изложеното в жалбата. В допълнението към въззивна жалба, защитата е изложила доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, поради нарушение на материалния закон. Твърди се и необоснованост, поради нарушение на разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК. Присъдата била постановена и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото осъдителната присъда била постановена върху един обвинителен акт /ОА/, който не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК. И по осемте деяния в продължаваното престъпление в ОА не било посочено измаменото лице, адресата на измамата, като задължителният елемент от фактическия състав на престъплението документна измама. Първият съд посочил в мотивите си, че по първите 6 деяния това лице е банковият служител, разрешил паричната транзакция, а по последните две това е купувачът на земеделските земи. Изразява се становище, че е незаконосъобразно този пропуск в ОА да се санира чрез посочване на адресата на измамата за първи път в мотивите на осъдителната присъда.

Според защитата, пострадалите лица не са съответните посочени общини и по 8-те деяния, тъй като към датата на деянията, земите не са били собственост на общините. Изводът на първоинстанционния съд в тази част, че ако е бил сезиран съдът с иск по чл.11 ал. 2 ЗСПЗЗ, то общините са щели да станат собственици на тези земи е предположение, а присъдата не може да почива на предположения. Поддържат се и другите доводи, подробно изложени в допълнителната жалба.

Подс.Е. И. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от защитника си. Реализирайки правото си на последна дума поддържа исканията, изложени в жалбите. В съдебно заседание пред САС, представителят на САП счита, че жалбите срещу присъдата на СГС, с която подсъдимите В. и И. са били признати за виновни, са неоснователни. Оспорва въззивните жалби и допълненията към тях и като посочва, че обжалваната присъда е правилна, законосъобразна и постановена в съответствие на материалния закон. Първостепенният съд изградил фактическите си и правни изводи въз основа на цялостен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.

Според прокуратурата, съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите В. М. и В. М., които са особено важни, тъй като разкриват обективната истина и са изцяло в подкрепа на обвинението. На следващо място, съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите С. В., К. М., Н. Г., Н. Н. и И. К. /чийто показания са били кредитирани частично от съда/, К. Ф., К. К., С. И., Н. Д., Е. Н., В. Р., И. Ч., К. Ч. и В. П., Ц. К., О. Н., П. П., Г. Ж., К. К., Н. Г., М. К.. Споделят се изводите на съда, че показанията на горепосочените свидетели взаимно се допълват, като между тях не са налице съществени противоречия, доколкото всеки един от разпитаните свидетели дава показания за обстоятелства, които лично е възприел и съпоставени едни с други, показанията на отделните свидетели описват ясно събитията, имащи отношение към премета на делото. Обосновано съдът кредитирал изготвените на първа инстанция графологическа, техническа, съдебно-техническа (компютърна), графически и оценителна експертизи.

Представителят на прокуратурата не споделя доводите на защитата за недоказаност на обвинението, като счита, че от събраните по делото доказателства по един несъмнен и категоричен начин е било доказано авторството на деянието от страна на подсъдимите. Намира за неоснователни възраженията на защитата за това, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон.

По повод възраженията на защитата на подсъдимата В. за сгрешена правна квалификация за четирите деяния, застъпва становище, че до 2010 година актуалната редакция на чл. 212, ал. 1 от НК е предвиждала осъществяване на деянието чрез престъпен резултат единствено получаване на „чуждо движимо имущество“, не и на недвижимо. В Държавен вестник, бр.26/2010г. е публикуван актуалният сега вариант на разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК — „Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои…“, но преди това обнародване текстът е гласял: „Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои…“. От диспозитива на обвинителния акт и от постановлението за привличане в качеството на обвиняем било видно, че подсъдимата В. е обвинена в това, че през периода от 08.02.2007 година до 25.04.2007 година, в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и Н. В. Г. и чрез използване на неистински документи – пълномощни и на документи с невярно съдържание – нотариални заверки на пълномощни и нотариални актове, подробно изброени, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми от продажба на имоти, собственост на Община Димово и Община Чупрене, с намерение да ги присвои. Пояснява, че обвинението е за „чуждо движимо имущество, а именно- парични суми“ и това, че паричните суми са получени като стойност на недвижим имот, не прави деянието такова, целящо получаване на чуждо недвижимо имущество. В нито един от четирите случая подсъдимата В. не е имала намерение сама да придобие някой от недвижимите имоти, като нейната цел е била да придобие единствено стойността, която би получила от продажбата им, дори още преди реалната им продажба. Според прокуратурата е доказано, че самата тя не се е интересувала от имота като имот, затова и целта й не е била да „получи недвижим имот“, а само неговата парична равностойност.

Представителят на обвинението счита, че по делото безспорно е било установено, че подсъдимата И. В. е съзнавала, че изготвените от нея протоколи от съдебни заседания по четирите дела са официални документи с невярно съдържание, съзнавала е, че ищецът по съответното гражданско дело и ответникът не са редовно призовавани, съзнавала е, че прилаганите по гражданското дело извлечения от регистри са преправени документи, т.е съзнавала, че се позовава на преправено писмено доказателство, съзнавала е, че ищците по гражданските дела не са предявили искова претенция, тъй като подписите им не са положени от тях, съзнавала е, че съдебен процес въобще не се е състоял, или е проведен без присъствие на страни и свидетели, и описаните в съдебното решение обстоятелства не са установени по предвидения в ГПК ред, но въпреки това, в нарушение на служебните си задължения е постановявала съдебни решения, които са дали основата, а и са предпоставили последващите действия, довели и до осъществяване на престъпните резултати. Определеното на подсъдимите наказание, представителят на прокуратурата счита за правилно индивидуализирано, и съответно на конкретните особености и обществена опасност на извършеното престъпление и на самите извършители, с което определените в чл.36 НК цели да бъдат постигнати в максимална степен. Правилно и законосъобразно е и наложеното наказание на подсъдимата И. лишаване от право да упражнява професиите „съдия“, „прокурор“ и „следовател“ за срок от две години и единадесет месеца. По тези съображения счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, а въззивните жалби да бъдат оставени без уважение.

Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбите, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното: Първоинстанционният съд е положил нужните и възможни усилия за събирането на достатъчен по обем доказателствен материал, необходим за правилното и обективно изясняване на делото от фактическа страна. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Контролната съдебна инстанция споделя направените изводи от първия съд, въз основа на които е била постановена осъдителната присъда. Извършвайки цялостна проверка на постановената от СГС присъда, настоящия съд не установи по-различна фактическа обстановка от тази, която е била установена от първия съд, като следва да се има предвид, че към настоящия момент това е и невъзможно, поради изключително дългия период от време, през който е протекло наказателното производство.

Най-напред, въззивният съд следва да се занимае с процесуален въпрос, свързан с доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, при изготвянето на обвинителния акт. САС констатира, че няколко години е продължила кореспонденцията между първостепенният съд и прокуратурата, поради констатирани от различни съдиидокладчици съществени процесуални нарушения и фактически грешки в обвинителния акт и връщането му за тяхното отстраняване. Съответните първоинстанционни определения са преминавали и през въззивен контрол, което също е отнемало време. В крайна сметка, след много връщане и поправяне на обвинителния акт /следва да се има предвид и фактическата и правна сложност на описаната престъпна дейност/, делото в сегашният му вид е стартирало на 02.02.2022г. от 22-ри състав на Специализиран наказателен съд. В тази връзка и по повод възраженията, изложени от защитата на подсъдимите пред САС, че при изготвянето на обвинителния акт са били допуснати множество съществени процесуални нарушения и очевидни фактически грешки, е необходимо да се посочи, че първостепенният съд е положил усилия и съобразно правомощията му се е занимал с този въпрос и също е връщал за корекции този обвинителен акт. Видно е, че прокуратурата е отстранявала нееднократно установени процесуални нарушения и фактически грешки. В крайна сметка, прокуратурата е тази, която изготвя обвинителния акт, който от своя страна определя рамките, в които се развива производството пред съда и първоинстанционният съд е провел съдебното производство по този обвинителен документ, такъв какъвто му е бил предоставен. Не бива да се забравя, че съдът разполага със съответни правомощия, описани в НПК във връзка с обвинението и доказването му, които се отразяват на крайният му съдебен акт. Въз основа на тези съображения, въззивната съдебна инстанция не установи твърдените от защитата за допуснати съществени процесуални нарушения и очевидни фактически грешки в обвинителния акт или нежелание от страна съдията-докладчик за отстраняването им, поради което и не ги споделя. Първият съд е изпълнил своите процесуални задължения и е положил усилия за разглеждане и приключване на делото в приемливи срокове.

Най-напред следва да се посочи, че с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.11.2022г., първостепенният съд, след изрично направено искане от подсъдимите И. В., Е. И. и В. С. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24 ал.1 т.3 от НК във връзка с чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.3 от НК е прекратил частично наказателното производство, досежно обвиненията на подс.И. В. И. за престъпления по чл. 311 ал.1 от НК; по чл.311 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК; по чл.311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК; по чл. 282 ал.3 вр.ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК; по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.3 във вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК; за подс.Е. С. И. обвиненията за престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 311 ал. 1 от НК във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК; както и всички обвинения, повдигнати на подс. В. Д. С. за престъпления по чл. 311 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

За установяване на фактическата обстановка, първият съд се позовал на следните доказателства: обяснения на подсъдимите В. и И., показанията на свидетелите В. М. пред съда и приобщените по реда на чл.281 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, на св.К. М., на В. М., на св.Н. Г., на св.Н. Н., както и следните писмени документи: Азбучна книга за периода 2004-2007г. на Районен съд Белоградчик, книги за открити заседания в заверени копия за същите години: 2004г., 2005г., 2006г. и 2007 година, водени в Районен съд Белоградчик, справки от Общинска служба „Земеделие и гори“ гр. Белоградчик и Общинска служба „Земеделие и гори“ гр. Димово, както и копия на гражданските дела, всичките по описа на районен съд Белоградчик, както следва: гр. д. № 205/2006г., гр. д. № 196/2006г., гр. д. № 163/2006г., гр. д. № 30/2007г., гр. д. № 592/2006г., гр. д. № 432/2006г., гр. д. № 498/2006г., гр. д. № 513/2006г., гр. д. № 517/2006г., гр. д. № 527/2006г., гр. д. № 546/2006г., гр. д. № 198/2007г., гр. д. № 201/2007г., гр. д. № 253/2007г., гр. д. № 249/2006г., гр. д. № 197/2005г., гр. д. № 209/2006г., гр. д. № 262/2006г., гр. д. № 250/2006г., гр. д. № 268/2006г., гр. д. № 294/2006г., гр. д. № 269/2006г., гр. д. № 295/2006г., гр. д. № 197/2006г., гр. д. № 441/2004г., гр. д. № 131/2005г., гр. д. № 198/2005г., гр. д. № 199/2005г., гр. д. № 281/2005г., гр. д. № 310/2005г., гр. д. № 162/2006г., гр. д. № 166/2006г., гр. д. № 149/2007г., гр. д. № 79/2007г., гр. д. № 206/2006г, гр. д. № 162/2007г., гр. д. № 195/2007г., гр. д. № 246/2007г., гр. д. № 56/2007г., гр. д. № 40/2007г., гр. д. № 462/2006г., гр. д. № 463/2006г., гр. д. № 602/2006г., гр. д. № 482/2006г., гр. д. № 249/2007г., гр. д. № 33/2007г., както и други, поместени в папките документи, проследяващи цялата процедура, последвала постановяването на съдебните решения от влизането им в сила, през постановяването и на административния акт на съответната Общинска служба „Земеделие и гори“ до продажбата на възстановените земи, благодарение на тези съдебни решения, респ. до продажбата на издадените компенсаторни бонове, обезщетяващи мнимите собственици за неподлежащите на реално възстановяване земеделски земи, /или отказани за възстановяване с план за земеразделяне/ земеделски земи.

За правните си изводи, съдът кредитирал заключенията на следните експертизи: на вещите лица П. Х. Т. и Т. И. К. по изготвена експертиза Протокол № 08/ДОК-502 от 21.07.2008г., находяща се в т. 6 л. 21 - 45 от ДП; на вещите лица П. Х. Т. и Т. И. К. по изготвена Графологическа и техническа експертиза Протокол № 08/ДОК-647 от 30.09.2008г., находяща се в т. 6 л. 50 - 58 от ДП; на вещото лице Г. П. Б. по изготвена съдебно-техническа (компютърна) експертиза, находяща се в т. 5 от ДП №70/2007година по описа на НСлС; на вещото лице П. Т. по изготвена Графическа експертиза Протокол № 09/ДОК-355 от 23.04.2009г., находяща се т. 6 л. 95 - 99 от ДП; на вещото лице П. Т. по изготвена Графическа експертиза Протокол № 09/ДОК-330 от 17.04.2009г., находяща се в т. 6, л. 109-129 от ДП; на вещото лице П. Х. Т. по изготвена Съдебно-графическа експертиза Протокол № 09/ДОК-444 от 02.07.2009г., находяща се в т. 6, л. 179 - 187 от ДП; Оценителна експертиза от 27.06.2008г., изпълнена от вещите лица Д. Г. К.-Н., М. Т. К. и Н. И. К., находяща се в т. 6, л. 63 - 80 от ДП, както и допълнителна оценителна експертиза от м. януари 2009 г., изготвена от същите лица, находяща се в т. 6, л. 86 - 93 на т. 6 от ДП.

По-долу във фактическия и доказателствен анализ ще бъдат обсъдени подробно както показанията на свидетелите, така и заключенията на вещите лица.

Както вече бе посочено по-горе в решението, наказателното производство по отношение на подс.И. В., подс.Е. И. и подс.В. С. по обвиненията за престъпленията по чл.311, ал. 1 НК и чл.282, ал.2 от НК е било прекратено от първостепенния съд по давност, по искане на подсъдимите с влязло в сила определение, но за произнасяне по обвиненията, за които наказателното производство е било висящо, първият съд е направил подробен анализ на доказателствата, като са били описани фактите, покрили или непокрили съставите на престъпленията, за които производството е продължило.

С обжалваната присъда, съдът е оправдал подс.И. В. И. по обвинението за престъпление по чл.302 т.1 б.“б“ във вр. с чл.301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като в тази част присъдата не е била протестирана от държавното обвинение. Въззивната съдебна инстанция обаче дължи произнасяне и в тази част, доколкото извършва цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт.

Производството по делото е продължило по отношение на подсъдимата И. В. И. за това, че през периода 08.02.2007 година - 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и Н. В. Г. и чрез използване на неистински документи - пълномощни и на документи с невярно съдържание - нотариални заверки на пълномощни и нотариални актове, подробно изброени по-долу, получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми от продажба на имоти, собственост на Община Димово и Община Чупрене, с намерение да ги присвои, както следва: На 08.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж., а и чрез използване на неистински документ - пълномощно от К. П. В. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 427/07.02.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 51, том II, peг. № 370, дело № 259/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 20 775 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово - с намерение да го присвои.

На 23.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от В. Н. М. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти и на документи с невярно съдържание -нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 819/22.02.2007. на същото пълномощно и нотариален акт № 47, том III, peг. № 747, нот. дело № 456/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 660 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово с намерение да го присвои.

На 12.03.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от О. В. Н. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание -нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1164/12.03.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 5, том IV, peг. № 1018, нот. дело № 617/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество -сумата 15 090 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово с намерение да го присвои.

На 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Н. В. Г. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от И. К. П. е ЕГН •••••••••• в полза на Н. В. Г. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи е невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1941/23.04.07г. на същото пълномощно и нотариален акт № 42, том VII, per. № 1768, нот.дело № 1269/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество- сумата 14 503 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене с намерение да го присвои, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и с оглед на причинения от тях общ престъпен резултат - 68 028.00 (шестдесет и осем хиляди и двадесет и осем) лв. документната измама представлява такава с особено големи размери, представляваща особено тежък случай /с оглед отговорното служебно положение на дееца - съдия и Председател на PC Белоградчик/, престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Подсъдимият Е. С. И. е обвинен в това, че в периода 26.07.2005г. - 27.06.2006г., в град Видин и в град Белоградчик, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез В. В. Р., К. П. Ф. и К. Б. К., и чрез използване на неистински документи - пълномощни и на документи с невярно съдържание - нотариални заверки на пълномощни, платежно нареждане, нареждания разписка и нотариални актове, подробно изброени по-долу, получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми, собственост на Община Димово и Община Чупрене и Община Ружинци, с намерение да ги присвои, както следва: На 26.07.2005г. в град Видин чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Г. С. за упълномощаване на Е. С. И., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 2049 от 05.07.2005г. на същото пълномощно и платежно нареждане от 26.07.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 22 459.70 лв. - големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17405226С от 06.06.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои; На 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Н. И. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка peг. № 3043 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 34 300.00 лв. - големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880679С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р., чрез използване на неистински документ - пълномощно от А. И. М. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3041 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 24 540.00 лв. - големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880670С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 10.11.2005г. в град Видин, при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф., чрез използване на неистински документ -пълномощно от Б. П. И. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3277 от 31.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 10.11.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 099,00 лв. - големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18040336С от 24.10.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 21.12.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от И. Г. Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 21.12.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 21 150,00 лв. - големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 23.01.2006г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от И. Г. Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 23.01.2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 5 429,62 лв. от продажба на поименни компенсаторнибонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 09.05.2006г. в град Белоградчик чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. за упълномощаване на Е. С. И. и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка № 1896/18.04.2006г. и нотариален акт № 168, том VII,1595, нот. дело № 1383/2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 2 512,00 лв. от продажба на имот с площ от 23 дка в м. „Циганска локва”, землище на с. Гюргич, собственост на Община Ружинци, с намерение да го присвои;

На 27.06.2006г. в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство - чрез К. Б. К., чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. и Ж. А. С. за упълномощаване наК. Б. К., и на документи с невярно съдържание- нотариална заверка № 1996/12.05.2000 г. и нотариален акт № 107, том XI, нот. дело № 2133/2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9 410,00 лв. от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене, с намерение да го присвои, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и присвоената сума е в големи размери - 136 900.32 лв. (сто тридесет и шест хиляди и деветстотин лева и 32 ст.), престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

За яснота следва да се посочи, че въззивната съдебна инстанция не установи по-различна фактическа обстановка от тази, която е била установена от първостепенния съд, а и на практика това не би било възможно с оглед твърде дългия период от време, който е изтекъл от датата на деянията до настоящия момент.

Фактическата обстановка, установени от първия съд по отношение на престъпленията, в които са обвинени подсъдимите е следната:

Подс.И. В. И. е родена на •••г. в •••, българка, българска гражданка, с ••• образование, омъжена, неосъждана, живуща в •••, ЕГН ••••••••••.

Подс.Е. С. И. е роден на •••г. в •••, българин, български гражданин, със ••• образование, женен, неосъждан, живущ в •••, ЕГН ••••••••••.

Подс. И. В. И. била съдия в Районен съд-Белоградчик /БРС/ от 15.04.1992г., а от 02.05.2000г. била Председател на същия съд. С решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 43 от 13.12.2007г., подс. И. В. И. била отстранена временно от длъжност във връзка с привличането й като обвиняема по настоящето дело, а с Решение на ВСС от 16.01.2008г. е била освободена от длъжност съдия и административен ръководител - председател на PC Белоградчик по нейно желание.За яснота на изложението следва да се посочи, че подсъдимата е била известна с името В..

Подс. Е. С. И. е съпруг на подс. В..

Подс.В. Д. С. бил назначен за съдия по вписванията в Районен съд-Белоградчик с трудов договор от 09.06.2004г. Той встъпил в длъжност на 15.06.2004г. На 26.11.2007г., подс. С. временно бил отстранен от длъжност, поради привличането му в качеството на обвиняем. В периода 2004г.-2007г. в съдебния район на Районен съд Белоградчик нямало назначен нотариус и поради това нотариални действия били извършвани от съдията по вписванията - В. С. и от съдиите към Районен съд - Белоградчик. Законовото основание за това се съдържало в разпоредбата на чл.158 от Закона за съдебната власт /обн. ДВ бр.59/94г., отм. ДВ бр.64/07.08.2007г./ Съгласно чл.158, ал.1 от ЗСВ /стар, отм./: „В районните съдилища има съдия по вписванията.“, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., бр. 36 от 2004 г.): „Съдията по вписванията: т.2. извършва нотариални и други действия, предвидени в закон.“ Според чл.158, ал.3 от ЗСВ /стар, отм./: „В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.“

На досъдебното производство била установена престъпна дейност, извършвана в периода 2004-2007г. от тримата обвиняеми по повод на 46 /четиридесет и шест/ броя граждански дела по описа на Районен съд гр. Белоградчик. Тази престъпна дейност се изразявала в следното:

Подс. И. В. И., в качеството си на съдия и председател на БРС имала пряко отношение към разпределението и разглеждането на дела по чл.11 от ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.1 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Това били граждански производства за възстановяване на земеделски земи и земи от горския фонд. Подс. В. се произнасяла по гражданските дела като съдия-докладчик, а подс.С. като съдия по вписванията, извършвал нотариални действия на основание чл. 158, ал.2, т.2 ЗСВ /отм/. по повод на свързаните с тях упълномощавания.

За прецизност следва да се посочи, че основната престъпна дейност на подс. В. се състояла в нарушаване на служебните й задължения, като длъжностно лице - председател на БРС и съдия-докладчик по изброени по-долу граждански дела и произнасянето от нейна страна на незаконосъобразни съдебни решения, без реално да са събирани каквито и да било доказателства, които да обосноват решенията. Съдебните процеси, които са били водени от подс.В. като съдия-докладчик, били изфабрикувани от нея. По делото са били събрани множество доказателства, които сочат, че мнимите ищци по инкриминираните дела, не са имали и не са претендирали право на собственост върху земеделски земи и гори. Земите, които са предмет на гражданските дела, са били свободни и непотърсени, но са били възстановени на тяхно име.

За период от около три години, подс.В. е осъществявала еднотипна престъпна схема, като образувала и разглеждала граждански дела, съставяла протоколи от проведени съдебни заседания и постановявала съдебни решения, без да са били предявени такива искови молби в РС-Белоградчик, без реално да е било проведено съдебно заседание и без реално да са събирани каквито и да било доказателства, които да обосновават иска.

Основният нормативен акт, регулиращ собствеността върху земеделските земи, е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, обн. в ДВ бр. 17/1991г., който е в сила и днес. Съгласно член 11, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията към периода на извършване на престъпните деяния, актуална след измененията с ДВ бр.46/92г./ гласи: „Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.“

Законът дава възможност на лицата с признато право на собственост да искат обезщетяване не със земя, а с поименни компенсаторни бонове (ПКБ) - чл.10б, ал.1 от закона, в редакцията действала след измененията с ДВ бр.99/2002г.: „Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.“

Основната разпоредба, имаща пряко отношение към престъпната дейност на обвиняемите, е тази на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ - „Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея, установяват с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори правото си да възстановяват собствеността си върху земеделски земи. Въз основа на постановеното решение, общинската служба по земеделие и гори при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.“. Това е редакцията на нормата, действала в периода от 2002г. до измененията в закона с ДВ бр.13/09.02.2007г. Тази разпоредба е позволявала претенцията да се доказва със свидетелски показания.

С измененията в чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.13/09.02.2007г., в сила от 12.02.2007г., била премахната по законодателен път тази възможност. След цитираните изменения с ДВ бр.13/2007г., редакцията на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ придобила следния вид: „Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.“ При действието на цитираната по-горе правна уредба, всяко лице, пропуснало сроковете да заяви собственост върху земеделска земя, се снабдявало със служебна бележка от Общинска служба „Земеделие и гори” (ОСЗГ) по местонахождение на имота. ОСЗГ извършвало проверка, дали лицето е заявявало вече земеделската земя, предмет на претенцията. В случай, че такова заявление не било правено и удовлетворявано до момента, се издавала визираната по-горе служебна бележка. Тя не обсъждала основателността на претенцията, а само факта, че такава претенция към конкретния имот не е била предявявана от конкретното лице. Служебната бележка се прилагала към исковата молба заедно с други документи, ако имало такива, и по този начин се образувало гражданското дело в съда. Ответник по иска била ОС „ЗГ“ при съответната община. Предявеният иск по правната си природа представлявал положителен установителен такъв. Исковата молба се разглеждала по общия исков ред и при условие, че имало събрани доказателства за основателност на претенцията, съдът се произнасял с решение, с което приемал за установено по отношение на ОС „ЗГ“ при конкретната община, че ищецът има право на собственост върху конкретно посочени земи и установявал за ищеца правото да иска възстановяването на тези земи по реда на ЗСПЗЗ. След това, въз основа на съдебното решение се подавало заявление до ОСЗГ за възстановяване правото на собственост върху земята в реални граници. ОСЗГ разглеждала заявлението и с решение възстановявала правото на собствеността върху конкретния имот /в стари реални граници/, а ако това било невъзможно по някакви причини, възстановявала собственост върху равностойна по категория и размер земя в същото или в друго землище /в нови реални граници/. Конкретната проверка за наличие на земя за възстановяване се извършвала от фирмите, които правели и поддържали плана за земеразделянето. Същата фирма изготвяла и скиците на възстановените имоти, които се издавали по искане на собствениците във връзка с изповядване на нотариални сделки. След издаването на решението от ОСЗГ и скицата на съответния имот от служители на ОСЗГ, се изготвял и протокол за въвод във владение. Практиката била този протокол да се изготвя дори без новопризнатия собственик да е присъствал лично на въвода. Така изготвения протокол за въвод се прилагал в комплекта с документи по преписката на ОС „ЗГ“ /т.3, л.132 - протокол за разпит на св.Л. Л./.

Първостепенният съд установил, че към момента на постановяване на съдебните решения от подс.В., земеделските земи са били собственост на съответната община /подробно описани по-долу/. От своя страна, в случаите, когато предмет на гражданските дела са били гори, то за тях е било установено, че към момента на постановяване на съдебното решение те са били собственост на държавата.

По-натам решаващият съд описал подробно и реда за възстановяване на гори от държавния горски фонд, който бил аналогичен и се уреждал от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, обн. ДВ бр.110/1997г., в сила и днес. Аналогично на описаната вече уредба, и по този закон след измененията с ДВ бр.13/09.02.2007г., в неговия чл.13, ал.3 се предвиждало, че за доказване правото на собственост вече не може да се ползват писмени декларации на заявителите и свидетелски показания. Преди това изменение, редакцията на нормата на чл.13, ал.3 /във вида след измененията с ДВ бр.49/99г./ гласяла следното: „Правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Само писмени декларации на заявителите не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. При възможност заявлението се придружава и с описание на имота.“

Безспорно, подс.В. е била длъжна при изпълнение на служебните си задължения и по-точно при разглеждането и решаването на граждански дела да спазва разпоредбите на ГПК и ЗСВ. Позовавайки се на събраните доказателства, прокуратурата счита, че при произнасянето на решенията по инкриминираните граждански дела, обв. В. е нарушила служебните си задължения, визирани в ГПК, обн. изм. бр. 12/1952г., отм. ДВ бр.59/07г., в сила от 01.03.08г., разписани както следва в чл.4 ал.1 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997г.) - „Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум“ /аналогичен чл.5 от сега действащия ГПК/; ал.2 - „Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.“ /аналогичен чл.9 от сега действащия ГПК/. Тази разпоредба въвежда основен принцип в гражданския процес и е обща, като систематичното й място е в Глава първа „Основни положения“ и по тази причина е относима към всички случаи на разгледани и решени от подс.В. граждански дела. Като не е провела реално съдебно заседание с изслушване на страните, с изслушване на свидетел, като не е събрала по реда на ГПК надлежни доказателства в подкрепа на исковата претенция и не е обезпечила реална процедура по връчване на призовки, подс.В. не е прилагала закона според точния му смисъл, точно и еднакво спрямо всички, с което е нарушавала чл.4 от ГПК.

Съгласно чл. 101 от ГПК, - „Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.“ /аналогичен чл.183 от сега действащия ГПК/. Този текст от ГПК важи за случаите, в които по делата са били представени незаверени копия от документи. Разследването е установило, че в една част от случаите по делата са били представени обикновени копия от документи, дори незаверени от страната.

В тези случаи подс.В. е била длъжна да изиска оригинала на документа или официално заверен препис от него, в противен случай е следвало да изключи този документ от доказателствата по делото. Подсъдимата не е задължавала страната да представи документа в оригинал или в официално заверен препис, като същевременно е постановявала крайния си акт по делото въз основа на копието, с което е нарушавала чл.101 от ГПК. Първият съд е установил, че такива са случаите по гр.д. №198/07г., гр.д. №201/07г., гр.д. № 246/07г. и гр.д. № 249/07г.

Съгласно чл. 126, ал.1 от ГПК (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983г.) - „За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните.“; ал.2 (изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997г.) - „Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.“ /чл.150 от сега действащия ГПК/. Тази разпоредба важи за всички случаи, тъй като за всички случаи са били съставяни протоколи от съдебни заседания. Нарушението на подс.В. се изразява в това, че тя е съставяла протокол от съдебно заседание, каквото реално не е било проведено /в 33 от случаите/, като е отразявала обстоятелства, които не са се случили /явяване на страни, явяване на свидетели, изявления на страни, показания на свидетели/ или пък /в 13 от случаите/ е съставяла протокол от съдебно заседание, в който е било посочено, че страните, които не се явяват, са били редовно призовани, което не е отговаряло на истината. Първият съд установил, че по отношение протоколите от съдебни заседания на подс.В. е било повдигнато обвинение за две отделни престъпления по чл.311, ал.1 вр. чл.26 от НК. В едното са били включени 33 случая на съставени протоколи от съдебни заседания, в които подс.В. е отразявала присъствие на ищеца и на ответника, или само на ищеца, и на свидетел и техни изявления, което не е вярно.

Във второто престъпление по чл.311, ал.1 вр. чл.26 от НК са били включени 13 деяния, при които са били съставени протоколи от съдебни заседания, в които подс.В. е посочвала, че страните са редовно призовани, но не се явяват. По отношение на тези обстоятелства е било установено, че процедура по призоваване изобщо не е била провеждана и призовки не са били връчвани, което е било предварително известно на подс. В.. Именно разликите в обстоятелствата, отразени от обвиняемата в самите протоколи от съдебни заседания е обусловило разделението на две отделни документни престъпления /и двете извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК/. В едната група са били включени протоколите, в които е отразено присъствие на ищеца и на свидетел и техни изявления, а в другата - протоколите, в които е било отразено, че страните са били редовно призовани.

Вменените във вина на подс.В. документни престъпления обхващат дейността по съставянето на протоколите от съдебни заседания. За дейността й по постановяване на съдебните решения, която е последваща, на подс.В. е било повдигнато обвинение за две отделни престъпления по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26 НК, едното - с 33 отделни деяния, а другото - с 13 деяния. Разделението на две отделни длъжностни престъпления е извършено именно на базата на допуснатите нарушения по ГПК и на разликите в съдържанието на протоколите. За да постанови решенията, подс.В. е ползвала като доказателство въпросните протоколи /общо 46 на брой/, за направените изявления, дадените показания и отразените други обстоятелства. С това подсъдимата е нарушавала служебните си задължения по ГПК, включително и чл.126 ГПК. В единия случай подс.В. е ползвала протоколи от съдебни заседания, в които се сочи, че страните са присъствали и са направили изявления, като по този начин фиктивно са били събрани гласни доказателства. Това са първите 33 случая.

Във вторите 13 случая подс.В. се е ползвала от протоколи от съдебни заседания, в които се сочи, че страните са били редовно призовани, но не са се явили, като това е дало възможност на обвиняемата да приключи разглеждането на делото и да го реши.

Решаващият съд пояснил, че обособяването на две отделни длъжностни престъпления при условията на чл.26 от НК се дължи на разликите в нарушенията по ГПК и ЗСВ, извършени от подс.В..

Нормата на чл. 142 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999г.) гласи: - „Силата на писмените доказателства се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.“ /чл.178 от сега действащия ГПК/. Тази разпоредба е била нарушена от подс.В. в случаите, когато тя като съдия-докладчик е приемала като надлежно доказателство преправени официални документи, за които е знаела, че са такива, и е постановявала съдебния си акт въз основа на тях. Това се е случило по гр.д. № 163/06г., гр.д. № 196/06г., гр.д. № 205/06г., гр.д. № 206/06г., гр.д. № 79/07г., гр.д. № 149/07г., гр.д. № 253/07г.

Съгласно чл. 143, ал.1 от ГПК - „Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.“ /чл.179, ал.1 от сега действащия ГПК/. Сочената разпоредба важи за протоколите от съдебни заседания, които представляват официални документи по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК и това са всичките 46 случая. Разпоредбата на чл.143 ал.1 от ГПК важи и за случаите на приети от съда като надлежно доказателство неистински официални документи - такива са случаите по гр.д. № 162/07г. и гр.д. № 195/07г. Като е приемала по делото като надлежно доказателство неистински документи, за които е знаела, че са такива, и като е постановявала съдебния си акт въз основа на такива документи, подс.В. е нарушавала нормата на чл.143, ал.1 от ГПК. Според чл.188, ал.1 от ГПК: „Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение“ /чл.12 от сега действащия ГПК/; ал.2 - „Той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.“ /чл.235, ал.2 от сега действащия ГПК/. Тази разпоредба също е обща и въвежда основен принцип в работата на съда по граждански дела и важи за всички случаи на разгледани и решени от подс.В. граждански дела. Като не е преценявала доказателствата по вътрешно убеждение, а мотивирана от користна цел да набави облага за определени лица, и като не е основавала решението си на закона, а на изфабрикувани в нарушение на закона доказателства, подс.В. е нарушавала чл.188 от ГПК.

Първият съд е установил, че по отношение на гр.д. №199/2005г. е относима нормата на чл. 13, ал.1, изр. второ във вр. с чл. 12, ал.1 от ГПК - чл. 12, ал.1 ГПК - „Не може да участва в делото съдия, който е роднина на някоя от страните по... сватовство до трета степен” /чл.22, ал.1, т.2 от сега действащия ГПК/; чл. 13, ал.1, изр. второ ГПК - „Съдията е длъжен и сам да се отстрани” /чл.22, ал.2 от сега действащия ГПК/. По посоченото гр.д. № 199/2005 г., подс.В. е била длъжна да се отведе от разглеждане на делото, тъй като, че ищец е била нейната свекърва, която й е роднина по сватовство от първа степен. Като не се е отвела от разглеждането на делото, подс.В. е нарушила чл. 13, ал.1, изр. второ във вр. с чл. 12, ал.1 от ГПК.

Несъмнено приложение за всичките 46 случая намира и нормата на чл.14 от ЗСВ, /обн. ДВ бр.59/1994г., отм. ДВ бр.64/2007г./, която гласи: „При своите действия и постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.“ /чл.3 от сега действащия ЗСВ/. Нормата е приложима за всичките 46 случая на разгледани и решени от подс.В. граждански дела, тъй като в устройствения закон, аналогично на чл.188 ГПК е изведен основен принцип в работата на съда, а именно - принципът на вътрешното убеждение и подчинението единствено на закона и като не е спазвала закона и не е решавала делата по вътрешно убеждение, подсъдимата е нарушавала чл.14 от ЗСВ.

Подс.В. в качеството си на съдия-докладчик по конкретните посочени граждански дела е извършвала нарушенията на служебните си задължения по ГПК и ЗСВ, като във фиктивните процеси, които създавала, е съставяла официални документи с невярно съдържание - протоколи от съдебни заседания и приемала като надлежни доказателства преправени официални документи, неистински официални документи и незаверени копия на документи, като е знаела, че те са такива и че не трябва да ги приема като доказателства по делата, тъй като описаните по-горе разпоредби от ГПК й забраняват това.

Верен е изводът на първия съд, че за да мотивира своите съдебни решения обвиняемата В. е използвала две групи документи:

• протоколи от съдебните заседания, оформени с нейния подпис, в които са били отразени присъствието и изявления на ищци и свидетели, без те реално да са присъствали в съдебната зала; протоколи от съдебни заседания, в които е отразено, че страните, редовно призовани, не се явяват, което не отговаря на истината, тъй като страните не били призовавани изобщо - неистински или преправени официални документи (извлечения от емлячни регистри, декларации и т.н.) или пък незаверени копия от документи.

В един от случаите съдебните решения са били постановени само въз основа на протоколите от съдебни заседания /където мнимо са разпитвани свидетели и ищеца е правил изявления/, а в друг случай освен протокола от съдебно заседание решението е било постановено въз основа и на приети от съда писмени доказателства /това са неистинските, преправените или пък в незаверено копие документи/. Поради това прокуратурата приела, че това внася разлика във фактическата обстановка и затова на обвиняемата В. са повдигнати две обвинения за престъпления по чл.282 във вр. с чл.26 от НК.

Описаната дейност, подс.В. вършела с цел да набави облага за лицата, цитирани във всеки пункт и от това са настъпили значителни вредни последици с неимуществен характер за собственика на земите - т.е. за общината /когато става въпрос за земеделски земи/, респ. за държавата /когато става въпрос за гори/. Със съдебните решения, които е постановила, подс.В. е приемала за установено, че ищците по гражданските дела са собственици на претендираната от тях земя /било то земеделски земи или гори/ и имат право да възстановят собствеността си върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ, респективно по реда на ЗВСГЗГФ. Подс.В. постановявала тези съдебни решения въз основа на изцяло изфабрикувани граждански процеси и при нарушение на разпоредбите на ГПК и ЗСВ, посочени по-горе. Тя вършела това съзнавайки, че такава искова претенция въобще не е била предявена, не е била спазена процедурата по ГПК, не е било проведено съдебно заседание и не са били събрани доказателства за притежаването на правото, тъй като не е бил проведен реален исков процес. Към момента на постановяване на съдебните решения от подс.В., имотите са били общинска собственост /за земеделските земи/ или държавна /за горите/. С постановяване на такива решения подсъдимата е създала предпоставки да се стигне до реално ощетяване на общината, респ. държавата, т.е. до намаляване на патримониума на общината, респ. на държавата, тъй като чрез съдебните решения е била създадена реална възможност да настъпят имуществени вредни последици в размер на стойността на земята. Такива в действителност към момента на постановяване на съдебното решение от подс.В. не са настъпили, тъй като към този момент не е било издадено решението на ОС „ЗГ“ за възстановяване на земите.Процедурата по реално възстановяване на имотите предвиждала след издаването на решението на ОС „ЗГ“ да се издаде скица за имота и впоследствие да се извърши въвод във владение на същия. Със съдебното решение само е прието за установено правото на собственост, а едва впоследствие земите биват възстановени с решение на ОС”ЗГ”. Поради това, на този етап от престъпната схема до реално увреждане на имуществените права на общината/държавата не се е стигнало, те само са били поставени в опасност от увреждане. Но тъй като впоследствие земите действително излизат от патримониума на държавата/общината, то последните са претърпели и имуществени вреди. Споделим е изводът на първостепенния съд, че имуществените вреди не могат да се вменят във вина на подс.И. В. конкретно що се отнася до състава на престъплението по чл.282 от НК, защото нейната престъпна дейност, която се обхваща от този състав, завършва с постановяване на съдебното решение. Със съдебното решение обаче земята все още не излиза от патримониума на държавата/общината, тъй като сложният фактически състав по възстановяване не е завършен.

До реално увреждане на неимуществените права на общината/държавата обаче се е стигнало, тъй като с постановяването на решението на подс.В. в нарушение на закона е било прието за установено правото на собственост на описаната земя, като е установено правото на ищците да възстановят собствеността си върху тази земя по реда на ЗСПЗЗ, респ. по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това, прокуратурата приела, че са настъпили значителни вредни последици с неимуществен характер и затова, при прилагане на принципа на поглъщане, престъпната дейност на подс.В. е била квалифицирана по чл.282 ал.2 от НК, който е потежкия състав на деянието.

Независимо от това дали земите са били общински или държавни, и независимо от настъпилите значителни вредни последици с неимуществен характер за собственика на земята, отделно от това при всяко положение от престъплението са причинени и значителни вредни последици за държавата, които също имат неимуществен характер и се изразяват в съществено нарушение на установения в страната ни правов ред. Увредено е било законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно е бил накърнен авторитета на съда и е намаляло доверието на обществото във функционирането на съдебната система. Незаконосъобразните съдебни решения, постановени от подс.В., са довели до издаване на решения на ОС”ЗГ”, с които е възстановено правото на собственост върху описаните в съдебното решение земи. В този случай обаче ОС”ЗГ” е действала при условията на обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка за това дали определено лице има право да му бъде възстановена земята или не.

Първостепенният съд е посочил, че описаното представлява обща, принципна характеристика на престъпната дейност на подс.В. от гледна точка на двете продължавани престъпления по чл.282 от НК. Съобразно спецификата на конкретния случай /главно с оглед собственика на земята - държавата или съответната община, и с оглед вида на документите, послужили за постановяване на съдебното решение само протоколи от съдебни заседания или те в комбинация и с други документи/ е била очертана разлика във вида на нарушенията на служебните задължения на В. по ГПК, както и разлика в субекта, за когото са настъпили значителните вредни последици - само държавата или държавата и съответната община.

В редица случаи при осъществяване на престъпната дейност на подс.В. и на подс.Е. И. са били използвани нотариално заверени пълномощни от името на физически лица. Нотариалната заверка е била извършвана от подс.В. С., в качеството му на съдия по вписванията, който действал като извършител в съучастие с подс.В., а последната като подбудител. В хода на разследването са били събрани доказателства, че въпросните пълномощни не са издадени от лицата, вписани като техни автори, същите не знаели за тях, отричали да са ги изготвяли и подписвали, в редица случаи дори не познавали лицата, упълномощени с пълномощните. Свидетелите отрекли и явяването си при нотариус за извършване на нотариална заверка на подпис. Във всички тези случаи се касае за два документа, поместени в един хартиен носител - от една страна това е пълномощното от името на физическото лице, като един неистински частен документ, а от друга страна е нотариалната заверка на пълномощното, представляваща официален документ с невярно съдържание. Поради изтичане на давността за наказателно преследване по отношение престъплението по чл.309 НК, с обвинителният акт е било повдигнато обвинение единствено по отношение на престъплението по чл.311 ал.1 от НК, респ. такова по чл.316 вр. чл.311, ал.1 от НК, наказателното преследване за които, както бе посочено по-горе е преследване поради изтичане на абсолютна погасителна давност.

Решаващият съд е установил, че престъпната дейност на подс.В. не се е изчерпала с постановяване на съдебното решение, тъй като в четири случая подсъдимата при условията на посредствено извършителство е продала земите, за които е издала съдебно решение, и е получила за себе си продажната им цена. За тези случаи на В. е било повдигнато обвинение за документна измама по чл.212 от НК вр. чл.26 от НК. Според обвинението, пострадал от документната измама е съответната община, която е била собственик на земята към момента на постановяване на съдебното решение. Въззивната съдебна инстанция споделя това становище, както и изводите на първия съд в тази насока, тъй като физическите лица, от чието име са водени фиктивните граждански процеси, не са имали знание за тези процеси, не са подавали исковите молби в съда, не са се явявали като страна в съдебното заседание, не са водили свидетели и реално не са заявявали по надлежен ред претенция за възстановяване на земи, нито са представяли доказателства в подкрепа на такава претенция. В друга част от случаите, след постановяване на съдебното решение и издаването на компенсационни бонове като обезщетение за тях, подс.Е. И. сам или при условията на посредствено извършителство продавал компенсационните бонове и получавал парите от продажбата за себе си. За тези случаи на подс.И. е било повдигнато обвинение за осем случая на документна измама при условията на продължавано престъпление. Пострадал отново се явява съответната община, собственик на земите, за обезщетението на които са били издадени компенсационните бонове. Тук отново лицата, от чието име са заведени процесите, не са заявявали искова претенция за земи с такава площ и в тези землища. По отношение на обвиненията на подс.В. за престъпления по чл.302 от НК: Установена е била и трета група случаи /общо 14 на брой/, в които подсъдимата В. е поискала и получила неследващ й се дар - пари в размер на по 500 лева за всеки отделен случай, за това, че е разгледала и решила гражданското дело. Т.е., тя е поискала облага за това, че е съставила протокола от съдебното заседание, който е с невярно съдържание, и е постановила съдебното решение по делото, с което е признала на мнимите ищци право да им бъде възстановена земя. За тази престъпна дейност на В. е било повдигнато обвинение за извършен от нея подкуп при условията на продължавано престъпление –чл.302 т.1 б. Б вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което според контролната инстанция, първостепенният съд правилно и законосъобразно е произнесъл оправдателна присъда, която не е била протестирана.

Първият съд е обобщил, че подс.В. с помощта на подс.В. С. и на съпруга си - подс.Е. И., е изградила такава престъпна схема, в резултат на която да се облагодетелства или лично тя, или съпруга й подс.И.. Облагата се е получавала или чрез продажбата на земите с нотариална сделка или чрез продажбата на компенсационни бонове, получени като обезщетение за земите, или чрез подкуп. Обобщавайки в цялост престъпната дейност на подс.В. и на подс.И., съдът достигнал до извод, че двамата са действали координирано и при изначална цел облагата да настъпи за тях самите. Именно в изпълнение на тази цел те са предприели няколко последователни стъпки във времето - първо завеждане на делото от името на лица, които не знаят за това, после съставянето на протокол от съдебно заседание, после постановяването на съдебното решение, с което на тези лица се признава право да възстановят земи. След възстановяването на земите, от ОС „ЗГ“ е следвало разпореждането със земите, респ. с компенсационните бонове, или поискването и получаването на подкупа. Подс.В. при извършване на длъжностното престъпление формално е целяла да набави облага за нищо неподозиращите ищци, защото съдебното решение в тяхна полза е било необходимо условие при разгръщане на престъпната схема във времето и тя или съпругът й да постигнат за себе си облага.

Обвинителният акт съдържа 44 части, в които са описани фактическите обстоятелства и действията на тримата обвиняеми по повод 46 броя граждански дела.

По отношение на подс.Е. И., факти от значение за обвинението по чл.212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК се съдържат в гр. дело №131/2005г., гр. д. №.441/2004г., гр.д. №197/2005г., гр.д. №198/2005г., гр.д.№281/2005г., гр.д. №310/2005г., гр.д. №162/2006г., гр.д. №209/2006г.

Факти относно гр.дело №441/2004г. по описа на БРС.

Св.К. Ф. познавал подс.Е. И. и знаел, че съпругата му – подс.И. В. е съдия в районен съд Белоградчик. През 2004г. св.Ф. узнал, че е възможно чрез съда да бъдат възстановени земеделски земи, поради което потърсил съдействие от страна на подс. Е. И.. На неустановена дата преди 22.11.2004г., св.Ф. се срещнал с подс.И. и го помолил да му обясни какво трябва да направи. Последният казал на св.Ф., че ще му помогне и че трябва да му посочи къде се намират нивите, но че всичко струва пари. Поради това, още тогава двамата се разбрали, че получените пари от земеделските имоти ще си разделят наполовина. Св.Ф. не е имал документи за земите, не е търсил и не е давал такива на подс.И.. За това разпитал майка си – св.В. С. къде се намират нивите, които не са били възстановени на неговия баща и на нея самата, като тя му обяснила къде и с каква площ са и кои са съседите на имотите. Св.Ф. записал на лист хартия имотите и го предал на подс.И., който от своя страна му казал, че трябва да посочи и свидетел, който да се яви пред съда. В тази връзка, св.Ф. провел разговор със св.П. В. П. и го помолил да се яви в районния съд в Белоградчик и да заяви къде са нивите, останали в наследство от П. Ф. С. – бащата на К. Ф.. Св.П. се съгласил, въпреки че не му били известни тези обстоятелства, но св.Ф. го уверил, че е достатъчно да се яви пред съда.

Подс.Е. И. се ангажирал със случая и подготвил искова молба от името на св.Ф. като наследник на П. Ф. С. до РС Белоградчик, с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. С тази искова молба, св.Ф. искал съдът да признае правото да се възстанови собствеността върху следните имоти: нива от 22,5 дка в местността „Блато“ при съседи:А. Т. К., К. В. В., И. И. С. и път и нива от 18 дка в местността „Глечковец“ при съседи: И. С., К. В. В., Б. К. и път. Образувано било гр.д.№441/2004г.

Съдът установил, че подс.И. е подготвил исковата молба въз основа на показанията на св.Ф., който в разпит в открито съдебно заседание на 07.03.2023г. заявил, че е разговарял единствено с подс.И. и не е търсил адвокат за съдействие. Изписаните в исковата молба ръкописни текстове са били изпълнени от подс.И., което било установено от заключение на графическа експертиза – протокол №08/ДОК-647/30.09.2008г.

Върху исковата молба след думите „с уважение“ бил поставен подпис от неустановено по делото лице, който не е бил положен от св.Ф. или майка му – св.В. С., което е било установено от заключение на графическа експертиза по протокол №09/ДОК-330/17.04.2009г. По делото няма данни кой се е снабдил с удостоверение за наследници на П. Ф. с №1103/22.11.2004г., тъй като св.Ф. нямал спомен да е давал такова на подс.И.. Образувано било гр.д. №441/2004г., което било докладвано на председателя на РС Белоградчик - подс.И. В., която го разпределила на себе си и го насрочила за 30.11.2004г. от 09.20 часа. Върху исковата молба било отразено, че е получена на 22.11.2004г. В обясненията си пред съда посочила, че не е ползвала система за случайно разпределение на делата. Ден след постъпването на делото в съда, на 23.11.2004г. е била издадена служебна бележка от Общинска служба „Земеделие и гори“ /ОС“ЗГ“/ гр.Димово №02-23.11.2004г. за това, че до тази дата К. Ф., като наследник на П. Ф. С. не е заявявал пред службата имотите, описани в исковата молба по гр.д. №441/2004г. Бележката била приложена към образуваното вече гражданско дело.

По посоченото дело бил изготвен списък на лицата за призоваване от св.Н. Д. /към настоящия момент Н./, която била на длъжност секретар-протоколист в БРС. В този списък тя вписала, че е уведомила ищеца и ответника по делото на 22.11.2004г. по телефона, въпреки че тя не познавала св.К. Ф., нито пък той е посочвал в исковата молба телефон, на който може да бъде призоваван. В показанията си св.Ф. не е съобщил да е бил призоваван по телефона за това дело.

Подс.И. бил уведомен от подс.И. В. за насроченото съдебно заседание и от своя страна казал на св.Ф. да се яви на посочената дата в съда заедно със св.П. П..

На 30.11.2004г., св.П. отишъл в сградата на съда в Белоградчик, за да свидетелства по гр.д. №441/20024г. А св.К. Ф. не е явил в съдебната зала на 30.11.2004г., тъй като пътувал извън града.

Подс.В. попитала св.П. дали познава св.Ф., както и дали знае има ли ниви и какви. Св.П. отговорил, че знае за ниви, но други показания не дал и не е посочвал нещо конкретно за имотите като размер и граници, нито имената на съседите, защото тези данни не му били известни.

Тези факти съдът извел и от показанията на св.П., които правилно кредитирал. След като съдът му предявил протокола по гр.д. №441/2004г., св.П. заявил, че не е казвал нещата, които са записани там, защото не ги е знаел. Пояснил, че само веднъж е ходил в съда и съдията е била жена.

На 30.11.2004г., подс.В., като съдия-докладчик по делото съставила протокол за проведено на 30.11.2004г. съдебно заседание по гр.д. №441/2004г., в който вписала, че ищецът К. Ф. се е явил лично, а ответникът редовно призован не се е явил. Подсъдимата вписала изявление на ищеца Ф., че поддържа исковата молба, че е пропуснал да заяви две ниви в землището на Гара Орешец, останали в наследство от баща му П. Ф. С., че е представил доказателства с исковата молба, които моли да се приемат, както и че моли да бъде разпитан като свидетел П. В. П..

В протокола от 30.11.2004г., подсъдимата вписала, че съдът на основание чл.111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, че е допуснал до разпит свидетеля П. П. и е снел самоличността му – българин, български гражданин, на 59 години, неосъждан, женен, работи, без родство, след което му била разяснена отговорността по чл.290 от НК. Освен това в съдебния протокол подсъдимата вписала изявления на св.П., че К. Ф. претендира земя, останала по наследство от баща му П. Ф. в село Орешец, че ставало дума за две ниви, едната била 18 дка в местността „Глечковец“ при съседи: И. С., К. В., наследници на Б. К. и път, а другата нива била от около 22 дка в местността „Блато“ при съседи: И. И. С., път, А. К. и К. В..

Освен това, в съдебния протокол подс.В. вписала изявление на К. Ф., че той няма да сочи други доказателства и че съдът е дал ход на делото по същество. Подсъдимата вписала изявление на ищеца Ф., че моли съда да уважи предявения иск, като бъде установено правото на наследниците на П. Ф. С. да възстановят собствеността си върху пропуснатите земеделски земи в землището на Гара Орешец. Подс.В. вписала също, че съдът е счел делото за изяснено и обявил решението си, като уважава предявения иск.

Изложените факти първият съд установил от съдебния протокол по посоченото гражданско дело. Вписаните в протокола обстоятелства по присъствие на ищеца К. Ф. и неговите изявления, както и изявленията на свидетеля П. П., че К. Ф. претендира земя, останала по наследство от баща му П. Ф., бивш жител на Гара Орешец, две ниви, от които една от 18 дка в местността „Глечковец“ при съседи при съседи: И. С., К. В., наследници на Б. К. и път, а другата нива била от около 22 дка в местността „Блато“ при съседи: И. И. С., път, А. К. и К. В., не отговарят на обективната действителност и представляват неверни обстоятелства и изявления. Изложеното е било потвърдено пред решаващия съд от св.П., а и не е било отречено от св.К. Ф..

На 30.11.2004г., подс.И. В. изготвила съдебно решение №352/30.11.2004г. по гр.д. №441/2004г. по описа на БРС, с което е приела за установено по отношение на ОС“ЗГ“ гр.Димово по предявения иск от К. П. Ф., че наследниците на П. Ф. С. са собственици на нива от 22,5 дка в местността „Блато“ при съседи : И. И. С., път, А. К. и К. В. и нива от 18 дка в местността „Глечковец“ при съседи при съседи: И. С., К. В., наследници на Б. К. и път, и двете в землището на гара Орешец, като установява правото на наследниците на П. Ф. С. да възстановят собствеността си върху тази земеделска земя, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Това се установява от диспозитива на решението, което се намира в кориците на делото.

На 29.07.2004г., подс.В. извършила и нотариално действие – заверила пълномощно, издадено от името на В. Г. С. за сина й К. Ф., по силата на което тя упълномощава сина си К. Ф. да получи депозитарни разписки от Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Димово за наследствен имот в землището на Гара Орешец, да ги продава, прехвърля на трети лица и всичко необходимо по отношение на тях. Нотариалната заверка била с №860/29.07.2004г. В този случай подс.В. е действала като нотариус, каквото правомощие е имала към онзи момент, тъй като в съда не е имало нито действащ нотариус, нито съдия по вписванията. Първият съд установил, че св.В. С. не се е явявала пред подсъдимата в районен съд Белоградчик нито на 29.07.2004г., нито по-късно, не е подписвала пълномощното и не е упълномощавала сина си К. Ф.. Независимо от това, подс.В. е заверила пълномощното в качеството си на нотариус.

След като изтекъл предвидения в закона срок за обжалване на решение №352/30.11.2004г. по гр.д. №441/2004г. на БРС, св. В. М., която била на длъжност административен секретар в съда, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 15.12.2004г., което било установено от първия съд от писмените доказателства по делото, както и от показанията на разпитаната св.М.а.

Завереното съдебно решение св.В. М. предала на подсъдимата В.. Свидетелката уточнила, че винаги е изпълнявала безропотно нарежданията на подсъдимата независимо дали са във връзка със служебните й задължения или извън тях.

Коректно първостепенният съд е посочил, че може да се предположи, че заверено копие от решението по делото и нотариално завереното пълномощно са били предадени от подсъдимата на подс.Е. И., но е безспорен факт, че св.К. Ф. е представил тези документи пред ОС“ЗГ“ гр.Димово на 17.12.2004г., където подал молба с вх. №01-292/17.12.2004г., с която на основание съдебно решение №352/30.11.2004г. е поискал да му бъде издадено решение за обезщетение с компенсационни бонове.

Върху подадената от св.Ф. молба е била поставена резолюция „Да“ от Началника на ОС“ЗГ“ гр.Димово. С решение №0023 от 17.12.2004г. ОС“ЗГ“ гр.Димово обезщетила наследниците на П. Ф. С. за 40,500 дка земя на стойност 22 478 лева с 22 478 броя поименни компенсационни бонове на стойност 22 478 лева. Въз основа на това решение „Централен депозитар“ АД е издал удостоверителен документ за извършената регистрация на поименните компенсационни бонове по сметките на техните притежатели – депозитарна разписка №16568821С от 17.01.2005г. Съгласно тази депозитарна разписка било удостоверено, че наследниците на П. Ф. С. с ЕГН ••••••••••, клиент №5081807 притежават сметка №100042912953 с 22 478 броя ценни книжа от емисия РКВ 21097 с номинал 1 лев в дружество 1543 Поземлена комисия Димово, издадени от Димово.

Ценните книжа, за които е била издадена разписка №16568821С от 17.01.2005г. били продадени на БФБ на 28.01.2005г. чрез лицензиран инвестиционен посредник „Фининвест“ АД и парите от продажбата им подс.Е. И. и св.К. Ф. си поделили, както предварително се били уговорили. Това е било установено от първия съд от показанията на св.Ф., дадени в хода на досъдебното производство.

Факти относно гражданско дело № 131/2005 г. на БРС.

Фактите, свързани с това гражданско производство са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Доволен от развитието по гр.дело №441/2004г., свидетелят К. Ф. отново разговарял с подсъдимия Е. И. и му възложил да извърши още една работа, касаеща възстановяване земите на неговата майка - свидетелката В. Г. С.. Информацията за земите на майка си, свидетелят Ф. предоставил на подс.Е. И. още при първоначалните им разговори, свързани с гр. дело № 441/2004година по описа на БРС, описани по-горе.

Подс. И. се съгласил и разговарял отново със съпругата си И. В. да му съдейства като разгледа образувано по искова молба на В. Г. С. дело и да постанови решение, с което да уважи исковата молба с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

Безспорно, на такъв разговор никой друг не е присъствал, но последвалите действия говорят именно за синхронизиране на действията на двамата подсъдими в тази насока. В подкрепа на тези изводи, първият съд се позовал на показанията на св.К. Ф., а и на обясненията на подс.Е. И.. От друга страна, св.Ф. не е провеждал разговори с подс.И. В., а тя е образувала, изгледала и решила гр.д. №131/2005г., по начин, сходен с този по гр.д. №441/2004г.

Не е било установено кой е подготвил исковата молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на свидетелката В. С., но подс.Е. И. я представил в деловодството на БРС на 21.04.2005г. По тази искова молба обаче било образувано гражданско дело № 131/2005г. с дата 21.04.2005г. Петитумът на исковата молба целял постановяване на решение, с което да се установи правото на В. Г. С. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 12,2 дка в местността „Белското”, нива с площ от 9,5 дка в местността „Глечковец“, нива с площ от 16,5 дка в местността Кръстин кладенец и нива с площ от 18 дка в местността „Блато“, всички в землището на с. Гара Орешец, община Димово, област Видин, тъй като тя не я била заявила в законоустановения срок по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ.

Към исковата молба била приложена и служебна бележка № 179/21.04.2005г. от ОС”ЗГ” гр. Димово, в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба, до 21.04.2005г. не са заявени пред ОС”ЗГ” гр. Димово от В. Г. С..

Върху исковата молба, след думите „С уважение” е бил положен подпис от неустановено по делото лице, който не е изписан от В. С., което било установено от заключението на графическа експертиза по протокол №09/ДОК-330/17.04.2009г. /т.6, л.109-129 от д.п./. Образуваното гр. дело № 131/2005г. по описа на БРС било докладвано на председателя на съда - подсъдимата В., която определила себе си за докладчик по гражданското дело и го насрочила за разглеждане на 28.04.2005г. от 11.00 часа.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от служител в деловодството на съда, но не били изпратени призовки за явяване на ищеца и ответника по делото - В. С. и ОС”ЗГ” гр. Димово.

На 28.04.2005г., подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 131/2005г. В него тя вписала, че в 11.00 часа в съдебната зала са се явили ищецът - В. Г. С. - лично, за ответника - редовно призован, представител не се явил, че съдът дава ход на делото.и изявлението на ищеца В. С., че поддържа исковата молба, както и че води и моли да бъде допуснат като свидетел за разпит П. В. П.. Имената и данните на П. В. П. подс. В. използвала от гр. дело № 441/2004г. по описа на БРС. Тя вписала също обстоятелството, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представената с исковата молба служебна бележка от 21.04.2005г. на ОС”ЗГ” гр. Димово. че е допуснала за разпит П. В. П. и че е снела неговата самоличност - български гражданин, на 59 години, работи, женен, не осъждан, без родство, жив. в Гара Орешец, след което че му е напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК.

В съдебния протокол от 28.04.2005г. подс. В. вписала показания на св. П. В. П., че познава В. Г. и знае, че тя претендира за четири имота в землището на Гара Орешец в различни местности, че имотите са нива в местността „Белското” от около 12 дка при съседи - Г. Л., Н. К., Ф. С., нива в м.”Глечковец” от около 9,5 дка при съседи Н. К., П. Й., бара, нива в м.”Кръстин Кладенец” от около 16,5 дка при съседи В. Л., Н. К. и дол и нива в м.”Блато” от около 18 дка при съседи В. Л., Н. К. Ф. С. и път. Подс. В. съзнателно вписала, че ищцата В. С. е заявила, че няма да сочи други доказателства, че съдът е дал ход на делото по същество и изявление на ищцата Спасова, че моли съда да уважи предявения иск. Вписала също, че съдът е счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Всички вписани в протокола от съдебното заседание от 28.04.2005г. по гр.дело № 131/2005г. на БРС от подс.В. обстоятелства по делото - присъствие на ищеца В. С. и нейни изявления, присъствие на свидетеля П. В. П. и негови изявления, че имотите, за които претендира В. С. са нива в местността „Белското” от около 12 дка при съседи - Г. Л., Н. К., Ф. С., нива в м.”Глечковец” от около 9,5 дка при съседи Н. К., П. Й., бара, нива в м.”Кръстин Кладенец” от около 16,5 дка при съседи В. Л., Н. К. и дол и нива в м.”Блато” от около 18 дка при съседи В. Л., Н. К., Ф. С. и път, не отговарят на обективната действителност и представляват неверни обстоятелства и изявления, тъй като такова съдебно заседание не се е провело. Това всъщност е било потвърдено и от св. П. П., който си спомня, че е ходил да свидетелства в съда по молба на К. Ф. само веднъж, а не два пъти.

На същата дата - 28.04.2005г., подс.В. е изготвила съдебно решение № 118/28.04.2005г. по гражданско дело № 131/2005г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Димово, по предявения иск от В. Г. С. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последната е собственик на земеделски земи в землището на Гара Орешец, а именно: нива от 12,2 дка в м. „Белското” при съседи- Н. К., Н. Т., Ф. С. и Г. Л., нива в м.”Глечковец” от 9,5 дка при съседи Н. К., П. Й. , Н. Т. и бара, нива в м.”Кръстин Кладенец” от 16,5 дка при съседи В. Л., Н. К. и дол и нива в м.”Блато” от 18 дка при съседи В. Л., Н. К., Ф. С. и дол, и има право да възстанови собствеността си върху земеделска земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. В изготвеното от подс. И. В. съдебно решение № 118/28.04.2005г. от неустановено по делото лице е положен подпис и вписан текст „Уведомена съм за решенето на 28.04.2005г.”, който не е бил изписан от В. Г. С., което също е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009 г.

Към гражданското дело е била приложена разписка за връчване на обявление, изготвена от св. Н. Д. за това, че съдът се е произнесъл с решение по гр. дело № 131/2005г. и че същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок, предназначено за ОС”ЗГ” Димово. В това обявление било вписано, че е връчено на Л. Л. - началник служба на 28.04.2005г. и е положен подпис от последния.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 118/28.04.2005г. по гр. дело № 131/2005г. на БРС, свидетелят В. М., административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 12.05.2005г. Завереното по този начин съдебно решение св. М.а предала на подс.В., /потвърдено от св. М.а/, която от своя страна го предала на съпруга си – подс. Е. И..

На неустановен ден преди датата 18.05.2005г., неустановено по делото лице изготвило пълномощно от името на В. Г. С., с което тя упълномощава сина си К. П. Ф. ЕГН •••••••••• да я представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, като подава от нейно име молба за обезщетение, съгласно съдебно решение на PC Белоградчик. Това пълномощно е било подписано от неустановено по делото лице, но подписът не е положен от В. С. и тя не е упълномощавала сина си с вписаните в пълномощното правомощия.

На 18.05.2005г. това пълномощно стигнало до съдията по вписвания В. С. - в кабинета му в БРС в гр. Белоградчик, като няма данни кой му го е занесъл, но може да се предполага, че това е била подсъдимата.

Вярно е, че няма категорични данни, че именно И. В. е носила пълномощното/пълномощните на В. С., но именно семейство И.и са имали интерес от това да се доведе делото до желания от тях финал. Но е абсолютно без значение дали подс.В. е обяснявала на съдията по вписвания В. С., че упълномощителят е положил подписа си в нейно присъствие, или е ползвайки положението си на Председател на Районен съд не му е давала обяснения. Безспорен факт е обаче, че С. е осъществявал многократно неверни удостоверявания на подписи, всички касаещи вече проведените в нарушение на закона граждански производства, поради което е най-логично именно В. да е поискала това, а не някой друг, тъй като тя е имала и най-прекия интерес от снабдяване с неистинските и документи с невярно съдържание. Това становище на първия съд, а и на въззивния се отнася за всички извършени нотариални удостоверявания.

Факт е, че съдията по вписвания В. С. е извършил нотариална заверка №1540/18.05.2005г. на пълномощното, без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. В. С. не е упълномощавала сина си да я представлява пред ОС”ЗГ”гр.Димово, както и да подава молба за обезщетение, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства.

Нотариално завереното от съдията по вписвания В. С. пълномощно от името на В. С. Г. стигнало по неустановен начин до подс. Е. И. /дали чрез съпругата си, дали лично или чрез св.В.М./.

Обстоятелството как Е. И. е получил пълномощното е от значение, единствено за това дали той е знаел, че пълномощното е неистинско, а нотариалната заверка - документ с невярно съдържание.

На 18.05.2005г. подс. Е. И. подал молба до Началника на ОС”ЗГ”гр. Димово от името на К. П. Ф. с вх.№ 201/18.05.2005година, с която на основание решение № 118/28.04.2005г. по гр. дело № 131/2005г. на БРС, е поискано да бъде издадено решение за обезщетение с компенсаторни бонове. Положеният в молбата подпис не е изписан от К. П. Ф., а е положен от подс. Е. И..

Заедно с тази молба подс. Е. И. приложил и нотариално завереното пълномощно от името на В. Г. С., описано по-горе, както и завереното от свидетелят М.а копие от съдебното решение № 118/28.04.2005г. по гр. дело № 131/2005година на БРС.

Върху подадената от името на К. Ф. молба за издаване на решение за обезщетение, началникът на ОС”ЗГ” гр.Димово е положил резолюция „Да”, след което от ОС”ЗГ” гр. Димово е взето решение № 0023/18.05.2005г., с което В. Г. С. се обезщетява за 52,200дка на стойност 32 483 лева с 32 483 броя поименни компенсационни бонове на стойност 32 483 лева. Издадена била и депозитарна разписка № 17405226С от 06.06.2005г. от „Централен депозитар”АД, с която било удостоверено, че В. Г. С. притежава сметка № 100042969922, 32 483 броя ценни книжа от емисия РКВ21097 с номинал 1 лев в поземлена комисия Димово. Ценните книжа, за които е била издадена депозитарна разписка № 17405226С от 06.06.2005г. били продадени с две сделки на БФБ на 06.07.2005г. чрез лицензиран инвестиционен посредник „ОББ”АД.

На дата, преди 05.07.2005г., която логично е била изведена от датата на нотариалната заверка, подс. Е. И. изготвил ново пълномощно от името на В. Г. С., съгласно което последната го упълномощава да я представлява пред ОББ АД Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписка № 17405226С/06.06.2005г. Това пълномощно не е било подписано от В. С., което било установено от назначената по делото експертиза-протокол 09/ДОК-434/02.06.2009г. /л. 179- л.187, том 6 от д.п./. Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 2049/05.07.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Свидетелката В. С. не е упълномощавала Е. С. И. да я представлява пред „ОББ” АД клон Видин, нито да открие на нейно име банкова сметка в същата банка и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продава акции по депозитарна разписка № 17405226С/06.06.2005г., както намери за добре, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства.

Трите обстоятелства - неполагане на подпис от В. С., нотариална заверка в нарушение на ГПК и Закона за нотариусите и нотариалната дейност и ползване на пълномощното единствено и само от подс.Е. И., който ясно съзнавал, че такива пари не му се следват, недвусмислено говори, че той, а и неговата съпруга не само са знаели, но и са били автори и изпълнители на цялата тази схема, свързана с това гражданско дело.

На 05.07.2005г. подс.Е. И. посетил офиса на „ОББ” АД клон гр.Видин и представил нотариално завереното пълномощно от името на В. Г. С. №2049/05.07.2005г., като сключил договор за брокерски услуги с ОББ АД клон гр. Видин и поръчал да бъдат продадени на БФБ /Българска фондова борса/ поименните компенсационни бонове на В. Г. С., за които била издадена депозитарна разписка № 17405226С/06.06.2005г. Подсъдимият открил и банкова сметка на името на В. С. в ОББ АД клон гр.Видин с банков код 20080023, сметка № ••••••••••. На същата дата - 05.07.2005г. в гр. Видин, подс. И. наредил ценните книжа на името на В. С. да бъдат прехвърлени от собствената й сметка № 100042969922, по открита на нейно име подсметка при инвестиционен посредник в „ОББ” АД клон Видин. На 06.07.2005г. била сключена сделка № 20050706000387149 с част от ценните книжа на В. С., като били продадени на БФБ София 21 307 бр. ценни книжа.

На 06.07.2005г. била сключена и друга сделка № 20050706000387151 с другата част от ценните книжа на В. С., като били продадени на БФБ София 11 176 бр. ценни книжа. По банковата сметка, открита от подс. Е. И. на името на В. С., били преведени получените пари от сключените две сделки общо в размер на 22 459,70 лева, съгласно договора за поръчка, след като била приспадната уговорената в договора комисионна.

На 26.07.2005г. подс.Е. И. изготвил платежно нареждане, по силата на което той в качеството си на пълномощник на В. С. наредил да се прехвърли сумата от 22 459,70 лева от банковата й сметка № •••••••••• по негова сметка, /сметка на Е. С. И. №••••••••••, банков код 20080023/, като отново се легитимирал като неин пълномощник с нотариално завереното пълномощно № 2049/05.07.2005г. Тези факти са били установени от официалните писмени документи, от изготвените съдебно-почеркови експертизи и са потвърдени частично от показанията на св. К. Ф..

Фактите, свързани с производство по гр.д. №197/2005г. по описа на БРС са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Св.С. И. е син на В. Н. И. и след смъртта на баща му, взел майка си в дома си в град Белоградчик, за да се грижи за нея. В разговори със сина си В. И. казала,че има нива, която не й била възстановена и често го молела да направи необходимото, за да й бъде върната тази земеделска земя.

На неустановен с точност ден през 2005г., но преди 21.06.2005г. св.С. И. се срещнал с подс. Е. И. и му разказал за желанието на майка си да се предприемат действия за възстановяване на собствената й земеделска земя. Подс.И. обещал да се заеме със случая, но не му поискал документи.

По делото не е било установено кой е изготвил исковата молба от името на В. И., но на 21.06.2005г. в районен съд Белоградчик била внесена искова молба, подписана от името на В. Н. И. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Към исковата молба е била приложена и служебна бележка № 234/21.06.2005г. от ОС”ЗГ” гр.Димово. В исковата молба след думите „С уважение” бил положен подпис, който не е бил изписан от В. Н. И..

По тази искова молба било образувано гражданско дело № 197/2005г. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на В. Н. И. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 22 дка в местността „Кривите”, нива с площ от 29 дка в местността „Крушите”, нива с площ от 25 дка в местността „Церака”, всички в землището на с. Логошевци, община Димово, област Видин, тъй като не ги била заявила в законоустановения срок по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ. Към исковата молба била приложена и служебна бележка № 234/21.06.2005г. от ОС”ЗГ” гр.Димово, в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба до 21.06.2005г. не са били заявени пред ОС”ЗГ” гр.Димово от В. И.. Посочените документи били приети от св. Н. Д., съдебен секретар в БРС.

Образуваното гр.дело № 197/2005г. било докладвано на подсъдимата И. В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за разглеждане на 29.06.2005г. от 09.30 часа.

Св. Н. Д. изготвила списък на лицата за призоваване в това производство - ищеца - В. Н. И. и ответник ОС”ЗГ” гр.Димово, но призовки на страните по делото не били изпратени. На 28.06.2005г. подс.Е. И. се обадил по телефона на С. И. и му казал, че на следващия ден - 29.06.2005г. трябва да заведе един свидетел в съда, в кабинета на съпругата му – подс.В.. Св.С. И. разговарял с майка си и двамата решили да помолят тяхната съседка Е. К. Н., да се яви като свидетел пред съда. Св. С. И. разговарял с Е. Н. и последната се съгласила да бъде разпитана като свидетел пред съда.

На 29.06.2005г. свидетелите С. И. и Е. Н. отишли в сградата на районен съд гр. Белоградчик и влезли в кабинета на съдия И. В.. Майката на св. С. И. не присъствала, тъй като била болна на легло. Съдия В. запитала св. Е. Н. дали познава В. Н. И. и знае ли дали има нива в местността „Кривите”. Св. Е. Н. отговорила, че познава В. И., както и че знае, че последната има нива от около 5-6 дка в местността „Кривите”, като посочила единия от съседите на тази нива - П. И.. В показанията си по наказателното производство свидетелката Е. Н. категорично заявила, че за други ниви не е давала показания, като смята, че протоколът е бил дописан.

Св. С. И. заявил на досъдебното производство, че майка му не е имала за възстановяване ниви с толкова голяма площ, а е претендирала за възстановяване на една нива само с доста по-малка площ - от порядъка на 10-11 дка /т.4, л.73 д.п./.

Ищецът по делото В. Н. И. - не се е явила в съдебното заседание. Подсъдимата В. съставила протокол от съдебно заседание, проведено на 29.06.2005г. по гр. дело № 197/2005г., в който вписала, че в 09.50 часа в съдебната зала са се явили ищеца - В. Н. И. -лично, а за ответника, че се явил председателя на ОС”ЗГ” Димово - Л. Л.. В същия съдебен протокол подсъдимата вписала изявление на ищеца В. И., че поддържа предявения иск, претендира пропуснати собствени земеделски земи - ниви в землището на с. Лагошевци, че моли да бъдат приети представените доказателства и води и моли да бъде допуснат като свидетел и да бъде разпитана Е. К. Н.. Отразено било също обстоятелството, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представената с исковата молба служебна бележка №234/21.06.2005г. на ОС”ЗГ” гр.Димово, допуснал е за разпит Е. К. Н. и е снел нейната самоличност - българка, българска гражданка, на 65 години, неосъждана, пенсионер, живуща в гр. Видин, без родство, след което й напомнила отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол били вписани показания на св. Е. К. Н., различни от действително дадените от нея, а именно, че имотите, за които претендира ищцата И. са три ниви, нейни собствени, намиращи се в землището на с. Лагошевци, че ищцата ги е внасяла в стопанството при образуването му, както и че претендира за нива от около 22 дка в м. „Кривите” при съседи: път, П. И. и А. Г., нива в м. „Церака” от около 25 дка при съседи: Г. Н., път и Ц. Н., нива в м."Крушите” от около 29-30 дка при съседи Г. Ж., В. П. и път. В съдебния протокол подс. В. отразила, че ищцата И. няма да сочи други доказателства, че е дала ход на делото по същество и изявлението на ищцата В. И., че моли съда да уважи предявения иск, както и изявление на Л. Л., че ищцата е пропуснала срока да заяви въпросните ниви и че няма законова пречка да се установи правото й на възстановяване на собствеността върху тези земи. Вписано било също, че съдът е счел делото за изяснено и е обявил решението си, че уважава предявения иск, като установява правото на ищцата да възстанови собствеността си върху пропуснатите ниви в землището на с. Лагошевци. На 29.06.2005г. – деня на съдебното заседание, подсъдимата И. В. изготвила съдебно решение № 180/29.06.2005г., с което било прието за установено по отношение на ОС”ЗГ” Димово, по предявения иск от В. Н. И. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последната е собственик на земеделски земи в землището на с. Лагошевци, а именно: нива от 22 дка в м. „Кривите” при съседи: път, П. И. и А. Г., нива в м.”Крушите” от 29дка при съседи Г. Ж., В. П. и път и нива в м. „Церака” от 25 дка при съседи: Г. Н., Ц. Н. и черен път, като установила правото на ищцата да възстанови собствеността си върху земеделската земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Към гражданското дело не са приложени разписки за връчени обявления за постановеното решение № 180/29.06.2005г., тъй като в изготвения протокол от с.з. на 29.06.2005г. подсъдимата вписала, че съдът е обявил решението си, като уважава предявения иск.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №180/29.06.2005г., св. В. М., административен секретар в БРС, изготвила копие на съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 14.07.2005г. Завереното по този начин съдебно решение, свидетелят М.а предала на подс.И., която от своя страна го предала на съпруга си – подс. Е. И..

На дата, предхождаща 08.07.2005г., подс. Е. И. изготвил пълномощно от името на В. Н. И., с което тя го упълномощава да я представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, като подава от нейно име молба за обезщетение, съгласно съдебно решение № 180/29.06.2005г. по гр. дело № 197/2005г. на PC Белоградчик, да получи депозитарна разписка, както и да я представлява пред всички държавни институции и където е необходимо в тази връзка.

Това пълномощно било подписано от неустановено по делото лице. Подписът под него не е положен от В. Н. И., тя не е упълномощавала подсъдимия И. с вписаните в пълномощното правомощия. Изготвеното пълномощно подс. Е. И. предал на съпругата си - подсъдимата И. В., която го занесла на съдията по вписвания В. С., за да извърши нотариална заверка. Съдията по вписвания С. извършил нотариална заверка №2144/08.07.2005г. на пълномощното, без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. В. Н. И. не е упълномощавала подс. Е. И. да я представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, както и да подава молба за обезщетение, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. Нотариално завереното от съдията по вписвания В. С. пълномощно от името на В. Н. И., било предадено на подс. Е. И..

На 15.07.2005г. подс.Е. И. подал молба до Началника на ОС ”ЗГ” Димово, в качеството си на пълномощник на В. И. с вх.№280/15.07.2005г., с която на основание решение № 180/29.06.2005г. по гр. дело № 197/2005г. на БРС, поискал да бъде издадено решение за обезщетение с компенсаторни бонове. Положеният в молбата подпис бил изписан от подс. И..

Към тази молба подс. И. приложил и нотариално завереното пълномощно от името на В. Н. И. с рег.№ 2144/08.07.2005г., описано по-горе, както и завереното от св. М.а копие от съдебното решение № 180/29.06.2005г. по гр. дело № 197/2005г. на БРС.

Върху подадената от подс. И. молба за издаване на решение за обезщетение, началникът на ОС”ЗГ” гр.Димово положил резолюция „Да”, след което от ОС”ЗГ” гр. Димово било взето решение № 00013/26.07.2005г., с което В. Н. И. се обезщетява за 76,000 дка с 51 113 броя поименни компенсационни бонове на стойност 51 113 лева. Издадена била и депозитарна разписка № 17880679С/16.09.2005г. от „Централен депозитар” АД, с която било удостоверено, че В. Н. И. притежава сметка № 100043008411, с 51 113 броя ценни книжа от емисия РКВ21097 с номинал 1 лев в поземлена комисия Димово.

Установено било по делото, че В. Н. И. е починала на 03.08.2005 година. На дата, предхождаща 10.10.2005г. подс. Е. И. провел разговор със свой познат - свидетеля В. В. Р.. Подс. И. казал на св.Р. , че има да взема пари, но не искал лично да ги получава и затова го помолил той да ги вземе вместо него. Свидетелят Р. се съгласил, тъй като двамата били в добри отношения.

Свидетелят В. Р. бил разпитан от първостепенният съд на 16.05.2023 година и тези факти били установени от показанията му.

Съдът на основание чл.281, ал.4, във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, прочел показанията на свидетеля Вл.Р., отразени в протокол за разпит от досъдебното производство, проведен на 11.10.2007г.. Свидетелят потвърдил пред съда показанията си, от които се установявало, че когато са ходили заедно с подс. И. в банката са изтеглили пари чрез пълномощно, по което той е бил пълномощник. В тази връзка свидетелят уточнил, че не е лъгал тогава, но можело да има разминаване, защото много години били минали и не е имало причина да излъже тогава. Пред съда казал това, което си спомня днес, с оглед на времето. Въз основа на показанията му, първият съд изяснил фактите, касаещи гражданско дело № 197/2005г. по описа на БРС, които са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3, вр. с ал.1 от НК. Подс. Е. И. изготвил ново пълномощно от името на В. Н. И., съгласно което последната упълномощавала В. В. Р. да я представлява пред ОББ Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписа №17880679С/16.09.2005г., както намери за добре. Това пълномощно не било подписано от В. И., тъй като същата била вече починала - на 03.08.2005година, а пълномощното очевидно е било изготвено след смъртта й. На 10.10.2005г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №3043/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него.

Първостепенният съд направил извод, че именно подс.В. е поискала тази заверка, като приел, че това е бил най-вероятния възможен път на придвижване на неистинското пълномощно до нотариуса, и най-вероятната причина С. да е извършил това противозаконно нотариално удостоверяване. Логично е съдията по вписванията да се е съгласил да направи тези десетки инкриминирани заверки, защото се е чувствал принуден, мотивиран или пък защитен чрез влиянието на председателката на съда.

Нотариално завереното пълномощно подс. Е. И. предал на свидетеля Р..

На следващия ден, 11.10.2005г. св. В. Р. отишъл в офиса на „ОББ” АД Клон гр.Видин. Там той представил пълномощното с нотариална заверка № 3043/10.10.2005г. и се легитимирал като пълномощник на В. Н. И. и сключил договор за брокерски услуги с ОББ АД клон Видин № 7267000521, като възложил на банката да сключва сделки с ценните книжа на името на В. И. - 51 113 броя ПКБ. Св. Р. открил и банкова сметка на името на В. И. в ОББ АД клон Видин с банков код 20080023, сметка № ••••••••••. На същата дата - 11.10.2005г. в град Видин, св. Р. наредил на „ Централен депозитар” АД ценните книжа на В. И. да бъдат прехвърлени от собствената й сметка № 100043008411 по открита на нейно име подсметка при инвестиционен посредник - ОББ АД клон Видин.

Компенсаторните инструменти /51 113бр./ по депозитарна разписка № 17880679С, издадени на В. Н. И. са били продадени в периода от 21.10.2005г. до 24.10.2005г. със седем сделки, сключени на БФБ чрез лицензиран инвестиционен посредник „ОББ”АД. В периода 24- 27.10.2005г. по банковата сметка, открита от В. Р. на името на В. И. били преведени 34 300 лева, съгласно договора за поръчка, след като била приспадната уговорената в договора комисионна.

На 27.10.2005г. св. В. Р., по указание на подс. Е. И. изготвил нареждане - разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на В. И. наредил да му се плати в брой сумата от 34 300 лева от банковата й сметка с № ••••••••••. Св. Р. предал парите - 34 300 лева на подс.Е. И., както се били уговорили предварително.

Един месец след смъртта на майка си - през месец септември 2005г., св. С. И. се срещнал с подс. Е. И. и го попитал дали има решение по воденото дело, на което подсъдимият отговорил отрицателно. Повече по повод на това гражданско дело св. С. И. не се интересувал и не знаел какво се е случило.

Факти, свързани с гражданско дело № 198/2005г. по описа на БРС.

На 21.06.2005 година в районен съд Белоградчик била внесена искова молба, подписана от името на А. И. М. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ. По тази искова молба било образувано гражданско дело № 198/2005г. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на А. И. М. да възстанови собствеността си върху: нива с площ от 32 дка в местността „Медовнишка чешма” и нива с площ от 29 дка в местността” Скомлянското”, двете в землището на Гара Орешец, община Димово, област Видин, тъй като не ги била заявила в законоустановения срок по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ. Към исковата молба била приложена и служебна бележка № 242/21.06.2005г. от ОС”ЗГ” гр.Димово, в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба, до 21.06.2005г. не са били заявени пред ОС”ЗГ”гр.Димово от А. И. М.. Посочените документи били приети от свидетелят Н. Д. /сега Н./, съдебен секретар при БРС.

Образуваното гр.дело № 198/2005г. било докладвано на подс. И. В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за разглеждане на 29.06.2005г. от 09.55 часа. От св. Н. Д. бил изготвен списък на лицата за призоваване в това производство - ищец - А. И. М. и ответник ОЗ”ЗГ” гр.Димово, но призовки на страните по делото не са били изпратени. На 29.06.2005г. подс. В. изготвила протокол от съдебно заседание, проведено по гр. дело № 198/2005г.,.в който вписала, че съдебното заседание е започнало в 10.00 часа, в съдебната зала са се явили ищеца - А. И. - лично, а за ответника - се явил председателя на ОС”ЗГ” Димово - Л. Л.. Вписала обстоятелството, че съдът дава ход на делото и изявление на ищеца А. И., че поддържа предявения иск, претендира пропуснати земеделски земи - две собствени ниви, че моли да бъдат приети представените доказателства, както и да бъде допуснат като свидетел и да бъде разпитана А. И. И.. Подс.В. вписала също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представената с исковата молба служебна бележка от №242/21.06.2005г. на ОС ”ЗГ” гр.Димово, допуснал е за разпит А. И. И. и е снел нейната самоличност - българка, български гражданин, на 68 години, не осъждана, омъжена, пенсионер, живуща в Гара Орешец, без родство, с напомнена отговорност по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 29.06.2005г., подс. В. вписала показания на свидетелката А. И. И., че имотите, за които претендира ищцата са ниви, нейни собствени, намиращи се в землището на с. Гара Орешец, че А. ги е внасяла в стопанството при образуването му, че знае, че претендира за нива от около 32 дка в м. „Медовнишка чешма” при съседи: Г. И., черен път и И. Г. И., и нива от около 29 дка в местността „Скомлянското” при съседи: П. И., път и А. И.. В съдебния протокол било отразено, че ищцата А. И. е заявила, че няма да сочи други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявление на ищцата А. И., че моли съда да уважи предявения иск, както и изявление на Л. Л., че ищцата е пропуснала срока да заяви въпросните ниви, че няма законова пречка да се установи правото й на възстановяване на собствеността върху тези земи., както и че съдът е счел делото за изяснено и обявил решението си, че уважава предявения иск.

Впоследствие, на 29.06.2005г., подс. В. изготвила съдебно решение № 181/29.06.2005г., с което било прието за установено по отношение на ОС”ЗГ”гр. Димово, по предявения иск от А. И. М. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последната е собственик на земеделски земи в землището на Гара Орешец, а именно: нива от 32 дка в м. „Медовнишка чешма” при съседи : път, И. Г. И. и Г. И., и нива от 29 дка в местността „Скомлянското” при съседи: П. И., път и А. И., двете в землището на Гара Орешец, като установила правото на ищцата да възстанови собствеността си върху земеделска земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Към гражданското дело не били приложени разписки за връчени обявления за постановеното решение № 181/29.06.2005г. по гр. дело № 198/2005г., тъй като в изготвения протокол от откритото съдебно заседание на 29.06.2005г. подс. В. вписала, че съдът е обявил решението си в съдебно заседание, като уважава предявения иск.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 181/29.06.2005г., св. В. М., административен секретар в БРС изготвила копие на съдебното решение и отбелязала в него, че то е влязло в законна сила на 14.07.2005г. Завереното по този начин съдебно решение, свидетелят М.а предала на подс. В., която от своя страна очевидно го предала на съпруга си – подс. Е. И..

На дата, предхождаща, или съвпадаща с 08.07.2005г., подс. Е. И. изготвил пълномощно от името на А. И. М., с което тя го упълномощава да я представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, като подава от нейно име молба за обезщетение, съгласно съдебно решение № 181/29.06.2005г. по гр. дело № 198/2005г. на PC Белоградчик, да получи депозитарна разписка, както и да я представлява пред всички държавни институции и където е необходимо в тази връзка. Първостепенният съд приел, че пълномощното е било изготвено от Е. С., защото дори и самото техническо изписване на пълномощното да е направено от друг, то „авторът“ на това пълномощно е и адресатът му - подсъдимият И.. Съдебно-почерковата експертиза установила, че това пълномощно е било подписано от неустановено по делото лице, т.е. подписът не е положен от А. М..

На 08.07.2005г. пълномощното било внесено при съдията по вписванията В. С., в кабинета му в БРС, който извършил нотариална заверка № 2143/08.07.2005г. на пълномощното, без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Първостепенният съд изложил предположение, че пълномощното може да е било занесено при съдия С. от подс.В. или от св.М.а, което обаче не е от значение, защото А. И. М. не е упълномощавала подс. Е. И. да я представлява пред ОС”ЗГ”гр.Димово, както и да подава молба за обезщетение, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства.

На 15.07.2005г. подс. Е. И. е подал молба до Началника на ОС”ЗГ”гр. Димово, в качеството си на пълномощник на А. И. М. с вх.№ 281/15.07.2005г., с която на основание решение № 181/29.06.2005г. по гр. дело № 198/2005г. на БРС, е поискал да бъде издадено решение за обезщетение с компенсаторни бонове. Положеният в молбата подпис е изписан от подс. И.. Заедно с тази молба подсъдимият приложил и нотариално заверено пълномощно от името на А. И. М. с peг. № 2143/08.07.2005г., описано по-горе, както и завереното от св. М.а копие от съдебно решение № 181/29.06.2005г. по гр. дело № 198/2005г. на БРС.

Върху подадената от подс. Е. И. молба за издаване на решение за обезщетение, началникът на ОС”ЗГ” гр.Димово положил резолюция „Да”, след което от ОС”ЗГ” гр. Димово било взето решение № 00023/15.07.2005г., с което А. И. М. се обезщетява за 61,000 дка на стойност 36 600 лева с 36 600 броя поименни компенсационни бонове на стойност 36 600 лева. Издадена била и депозитарна разписка № 17880670С/16.09.2005г. от „Централен депозитар” АД, с която било удостоверено, че А. И. М. притежава сметка № ••••••••••, 36 600 броя ценни книжа от емисия РКВ21097 с номинал 1 лев в поземлена комисия Димово. Във връзка със същата история, на неустановен с точност ден преди или най- късно на 10.10.2005г., подс. И. провел разговор със своя познат свидетеля В. В. Р.. На св. Р., подс.И. казал, че имал да взема пари, но не искал лично да ги получава и затова го помолил да му вземе парите. Св. Р. се съгласил, тъй като бил в добри отношения с подс. И., което било потвърдено от показанията на свидетеля от досъдебното производство.

На неустановен с точност ден преди или най-късно на 10.10.2005г. подс. Е. И. изготвил ново пълномощно от името на А. И. М., съгласно което тя упълномощава В. В. Р. да я представлява пред ОББ Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписа №17880670С/16.09.2005г., както намери за добре. Това пълномощно не е подписано от А. И. М..

Първостепенният съд и тук приел, че именно подс.Е. И. е изготвил пълномощното, като се основал на показанията на свидетеля Р., особено онези, дадени в хода на досъдебното производство.

Това пълномощно било внесено в кабинета на съдията по вписвания В. С. в районен съд гр.Белоградчик, който извършил нотариална заверка № 3041/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал.

На следващия ден - на 11.10.2005г., по указание на подс. Е. И., св. В. Р. отишъл в офиса на ОББ АД Клон гр.Видин с пълномощното и легитимирайки се като пълномощник на А. И. М. сключил договор за брокерски услуги с ОББ АД № 7267000523, като е възложил на банката да сключва сделки с ценните книжа на името на А. М. - 36 600 броя ПКБ. Св. Р. открил и банкова сметка на името на А. И. М. в ОББ АД с банков код 20080023, сметка № ••••••••••. На същата дата - 11.10.2005г. в гр. Видин В. Р. наредил на „Централен депозитар” АД ценните книжа на А. И. М. да бъдат прехвърлени от собствената й сметка № ••••••••••, по открита на нейно име сметка при инвестиционен посредник - ОББ АД клон Видин - №.••••••••••.

Компенсаторните инструменти /36 600 бр./ по депозитарна разписка № 17880670С/ издадени на А. М. били продадени на 24.10.2005г. със сделка на БФБ чрез лицензиран инвестиционен посредник „ОББ” АД. В периода от 24.10.2005г. до 27.10.2005г. по сметка на името на А. М. били преведени парите от сделката – 24 540 лева, след като била приспадната уговорената комисионна в договора.

На 27.10.2005г., св.Р., по указание на подс. Е. И. изготвил нареждане разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на А. М. е наредил да се платят в брой на него самия - на В. Р. сумата от 24 540 лева от банковата сметка на А. И. М. № ••••••••••. Св. Р. предал парите - 24 540 лева на подсъдимия И., както се били уговорили предварително. След предявяване на гр.д. № 198/2005г. и на пълномощно, намиращо се на лист 9 от делото, според което А. И. М. е упълномощила В. В. Р., на въпроса дали е виждал, познава ли А. М. и дали го е упълномощавала за извършване на описаните в него правни и фактически действия, свидетелят отговорил, че не познава А. М., тя не го е упълномощавала, не е говорил с нея и не е виждал такова пълномощно. Случвало се е да тегли пари от банка и да ги предава на подс.Е. И., но са били само двамата. Заявил, че не познава В. Н. И.. Факти относно гражданско дело №281/2005г. на БРС:

Фактите, свързани с това гражданско производство са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Свидетелят К. Ф. обяснил на свой роднина – св. Б. И. възможността за възстановяване на земи чрез съда. Св. И. дал личната си карта на св. К. Ф. и му казал къде е имал ниви. Тези данни - имена, данни от лична карта и невъзстановени земеделски земи, св. К. Ф. съобщил на подсъдимия Е. И..

Подсъдимият Е. И. се съгласил да съдейства и подготвил искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на свидетелят Б. П. И., която представил в деловодството на БРС на 22.08.2005г. По тази искова молба било образувано гражданско дело № 281/2005г. по описа на БРС.

Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на Б. П. И. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 20 дка в местността „Цонкова чешма”, нива с площ от 18 дка в местността” Яньовското” и нива от 23 дка в м.”Падините”, всички в землището на Върбовчец, община Димово, област Видин , тъй като не я бил заявил в законоустановения срок по чл. 11 от ЗСПЗЗ.

Установено било по делото от заключението на назначената експертиза-протокол № 08/ДОК- 647/30.09.2008г., че вписаните в исковата молба ръкописни текстове, без вписванията в щемпела на „РАЙОНЕН СЪДИЯ” и допълнително вписаните текстове в полето в горната част на листа, са изпълнени от Е. И..

На следващия ден след подаването на исковата молба, подс. Е. И. се снабдил със служебна бележка № 323/23.08.2005г. от ОС”ЗГ” Димово, в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба до 23.08.2005г. не са били заявени пред ОС”ЗГ”гр. Димово от Б. П. И.. Служебната бележка подс. И. предал на съпругата си – подс. В., за да я приложи към образуваното гр.дело № 281/2005г. по описа на БРС.

Върху исковата молба, подготвена от подс.Е. И., след думите „С уважение” бил положен подпис от неустановено по делото лице, който не е изписан от Б. П. И., което е било установено от заключението на графическа експертиза - протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. /т.6, л.109-129 от д.п./

Образуваното гражданско дело № 281/2005г. по описа на БРС било докладвано на председателя на съда - подсъдимата В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 30.08.2005г. от 09,20 часа. По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. Б. -служител в деловодството на съда, но не са били изпратени призовки за явяване на ищеца и ответника по делото - Б. П. И. и ОС”ЗГ” гр. Димово. Без да са призовани и да са се явили ищеца, ответника и свидетеля В. Г. С., без изобщо да е било проведено съдебно заседание, на 30.08.2005г. подс. В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 281/2005г.

В този протокол подсъдимата вписала, че в 09,40 часа в съдебната зала са се явили ищеца - Б. И. - лично, а за ответника - се явил председателя на ОС”ЗГ” Димово - Л. Л., че съдът дава ход на делото, изявление на ищеца Б. И., че поддържа предявения иск, претендира пропуснати земеделски земи - две собствени ниви, че моли да бъдат приети представените доказателства, както и да бъде допуснат като свидетел и да бъда разпитана В. Г. С.. Вписано било също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представената с исковата молба служебна бележка от №323/23.08.2005г. на ОС”ЗГ” гр.Димово, допуснал е за разпит В. Г. С. и е снел нейната самоличност - българка, български гражданин, на 90 години, неосъждана, омъжена, пенсионер, живуща в Гара Орешец, с напомнена отговорност по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 30.08.2005г. подс. В. е вписала показания на свидетелката В. Г. С., че имотите, за които претендира ищецът Б. И. са три ниви в различни местности. Нивата в м.’’Цонкова чешма“ била около 20 дка при съседи : К. С., Л. К. Р. и път, другата нива в м.”Яньовското” била от 18 дка при съседи Ж. С., Б. Н. К. и К. С. и нива от около 23 дка в м.’’Падините” при съседи:Л. К., Б. К. и С. С.. Подсъдимата е вписала, че ищецът Б. И. е заявил, че няма да сочи други доказателства и съдът е дал ход на делото по същество. Вписано е изявлението на ищеца Б. И., че моли съда да уважи предявения иск, както и че съдът е счел делото за изяснено и обявил, че ще обяви решението си в законния срок. Всички вписани в протокола от с.з. от 30.08.2005г. по гр.дело № 281/2005г. на БРС от подс. В. и изброени подробно по-горе обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело. Св. Б. И. не е ходил в съда в Белоградчик, като посочва, че неговите наследодатели не са притежавали описаните по-горе земи. В. С. не е свидетелствала по делото.

На същия ден - 30.08.2005г., подс.В. е изготвила съдебно решение № 235/30.08.2005г. по гражданско дело № 281/2005г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Димово, по предявения иск от Б. П. И. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последният е собственик на земеделски земи в землището на с.Извор, а именно: нива от 20 дка в м.”Цокова чешма”, при съседи К. С., Л. К. Р. и път, нива от 18 дка в м.”Яньовското” при съседи Ж. С., Б. Н. К. и нива от 23 дка в м.’’Падините” при съседи:Л. К., Б. К. и С. С. и трите в землището на с.Извор, обл.Видин, /а не в землището на с. Върбовчец/, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху земеделска земя съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

На 30.08.2005г. св. Н. С. изготвила обявления за това, че решението по гр. дело № 281/2005г. е изготвено. В обявлението, предназначено за ищеца - Б. И. била вписана дата на връчване - 30.08.2005г. и бил положен подпис, който не е изписан от Б. И., което е установено от заключението на назначената експертиза - протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. Към описаното гражданско дело е приложена разписка за връчване на обявление, изготвена от св. Н. Н. /Д./ за това, че съдът се е произнесъл с решение по гр. дело № 281/2005г. и същото подлежи на обжалване в 14 дневен срок, предназначено за ОС”ЗГ” гр.Димово. В това обявление е вписано, че обявлението е връчено на Л. Л. - началник служба на 30.08.2005г. и е положен подпис от последния.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 235/30.08.2005г. по гр. дело № 281/2005г. на Белоградчишки PC, св. В. М. изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 14.09.2005г. Завереното по този начин съдебно решение св. М.а предала на подс. В., която го предала на съпруга си – подс. Е. И..

На неустановен по делото с точност ден преди или най- късно на 14.09.2005г., подс. Е. И. изготвил пълномощно от името на Б. П. И., с което последния го упълномощава да го представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, като подава от негово име молба за обезщетение с ПКБ по решение от 30.08.2005г. по гр. дело № 281/2005г., както и да получи депозитарна разписка. Това пълномощно било подписано от неустановено по делото лице, но подписът не е положен от Б. П. И.. Свидетелят И. не е упълномощавал Е. И. с вписаните в пълномощното права.

На 14.09.2005г. пълномощното било представено на съдията по вписвания В. С.. И тук, както и при останалите подобни случай, няма категорични доказателства дали самата В. или някой друг го е помолил да го завери нотариално, но именно тя е имала авторитета и дори властта да поиска такова нещо от С.. Почерковата експертиза установява и за това, а и за всяко друго нотариално удостоверяване, направено с имената на В. С., че извършено от него. Той се е подписвал на всеки един от печатите/щемпелите. В конкретния случай В. С. извършил нотариална заверка № 2800/14.09.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Б. И. не е упълномощавал подс.Е. И. да го представлява пред ОС”ЗГ”гр.Димово, както и да подава молба за обезщетение, не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства. Нотариално завереното от съдията по вписвания В. С. пълномощно от името на Б. П. И. подсъдимата В. предала на съпруга си - подсъдимият Е. И..

На 19.09.2005г. подс. Е. И. подал молба до Началника на ОС”ЗГ”гр. Димово, в качеството си на пълномощник на Б. П. И. с вх.№ 347/19.09.2005г., представяйки нотариално завереното пълномощно № 2800/14.09.2005г., с която на основание решение № 235/30.08.2005г. по гр. дело № 281/2005г. на БРС, поискал да бъде издадено решение за обезщетение с компенсаторни бонове. Заедно с тази молба подс. Е. И. приложил нотариално завереното пълномощно от името на Б. П. И. с peг. № 2800/14.09.2005г., както и завереното от св. М.а копие от съдебно решение № 235/30.08.2005г. по гр. дело № 281/2005г. на БРС. Върху подадената от подс. Е. И. молба за издаване на решение за обезщетение, началникът на ОС”ЗГ” гр.Димово поставил резолюция „Да”, след което от ОС”ЗГ” гр. Димово било взето решение № 0006/19.09.2005г.., с което Б. П. И. се обезщетява за 61,000 дка на стойност 25 609 лева с 25 609 броя поименни компенсационни бонове на стойност 25 609 лева. Издадена била и депозитарна разписка № 18040336С от 24.10.2005г. от „Централен депозитар”АД, с която било удостоверено, че Б. П. И. притежава сметка № 100043015622, 25 609 броя ценни книжа от емисия РКВ21097 с номинал 1 лев в поземлена комисия Димово.

На неустановен с точност ден преди или най-късно на 31.10.2005г., подс. Е. И. изготвил ново пълномощно от името на Б. П. И., съгласно което последният упълномощава К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, като открие от негово име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписка № 18040336С/24.10.2005г.

Установено било от назначената по делото експертиза-протокол 09/ДОК-434/02.06.2009г. /т.6, л. 179-187 от д.п./, че пълномощното не е подписано от Б. П. И.. Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №3277/31.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. Б. П. И. не е упълномощавал К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, нито да открие на негово име банкова сметка в същата банка и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продава акции по депозитарна разписка № 18040336С/24.10.2005година, както намери за добре, не се е явил пред съдия В. С. и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. На следващия ден, 01.11.2005г. подс. Е. И. завел св. К. Ф. в офиса на ОББ АД клон гр.Видин и му предал нотариално завереното пълномощно от името на Б. П. И. № 3277/31.10.2005г. Легитимирайки се с това пълномощно и действайки като пълномощник на Б. П. И., на 01.11.2005г., св. К. Ф. сключил договор за брокерски услуги с ОББ АД клон гр.Видин, като поръчал да бъдат продадени на БФБ/ Българска фондова борса/ поименните

компенсационни бонове на Б. П. И., за които е издадена депозитарна разписка № 18040336С/24.10.2005г. Св. К. Ф. открил и банкова сметка на името на Б. П. И. в ОББ АД клон гр.Видин с банков код 20080023, сметка № ••••••••••. На същата дата - 01.11.2005година в гр. Видин, св. К. Ф. наредил ценните книжа на името на Б. И. да бъдат прехвърлени от собствената му сметка № 100043015622, по открита на името на Б. П. И. подсметка при инвестиционен посредник в „ОББ” АД клон Видин.

На 10.11.2005г. св. К. Ф., по указание на подс. Е. И. изготвил нареждане разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на Б. И. наредил да се платят в брой на него самия - на К. Ф. сумата от 17 099,00 лева от банковата сметка на Б. И. №••••••••••. Св.К. Ф. предал парите – 17 099,00 лева на подс.И., който ги присвоил.

Факти относно гражданско дело № 310/2005г. по описа на БРС:

Фактите, свързани с това гражданско производство са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Свидетелят К. Ф. обяснил и на друг свой роднина – св. И. Г. Т. за възможността за възстановяване на земи чрез съда. Св.И. Т. се съгласил да се предприемат действия за възстановяване на земеделските земи, останали по наследство от баща му Г. Т. И., като в тази връзка казал на св. К. Ф. къде са били нивите на баща му. Тези данни св. К. Ф. съобщил на подс. Е. И. и му възложил да извърши необходимите действия.

Описаните факти са били установени от показанията на свидетелите К. Ф. и И. Т.. От показанията на св.И. Т. било установено, че той се е снабдил с удостоверение за наследници на Г. Т. И. № 364/26.08.2005г., от което било видно, се установява, че именно свидетелят е единствен наследник на Г. Т. И.. Удостоверението за наследници св. И. Т. предал на св. К. Ф..

От показанията на Ф. било установено, че той го е предал на подс. Е. И.. Последният изготвил искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на св. И. Г. Т., в качеството му на наследник на Г. Т. И., която представил в деловодството на БРС на 08.09.2005г., заедно с удостоверение за наследници № 364/26.08.2005г.

Подс. Е. И. се снабдил по неустановен по делото начин със служебна бележка от ОС”ЗГ” гр.Димово № 330/31.08.2005г., в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба, до 31.08.2005г. не са били заявени пред ОС”ЗГ”гр. Димово от И. Г. Т., в качеството му на наследник на Г. Т. И.. Тази служебна бележка подс.Е. И. приложил към исковата молба. Първостепенният съд провел на дата 16.05.2023г. разпит на свидетеля И. Г. Т., живущ в •••. Категорично завил, че не е водил дела за възстановяване на земи и гори и не познава И. В. И.. Подс. Е. С. И. познавал, тъй като са от едно село.

Съдът предявил на св.Т. гражданско дело № 310/2005г. с материалите по делото, както и останалите документи, приложени в папката. Свидетелят заявил, че въобще не е подписвал исковата молба, нито пък нещо друго. Ръкописно не е изписвал текста в исковата молба, не е виждал служебната бележка, издадена от ОС „Земеделие и гори“ и не е изваждал удостоверение за наследници.

Св.И. Т. посочил, че познава К. Ф., тъй като майките им са сестри. Св.К.Ф. всичко е вършил сам, като св. Т. нищо не му е обяснявал и не го е питал, само му дал личната си карта, /найвероятно свидетелят има предвид копие на личната карта/. Св.Т. заявил, че не е виждал съдебно решение. На свидетеля било предявено пълномощното, находящо се на лист 22 от копие на ГД № 310/2005г., за което той заявил, че това не е неговият подпис. На основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, първостепенният съд прочел показанията на св. И. Г. Т. от 14.06.2007г., дадени пред съдия в рамките на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК. Свидетелят си спомнил, че е давал на К. Ф. удостоверение за наследници и пълномощно. Първият съд установил несъответствие единствено по тези два въпроса между показанията на свидетеля, дадени пред съд и в досъдебно производство. По останалите въпроси - че не е подписвал искова молба, не е получавал призовка за съдебно заседание, не е участвал в съдебно производство, не е получавал съобщение за съдебно решение и не е получавал съдебно решение, показанията му били идентични.

Съдът кредитирал показанията на св.Т. и на св. К. Ф., като важни за изясняване на фактите, касаещи гражданско дело № 310/2005 година на БРС и пряко свързани с обвинението, повдигнато срещу подс.Е. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3, вр. ал.1 от НК.

По тази искова молба било образувано гражданско дело № 310/2005г. по описа на БРС. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на наследниците на Г. Т. И. да възстановят собствеността си върху нива с площ от 28 дка в местността „Черно дърво” , нива с площ от 25 дка в местността” Сладуня ” и нива от 27 дка в м.”Топила”, всички в землището на Гара Орешец, община Димово, област Видин, тъй като не ги бил заявил в законоустановения срок по чл. 11 от ЗСПЗЗ . Образувано било гр.дело №310/2005г. Върху исковата молба, подготвена от подс.Е. И., след думите „С уважение” е бил положен подпис от неустановено по делото лице, който не е изписан от И. Г. Т.. Това обстоятелство е установено от заключението на графическа експертиза - протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. /т.6, л. 109-129 от д. п./

Образуваното гр.дело № 310/2005г. по описа на БРС било докладвано на председателя на съда подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 20.09.2005г. от 11,00 часа. По гражданското дело е бил изготвен списък на лица за призоваване и призовки за страните - ищеца И. Т. и ответника - ОС”ЗГ” гр. Димово, в които било отразено, че са връчени на 08.09.2005г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Положеният в призовката, предназначена за И. Т., подпис не е изписан от него, което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009 г.

Без да са призовани ищеца и ответника по делото, и без да са се явили, както и свидетеля В. Г. С., без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 20.09.2005г., подс. В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по описаното гр. дело № 310/2005г. В този протокол от съдебно заседание подс. В. е вписала, че в 11.30 часа в съдебната зала са се явили ищеца - И. Г. Т. - лично, а за ответника - се явил председателя на ОС”ЗГ” Димово - Л. Л., както и че съдът дава ход на делото. Вписала е изявление на ищеца И. Г. Т., че поддържа предявения иск, претендира пропуснати земеделски земи, останали от баща му Г. Т. И. - три ниви в землището на Гара Орешец, моли да бъдат приети представените доказателства както и да бъде допуснат като свидетел и да бъда разпитана В. Г. С.. Вписано било, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит В. Г. С. и е снел нейната самоличност - българка, български гражданин, на 89 години, не осъждана, омъжена, пенсионер, живуща в Гара Орешец, без родство, както и отговорността, която носи по чл. 290 от НК.

В съдебния протокол от 20.09.2005г. подс. В. вписала показания на св. В. Г. С., че познава ищеца И. Г., че той претендира за земеделски имоти, които са били на баща му Г. Т. И. - б.ж. на Гара Орешец, както и че става дума за ниви в землището на с. гара Орешец, а именно три ниви в различни местности - в местността „Черно дърво” е около 28 -29 дка при съседи И. И., Ц. Ц. и път, другия имот е нива в м.”Сладуня” по - малка - от 25 дка при съседи И. К., път и И. С. и нива от около 27 дка в м.”Топила” при граници П. Ф. С., И. С. и път. Понататък било вписано, че ищецът И. Г. е заявил, че няма да сочи други доказателства, изявление на Л. Л., че също няма да сочи доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца И. Г., че моли съда да уважи предявения иск и на ответника чрез процесуалния му представител Л. Л., че не възразява да се уважи предявения иск.

Всички вписани в протокола от с.з. от 20.09.2005г. по гр.дело № 310/2005г. на БРС от подс. В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело.

Св. И. Т. в показанията си заявил, че не знае нищо за воденото от негово име дело, а свидетелят В. С. не е ходила в съда в Белоградчик, за да свидетелства по делото на И. Т. за възстановяване на земи.

На 20.09.2005г., отново при подобна на предходната скорост, подс. В. е изготвила съдебно решение № 262/20.09.2005г. по гражданско дело № 310/2005г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Димово, по предявения иск от И. Г. Т., в качеството му на единствен наследник на Г. Т. И. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последният е собственик на земеделски земи в землището на с.Гара Орещец , а именно: нива от 28 дка в местността „Черно дърво” при съседи И. И., Ц. Ц. и път, нива от 25 дка в м.”Сладуня” при съседи И. К., път и И. С. и нива от 27 дка в м.”Топила” при граници П. Ф. С., И. С. и път, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху земеделска земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. По това дело не са били изготвени обявления, тъй като в протокола от проведено съдебно заседание било вписано от В., че решението е обявено в съдебно заседание.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 262/20.09.2005г. по гр. дело № 310/2005г. на БРС, св. В. М. изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила. Завереното по този начин съдебно решение св. М.а предала на подс. В., която от своя страна го предала на съпруга си – подс. Е. И.. Подс. Е. И. изготвил пълномощно от името на И. Г. Т., с което той го упълномощава да го представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, като подава от негово име молба за обезщетение с ПКБ по решение от № 262/20.09.2005г. по гр. дело № 310/2005г., както и да получи депозитарна разписка. Това пълномощно е било подписано от неустановено по делото лице, но подписът не е положен от И. Г. Т.. Св. И. Т. не е упълномощавал подс. Е. И. с вписаните в пълномощното права. Пълномощното подс.Е. И. предал на съпругата си – подс. И. В.. Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 3042/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Св. И. Г. Т. не е упълномощавал Е. С. И. да го представлява пред ОС”ЗГ”гр.Димово, както и да подава молба за обезщетение, не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

На 11.10.2005г., подс. Е. И. подал молба до Началника на ОС”ЗГ” гр. Димово, в качеството си на пълномощник на И. Г. Т. с вх.№ 379/11.10.2005г., представяйки нотариално завереното пълномощно № 3042/10.10.2005г., с която на основание решение № 262/20.09.2005г. по гр. дело № 310/2005г. на БРС, поискал да бъде издадено решение за обезщетение с компенсаторни бонове. Заедно с тази молба подс. Е. И. приложил нотариално завереното пълномощно от името на И. Г. Т., описано по-горе, както и завереното от св. М.а копие от съдебното решение № 262/20.09.2005г. по гр. дело № 310/2005г. на БРС.

Върху подадената от подс. Е. И. молба за издаване на решение за обезщетение, началникът на ОС”ЗГ” гр.Димово положил резолюция „Да”, след което от ОС”ЗГ” гр. Димово е взето решение № 00023/12.10.2005г., с което наследниците на Г. Т. И. се обезщетяват за 80,000 дка на стойност 48 000 лева с 48 000 броя поименни компенсационни бонове на стойност 48 000 лева. Издадена била и депозитарна разписка № 18085678С от 03.11.2005г. от „Централен депозитар”АД, с която било удостоверено, че наследниците на Г. Т. И. притежават сметка № ••••••••••, 48 000 броя ценни книжа от емисия РКВ21097 с номинал 1 лев в поземлена комисия Димово.

Към момента на постановяване на съдебното решение от подс. В., описаните по-горе ниви били собственост на Община Димово.

На неустановен с точност ден преди или най-късно на 07.12.2005г. подс. Е. С. И. изготвил ново пълномощно от името на И. Г. Т., съгласно което И. Г. Т. упълномощава К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, като открие от негово име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г. Това пълномощно не е подписано от И. Г. Т., което било установено от назначената по делото експертиза-протокол 09/ДОК- 434/02.06.2009г. /т.6, л. 179- л.187 от д.п./.

На 07.12.2005г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 3681/07.12.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Св.И. Г. Т. не е упълномощавал К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, нито да открие на негово име банкова сметка в същата банка и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продава акции по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г;, както намери за добре, не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. Подс. Е. И. предал нотариално завереното пълномощно на св.К. Ф. и му обяснил какво трябва да направи. По указание на подс. Е. И., св. К. Ф. завел св. И. Г. Т. в офиса на ОББ АД в гр. Видин , където последният в качеството си на единствен наследник на Г. Т. И. сключил договор за брокерски услуги с ОББ АД клон гр.Видин, като поръчал да бъдат продадени на БФБ/ Българска фондова борса/ поименните компенсационни бонове на наследниците на Г. Т. И., за които била издадена депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г. Свидетелят И. Г. Т. открил и банкова сметка на свое име в ОББ АД клон гр.Видин с банков код 20080023, сметка № ••••••••••. На същата дата - 08.12.2005г., св. И. Т. наредил ценните книжа на името на наследниците на Г. Т. И. да бъдат прехвърлени от собствената им сметка № ••••••••••, по открита на името на И. Г. Т. подсметка при инвестиционен посредник в „ОББ” АД клон Видин.

Компенсаторните инструменти /48 000 бр./ по депозитарна разписка № 18085678С, издадени на наследниците на Г. Т. И. били продадени в периода от 13.12.2005г. до 23.12.2005г. с пет сделки, сключени на БФБ чрез лицензиран инвестиционен посредник „ОББ”АД. Парите били превеждани по сметка на И. Г. Т., съгласно договора за поръчка, след приспадане на уговорената в договора комисионна.

На 21.12.2005г. св.К. Ф., по указание на подс.Е. И., изготвил нареждане разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на И. Г. Т. наредил да се платят в брой на него самия - на К. Ф. - сумата от 21 150,00 лева от банковата сметка на И. Г. Т. № ••••••••••. За извършването на това действие св. К. Ф. използвал предаденото му от подс. И. пълномощно с нотариална заверка № 3681/07.12.2005г. Свидетелят К. Ф. предал парите - 21 150,00 лева на подс. И., който ги присвоил.

На 23.01.2006г. св. К. Ф., по указание на подс. Е. И., изготвил нареждане разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на И. Г. Т. наредил да се плати в брой на него самия - на К. П. Ф. сумата от 5 429,62 лева от банковата сметка на И. Г. Т. № ••••••••••. За извършването на това действие св. К. Ф. използвал предаденото му от подс. И. пълномощно с нотариална заверка № 3681/07.12.2005г. След получаването на парите 5 429,62 лева, св. К. Ф. ги предал на подсъдимия И..

Това обстоятелство било установено от решаващият съд от приобщения по реда на чл.281,ал.4, във вр. с ал.1,т.2, пр. второ НПК протокол за разпит на свидетел на К. Ф. от досъдебното производство.

Факти, относими по гражданско дело № 162/2006г. на БРС:

Фактите, свързани с това гражданско производство са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК.

Св. М. К. М. и подс. Е. И. се познавали. В разговор св.М. помолил подс. И. да извърши необходимите действия, за да бъдат възстановени земеделските земи, които М. имал по наследство от баща си - К. М. И., като му обяснил къде се намират. Подс. И. се съгласил и св.М. го упълномощил да извърши съответните действия.

Подс. Е. И. се ангажирал да помогне като обяснил на свидетеля, че трябва да бъде изготвена искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от М. М., в качеството му на наследник на К. М. И.. Обяснил му и че се нуждае единствено от удостоверение за наследници. Св. М., спазвайки указанията се снабдил с удостоверение за наследници №16/16.02.2006г., от което било установено, че М. М. е единствен наследник на починалия К. М. И.. Удостоверението предал на подс.И..

Описаните обстоятелства са били установени от показанията на св. М. К. М., дадени при разпита му на 25.10.2023г. пред първия съд. Той заявил, че не познава лице с имена Н. Х. Н.. Посочил, че е коментирал въпроси за земеделски земи с подс. Е. С. И., но не го е упълномощавал и не му е предавал някакви документи.

Съдът предявил на свидетеля искова молба, находяща се в копието на гр.д. № 162/2006г., стр. 1, според която М. М. е депозирал иск за възстановяване на земеделска земя, на което той отговорил, че не е подавал такава искова молба и подписът не е негов. Заявил, че не е упълномощавал Е. С. И.. Призовка за съдебно заседание по делото не е получавал, съответно не се е подписвал върху нея като получател. Не се е явявал в съдебно заседание в PC Белоградчик през 2006г., във връзка със съдебно дело за възстановяване на земи. Решаващият съд предявил на св.М. удостоверение за наследници №16/16.02.2006г., находящо се в копието на гр.д. № 162/2006г., но свидетелят заявил, че не помни да е вадил такова удостоверение.

На св.М.М. била предявена и разписка, находяща се на стр. 10 от същото копие на делото, според която на 28.04.2006г. той е получил обявление за изготвено на решение, но категорично заявил, че подписът не е негов. Уточнил, че не познава лицето Й. Д. Х. и не я е водил пред съда като свидетел.

Първият съд предявил на св.М. копие на пълномощно, от което се установявало, че Ж. А. С. и М. К. М. упълномощават К. Б. К., както и декларация за гражданско съС.ие по чл. 25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на М. К. М. и декларация по чл. 264 от ДОПК също на М. М.. И трите документа са приложени по ГД №209/2006г.

След запознаване с документите св.М. заявил, че почеркът не е негов никъде и няма спомен да е писал такова нещо, в пълномощното като упълномощител на втори номер, в декларацията по чл. 264 и в декларацията по чл. 25 почеркът не е негов и подписът не е негов.

Съдът предявил на св.М. пълномощно, с което той упълномощава Е. С. И. с дата 18.04.2006г., което се намира в копието на гр.д.№162/2006г., стр. 27. И за това пълномощно свидетелят отговорил, че не е упълномощител и че подписът не е негов.

На основание чл. 281, ал. 5 от НПК, съдът прочел показанията на св. М. М. от 22.11.2007г., находящи се в том 4 от ДП.

Решаващият съд е обърнал внимание, че показанията на св. М. К. М. са от важно значение, при описване на фактическата обстановка, свързана с гражданско дело № 162/2006г. на БРС. Фактите, свързани с това гражданско производство са относими пряко към обвинението, повдигнато срещу Е. С. И. по чл. 212 ал.4 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал. 1 от НК.

Съдът констатирал известни несъответствия между разказаното пред него и това, което е изнесъл пред разследващите органи, което обаче не променя съществено установените факти и се дължи на липсата на спомен у свидетеля, с оглед продължителния период от време, изтекъл между двата разпита.

От заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/02.06.2009г. е било установено, че св. М. М. не е упълномощавал подс. Е. И. с вписаните в пълномощното права - да го представлява пред ОС”ЗГ” гр.Белоградчик. Той не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явил и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. Дали е получавал някаква сума, представляваща част от заплатената сума от покупко- продажба на земеделска земя - 23 дка в м. „Циганска локва” в землището на с. Гюргич или не е без значение, тъй като за воденото производство от значение са фактите на използвани от подс.Е. И. инкриминирани документи - пълномощни, посредством които е получил суми, представляващи стойността на продадена от името на привидно упълномощилият го св.М. земеделска земя.

Подс. Е. И. подготвил искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на св. М. М., в качеството му на наследник на К. М. И., която представил в деловодството на БРС на 22.03.2006г., заедно с удостоверение за наследници № 16/16.02.2006г. Изготвена била и служебна бележка № 02- 572/22.03.2006г. от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в уверение на това, М. К. М. е пропуснал срока за възстановяване на собственостq съгласно чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ върху имота, описан в исковата молба.

Исковата молба и приложенията към нея били внесени в Белоградчишки районен съд, където било образувано гражданско дело № 162/2006г. по описа на съда. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на наследниците на К. М. И. да възстановят собствеността си върху нива с площ от 23 дка в местността „Чукара” в землището на с. Дреновец при съседи: Н. Г. и черен път, тъй като не я бил заявил в законоустановения срок по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Върху исковата молба след думите „С уважение” е бил положен подпис от неустановено по делото лице, който не е изписан от М. К. М.. Това обстоятелство е установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Образуваното гр. дело № 162/2006г. по описа на БРС било докладвано на председателя на съда – подс. В., която определила себе си за докладчик по гражданското дело и го насрочила за разглеждане на 30.03.2006г. от 11,00 часа. По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от Н. С. -секретар протоколист в БРС. Св. С.а изготвила и призовки за страните - ищеца М. М. и ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 22.03.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Положеният в призовката, предназначена за М. М. подпис не е изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Без да са призовани ищеца и ответника по делото и да са се явили, както и св. Н. Х. Н., без да е проведено съдебно заседание въобще, на 30.03.2006г. подс. В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 162/2006г.

В този протокол от съдебно заседание подс. В. вписала, че в 11.30 часа в съдебната зала са се явили ищеца - М. М. - лично, а за ответника - ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, представител не се явил и че съдът дава ход на делото. Вписала е изявление на ищеца М. М., че поддържа предявения иск, че е пропуснал да заяви една нива от 23 дка в землището на с. Дреновец, в м.”Чукара”, като единствен наследник на К. М. И., че моли да бъдат приети представените доказателства, както и да бъде допуснат като свидетел и разпитан Н. Х. Н.. Написано било, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Н. Х. Н. и е снел неговата самоличност - българин, български гражданин, на 74 години, неосъждан, женен, пенсионер, живущ в •••, без родство, с напомнена отговорност по чл. 290 от НК.

По делото било установено, че лице с имена Н. Х. Н. живущ в ••• на 74 години изобщо не съществува.

В съдебния протокол от 30.03.2006г., подс. В. е вписала показания на свидетеля Н. Х. Н., че М. претендира за имот, който не е бил заявен, че тази земеделска земя е била на баща му К. М. И. и той я е внесъл в стопанството при образуването му, че става въпрос за нива от около 23 дка в м.”Чукара” при съседи - черен път и Н. Г.. Вписала е, че ищецът М. М. е заявил, че няма да представя други доказателства и че дава ход на делото по същество. Написано било изявлението на ищеца М. М., че моли съда да уважи предявения иск и че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок.

Всички вписани в протокола от съдебното заседание от 30.03.2006г. по гр.дело № 162/2006г. на БРС от подс. В. обстоятелства, не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело. Св. М. М. не е ходил в съда и не е водил свидетел. На 30.03.2006г. подс. В. е изготвила съдебно решение № 134/30.03.2006г. по гражданско дело № 162/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. К. М., в качеството му на единствен наследник на К. М. И. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последният е собственик на земеделска земя в землището на ••• , а именно: нива от 23 дка в м. „Чукара” при граници черен път и Н. Г., като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху земеделска земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

По делото били изготвени от И. И. - архивар при БРС обявления за това, че решението по гр. дело №162/2006г. е изготвено. Положеният в обявлението, предназначено за М. М. подпис не е бил изписан от него, което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 134/30.03.2006г. по гр. дело № 162/2006г. на БРС, св. В. М., която изпълнявала длъжността административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 14.04.2006г.

На неустановен по делото с точност ден преди или най- късно на 18.04.2006г., подс. Е. И. изготвил пълномощно от името на св.М. М., с което последният го упълномощава да го представлява пред ОС”ЗГ” - Белоградчик относно подаване на молба за получаване на документи от ОС ”ЗГ” по изпълнение на съдебно решение № 134/30.03.2006г. на районен съд Белоградчик, както и за извършване на сделка за продажба на същата земеделска земя от негово име и за негова сметка. Това пълномощно е подписано от неустановено по делото лице, но подписът не е бил положен от М. К. М., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г. Св.М. не е упълномощавал подс. Е. И. с вписаните в пълномощното права.

На 18.04.2006г. съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 1896/18.04.2006г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Св. М. М. не е упълномощавал Е. С. И. да го представлява пред ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явил и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

На 18.04.2006г. подс. Е. И. подал молба до Началника на ОС ”ЗГ” гр. Белоградчик, в качеството си на пълномощник на М. К. М. с вх.№ Д 0898/2006г., представяйки описаното пълномощно № 1896/18.04.2006г., с която на основание решение № 134/30.03.2006г. по гр. дело № 162/2006г. на БРС, поискал да бъде възстановена собствеността върху земеделската земя, за което е постановено съдебното решение. Заедно с тази молба подс. Е. И. приложил и нотариално завереното пълномощно от името на М. М., завереното от св. М.а копие от съдебното решение № 134/30.03.2006г. по гр. дело № 162/2006г. на БРС, както и копие от удостоверението за наследници № 16/16.02.2006 г.

Първостепенният съд е обърнал внимание на скоростта, с която са били извършвани действията - на 22.03.2006г. е била внесена исковата молба в съда и оформено неосъществено призоваване на страните. На 30.03.2006г. е „проведено“ съдебно заседание, /точно на първия възможен ден, след изтичане на законовия седемдневен срок от призоваването/. На същата дата - 30.03.2006г., съдебния протоколист Н. Н. /Д./ е изготвила не само това, но и всички други /поне петнадесет/ граждански дела. И пак на същата дата, съдия В. е написала съдебното решение. На 14.04.2006г. е издадено заверено копие от решението, с отбелязване, че то е влязло в сила. На 18.04.2006г. е направена нотариалната заверка на пълномощното в полза на подс. Е. С. И.. На същата дата от подс.И. е подадена молба до Началника на ОС ”ЗГ” гр. Белоградчик. Реализирано е било „правосъдие“ за помалко от месец. И това се е случило по всички 47 граждански дела.

На 30.04.2006г. от ОС”ЗГ”-Белоградчик е било взето решение № Г0898/30.04.2006г., с което съгласно план за земеразделяне в землището на с. Гюргич се възстановява правото на собственост на наследниците на К. М. И. върху нива с площ от 23,000 дка в местността „Циганска локва” и за този имот е била издадена скица № 045009.

На неустановен с точност ден преди или най-късно на 08.05.2006г. подс. Е. И. подготвил декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от Закона за нотариусите нотариалната дейност /ЗННД/ от името на св. М. К. М.. Тези две декларации не били подписани от свидетеля М. М., който въобще не знаел за изготвянето им, а от неустановено по делото лице.

Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 1296/08.05.2006г. на декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК от името на М. К. М. и на декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД, без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното. На 09.05.2006г. подс. Е. И., легитимирайки се с нотариално завереното пълномощно № 1896/18.04.2006г. като пълномощник на М. К. М., заедно с К. Л. С., като пълномощник на „ФеърПлей Интернешънъл“ АД гр.София подали молба до съдията по вписванията В. С. да одобри съставения от тях проект на нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя - 23 дка в м. „Циганска локва” в землището на с. Гюргич, като към молбата приложили изискуемите се от закона документи, сред които и нотариално заверените декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД от името на М. М..

Факти по гр. дело №209/2006г. по описа на БРС.

Свидетелят М. К. М. и подс. Е. И. се познавали и били в приятелски отношения. В разговор св. М. помолил подс. И. да извърши необходимите действия, за да бъдат възстановени земеделските земи, които М. имал по наследство от майка си Л. И. С.. Подс.И. се съгласил и св. М. го упълномощил да извърши съответните действия.

Св. М. обяснил на подс.И. къде са се намирали земеделските земи на майка му, като се снабдил с удостоверение за наследници № 183/02.04.2006г., от което се установявало, че М. К. М. е наследник на починалата Л. И. С., заедно с втория си баща - Ж. А. С.. Това удостоверение за наследници св. М. предал на подс.И..

Подс. Е. И. подготвил искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на св. М. К. М., в качеството му на наследник на Л. И. С., която представил в деловодството на БРС на 20.04.2006г., заедно с удостоверение за наследници № 183/02.04.2006г. Подс. Е. И. се снабдил и със служебна бележка от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в уверение на това, че няма заявени земи на името на Л. И. С. в землището на с.Чупрене. Тази служебна бележка подс. Е. И. приложил също към исковата молба.

По тази искова молба било образувано гражданско дело № 209/2006г. по описа на БРС. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на М. К. М. като наследник на Л. И. С. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 19,8 дка в местността „Корно ливаге” и нива от 21,4 дка в местността „Джурджаница”, двете в землището на с. Чупрене, тъй като не я бил заявил в законоустановения срок по чл. 11 от ЗСПЗЗ. Върху исковата молба, подготвена от подс.И., след думите „С уважение” е бил положен подпис от неустановено по делото лице, който не е изписан от М. К. М.. Това обстоятелство е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

Образуваното гр. дело № 209/2006г. по описа на БРС било докладвано на председателя на съда – подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 28.04.2006г. от 09,30 часа. По гражданското дело е бил изготвен списък на лица за призоваване от св. В. П. -деловодител на БРС, която изготвила и призовката за ищеца. Св. Н. С. изготвила призовката за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик. В двете призовки било отразено, че са връчени на 20.04.2006г., но в действителност изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Положеният в призовката, предназначена за М. М. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

Без да са призовани ищеца и ответника по делото, без тези лица да са се явили, както и св. Й. Д. Х., без да е проведено съдебно заседание въобще, на 28.04.2006г. подсъдимата В. съставила протокол за проведено съдебно заседание по гр. дело № 209/2006г. В този протокол подсъдимата вписала, че в 09,35 часа в съдебната зала са се явили ищеца - М. М. - лично, а за ответника - представител не се е явил. Вписано било изявление на ищеца М. М., че поддържа предявения иск, че е пропуснал да заяви две ниви в землището на с. Чупрене, останали му по наследство от майка му Л. И. С., че моли да бъдат приет елства както и да бъде допусната като свидетел и разпитана Й. Д. Х.. Вписано било също обстоятелството, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Й. Д. Х. и е снел нейната самоличност - българка, българска гражданка, на 74 години, не осъждана, омъжена, пенсионерка, живуща в •••, без родство, след което й била напомнена отговорността , която носи по чл. 290 от НК. В хода на делото било установено, че Й. Д. Х. /починала на 20.12.2007г./ е баба на свидетеля В. К. /майката на В. К. - А. И. К. била дъщеря на Й. Х./. Й. Д. Х. не познавала М. М. и неговите родители и не знаела нищо за имотите, които са притежавали, не е ходила в съда за да свидетелства по гр. дело № 209/2006г. по описа на БРС. Св. М. М. не е ходил в съда в Белоградчик и не е водил за свидетел лице с имена Й. Д. Х. и не я познава. В съдебния протокол от 28.04.2006г. подс. В. вписала показания на св. Й. Д. Х., че е познавала Л. И. С., че синът й М. претендира за имоти, които не са заявени, пропуснал бил да ги заяви пред поземлената комисия, че майка му е получила по наследство две ниви и ги е владяла преди образуването на стопанството, че тези земи Лилия ги е внасяла в стопанството в с.Чупрене при образуването му. Вписани били показания на св. Й. Х., че става дума за нива от около 19,8 дка в местността „Корно ливаге” при съседи: черен път и Л. И. и нива от 21,4 дка в местността „Джурджаница” при съседи: дол и И. А.. В съдебния протокол било отразено, че ищецът М. М. е заявил, че няма да представя други доказателства и че моли съда да уважи предявения иск. Вписано било, че съдът е счел делото за изяснено и обявил решението си като уважава предявения иск.

Всички вписани в протокола от съдебно заседание от 28.04.2006г. по гр.дело № 209/2006г. на БРС от подс. В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело.

На 28.04.2006г. подс. В. е изготвила съдебно решение № 187/28.04.2006г. по гражданско дело № 209/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. К. М. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че наследниците на Л. И. С. са собственици на нива от 19,8 дка в местността „Корно ливаге” при съседи : черен път и Л. И. и нива от 21,4 дка в местността „Джурджаница” при съседи : И. А. и дол, като установила правото на наследниците на Л. И. С. да възстановят собствеността си върху земеделската земя съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. По делото били изготвени обявления, че решението по гр. дело № 209/2006г. е изготвено от св. Н. С. - съдебен секретар при БРС. Положеният в обявлението, предназначено за М. М. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДСЖ- 502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 187/28.04.2006г. по гр. дело № 209/2006г. на БРС, св. В. М. - административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила. Завереното по този начин съдебно решение св. М.а предала на подс. В., която от своя страна го предала на съпруга си - подсъдимият Е. И..

Подс. Е. И. провел разговор със св. В. К., че имал земя за продаване, която била на негов приятел, който го бил помолил да я продаде. Подсъдимият казал на св. В. К. още, че желае като представител на продавача да не бъде вписан той, поради което го помолил той да се яви като представител на продавача при изповядване на сделката. Св. В. К. се съгласил. При този разговор св. В. К. дал на подс. Е. И. празна бланка на пълномощно на името на неговия баща К. Б. К. - за продажба на наследствена земеделска земя. В това пълномощно неустановено по делото лице вписало ръкописно имената и данните на свидетелите Ж. А. С. и М. К. М. и положило подписи от името на Ж. С. и М. М. в това пълномощно. Неустановено по делото лице преди или най-късно на 10.05.2006г. изготвило и подписало декларации по чл. 25 ал.6 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК от името на свидетелите Ж. С. и М. М., които били нотареално заверени от В. С.. Положените подписи в пълномощното и в декларациите не са били изписани от Ж. С. и М. М., което било установено от заключението на назначената експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/ 02.06.2009г.

На 12.05.2006г. съдията по вписвания В. С. извършил следните нотариални действия: нотариална заверка № 1991/12.05.2006г. на декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК на името на М. К. М., без деклараторът да е присъствал и положил подписа си пред него, като

същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина; нотариална заверка № 1992/12.05.2006г. на декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД на името на М. К. М., без деклараторът да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина; нотариална заверка № 1993/12.05.2006г. на декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК на името на Ж. А. С., без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него, като същевременно е осъзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина; нотариална заверка № 1994/12.05.2006г. на декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД на името на Ж. А. С., без деклараторът да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина; нотариална заверка № 1996/12.05.2006г. на пълномощно от името на М. К. М. и Ж. А. С., без упълномощителите да са присъствали и положили подписите си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Нотариалната заверка е удостоверявала, че на посочената дата, упълномощителите са се явили и положили подписи в пълномощното пред обвиняемия.

М. К. М. и Ж. А. С. не са упълномощавали К. Б. К. да продава наследствената им земя, не са се явили пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не са се явили и пред съдия И. В., за да положат подписите си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърдят истинността на отразените в пълномощното и в декларациите обстоятелства. Подсъдимият Е. И. предал на св.В. К. нотариално заверените пълномощно и четири броя декларации, заедно със завереното за влязло в сила решение № 187/28.04.2006г. по гр. дело № 209/2006г. по описа на БРС.

Св. К. занесъл завереното съдебно решение в ОС ”ЗГ” Белоградчик и въз основа на него, ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла е решение № 01С/16.05.2006г., с което възстановява правото на собственост на наследниците на Л. И. С. върху нива от 3,433 дка в местността „Глама/Петкова падина”, нива от 13,677 дка в местността „Глама/Петкова падина”, нива от 3,940 дка в местността „Глама/Петкова падина” и нива от 21,723 в местността „Големи Прогорелец”.

На 17.05.2006г. били изготвени скиците на възстановените имоти и на 18.05.2006г. е бил изготвен протокол за въвод във владение на същите имоти. След като имотите били идентифицирани с номера /от решението на ОС”ЗГ” Белоградчик и скиците/, тези номера били вписани допълнително в нотариално завереното пълномощно от името на М. М. и Ж. С..

Документите св. В. К. дал на баща си – св. К. К., който също не знаел за порочността на документите.

На 27.06.2006г. пред съдия по вписванията В. С. била изповядана сделка за продажба на имотите, възстановени на наследниците на Л. И. С., за които е било издадено решение № 01С/16.05.2006г. от ОС“ЗГ“. На тази сделка св. К. К. се явил като пълномощник на продавачите - М. К. М. и Ж. А. С., легитимирайки се с даденото от подс.Е. И. пълномощно. Св. К. К. представил пред съдия В.С. и нотариално заверените декларации от името на С. и М., за които също не съзнавал, че са неистински частни документи и документи с невярно съдържание. Като пълномощник на купувача на имотите „Земеделска земя”АД, се явил св. В. К.. За изповяданата сделка бил съставен нотариален акт № 107, том XI, рег.№ 2390, нот. дело № 2133/2006г. Пазарната стойност на продадените имоти възлиза на сумата от 9 410 лева, която сума е била вписана и като продажна цена в нотариалния акт. Сумата от 9410 лева св. В. К. не предал на баща си, а на подс. Е. И., който я задържал за себе си.

Факти относно обвинението срещу подс.В. за извършено престъпление по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съгласно обвинителния акт, престъпленията подс.В. е извършила с четири деяния, съответно по гр.д. №602/2006г., гр.д. №33/2007г., гр.д. №56/2007г. и гр.д. №162/2007г., всичките по описа на районен съд Белоградчик.

Факти, касаещи гражданско дело № 602/2006г. по описа на БРС:

Свидетелката К. П. В. била от с.Плешивец, Община Ружинци, обл. Видин и по наследство от своя баща е имала земеделски земи в землището на с. Плешивец, които са й били възстановени от поземлена комисия. Св. В.а и нейните наследодатели не са имали земеделски земи в землището на с. Върбовчец и тя не е ходила в съда в гр.Белоградчик по повод възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ.

По неустановен по делото начин подс. В. узнала имената, ЕГН и данните от личната карта на св. К. В. и решила да се възползва от тази информация като образува гражданско дело с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ с ищец К. В. и да разгледа и реши това дело, след което възстановените имоти да се продадат. За постигане на тези цели, по неустановено по делото начин, подсъдимата се снабдила с удостоверение № 1353/13.12.2006г. от ОС”ЗГ” Димово, в уверение на това, че К. П. В. не е заявила в срока по ЗСПЗЗ следните имоти в землището на с. Върбовчец: нива от 23 дка в местността „Върха”, нива от 18,9 дка в местността „Лицето”, нива от 26,4 дка в местността „Парасине” и нива от 14,8 дка в местността „Върбина ливада”. Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на К. П. В., като петитумът бил да се постанови решение, с което да й се признае правото да възстанови собствеността си върху нива от 23 дка в местността „Върха”, нива от 18,9 дка в местността „Лицето”, нива от 26,4 дка в местността „Парасине” и нива от 14,8 дка в местността „Върбина ливада”, всички в землището на с. Върбовчец, тъй като е пропуснала срока за установяване право на собственост върху тези земеделски земи. Тази искова молба не е била подписана от К. В., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол №09/ДОК-330/17.04.2009г. К. В. не е имала земи за възстановяване в землището на с.Върбовчец.

Свидетелят Ц. В. Б., който е син на К. В. разказал пред първия съд, че потеклото му е от село Плешивец и не притежава нито земеделски земи, нито гори, като не могъл да каже дали майка му е възстановявала земи, тъй като не е в добри отношения с нея. Не знае дали рода му е имал имоти в село Върбовчец. Не знае дали майка му познава В. М., но той самият я познава. На свидетеля съдът предявил папка № 29, представляваща препис от гр. дело № 602/2006 г. и документи, създадени след постановяване на съдебното решение. Според св.Б. подписът на исковата молба прилича на подписа на майка му, но почеркът, изписал текста в нея не му е познат. След запознаване с пълномощното, с което майка му упълномощава Г. Ж., заявил, че не може да каже дали подписът е на майка му, „като че ли не,“. При предявяване на находящата се на лист № 31 декларация, в която било отразено, че е изготвена от майка му, св.Б. заявил, че не е сигурен чий е подписът, но е сигурен, че ръкописният текст не е изписан от майка му. Същото заявил и за другата декларация, находяща се на лист № 32 от делото. Заявил, че не познава човек с имена М. А. и майка му не е споменавала това име. Самият той никога не е ходил в Общинска служба „Земеделие и гори“, защото нито има гори, нито има земя. Не може да каже дали майка му е предавала или получавала документи от общинската служба.

Исковата молба, ведно с удостоверение № 1353/13.12.2006г. била внесена в деловодството на БРС на 14.12.2006г. и било образувано гр. дело № 602/2006г. по описа на съда. Делото било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 22.12.2006г. от 09,30 часа.

Според показанията на св. В. Б. П.а - служител в БРС бил изготвен списък на лицата за призоваване в това производство - ищеца - К. П. В. и ОС”ЗГ” гр.Димово, но призовки на страните по делото не са били изпратени. Подписът на ищеца в призовката, предназначена за него не е било положен от К. П. В., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. Призовките за страните по делото са били оформени за връчил от свидетелят М.а и в тях е било вписано, че са връчени на 14.12.2006г.

На 22.12.2006г. подс. В. изготвила протокол от с.з., „проведено“ по гр. дело № 602/2006г., в който всички вписани обстоятелства и изявления не отговарят на действителността. Всъщност съдебно заседание по това гр. дело не било проведено въобще. В протокола от 22.12.2006г. подс. В. вписала следните обстоятелства: че съдебното заседание е започнало в 09.50 часа в съдебната зала са се явили ищеца К. П. В. лично, а за ответника - редовно призован представител не се явил. Вписано било, че съдът дава ход на делото, както и изявление на ищеца К. П. В., че поддържа предявения иск, че е пропуснала да заяви четири ниви в землището на с. Върбовчец, че моли да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, че води и моли да бъде допуснат до разпит като свидетел С. Д. К.. Подс.В. вписала, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит С. Д. К. и е снел неговата самоличност - българин, български гражданин, на 78 години, неосъждан, пенсионер, женен, без родство, след което, че му е напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 22.12.2006г. били вписани показания на св. С. Д. К., че познава К., че тя търси ниви, които не е заявила преди години, че тези ниви ги е имала по наследство от своя баща, че К. е внасяла нивите в стопанството при образуването му в с. Върбовчец като свои собствени, че никой не й е пречел и не е претендирал за тях, че става дума за нива в местността”Върха” от около 23-24 дка при граници черен път и дол, нива от около 19 дка в м.”Лицето” при граници черен път и П. П., нива от около 26-27 дка в местността ”Парасине” при граници Г. П. и гора и нива от около 15 дка в местността „Върбина ливада” при граници М. И. и В. Г.. Според протокола, в показанията си св. С. Д. К. д.заявил, че знае къде се намират тези имоти, защото и те са имали в съседство имоти в землището на с. Върбовчец. Ищецът К. П. В. е заявила, че няма да сочи други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца К. П. В., че моли съда да уважи предявения иск, като се установи правото й да си възстанови собствеността върху незаявените и пропуснати ниви в землището на с. Върбовчец. Съдът счел делото за изяснено и определил, че ще обяви решението си в срок.

Св. К. В. не е водила като свидетел по гражданското дело лице с имената „С. К.“ , тъй като такова лице - С. Д. К. на 78 години към датата на заседанието не е съществувало. Установено е било, че К. П. В. никога не е имала имоти в землището на с. Върбовчец. Вписаните в съдебния протокол от съдебно заседание от 22.12.2006г. по гр.дело №602/2006г. на БРС от подс. В. обстоятелства не отговарят на истината и не са верни, тъй като такова заседание не е било проведено.

На 22.12.2006г., подс.В. изготвила съдебно решение № 530/22.12.2006г. по гр.дело № 602/2006г. с което било прието за установено по отношение на ОС”ЗГ”гр. Димово, по предявения иск от К. П. В. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че тя е собственик на нива от 23 дка в местността „Върха” при граници дол и черен път, нива от 18,9 дка в местността „Лицето” при граници черен път и П. П., нива от 26,4 дка в местността „Парасине” при граници Г. П. и гора и нива от 14,8 дка в местността „Върбина ливада” при съседи М. И. и В. Г., всички в землището на с. Върбовчец, като било установено правото на ищцата възстанови собствеността си върху земеделската земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Към гражданското дело били приложени разписки за връчени обявления на ищеца и ответника за това, че решението по гр. дело № 602/2006г. е изготвено. За връчил в тези разписки се е подписала св. М.а, като подписът положен в разписката, предназначена за ищеца К. П. В. не е бил изписан от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. В двете разписки е било отразено обстоятелството, че обявлението е връчено на страните на 22.12.2006г. От показанията на св. М.а е било установено, че тя е подписвала призовки и разписки за връчени обявления за изготвени решения, които са й били предавани подписани от подс. В., която я уверявала, че лицето лично се е подписало в нейно присъствие.

Неустановено по делото лице изготвило пълномощно от името на К. П. В., с което тя упълномощава св. В. К. М. да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово, като получи решение и скици във връзка с възстановеното й право на собственост върху земеделски земи, описани в съдебното решение. В действителност св.В.а не е упълномощавала В. М. с вписаните в това пълномощно правомощия и не е полагала подписа си върху това пълномощно.

На 15.01.2007г. съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 41/15.01.2007г. на описаното пълномощно без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, съзнавайки, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. К. В. не е упълномощавала В. М. да я представлява пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явила и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства.

След като решение № 530/22.12.2006г. по гр. дело № 602/2006г. влязло в сила, на 16.01.2007г. подс. В. дала на св. В. М. заверено копие от съдебното решение, както и нотариално завереното пълномощно с нотариална заверка peг. № 41/15.01.2007г. и й казала да отиде в ОС”ЗГ” Димово и легитимирайки се с пълномощното да поиска възстановяване на земите, описани в него. Още същия ден свидетелят М.а отишла в ОС”ЗГ” Димов и подала заявление вх.№ 9178/16.01.2007г. за възстановяване на нива от 23 дка в местността „Върха”, нива от 18,9 дка в местността „Лицето”, нива от 26,4 дка в местността „Парасините” и нива от 14,8 дка в местността „Върбина ливада”.

Въз основа на подаденото заявление и представеното с него съдебно решение №530/22.12.2006г. по гр.дело №602/2006г., с протокол №006/16.01.2007г., ОС”ЗГ” Димово е признала и определила за възстановяване на К. П. В. с план за земеразделяне правото на собственост върху нива от 23 дка в местността „Върха”, нива от 18,9 дка в местността „Лицето”, нива от 26,4 дка в местността „Парасините” и нива от 14,8 дка в местността „Върбина ливада”. Въз основа на същото съдебно решение, ОС”ЗГ” Димово издала и друго решение № 003/16.01.2007г. , с което на К. П. В. се възстановява с план за земеразделяне правото на собственост върху нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102, всички в землището на с. Бела, община Димово.

Междувременно неустановено по делото лице изготвило пълномощно от името на К. П. В., по силата на което тя упълномощава св. В. К. М., ЕГН •••••••••• да я представлява пред Данъчна служба при община Димово като подаде от нейно име молба и получи данъчни оценки за следните земеделски земи в землището на с. Бела, община Димово: нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското”, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското”. Със същото пълномощно св. В. М. била упълномощена да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово като подава от нейно име молби и получава решения и характеристики на горепосочените земеделски имоти в землището на с.Бела и да продава от нейно име и за нейна сметка посочените по- горе земеделски земи. В това пълномощно подписът на упълномощителя - К. В. не е бил положен от нея. Св. В.а не познава св.В. М. и не я е упълномощавала с правомощията, описани в това пълномощно.

Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 496/23.01.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. К. В. не е упълномощавала В. М. да я представлява пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Нотариално завереното пълномощно с рег.№ 496/23.01.2007г. подс. В. дала на св. В. М. и я помолила, легитимирайки се с него, да подаде молби и да се снабди с удостоверения за характеристики на имоти за определяне на данъчната оценка и с удостоверения за данъчни оценки на имотите, описани в пълномощното. Св. М.а се съгласила да извърши исканите от подс. В. действия и на 23.01.2007г. подала съответните молби до ОС”ЗГ” Димово и данъчна служба при Община Димово и се снабдила с 4 бр. удостоверения за характеристики и 4 броя удостоверения за данъчни оценки на имотите, описани в пълномощното. Получените документи св. В. М. предала същия ден - на 23.01.2007г. на подс. В..

Неустановено по делото лице изготвило ново пълномощно от името на К. П. В., по силата на което тя упълномощава свидетелят Г. В. Ж. да я представлява пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари или се разпореди както намери за добре на когото сама прецени, включително и на себе си и при цена и условия, каквито намери за добре следните недвижими имоти: нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102, всички в землището на с. Бела, да я представлява пред съответните общини, данъчни служби, технически служби, служба „ЕСГРАОН”, пред ТД на НАП, МДТ и да я снабдява с документи, скици и удостоверения, включително удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за семейно положение и с всички други документи необходими за нотариалното оформяне на сделката, както и че упълномощената има право да преупълномощава трети лица.

В това пълномощно подписът на упълномощителя - К. П. В. не е бил положен от нея. Св. В.а не познава св.Г. Ж. и не я е упълномощавала с правомощията, описани в това пълномощно.

Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка с рег.№ 427/07.02.2007г. на пълномощното без упълномощителя да е присъствала и положила подписа си. Св. К. В. не е упълномощавала Г. Ж. да я представлява пред нотариус и пред други институции и да се разпорежда с недвижими имоти от нейно име и за нейна сметка, не се е явявала пред съдия В. С., нито пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Подписът и в това пълномощно не е бил изписан от св. К. В., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г. Свидетелят В. М. разговарял със св.С. Т. В. - представител на „Газтрейд”АД, също свидетел по делото и му предложил да закупи имотите на К. В.. Св. М. разговарял и със св. Г. Ж. и я помолил да се яви при изповядване на сделката като пълномощник на продавача и тя се съгласила. Св. С. В. съобщил цена, на която може да закупи имотите на името на К. В., която свидетелят В. М. предал на подсъдимата В.. Подсъдимата В. приела предложената цена и възложила на свидетелят В. М. да организира изповядване на сделка с тези имоти. Свидетелят С. Т. В., е бил разпитан в открито съдебно заседание на 12.01.2021 година. Свидетелят е работил като прекупчик на земя за „Газтрейд“ АД в продължение на 10 години - от 2004г. до 2014г. Изкупувал е земи и гори за тях. Работил е със сключен с дружеството трудов договор. Работил е заедно с още трима човека, един от които Г. В. Ж.. Разказал за технологията на извършваната от него работа. Собствениците им продавали земята директно или чрез пълномощници. Работната заплата на св.В. била плащана по банков път и не е получавал процент от стойността на закупените земи.

Във връзка с процесните случаи свидетелят разказал, че познава В. М., който работил като секретар при нотариус С. /съдията по вписвания/. Не са имали други отношения с него, освен служебни. Свидетелят разяснил, че при сделка първо В. М. проверявал документите за сделките, а после и В. С. проверявал всички документи. Таксите по сделките били заплащани на В. М.. На самото изповядване на сделките М. не е присъствал. Парите ги заплащали „на ръка“.

Свидетелят разказал, че приходите и разходите, направени в работата им са били отчитани само с документи. Приходите са били формирани от изкупените земи, а разходите от платените средства. Всички нотариални актове са били предадени на работодателя „Газтрейд“ АД. Разходите съвпадали с цените, посочени в нотариалните актове. Св.В. е проверявал единствено документите за самоличност на продавачите и не е имал задължение да проверява документи за земите. Освен това, не той е търсил продавачи на земи, ами те сами са търсили него и колегите му, за да предлагат земите си за продажба. Поради това, този, който продава земята носел документ за собственост и удостоверение за наследници. Проектите за нотариалните актове ги изготвял В. С.. Той пишел нотариалните актове и декларациите и им казвал кога да дойдат, за да сключат сделката.

Показанията на св.В., дадени на досъдебното производство били прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т. 2, пр. второ от НПК /протокол за разпит от 27.03.2008 г./, като той заявил, че ги потвърждава изцяло.

Св.В. си спомнил за конкретните сделки, за които В. М. му донесъл документите за продажба - нотариален акт за покупко-продажба № 51/08.02.2007г. с продавач К. П. В., нотариален акт за покупко-продажба № 47/23.02.2007г. с продавач В. Н. М. и Нотариален акт за покупко-продажба № 5/12.03.2007г. с продавач О. В. Н.. По тях пълномощник на собствениците била свидетелката Г. В. Ж.. Документи за продажбите му е давал свидетелят В. М., но какво точно М. му е обяснявал, свидетелят не си спомнял. Не е присъствал на самото предаване на парите от В. М. на доверениците му, а и последният не му е споделял дали ще дава всичките пари на продавачите или не.

Първостепенният съд дал вяра на показанията на св.В., тъй като те допълвали показанията, дадени от свидетеля В. М.. Свидетелят С. В. договарял цени и осъществявал продажби, а парите давал на продавачите, когато получел одобрените от него, нужни за нотариалния акт документи.

На 08.02.2007 година била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Г. Ж. като пълномощник на К. П. В., легитимирайки се с пълномощното с нотариална заверка № 427/07.02.2007г. продала на „Газтрейд” АД, представлявано от С. Т. следните имоти: нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102 , всички в землището на с. Бела, община Димово за сумата от 20 775 лева. Съставен бил нотариален акт № 51, том II, рег.№ 370, нот.дело№ 259/2007г. Пазарната стойност на тези имоти възлизала на сумата от 20 775 лева.

Решаващият съд, в съдебно заседание на 21.11.2023г. на основание чл.281 ал. 5 от НПК прочел показанията на свидетелката Г. В. Ж., дадени на досъдебното производство, находящи се в том 3, лист 14-15. Правилно съдът приел, че тези показания допълват показанията на св. С. В.. И тази свидетелка разказала технологията на осъществяване по онова време на сделки по продажба на недвижими имоти, като изнесеното от нея напълно се покрива с показанията на св.В. и подкрепя показанията на св. В. М. в съответните им части. Сумата от 20 775 лева св. Г. Ж. веднага предала на св. В. М., който незабавно предал всички пари на подс. В.. За оказаното от него съдействие при продажбата на тези и на други имоти, описани по-долу, свидетелят М. твърди, че не е получавал никакво възнаграждение от подс. В., а й правел услуга, тъй като се чувствал задължен, защото тя му помогнала да бъде назначен на работа като служител по вписванията към служба по вписванията при PC- Белоградчик. Св. К. В. не е получавала сумата от 20 775 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 33/2007г. по описа на БРС:

Св. К. С. Т. бил син на свидетелката В. Н. М.. В началото на 2007г. св. К. Т. провел разговор със св. В. М., с която се познавал, дали може да се направи нещо за възстановяване на земи на неговата майка. Св. М.а обещала да провери какво може да се направи и поискала имената и данните на майката на св. Т.. След като получила данните на В. М., св. М.а ги предала на подс. И. В., като казала за молбата на св. Т..

Неустановено по делото лице изготвило пълномощно от името на В. Н. М., с което тя упълномощава сина си К. С. Т. да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово като подава от нейно име заявление и я подписва където е необходимо във връзка с незаявени от нея земеделски земи в землището на с.Яньовец. В действителност св. М. не е упълномощавала сина си с вписаните в това пълномощно правомощия и не е полагала подписа си върху това пълномощно. В. М. нямала земи за възстановяване в с.Яньовец.

Първостепенният съд в съдебно заседание на 16.02.2021г. прочел показанията на св. В. Н. М., дадени по реда на чл.223 от НПК на 16.04.2008г. на досъдебното производство. Съдът дал вяра на показанията на св.М., основателно приемайки ги за съществени за установяване на правно-значими факти, касаещи гражданско дело № 33/2007година по описа на БРС, които са пряко свързани с обвинението, повдигнато срещу подсъдимата И. В. И. по чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

В разпита си св.М. отрекла да е упълномощавала сина си К. С. Т. да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово като подава от нейно име заявление и я подписва където е необходимо във връзка с незаявени от нея земеделски земи в землището на с.Яньовец. Свидетелката заявила, че не е имала земи за възстановяване в с.Яньовец.

Независимо от това, на 23.01.2007г. В. С. е извършил нотариална заверка № 146/23.01.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и без да е положил подписа си пред него.

Исковата молба, въз основа на която било образувано гражданското дело също не е била подписана от В. М.. Нейните показания в тази насока са подкрепени от установеното от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г., че подписът не е бил положен от нея. Тя не е получавала и призовка за съдебно заседание и не се е подписвала, удостоверявайки такова връчване. Подписът на ищеца в призовката, предназначена за В. М. не е бил положен от нея, видно и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. Тя не е изготвяла пълномощно, по силата на което да упълномощава св. К. В. М. да я представлява пред Данъчна служба при община Димово като подаде от нейно име молби и получи данъчни оценки за следните земеделски земи в землището на с. Бела община Димово: нива в местността „Дери вол” имот № 048101, нива в м. „Белщица” - имот № 032107 и нива в местността „Айвана” - имот № 023101.

Св.М. не е упълномощавала К. В. М. да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово като подава от нейно име молби и получи решения и характеристики на горепосочените земеделски имоти в землището на с.Бела, да продава от нейно име и за нейна сметка посочените по-горе земеделски земи. На 21.02.2007г. В. С. е извършил нотариална заверка № 799/21.02.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и без да е положил подписа си в пълномощното пред него.

Показанията на св.В. М. кореспондират с показанията на св. К. С. Т. - неин син, на К. В. М. - „мнима“ упълномощена и с тези на В. К. М..

Посочените показания са били подкрепени и от заключенията на извършените почеркови експертизи, описани по-горе.

На 23.01.2007г. съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 146/23.01.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, съзнавайки, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. В. М. не упълномощавала сина си да я представлява пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства изявления.

По неустановен по делото начин подс.В. се снабдила с удостоверение № 313/23.01.2007г. от ОС”ЗГ” Димово в уверение на това, че В. Н. М. не е заявила в срока по ЗСПЗЗ следните имоти в землището на с. Яньовец: нива в местността „Влашки дол” с площ от 22,9 дка при съседи път и С. М., нива в местността „Върха” от 26,1 дка при съседи дол и М. И. и нива в местността „Ботурак” от 27,3 дка при съседи С. П. и път.

Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на В. Н. М. с петитум да се постанови решение, с което да се признае правото й да възстанови собствеността си върху нива в местността „Влашки дол” с площ от 22,9 дка при съседи: път и С. М., нива в местността „Върха” от 26,1 дка при съседи: дол и М. И. и нива в местността „Ботурак” от 27,3 дка при съседи: С. П. и път, всички в землището на с. Яньовец, тъй като била пропуснала срока за установяване право на собственост върху тези земеделски земи. Тази искова молба не е била подписана от В. М., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г.

Исковата молба, ведно с удостоверение № 313/23.01.2007г. от ОС“ЗГ“ били депозирани в деловодството на БРС на 24.01.2007г. и било образувано гр. дело № 33/2007г. по описа на БРС. Образуваното гр.дело № 33/2007г. било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 01.02.2007г. от 09,30 часа. Св. В. Б. П.а - служител в БРС изготвила списък на лицата за призоваване в това производство - ищеца - В. Н. М. и ОС”ЗГ” гр.Димово, но призовки на страните по делото не били изпратени. Подписът на ищеца в призовката, не бил на В. М., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. Призовките за страните по делото са били оформени за връчил от св. М.а и в тях било вписано, че са връчени на 24.01.2007г.

От показанията на свидетелят М.а било установено, че тя е оформяла призовките за връчил тогава, когато подс. В. й е предавала подписани призовки и я е уверявала, че лицата, за които са предназначени са положили подписите си в нейно присъствие.

На 01.02.2007г. подс. В. изготвила протокол от съдебно заседание по гр. дело № 33/2007г., в който всички вписани обстоятелства и изявления не отговарят на действителността, тъй като такова не било проведено въобще. В изготвения протокол подс. В. вписала, че съдебното заседание е започнало в 09.55 часа и в съдебната зала са се явили ищеца В. М. - лично, а за ответника - редовно призован представител не се явил, че съдът дал ход на делото и че ищеца В. М. заявила, че поддържа предявения иск, че е пропуснала да заяви три ниви в землището на с. Яньовец, нейни собствени, че моли да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, че води и моли да бъде допуснат до разпит като свидетел Б. И. Б..

Вписано било също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Б. И. Б. и е снел неговата самоличност - българин, български гражданин, на 73 години, неосъждан, пенсионер, разведен, без родство, след което, му била напомнена отговорността по чл. 290 от НК. Вписани били показания на св. Б. И. Б., че познава Велика, че тя търси ниви, които не си е взела, не ги е заявила преди години, че тези ниви са нейни, и тя ги е внасяла в стопанството при образуването му в с. Яньовец като свои, собствени и никой не е претендирал за тях. Уточнил, че става дума за нива в м.”Върха” от около 26 дка при граници дол и М. И., нива от около 28 дка в м.”Ботурак” при граници черен път и С. П. и нива от около 23-24 дка при съседи С. М., път и гора, всички в землището на с. Яньовец. Свидетел Б. знаел къде се намират тези имоти, защото е ходил на тях и те са имали в съседство имоти в землището на с. Яньовец. В съдебния протокол подс.В. вписала, че ищецът В. М. е заявила, че няма да сочи други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца В. М., че моли съда да уважи предявения иск, като се установи правото й да си възстанови собствеността върху незаявените и пропуснати ниви в землището на с. Яньовец. Съдът счел делото за изяснено и определил, че ще обяви решението си в срок. В хода на проведеното разследване е било установено, че лице с имена Б. И. Б. на 73 години не съществува /том 2, лист 48 от д.п./. Установено било също, че В. М. никога не е имала имоти в землището на с. Яньовец.

Вписаните в съдебния протокол от с.з. от 01.02.2007г. по гр.дело №33/2007г. на БРС от подс.В. обстоятелства /посочени по-горе/ не отговарят на действителността. На 01.02.2007г. подс.В. изготвила съдебно решение № 33/01.02.2007г., с което било прието за установено по отношение на ОС”ЗГ”гр. Димово, по предявения иск от В. Н. М. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че ищцата е собственик на нива от 22,9 дка местността „Влашки дол” при съседи: път и С. М., нива от 26,1 дка в местността „Върха” при съседи: дол и М. И. и нива от 27,3 дка в местността „Ботурак” при съседи: път и С. П., всички в землището на с. Яньовец, като установила правото на ищцата да възстанови собствеността си върху земеделската земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Към гражданското дело били приложени разписки за връчени обявления на ищеца и ответника за това, че решението по гр. дело № 33/2007г. е изготвено. За връчил в тези разписки се е подписала св. М.а, като подписът положен в разписката, предназначена за ищеца В. М. не е бил изписан от нея, което е било доказано от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. В двете разписки е било отразено обстоятелството, че обявлението е връчено на страните на 01.02.2007г. От показанията на св. М.а, съдът установил, че тя е подписвала призовки и разписки за връчени обявления за изготвени решения, които са й били предавани подписани от подсъдимата В., която я уверявала, че лицето се е подписало лично в нейно присъствие.

След като решение № 33/01.02.2007г. по гр. дело № 33/2007г. влязло в сила, неустановено по делото лице, на 20.02.2007г. го представило пред ОС”ЗГ” Димово, като подало молба за възстановяване на имотите по съдебното решение от името на св.Т. - син на свидетелят М.. Заедно с това заявление е било представено и нотариално завереното пълномощно с рег.№ 146/23.01.2007г., описано по-горе.

От показанията на св. Т. било установено, че той не е подавал и не е подписвал заявление пред ОС”ЗГ” Димово.

Въз основа на подаденото заявление и приложеното към него съдебно решение № 33/01.02.2007г. по гр. дело № 33/2007г., с решение-протокол № 0021/20.02.2007г., ОС”ЗГ” Димово е признала и определила за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост на В. Н. М. върху нива с площ от 22,9 дка в местността „Влашки дол”, нива с площ от 26,1 дка в местността „Върха” и нива с площ от 27,3 дка в местността „Ботурак”, всички в землището на с. Яньовец. Въз основа на същото съдебно решение, ОС”ЗГ” Димово издала и друго решение № 0021/20.02.2007г., с което на В. Н. М. се възстановява с план за земеразделяне правото на собственост върху нива от 21,244 дка в местността „Айвана”- имот № 023101, нива от 43,536 дка в местността „Белщица” - имот № 032107 и нива от 12,0 дка в местността „Дери вол” - имот № 048101, всички в землището на с. Бела, община Димово.

След това подс. В. ангажирала св. В. М., нейния съпруг - В. М. и тяхната дъщеря св. К. М.. Подс.В. поискала трите имена и данните от личната карта на К. В. М. от нейната майка - В. М.. Неустановено по делото лице изготвило пълномощно от името на В. Н. М., по силата на което тя упълномощава св.К. В. М. да я представлява пред Данъчна служба при община Димово като подаде от нейно име молби и получи данъчни оценки за следните земеделски земи в землището на с. Бела община Димово: нива в местността „Дери вол” имот № 048101, нива в м. „Белщица” - имот № 032107 и нива в местността „Айвана” - имот № 023101. Със същото пълномощно св. К. В. М. била упълномощена да представлява М. пред ОС”ЗГ” Димово като подава от нейно име молби и получи решения и характеристики на горепосочените земеделски имоти в землището на с.Бела, да продава от нейно име и за нейна сметка посочените по-горе земеделски земи.

В това пълномощно подписът на упълномощителя - В. Н. М., който не бил положен от нея. Св.М. не познава св.К. М. и не я е упълномощавала с правата, описани в това пълномощно. Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №799/21.02.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него. Св. В. Н. М. не е упълномощавала К. В. М. да я представлява пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Нотариално завереното пълномощно с рег.№799/21.02.2007г. подсъдимата В. дала на св. К. М., която по същото време била при майка си в сградата на БРС. Подсъдимата помолила св. К. М., легитимирайки се с даденото й пълномощно с рег.№ 799/21.02.2007г. да подаде молби и да се снабди с удостоверения за характеристики на имоти за определяне на данъчната оценка и с удостоверения за данъчни оценки на имотите, описани в пълномощното. Св. К. М. се съгласила да извърши исканите от подс.В. действия и на 21.02.2007г. подала съответните молби до ОС”ЗГ” Димово и данъчна служба при Община Димово и се снабдила с 3 бр. удостоверения за характеристики и 3 броя удостоверения за данъчни оценки на имотите, описани в пълномощното. Тези документи свидетелят К. М. предала същия ден - на 21.02.2007г. на подс. В..

Неустановено по делото лице изготвило и подписало от името на В. Н. М. декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД. Подписите в двете декларации не са били положени от св.В. М..

Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 815/22.02.2007г. на декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД, без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина, както и нотариална заверка № 816/22.02.2007г. на декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК, без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него.

Свидетелката В. Н. М. не е подписвала тези две декларации, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху декларациите в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в декларациите обстоятелства и изявления.

Неустановено по делото лице изготвило ново пълномощно от името на В. Н. М., по силата на което се упълномощава св. Г. В. Ж. да представлява В. М. пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, включително и на себе си и при цена и условия, каквито намери за добре следните недвижими имоти: нива от 12 дка в местността „Дери вол”- имот № 048101, нива от 21,244 дка в местността „Айвана”- имот № 023101 и нива от 43,536 дка в местността „Белщица” - имот № 032107, всички в землището на с. Бела, да я представлява пред съответните общини, данъчни служби, технически служби, служба „ЕСГРАОН”, пред ТД на НАП, МДТ и да я снабдява с документи, скици и удостоверения, включително удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за семейно положение и с всички други документи необходими за нотариалното оформяне на сделката, както и че упълномощената има право да преупълномощава трети лица. В това пълномощно подписът на упълномощителя - В. Н. М. не е бил положен от нея. Св. М. не познава св.Г. В. Ж. и не я е упълномощавала с правомощията, описани в това пълномощно.

На 22.02.2007г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 819/22.02.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, съзнавайки, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. В. Н. М. не е упълномощавала Г. В. Ж. да я представлява пред нотариус и пред други институции, и да се разпорежда с недвижими имоти от нейно име и за нейна сметка, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. Подписът и в това пълномощно не е бил положен от св. В. Н. М., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/02.06.2009г.

Подс. В. предала на св. В. М. пълномощното с peг. № 819/22.02.2007г., нотариално заверените декларации от В. М. по чл. 25 ал.6 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК, завереното копие от съдебно решение № 33/01.02.2007г. по гр. дело № 33/2007г., удостоверенията за характеристики на имотите и удостоверенията за данъчни оценки на същите имоти, и му казала да направи необходимото имотите да се продадат на добра цена. Св. М. разговарял със св. С. В. - представител на „Газтрейд”АД и му предложил да закупи имотите на В. М.. Св. М. разговарял и със св.Г. Ж. и я помолил да се яви при изповядване на сделка като пълномощник на продавача и последната се съгласила. Св. С. В. съобщил цена, на която може да закупи имотите на името на М., която св. В. М. предал на подсъдимата В.. Подсъдимата приела предложената цена и възложила на св. В. М. да организира изповядване на сделка с тези имоти.

На 23.02.2007г. била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Г. Ж. като пълномощник на В. М., легитимирайки се с пълномощното с нот. заверка № 819/22.02.2007г. продала на „Газтрейд”АД, представлявано от С. Т. В. следните имоти: нива от 21,244 дка в местността „Айвана”- имот № 023101, нива от 12 дка в местността „Дери вол”- имот № 048101 и нива от 43,536 дка в местността „Белщица” - имот № 032107, всички в землището на с. Бела, община Димово за сумата от 17 660 лева. Съставен бил нотариален акт № 47, том III, рег.№ 747, нот.дело№ 456/2007г. Пазарната стойност на тези имоти възлизала на сумата от 17 660 лева. Сумата от 17 660 лева св. Г. Ж. веднага предала на св. В. М., който незабавно предал всички пари на подс. В..

Факти, касаещи гражданско дело № 56/2007г. по описа на БРС:

Фактите, свързани с това гражданско дело касаят обвинението, повдигнато срещу подсъдимата И. В. И. по чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал. 1 от ИК. През месец януари 2007г. св. И. Д. К. провел разговор с подс.В. и я помолил да му помогне да се възстановят земи на името неговата майка О. В. Н.. Подсъдимата се съгласила и казала на св. И. К. да се снабди с удостоверение от ОС”ЗГ” Димово за това, че майка му О. Н. е пропуснала срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ. След това подсъдимата повече не е искала от св. К. да представя документи или да извършва нещо.

Св. И. К. се снабдил с удостоверение № 422/31.01.2007г. и с него отишъл в кабинета на подс. В. в сградата на Районен съд Белоградчик. Там по указания и с помощта на подсъдимата, св. К. изготвил искова молба от името на майка си - О. В. Н. с петитум да се постанови решение, с което да се признае правото на О. В. Н. да възстанови собствеността си върху нива от 18,6 дка в местността „Градена ливада” при съседи: път и С. П., нива от 23,7 дка в местността „Батоловското” при съседи: И. К. и път, нива от 21,4 дка в местността „Тършата” при съседи: Т. Г. и дол и нива от 11,3 дка в местността „Калъмското” при съседи: път и Г. П., всички в землището на с. Бела, тъй като е пропуснала срока за установяване право на собственост върху тези земеделски земи.

Тази искова молба от името на О. В. Н., св. И. К. заявил в показанията си, че е подписал саморъчно, въпреки че според заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. не може да се установи с категоричност дали този подпис е бил положен от него. От заключението на същата експертиза било установено категорично, че исковата молба от името на О. Н. не е подписана от нея. Исковата молба, ведно с удостоверение № 422/31.01.2007г., св. К. дал на подс. В.. По тази искова молба било образувано гр. дело № 56/2007г. по описа на БРС.

Образуваното гр.дело № 56/2007г. било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 12.02.2007г. от 11,00 часа.

От св. В. Б. П.а - служител в БРС бил изготвен списък на лицата за призоваване в това производство – за ищеца - О. В. Н. и ОС”ЗГ” гр.Димово, но призовки на страните по делото не са били изпратени. Подписът на ищеца в призовката, предназначена за него, не е бил положен от О. Н., което е доказано от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. Призовките за страните по делото са били оформени за връчил от св.М.а и в тях е било вписано, че са връчени на 06.02.2007г. От показанията на св. М.а било установено, че тя е оформяла призовките за връчил тогава, когато подс. В. й е предавала подписани призовки и я е уверявала, че лицата, за които са предназначени са положили подписите си в нейно присъствие.

На 12.02.2007г. подс. В. изготвила протокол от съдебно заседание, проведено по гр. дело № 56/2007година, в който всички вписани обстоятелства и изявления не отговарят на действителността. Всъщност съдебно заседание по това гр. дело не било проведено въобще. В протокола било вписано, че съдебното заседание е започнало в 11,45 часа, в съдебната зала са се явили ищеца О. Н. - лично, а за ответника - се явил М. А. председател на ОС”ЗГ” Димово, че страните не правят възражение за нередовно призоваване и че се дава ход на делото. Отразено било изявление на ищеца О. Н., че поддържа предявения иск, че е пропуснала в законоустановения срок да заяви четири ниви в землището на с. Бела, нейни собствени, които е внасяла в стопанството при образуването му, че моли да се приемат писмените доказателства към исковата молба, както и че води и моли да бъде допуснат до разпит като свидетел К. Б. И.. Подс. В. вписала също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит К. Б. И. и е снел неговата самоличност - на 72 години, българин, български гражданин, пенсионер, неосъждан, без родство, след което, му била напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК.

В съдебния протокол били вписани показания на св. К. Б. И., че познава О., че тя търси земеделски земи - ниви, които не си е взела, не ги е заявила преди години, че тези нива са нейни собствени и ги е внасяла в стопанството при образуването му в с. Бела като свои, че никой не й е пречил и не знае да е имало спорове, че става дума за нива в местността „Калъмското” от около 11-12 дка при граници: Г. П. Г.ов и път, нива от около 24 дка в местността „Батоловското” при граници: път и И. К., нива в местността „Тършата” от около 21-22 дка при граници: дол, Т. Г. и П. П. и нива от 19 дка в местността „Градена ливада” при граници: път и С. П. К., всички в землището на с. Бела. Свидетелят К. И. знаел къде се намират тези имоти, защото е ходил на тях защото и те са имали в близост до тези местности ниви. Ищецът О. Н. заявила, че няма да сочи други доказателства, а ответника - М. А., че също няма да сочи доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца О. Н., че моли съда да уважи предявения иск, както и изявление на М. А., че не възразява да се възстановят имотите съобразно ЗСПЗЗ. Съдът счел делото за изяснено и определил, че ще обяви решението си в срок.

Вписаните в съдебния протокол от заседание от 12.02.2007г. по гр.дело № 56/2007г. на БРС от подс. В. обстоятелства не отговарят на истината. От показанията на св. О. Н. е било установено, че тя не е водила гражданско дело и не е водила свидетел К. Б. И.. От показанията на сина на св. О. Н. - И. К. е било установено, че нито той, нито неговата майка са се явявали по това гражданско дело, не е водил свидетели и нищо не му е известно по делото. Св. К. посочил, че след като с помощта на подс.В. е изготвил исковата молба, известно време след това тя го извикала и му дала съдебното решение. Свидетелят М. А. не се е явявал в съда като представител на ответника по делото.

На 12.02.2007г. подсъдимата В. изготвила съдебно решение № 45/12.02.2007г., с което било прието за установено по отношение на ОС”ЗГ”гр. Димово, по предявения иск от О. В. Н. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че ищцата е собственик на нива от 18,6 дка в местността „Градена ливада” при съседи път и С. П., нива от 23,7 дка в местността „Батоловското” при съседи И. К. и път, нива от 21,4 дка в местността „Тършата” при съседи дол и Т. Г. и нива от 11,3 дка в местността „Калъмското” при съседи Г. П. и път, всички в землището на с. Бела, като било установено правото й да възстанови собствеността си върху земеделската земя, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Към гражданското дело са приложени разписки за връчени обявления на ищеца и ответника за това, че решението по гр. дело № 56/2007г. е изготвено. За връчил в тези разписки се е подписала св.М.а, като подписът положен в разписката, предназначена за ищеца О. Н. не е бил изписан от нея, което се доказва от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г. В двете разписки е било отразено обстоятелството, че обявлението е връчено на страните на 12.02.2007г.

Неустановено по делото лице изготвило и подписало от името на О. В. Н. декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД. Подписите в двете декларации не са били положени от свидетелят О. Н..

На 26.01.2007г. съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 268/26.01.2007г. на декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Същият ден извършил нотариална заверка № 269/26.01.2007г. на декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него, съзнавайки, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Св. О. В. Н. не е подписвала тези две декларации, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху декларациите в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в декларациите обстоятелства и изявления.

От неустановено по делото лице било изготвено пълномощно от името на О. В. Н., по силата на което тя упълномощава свидетеля Д. А. П. от гр.Белоградчик, ЕГН •••••••••• да я представлява пред ОС”ЗГ” гр.Димово, да я подписва където е необходимо във връзка с възстановените й с решение на БРС земеделски земи. Подписът в това пълномощно не е бил изписан от св. О. Н., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г.

Свидетелят Д. А. П. бил в разпитан в съдебно заседание на 14.05.2021г., като след запознаване с копия на решение № 420 от 31.10.2006г. на PC - гр. Белоградчик, заявление № 9138 от 15.11.2006г., протокол № 0011 на ОСЗГ, протокол № 0018 на ОСЗГ, искова молба, депозирана от името на О. В. Н., удостоверение на ОС“ЗГ“, заявил, че нито един от документите не му е познат. Не познава лице с имената О. В. Н.. Не е упълномощаван да извършва административни действия по отношение на заявяване на земи от името на О. Н.. Не е подавал и не е подписвал заявления от името на тази жена. Посочил също, че познава само по физиономия д-р И. К. от Белоградчик и последния не е искал от него да извършва подобни услуги, свързани със земеделски земи.

Св.Д. П. посочил, че познава административният секретар на съда в Белоградчик, В. М. и е носил документи от нейно име в земеделската служба. Тя му е давала документи да носи до поземлената комисия, но не тази в Белоградчик, а в Димово - един или два пъти. Не знае какви са били документите, които е носил в Димово. Не си спомня дали е получавал документи от някои от поземлените комисии от името на Вероника. Документи за издаване на данъчни оценки на имоти от името на О. Н. не е подписвал.

На осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 НПК, съдът прочел показанията на св. Д. А. П., дадени по ДП № 70/2007г. от 28.03.2008г., от 03.09.2008г. и от 11.09.2008г. Св. П. потвърдил показанията си.

Съдът с основание дал вяра на изнесените от него сведения. Показанията му са били потвърдени от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/02.06.2009г., от което било установено, че подписът на „упълномощител“ в пълномощно, издадено от името на О. В. Н., за пълномощник св.Д. А. П., който да я представлява пред ОС“ЗГ“ Димово не е бил изписан от О. Н..

Пак, посредством съдебно-графологична експертиза е било установено, че и подписът на упълномощител в пълномощно от името на О. В. Н., по силата на което тя упълномощава св. Д. А. П. да я представлява пред Данъчна служба Димово, също не е бил положен от нея - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г.

Съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №971/28.02.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, съзнавайки, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Св. О. В. Н. не е упълномощавала Д. А. П. да я представлява пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. На неустановен с точност ден в периода 28.02.2007г. до 02.03.2007г. св. В. М. предала пълномощното на св.Д. П. и му казала да отиде в ОС”ЗГ” гр. Димово и да подаде заявление за възстановяване на земи на името на О. Н., като му предала и завереното от нея съдебно решение № 45/12.02.2007г. по гр.дело № 56/2007г.

Св. Д. П. представил в ОС”ЗГ” гр. Димово пълномощното с нотариална заверка №971/28.02.2007г. и завереното решение № 45/12.02.2007г. по гр. дело № 56/2007г. В резултат на това ОС”ЗГ” гр.Димово постановила решение, с което на О. В. Н., съгласно план за земеразделяне се възстановява правото на собственост върху нива от 11, 946 дка в местността „Дери Вол”, нива от 13,113 дка в местността „Дери Вол”, нива от 21,254 дка в местността „Дери Вол”, нива от 17,683 дка в местността „Дери вол”, нива от 6,299 дка в местността „Калъмското” и нива от 4,600 дка в местността „Краището”, всички в землището на с. Бела, община Димово.

От неустановено по делото лице било изготвено друго пълномощно от името на О. В. Н., по силата на което тя упълномощава св. Д. А. П. от гр.Белоградчик, ЕГН •••••••••• да я представлява пред Данъчна служба Димово, като подаде от нейно име молби и получи данъчни оценки за земеделски земи в землището на с. Бела, а именно нива в м.” Дери вол” имот № 048102, нива в м.”Дери вол” имот 049101, нива в местността”Дери вол” имот 049105, нива в м.”Дери вол” имот 052102, нива в м.”Калъмското” имот 074003 и нива в местността „Краището” имот 082106, както и да я представлява пред ОС”ЗГ” Димово, като подава от нейно име молби и получава решения и характеристики за горепосочените имоти в землището на с. Бела, да продава от нейно име и за нейна сметка посочените по- горе земеделски земи. Подписът в това пълномощно не е бил изписан от свидетелят О. Н., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г.

На 02.03.2007г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №1020/02.03.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина.

Св.О. В. Н. и този път не е упълномощавала Д. А. П. да я представлява пред Данъчна служба при Община Димово и пред ОС”ЗГ” гр. Димово, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Същият ден св. В. М. предала пълномощното на св. Д. П. и му казала да отиде в ОС”ЗГ” гр. Димово и да подаде молба за издаване на удостоверение за характеристики на имотите, описани в пълномощното за определяне на данъчната им оценка, както и да отиде в Данъчна служба при Община Димово и да подаде молба за издаване на данъчна оценка на същите имоти.

На 02.03.2007г. св. Д. П. представил в ОС”ЗГ” гр. Димово пълномощното с нотариална заверка № 1020/02.03.2007г. и подал молба до ОС”ЗГ” Димово за издаване на удостоверение и характеристики на имоти за определяне на данъчни оценки за имоти с № 082106, № 074003, № 049105, № 052102, № 049101, № 048102, № 014046, № 014045 и № 000168. Същият ден били издадени удостоверения № 671/02.03.2007г. за имоти № 082106, № 049105, № 074003, № 052102, № 049101 и № 048102.

Пак на същия ден - 02.03.2007г., св.Д. П. представил Данъчна служба при община Димово пълномощното с нотариална заверка № 1020/02.03.2007г. и подал молба за издаване на удостоверения за данъчна оценка на същите имоти. За имоти № 082106 било издадено удостоверение 5506-887/02.03.2007г., за имот № 049105 било издадено удостоверение 5506- 888/02.03.2007г., за имот № 074003 било издадено удостоверение 5506-889/02.03.2007г., за имот № 052102 било издадено удостоверение 5506-890/02.03.2007г., за имот № 049101 било издадено удостоверение 5506-891/02.03.2007г. и за имот № 048102 било издадено удостоверение 5506-892/02.03.2007г., всички от Община Димово.

Всички документи - удостоверения за характеристики на земеделската земя и удостоверения за данъчни оценки на имотите, св. Д. П. предавал на св. М.а, която от своя страна ги предавала на подс. В..

Св. Д. П. често ходел до Поземлената комисия в Димово по заръка на св.В. М., която му поръчвала или да занесе там документи, или да вземе оттам готови документи. За носенето на книжата св.В. М. обяснявала на св.Д. П., че това са документи „на шефката“, като имала предвид подс.В..

От неустановено по делото лице било изготвено още едно пълномощно от името на О. В. Н., по силата на което тя упълномощава свидетелката Г. В. Ж. да я представлява пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари или се разпореди както намери за добре на когото прецени, включително и на самата себе си и при цена и условия, каквито договори, следните недвижими имоти: нива от 11, 946 дка в местността „Дери Вол”, нива от 13,113 дка в местността „Дери Вол”, нива от 21,254 дка в местността „Дери Вол”, нива от 17,683 дка в местността „Дери вол”, нива от 6,299 дка в местността „Калъмското” и нива от 4,600 дка в местността „Краището”, всички в землището на с. Бела, община Димово.

Подписът и в това пълномощно не е бил изписан от свидетелят О. Н., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/02.06.2009г.

На 12.03.2007г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 1164/12.03.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и св.О. В. Н. не е упълномощавала Г. В. Ж. да я представлява пред нотариус, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

След това пълномощното от името на О. Н. с нотариална заверка № 1164/12.03.2007г., заедно с описаните по-горе удостоверения за данъчна оценка, удостоверения за характеристики на земеделските земи и нотариално заверените декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД на О. Н., подсъдимата И. В. предала на свидетелят В. М.. Той от своя страна се свързал със св. Г. В. Ж. и я помолил да се яви за изповядване на сделка имотите с купувач - „Газтрейд” АД, представляван от С. Т. В.. Купувачът на имотите бил намерен от свидетелят В. М..

На 12.03.2007г. била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Г. Ж. като пълномощник на О. Н., легитимирайки се с пълномощното от името на О. Н. с нотариална заверка № 1164/12.03.2007г., е продала на „Газтрейд”АД, представлявано от С. Т. следните имоти: нива от 11, 946 дка в местността „Дери вол”, нива от 13,113 дка в местността „Дери Вол”, нива от 21,254 дка в местността „Дери Вол”, нива от 17,683 дка в местността „Дери вол”, нива от 6,299 дка в местността „Калъмското” и нива от 4,600 дка в местността „Краището”, всички в землището на с. Бела, община Димово за сумата от 15 090 лева. Съставен бил нотариален акт № 5, том IV, рег.№ 1018, нот.дело№ 617/2007година. Пазарната стойност на тези имоти възлиза на сумата от 15 090 лева.

Сумата от 15 090 лева св. Г. Ж. веднага предала на св. В. М., който незабавно предал всички пари на подс.В..

Факти, касаещи гражданско дело № 162/2007г. на БРС.

Свидетелят К. И. К. бил разпитан от първостепенния съд в съдебно заседание на 08.04.2022 година. От разпита му било установено, че в периода от 2003 до 2019г. е бил кмет на село Средогрив. Е. И. М. била негова баба, а И. К. П. бил негов баща - и двамата били починали към датата на разпита. Баща му бил възстановил наследствените си земи и гори през 2000г. или 1999г. Св. К. отрекъл да му е известно, че по три съдебни дела в Белоградчишки районен съд през 2007г. са били възстановявани земи на неговото семейство по съдебен ред /по две от тях ищец е бил И. П. и по едно майка му И. П../. Такива дела не са били водени от неговите родители.

Св.К. заявил, че познава лице с имена Д. П. от град Белоградчик, но първоначално не си спомнил да е водил разговори с него за някакво съдействие във връзка със свои или на родители му недвижими имоти. По-скоро бил сигурен, че не е давал на това лице документи във връзка с възстановяване на такива земи. Не бил изготвял и не бил заверявал пълномощно от името на някой от родителите си в полза на 3-то лице да се разпорежда със земи. С никой от семейство К.и не бил водил разговори за помощ при възстановяване на земи и всичко каквото е имал баща му си го бил възстановил още по административен ред и не е имало нищо друго да възстановяване. Д. П. не му бил давал пари и никакви сделки не му бил уреждал. Същото потвърдил и за В. К. и К. К..

Решаващият съд прочел показанията на свидетеля К.ов от досъдебното производство, след което последният си спомнил, че е имал разговори с П., който му бил представил подсъдимите като хора, които могат да съдействат за възстановяване на земи и гори. В тази връзка, съдът предявил гр. д. № 253/2007г., гр. д. № 162/2007г. и гр. д. № 195/2007г. на св.К.К.ов. Първоначално той допуснал, че исковата молба по гр. д. № 162/2007г. е подписана от баща му И. К. П., което обстоятелство било опровергано от заключението на графическа експертиза – протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008 г., според което подписът в исковата молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св. И. К. П..

При преценка на правно значими факти, към това, че исковата молба не е подписана от бащата на този свидетел са били взети предвид обстоятелствата, потвърдени от него и доказани чрез почерковата експертиза, че исковата молба, намираща се в копието на гр.д. №195/2007г. не е била подписана от баща му И. К. П., а удостоверение за наследници и препис от емлячен регистър не са били подписвани от свидетеля К. К.. Следва да се има предвид, че емлячният регистър на селото е бил унищожен и не е можело да се издават преписи от него.

По неустановен по делото начин подс.Е. И. и подс.И. В. узнали личните данни на бащата на св. К. К. и решили да се възползват от това, за да получи подс.В. имотна облага за себе си. За целта първо трябвало да бъдат образувани две граждански дела с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на И. К. П., като по едното дело той бил в качеството на наследник на Е. И. М. /неговата баба/, а по другото дело в качеството на наследник на К. П. В.. Действията на подсъдимата В. по повод образуването и разглеждането на гр. дело с ищец И. К. П. като наследник на Е. М. са описани в част 39 от обвинителния акт. Първостепенният съд описал действията на подс.В. по повод образуването на гражданско дело, образувано от името на И. П. като наследник на К. П. В..

По делото не е било установено по какъв начин подс.В. се е снабдила с удостоверение за наследници на К. П. В. № 09/14.03.2007г., който бил наследодател на И. К. П.. Положеният в това удостоверение подпис на кмета на с. Средогрив не е бил изписан от свидетеля К. К.. От приложеното по делото копие от дневника на с. Средогрив било установено, че под № 9 се води служебна бележка до Дирекция”Социално подпомагане”.

Подс. И. В. се снабдила по неустановен начин с препис извлечение от емлячния регистър при Кметство с. Средогрив от 1934 година на К. П. В., съгласно което той притежавал следните имоти: нива в местността „ Росеница” от 18,7 дка, нива в местността „Търнов дол” от 9,3 дка, нива в местността „Разкръсие” от 15,2 дка, нива в местността „Росеница” от 12,6 дка и нива в местността „Сто круши” от 14,9 дка, всички в землището на с. Средогрив. В този препис-извлечение от емлячния регистър срещу думата кмет изписана с ръкописни букви е бил положен подпис, но не от св.К. К., а от неустановено по делото лице. По този начин на документа е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на К. К., а не на лицето, което действително го е съставило. В същия препис извлечение е бил поставен и кръгъл печат на Кметство с. Средогрив, който бил отпечатан от стария печат на кметство с. Средогрив.

Подс.В. се снабдила със служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че И. К. П. е пропуснал срока по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ върху следните имоти: нива в местността „ Росеница” от 18,7 дка, нива в местността „Търнов дол” от 9,3 дка, нива в местността „Разкръсие” от 15,2 дка, нива в местността „Росеница” от 12,6 дка и нива в местността „Сто круши” от 14,9 дка, всички в землището на с. Средогрив.

Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на И. К. П. с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право да възстанови собствеността си върху нива в местността „ Росеница” от 18,7 дка, нива в местността „Търнов дол” от 9,3 дка, нива в местността „Разкръсие” от 15,2 дка, нива в местността „Росеница” от 12,6 дка и нива в местността „Сто круши” от 14,9 дка, всички в землището на с. Средогрив. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св. И. К. П. , което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Установено било по делото, че св. И. П. не е претендирал за описаните в исковата молба земи.

Неистинската искова молба, ведно с неистинските удостоверение за наследници и препис извлечение от емлячния регистър на К. П. В., както и служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, били внесени в деловодството на БРС на 20.03.2007г.

Образувано било гр. дело №162/2007г., което било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 29.03.2007г. от 09,30 часа. По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. Б. П.а - съдебен деловодител в БРС. Тя изготвила и призовки за страните - ищеца И. К. П., и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, както и за Община Чупрене, в които било отразено, че са връчени на 21.03.2007г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Положеният в призовката, предназначена за И. П. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, както и Община Чупрене, на 29.03.2007г. подс. В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 162/2007г. В този протокол, тя вписала, че на именното повикване в 10,00 часа ищецът редовно призован не се явил, за ответника ОС”ЗГ” Белоградчик и Община Чупрене - редовно призовани, представител не се явил. Също, че съдът дал ход на делото при условията на чл. 107, ал.1 от ГПК, както и че на основание чл. 111 от ГПК приема представените с исковата молба писмени доказателства и бил даден ход по същество. Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността. Свидетелят П. не е ходил в съда в Белоградчик като страна по делото.

На 29.03.2007г. подс.В. изготвила съдебно решение № 118/29.03.2007г. по гражданско дело № 162/2007г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от И. К. П. по реда на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, че като единствен наследник на К. П. В. е собственик на: нива в местността „ Росеница” от 18,7 дка, нива в местността „Търнов дол” от 9,3 дка, нива в местността „Разкръсие” от 15,2 дка, нива в местността „Росеница” от 12,6 дка и нива в местността „Сто круши” от 14,9 дка, всички в землището на с. Средогрив, като установила правото му да възстанови собствеността си върху тези имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. При произнасянето си по гр. дело №162/2007г. подс.В. ползвала неистинския официален документ - препис извлечение емлячен регистър при Кметство на с. Средогрив на К. П. В. и се е позовала на него като писмено доказателство, което установява правото на наследниците на К. П. В. да бъде възстановена собствеността върху имотите в землището на с. Средогрив.

По делото били изготвени от съдебния секретар при БРС Н. С. обявления за това, че решението по гр. дело № 162/2007г. е изготвено. Положеният в обявлението, предназначено за И. П. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол №08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване, решение № 118/29.03.2007г. по гр. дело № 162/2007г. било представено пред ОС”ЗГ” Белоградчик, която се произнесла с решение № 5497/18.04.2007г. и възстановила с план за земеразделяне на наследниците на К. П. В. правото на собственост върху нива в местността „Пържоин връх” от 36,745 дка и нива в местността „Лаловица” от 34 дка, двете в землището на с. Средогрив.

От неустановено по делото лице било изготвено пълномощно от името на И. К. П., по силата на което той упълномощава свидетеля Н. В. Г. да го представлява пред съответния нотариус и от негово име и за негова сметка да продаде, дари или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително и сам на себе си и при цена и условия, каквито договори, следните недвижими имоти: нива в местността „Пържоин връх” от 36,745 дка и нива в местността „Лаловица” от 34 дка, и двете в землището на с. Средогрив. Подписът и в това пълномощно не е бил изписан от свидетелят И. К. П..

Разпитаният от първостепенния съд свидетел Н. В. Г. разказал, че е бил пълномощник на „Бългериан Пропърти Билдинг“ ЕООД. Първоначално дружеството имало планове да се изкупува земеделска земя и да се развива производство на БИО дизел, но впоследствие нещата се развили по друг начин и били изкупени земи, които впоследствие дружеството продало.

Св. Г. изкупил много земя за това дружество - над 20 000 декара земя. Много хора от продавачите са били представлявани чрез пълномощници, поради което е много трудно да се стигне до физически собственик. Имало е няколко местни търговци на земя, които се занимавали основно с подготовката на документи за продажбата на земите. Хората, които са подготвяли документите, не са били пълномощници на неговото дружество, но те са имали пълномощно от хора, които са искали да си продават земите и са се явявали от тяхно име на сделките. Ходил е в службата по вписвания на първия етаж в съда. Там работили двама човека, които помни като В. и С.. В. е вписвал документите, докато С. е бил съдия по вписванията. Уточнил, че В. никога не е водил с него преговори за покупка. Съдът предявил на св. Г. копието на гражданско дело № 162/2007г., находящо се в папка № 40. Свидетелят потвърдил кои подписи са негови и разказал за „техниката“ на осъществяваните тогава сделки със земеделски земи. Няма спомен на кой е предал парите конкретно по тази сделка. Сигурен е, че е платена тази сделка, след като е минала и нотариално, и няма как на някой да дължи пари. Потвърдил, че на В. М. не е плащал нищо. Св.Г. не я знаел, че фамилията на В. е М., и затова още в началото на разпита си заяви, че не познава лице В. М.. Специално за тази сделка няма спомен кой му е давал документи. Св.Г. не е имал никакви контакти в районен съд гр. Белоградчик. Нищо не е давал на подсъдимата И. В. и не е имал никакви взаимоотношения с нея.

На основание чл. 281 ал.5 от НПК първостепенният съд прочел показанията на св.Н. Г., дадени в хода на досъдебното производство на 06.06.2008г. Свидетелят потвърдил показанията си, като уточнил, че с оглед изтеклия период от петнадесет години е нормално да не помни, че документи точно по тази сделка са му били предоставени от свидетеля В. М..

Решаващият съд с основание кредитирал показанията на св.Г.. Именно той е бил пълномощникът, който е участвал в сделка и за двете страни, като пълномощник с пълномощното от името на И. К. П. с нотариална заверка № 1941/23.04.2007г. и декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД, подписани от името на И. К. П., и като представител на продавача за изповядване на сделка на имотите с купувач - „Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД, Свидетелят Г. се съгласил, но от разпита на свидетеля В. М. било установено, че направил това с нежелание.

На 25.04.2007г. била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Н. В. Г. като пълномощник на И. К. П., легитимирайки се с пълномощното от негово име с нотариална заверка № 1941 /23.04.2007г., е продал на „Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД, представлявано от Н. Г. следните имоти: нива в местността „Пържоин връх” от 36,745 дка и нива в местността „Лаловица” от 34 дка, двете в землището на с. Средогрив за сумата от 14 503 лева. Съставен бил нотариален акт № 42, том VII, рег.№ 1768, нот.дело № 1269/2007г. Пазарната стойност на тези имоти възлизала на сумата от 14 503 лева. Сумата от 14 503 лева свидетелят Г. веднага предал на свидетелят В. М.. Последните обстоятелства освен от самия нотариален акт за собственост, са били установени и от показанията на М., а в частност и от показанията на св.Г., който е бил сигурен, че неразплатени сделки от негова страна не е имало.

На 23.04.2007г., съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка №1941 /23.04.2007г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Свидетелят И. К. П. не е упълномощавал Н. В. Г. да го представлява пред нотариус, не се е явявал пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления. След това подсъдимата И. В. предала на свидетеля В. М. пълномощното от името на И. К. П. с нотариална заверка № 1941 /23.04.2007г., заедно с удостоверения за данъчна оценка, удостоверения за характеристики на земеделските земи и неистински декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД, подписани от името на И. К. П.. Той от своя страна се свързал със св.Н. Г. и го помолил да се яви като представител на продавача за изповядване на сделка с имотите с купувач - „ Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД, чийто представител е също Н. Г.. Свидетелят Г. се съгласил.

На 25.04.2007г. била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Н. В. Г. като пълномощник на И. К. П., легитимирайки се с пълномощното от името на И. К. П. с нотариална заверка № 1941/23.04.2007г., е продал на „Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД, представлявано от Н. Г. следните имоти: нива в местността „Пържоин връх” от 36,745 дка и нива в местността „Лаловица” от 34 дка, двете в землището на с. Средогрив за сумата от 14 503 лева. Съставен бил нотариален акт № 42, том VII, рег.№ 1768, нот.дело№ 1269/2007г. Пазарната стойност на тези имоти възлизала на сумата от 14 503 лева. Сумата от 14 503 лева свидетелят Г. веднага предал на свидетелят В. М., който незабавно предал всички пари на подсъдимата В..

Решаващият съд е установил, че престъпната дейност на подс.В. не се е изчерпала с постановяване на съдебното решение, тъй като в четири случая подсъдимата при условията на посредствено извършителство е продала земите, за които е издала съдебно решение, и е получила за себе си продажната им цена. За тези случаи на подс.В. е било повдигнато обвинение за документна измама по чл.212 от НК вр. чл.26 от НК. Според обвинението, пострадал от документната измама е съответната община, която е била собственик на земята към момента на постановяване на съдебното решение. Въззивната съдебна инстанция споделя това становище, както и изводите на първия съд в тази насока, тъй като физическите лица, от чието име са водени фиктивните граждански процеси, не са имали знание за тези процеси, не са подавали исковите молби в съда, не са се явявали като страна в съдебното заседание, не са водили свидетели и реално не са заявявали по надлежен ред претенция за възстановяване на земи, нито са представяли доказателства в подкрепа на такава претенция.

Факти, свързани с обвинението по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК за И. В..

По отношение на това обвинение следва да бъде посочено най-напред, че съгласно обвинителния акт, подс.В. е извършила престъплението по чл.302 т.1 б.Б вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършвайки същевременно деяния по чл.311 ал.1 от НК и по чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, които се явяват квалифициращ признак на деянието, но които деяния са били прекратени по давност от първостепенния съд с протоколно определение от 07.11.2022г. В настоящия случай се оказва, че липсва квалифициращият признак на престъплението – да е получила подкуп, загдето е извършила друго

престъпление във връзка със службата си – чл.301 ал.3 от НК. Според контролната съдебна инстанция това прави невъзможно подс.В. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение по чл.302 т.1 б.Б вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. До такъв правен, а и верен извод е достигнал и решаващият съд. Доколкото обаче въззивната съдебна инстанция е също инстанция по фактите, то следва да бъде извършена служебна проверка и по отношение на тези обвинения спряма подс.В..

В тази връзка следва да се каже, че принципно би могло подс.В. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по основния състав на чл.301 ал.1 от НК, но ако има безспорни и категорични доказателства по делото. Такива категорични и несъмнени доказателства по делото не са били установени, нито в досъдебната, нито в съдебната му фаза. Такива не бяха установени и от контролната съдебна инстанция.

Относими по това обвинение на подс.И. В. са следните граждански дела: 249/2006г., 262/2006г., 269/2006г., 294/2006г., 513/2006г., 163/2006г., 196/2006г., 205/2006г., 79/2007г., 149/2007г., 295/2006г., 166/2006г., 250/2006г., 268/2006г.

Факти, касаещи гражданско дело № 249/2006г. на БРС:

Свидетелят И. Д. К. и подсъдимата И. В. се познавали и при една от срещите им той й споделил, че по наследство от неговите баба и дядо има останала невъзстановена земеделска земя и я помолил да му помогне да се възстанови земеделската земя.

Подсъдимата обещала на свидетелят К. да му съдейства и той й дал списък с имотите, останали по наследство от неговите баба и дядо. След този разговор минало време, докато през 2006г. /преди 14.03.2006г./ подс.В. разговаряла със св.К. и му казала да се снабди с удостоверение за наследници на неговите баба и дядо. Той се снабдил с удостоверение за наследници № 1064/14.03.2006г. на И. М. К. – негов дядо и удостоверение на наследници № 1819/11.05.2006г. на И. М. К. – негова баба. Удостоверенията св. К. предал на подсъдимата В..

Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на И. Д. К. до БРС с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, в качеството му на наследник на И. М. К. и на 11.05.2006г. я предало в деловодството на съда. Подписът изписан в исковата молба срещу думите „ С уважение” не е бил положен от св. К., което било известно на подсъдимата В., тъй като тя приложила към исковата молба удостоверение за наследници № 1819/11.05.2006г., предадено й от св. И. К..

Тази искова молба била заведена в деловодството на районен съд гр. Белоградчик на 11.05.2006г. и било образувано гр. дело № 249/2006г. по описа на БРС. Образуваното гражданско дело било докладвано на подсъдимата, която определила себе си за докладчик и го насрочила за 19.05.2006г. от 09.15 часа. Петитумът в исковата молба бил да се постанови решение, с което да се установи правото на И. Д. К., като единствен наследник на И. М. К. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 18 дка в местността „Гръцка река”, при съседи: река и П. И., нива с площ от 19,1 дка в местността „Нарътене”, при съседи: И. Ж. и гора, нива с площ от 14,7 дка в местността „Поле” при съседи: дере и пътя и нива с площ от 10,3 дка в местността „Преслап” при съседи: М. и гора, всички в землището на Върбово, тъй като не ги бил заявил в законоустановения срок по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към исковата молба била приложена и служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че имотите, описани в исковата молба, не са били заявени пред службата. По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване и призовки за явяване на страните по делото от св. В. Б. - служител в деловодството на съда. По делото били приложени връчени призовки за страните - И. Д. К. и ОС”ЗГ” Белоградчик, но подписът в призовката, предназначена за ищеца не бил положен от св. И. К..

Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, без тези лица да са се явили и без въобще да е проведено съдебно заседание, на 19.05.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 249/2006г. В този протокол тя вписала, че в 10,00 часа в съдебната зала са се явили ищецът - И. К. - лично, за ответника - редовно призован, представител не се явил и че съдът дал ход на делото. Вписано било изявление на ищеца И. К., че поддържа предявения от него иск, че е пропуснал да заяви четири ниви в землището на с. Върбово, като единствен наследник на И. М. К., че е представил писмени доказателства, които моли да се приемат, както и да бъде допуснат до разпит като свидетел Ц. А. М. от •••, която водел. Ц. А. М., /баба на свидетеля В. К./ не се е явявала пред съда по исковата молба, изготвена от името на И. К.. Подс.В. вписала, че съдът на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, че е допуснал за разпит Ц. А. М. и че е снел нейната самоличност - българска гражданка, омъжена, пенсионерка, на 85 години, неосъждана, без родство, жив. в Долни Лом, след което й била напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол били вписани показанията на св.Ц. А. М., че познава И., че знае, че той претендира за имоти, които не са заявени, а са пропуснати и са били на неговата баба И. М. К., която била починала. В протокола подсъдимата вписала, че св.Ц. М. е описала имотите - нива с площ от около 18 дка в местността „Гръцка река”, при съседи: река и П. И., нива от около 19,1 дка в местността „Нарътене”, при съседи: И. Ж. и гора, нива от около 14,7 дка в местността „Поле” при съседи: дере и път и нива от 10,3 дка в местността „Преслап” при съседи: М. и гора, всички в землището на Върбово. Вписано било, че ищецът И. К. е заявил, че няма да сочи други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество и искането на ищеца И. К., че моли съда да уважи предявения иск. Отразено било, че съдът е счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

Всички вписани в протокола от с.з. от 19.05.2006г. по гр.дело № 249/2006г. на БРС от подсъдимата В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело.

На 19.05.2006г. със скорост, подобна на описаните вече процесни дела, подс. В. изготвила съдебно решение № 220/19.05.2006г. по гражданско дело № 249/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от И. Д. К., по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последният, като единствен наследник на И. М. К., е собственик на земеделски земи в землището на Върбово, а именно: нива с площ от 18,8 дка в местността „Гръцка река”, при съседи: река и П. И., нива от 19,1 дка в местността „Нарътене”, при съседи: И. Ж. и гора, нива от 14,7 дка в местността „Поле” при съседи: дере и път и нива от 10,3 дка в местността „Преслап” при съседи: Г. М. и гора, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Неустановено по делото лице, на неустановена дата преди или най-късно на 02.06.2006г., изготвило пълномощно от името на И. Д. К., с което той упълномощава свидетелят К. В. К. да продаде наследствената му земя. В това пълномощно не били вписани имотите с техните номера, тъй като към момента на изготвянето на това пълномощно, не е било постановено решението на ОС ”ЗГ” - Белоградчик и не били изготвени скиците на имотите. Неустановено по делото лице преди или най-късно на 31.05.2006г. изготвило и декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД от името на свидетеля И. Д. К.. В тези три документа /пълномощно и два броя декларации/ били положени подписи, които не са били изписани от свидетеля И. Д. К..

На 31.05.2006г. съдията по вписванията В. С. е извършил нотариална заверка №2805/31.05.2006г. на декларацията по чл. 25 ал.6 от ЗННД и нотариална заверка № 2806/31.05.2006 година на декларацията по чл. 264 ал.1 от ДОПК, и двете от името на И. Д. К., без деклараторът да е присъствал и положил подписа си в декларацията пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Нотариалната заверка е удостоверявала, че на посочената дата, деклараторът се е явил и положил подпис в декларациите пред обвиняемия.

На 02.06.2006 година В. С. извършил нотариална заверка № 2845/02.06.2006г. на пълномощното от името на И. Д. К. без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред него, като същевременно е съзнавал, че отразеното в нотариалната заверка не отговаря на обективната истина. Нотариалната заверка е удостоверявала, че на посочената дата, упълномощителят се е явил и положил подпис в пълномощното пред обвиняемия. Свидетелят И. К. реално не е упълномощавал К. К. да продава наследствената му земя, не е подписал декларации, не се е явявал пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното и декларациите в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Нотариално заверените пълномощно и два броя декларации, както и завереното за влязло в сила съдебно решение № 220/19.05.2006г. по гр. дело № 249/2006г. подс. В. предала на свидетелят В. М. и й възложила да се свърже със св. В. К., който да продаде имотите. Св. В.К. веднага предприел действия, като ангажирал и баща си - К. К., за когото имал нотариално заверено пълномощно от името на продавача на земеделските земи. Съдебното решение било представено в ОС”ЗГ” Белоградчик, която на 09.06.2006г. взела решение № 200С/09.06.2006г. за възстановяване на две земеделски земи - ниви в землището на с. Върбово, а именно: нива с площ от 11,576 дка в местността „Дебели дел” и нива с площ от 19,059 дка в местността „Грецка река.

На 09.06.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик взела и решение № 201С/09.06.2006г. за възстановяване на правото на собственост на нива с площ от 3 дка в местността” Рът”, нива с площ от 17,322 в местността ”Трап”, нива с площ от 0,508 дка в местността „Грецка река”, нива с площ от 4,948 дка в местността „Грецка река, нива с площ от 4,040 дка в местността „Грецка река” и нива с площ от 3,179 дка в местността „Нарътине”. На 13.06.2006г. били издадени и скици на имотите, след което в издаденото пълномощно от името на И. Д. К., /нотариално заверено с № 1296/04.05.2006г./, били добавени номерата на имотите. Свидетелят В. К. подготвил всички документи за изповядване на сделка с имотите, описани в пълномощното от името на И. К. и на 27.06.2006г. пред съдията по вписвания В. С. била изповядана сделка за възстановените ниви, съгласно която продавачът И. Д. К., чрез пълномощника си К. К. продал на „Земеделска земя” АД, чрез пълномощника си св. В. К. земеделски земи - ниви, описани в решение № 200С/09.06.2006г. и решение № 201С/09.06.2006г. за сумата от 13 887 лева. Съставен бил нотариален акт № 103, том XI, рег. № 2385, нот. дело № 2129/2006г. За тази сделка свидетелят В. К., който се явил като пълномощник на купувача, дал на свидетелката В. М. сумата по сделката - 13 887 лева. Факти, касаещи гражданско дело № 250/2006г. на БРС:

Свидетелят М. В. М. е син на св.К. Г. Я., брат на М. В. Б. и внук на починалата М. М. Я.. Св.М. М. познавал св.В. К. и през 2006г. разговарял с него за продажба на възстановени му земеделски земи. При този разговор св.В. К. предложил на св.М. да провери дали има още невъзстановени имоти. При извършената проверка св.М. установил, че неговата баба - М. Я. е притежавала ниви, ливади и гори в землището на •••.

По този повод св.М., по указание на св.В. К., се снабдил с удостоверение за наследници на М. М. Я. № 173/04.03.2006г. и с препис извлечение от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от Кмета на •••. В издаденото препис-извлечение от декларацията за непокрити земеделски имоти било вписано, че М. М. Я. е притежавала гора с площ от 1,5 дка в местността „Гарак”, гора с площ от 1,0 дка в местността „Стан Нива” и гора с площ от 4,0 дка в местността „Редакат”, всички в землището на •••, което било установено и от приложеното по делото копие от декларацията на М. Я..

Двата документа св.М. дал на св.В. К., който решил да му съдейства да се възстановят, а след това и продадат описаните имоти.

По неустановен по делото начин св.В. К. се снабдил с два броя служебни бележки без номер от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в уверение на това, че няма заявени земи на името на М. М. Я. и на името на К. Г. Я..

На неустановен с точност ден в периода от 04.03.2006г. - датата на издаване на удостоверението за наследници до 12.04.2006г. - датата на постъпване на първата искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи /удостоверение за наследници, 2 броя служебни бележки от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис извлечение от емлячен регистър/. Св.В. М. от своя страна същият ден предоставила посочените документи на подс.В., като й предала и молбата на св.В. К..

По искова молба от името на М. В. М., като наследник на М. М. Я. било образувано гражданско дело с правно основание чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ за горите, за които бил издаден препис извлечение на декларацията за притежавани непокрити имоти. Образуваното гр. дело с правно основание чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ и действията на подс.В. са описани по-горе в решението, в частта, касаеща гр. дело с № 196/2006година.

След като се запознала с представените й от св.М.а документи, подс.В. решила да бъде образувано гражданско дело №250/2006г. по искова молба от К. Г. Я. - майката на свидетелят М., с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на ниви, каквито в действителност К. Я. въобще не притежавала, и без в действителност М. М. да е поискал това. Св.К. Я. също не знаела нищо за това гражданско дело и никога не била ходила в съда в Белоградчик.

Не е било установено по делото кой е изготвил исковата молба по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на К. Г. Я.. Подписът в тази искова молба не е бил положен от К. Я., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 330/17.04.2009г.

Тази искова молба била подадена в деловодството на БРС на 11.05.2006г., заедно със служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик. Образуваното по тази искова молба гр. дело № 250/2006г. било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 19.05.2006г. от 09:35 часа. По делото бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС. Тя изготвила и призовки за страните - ищеца К. Г. Я. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 11.05.2006г. и на 12.05.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за К. Я. не е бил изписан от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-330/17.04.2009г. Призовката за ищеца е била оформена за връчил от св.М.а, от чийто показания първостепенният съд установил, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., която й казвала, че подписът е положен лично от лицето, в нейно присъствие.

Без ищецът и ответника по делото да са били призовани и да са се явили, както и лицето И. А. Х. - дядо на свидетелят В. К./, без въобще да е било проведено съдебно заседание, на 19.05.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 250/2006г. В този протокол подсъдимата вписала, че в 10,15 часа в съдебната зала са се явили ищеца - К. Я. - лично, а за ответника редовно призован представител не се е явил, както и че съдът дал ход на делото. Вписано било изявление на ищеца К. Я., че поддържа предявения иск, че е пропуснала срока да заяви четири ниви в землището на •••, които са нейни собствени, че е представила писмени доказателства, които моли да се приемат, както и моли да се допусне до разпит свидетеля И. А. Х. от •••, когото води. Вписано било, че съдът на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит И. А. Х. и е снел неговата самоличност - българин, български гражданин, неосъждан, женен, пенсионер, на 85 години, живущ в с.Долни Лом, без родство, с напомнена отговорност по чл. 290 от НК. В протокола подс.В. вписала показания на св.И. А. Х., че познава К. Я., че тя претендира за имоти, които не е заявила, но били нейни, от баща й, че е владяла тези ниви преди и ги е внесла при образуване на стопанството в с. Върбово, че става дума за нива от около 18,6 дка в местността „Черна бара” при съседи: река и К. К., нива от около 15,1 дка в местността „Средно селище” при съседи: път и Б. С., нива от 13,9 дка в местността „Орница” при съседи: Ж. Б. и Г. И. и нива от 7,9 дка в местността „Лева река” при съседи: реката и И. Т.. Вписано било, че ищцата К. Я. е заявила, че няма да представя други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество, както и изявлението на ищцата, че моли съда да уважи предявения иск. Вписано било също, че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок, както и че съдебното заседание е приключило в 10,35 часа.

Всички вписани в протокола от с.з. от 19.05.2006г. по гр.дело № 250/2006г. на БРС от подс.В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело. Свидетелят К. Я. не е ходила в съда и не е водила като свидетел по това дело лицето И. А. Х..

Същия ден - на 19.05.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение №221/19.05.2006г. по гражданско дело № 250/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от К. Г. Я., че същата е собственик на нива от 18,6 дка в местността „Черна бара” при съседи: река и К. К., нива от 15,1 дка в местността „Средно селище” при съседи: път и Б. С., нива от 13,9 дка в местността „Орница” при съседи: Ж. Б. и Г. И. и нива от 7,9 дка в местността „Лева река” при съседи: река и И. Т., всички в землището на •••, като установила правото на ищцата да възстанови собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. По делото са били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело № 250/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за К. Я. не е бил изписан от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г. След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №221/19.05.2006г. по гр. дело № 250/2006г. на БРС, св. В. М., която изпълнявала длъжността административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 31.05.2006г.

Св.В. К. получил от св.М.а завереното съдебно решение, описано по-горе, като го представил в ОС ”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост върху земеделски земи. На 09.06.2006г. ОС”ЗГ” гр. Белоградчик се произнесла с решение № 710С/09.06.2006г., съгласно което на К. Г. Я. се възстановява в стари реални граници собствеността върху нива от ливада от 3,116 дка в местността „Тичи рът”, ливада от 5,253 дка в местността „Цуцински рът”, нива от 3,777 дка в местността „Цуцински рът”, ливада от 8, 673 дка в местността „Ломска река”, ливада от 5,659 дка в местността „Ломска река”, ливада от 16,436 дка в местността „Ломска река”, ливада от 14.298 дка в местността „Лева река”, всички в землището на •••.

От показанията на свидетелите К. Я. и М. М. било установено, че тя не е притежавала имоти в местностите, описани в съдебното решение и в решението на ОС”ЗГ” Белоградчик. На 13.06.2006г. и на 19.06.2006г. били издадени скици за имотите, а на 14.06.2006г. бил изготвен протокол № 077/14.06.2006г. за въвод на К. Я. във владение в имотите по решение № 710С/09.06.2006г. на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик.

Св.В. К. разполагал с пълномощно от името на св.К. Г. Я., с което тя упълномощава бащата на св.В. К. – св.К. К. за продажба на земеделските й земи. Това пълномощно било подписано на 10.05.2006г. от К. Я. по искане от В. К., който й обяснил, че му е необходимо за продажба на горите, описани в началото на изложението по тази част на съдебното решение. Пълномощното с № 1668/10.05.2006г. св.К. Я. било подписано пред М. М. - кмет на с. Чупрене, но към тази дата - 10.05.2006г. в това пълномощно не били описани имотите, за продажбата на които тя упълномощила К. К.. Тези имоти били вписани допълнително, след като за тях е било издадено съответното решение от ОС”ЗГ” Белоградчик. Пълномощното св.В. К. предал на баща си – св.К. К..

На 23.06.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.К. Г. Я., продал на „Земеделска земя” АД чрез пълномощника В. К. земеделските земи, за които било изготвено решение № 710С/09.06.2006г. за сумата от 12 606 лева. Съставен бил нотариален акт №77, том XI, рег.№ 2350, нот.дело № 2103/2006г. Пазарната стойност на тези имоти към инкриминирания момент била 12 606 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 262/2006г. на БРС и относими към обвинението по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. И. Т. С. и св.В. К. се познавали. През месец май 2006г., св.С. и неустановен по делото негов роднина, помолили св.В. К. да им съдейства за възстановяване, а след това и за продаване на наследствени земи. Св.В. К. се съгласил и поискал от св.И. С. да подпише пълномощно за продажба на наследствени земи, с което да упълномощи баща му – св.К. К. за тази цел. Св.С. се съгласил и подписал пълномощно № 1769/17.05.2006г. в присъствието на М. М. - кмет на с. Чупрене. В това пълномощно били вписани първоначално само имената и данните на упълномощителя - И. Т. С.. Датата на пълномощното предхожда датата на завеждане на исковата молба. При получаване на пълномощното /без да е била осъществена все още сделката/, св.К. изплатил и договорената сума от бъдещата продажба на земите. В деня на подписването на пълномощното - 17.05.2006г., св.В. К. се свързал със св.В. М. и й предал пълномощно № 1769/17.05.2006г. от името на И. С., като я помолил да се извърши необходимото, за да се възстановят земеделски земи на И. Т. С.. Това пълномощно и молбата на В. К. св.М.а предала на подсъдимата В..

Неустановено по делото лице, изготвило на 17.05.2006г. искова молба от името на И. Т. С. с правно основание чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ. Петитумът на исковата молба бил да се постанови решение, с което да бъде признато правото на И. С. да възстанови собствеността си върху нива от 8,4 дка в местността „Ганово лице” при съседи: река и гора, нива от 11,2 дка в местността „Цигански дол” при съседи: Д. П. и дере и нива от 7,8 дка в местността „Широки рът” при съседи: И. Ж. и гора, всички в землището на •••, тъй като бил пропуснал срока за заявяване на земеделската земя.

В показанията си св.И. С. заявил, че такива ниви не е притежавал и не са му били оставени по наследство. Посочил, че след 1989 година не е ходил в съда в Белоградчик. Подписът в исковата молба от името на И. С. срещу думите „ С уважение” не е бил положен от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

По неустановен по делото начин била издадена и служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че на името на И. Т. С. няма заявени земи, както следва: нива от 8,4 дка в местността „Ганово лице”, нива от 11,2 дка в местността „Цигански дол” и нива от 7,8 дка в местността „Широки рът”.

Върху изготвената искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на И. Т. С., заедно със служебната бележка от ОС”ЗГ”, св.М.а вписала, че е получена на 17.05.2006г. Образувано било гр. дело №262/2006г. по описа на БРС, което било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 25.05.2006г. от 10,15 часа. По делото бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС. Тя изготвила и призовки за страните - ищеца И. Т. С. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 17.05.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за И. Т. С. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 330/17.04.2009г. Призовката за ищеца е била оформена за връчил от св.В. П., от чийто показания е било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В. или от св.М.а, който й казвали, че подписът от лицето е бил положен в тяхно присъствие.

Без да са призовани ищеца и ответника по делото, без тези лица да са се явили, както и лицето И. А. Х. /дядо на свидетелят В. К./, без да е проведено съдебно заседание въобще, на 25.05.2006г., подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 262/2006г.

Св.И. А. Х. потвърдил, че от 20 години не е ходил в гр.Белоградчик и в съда в гр.Белоградчик да свидетелства на някой, за да му бъдат върнати земи /т.3, л.77, протокол за разпит от 15.04.2008г./.

Това е било потвърдено от свидетелските показания на св.И. С., който заявил, че не е водил И. Х. като свидетел по делото.

В този протокол от съдебно заседание подс.В. вписала, че в 10,15 часа в съдебната зала са се явили ищеца - И. С. - лично, а за ответника редовно призован, представител не се е явил, както и че съдът дал ход на делото. Вписано било изявление на ищеца И. С., че поддържа предявения иск, че е пропуснал срока да заяви три ниви в землището на •••, които са негови собствени, че е представил писмени доказателства, които моли да се приемат, както и моли да се допусне до разпит свидетеля И. А. Х. от •••, когото води. Вписано било, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК, приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал за разпит И. А. Х. и снел неговата самоличност - българин, български гражданин, не осъждан, женен, пенсионер, на 85 години, живущ в с.Долни лом, без родство, след което му напомнил отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 25.05.2006г. подс.В. вписала показания на св.И. А. Х., че познава И. Т. С., че той претендира за имоти, които не е заявил, били са негови, собствени от баща му, че е владял тези ниви преди образуване на стопанството и ги е внесъл в стопанството в ••• при образуването му, че става дума за нива от около 8,4 дка в местността „Ганово лице” при съседи: река и гора, нива от около 11,2 дка в местността „Цигански дол” при съседи: Д. П. и дере и нива от 7,8 дка в местността „Широки рът”” при съседи: И. Ж. и гора. Вписано било, че ищецът И. С. е заявил, че няма да представя други доказателства, след което съдът дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца И. С., че моли съда да уважи предявения иск, че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок, както и че съдебното заседание е приключило в 10,35 часа.

Всички вписани в протокола от съдебното заседание от 25.05.2006г. по гр.дело № 262/2006г. на БРС от подс.В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело.

И. А. Х. не е присъствал в съдебно заседание и не е свидетелствал по делото. На 25.05.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение № 241/25.05.2006г. по гражданско дело № 262/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от И. Т. С., че същият е собственик на нива от 8,4 дка в местността „Ганово лице” при съседи: гора и река, нива от 11,2 дка в местността „Цигански дол” при съседи: Д. П. и дере и нива от 7,8 дка в местността „Широки рът”” при съседи: И. Ж. и гора, всички в землището на •••, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

По делото са били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело № 262/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението за изготвено решение, предназначено за И. С. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №241/25.05.2006г. по гр. дело № 262/2006г. на БРС, св.В. М. на длъжност административен секретар в БРС, изготвила копие от решението, отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 08.06.2006г. и го предала на св.В. К..

Завереното от св.М.а съдебно решение, св.К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост върху земеделски земи и ОС”ЗГ” гр. Белоградчик се произнесла с решение №070/12.06.2006г., съгласно което на И. Т. С. се възстановява в стари реални граници собствеността върху ливада от 5,534 дка в местността „Шарково лице”, нива от 4,025 дка в местността „Петовичка река”, нива от 9,373 дка в местността „Китка” и ливада от 8,594 дка в местността „Петовичка река”, всички в землището на •••. От показанията на св.И. Т. С. е било установено, че той не е притежавал имоти в местностите, описани в съдебното решение и в решението на ОС”ЗГ” Белоградчик. На 13.06.2006г. били издадени скици за имотите.

Св.В. К. разполагал с пълномощното от името на св.И. Т. С., с което той упълномощава баща му – св.К. К. за продажба на земеделските земи, поради което подготвил всички документи за продажба на имотите на имотите му. В пълномощното допълнително били вписани имотите, за които е било издадено решение №070/12.06.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 27.06.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.И. Т. С. продал на „Земеделска земя” АД чрез пълномощника В. К. три от земеделските земи, за които било издадено решение №070/12.06.2006г., а именно: ливада от 5,534 дка в местността „Шарково лице”, нива от 4,025 дка в местността „Петовичка река”, нива от 9,373 дка в местността „Китка” за сумата от 4 165 лева. Съставен бил нотариален акт №106, том XI, рег.№ 2388, нот.дело № 2132/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 4 165 лева. На 26.10.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.И. Т. С. продал на „Ирели - 2006” ООД чрез пълномощника В. К. четвъртата от земеделските земи, за които било издадено решение № 070/12.06.2006г., а именно: ливада от 8,594 дка в местността „Петовичка река” за сумата от 260 лева. Съставен бил нотариален акт №150, том XVIII, рег. № 3993, нот.дело № 3591/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 260 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 268/2006г. и гражданско дело № 269/2006г. на БРС: Свидетелят Л. Й. К. е баща на свидетеля Е. Л. Й. и на съпругата на И. К., който е брат на свидетеля В. К. и съответно син на свидетелят К. К..

Св.Е. Й. не знаел дали на името на баща му Л. К. има наследствени земи и помолил зет си И. К. да провери и да му каже какво може да направи за възстановяването им. И. К. предал тази молба на брат си - В. К., който поискал за целта да бъде издадено удостоверение за наследници на съпругата на Л. К. - А. П. П.. Св.Е. Й. се снабдил с удостоверение за наследници на А. П. П. № 16/15.05.2006г., от което било установено, че тя е оставила наследници – св.Л. Й. К. - съпруг и Е. Л. Й. - син.

Св.Е. Й. предал удостоверението за наследници на зет си - И. К., който го предал на брат си - В. К..

Св.В. К. дал на св.Е. Й. да подпише пълномощно, в което били вписани имената и личните данни на свидетелите Е. Й. и Л. К., по силата на което двамата упълномощават свидетелят К. К. да продава наследствената им земя. В това пълномощно не били вписани имотите, за които се дава пълномощното и бил положен подпис само от св.Е. Й.. Пълномощното било с № 1749/16.05.2006г. и било заверено от М. М. - кмет на с. Чупрене.

Св.В. К. дал на св.Л. К. да подпише пълномощно, в което били вписани имената и личните данни на Л. К., по силата на което последният упълномощава св.К. К. да продава наследствената му земя. В това пълномощно не били вписани имотите, за които се дава пълномощното и бил положен подпис от св.Л. К.. Пълномощното било с № 1750/16.05.2006г. и било заверено от М. М. - кмет на с. Чупрене.

В периода от 16.05.2005г. до 25.05.2006г., св.В. К. разговарял със св.М.а, предал й удостоверението за наследници на А. П. и я помолил да се направи необходимото, за да се възстановят земи на Л. К.. Св.М.а предала пълномощното на подс.В., която решила да се образуват две дела с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за земи - лична собственост на Л. К. и земи - собственост на Л. К. и на Е. Й., като наследници на А. П.. Неустановено по делото лице изготвило две искови молби от името на Л. Й. К. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

По едната искова молба от името на Л. К. била приложена служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, че няма заявени земи от негово име. По другата искова молба от името Л. К., било приложено удостоверението за наследници № 16/15.05.2006г. и служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик в уверение на това, че няма заявени земи на името на А. П. П.. Двете искови молби и приложенията към тях подсъдимата В. дала на св.М.а, която ги завела в деловодството на БРС на 25.05.2006г. и се подписала върху исковите молби, че са получени от нея на тази дата.

По исковата молба от името на Л. К., към която била приложена само служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик било образувано гражданско дело № 268/2006г., а по другата искова молба, към която била приложена служебната бележка и удостоверението за наследници било образувано гр. дело № 269/2006г. – и двете по описа на БРС. Двете граждански дела били докладвани на подс.В., която определила себе си за докладчик по и насрочила и двете за 01.06.2006г. от 09,45 часа. По двете граждански дела били изготвени списъци на лица за призоваване и призовки за ищеца и ответника от св.В. П. - съдебен деловодител в БРС. Подписите в двете искови молби от името на Л. Й. К. срещу думите „ С уважение” не са са били положени от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

Петитумът в исковата молба по гр. дело № 268/2006г. бил да се постанови решение, с което да се признае правото на Л. Й. К. да възстанови собствеността си върху нива с площ от 16,9 дка в местността „Грецка река” при съседи: гора и река, нива с площ от 19,7 дка в местността „Нарътине” при съседи: М. Ж. и дере, нива с площ от 19,2 дка в местността „Поле” при съседи: Г. И. и дере и нива с площ от 16,6 дка в местността „Кладни дел”- гора и дол, всички в землището на с. Чупрене.

Петитумът в исковата молба по гр.дело № 269/2006г. бил да се постанови решение, с което да се признае правото на наследниците на А. П. П. да възстановят собствеността си върху нива 16,9 дка в м. „ Кладни дел” при съседи: гора и дол, нива от 20,3 дка в местността „Нарътине” при съседи: път и Т. Й., нива от 12,8 дка в местността „Бостан” при съседи: дере и Ж. И. и нива от 17,7 дка в местността Пролазница” при съседи: И. П. и гора, всички в землището на с. Чупрене.

От показанията на св.Е. Й. било установено, че семейството му няма наследствени земи за възстановяване в землището на с.Чупрене.

В приложените по делата призовки било отразено, че призовките са връчени на страните на 25.05.2006г., но в действителност тези призовки не били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписите в призовките, предназначени за Л. К. не са били изписани от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-З30/17.04.2009г.

Без да са били призовани ищеца и ответника по делата, без тези лица да са се явили, както и Ц. А. М. /баба на св.В. К. по бащина линия/, без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 01.06.2006г. подс.В. съставила протоколи от проведено съдебно заседание по гр. дело № 268/2006г. и по гр. дело № 269/2006г.

В съдебния протокол по гр. дело № 268/2006г., подс.В. вписала, че в 10,20 часа в съдебната зала са се явили ищеца - Л. Й. - лично, а за ответника редовно призован представител не се е явил, както и че съдът дал ход на делото. Вписано било изявление на ищеца Л. Й., че поддържа предявения иск, че е пропуснал срока да заяви четири ниви в землището на с. Чупрене, които са негови собствени, че е представил писмени доказателства, които моли да се приемат, както и моли да се допусне до разпит св.Ц. А. М. от •••, която води. Вписано било също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Ц. А. М. и е снел нейната самоличност - българка, българска гражданка, не осъждана, омъжена, пенсионерка, на 85 година, живуща в •••, без родство, след което й била напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 01.06.2006г., подс.В. вписала показания на св.Ц. А. М., че познава Л. Й. К., че той претендира за имоти, които не е заявил, били са негови, имал ги от баща му, че са му дадени, делили са се, пропуснал е да ги заяви пред поземлената комисия, че Л. е владял тези ниви преди образуването на стопанството и ги е внесъл в стопанството в с. Чупрене при образуването му, че става дума за нива от 16,9 дка в местността „Грецка река” при съседи: река и гора, нива от 19,7 дка в местността „Нарътине” при съседи: М. Ж. и дере, нива от 19,2 дка в местността „Поле” при съседи: Г. И. и дере и нива от 16,6 дка в местността „Кладни дел” при съседи: дол и гора. По делото било установено, че Ц. М. не е свидетелствала по делото.

В съдебния протокол по гр. дело № 268/2006г., подс.В. вписала, че ищецът Л. К. е заявил, че няма да представя други доказателства, след което съдът определил, че дава ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца Л. К., че моли съда да уважи предявения, че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок, както и че съдебното заседание е приключило в 10,30 часа.

В съдебния протокол по гр. дело № 269/2006г., подс.В. вписала, че в 10,00 часа в съдебната зала са се явили ищеца - Л. Й. - лично, а за ответника редовно призован представител не се е явил, както и че съдът дал ход на делото. Вписано било изявление на ищеца Л. Й., че поддържа предявения иск, че е пропуснал срока да заяви четири ниви в землището на с. Върбово, които са му по наследство от съпругата му А. П. б.ж. на с. Върбово, че е представил писмени доказателства, които моли да се приемат, както и моли да се допусне до разпит св.Ц. А. М. от •••, която води. Вписано било, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Ц. А. М. и е снел нейната самоличност българка, българска гражданка, не осъждана, омъжена, пенсионерка, на 85 година, живуща в •••, без родство, че й била напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. Подс.В. вписала показания на св.Ц. А. М., че познава Л. Й. К., че той претендира за имоти, които не е заявил, че са били на жена му А., която ги е имала от баща си, че е пропуснал Л. да ги заяви пред поземлената комисия, че жена му е владяла тези ниви преди образуването на стопанството и ги е внесла в стопанството в с. Чупрене при образуването му, че става дума за нива от 16,9 дка в местността „Кладни дел” при съседи: дол и гора, нива от 20,3 дка в местността „Нарътине” при съседи: Й. Й. и път, нива от 12,8 дка в местността „Бостан” при съседи: Ж. И. и дере и нива от 17,7 дка в местността „Пролазница” при съседи: И. П. и гора. След това било вписано, че ищецът Л. К. е заявил, че няма да представя други доказателства, след което дал ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца Л. К., че моли съда да уважи предявения иск, че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок, както и че съдебното заседание е приключило в 10,15часа.

Всички вписани от подс.В. в протоколите от с.з. от 01.06.2006г. по гр.дело № 268/2006г. и по гр. дело № 269/2006г. на БРС обстоятелства, не отговарят на обективната действителност, тъй като такива съдебни заседания не са били проведени. Свидетелят Ц. М. не се е явявала в съдебното заседание.

На 01.06.2006г., подс.В. изготвила съдебно решение № 253/01.06.2006г. по гражданско дело № 268/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от Л. Й. К., че същият е собственик на нива от 16,9 дка в местността „Грецка река” при съседи: гора и река, нива от 19,7 дка в местността „Нарътине” при съседи: М. Ж. и дере, нива от 19,2 дка в местността „Поле” при съседи: Г. И. и дере и нива от 16,6 дка в местността „Кладни дел” при съседи: дол и гора, всички в землището на с. Чупрене, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

На 01.06.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение №254/01.06.2006г. и по гр. д. № 269/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от Л. Й. К., че наследниците на А. П. П. са собственици на нива от 16,9 дка в местността „Кладни дел” при съседи: гора и дол, нива от 20,3 дка в местността „Нарътине” при граници път и Й. Й., нива от 12,8 дка в местността „Бостан” при съседи: Ж. И. и дере и нива от 17,7 дка в местността „Пролазница” при съседи: И. П. и гора.

Били изготвени обявления за това, че решенията по гр. дело № 268/2006г. и гр. дело № 269/2006г. са изготвени. Подписите в обявленията, предназначени за Л. К. не са били изписани от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №253/01.06.2006г. по гр. дело № 268/2006г. на БРС и на решение №254/01.06.2006г. по гр. дело № 269/2006г., св.В. М., която била административен секретар в БРС, изготвила копия на решенията и отбелязала в тях, че са влезли в законна сила на 15.06.2006г., след което ги предала на св.В.К.. Заверените от св.М.а съдебни решения св.В.К. представил в ОС”ЗГ” гр. Белоградчик със заявления за възстановяване на собственост върху земеделски земи на 26.06.2006г. Решение № 253/01.06.2006г. по гр. дело № 268/2006г. било приложено към заявление № 4454/26.06.2006г., а Решение № 254/01.06.2006г. по гр. дело № 269/2006г. било приложено към заявление № 4453/26.06.2006г., двете по описа на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик. По заявление №4454/26.06.2006г., на 28.06.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 100С/28.06.2006г. с което възстановява правото на собственост на Л. Й. К. в съществуващи стари реални граници върху: нива от 3,893 дка в местността „Бърдавица”, нива от 3,002 дка в местността „Бърдавица”, нива от 3,589 дка в местността „Подливадник”, нива от 3,910 дка в местността „Стрижимирица”, нива от 4,773 дка в местността „Стражимирица”, нива от 7,707 да в местността „Стражимирица”, нива от 5,401 дка в местността „Голема река“, нива от 6,488 дка в местността „Плакни дел“, нива от 12,027 дка в местността „Плакни дел“ и нива от 21,625 дка в местността „Средни дел“, всички в землището на с.Чупрене.

По заявление № 4453/26.06.2006г., на 28.06.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 100С/28.06.2006г., с което възстановява правото на наследниците на А. П. П. в съществуващи стари реални граници върху нива от 4,690 дка в местността „Глама”, нива от 2,003 дка в местността „Глама”, нива от 1,700 дка в местността „Плама”, нива от 4,215 дкав местността „Тръсне”, нива от 12,894 дка в местността „Янкуловски рът”, нива от 8,171 дка в местността „Янкуловски рът”, нива от 7,624 дка в местността „Полеми прогорелец”, нива от 6,051 дка в местността „Полеми прогорелец”, нива от 6,656 дка в местността „Полеми прогорелец”, нива от 5,490 дка в местността „Средно Брезие”, нива от 2,802 дка в местността „Средно Брезие” и нива от 5,807 дка в местността „Плакни дел”, всички в землището на с. Чупрене.

От доказателствата по делото било установено, че нито Л. К., нито неговата съпруга са притежавали имоти в местностите описани в съдебните решения и в решенията на ОС”ЗП” Белоградчик, в землището на с. Чупрене. Св.Л. К. към момента на постановяване на съдебните решения по двете дела не е ходил в съда в Белоградчик и не е искал от съда в Белоградчик да му възстановява земя в землището на с.Чупрене, също така не познава Ц. А. М.. На 06.07.2006г. са били издадени скици за имотите.

В описаното по-горе пълномощно от името на Л. Й. К. с №1750/16.05.2006г. допълнително били вписани имотите, за които е било издадено решение № 100С/28.06.2006г. по заявление № 4454/26.06.2006г. - общо десет земеделски имота. В описаното по-горе пълномощно от името на Л. Й. К. с № 1749/16.05.2006г. допълнително били вписани имотите, за които е било издадено решение № 100С/28.06.2006г. по заявление №4453/26.06.2006г. - общо дванадесет земеделски имота.

След това св.В. К. и баща му - К. К. предприели действия по набавяне на документи и извършване на продажби на всички имоти, възстановени на Л. Й. К. и Е. Л. Й.. На 31.07.2006г. св.К. К. като пълномощник на Л. К. продал на „Земеделска земя”АД чрез пълномощника му В. К. имотите от №1 до № 9 от решение № 100С/28.06.2006г. по заявление №4454/2006г. за сумата от 11 528 лв. Съставен бил нотариален акт № 118, том XIII, рег.№ 2864, нот.дело № 2547/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 11 528 лева. На 31.07.2006г. св.К. К. като пълномощник на Л. К. и Е. Л. Й. продал на „Земеделска земя”АД чрез пълномощника му В. К. имотите от №1 до № 12 от решение № 100С/28.06.2006г. по заявление №4453/2006г. за сумата от 14 283 лв. Съставен бил нотариален акт № 116, том XIII, рег.№ 2862, нот.дело № 2545/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 14 283 лева.

На 19.10.2006г. св.К. К. като пълномощник на Л. К. продал на „Земеделска земя”АД чрез пълномощника му В. К. нива от 21,625 дка в местността „Средни дел” - имот под №10 от решение № 100С/28.06.2006г. по заявление №4454/2006г. за сумата от 4 325 лв. Съставен бил нотариален акт №18, том XVIII, рег.№ 3858, нот.дело № 3459/2006г. Пазарната стойност на този имот била 4 325 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 294/2006г. на БРС:

М. Р. М. и О. М. А. знаели, че техният наследодател М. К. П. е имал земеделски имоти в землището на с.Средогрив и искали да ги продадат. По този повод св. М. М. разговарял със св. В. К., на когото предложил земите им за продажба. Св. В. К. се съгласил да закупи имотите на свидетелите М.ов и А. и ги накарал да подпишат пълномощно, с което упълномощават неговия баща - К. К. да продаде наследствената им земя на когото намери за добре и на цена, каквато прецени. В това пълномощно към момента на подписването му не били вписани имотите, за които се отнася. При получаване на пълномощното от М. М., св.В. К. му дал парите, за които били договорили земите да се продадат.

Двамата свидетели М. М. и О. А. подписали пълномощно с № 2084/02.06.2006г. пред кмета на с. Чупрене - М. М., както и декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД. Св.М. М. се снабдил и с удостоверение за наследници №294/15.05.2006г. на М. К. П., което заедно с пълномощното №2084/02.06.2006г. и подписаните декларации предал на св. В. К..

На неустановен с точност ден в периода от 15.05.2006г. - датата на издаване на удостоверението за наследници до 12.06.2006г. - датата на постъпване на исковата молба в БРС, св. В. К. провел разговор със св. В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаното по-горе удостоверение за наследници и искал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на М. П. да възстановят собствеността си върху тези земеделски земи. Същият ден св.В. М. предоставила дадените й от св. В. К. документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като се запознала с представените й от св. М.а документи, подс. В. решила да бъде образувано гражданско дело по искова молба от М. М. правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на земеделски земи, по които да се произнесе в полза на св. М. М., без в действителност самият той да е поискал това. Разследването не е установило по какъв начин са били определени земи, които подлежат на възстановяване на наследниците на М. К. П., както и дали наистина последният е имал такива права. Установено е било по делото, че емлячния регистър при Кметство с. Средогрив е изчезнал през 1990 година. Св.М. М. заявил, че не е имал толкова земи, колкото впоследствие се оказало, че са му признати съгласно съдебното решение /т.3, л.107/. Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на св.М. М. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право да възстанови собствеността си върху нива от 21 дка в местността „Две круши” при съседи: път и Д. М., нива от 16,8 дка в местността ’’Лаловица” при съседи: И. К. и път, нива от 19,7 дка в местността” Разкръсие” при съседи: С. И. и дере и нива от 5,2 дка в местността „Ливаге” при съседи: път и С. И., всички в землището на с. Средогрив. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.М. М., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

На 12.06.2006г. в деловодството на БРС постъпила исковата молба от името на М. М. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, ведно с удостоверение за наследници № 294/15.05.2006г. и служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик. Образувано било гр. дело №294/2006г., което било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за 27.06.2006г. от 09,30 часа.

По гражданското дело е бил изготвен списък на лица за призоваване и призовки за страните - ищеца М. Р. М. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 12.06.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за М. Р. М. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Призовката за ищеца е била оформена за връчил от св. В. М., от чийто показания е било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., която й казвала, че подписът от лицето е положен в нейно присъствие.

Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, както и свидетеля Ц. А. М. /баба на св.В. К. по бащина линия/, без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 27.06.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 294/2006г. В този протокол тя вписала, че в 10,20 часа в съдебната зала са се явили ищеца - М. М. - лично, а за ответника - представител не се явил. В същия съдебен протокол било вписано, че съдът дава ход на делото, че ищеца М. М. заявил, че поддържа предявения иск, че е пропуснал да заяви четири ниви в землището на с. Средогрив, останали му по наследство от дядо му, че моли да бъдат приети представените доказателства, както и да бъде допуснат като свидетел и да бъде разпитана Ц. А. М.. Вписано било също, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Ц. А. М. и е снел нейната самоличност - българка, българска гражданка, не осъждана, омъжена, пенсионерка, на 85 година, живуща в •••, без родство, след което й била напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 27.06.2006г., подс.В. вписала показания на св. Ц. А. М., че познава М., както и дядо му М. К., че М. претендира за имоти, които е пропуснал да потърси, че тези ниви са били на дядо му, който ги е внасял в стопанството при образуването му, че става дума за четири ниви в землището на с. Средогрив в различни местности - за нива от 21 дка в местността „Две круши” при съседи: път и Д. М., нива от 16,8 дка в местността ’’Лаловица” при съседи: И. К. и път, нива от 19,7 дка в местността” Разкръсие” при съседи: С. И. и дере и нива от 5,2 дка в местността „Ливаге” при съседи: път и С. И., всички в землището на с. Средогрив. В съдебния протокол подс.В. вписала, че ищецът М. М. е заявил, че няма да представя други доказателства, и че съдът дава ход на делото по същество. Вписано било изявлението на ищеца М. М., че моли съда да уважи предявения иск, както и че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в законния срок.

Всички вписани от подс.В. в протокола от с.з. от 27.06.2006г. по гр.дело №294/2006г. на БРС обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело.

На 27.06.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение № 285/27.06.2006г. по гражданско дело № 294/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. Р. М. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че наследниците на М. К. П. са собственици на: нива от 21 дка в местността „Две круши” при съседи: път и Д. М., нива от 16,8 дка в местността "Лаловица” при съседи: И. К. и път, нива от 19,7 дка в местността” Разкръсие” при съседи: С. И. и дере и нива от 5,2 дка в местността „Ливаге” при съседи: път и С. И., всички в землището на с. Средогрив, като установила правото на наследниците на М. К. П. да възстановят собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Св. Н. С. - съдебен секретар при БРС изготвила обявления за това, че решението по гр. дело №294/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за М. М. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №285/27.06.2006г. по гр. дело № 294/2006г. на БРС, св.В. М. - административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 11.07.2006г. Завереното от св.М.а съдебно решение св.В. К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост на земеделски земи и на 05.09.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 0006/05.09.2006г., съгласно което на наследниците на М. К. П. се възстановява в съществуващи стари реални граници собствеността върху: нива от 15,530 дка в местността „Пунчино лице”, нива е площ от 3,791 дка в местността „Гнило блато”, нива с площ от 5,267 дка в местността „Пешченик”, нива с площ от 2,767 дка в местността „Търнов дол”, нива с площ от 16,430 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 5,260 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 5,933 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 5,000 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 19,7 дка в местността „Разкръсие”, нива с площ от 5,000 дка в местността „Разкръсие”. На 07.09.2006г. били издадени скици за имотите.

В пълномощното от името на М. М. и О. А. №2084/02.06.2006г., с което двамата упълномощават св.К. К. да продава наследствените им имоти, допълнително били вписани имотите, с площ и номера, за които било издадено решение № 0006/05.09.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 14.09.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.М. М. и О. А. продал на „Земеделска земя”АД чрез пълномощника му В. К. част от земеделските имоти, за които било издадено решение №0006/05.09.2006г. на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, а именно: нива от 15,530 дка в местността „Пунчино лице”, нива с площ от 3,791 дка в местността „Гнило блато”, нива с площ от 5,267 дка в местността „Пешченик”, нива с площ от 5,260 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 5,933 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 5, 000 дка в местността „Стоин гроб”, нива с площ от 19,7 дка в местността „Разкръсие”, нива с площ от 5,000 дка в местността „Разкръсие” за сумата от 10 464 лева. Съставен бил нотариален акт №186, том XIV, рег.№ 3191, нот. дело № 2820/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 10 464 лева.

На 21.09.2006г. А. Я. К., преупълномощен от К. К., като пълномощник на О. А. и М. М., продал на „Бългериен пропърти девелъпмънт” ЕООД, чрез пълномощника си Н. Г., нива с площ от 16,430 дка в местността „Стоин гроб” и нива с площ от 2,767 дка в местността „Търнов дол” за сумата от 4 005 лв. Пазарната стойност на тези имоти била именно 4 005 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 295/2006година на БРС:

Свидетелите И. Ч., К. Ч. и В. П. П. са наследници на П. И. П..

През 2006г. синът на В. П. - свидетелят П. П. - разговарял със св.В. К. и му предложил да закупи гора, която баща му и братовчедите му И. И.К. Ч.и имали по наследство от починалия П. И. П.. За целта свидетелите Ч. и В. П. се снабдили с удостоверение за наследници на П. И. П. № 228/02.05.2006г. и упълномощили бащата на св.В. К. - К. К. да продава наследствената им гора. Подписите си свидетелите Ч. и В. П. положили пред М. М. - кмет на с. Чупрене и пълномощното било с № 1563/04.05.2006г.

Освен пълномощното, Ч. и В. П. подписали и декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 225 ал.6 от ЗННД пред кмета на с. Чупрене - М. М.. Тези документи - удостоверение за наследници № 228/02.05.2006г., пълномощно № 1563/04.05.2006г. и подписаните декларации били предадени на св.В. К., който заплатил на В. П. и Ч. сумата от 12 000 лева. На неустановен с точност ден в периода от 04.05.2006г. - датата на упълномощаването на К. К. с пълномощно № 1653/04.05.2006г., до 12.06.2006г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаното по-горе удостоверение за наследници и искал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на П. И. П. да възстановят собствеността си върху гори. Св.В. М. същия ден предоставила дадените й от св.В. К. документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като се запознала с представените й от св.М.а документи, подс. В. решила да бъде образувано гражданско дело по искова молба от В. П. правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на земеделски земи в землището на с. Средогрив, по които да се произнесе в полза на наследниците на П. И. П. без в действителност самият В. П. да е поискал това. Не е било установено по какъв начин са били определени земи, които подлежат на възстановяване на наследниците на П. И. П.. Св.И. А. Ч. твърди, че не е имал ниви за възстановяване в землището на с.Средогрив. Безспорно е било установено обаче, че емлячните регистри за землището на с. Средогрив са били изгубени, което било предварително известно на подс.В. във връзка с разглеждани от нея други дела за това землище.

Неустановено лице изготвило искова молба от името на св.В. П. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право да възстанови собствеността си върху нива от 18,7 дка в местността „Разкръсие” при съседи: път и И. М., нива от 19,3 дка в местността „Ливаге” при съседи: гора и П. Д., нива от 13,7 дка в местността „Лаловица” при съседи: С. К. и път и нива от 10,9 дка в местността „Две круши” при съседи: В. И. и дере, всички в землището на с. Средогрив. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от В. П., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

На 12.06.2006г. в деловодството на БРС постъпила исковата молба от името на В. П. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, ведно с удостоверение за наследници № 228/02.05.2006г. и служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик. Това удостоверение за наследници, съгласно свидетелските показания на св.П. П., е било извадено по повод продажбата на наследствените гори, описани в началото, т.е. не е било извадено по повод тази искова молба, която има за предмет възстановяване на земеделски земи. Образувано било гр. дело №295/2006г. което било докладвано на подс. В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за 27.06.2006г. от 09,30 часа.

По посоченото гражданско дело бил изготвен списък на лица за призоваване и призовки за страните - ищеца В. П. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които е било отразено, че са връчени на 12.06.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за В. П. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Призовката за ищеца е била оформена от св.В. М., от чиито показания е било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., която й казвала, че подписът от лицето е бил положен в нейно присъствие. Без да са били призовани ищецът и ответника по делото, както и свидетеля Ц. А. М. /баба на свидетеля В. К. по бащина линия/, без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 27.06.2006г. подс. В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 295/2006г.

В този протокол от съдебно заседание подс.В. вписала, че в 10,00 часа в съдебната зала са се явили ищецът В. П. - лично, а за ответника - представител не се явил, че ищеца В. П. заявил, че поддържа предявения иск, че е пропуснал да заяви четири ниви в землището на с. Средогрив, останали му по наследство от баща му, че моли да бъдат приети представените доказателства, както и да бъде допусната като свидетел и да бъде разпитана Ц. А. М.. Вписано било, че съдът на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит Ц. А. М. и е снел нейната самоличност - българка, българска гражданка, не осъждана, омъжена, пенсионерка, на 85 година, живуща в •••, без родство, напомнена й била отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол от 27.06.2006г. подс.В. вписала показания на свидетелката Ц. А. М., че познава В., познавала е и баща му П. П., че В. претендира за ниви, които е пропуснал да потърси, тези ниви били на баща му П., който ги бил внасял в стопанството при образуването му, че става дума за четири ниви в землището на с. Средогрив в различни местности, а именно: нива от около 18,7 -19 дка в местността „Разкръсие” при съседи: И. М. П. и път, нива в местността „Ливаге” от около 19,3 дка при съседи: П. Д. и гора , нива в местността „Лаловица” от 13,7 дка при съседи: С. К. и път и нива в местността „Две круши” от около 20 дка при съседи: дере и В. И.. Вписано било, че ищецът В. П. заявил, че няма да представя други доказателства и че моли съда да уважи предявения иск, както и че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок.

Всички вписани в протокола от с.з. от 27.06.2006г. по гр.дело № 295/2006г. на БРС от подс.В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не се е провело. В. П. не се е явявал на съдебното заседание по делото, тъй като бил с прекаран инсулт и бил на легло. Свидетелят Ц. М. не е ходила в съда в Белоградчик да свидетелства в полза на В. П. по дело за възстановяване на земи.

На 27.06.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение № 286/27.06.2006г. по гражданско дело № 295/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от В. П. П. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че В. П. П. е собственик на: 1. нива от 10,9 дка в местността „Две круши” при съседи: В. И. и дере; 2. нива от 13,7 дка в местността „Лаловица” при съседи С. К. и път; 3. нива от 18,7 дка в местността „Разкръсие” при съседи: път и И. М. и нива от 19,3 дка в местността „Ливаге” при съседи: П. Д. и гора, всички в землището на с. Средогрив, като установила правото на наследниците на П. И. П. да възстановят собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

По делото били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело №295/2006г. е изготвено от Н. С. - съдебен секретар при БРС. Подписът в обявлението, предназначено за В. П. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 286/27.06.2006г. по гр.дело №295/2006г.Завереното от св.М.а съдебно решение св.В. К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост земеделски земи и на 05.09.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 0006/05.09.2006г., съгласно което на В. П. П. се възстановява в съществуващи стари реални граници собствеността върху: нива от 7,260 дка в местността „Пунчино лице”, нива с площ от 13,734 дка в местността „Пешченик”, нива с площ от 11,759 в местността „Мироново поле”, нива с площ от 3,843 дка в местността” Разкръсие”, нива с площ от 6,270 дка в местността „Аджийски връх”, нива от 3,000 дка в местността „Авджийски връх”, нива от 7,756 дка в местността „Росеница” и нива с площ от 9,098 дка в местността „Росеница”. На 07.09.2006г. са били издадени скици за имотите. В пълномощното от името на И. И.К. Ч.и и В. П. №1563/04.05.2006г., с което двамата упълномощават св.К. К. да продава наследствените им имоти, допълнително били вписани имотите, с площ и номера, за които било издадено решение № 0006/05.09.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 14.09.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.И. Ч., К. Ч. и В. П. продал на „Земеделска земя” АД чрез пълномощника му В. К. част от земеделските имоти, за които било издадено решение № 0006/05.09.2006г. на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, а именно:нива от 7,260 дка в местността „Пунчино лице”, нива с площ от 13,734 дка в местността „Пешченик”, нива с площ от 11,759 в местността „Мироново поле”, нива с площ от 3,843 дка в местността” Разкръсие”, нива с площ от 6,270 дка в местността „Аджийски връх”, нива от 3,000 дка в местността „Авджийски връх”, нива от 7,756 дка в местността „Росеница” и нива с площ от 9,098 дка в местността „Росеница” за сумата от 12 544 лева. Съставен бил нотариален акт №188, том XIV, рег.№ 3193, нот. дело № 2822/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 12 544 лева.

Факти, касаещи гражданско дело №513/2006година на БРС:

Неустановено по делото лице, представило се пред св.В. К. за внук на А. К. А., провело разговор с него и го помолило да извърши необходимото, за да бъде възстановена земята на А. К. А.. Самият свидетел А. К. А. не знаел нищо за това и не бил заявявал земя за възстановяване /вж.т.3, л.69/. Св.В. К. поискал от „внука“ на св.А. да се снабди със служебна бележка от ОС”ЗГ” гр.Белоградчик за това, че земите на А. не са били заявени. Освен това поискал св.А. К. А. да упълномощи баща му - свидетелят К. К. да продаде наследствената му земя, както и да подпише декларации по чл. 25 ал.7 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 о т ДОПК. За целта на 30.10.2006г. св.А. К. А. подписал в кметството на с.Чупрене пълномощно № 4236/30.10.2006г. в присъствието на кмета на с. Чупрене, с което упълномощил К. Б. К. да продаде наследствената му земя/гора на когото намери за добре и на цена, каквато прецени. В това пълномощно, заверено от кмета на с. Чупрене не били описани имотите като номер, площ и в землището на кое населено място се намират. Същият ден - 30.10.2006година св.А. подписал в присъствието на кмета на с. Чупрене М. М. и декларация по чл. 25 ал.7 от ЗННД с нотариална заверка № 4238/30.10.2006г. и декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК с нотариална заверка № 4237/30.10.2006г.

Още при получаване на пълномощното, св.К. дал на А. А. парите, за които се били договорили да продаде земите. На 02.11.2006г. „внукът“ на св.А. К. А. се снабдил със служебна бележка №1- 168/02.11.2006г. от ОС”ЗГ” гр.Белоградчик в уверение на това, че няма заявена земя на името на А. К. А. в землището на с. Търговище, обл. Видин. Тази служебна бележка, както и пълномощното с нотариална заверка № 4236/30.10.2006г. от името на А. А., както нотариално заверените декларации по чл. 25 ал.7 от ЗННД и по чл. 264 ал. 1 от ДОПК, „внукът“ на св.А. предал на свидетелят В. К..

На неустановена дата в периода от 02.11.2006г. - датата на издаване на служебната бележка до 07.11.2006г. - датата на постъпването на исковата молба в съда, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаната по-горе служебна бележка № 1-168/02.11.2006г. с искане чрез съдебно решение да се признае правото на А. К. А. да възстанови собствеността си върху земеделски земи, без да ги уточнява като площ и в района на коя местност се намират.

Св.В. М. от своя страна същия ден предоставила даденият й от св.В. К. документ на подс.В., като й предала и молбата му.

Неустановено по делото лице изготвило и искова молба от името на св.А. К. А. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право да възстанови собствеността си върху нива от 16 дка в местността „Гърдавица” при съседи И. П. и път, нива от 14,2 дка в местността „Прелог” при съседи Д. Г. и дол и нива от 10,5 дка в местността Дешковец при съседи: гора и С. А., всички в землището на с. Търговище. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.А. А., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. На 07.11.2006г. в деловодството на БРС постъпила искова молба от името на А. К. А. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, ведно със служебната бележка № 1-168/02.11.2006г. от ОС”ЗГ” Белоградчик. Образувано било гр. дело №513/2006г., което било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за 16. 11.2006г. от 09,30 часа.

По гражданското дело св.В. П. изготвила списък на лица за призоваване и призовки за страните - ищеца А. К. А. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 07.11.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за А. К. А. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Призовката за ищеца била оформена за връчил от св.В. М., от чийто показания било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., която й казвала, че подписът от лицето е бил положен в нейно присъствие. Без да са призовани ищеца и ответника по делото, както и свидетеля И. А. Ж. /баща на св.Г. И. Ж./, без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 16.11.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 513/2006г.

В този протокол подс.В. вписала, че в 10,00 часа в съдебната зала са се явили ищецът - А. А. - лично, а за ответника - представител не се е явил. Вписано било, че съдът дава ход на делото, изявление на ищеца А. А., че поддържа исковата молба и моли да се приемат представените с нея писмени доказателства, че е пропуснал да заяви три ниви в землището на с.Търговище, които са негови собствени и е внасял в стопанството при образуването му, както и че води и моли да бъде допуснат до разпит св.И. А. Ж.. Подс.В. вписала също, че съдът на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит И. А. Ж. и е снел неговата самоличност - на 78 години, българин, български гражданин, пенсионер, не осъждан, женен, без родство, след което му е напомнена отговорността, която носи по чл. 290 от НК. В съдебния протокол били вписани показания на св.И. А. Ж., че познава А., че знае за какви ниви претендира - за три негови ниви, че той ги е внасял като свои собствени в стопанството при образуването му в с. Търговище, и че е пропуснал да ги заяви. Вписани били показания на св.Живов, че става дума за нива в местността „Гърдавица” от около 16 дка при съседи: път и И. П., нива от около 15 дка в местността „Прелог” при съседи: дол и Д. Г. и нива от около 10-11 дка в местността „Дешковец” при съседи: гора и С. А.. В съдебния протокол подс.В. вписала, че ищецът А. А. е заявил, че няма да сочи други доказателства, че съдът дава ход на делото по същество и изявлението на ищеца А. А., че моли съда да уважи предявения иск, както и че съдът ще обяви решението си в законния срок.

Всички вписани в протокола от с.з. от 16.11.2006г. по гр.дело №513/2006г. на БРС от подс.В. обстоятелства са неверни. Св.А. А. не е ходил в съда и не е водил като свидетел И. А. Ж.. Свидетелят А. не познава лице с имена И. А. Ж..

Изготвеният протокол от съдебно заседание от 16.11.2006г. по гр.дело №513/2006г. на БРС представлява официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като е съставен по установения в ГПК ред и форма, от длъжностно лице - И. В., в качеството й на съдия докладчик по гражданско дело №513/2006година по описа на БРС в кръга на службата й. На 16.11.2006г. подс.В. е изготвила по това дело съдебно решение №452/16.11.2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от А. К. А. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че същият е собственик на нива от 16 дка в местността „Гърдавица” при съседи: И. П. и път, нива от 14,2 дка в местността „Прелог” при съседи: Д. Г. и дол и нива от 10,5 дка в местността Дешковец при съседи: гора и С. А., всички в землището на с. Търговище, като установила правото на А. К. А. да възстанови собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. По делото са били изготвени обявления от съдебния секретар Н. С. за това, че решението по гр. дело №513/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за А. А. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Разписките за връчените обявления са били оформени от св.М.а и в тях е било отразено, че са получени на 16.11.2006г., но в показанията си тя посочила, че е оформяла такива разписки след като подс.В. й е предавала подписани разписки, с уверение, че подписите са били положени в нейно присъствие. След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №452/16.11.2006г. по гр. дело №513/2006г. на БРС, св.В.М.а, която изпълнявала длъжността административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 30.11.2006г.

Св.В. К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик завереното по този начин решение с молба за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и на 13.12.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение №311С/13.12.2006г., съгласно което на А. К. А. се възстановява в съществуващи стари реални граници собствеността върху: нива от 39,896 дка в местността „Прелог”, землище на с. Търговище. На 10.01.2007г. е била издадена скица за имота.

В пълномощното от името на А. К. А. с № 4236/30.10.2006г., с което той упълномощава св.К. К. да продава наследствените му имоти, допълнително бил вписан номера на имота, неговата площ и в землището на кое населено място се намира - имот № 089008, в землището на с. Търговище с площ от 39,896 дка, за който било издадено решение № 311С/13.12.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 24.01.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.А. К. А., продал на „Ирели - 2006” ООД, чрез пълномощника му В. К., имотът, за който било издадено решение №311С/13.12.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик, а именно нива с площ от 39,896 дка в землището на с. Търговище, представляващ имот № 089008 за сумата от 3 431 лв. Съставен бил нотариален акт №95, том I, per. № 128, нот. дело №99/2007г. Пазарната стойност на този имот била 3 431 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 163/2006година на БРС:

Св.Г. И. Г. бил единствен наследник на починалата Й. И. Г.. От приложеното по делото копие от емлячен регистър при Кметство ••• било установено, че Й. И. Г. е била собственик и е внесла в държавен горски фонд бранище /гора/ с площ от 6 дка в местността „Модра плоча” и бранище /гора/ от 9 дка в местността „Дойна река”, двете в землището на •••. За тези гори с обща площ от 15 дка св.Г. знаел от починалата си майка и по този повод разговарял с брата на св.В. К. - И., като поискал тези гори с обща площ 15 дка да бъдат продадени. Св.В. К. решил да съдейства на св.Г. Г. и му казал да се снабди с удостоверение за наследници и с препис извлечение от емлячния регистър, за да се представят писмени доказателства пред съда.

В хода на делото е било установено, че по молба на съпругата на св.Г. Г. - М. Г. Г., е било издадено удостоверение за наследници №120/23.02.2006г. на Й. И. Г.. Ръкописният текст в това удостоверение за наследници е бил изписан от св.Г. И. Ж. и е бил положен подпис срещу името на свидетелката Р. С. Т., който не е бил изписан от последната, а е бил имитиран. Това удостоверение за наследници е било предадено на св.В. К.. По неустановен по делото начин, св.В. К. се снабдил със служебна бележка от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, без номер, в уверение на това, че няма заявени земи в горски фонд на името на Й. И. Г. и служебна бележка, от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, без номер, в уверение на това, че няма заявени земи на името на Й. И. Г.. По неустановен по делото начин св.В. К. се снабдил и с препис извлечение от емлячния регистър при Кметство ••• от 1934г. на Й. И. Г., в което било отразено, че тя е внесла в държавен горски фонд бранище /гора/ с площ от 6 дка в местността „Модра плоча” и бранище /гора/ от 9 дка в местността „Дойна река”, двете в землището на •••. Това препис извлечение е било подписано от св.Р. С. Т. - кмет на ••• по това време и е било подпечатано с печата на кметството.

На неустановен с точност ден в периода от 23.02.2006г. - датата на издаване на удостоверението на наследници до 22.03.2006г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М., като я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи /удостоверение за наследници, 2 броя служебни бележки от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис-извлечение от емлячен регистър/ и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на Г. Г. в качеството му на наследник на Й. Г. да възстанови собствеността си върху тези гори с обща площ от 15 дка. Св.В.М.а от своя страна същия ден предоставила дадените й от него документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като се запознала с представените й от св.М.а документи, подс.В. решила да бъде образувано гражданско дело по искова молба от Г. Г. с правно основание чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ и гражданско дело по искова молба с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на ниви, каквито в действителност наследодателката на св.Г. въобще не притежавала, по които да се произнесе в полза на свидетелят Г. Г., без в действителност самият Г. да е поискал това.

След като св.М.а предала дадените й от В. К. документи на подс.В., неустановено по делото лице извършило поправка в препис-извлечението от емлячния регистър на Й. Г., като на ред първи пред цифрата 6 /шест/ било изписано числото 1 /едно/ и на ред втори пред цифрата 9 /девет/ било изписано числото 1 /едно/. Поправянето на този официален документ било установено от приложеното по делото копие от емлячния регистър за имотите на Й. Г.. Неустановено по делото лице изготвило и искова молба от името на св.Г. Г. с правно основание чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ за признаване на право да възстанови собствеността си върху гора с площ от 16 дка в местността „Модра плоча” и гора от 19 дка в местността „Дойна река”, двете в землището на •••. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.Г. Г., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

На 22.03.2006г. подс.В. предала на св.В.М.а искова молба от името на Г. И. Г. с правно основание чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ, ведно с удостоверение за наследници №120/23.02.2006г., служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, както и преправения препис извлечение от емлячен регистър на Й. Г..

Образувано било гр. дело № 163/2006г., което било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик по делото и го насрочила за 30.03.2006г. от 11.10 часа. Св.М.а се подписала на исковата молба, че я е получила на 22.03.2006г. в БРС.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца Г. И. Г. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които отразила, че са връчени на 22.03.2006г., но в действителност изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за Г. Г. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-330/17.04.2009г. Призовката за ищеца е оформена за връчил от св.М.а, от чийто показания е било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., с уверение, че подписът е бил положен лично от лицето в нейно присъствие. Без да са били редовно призовани ищеца и ответника по делото, на 30.03.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 163/2006г. В този протокол подсъдимата вписала, че на именното повикване в 11.30 часа ищецът редовно призован не се явил, за ответника - редовно призован, представител не се явил. Вписано било, че съдът дава ход на делото в условията на чл. 107 ал.1 от ГПК, че на основание чл. 111 от ГПК приема представените с исковата молба писмени доказателства и дава ход на делото по същество, както и че протоколът е написан в с.з., приключило в 11.35 часа. Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността. Първостепенният съд посочил, че допълнително доказателство за това, че протоколът от съдебното заседание не отразява действителността е фактът, че в този протокол е вписано, че заседанието по гр. дело № 163/2006г. е започнало в 11.30 часа и е приключило в 11.35 часа, а в протокола от заседанието по гр. дело № 162/2006г. е вписано, че то е започнало в същия час - 11,30 часа и е приключило в 11.40 часа. На 30.03.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение №135/30.03.2006г. по гражданско дело № 163/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от Г. И. Г., в качеството му на единствен наследник на Й. И. Г. по реда на чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ, че последният е собственик на гора от 16 дка в местността „Модра плоча” и гора от 19 дка в местността „Дойна река”, двете в землището на •••, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху горепосочените горски имоти, съобразно разпоредбите на ЗВСГЗГФ.

Установено е било по делото, че при произнасянето си по гражданско дело №163/2006г., подс.В. в нарушение на чл.142 ГПК се е ползвала от преправения официален документ, описан по-горе, а именно препис-извлечение от емлячния регистър и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на ищеца да бъде възстановена собствеността върху имотите от горския фонд.

Това е било установено от първостепенният съд въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.В. К. и св.В. М.. Първият е предал на св.М.а преписизвлечение от емлячния регистър, в което било отразено, че Й. Г. е притежавала гора от 6 дка в местността „Модра плоча” и гора от 9 дка в местността „Дойна река” и в същия вид са били предадени от св.М.а на подс.В.. Освен това, нито един от двамата свидетели - В. К. и М.а не е изготвял исковата молба от името на Г. Г., в която са вписани данните от вече преправения препис-извлечение от емлячен регистър в частта относно площта на горските имоти.

По делото са били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело №163/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за Г. Г., не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 135/30.03.2006г. по гр. дело № 163/2006г. на БРС, св.В. М., която била административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 14.04.2006г. Подс.В. признала с решението правото да бъде възстановена собственост върху гори, без да е предявена такава искова претенция, без да са проверени законовите предпоставки и да са налице автентични доказателства за притежаването на правото. След изготвянето на решението по гр.д. №163/2006г., било издадено и решение на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик - №713/14.04.2006г. за възстановяване на правото на собственост върху 10 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Попови ливади” и върху 25 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Липово лице”, в землището на •••. Съдебното решението, което св.М.а заверила, св.К. представил на 14.04.2006г. в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост върху 35 дка гори. Същият ден - 14.04.2006г., ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 713/14.04.2006г., съгласно което на наследниците на Й. И. Г. въз основа на карта на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд се възстановява в нови реални граници собствеността върху 10 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Попови ливади” и върху 25 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Липово лице”. На 17.04.2006г. са били издадени скици за двата имота, а на 18.04.2006г. бил изготвен протокол №771/18.04.2006г. за въвод на Г. И. Г. във владение в имотите по решение №713/14.04.2006година на ОС”ЗГ” Белоградчик.

Тъй като разполагал с пълномощнто от името на св.Г. Г. за продажба на горските имоти, останали по наследство от майка му, св.В. К. подготвил и всички документи за изповядване на сделка с тези имоти. Пълномощното от името на Г. И. Г. било с № 882/24.03.2006г. и св.Г. го подписал на 24.03.2006г. пред М. М. - кмет на с. Чупрене, но към 24.03.2006г. в това пълномощно не са били описани имотите, за продажбата на които Г. упълномощава В. К.. Те са били вписани допълнително, след като за тях са били издадени съответните решения от ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 25.04.2006г. св.В. К. в качеството си на пълномощник на св.Г. И. Г. продал на И. К. Р. чрез пълномощника му И. В. Р. горските имоти, за които било издадено решение №713/14.04.2006г., а именно 10 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Попови ливади” и върху 25 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Липово лице” за сумата от 17 500 лева. Съставен бил нотариален акт №123, том VI, рег.№ 1328, нот. дело № 1137/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 17 500 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 196/2006г. на БРС:

Свидетелят М. В. М. е син на св.К. Г. Я., брат на М. В. Б. и внук на починалата М. М. Я.. Св.М. М., който познавал св.В. К., през 2006г. провел разговор с него за продажба на земеделски земи, които му били възстановени. При този разговор св.В. К. предложил на св.М. да провери дали има още невъзстановени имоти. При извършената проверка, св.М. установил, че неговата баба - М. М. Я. е притежавала недвижими имоти - ниви, ливади и гори в землището на •••.

По указание на св.В.К., св.М. се снабдил с удостоверение за наследници на М. М. Я. № 173/04.03.2006г. и с препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от Кмета на •••. В издаденото препис-извлечение от декларацията за непокрити земеделски имоти било вписано, че М. М. Я. е притежавала гора с площ от 1,5 дка в местността „Гарак”, гора с площ от 1,0 дка в местността „Стан. Нива” и гора с площ от 4,0 дка в местността „Редакат”, всички в землището на •••, което било установено и от приложеното по делото копие от декларацията на М. Я..

Двата документа св.М. дал на св.В.К., който решил да му съдейства да се възстановят, а след това и продадат имотите на М..

По неустановен по делото начин св.В. К. се снабдил с два броя служебни бележки от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, без номер, в уверение на това, че няма заявени земи на името на М. М. Я. и на името на К. Г. Я..

На неустановен с точност ден в периода от 04.03.2006г. до 12.04.2006г., св.В.К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи - удостоверение за наследници, 2 броя служебни бележки от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис-извлечение от емлячен регистър. Св.М.а още същият ден предоставила дадените й от св.К. документи на подс.В., като й предала и молбата му. След като това се случило, неустановено по делото лице извършило поправка в преписизвлечението от декларацията за притежавани непокрити имоти, като на ред първи пред цифрата 1,5 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/, на втори ред пред цифрата 1,0 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/ и на трети пред цифрата 4,0 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/. Поправянето на този официален документ е било установино от приложеното по делото копие от декларацията за притежавани и непокрити имоти на М. М. Я. и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК -502/21.07.2008г. Преправен по този начин преписът извлечение от декларацията на М. Я. удостоверявал, че същата притежава гора с площ от 21,5 дка в местността „Гарак”, а не 1,5 дка, както е в действителност, гора от 21,0 дка в местността „ Стан.нива”, а не 1,0 дка, както е в действителност, и гора от 24,0 дка в местността „Редакат”, а не 4,0 дка, както е в действителност, всички в землището на •••.

Неустановено по делото лице изготвило и искова молба от името на св.М. В. М. с правно основание чл.13 ал.1 от ЗВСГЗГФ за признаване на право да възстанови собствеността си върху гора с площ от 21,5 дка в местността „Гарак”, гора от 21,0 дка в местността „Стан.нива” и гора от 24,0 дка в местността „Редакат”, всички в землището на •••. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.М., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

На 12.04.2006г. подс.В. предала в деловодството на БРС искова молба от името на М. В. М. с правно основание чл. 13 ал. 1 от ЗВСГЗГФ, ведно с удостоверение за наследници №173/04.03.2006г., служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, както и преправения препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити имоти на М. М. Я.. Образуваното гр. дело № 196/2006г. било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 20.04.2006г. от 10,00 часа.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца М. В. М. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 12.04.2006г. В действителност, изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за М. М. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

Призовката за ищеца е била оформена за връчил от св.В. П., от чийто показания е било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В. или от св.М.а, които са й казвали, че подписът от лицето е бил положен в присъствието на подс.В.. Св.М. М. не е искал съдът да му възстановява земи и не знае нищо за воденото от негово име дело. Неговото семейство не е притежавало описаната в исковата молба гора. Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, на 20.04.2006г., подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 196/2006г.

В този протокол подсъдимата вписала, че на именното повикване в 10,20 часа ищецът редовно призован не се явява, за ответника - редовно призован, представител не се явил. Вписано било, че съдът дава ход на делото при условията на чл. 107 ал.1 от ГПК, че на основание чл. 111 от ГПК приема представените с исковата молба писмени доказателства и че дава ход на делото по същество, както и че протоколът е написан в с.з., което приключило в 10,25 часа.

Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността.

На 20.04.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение № 171/20.04.2006г. по гражданско дело № 196/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. В. М. по реда на чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ, че наследниците на М. М. Я., са собственици на гора с площ от 21,5 дка в местността „Гарак”, гора от 21,0 дка в местността „Стан.нива” и гора от 24,0 дка в местността „Редакат”, всички в землището на •••, като установила правото им да възстановят собствеността си върху горепосочените горски имоти, съобразно разпоредбите на ЗВСГЗГФ.

При произнасянето си по описаното гражданско дело №196/2006г., подс. В. се е ползвала от преправения официален документ, описан по-горе, а именно препис-извлечение от декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на наследниците на М. М. Я. да бъде възстановена собствеността върху имотите от горския фонд.

Установено е бил от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свиидетелите В. К. и В. М., че първият е предал на М.а препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, в което било отразено, че М. М. Я. е притежавала гора с площ от 1,5 дка в местността „Гарак”, гора от 1,0 дка в местността „ Стан.нива” и гора от 4,0 дка в местността „Редакат”, всички в землището на ••• и в същия вид тя ги е предала на подс.В.. Нито един от двамата свидетели не е изготвял исковата молба от името на Г. Г., в която са вписани данните от вече преправения препис-извлечение от декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти в частта относно площта на горските имоти.

По делото са били изготвени от Н. С. - съдебен секретар при БРС обявления за това, че решението по гр. дело № 196/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за М. М., не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 171/20.04.2006г. по гр. дело № 196/2006г. на БРС, св.В.М.а, която изпълнявала длъжността административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 04.05.2006г.

На неустановен с точност ден - на 04.05.2006г. или на 05.05.2006г., св.В.К. получил от св.М.а завереното съдебно решение № 171/20.04.2006г. по гр. дело № 196/2006г. и го представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост върху гори на наследниците на М. М. Я.. На 05.05.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 813, съгласно което на наследниците на М. М. Я. въз основа на карта на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд се възстановява в нови реални граници собствеността върху 21,500 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Бела вода” , върху 24,000 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Киселка” и върху 21,000 дка дървопроизводителна горска площ в местността ’’Миджур”. На 05.05.2006г. са били издадени скици за трите имота, а на 08.05.2006г. бил изготвен протокол № 0800/08.05.2006г. за въвод на М. М. във владение в имотите по решението на ОС”ЗГ”гр. Белоградчик. Св.В. К. разполагал с пълномощно от св.М. М. и св.К. Я. за продажба на горските имоти, /М. Б. била упълномощила брат си - М. М. да я представлява за продажба на имоти/. По силата на това пълномощно, М. и К. Я. упълномощили бащата на св.В. К. - К. К. да продава имотите им. Поради това В. К. подготвил и всички документи за изповядване на сделка с горските имоти на наследниците на М. М. Я.. Пълномощното от името на М. М. и К. Я. е било подписано от двамата на 04.04.2006г. пред М. М. - кмет на с.Чупрене, но към 04.04.2006г. в това пълномощно не са били описани имотите, предмет на продажбата. Те са били вписани допълнително, след като за тях било издадено съответното решение от ОС”ЗГ” Белоградчик. Фактически, това пълномощно било издадено по друг повод /вж. т.3, л. 114/.

На 16.05.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на свидетелят К. Я., М. М. и М. Б., продал на И. В. Р., като пълномощник на Т. Л. - управител на „Диел консулт” ЕООД два от горските имоти, за които било издадено решение № 813/05.05.2006г., а именно 21,500 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Бела вода” и 24,000 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „Киселка” за сумата от 3 171,30 лева. Съставен бил нотариален акт №70, том VIII рег.№ 1701, нот.дело № 1486/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 3171,30 лева.

На 22.05.2006г. св.К. К., в качеството си на пълномощник на К. Я., М. М. и М. Б. продал на В. К. като пълномощник на Е. В. К. и И. С. С. третият имот, за който било издадено решение № 813/05.05.2006г., а именно 21,000 дка дървопроизводителна горска площ в местността ’’Миджур” за сумата от 819,00 лева. Съставен бил нотариален акт №162, том VIII рег.№ 1802, нот. дело № 1581/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била именно 819,00 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 205/2006г. на БРС:

Свидетелят М. Р. М. и свидетелката Е. К. А. са наследници на починалия М. Ц.. Св.М. Р. М. и О. М. А. са наследници на М. К. П..

Свидетелите М. М. и Е.ия А. знаели, че техният наследодател М. Ц. имал земеделски имоти в землището на ••• и искали да ги продадат. По този повод св.М. М. разговарял със св.В. К., на когото предложил земите им за продажба. Св.В. К. се съгласил да закупи имотите на свидетелите М.ов и Е.ия А. и поради това ги накарал да подпишат пълномощно, с което упълномощават неговия баща - К. К. да продаде наследствената им земя на когото намери за добре и на цена, каквато прецени. В това пълномощно не били вписани имотите, за които се отнася.

Двамата свидетели подписали пълномощното пред кмета на с. Чупрене М. М. - пълномощното било с № 1968/29.05.2006г. Пак там, свидетелите М. М. и Е.ия А. подписали и декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД.

Св. М. М. се снабдил и с удостоверение за наследници № 194/13.04.2006г. на М. Т. Ц., както и с препис-извлечение от емлячния регистър при Кметство ••• от 1934г. на М. Т. Ц., изготвен от Р. Т.а - кмет на с.Долни Лом. В този препис-извлечение от емлячния регистър, било отразено, че М. Т. Ц. е притежавал нива в м. „Пет. река” с площ от 2,7 дка, нива в местността „Върла орница” с площ от 1,3 дка, нива в местността „Веля глава” с площ от 1,8 дка, нива в местността „Черна бара” с площ от 2,8 дка, нива в местността „Брестовец” с площ от 3,1 дка, ливада в местността „Върла орница” с площ от 1,2 дка, ливада в местността „Лице” с площ от 2,5 дка, ливада в местността „Лице” с площ от 2.0 дка, ливада в местността „Стан. Тан.падина” с площ от 0,5 дка и ливада в местността „Крат рът” с площ от 2,7 дка. Свидетелят М. М. предал удостоверението за наследници № 194/13.04.2006г. и преписизвлечението от емлячния регистър на св.В. К..

На неустановен с точност ден в периода от 13.04.2006г. - датата на издаване на удостоверението на наследници до 19.04.2006г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на М. Т. Ц. да възстановят собствеността си върху тези имоти. Св.В. М.а още същия ден предоставила дадените й от К. документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като св.М.а предала дадените й от В.К. документи на подс.В., неустановено по делото лице извършило поправка в препис-извлечението от емлячния регистър на М. Т. Ц., като на ред първи пред цифрата 2 /две/ е била изписана цифрата 1 /едно/, на четвърти ред пред цифрата 2 /две/ е била изписана цифрата 1 /едно/, на пети ред пред цифрата 3/три/ е била изписана цифрата 1 /едно/, на осми ред пред цифрата 2/ две/ е била изписана цифрата /едно/ и на десети ред пред цифрата 2 /две/ е била изписана цифрата 1 /едно/. Поправянето на този официален документ е било установено от приложеното по делото копие от емлячния регистър за имотите на М. Т. Ц. и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. Извършеното дописване на цифрата 2 на редове 1,4,8 и 10 и цифрата 3 на 5-ти ред от препис-извлечението е довело до изменение на първоначално изписаните в документа декари, както следва: на редове 1, 4, 8 и 10 от 2 на 12, а на ред 5 от 3 на 13.

Неустановено по делото лице изготвило и искова молба от името на св.М. М. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право да възстанови собствеността си върху нива в м. „Пет. река” с площ от 12,7 дка, нива в местността „Върла орница” с площ от 1,3 дка, нива в местността „Веля глава” с площ от 1,8 дка, нива в местността „Черна бара” с площ от 12,8 дка, нива в местността „Брестовец” с площ от 13,1 дка, ливада в местността „Върла орница” с площ от 1,2 дка, ливада в местността „Лице” с площ от 2,5 дка, ливада в местността „Лице” с площ от дка, ливада в местността „Станчина падина” с площ от 0,5 дка и ливада в местността „Кратки рът” с площ от 12,7 дка . Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.М. М., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г. Св.М. М. заявил в показанията си, че наследодателят му М. Ц. не е притежавал толкова земя и самият той не е претендирал толкова много земя./т.3, л.107/.

На 19.04.2006г., подс.В. предала на св.В. М. искова молба от името на М. Р. М. с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, ведно с удостоверение за наследници № 194/13.04.2006г., служебната бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик, както и преправения препис-извлечение от емлячен регистър на М. Т. Ц.. Образувано било гр.дело № 205/2006г., което било докладвано на подсъдимата, която определила себе си за докладчик и го насрочила за разглеждане на 27.04.2006г. от 09,30 часа. Св.М.а се подписала на исковата молба, че я е получила на 19.04.2006г. в БРС.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца М. Р. М. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 19.04.2006г. В действителност изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за М. Р. М. не е бил изписан от него, което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г. Призовката за ищеца била оформена за връчил от св.В. П., от чийто показания било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подсъдимата В. или В. М., които й казвали, че подписът е бил положен от лицето в тяхно присъствие.

Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, на 27.04.2006г., подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 205/2006г. В този протокол подсъдимата вписала, че на именното повикване в 09,50 часа ищецът редовно призован не се явява, за ответника - редовно призован представител не се явил, че съдът дава ход на делото в условията на чл. 107 ал.1 от ГПК, че на основание чл. 111 от ГПК приема представените с исковата молба писмени доказателства и дал ход на делото по същество. Вписано било също, че протоколът е написан в съдебно заседание и приключил в 09,55 часа. Вписаните обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността.

На 27.04.2006г., подс.В. изготвила съдебно решение №182/27.04.2006г. по гражданско дело № 205/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. Р. М. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че наследниците на М. Т. Ц. са собственици на: нива с площ от 12,7 дка в м. „Петовичка река”, нива с площ от 1,3 дка в местността „Върла орница”, нива с площ от 1,8 дка в местността „Веля глава”, нива с площ от 12,8 дка в местността „Черна бара”, нива с площ от 13,1 дка в местността „Брестовец”, ливада с площ от 1,2 дка в местността „Върла орница”, ливада с площ от 2,5 дка в местността „Лице”, ливада с площ от 12 дка в местността „Лице”, ливада с площ от 0,5 дка в местността „Станчина падина” и ливада с площ от 12,7 дка в местността „Кратки рът”, всички в землището на •••, като установила правото на наследниците на М. Т. Ц. да възстановят собствеността си върху горепосочените имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Верен и споделим е извода на първостепенния съд, че при произнасянето си по гражданско дело № 205/2006г., подс.В. ползвала преправения официален документ, описан по-горе, а именно препис-извлечение от емлячния регистър и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на ищеца да бъде възстановена собствеността върху земеделските имоти. Това е било установено от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.В. К. и св.В. М..

Св.В. К. заявил, че е предал на св.М.а препис-извлечение от емлячния регистър, в което било отразено, че М. Т. Ц. е притежавал нива с площ от 2,7 дка в м. „Петовичка река”, нива с площ от 1,3 дка в местността „Върла орница”, нива с площ от 1,8 дка в местността „Веля глава”, нива с площ от 2,8 дка в местността „Черна бара”, нива с площ от 3,1 дка в местността „Брестовец”, ливада с площ от 1,2 дка в местността „Върла орница”, ливада с площ от 2,5 дка в местността „Лице”, ливада с площ от 2 дка в местността „Лице”, ливада с площ от 0,5 дка в местността „Станчина падина” и ливада с площ от 2,7 дка в местността „Кратки рът” и в същия вид са били предадени от нея на подс.В.. Съзнаването на преправеността на този официален документ е било установено и от факта, че нито един от двамата свидетели - В. К. или М.а не е изготвял исковата молба от името на М. М., в която са били вписани данните от вече преправения препис-извлечение от емлячен регистър в частта относно площта на земеделските имоти.

По делото от съдебния секретар Н. С. са били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело № 205/2006г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за М. М. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 182/27.04.2006г. по гр. дело № 205/2006г. на БРС, св. В.М.а, която била административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала, че е влязло в законна сила на 11.05.2006г.

Св.В. К. представил завереното решение в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост на земеделски земи. На 16.05.2006г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение №07С, съгласно което на наследниците на М. Т. Ц. се възстановява в съществуващи стари реални граници собствеността върху: нива от 1,535 дка в местността ’’Петовица”, нива с площ от 2,743 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 2,046 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 3,760 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 20,309 дка в местността „Петовица” и нива с площ от 40,207 дка в местността „Веля глава”, всички в землището на •••. На 17.05.2006г. били издадени скици за имотите. На 02.06.2006г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на св.М. М. и Е.ия А. продал на „Земеделска земя”АД чрез пълномощника му В. К. земеделските имоти, за които било издадено решение № 07С/16.05.2006г. на ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, а именно: нива от 1,535 дка в местността "Петовица”, нива с площ от 2,743 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 2,046 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 3,760 дка в местността „Петовица”, нива с площ от 20,309 дка в местността „Петовица” и нива с площ от 40,207 дка в местността „Веля глава”, всички в землището на ••• за сумата от 12 708 лева. Съставен бил нотариален акт №150, том IX, рег.№ 1999, нот. дело № 1771/2006г. Пазарната стойност на тези имоти била 12 708 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 206/2006г. на БРС:

Свидетелката Г. И. Ж. е дъщеря на И. А. Ж.. Тя работела като мл.специалист ГРАО в кметството на с.Долни Лом. От своя баща и другите си роднини свидетелят Г. Ж. знаела, че като наследници на В. Н. М. имат невъзстановена земя в землището на •••. Тъй като св.Г. Ж. имала нужда от пари, а и останалите наследници на И. М. искали да продадат земите, останали им по наследство от В. М., тя се ангажирала да се подготвят документи за продажбата им.

Св.Г. Ж. извършила проверка в емлячния регистър на ••• и установила, че на името на В. Н. М. /дядо на И. А. Ж./ се водят 18 броя ниви: нива от 4,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,6 дка в местността „Д. Тичи рът”, нива от 4 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,9 дка в местността „Чука”, нива от 3,3 дка в местността „Денкина падина”, нива от 2 дка в местността Търн. Падина”, нива от 5,9 дка в местността „Шир.рът”, нива от 2,9 дка в местността „Лозански рът”, нива от 3 дка в местността „Било”, нива от 0,6 дка в местността „Лозански рът”, нива от 10,2 дка в местността „Лице”, нива от 2 дка в местността „Веля глава”,нива от 1,4 дка в м. “Веля глава“, нива от 10,4 дка в м. „Лице“, нива от 2,8 дка в м. „Било“, всички в землището на с.Долни Лом.

По молба на св.Г. Ж. бил издаден препис-извлечение от емлячния регистър при кметство ••• от 1934г. на В. Н. М., стр.51, парт. 39, в което били отразени следните 18 ниви: нива от 4,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,6 дка в местността „Д. Тичи рът”, нива от 4 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,9 дка в местността „Чука”, нива от 3,3 дка в местността „Денкина падина”, нива от 2 дка в местността „Търн. Падина”, нива от 5,9 дка в местността „Шир.рът”, нива от 2,9 дка в местността „Лозански рът”, нива от 3 дка в местността „Било”, нива от 0,6 дка в местността „Лозански рът”, нива от 10,2 дка в местността „Лице”, нива от 2 дка в местността „Веля глава”, нива от 1,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 2,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 10,4 дка в местността „Лице”, нива от 2,8 дка в местността „Било” , всички в землището на •••.

Св.Г.Ж. се снабдила и с удостоверение за наследници на В. Н. М. № 196/05.04.2006г., от което се установило, че В. Н. М. е оставил следните наследници: Ц. А. Ж., К. М. Х., А. М. Х., Т. А. Д., П. А. Д. и И. А. Ж. /баща на св.Г. Ж./.

Св.Ж. предала на св.В. К. удостоверението за наследници и препис-извлечението от емлячния регистър на В. М..

По неустановен начин св.В. К. се снабдил със служебна бележка № 1-069/19.04.2006г. от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че няма заявени земи на името на В. Н. М. в землището на •••.

На неустановен с точност ден в периода от 05.04.2006г - датата на издаване на удостоверение за наследници № 196/05.04.2006г. до 19.04.2006г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на В. Н. М. да възстановят собствеността си върху земите, за които е издадено препис-извлечението. Св.В. М. още същия ден предоставила дадените й от св.В. К. документи на подс.В., като й предала и молбата му. След като се запознала с представените й от св.М.а документи, подс.В. решила да бъде образувано гражданско дело по искова молба от И. А. Ж. с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на земеделски земи.

След като св.М.а предала дадените й от В. К. документи на подс.В., неустановено по делото лице извършило поправка в препис-извлечението от емлячния регистър при Кметство с.Долни Лом от 1934г. на В. Н. М., като на редове първи, четвърти, шести, седми, девети, единадесети, четиринадесети и осемнадесети в графа „пространство/дек” е било извършено дописване на цифрата 1 /едно/, видоизменящо първоначално изписаните в документа декари, както следва : на редове 1 и 4 - от 4 на 14, на редове 6,7 и 11 - от 3 на 13, на ред 9 - от 5 на 15 и на редове 14 и 18 от 2 на 12. Освен това са били дописани цифри на ред 19, като в графа ”Пространство/дек” е била дописана цифрата 2 /две/, а в графа „Пространство/ара” е била дописана цифрата 4. Преправеното по този начин препис-извлечение от емлячния регистър при Кметство ••• от 1934г. на В. Н. М. удостоверявало, че същият е притежавал следните 19 имоти: нива от 14,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,6 дка в местността „Д. Тичи рът”, нива от 14 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 13,9 дка в местността „Чука”, нива от 13,3 дка в местността „Денкина падина”, нива от 2 дка в местността „Търн. Падина”, нива от 15,9 дка в местността „Шир.рът”, нива от 2,9 дка в местността „Лозански рът”, нива от 13 дка в местността „Било”, нива от 0,6 дка в местността „Лозански рът”, нива от 10,2 дка в местността „Лице”, нива от 12 дка в местността „Веля глава”, нива от 1,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 2,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 10,4 дка в местността „Лице”, нива от 12,8 дка в местността „Било” и нива от 2,4 дка в местността „Било”, всички в землището на ••• /вж. т. 3, л.100 - протокол за разпит на св.Г. Ж./.

Преправянето на този официален документ е било установено от приложеното по делото копие от емлячния регистър за В. М. и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на И. А. Ж. с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на правота на наследниците на В. М. да възстановят собствеността си върху: нива от 14,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,6 дка в местността „Д. Тичи рът”, нива от 14 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 13,9 дка в местността „Чука”, нива от 13,3 дка в местността „Денкина падина”, нива от 2 дка в местността „Търн. Падина”, нива от 15,9 дка в местността „Шир.рът”, нива от 2,9 дка в местността „Лозански рът”, нива от 13 дка в местността „Било”, нива от 0,6 дка в местността „Лозански рът”, нива от 10,2 дка в местността „Лице”, нива от 12 дка в местността „Веля глава”,нива от 1,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 2,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 10,4 дка в Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от И. А. Ж., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 09/Д(Ж-330/17.04.2009г.

На 19.04.2006г. подс.В. е депозирала в деловодството на БРС исковата молба от името на И. А. Ж. и приложенията към нея. По тази искова молба било образувано гр. дело № 206/2006г. и докладвано на подсъдимата В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 27.04.2006г. от 09,30 часа.

По гражданското дело е бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца И. А. Ж. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които било отразено, че са връчени на 19.04.2006г. В действителност изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за И. Ж. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 330/17.04.2009г.

Без да са призовани ищеца и ответника по делото, на 27.04.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 206/2006г., в който вписала, че на именното повикване в 10.00 часа ищецът редовно призован не се явява, за ответника ОС”ЗГ” Белоградчик редовно призован, представител не се явил. Подсъдимата вписала, че съдът дава ход на делото в условията на чл. 107, ал.1 от ГПК, че на основание чл. 111 от ГПК приема представените с исковата молба писмени доказателства и че дала ход на делото по същество. Вписано било, че съдът е счел делото за изяснено и ще се произнесе с решението си в законния срок, както и че протоколът е написан в с.з., което приключило в 10,05 часа. Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговаряли на действителността.

На 27.04.2006г. подс.В. изготвила съдебно решение № 183/27.04.2006г. по гражданско дело № 206/2006г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от И. А. Ж. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че наследниците на В. Н. М. са собственици на: нива от 14,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,6 дка в местността „Д. Тичи рът”, нива от 14 дка в местността „Тичи рът”, нива от 3,1 дка в местността „Тичи рът”, нива от 13,9 дка в местността „Чука”, нива от 13,3 дка в местността „Денкина падина”, нива от 2 дка в местността Търн. Падина”, нива от 15,9 дка в местността „Шир.рът”, нива от 2,9 дка в местността „Лозански рът”, нива от 13 дка в местността „Било”, нива от 0,6 дка в местността „Лозански рът”, нива от 10,2 дка в местността „Лице”, нива от 12 дка в местността „Веля глава”,нива от 1,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 2,4 дка в местността „Веля глава”, нива от 10,4 дка в местността „Лице”, нива от 12,8 дка в местността „Било” и нива от 2,4 дка в местността „Било”, всички в землището на •••, като установила правото на наследниците на В. Н. М. да възстановят собствеността си върху горепосочените земеделски земи, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Установено е било, че при произнасянето си по гражданско дело № 206/2006г. подс.В. е ползвала преправения официален документ – препис-извлечение от емлячния регистър при Кметство ••• от 1934г. на В. Н. М. и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на ищеца да бъде възстановена собствеността върху земеделските земи. Това е било установено от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.В. К. и св.В. М.. Св.В. К. заявил, че е предал на св.М.а препис-извлечение от емлячния регистър, в който било отразено, че Мински притежавал 18 ниви с обща площ от 68,7 дка, а не 19 ниви с обща площ 151,1 дка и в същия вид той е бил предаден от св.М.а на подс.В.. Съзнаването на преправеността на този официален документ е била установена и от факта, че нито един от двамата свидетели - В. К. или М.а - не е изготвял исковата молба от името на И. Ж., в която са вписани данните от вече преправения препис-извлечение от емлячен регистър в частта относно площта на имотите.

По делото били изготвени обявления за това, че е изготвено решението по гр. дело № 206/2006г. от съдебния секретар Н. С.. Подписът в обявлението, предназначено за И. Ж. подпис не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-330/17.04.2009г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 183/27.04.2006г. по гр. дело № 206/2006г. на БРС, св. В. М., като административен секретар, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 11.05.2006г. Завереното съдебно решение било представено в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик. На 25.01.2007г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 5471, съгласно което на наследниците на В. Н. М. се възстановява в стари реални граници правото на собственост върху нива от 100,752 дка в местността „Тънки рът“, нива от 13,655 дка в местността „Лозански рът“ и нива от 56,733 дка в местността „Петовица“, всички в землището на с.Долни Лом.

На 19.02.2007г. св.Ж. се снабдила с друго удостоверение за наследници на В. Н. М., поради настъпилата смърт на К. М. Х. и А. М. Х.. От издаденото удостоверение № 24/19.02.2007г. се установило, че наследници на В. Н. М. към този момент са Ц. И. А., В. А. М., И. А. С., Ц. А. Ж., С. А. П., П. А. Д., Т. А. Д. и И. А. Ж..

Наследниците Ц. А., В. М. и И. С. подписали пълномощно №128/08.03.2007г., с което упълномощават свидетелят К. К. да ги представлява и да продаде наследствената им земя. Наследниците И. А. Ж., Т. Д., П. Д., И. Ж. и Ц. А. подписали пълномощно №118/08.03.2007г., с което упълномощават свидетелят К. К. да ги представлява и да продаде наследствената им земя.

В тези две пълномощни - № 118/08.03.2007г. и № 128/08.03.2007г., към момента на подписването им от наследниците не били описани имотите, като номер, площ и в района на коя местност се намират. Св.В. К. дописал в двете пълномощни номерата на имотите, тяхната площ и местностите, в които се намират. Вписаните в пълномощните площи на имотите не отговаряли на действителния препис- извлечение от емлячния регистър, а на преправения такъв.

На 13.04.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на Ц. И. А., В. А. М., И. А. С., Ц. А. Ж., С. А. П., П. А. Д., Т. А. Д. и И. А. Ж. продал на „Българиен пропърти девелъпмънт” ЕООД, чрез пълномощника Н. Г. имотите по решението на ОС”ЗГ” Белоградчик, а именно: нива от 100,752 дка в местността „Тънки рът”, нива от 13,655 дка в местността „Лозански рът” и нива от 56,733 дка в местността „Петовица”, всички в землището на ••• за сумата от 35 084 лева. Съставен бил нотариален акт №79, том VI, рег.№ 1587, нот. дело №1103/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 35 084 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 79/2007г. на БРС:

И. И. С. и М. И. А. са наследници на М. И. З.. Свидетелките С. и А. знаели, че по наследство от своя баща са имали гори, които не са им възстановени, а те искали да им бъде възстановена гората и да я продадат. По този повод св.И. С. разговаряла със св.В. К., който решил да й съдейства. Той извършил проверка и установил, че действително наследодателят на С. - М. З. е имал гори в землището на с. Горни Лом.

Свидетелката И. С. се снабдила с препис-извлечение на декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на М. И. З., от което било установено, че М. З. е имал следните имоти: гора в местността ”Циганско лице” от 1,0 дка, гора в местността „ Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от 1,0 дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 1,0 дка. Този препис-извлечение от декларация, св.С. предала на св.В. К.. Освен това му дала подписани от нея и от М. И. А. декларации по чл. 25 ал.6 от ЗННД и по чл. 264 ал.1 от ДОПК, както и удостоверение за наследници на М. И. З. № 26/26.01.2007г.

Св.И. С. и М. А. подписали пълномощно, с което упълномощават св.К. К. да продаде наследствените им земи /гори/, на когото намери за добре и на цена, каквато намери за добре. Това пълномощно било заверено в Кметство с. Горни Лом и заверката била с № 21/26.01.2007г. В същото пълномощно към момента на заверката не били описани имотите, за които се отнася, като номера, площ и в землището на кое населено място се намират. При подписване на пълномощното М. А. била придружавана от сина на К. К. - В. К. /т.3, л.111 - протокол за разпит на свидетел Н. В./. Именно по настояване на В. К. в пълномощното не били записани данните за имотите. Както и при предходните случиаи, св.В. К. дал някакви пари на свидетелките А. и С. предварително. Това се случило още преди да бъде образувано гражданското дело за възстановяване на горите и много преди продажбата им. По неустановен начин св.В. К. се снабдил със служебна бележка №02-312/12.02.2007г. от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че И. С. е пропуснала срока за възстановяване на собственост съгласно чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ върху следните имоти в землището на с. Горни Лом: гора в местността”Циганско лице” от 21,0 дка, гора в местността „ Блъшчич” от 1 дка, гора в местността”Беловъдско лице” от 21,0 дка, гора в местността”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 21,0 дка. Първостепенният съд дал вяра на показанията на свидетеля П. В. П., приобщени по реда на НПК.

Свидетелят П. заявил, че само веднъж е ходил да свидетелства в полза на К. П. Ф. в съда по дело за възстановяване на земеделски земи. Съдът му предявил гр.дело №131/2005г. Свидетелят потвърдил, че в съда е ходил само веднъж по молба на К. Ф., но не могъл да каже за кое от двете дела е било. Конкретизирал единствено, че когато е ходил да дава паказания в полза на Ф. е бил придружен не от него, а от жена му, тъй като Ф. е пътувал много - бил е водач на товарен автомобил, международни превози.

Показанията на този свидетел съдържат факти, касаещи гражданско дело № 131/2005г. на БРС, което пък е пряко относимо към едно от обвиненията, повдигнати срещу Е. С. И. за престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК. Първият съд кредитирал показанията на св.П.. От протокола, изготвен по това дело било видно, че св.П. В. П. е бил в това качество в подкрепа на исковата претенция на лицето В. Г. С.. От изготвената съдебно-почеркова експертиза, било установено, че В. С. не е подписвала искова молба и не е получавала призовка за съдебно заседание.

Самият свидетел П. В. П., когато е посетил съдебно заседание е свидетелствал в подкрепа на своя приятел К. Ф., т.е. касае се за показания, дадени по гражданско дело № 441/2004г. по описа на Белоградчишки районен съд, а не за такива, дадени по гр.дело №131/2005г. Друг въпрос е, че и при съставянето на протокола по гр.дело № 441/2004г., докладчикът си е позволил да отрази личното изявление на св.К. Ф., който както е установил първостепеннит съд от показанията на П. В., тогава е пътувал и не е присъствал в съдебната зала. На неустановен с точност ден в периода от 26.01.2007г. - датата на подписване на пълномощното от С. и А. за К.К., до 13.02.2007г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи /удостоверение за наследници, служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис извлечение от декларация за притежавани непокрити имоти/ и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на М. И. З. да възстановят собствеността си върху тези гори, както следва: гора в местността ”Циганско лице” от 1,0 дка, гора в местността „ Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от 1,0 дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 1,0 дка. Св.М.а още същия ден предоставила дадените й от св.В. К. документи на подс.В., като й предала и молбата му. След като св.М.а предала дадените й от К. документи на подс.В., неустановено по делото лице извършило поправка в препис извлечението от декларацията за притежавани непокрити имоти на М. И. З., като на ред първи пред цифрата 1,0, е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/, на ред трети пред цифрата 1,0 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/ и на ред шести пред цифрата 1,0 е била отпечатана цифрата 2 /две/. Преправен по този начин преписът-извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на М. З. удостоверявало, че същият е притежавал следните имоти: гора в местността ”Циганско лице” от 21,0 дка, гора в местността „Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от 21,0 дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 21,0 дка.

Преправянето на този официален документ е било установено от приложеното по делото копие от декларацията за притежавани непокрити имоти на М. З. и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

Неустановено по делото лице изготвило искова молба от името на св.И. И. С. с правно основание чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ за признаване на право да възстанови собствеността си върху: гора в местността ”Циганско лице” от 21,0 дка, гора в местността „Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от 21,0 дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 21,0 дка, всички в землището на с. Горни Лом. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е бил положен от свидетелят И. С., което било установено от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

На 13.02.2007г. подс.В. депозирала в деловодството на БРС исковата молба от името на И. С. и приложенията към нея. По тази искова молба било образувано гр. дело № 79/2007г., което било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 07.03.2007г. от 09,30 часа.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила призовки за страните - ищеца И. И. С., за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, за РУГ Берковица, за ДГС Чупрене и за ДГС Миджур, в които било отразено, че са връчени.

В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за И. С. подпис не е бил изписан от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

В протокола от съдебно заседание подс.В. вписала, че на именното повикване в 09,30 часа ищецът редовно призован не се явява, за ответника ОС”ЗГ” Белоградчик редовно призован се явява, Н. Н. - зам. Началник, за РУГ Берковица - редовно призовани представител не се явява. За ДЛ Чупрене се явил Ж. Ж.в - зам. директор.

В съдебния протокол било вписано, че съдът дава ход на делото в условията на чл. 107 ал.1 от ГПК, изявление на Н. Н., че искът е основателен и доказан, че ищцата притежава документ, доказващ притежаването на гората в землището на с. Горни Лом, изявление на Ж. Ж.в, че не са съгласни да се уважи иска, че ищцата няма документ, доказващ собственост след изменението на закона, като декларациите не са годно доказателство. Подсъдимата В. вписала, че съдът на основание чл. 111 от ГПК определил, че приема представените с исковата молба писмени доказателства и е дал ход на делото по същество, изявление на Н. Н. да се уважи предявения иск, както и че е представено годно доказателство за собственост, поради което не оспорват иска. Вписано било също и изявление на Ж. Ж.в, че счита че не следва да се уважава иска, тъй като не са представени доказателства за установяване на собствеността, че съдът счел делото за изяснено и ще се произнесе с решението си в законния срок, както и че протоколът е написан в с.з., което приключило в 09,40 часа. Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността.

На 07.03.2007г. подс.В. е изготвила съдебно решение № 66/07.03.2007г. по гражданско дело №79/2007г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от И. И. С. по реда на чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ, че наследниците на М. И. З. са собственици на гора в местността ”Циганско лице” от 21,0 дка, гора в местността „ Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от дка и гора в местността „Паадина” от 21,0 дка, като установява правото на наследниците на М. И. З. да възстановят собствеността си върху горепосочените горски имоти, съобразно разпоредбите на ЗВСГЗГФ. При произнасянето си по гражданско дело №79/2007г. подс. В. ползвала преправения официален документ – преписът- извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на М. З. и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на ищеца да бъде възстановена собствеността върху имотите от горския фонд. От показанията на св.В. К. и св.В. М., е било установено, че В. К. й е предал преписизвлечение от декларацията, в което било отразено, че М. З. е притежавал гора в местността ”Циганско лице” от 1,0 дка, гора в местността „ Блъшчич” от 1 дка, гора в местността ”Беловъдско лице” от 1,0 дка, гора в местността ”Пешченик” от 2,0 дка, гора в местността ”Ломски дел” от 1,0 дка и гора в местността „Паадина” от 1,0 дка и в същия вид са били предадени от М.а на подс.В.. Съзнаването на преправеността на този официален документ от страна на подс.В. е било установено и от факта, че нито един от двамата свидетели - В. К. и М.а не е изготвял исковата молба от името на И. С., в която са вписани данните от вече преправения препис извлечение от емлячен регистър, в частта относно площта на горските имоти.

По делото били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело №79/2007г. е изготвено. Подписът в обявлението, предназначено за И. С. не е бил изписан от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №66/07.03.2007г. по гр. дело №79/2007г. на БРС, св.В. М., в качеството си на административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 22.03.2007г.

Свидетелят В. К. получил от св.М.а завереното съдебно решение № 66/07.03.2007г. по гр. дело № 79/2007г.

Завереното от св.М.а съдебно решение, подс.Е. И. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик, като подал заявление № 2222/02.04.2007г. от името на И. С. за възстановяване на собственост върху горите, за които било издадено съдебното решение. Според експертиза на НИКК-МВР- Протокол №8/ДОК-647 от 30.09.2008г. - ръкописните текстове в това заявление са били изпълнени от Е. И..

На 02.04.2007г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение №2222, съгласно което на наследниците на М. И. З. се възстановява в нови реални граници собствеността върху 7 дка дървопроизводителна горска площв местността „ Брег”, върху 10,010 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „ Миджур”, върху 10,892 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „Миджур”, върху 19,8 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „ Джорджин кръш” и върху 20,20 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Джорджин кръш”, всички в землището на с. Горни Лом.

Св.В. К. разполагал с пълномощно от името на св.И. С. и М. А. за продажба на горските имоти, останали по наследство от техения баща, поради което свидетелят подготвил и всички документи за изповядване на сделка с горските имоти на наследниците на М. З.. Имотите в същото пълномощно са били вписани допълнително, след като за тях са били издадени съответното решение и скици от ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 13.04.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на И. С. и М. А. продал на ДжЕ.е Неджими Фейзичауш, чрез пълномощника Н. П. един от горските имоти, а именно 10,010 дка дърво производителна горска площ в местността „Миджур”, в землището на с. Горни Лом за сумата от 1 500 лева. Съставен бил нотариален акт №77, том VI, рег.№ 1585, нот. дело №1101/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 1 500 лева.

На 13.04.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на И. С. и М. А. продал на „Фейзал” ЕООД, чрез пълномощника Н. П. един от горските имоти, а именно 10,982 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Миджур”, в землището на с. Горни Лом за сумата от 1 647 лева. Съставен бил нотариален акт №76, том VI, рег.№ 1584, нот. дело №1100/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 1 647 лева.

На 12.04.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на И. С. и М. А. продал на Е. К. чрез пълномощника В. К. три от горските имоти, а именно: 7 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Брег”, 19,8 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Джорджин кръш” и върху 20,20 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Джорджин кръш”, всички в землището на с. Горни лом за сумата от 3 000 лв. Съставен е нотариален акт №54, том VI, рег.№ 1558, нот. дело №1076/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 3 000 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 149/2007година на БРС:

М. Л. Г., както и лицата В. А. К., Л. А. Л. и С. А. А.а са наследници на Л. К. Д.. Св.М. Г. знаела, че по наследство от своя баща има гори, които не им били възстановени, а тя и другите наследници на Л. Д. искали да им бъде възстановена гората и да я продадат. По този повод св.М. Г. разговаряла със св.В. К., който решил да й съдейства. Св.К. извършил проверка и установил, че действително наследодателят на св.Г. Л. Д. е имал гори в землището на с. Горни Лом.

Първостепенният съд разпитал св.Л. А. Л. на 25.10.2023г.

Данните, които изнесъл са относими към гражданско дело № 149/2007г. на БРС и са свързани с обвинението по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Св.Л. е син на В. А. К. и племенник на М. Л. Г.. Всички те били наследници по бащина линия на дядо му Л. К. Д..

Решаващият съд предявил на св.Л. копие на пълномощно, находящо се в копието на ГД №149/2007г., приобщено към ДП, съгласно което упълномощители са В. А. К. и Л. А. Л.. Свидетелят потвърдил, че вторият подпис е негов. Фактите по „производството“ на гражданско дело № 149/2007г. на БРС са били изяснени до голяма степен чрез съдебните експертизи. Втози смисъл е било установено, че в преписът-извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. К. Д. е била извършена подправка, като на ред първи пред цифрата 4,0 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 3 /три/, на ред втори пред цифрата 2,5 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/ и на ред трети пред цифрата 0,5 е била отпечатана цифрата 2 /две/. Преправеното по този начин преписизвлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. Д. удостоверявало, че той е притежавал следните имоти: гора в местността ’’Гарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка.

Преправянето на този официален документ е било установено от приложеното по делото копие от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. Д. и от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

Установено било също, че в исковата молба, подадена от името на св.М. Л. Г. с правно основание чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ за признаване на право да възстанови собствеността си върху гора в местността”Гарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка, всички в землището на с. Горни Лом, подписът срещу думите „С уважение” не е бил положен от св.Г.. Това също е било установено по експертен път - от заключението на назначената по делото експертиза - протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

Св.М. Г. се снабдила с препис-извлечение на декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на Л. К. Д., от което се установило, че Л. Д. е имал следните имоти: гора в местността ’’Гарак” от 4,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 2,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 0,5 дка. Преписът-извлечение от декларацията св.Г. предала на св.В. К..

На В. К. св.Г. предала и нотариално заверени пълномощни от името на С. А. А.а, В. А. К. и Л. А. Л., с които тримата упълномощават св.М. Г. да се разпорежда от тяхно име с наследствените им земи, оставени в наследство от Л. К. Д.. Освен това, св.Г. предала на св.В.К. подписани от нея декларации по чл. 25 ал.6 от ЗННД и по чл. 264 от ДОПК, както и от С. А. А.а, В. А. К. и Л. А. Л.. Свидетелката се снабдила и с удостоверение за наследници № 51/13.01.2007г. на Л. К. Д., което също предала на св.В.К.. Тя подписала пълномощно, по силата на което упълномощава св.К. К. да продаде наследствените й земи /гори/, на когото намери за добре и на цена, каквато намери за добре. Пълномощното било заверено от Кметство с. Горни Лом и заверката била с № 52/13.02.2007г. В същото пълномощно към момента на заверката не били описани имотите, за които се отнася като номера, площ и в землището на кое населено място се намират. В кметството на с.Горни Лом св.М. Г. била придружавана от В. К. по време на процедурата по заверка на пълномощното. По неустановен начин св.В. К. се снабдил със служебна бележка № 02-484/06.03.2007г. от ОС”ЗГ” Белоградчик, в уверение на това, че М. Г. е пропуснала срока за възстановяване на собственост, съгласно чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ върху следните имоти в землището на с. Горни Лом: гора в местността ”Гарак” от 34,0 дка, гора в местността ,.Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка

На неустановен с точност ден в периода от 13.02.2007г. - датата на подписване на пълномощното от М. Г. за К. К. до 09.03.2007г. - датата на постъпване на искова молба в БРС, св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал описаните по-горе документи /удостоверение за наследници, служебна бележка от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити имоти/ и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на наследниците на Л. Д. да възстановят собствеността си върху тези гори, както следва: гора в местността ”Гарак” от 4,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 2,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 0,5 дка. Св.В. М. още същия ден предоставила дадените й от св.К. документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като св.М.а предала дадените й от В. К. документи на подс.В., неустановено по делото лице извършило поправка в преписът-извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. К. Д., като на ред първи пред цифрата 4,0 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 3 /три/, на ред втори пред цифрата 2,5 е била отпечатана с пишеща машина цифрата 2 /две/ и на ред трети пред цифрата 0,5 е била отпечатана цифрата 2 /две/. Преправено по този начин преписът-извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. Д. удостоверявало, че същият е притежавал следните имоти: гора в местността ”Гарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка.

Преправянето на този официален документ е било установено от приложеното по делото копие от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. Д. и от заключението на назначената по делото експертиза – Протокол №8/ДОК- 502/21.07.2008г.

Неустановено по делото лице изготвило и искова молба от името на св.М. Л. Г. с правно основание чл. 13 алЛ от ЗВСГЗГФ за признаване на право да възстанови собствеността си върху гора в местността ”Гарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка, всички в землището на с. Горни Лом. Подписът в тази искова молба срещу думите „С уважение” не е положен от св.М. Г., което било установено от заключениетона назначената по делото експертиза–протокол № 08/ДОК- 502/21.07.2008г.

На 09.03.2007г. подс.В. е внесла в деловодството на БРС исковата молба от името на М. Г. и приложенията към нея. По тази искова молба било образувано гр. дело №149/2007г. Гражданското дело било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 29.03.2007г. от 09,30 часа.

По гражданското дело бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П.-съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца М. Л. Г., за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, за РУГ Берковица и за ДЛ Чупрене, в които било отразено, че са връчени.

В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за М. Г. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза- Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г.

Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, на 29.03.2007г., подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 149/2007г.

В този протокол от съдебно заседание подс.В. вписала, че на именното повикване в 10,10 часа ищецът редовно призован не се явява, за ответника ОС”ЗГ” Белоградчик и РУГ Берковица - редовно призовани представители не се явили. За ДЛ Чупрене се явила К. Т. Ц.. Вписано било, че съдът дава ход на делото в условията на чл.107 ал.1 от ГПК, изявление на К. Ц., че ако има представени доказателства както го изисква закона не възразява срещу предявения иск, както и че тя не представя доказателства. Подсъдимата вписала, че съдът на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства и дал ход на делото по същество, както и изявление на К. Ц., че при условие, че иска е доказан, не възразява срещу уважаването му. Вписаните в този протокол обстоятелства по редовно призоваване на страните по делото не отговарят на действителността. На 29.03.2007г. подс.В. изготвила съдебно решение №114/29.03.2007г. по гр. д. № 149/2007г., с което приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от М. Л. Г. по реда на чл. 13, ал.1 от ЗВСГЗГФ, че наследниците на Л. К. Д. са собственици на гора в местността’Тарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка, всички в землището на с. Горни Лом, като установила правото на наследниците на Л. Д. да възстановят собствеността си върху горепосочените горски имоти, съобразно разпоредбите на ЗВСГЗГФ.

При произнасянето си по гр. дело № 149/2007г., подс.В. ползвала преправения официален документ, а именно препис-извлечение от декларацията за притежавани непокрити имоти на Л. Д. и се е позовала на него като писмено доказателство, установяващо правото на ищеца да бъде възстановена собствеността върху имотите от горския фонд. Това било установено от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В. К. и В. М.. От тях става ясно, че св.К. е предал на М.а препис-извлечение от декларацията, в което било отразено, че Л. Д. е притежавал гора в местността ”Гарак” от 4,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 2,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 0,5 дка, всички в землището на с. Горни Лом и в същия вид са били предадени от св.М.а на подсъдимата В.. Съзнаването на преправеността на този официален документ е било установено и от факта, че нито един от двамата свидетели - В. К. и М.а не е изготвял исковата молба от името на М. Г., в която са били вписани данните от вече преправения препис- извлечение от емлячен регистър, в частта относно площта на горските имоти.

По делото били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело № 149/2007г. е изготвено от Н. С. - съдебен секретар при БРС. Подписът в обявлението, предназначено за М. Г., не е положен от нея, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК-502/21.07.2008г. След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение №114/29.03.2007г. по гр. дело № 149/2007г. на БРС, св.В. М., която била административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 12.04.2007г., след което го предала на св.В. К..

Завереното съдебно решение св.К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба от името на М. Г. за възстановяване на собственост върху гора в местността ”Гарак” от 34,0 дка, гора в местността „Джонин рът” от 22,5 дка и гора в местността „Кишин дол” от 20,5 дка, всички в землището на с. Горни Лом. На 18.04.2007г. ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № Г2229, съгласно което на наследниците на Л. К. Д. се възстановява в нови реални граници собствеността върху 13 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Боров рът”, върху 6 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Боров рът”, върху 25,5 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Джорджин кръш” и върху 33,339 дка дървопроизводителна горска площ в местността „ Джорджин ръш”, всички в землището на с. Горни Лом.

Св.К. разполагал с пълномощно от името на св.М. Г. за продажба на горските имоти, останали по наследство от нейния баща, поради което подготвил и всички документи за изповядване на сделка с горските имоти на наследниците на Л. Д.. Имотите в същото пълномощно били вписани допълнително, едва след като за тях са били издадени съответното решение и скици от ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 25.04.2007г. св.К. К. в качеството си на пълномощник на М. Г., С. А., В. К. и Л. Л. продал на Е. В. К., чрез пълномощника й В. К. два от горските имоти , а именно 25,5 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Джорджин кръш” и 33,339 дка дървопроизводителна горска площ в местността „Джорджин ръш”, двете в землището на с. Горни Лом за сумата от 3 460 лева. Съставен бил нотариален акт №41, том VII, рег.№ 1766, нот. дело № 1268/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 3 460 лева. На 04.05.2007г. св.К. К., в качеството си на пълномощник на М. Г., С. А., В. К. и Л. Л. продал на Й. И. С., чрез пълномощника му С. Я. В. следния имот: 6 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „ Боров рът”, в землището на с. Горни Лом за сумата от 411 лева. Съставен бил нотариален акт №134, том VII, рег.№ 1869, нот. дело № 1362/2007г. Пазарната стойност на тези имоти била 411 лева.

На 04.05.2007г. св.К. К., в качеството си на пълномощник на М. Г., С. А., В. К. и Л. Л. продал на О. К. П., чрез пълномощника му С. Я. В. следния имот: 13 дка

дървопроизводителна горска площ в местността „ Боров рът”, в землището на с. Горни Лом за сумата от 891 лева. Съставен бил нотариален акт №135, том VII, рег.№ 1870, нот. дело № 1363/2007г. Пазарната стойност на този имот била 891 лева.

Факти, касаещи гражданско дело № 166/2006г. на БРС:

Свидетелят В. К. К. бил разпитан от първостепенния съд в съдебно заседание на 07.03.2023г. В показанията си той единствено потвърдил, че като пълномощник на различни фирми е изкупувал от тяхно име земи, т.е. посредничил е при такива сделки, за което е получавал комисионни. Отношението на К. към сделките по продажба на земи, решаващият съд установил посредством анализ на писмените документи, които обаче прецененил в съвкупност с останалия доказателствен материал, откъдето стават ясни факти, далеч поразлични и пространни от лаконично изнесените от този свидетел.

Св.Г. И. Г. бил единствен наследник на починалата Й. И. Г.. От приложеното по делото копие от емлячен регистър при Кметство ••• било установено, че Й. И. Г. като собственик внесла в държавен горски фонд бранище /гора/ с площ от 6 дка в местността „Модра плоча” и бранище /гора/ от 9 дка в местността „Дойна река”, и двете в землището на •••. За тези гори с обща площ от 15 дка св.Г. знаел от починалата си майка и по този повод разговарял с брата на свидетелят В. К. - И., като поискал тези гори с обща площ 15 дка да бъдат продадени.

Св.В. К. решил да съдейства на св.Г. Г. и му казал да се снабди с удостоверение за наследници и с препис-извлечение от емлячния регистър, за да се представят като писмени доказателства пред съда.

В хода на делото било установено, че по молба на съпругата на св.Г. Г. - М. Г. Г., е било издадено удостоверение за наследници № 120/23.02.2006г. на Й. И. Г.. Ръкописният текст в това удостоверение за наследници е бил изписан от св.Г. И. Ж., а е бил положен подпис срещу името на св.Р. С. Т., който не е бил изписан от последната, а е бил имитиран. Св.Р. Т. до 07.11.2007г. изпълнявала длъжността кмет на с.Долни Лом. Това удостоверение за наследници е било предадено на св.В. К., който пък се снабдил със служебна бележка от ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, без номер, в уверение на това, че няма заявени земи на името на Й. И. Г..

В периода от 23.02.2006г. до 22.03.2006г., св.В. К. провел разговор със св.В. М. и я помолил за по-бързо придвижване на случая в съда, като й предал удостоверение за наследници, 2 броя служебни бележки от ОС”ЗГ” Белоградчик и препис-извлечение от емлячен регистър и поискал чрез съдебно решение да се признае правото на Г. Г., в качеството му на наследник на Й. Г. да възстанови собствеността си върху тези гори с обща площ от 15 дка. Св.В. М. от своя страна, същия ден предоставила дадените й от св.В. К. документи на подс.В., като й предала и молбата му.

След като се запознала с представените й от св.М.а документи, подс.В. решила да бъде образувано гражданско дело по искова молба от Г. Г. с правно основание чл.13 ал.1 от ЗВСГЗГФ и гражданско дело по искова молба с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване на ниви, каквито в действителност наследодателката на св.Г. въобще не е притежавала, по които да се произнесе в полза на св.Г. Г., без в действителност самият Г. да е поискал това.

За образуваното гражданско дело с правно основание чл. 13 ал.1 от ЗВСГЗГФ и действията на подс.В. по него е подробно описано в частта от обвинителния акт, посветена на гр. дело с № 163/2006г.

За гражданското дело с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ било образувано гр. дело № 166/2006г. по описа на БРС, за което става дума в настоящата част.

Неустановено по делото лице изготвило искова молба по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ от името на Г. И. Г., в качеството му на наследник на Й. И. Г.. Тази искова молба била подадена в деловодството на БРС на 22.03.2006г., заедно с удостоверение за наследници № 120/23.02.2006г. и служебна бележка от ОС”ЗГ”. Образуваното по тази искова молба гр. дело № 166/2006г. било докладвано на подс.В., която определила себе си за докладчик и го насрочила за 30.03.2006г. от 11.10 часа.

По делото бил изготвен списък на лица за призоваване от В. П. - съдебен деловодител в БРС, която изготвила и призовки за страните - ищеца Г. И. Г. и за ответника - ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, в които е било отразено, че са връчени на 22.03.2006г. В действителност обаче изготвените и оформени призовки не са били връчени на лицата, за които са предназначени. Подписът в призовката, предназначена за Г. Г. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 08/ДОК- 330/17.04.2009г. Призовката за ищеца е била оформена за връчил от св.М.а, от чийто показания било установено, че тя е полагала подпис за връчил върху призовки, предадени й от подс.В., която й казвала, че подписът от лицето е бил лично положен в нейно присъствие. Без да са били призовани ищеца и ответника по делото, без тези лица да са се явили, както и лице с имена И. А. Х., без да е било проведено съдебно заседание въобще, на 30.03.2006г. подс.В. съставила протокол от проведено съдебно заседание по гр. дело № 166/2006г., в който вписала, че в 11.50 часа в съдебната зала са се явили ищеца - Г. Г. - лично, а за ответника редовно призован представител не се явил, че съдът дава ход на делото, изявление на ищеца Г. Г., че поддържа предявения иск, че е пропуснал срока да заяви две ниви в землището на •••, като единствен наследник на Й. И. Г., че е представил писмени доказателства, които моли да се приемат, както и моли да се допусне до разпит свидетеля И. А. Х. от •••, когото води. Вписано било също обстоятелството, че съдът, на основание чл. 111 от ГПК е приел представените с исковата молба писмени доказателства, допуснал е за разпит И. А. Х. и е снел неговата самоличност - българин, български гражданин, не осъждан, пенсионер, на 84 години, живущ в с.Долни Лом, без родство, след което, че му е напомнена отговорността , която носи по чл. 290 от НК.

Разследването е установило, че не съществува лице с имена И. А. Х..

От приобщените чрез прочитане показания на св.В. К. е било установено, че неговият дядо е с подобни имена, но се казва И. А. Х., а не Х.. В съдебния протокол от 30.03.2006г., подс.В. е вписала показания на свидетеля И. А. Х., че Г. претендира за имоти, които не са заявени, пропуснати са, че тази земеделска земя е била на майка му Й. И. Г., която тя внасяла в стопанството при образуването му, че става дума за нива от около 19,2 дка в м.”Петовица” при съседи: черен път, гора и дол и нива от 18,3 дка в м. „Ломска река” при съседи: Ж. А. С. и дол. В съдебния протокол подс.В. вписала, че ищецът Г. Г. е заявил, че няма да представя други доказателства, след което съдът е дал ход на делото по същество, изявлението на ищеца Г. Г., че моли съда да уважи предявения иск, че съдът е счел делото за изяснено и ще обяви решението си в срок, както и че съдебното заседание е приключило в 12.00 часа. Всички вписани в протокола от откритото съдебно заседание от 30.03.2006г. по гр.дело № 166/2006г. на БРС от подс.В. обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като такова съдебно заседание не е било проведено. И. А. Х. не е свидетелствал по делото. Същият ден - на 30.03.2006г. подс.В. е изготвила съдебно решение № 138/30.03.2006г. по гр. дело № 166/2006г., с което е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Белоградчик, по предявения иск от Г. И. Г., в качеството му на единствен наследник на Й. И. Г. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последният е собственик на нива от 19,2 дка в местността „Петовица” при граници: черен път, гора, дол и наследници на И. С. и нива от 18,3 дка в местността „Ломска река” при съседи: дол и Ж. А. С., двете в землището на •••, като установила правото на ищеца да възстанови собствеността си върху горепосочените горски имоти, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.

По делото били изготвени обявления за това, че решението по гр. дело № 166/2006г. е изготвено от съдебния секретар Н. С.. Подписът в обявлението, предназначено за Г. Г. не е бил изписан от него, което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДС)К-330/17.04.2009г.

След изтичане на предвидения в закона срок за обжалване на решение № 138/30.03.2006г. по гр. дело № 166/2006г. на БРС, св.В.М.а, която била административен секретар в БРС, изготвила копие от съдебното решение и отбелязала в него, че е влязло в законна сила на 14.04.2006г.

Завереното и получено от св.М.а съдебно решение, св.К. представил в ОС”ЗГ” гр.Белоградчик с молба за възстановяване на собственост върху земеделски земи на 14.04.2006г. и още същият ден - 14.04.2006г., ОС”ЗГ” Белоградчик се произнесла с решение № 007, съгласно което на наследниците на Й. И. Г. се възстановява в стари реални граници собствеността върху нива от 16,288 дка в местността „ Веля глава” и върху нива от 21,300 дка в местността „Тънки рът”, двете в землището на •••. От приложеното по делото преписизвлечение от емлячния регистър за имотите на Й. Г. е било установено, че тя не е притежавала имоти в местностите, описани в съдебното решение и в решението на ОС”ЗГ” Белоградчик. На 17.04.2006г. са били издадени скици за двата имота, а на 18.04.2006г. бил изготвен протокол № 771/18.04.2006г. за въвод на Г. И. Г. във владение в имотите по решение № 007/14.04.2006г. на ОС”ЗГ” Белоградчик.

Св.К. разполагал с пълномощно от името на св.Г. Г. за продажба на земеделските земи, останали по наследство от неговата майка, поради което св.В. К. подготвил и всички документи за изповядване на сделка за земеделските му имоти. Пълномощното от името на Г. И. Г. било с № 882/24.03.2006г. Св.Г. го подписал на 24.03.2006г. пред М. М. - кмет на с. Чупрене, но към 24.03.2006г. в това пълномощно не били описани имотите, за продажбата на които Г. упълномощил В. К.. Имотите били вписани допълнително - след като за тях са били издадени съответните решения от ОС”ЗГ” Белоградчик.

На 09.05.2006г. св.В. К., в качеството си на пълномощник на св.Г. И. Г. продал на „Земеделска земя” АД, чрез пълномощника С. Я. В. земеделските земи, за които било издадено решение № 007/14.04.2006г., а именно нива от 16,288 дка в местността „ Веля глава” и върху нива от 21,300 дка в местността „Тънки рът”, двете в землището на ••• за сумата от 7 080 лева. Съставен бил нотариален акт №149, том VII, рег.№ 1571, нот.дело № 1366/2006г. Пазарната стойност на тези имоти към онзи момент била 7 080 лева. Описаната фактическа обстановка, пъвостепенният съд установил въз основа на събраните гласни и писмни доказателства и доказателствени средства, на приложените копия на инкриминираните граждански дела, на заключенията на изготвените експертизи – всички описани подробно по-горе в решението. Анализът на събраната доказателствена съвкупност, решаващият съд извършил при пълно спазване на процесуалните правила, като контролният съд не установи доказателства да са били тълкувани не според значението им или превратно. С особено внимание съдът подходил към обясненията, дадени от подсъдимите, отчитайки двойнствената им природа – на доказателствен източник и на средство за защита. Изводите си съдът направил след като съпоставил обясненията на подсъдимите с останалия събран по делото доказателствен материал.

Най-напред съдът е обсъдил обясненията, които подс.В. неколкократно е дала в хода на съдебното следствие. Тя посочила, че върху исковите молби, въз основа на които са били образувани инкриминираните граждански дела, разпознала единствено своя и на деловодителя подпис, които били поставени върху официалния печат на съда. Ръкописният текст, изписан в съдържанието на исковите молби и подписите не й бил познат. На въпросът дали е имало случайно разпределние на делата, подсъдимата отговорила, че не е имало такова, като имала предвид, че тогава не е действала системата за случайно разпределение. Не могла да посочи кога е била въведена тази система, но от въвеждането й, твърди, че я е прилагала по отношение на всички дела в РС Белоградчик.

Първостепенният съд е констатирал противоречие в тази част на обясненията на подс.В. и основателно не ги е кредитирал, тъй като е било установено, че към процесния период в районния съд в Белоградчик е имало въведена система за случайно разпределение на делата. Неизползвайки тази система /която е била прилагана от всички съдилища в страната/, подсъдимата е разпределяла конкретните инкриминирани граждански дела, така, както е преценила – в случая на себе си.

Подсъдимата пояснила, че делата постъпвали в деловодството на съда внесени от ищеца, от друго лице или по пощата и поне веднъж на ден се носели на председателя на съда, т.е на нея за разпределяне. В деловодството получавали входящ номер и дата. Подс.В. уточнила, че всички съдии са гледали дела по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и делата за възстановяване собствеността на земите от горския фонд, за да приключват побързо. Друг осневн нея не можел да разпределя делата.

Подс.В. обяснила принципно как се е процедирало с делата след тяхното разпределение. Посочила, че ако тя е била докладчик по делото е проверявала дали исковата молба отговаря на изискванията на ГПК, има ли посочен ищец, адрес, има ли описани земеделските имоти, за които се претендира, землище, вид на имота, местност, размер, граници, има ли положен подпис в исковата молба. Ако ищецът претендирал за наследствен имот, проверявала има ли удостоверение за наследници, попада ли ищецът в кръга на наследниците и задължително по този вид дела, за да има правен интерес от предмета на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се проверявало дали има удостоверение за пропуснат срок по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, който се издавал от поземлената комисия. По този вид дела били допустими свидетелски показания за разлика от делата по Закона за възстановяване на горите. Практиката била ищецът да води свидетел, възрастен, над 70 годишен, който трябвало да посочи и опише имотите, в кое землище се намират, в коя местност, граници и всичко това да разкаже в съдебно заседание. Провеждали заседания сутрин, но се гледали по 15-20 дела. Съдиите сами изготвяли актовете си, като постановявали съдебното решение на същия ден или на следващия. Според подс.В., практика било всички съдии, които гледали тези дела да ги насрочват бързо, защото не били сложни. След провеждане на съдебното заседание, секретарят оставял протокола при подсъдимата, а тя изготвяла решението. След това се изпращали обявления за изготвения съдебен акт. Подчертала, че жалби срещу решенията по нейните дела от поземлената комисия не е имало.

Все във връзка с организацията на работа, подс.В. заявила, че съдията-докладчик проверявал в деня на заседанието дали са били призовани страните и дали се явяват. Самоличността на свидетеля снемала по казаното от него - три имена, възраст и има ли родство със страните, като не е изисквала лична карта, тъй като нямало такова изискване по тогавашния ГПК. Според подсъдимата е било възможно чисто хипотетично някой да се яви като свидетел по дело и да се представи с друга самоличност, а не със своята. Решението по чл. 11 от ЗСПЗЗ, както и решението от Закона за възстановяване собтвеността върху горите, само установявало правото да се възстанови собствеността, а след това органът, който реално възстановявал, бил съответната служба по земеделие и гори. До реално възстановяване на земеделски земи обаче можело да се стигне едва след като решението на общинската служба, издадено по молба на правоимащия, влезе в сила.

Подс.В. посочила, че повечето искови молби били изписани на ръка и с включени печатни текстове. По ЗСПЗЗ, председателите на поземлени комисии са разполагали с подобни бланки и когато хората отивали да искат удостоверение за пропуснат срок, те им съдействали, като им предоставяли бланка на искова молба.

Списъците за призоваване, както и призовките за страните били изготвяни от деловодител, обикновено св.В. П.. Подсъдимата потвърдила, че на повечето призовки, като връчител се е подписвала свидетелката В. М..

По делото обаче липсва реално връчване на тези призовки, а след това и съобщения за изготвени решения, което означава, че подс.И. В. е съзнавала, че фабрикува гражданско дело, а от своя страна, св.М.а е съзнавала, че активно я подпомага в тази й дейност. Във връзка с доводите на защитата, следва да се отбележи, че е от изключителна компетентност на прокуратурата кой ще бъде обвиняем и кой свидетел, поради което този въпрос не подлежи на обсъждане в тази фаза на процеса. Споделим е изводът на първия съд, че и подс.В. и св.М.а са съзнавали какво правят, правили са го съзнателно и са целели постигане именно на постигнатия резултат.

От друга страна, добросъвестно подс.В. посочила пред съда, че тя и съдебния протоколист са подписвали протоколите от съдебни заседания почти по всяко от инкриминираните дела. Това обстоятелство е било установено и чрез разпита на съдебния секретар св.Н. С. Н. /Д./, както и от заключенията на изготвените съдебно-графологични експертизи, цитирани погоре в решението.

Напълно основателно първостепенният съд не е дал вяра на обясненията на подс.В. и показанията на св.Н., че никога не се е случвало да се води протокол, без реално да са присъствали лицата, отразени в него. По-горе при описанието на фактическата обстановка бе отбелязано, че никоя от страните и свидетелите, отразени в протоколите по тези 47 дела не е ходил в съдебно заседание, а и не е предполагал, че ще се провежда такова. Правилно първият съд не е приел за достоверно и твърдението на подс.В., че тя не е могла да допусне, че е поставена в такова положение от административния си секретар В. М., на която е имала пълно доверие. Не е имало как да не бъде забелязано, че по инкриминираните граждански дела в залата не е имало страни и свидетели, а след това е бил подписван протокол, в който е било отразено, че са се явили страните, свидетели, които са били разпитани и делото е било обявено за решаване.

От друга страна, подс.В. признала, че решенията по инкриминираните дела са постановени и подписани от нея, което освен това е било установено категорично от заключенията на изготвените графически експертизи.

По-нататък в обясненията си подс.В. заявила, че не е знаела какво се е случвало след това, както и че не е изготвяла и не е носила пълномощни на подс.С..

След като изслушала показанията на свидетелките В. М. и К. М. /които са съответно майка и дъщеря/ в съдебно заседание, подс.В. заявила, че познава К. М. като момиче, което е идвало в съда при майка си В. М.. Кабинетите на председателя на съда и на административния секретар били един до друг. Подсъдимата посочила, че не е била близка с В. М.. Това обаче било опровергано от В. М., която посочила, че са били близки и са си ходили на гости, а дъщеря й К. е дружала с дъщерята на подсъдимата. Правилно първият съд констатирал макар и неуспешен опит от страна на подсъдимата да се дистанцира от св.В.М.а и да й прехвърли вината за създаването на процесните 47 дела.

Съдът не е кредитирал обясненията на подс.В., че В. М. не й е давала личните данни на дъщеря си, за да подготвя пълномощни. Не е била дадена вяра и на твърдението на подсъдимата, че не е давала пълномощно на К. М. и не я е пращала в общинска служба „ЗГ“ от името на мнимата ищца по гражданско дело. Това е било опровергано от показанията на св.К. М..

Въззивната съдебна инстанция счита, че е правилно становището на първия съд, че подсъдимата се опитва да прехвърли вината за случилото се върху семейство М.и, но това не е възможно, тъй като в основата на всичко случило се е създаденото, изфабрикувано гражданско съдопроизводство, завършило с постановяване на съдебно решение, не от В. М., а от подс.И. В..

Отчетено е било от съда, че св.В. М. в показанията си не отрича собственото си участие и съпричастност към деянията, но с опит да го омаловажи като обикновен служител, който не е смеел да се противопостави на председателката на съда.

Освен посоченото, решаващият съд не е кредитирал обясненията на подс.В., в частта им, в която заявила, че никога не е давала пари на В. М., тъй като отношенията им били строго служебни. Същото заявила и за това дали е получавала от В. М. някакви документи, във връзка с водени в съда дела, но не по установения ред през деловодството. Единствените документи, които М.а й била предоставяла, били във връзка с доклади в края на годината и справки, тъй като не е имала функции по образуването на делата, за да й ги носи в кабинета. Правилно съдът е посочил, че дори да се приеме, че единствено В. М. е била инициатор на фабрикуването на инкриминираните 47 дела, то тя би могла сама единствено да ги внесе в съда, което също не би могло да остане незабелязано. Тя обаче не би могла да изфабрикува протокол, в който да запише, че са се явили страни и свидетели, които не са се явили и той да бъде подписан от подс.В. без проблем. Повече от ясно е, че без знанието на председателката на съда и усърдието на административния секретар /а може би и други съдебни служители/, описаните резултати не би могло да бъдат постигнати.

По същите причини, съдът не е кредитирал заявеното на подс.В., че не е имало случаи, при които В. М. да оформя призовки и съобщения, без те да са били връчени на съответната страна. В тази връзка следва да се посочи, че подсъдимата е разпознала именно почерка на св.В.М.а върху призовките и съобщенията.

Първостепенният съд е дал вяра на обясненията на подс.В., че не е имало случаи, в които св.В.М.а да й носи каквото и да било в торбички, с каквото и да било съдържание, каквито и да било дарове, тъй като самата В. М. в показанията си разказала за многократно носене на такива торбички, предадени й от св.В. К., но без да може да конкретизира нито време, нито съдържание на тези торбички.

Първостепенният съд обсъдил и обясненията на подс.Е. И., който накратко заявил, че е помагал на свои съграждани и познати, когато са имали нужда по възстановяване на земеделски земи и гори. Пояснил, че не е вземал пари от никой от тях. Съдът не приел за достоверни обясненията му за безкористна помощ, тъй като те са в противоречие директно и пряко на показанията на свидетелите М. М. И. П., В. В. Р. и К. П. Ф., както и на посочените по-горе в решението заключения на съдебно-графологичните експертизи. В тази насока са и установените и описани по-горе факти, че сумите, получени от продажба на земя или продажба на компенсаторни инструменти е получавал той, и дори когато е давал някаква сума на формално правоимащите, съобразно решенията на ОС „ЗГ“ лица, тя е била далеч помалка от получената от него.

При обсъждането на свидетелските показания, решаващият съд посочил като особено важни за разкриване на обективната истина тези, дадени от св.В. М. М..

Съдът кредитирал показанията, дадени от този свидетел, както в съдебна фаза, така и тези, които приобщил към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК от досъдебното производство като последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалата доказателствена съвкупност. От показанията му било установено, че той е бил служител в служба „Вписвания“ в гр.Белоградчик, в периода 2004г. до началото на 2008г., като подс.В. била председател на съда почти през целия период. Заявил, че информацията за мястото в службата по вписвания получил от В., и тя нямала нищо против той да постъпи на това работно място. През цялото това време, бившата му съпруга - В. М. работила в районния съд в Белоградчик на длъжност „Административен секретар“.

Св.В. М. бил помолен от подс.В. да й съдейства при директни купувачи за земеделски имоти, които да бъдат продадени на нормални цени, като неговата роля била да посредничи и да предложи имотите на директните „фирмаджии-купувачи“.

При уговорени, но все още нереализирани продажби, той като пълномощник е получавал сумите от представителите на купувачите и тези суми са оставали при него. Св.М. заявил, че пълномощниците на купувачите са получавали комплекта документи и са оставяли сумите от уговорената цена за земята, като парите той е предавал на подс.В.. Свидетелят не могъл да каже къде са отивали тези пари. Давал е парите на подс.В., защото тя преди това му е давала документите, които той е предоставял на пълномощниците на купувачите. Подс.В. го е молила да намери човек, който ще плати нормална цена за имотите, като той не знаел дали имотите са нейни или на нейни роднини. Св.М. счита, че е молила него, защото той е имал контакт с пълномощниците на дружества-купувачи на земеделски земи.

Едни от конкретните пълномощници на купувачи са били С. Т. В. и Г. В. Ж. и той ги е предлагал именно на такива пълномощници. Те от своя страна преглеждали скиците и решенията на ОС „ЗГ“ и ако проявявали интерес, предлагали цена.

След това св.М. предавал предложението за цена на подс.В. и ако тя била съгласна, предприемал по-нататъшни действия, за да се стигне до сделка. Свидетелят заявил, че никога не е питал подс.В. откъде тя има документи за толкова земи, защото й е имал доверие. Тя му е казвала, че са нейни документите, че са наследствени на роднини, на близки, на които да помогне и да вземе нормални цени.

Св.М. потвърдил, че му е позната фирмата „Газтрейд“ АД София като един от купувачите на земеделски земи в процесния период. Те били извършили много сделки в района и били коректни, поради което той се е обръщал към техните представители. Св.С. Т. В., както и Г. Ж. били директни пълномощници на тази фирма за изкупуване на земи.

Свидетелят М. заявил, че не знае дали бившата му съпруга В. М. е подпомагала в тази дейност подс.И. В. и няма представа дали са имали такава уговорка. Твърди, че сам той не е имал уговорка с В., а “от едната благодарност“ е гледал да помогне, или просто „да се натегне на шефа“, на който не може да откаже. Посочва, че с нотариалните заверки не е имал нищо общо в служба „Вписвания“. Документите, подписани от съдията по вписвания, идвали и се обработвали от него като деловодител.

Задълженията на св.М. били да извършва вписвания, да издава удостоверения за тежести и да прави справки. В изпълнение на заповеди на подс.В. е ходил до общините, до поземлени комисии, в техническите служби и в пощата, за изпращане на документи.

Св.М. посочил, че подс.В. не е вадила и не е броила парите пред него. Когато е предавал пари на подс.В., не е имало свидетели. Такива не е имало и когато тя му е давала документите. Свидетелят не знае дали парите, които е давал на подс.В. тя е задържала за себе си или ги е давала на продавачите.

Според св.М., подс.В. се е доверявала на него за предлагане на имотите, а не на В. С., тъй като самият съдия по вписванията С. казал, че М. е по-любезен с клиентите и е по-добре той да ги предлага. Според първия съд, от показанията на М. можело да се направи извод съдържание, че съдията по вписванията ясно е съзнавал, че неприсъствено заверените от него пълномощни ще бъдат употребени и съответно е бил и задочен свидетел на тяхната употреба, който факт е от значение за установяване елементите от състава на престъплението „документна измама“.

Съдът предявил на св.В.М. нотариален акт за покупко-продажба № 51 от 08.02.2007г., нотариален акт № 47 от 23.02.2007г. и нотариален акт № 5 от 12.03.2007 г., за които сделки свидетелят заявил, че са последица от предложени от него на представители на дружеството „Газтрейд“ земеделски имоти, документите, за които са му били предадени от подс.И. В.. В допълнение св.В.М. потвърдил, че затези трите нотариална акта, документите е получил от подс.В. и по принцип от никой друг не е получавал документи. Уточнил, че освен на нея, на други хора не е правил такива услуги с документи и с даване на парични средства. Не знаел документите, които В. му давала, кой ги е правил и откъде идват и не могъл да каже дали тя ги е изготвила. Скиците ги изготвяла поземлена комисия по принцип. Пълномощното на името Г. Ж., не знаел нотариално кой го заверява, защото службата по вписвания не правела нотариални заверки.

Св.М. посочил, че съдия по вписванията е бил В. С. и той е извършвал нотариалните заверки, които са се водили в книга в счетоводство или деловодство на PC Белоградчик. Тъй като св.В. М. не си спомнял много обстоятелства, поради изтеклия период от време, съдът на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК прочел и приобщил показанията му, дадени пред следовател на 01.04.2008г. на досъдебното производство, както и показанията, отразени в протокол от 27.03.2008г., досежно конкретното посочване на номерата на нотариалните актове, в които са материализирани три правни сделки. Свидетелят М. потвърдил изцяло дадените от него при разследването показания.

В показанията си, дадени на 27.03.2008г., св.М. също, както и пред съда, но доста поконкретно и подробно посочил, че със св.С. В. е договарял от името на продавачите за три сделки по продажба на земеделска земя. Продавачите по тези сделки били К. П. В., В. Н. М. и О. В. Н.. По нотариалните актове пълномощник от името на продавачите винаги е била свидетелката Г. Ж., а пълномощник от името на купувача „Газтрейд“ АД София винаги е бил именно свидетелят С. В.. Св.М. е предавал изцяло готови документи за извършване на сделка, в които е влизало и пълномощно, с което е била упълномощавана от собствениците свидетелката Г. Ж. и че при предаване на тези документи е получавал цената, която със С. В. вече е бил уговорил. Данните, заявени от св.М. са намерили потвърждение в нотариалните актове, които са приети като доказателства по делото.

В прочетения му и приобщен в съдебното производство негов разпит, св.М. потвърдил, че получената от продажбата на ниви с нотариален акт № 51/08.02.2007г., с продавач К. П. В., продажна цена в размер на 20 775,00 лева е предал на подсъдимата И. В.. Св.М. е постъпвал така и при другите две сделки, като уточнил, че не е имало и десетина минути, след като бил взел парите по сделката, и се качвал при подсъдимата.

И за трите сделки, свидетелят заявил /на 01.04.2008г./, че е получил документите за продажбите от подс.И. В., като след това отново на нея е предавал цялата сума от продадените земеделски земи.

Първостепенният съд основателно кредитирал показанията на св.М., тъй като нито едно от обективните доказателства, /не оспорени от подсъдимите и защитниците им/, не сочел на негова съзнателна съпричастност към осъществяване на който и да е от елементите не само на някое от инкриминираните деяния, но и на някое от „събитията“, за които е било водено наказателно производство, но наказателното преследване е прекратено по давност. Въззивната съдебна инстанция споделя становището на първия съд, че внушението, че св.В. М. съпругата му са успели да измислят и реализират тази сложно изградена схема, е опровергано от безспорно установеното, че протоколите от съдебни заседания са подписвани от подсъдимата В., че решенията, с които са възстановявани имотите са подписвани само от подсъдимата В., че пълномощните са заверявани от С., който е бил задължен от закона да удостовери заверка на подписа на упълномощителя единствено в негово присъствие, след като се увери, че именно това е лицето, което е отразено като делегиращ права по тая едностранна сделка.

По делото няма нито едно доказателство в подкрепа на това, св.М. да е знаел, че подс.И. В. му предоставя документи за имоти, които са възстановени единствено благодарение на нейното въображение и вложени усилия, но не и отразяващи правдиви факти за земеделски земи и правоимащи по отношение на тях лица.

Решаващият съд провел разпит на св.К. В. М. в съдебно заседание на 12.05.2023г. Нейните родители и подсъдимите И. В. и Е. И. са били в приятелски отношения и са си ходили взаимно на гости. Майка й - св.В. М. работила в съда като административен секретар при председателя И. В.. През 2007г., свидетелката учила „право“ и когато си идвала в Белоградчик ходила в съда доста често. Там й давали й да пише разни неща, призовки, като е влицала и в дела.

Св.К.М.а разказала за случай, когато й се наложило да ходи от град Белоградчик до град Видин на зъболекар. Подс.В. разбрала за това и я помолила да вземе някакви документи от град Димово. Св.К.М.а се съгласила. Подсъдимата й дала да занесе пълномощно. Когато свидетелката отишла до гр.Димово се оказало, че не само трябва да вземе „едни документи“, но трябва преди това и да попълни молба. След като попълнила тази „някаква молба“, получила въпросните документи. Когато се върнала в Белоградчик, потърсила подс.В. в съда, не я намерила, поради което оставила документите на нейното бюро в председателския кабинет.

Св.К.М.а си спомнила, че тя е била „упълномощена“ по пълномощното, но не познава упълномощителя, дори не помни името, но не е била подс.И. В.. Не познава упълномощителката В. Н. М..

Св.К. М. заявила пред първостепенния съд, че майка й – св.В. М. е била заплашвана от подсъдимите.

Решаващият съд предявил на св.К. М. пълномощно с нотариална заверка на подписа № 799 от 21.02.2007г., находящо се на лист № 15, в копие на гр. дело № 33/2007г., папка № 31 и молба до Общинска служба „Земеделие и гори“ - Димово № 557 от 21.02.2007г., находящо се на лист № 19 в същото копие на делото, както и три броя молби с поредни номера № 715, № 716 и № 717 от 21.02.2007г., намиращи се на лист № 12, № 13, № 14 в същото копие на дело. Свидетелката потвърдила, че тя е попълнила молбата до ОС „ЗГ“ Димово и я е подписала. Потвърдила, че тя е попълнила предявената й молба до „Местни данъци и такси“ при Община Димово.

Първостепенният съд на основание чл. 143, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК провел очна ставка между подс.И. В. и св.К. М., във връзка с обстоятелството предавала ли е някога подсъдимата през годините документи, включително и пълномощни на К. М. с определено поръчение. Независимо от провеждането на очната ставка, противоречието между показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимата не е било отстранено. Фактите обаче по този конкретен случай са следните и те са красноречиви и те са следните: съдебно решение, постановено след грубо нарушена процедура, изготвено и написано от подс.В., пълномощно, заверено от В. С., с което В. М. е упълномощила К. М., без М. да се е подписала като упълномощител, получени решение и скица на имотите на М. и върнати обратно при автора на съдебното решение, постановено при грубо и умишлено нарушение на Закона.

Дори да бъде прието, че св.К.М.а е знаела и е искала да участва в реализацията на тази история, това по никакъв начин не изключва решаващото участие на самата подсъдима В.. От особено съществено значение за предмета на доказване по делото са показанията на св.В. К. М., която първостепенния съд разпитал в съдебно заседание на 12.05.2023г. Свидетелката е работила в PC - Белоградчик, първоначално като съдебен секретар, след това в периода от 2000 до 2009 година като административен секретар. Познава подсъдимата И. В. „професионално“, която била Председател от края на 90-те години до напускането й в края на 2007 година. Свидетелката описала задълженията, които е имала като

административен секретар.

Съдът предявил на св.В. М. копие на гр. дело № 33/2007г., намиращо се в папка № 31 от ДП. За пълномощното, приложено на лист 15, с упълномощител В. М., свидетелката разказала за случай, при който подс.И. В. е попитала дъщеря й К. М. дали иска да остави „някакви документи“, минавайки през град Димово, в Общинската служба „Земеделие и гори“. Основателно в тази част съдът кредитирал показанията на св.М.а, тъй като те съвпадат с казаното от нейната дъщеря и изнесеното от двете описва най-близката логическа вероятност на очертаната от доказателствата ситуация. Решение № 33/01.02.2007г. по гр. дело № 33/2007г. е било постановено от съдия И. В.. Верен и споделим е извода на първия съд, че това обстоятелство е достатъчно да обвърже с достатъчна достоверност подсъдимата В. с целия процес до продажбата на имота чрез пълномощник Г. В. Ж., а не само с факта на създаване на гражданското дело и постановяване на съдебното решение.

Св.В.М.а заявила, че имената К. П. В. и О. В. Н. не са й познати. Посочила, че подс.В. я е викала, за да й диктува мотиви, присъди, решения, нотариални актове, договори за прехвърляне на МПС-та, пълномощни.

Съдът предявил на свидетелката намиращите се на лист 37 и 38 в папката на копието на гр. дело № 33/2007г. - декларации по ДОПК и Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за които тя потвърдила, че ги е попълнила, като разпознала своя почерк, казвайки, че „може някой да я е накарал да го направи“. Признала и че тя е подписала декларациите, въпреки, че имената на „декларатор“ не са нейните. В обяснението св.В.М.а казала, че е правила тези неща по нареждане на председателката В., която пък й казвала, че това са нейни близки. Св.В.М.а казвала на подсъдимата всичко, дори и слухове, като например, че хората говорели, че съпругът й Е. по цял ден бил в съда. На това подс.В. отговорила, че щом могат всички да се занимават със земи, защо и Емчо да не можел.

Съдът предявил на св.В.М.а гр. дело № 602/2006г., папка № 29 от ДП и конкретно пълномощно, находящо се на лист 30, декларация по ЗННД и декларация по ДОПК. Свидетелката заявила, че на печата на пълномощното почеркът не е неин. За находящата се на л.31 декларация по ЗННД свидетелката признала, че подписът е неин, докато за декларацията по ДОПК видяла и свой и чужд почерк. Молбите до Общинска служба „Земеделие и гори“, находящи се на лист 37, 38 и 39 - за издаване на данъчни оценки и на лист 40 от същата папка са били попълнени с нейния почерк, но за подписите на молител не била сигурна. Отново заявила, че това й е било нареждано от подсъдимата И. В., като посочила, че няма нещо, което тя или който и да е служител да е извършил, без да му е било наредено. За да подкрепи твърденията си за авторитарния стил на ръководство на съда от подсъдимата, свидетелката разказала за случай, при който й е било наредено да отиде в гр. София, в Кръвния център, за да осигури три банки кръв, за операцията на бащата на В.. Попитана, дали е помагала на К. В. да попълни документи за възстановяване на земя, свидетелката заявила неколкократно, че не се сеща коя е К. В., с уточнение, че може и да го е направила също по указание на съдия В., но не си спомнила. Не може и да конкретизира точно колко пъти В. й е нареждала да извършва несвойствени за длъжността й дейности. Когато се случвало да се дават указания какво и на кого да се попълни, никой не й е давал обяснения. Когато постъпила в съда, на зададен от нея въпрос й отговорили, че не е там да мисли, а да изпълнява.

Свидетелката В.М.а разпознала върху намиращите се на лист 4 и лист 5 две призовки своя подпис като връчител. Тези призовки са били връчени на К. В.. Казва, че е имало случаи, когато с доклада, г-жа В. е нареждала да се оформят призовки, вероятно и това е бил един от тези случаи. На получател обаче подписът не бил неин, а само на връчител. Подсъдимата И. В. й е казвала да оформи призовката, тъй като хората се били подписали пред нея, а друг път просто не й давала обяснения. Разпознала находящото се на лист 47 пълномощно, на което тя е упълномощена от К. В. да предаде решението на съда в ОС „ЗГ“, а те впоследствие да издадат въз основа на това решение административен акт за възстановяване. На лист 55 също разпознала пълномощно, с което е получила документите. И двете пълномощни са й били предадени от подс.В.. Свидетелката посочила, че винаги когато е ходила да носи или да взима документи, го е правила, защото г-жа В. я е пратила. Другите съдии не са я пращали за такива неща.

Съдът предявил на св.В. М. гр. дело № 441/2004г. папка № 1 от ДП, гр. дело № 482/2006г., папка № 1 от ДП и гр. дело № 56/2007г., касаещи О. Н., но свидетелката заявила, че не познава лицето О. Н..

Свидетелката В. М. посочила, че не познава и К. П. Ф. от Гара Орешец, нито майка му В. Г. С.. Познава обаче св.В. К., който бил близък на подс.И. В. и често е ходил в кабинета й. Св.К. често е предавал на В. М. документи, които да носи на подсъдимата, но тя не знае точно какви са били тези документи. Предавал ги е винаги в „някаква чантичка“. Когато К. е давал тази чантичка на свидетелката, тя винаги я е предавала на подсъдимата В.. Св.В. М. е носила понякога и „торбички“ на В., но само веднъж е погледнала вътре и е видяла, че има някакви пари и листче с изписан текст.

Съдът кредитирал показанията на тази свидетелка, като уточнил, че тя се опитва да създаде впечатление за „невинна жертва“, което е било прието за съществената прилика между нейните показания и обясненията на подсъдимата. Вярно е, че общото между двете е именно в крайното противоречие в изнасяното от тях - подсъдимата се опитвала да създаде впечатлението, че е станала жертва на машинациите на В. М., докато свидетелката В. М. се опитвала да убеди съда, че е вършила всичко само от респект към В., без да подозира, че прави нещо нередно. Според въззивната съдебна инстанция, както и според решаващия съд, и двете са вършили действията съзнателно, при това преследвайки обща цел. Съдът дал вяра на показанията на М.а, с които тя, независимо, че обвинения не са й били повдигнати на практика уличава и себе си. Фактите обаче са безспорни и категорични - пълномощните не са били подписвани от М., В.а или В., призовките и съобщенията от съда не са били получавани от тях.

Първостепенният съд е разпитал св. Н. В. Г., който бил един от купувачите на земи, чиято собственост е била възстановена благодарение на някои от процесните, опорочени дела. Свидетелят разказал, че е бил пълномощник на „Бългериан Пропърти Билдинг“ ЕООД.

Дружеството имало първоначални планове да се изкупува земеделска земя и да се развива производство на БИО дизел, но впоследствие нещата се развили по друг начин и само се изкупили земи, които впоследствие дружеството продало. Закупувал е много земя за това дружество - над 20 000 декара земя. Изкупувал е от много хора земя, много хора са били представлявани чрез пълномощници, така че е много трудно да се стигне до физически собственик.

Св.Г. посочил, че е имало няколко местни търговци на земя, които се занимавали основно с подготовката на документи за продажбата на земите. Хората, които са подготвяли документите, не са били пълномощници на неговото дружество, но те са имали пълномощно от хора, които са искали да си продават земите и са се явявали от тяхно име на сделките. Ходил е в службата по вписвания на първия етаж на съда. Там работили двама човека, които помни като В. и С.. В. е вписвал документите, докато С. е бил съдия по вписванията. Свидетелят заявил, че В. никога не е водил с него преговори за покупка. Съдът предявил на св.Г. копието на гражданско дело № 162/2007г., находящо се в папка № 40, който потвърдил кои подписи са негови и разказал за „техниката“ на осъществяваните тогава сделки със земеделски земи. Няма спомен на кой е предал парите конкретно по тази сделка. Със сигурност е била платена тази сделка, след като е минала и нотариално. Заявил, че на В. М. не е плащал нищо. Съдът уточнил, че свидетелят не помнел фамилията „М.“, но тя била подсказана от страните при задаване на въпроси. Преди това Г. не я знаел и затова още в началото на разпита заявил, че не познава лице В. М.. Специално за тази сделка няма спомен кой му е давал документи.

Св.Г. заявил, че не е имал никакви контакти в районен съд гр. Белоградчик, нищо не е давал на подсъдимата И. В., нито е имал някакви взаимоотношения с нея.

Съдът, на основание чл.281 ал. 5 от НПК прочел показанията на св.Н. Г., дадени в хода на ДП на 06.06.2008г., които той потвърдил. Уточнил, че с оглед изтеклия период от петнадесет години е нормално да не помни, че документи по тази именно сделка са му били предоставени от св.В. М..

Първостепенният съд основателно кредитирал показанията на този свидетел. Именно той е пълномощникът, който е участвал в сделка и на страната на продавача, като пълномощник с пълномощното от името на И. К. П. с нотариална заверка № 1941/23.04.2007г., и декларации по чл. 264 ал.1 от ДОПК и по чл. 25 ал.6 от ЗННД, подписани от името на И. К. П., и като представител на купувача - „Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД. Св.Г. се съгласил, но направил това с нежелание, което било установено от разпита на свидетеля В. М.. На 25.04.2007г. била изповядана сделка пред съдия В. С., по силата на която Н. В. Г., като пълномощник на И. К. П., легитимирайки се с пълномощното от името на И. К. П. с нотариална заверка № 1941/23.04.2007г., е продал на „Бългериен Пропърти Девелъпмънт” ЕООД, представлявано от Н. Г. следните имоти: нива в местността „Пържоин връх” от 36,745 дка и нива в местността „Лаловица” от 34 дка, двете в землището на с. Средогрив за сумата от 14 503 лева. Съставен бил нотариален акт № 42, том VII, рег.№ 1768, нот.дело№ 1269/2007г. Пазарната стойност на тези имоти възлизала на сумата от 14 503 лева. Сумата от 14 503 лева св.Г. веднага предал на свидетелят В. М.. Последните обстоятелства са били установени и от самия нотариален акт за собственост, но са подкрепени и от показанията на св.М., а до известна степен и от показанията на самия Г., който бил категоричен, че неразплатени сделки от негова страна няма.

Първостепенният съд разпитал св.Н. С. Н. /преди Д./, в открито съдебно заседание на 08.07.2021г. Св.Н. потвърдила, че преди фамилията й била Д., /с която фамилия се е вписвала като секретар и върху процесните съдебни протоколи от граждански дела на районен съд Белоградчик/, а към момента на разпита й пред съда е Н.. От 2001г. до момента на разпита си работила в PC Белоградчик като съдебен секретар. Познава подсъдимата В., която била председател на районния съд. Когато Н. постъпила през 2001 г., подс.И. В. вече била председател на съда и била такава до напускането й през 2007г. Като секретар-протоколист задълженията на Н. са били основно да изготвя протоколите в съдебни заседания, след което да изготвя призовки или съобщения. Към онзи момент имало деловодител и архивар и като излизала от съдебно заседание, давала отложените дела на деловодителя, а приключилите на архивар. Секретарите винаги били трима в PC Белоградчик. В процесния период имало четири състава. Разпределени били по състави. Към онзи момент, св.Н. влизала с първи и четвърти състав, т.е. със съдия В. и друг съдия. Съдия В. била председател на първи състав и в началото, и в периода 2006-2007г. гледала всякакви дела - и граждански и наказателни. Тогава имало много дела в съда. В показанията си св.Н. подробно обяснила технологията на работа на съдебния секретар в Белоградчишки районен съд. Когато делото било счетено за изяснено и съдът обявявал, че ще се произнесе с решение, тя изготвя протокола и го предавала на съдията. Съдията изготвял решение, след което го връщал в деловодството за пускане на обявления. Предавала делото винаги само с напълно готов протокол. В повечето случаи е успявала да оправи протоколите още в същия ден, когато е проведено и заседанието. По това време, гражданските дела на ден са били между 10 и 20 на брой. Подс.В. също е гледала дела по Закона за собствеността и ползване на земеделски земи. При разглеждането на тези дела си имало въведен начин на работа, който спазвали стриктно. Случай, при който да са провеждани дела със съдия В., в които да е било отразявано в протокола, че са се явявали страни и свидетели, а такива да не са се явявали, свидетелката е категорична, че не е имало. Страни може да не е имало, но свидетели е имало, щом такива са били отразявани. Почти по всички дела Общинската служба не се явявала. Посочила, че отразяване, че са се явили страни и свидетели, без да са се явили такива, не е имало. Съдебните заседания на съдия И. В. се провеждали тогава в залата, която била само една. Заседанията били насрочвани във вторник и четвъртък или понеделник и сряда. В петък също имало дела, но по изключение. Когато имало заседание, предишният ден тя докладвала делата на съдията, след като е отметнала в списъка кой е редовен и кой не, подготвяла е „шапките“ на протоколите и на другата сутрин влизала в залата на първия етаж. Отбелязвало се кой се явява, след което свидетелите се отстранявали от залата и това се отбелязвало. Като идвало време за разпит на съответния свидетел, той се извиквал и се разпитвал. След заседанието секретар-протоколиста се качвал в кабинета си и обработвал протокола. Воденето на протокола зависело от съдията. Подс.В. диктувала всичко за протокола. Според св.Н. не е имало случай съдия В. да диктува факти и обстоятелства, които не са се случили в залата. Не е имало и случай да се отразява в протокола, че се разпитва свидетел, без той да е в залата.

В повечето случаи свидетелката изготвяла протокола, подписвала го и предавала протокола на съдията. Ако имало грешка, след проверка грешката се подчертавала и свидетелката поправяла протокола. След оформянето и оправянето на протокола имало случаи, когато разпечатвала протокола и отивала с делата в кабинета на съдията, преглеждали ги и там ги подписвали едновременно. Съдия В. никога не й е предоставяла готови протоколи за подпис. Протоколите стоели при свидетелката до обработване на делото. Съдия В. не е имала достъп до протокола в електронен вариант, можела е да го поиска, но по принцип протокола стоял при протоколиста в електронен вид.

Призовките по делата при образуването, ги изготвял деловодител и архивар. При минало първо заседание призовките са били задължение на секретаря. По искане на защитата, на свидетелката Н. бяха предявени всички граждански дела: гр. д. № 205/2006г., гр. д. № 196/2006г., гр. д. № 163/2006г., гр. д. № 30/2007г., гр. д. № 592/2006г. гр. д. № 432/2006г., гр. д. № 498/2006г., гр. д. № 513/2006г., гр. д. № 517/2006г, гр. д. № 527/2006г., гр. д. № 546/2006г., гр. д. № 198/2007г., гр. д. № 201/2007г., гр. д. № 253/2007г., гр. д. № 249/2006г. гр. д. № 197/2005г., гр. д. № 209/2006г. гр. д. № 262/2006г., гр. д. № 250/2006г., гр. д. № 268/2006г., гр. д. № 294/2006г. гр. д. № 269/2006г., гр. д. № 295/2006г., гр. д. № 197/2006г., гр. д. № 441/2004г., гр. д. № 131/2005г., гр. д. № 198/2005г. гр. д. № 199/2005г., гр. д. № 281/2005г. гр. д. № 310/2005г., гр. д. № 162/2006г., гр. д. № 166/2006г., гр. д. № 149/2007г., гр. д. № 79/2007г., гр. д. № 206/2006г., гр. д. № 162/2007г., гр. д. № 195/2007г., гр. д. № 246/2007г., гр. д. № 56/2007г., гр. д. № 40/2007г., гр. д. № 462/2006г., гр. д. № 463/2006г., гр. д. № 602/2006г., гр. д. № 482/2006г., гр. д. № 249/2007г. и гр. д. № 33/2007г., всичките по описа на PC Белоградчик.

С изключение на едно от делата, секретарят Н. потвърдила, че подписът за секретар навсякъде е неин, подписът за съдия бил на съдия В.. На решението също се е подписала съдия В.. Решаващият съд напълно основателно кредитирал в тази част показанията на свидетелката, тъй като тези три обстоятелства, /полаган от нея подпис като секретарпротоколист, полаган върху протокола подпис на „Председател“ от съдия И. В. и неин такъв върху изготвеното решение/ са били категорично установени от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза.

Съдът не дал вяра на показанията на св.Н. в частта им, в които тя заявила, че никога не се е случвало да бъде изготвен съдебен протокол без реално проведено съдебно заседание и че никога не се е случвало да бъде отразено в протокола присъствие на страна или свидетел, без те да са присъствали. Това е било опровергано от разпитите на свидетели, за които в протоколите е било отразено, че са присъствали в съдебни заседания, а те категорично отрекли да са присъствали. Необорим факт е, че три от лицата, отразени като свидетели, разпитани в съдебно заседание от подсъдимата В., никога не са съществували на „белия свят“, което е било категорично доказано по делото. В тази връзка са и кредитираните от съда показания на разпитаните свидетели /описани по-горе/, които потвърдили, че не са участвали в съдебните заседания в протоколите на които са били вписани, и те нямат никакви основания и причини да лъжат.

Споделим е изводът на първия съд, че не следва да се дава вяра на показанията на свидетелката, в които твърди, че не имало случай на изготвяне на протокол от съдебно заседание, без такова да се е провеждало. Св.Н. заявила, че не е имало случай или случаи, когато съдия В. да й е диктувала показанията на свидетел, който не е присъствал в съдебно заседание, както и да й е давала готов за подпис съдебен протокол, който тя не е изготвила. По-горе бе посочено от кои доказателства /свидетелски показания и заключения на експертизи/ категорично се оборват тези показания на св.Н..

Съдът дал вяра на показанията на св.Н. в друга част, в която тя изнесла обстоятелства от цялостната картина от тогавашната работа на подсъдимата В. в Районен съд Белоградчик. Съдът дал вяра, че страните много често са влизали при В. М. и са искали помощ за възстановяване на земи. Според св.Н. имало слухове, че голяма част от документите на фирми-посредници са били изготвяни именно от М.а. Но това, че М.а е изготвяла някакви документи съвсем не изключва обстоятелството, че и самата И. В. е правила това, нито пък променя обстоятелството, че от позиция на влиянието, което е имала над служителите, В. е ползвала най-вече М.а за осъществяване на плановете си. Това е било признато и от свидетелите В. М., К. М. и В. М..

Верен е изводът на съда, че тези свидетели са били съпричастни при осъществяване на описаните деяния, но в законовите правомощия на прокуратурата е да преценява кои лица да привлече към наказателна отговорност и кои не. Ползването на тримата като свидетели може от морална гледна точка и да не изглежда напълно оправдано, но при този обем доказателствена съвкупност по установяване на фактите от значение за воденото наказателно производство, държавното обвинение е било принудено да постъпи по този начин.

Съдът с основание не е дал вяра на опита за внушение чрез показанията на св.Н. Н., че тези четиридесет и седем граждански дела са били произведени единствено от неправомерните действия на административния секретар М.а, защото, ако това е било така, тогава не е ясно кой е накарал Н., /тогава Д./ да подпише съдебните протоколи и по-странното и нелогично, кой е накарал И. В. да подпише протоколите и да изготви съдебните решения. Неубедителни са тези показания и с липсата на приемлив и логичен отговор как е снемана самоличност на лица, които не са били в съдебна зала, при твърдението, че все пак от тяхно име е имало някакви реални лица, като не бива да се забравя, че става въпрос за 47съдебни протокола.

В съдебно заседание са били прочетени и приобщени към доказателствения материал показанията на св.Н. от досъдебното производство /25.03.2008г./, поради констатирано несъответствието между тези показания и депозираните пред съда. По-горе бе посочено в кои части първият съд е дал вяра и на кои не и с какви аргументи, като контролната съдебна инстанция напълно споделя направените изводи.

ПО ПРАВОТО:

Правни изводи, касаещи обвинението, повдигнато на подсъдимата И. В. И. по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това че в периода 14.04.2006г. до 18.04.2007г. в град Белоградчик, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Председател на Районен съд Белоградчик и съдия-докладчик по граждански дела по опис на БРС, при условията на посредствено извършителство, чрез В. К. М., поискала и приела от В. К. К. дар - парични суми в общ размер на 7 000 лв., които не й се следват, загдето е извършила други престъпления във връзка със службата си, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, с четиринадесет деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Като пример и за да не преповтаря едни и същи правни изводи четиринадесет пъти, въззивният съд ще се спре на едно от инкриминираните граждански дела, така, както е било описано от прокуратурата в обвинителния акт:

На неустановен с точност ден в периода от 22.03.2007 година до 02.04.2007 година в град Белоградчик в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Председател на районен съд град Белоградчик и съдия-докладчик по гражданско дело № 79/2007 година по опис на БРС, при условията на посредствено извършителство чрез В. К. М., поискала и приела от В. К. К. дар - сумата от 500 лева, която не й се следва, загдето е извършила други престъпления във връзка със службата. Следва подробно описание на фактите, което бе направено от въззивния съд по-горе в решението. По идентичен начин е било извършено описанието на деянията по всичките четиринадесет граждански дела, а именно: №№163/2006г., 166/2006г., 250/2006г., 262/2006г., 268/2006г., 269/2006г., 294/2006г., 295/2006г., 513/2006г., 196/2006г., 205/2006г., 206/2006г., 79/2007г. и 149/2007г., всичките по описа на РС Белоградчик.

Продължаваната престъпна дейност според прокуратурата е била осъществена чрез четиринадесет отделни изпълнителни деяния, които са били извършени по идентичен начин /описан по-горе в решението за всяко конкретно гражданско дело/. Първостепенният съд постановил оправдателна присъда по това обвинение и по четиринадесетте пункта. При всеки един от случаите, подс.В. е подписвала съдебен протокол, в който е удостоверявала определени неверни обстоятелства - редовно призоваване и участие на страни, наличие на свидетел, становището на страните по делото, показания на свидетел, след което, ползвайки същия този протокол и преправени официални документи – например преписи-извлечения от емлячни регистри, тя съзнателно е постановявала съдебни решения, в които е отразявала неследващо се, съобразно закона и доказателствата възстановяване на гори. Всяко едно от четиринадесетте дела бе подробно описано по-горе в решението и контролната съдебна инстанция счита, че е ненужно да се повтаря всяко едно от нарушенията, допуснати от подсъдимата В..

Безспорно е било установено, че в протокола от съдебното заседание например от дата 30.03.2006г., подс.В. като съдия-докладчик и председател на състава, разглеждащ делото е удостоверявала неверни обстоятелства в съдебните протоколи - че ищецът и въззиваемата страна - съответната Общинска служба „Земеделие и гори“ са били редовно призовани, че ищецът е присъствал в съдебно заседание и дори е вземал становище по иска, че са били водени свидетели, че тези свидетели са давали показания по делото. Съдебните експертизи са доказали безспорно и несъмнено, че ищците не са получавали призовките си, въпреки че тези призовки са били надлежно оформяни от „неустановено по делото лице“ и то на датата, на която е било образувано делото.

Безспорен факт е, че подс.В. е нарушила служебните си задължения, визирани в чл.4 ал.1 и ал.2, чл.126 ал.1 и ал.2, чл.142, чл.143 ал.1, чл.188 ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.14 от ЗСВ. От друга страна, наказателното преследване за обвиненията по чл.311, ал.1 от НК и по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. с ал. 1 от НК е било прекратено по давност, с влязло в сила определение от първостепенния съд. Само по себе си, прекратяването на наказателното преследване по давност препятства възможността на съда, дори и при установени факти за извършено престъпление да признае подсъдимата, че е осъществила подобно деяние. В конкретния случай, това се приравнява на липса на квалифициращия признак на престъплението - да е получила подкупа, загдето е извършила други престъпления във връзка със службата си. Следва да се посочи, че липсата на квалифициращия признак предполага и невъзможност подс.В. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Вярно е, че няма пречка тя да бъде призната за виновна по общия състав на чл.301, ал.1 от НК, но това е възможно само ако са налице доказателства за осъществяване от подс.В. на изпълнителното деяние - „поискала и получила“ дар. В настоящия случай обаче липсват и не са били установени в наказателното производство доказателства, въз основа на които да може да се установи и то несъмнено и категорично, че подс.В. е поискала от В. К. К. дар, равняващ се на сумата от 500 лева или общо 7000 лева от 14 изпълнителни деяния, и че на инкриминираните дати е получила такъв. Такива доказателства не са били установени от първостепенният съд, не бяха установени и от контролната съдебна инстанция.

По делото е налице едно единствено гласно доказателство, посредством което прокуратурата е направила опит да докаже изпълнителното деяние по това обвинение. Пред първостепенния съд св.В. М. заявила, че много пъти е предавала някаква чантичка от К. на подс.В., за която е предполагала, че съдържа документи за земеделски земи. Само веднъж, св.М.а е погледнала в плик, който също е предала на подсъдимата И. В. и там е видяла пари, които й се е сторило, че са около петстотин лева. Свидетелката обаче не могла да посочи какво е било предназначението на тази сума, като дори заявила, че предполага сумата да е била за „държавни такси“. Независимо, че не е работа на съдията да получава суми по държавни такси, нужни за провеждане на съдебно производство, дори да ги е получила, това не е престъпление, още по-малко е престъпление „подкуп“, защото дарът, който се предава при подкупа има строго определено и изяснено предназначение. По делото също така не са били установени доказателства, че сумите по подкупа са били прикривано предавани под формата на „държавна такса“. Но дори и да се приеме, че единственият път, когато М.а е видяла 500 лева в торбичката, предназначена за подс.В. са били именно такъв „дар“, то по никакъв начин от доказателствата не може да бъде свързана тази сума с някое от четиринадесетте изпълнителни деяния, описани в обвинителния акт. Това е така, защото няма яснота кога точно е станало това предаване на торбичка с 500 лева. Друг въпрос е, че няма категорични доказателства, че в торбичката са били именно 500 лева, а не някаква различна от тази сума, защото свидетелката М.а заявила, че й сторило, че са 500 лева, но не ги е броила. Това означава, че е напълно възможно сумата да е била дар, предаден, задето В. е свършила едно от нещата по някое от тези дела, но е възможно и да е защото е осъществила някаква съвсем различна от посочените професионална активност, а може и да е била предадена на съвсем различно основание - продажба на земя, например. Казаното важи за всяко едно от подробно описаните четиринадесет изпълнителни деяния, описани в продължаваната престъпна дейност и контролната съдебна инстанция не намира за необхдимо да го преповтаря за всеки отделен случай.

Категорични, безспорни и несъмнени доказателства, които да докажат обвинението, което й е било повдигнато, по делото не съществуват, а не бяха установени и от контролната съдебна инстанция, поради което и правилно първостепенният съд е постановил оправдателна присъда, като е признал подс.В. за невиновна да е извършила престъплението по чл. 302 т.1 б.“б“ във вр. с чл. 301 ал.3 във вр. ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя правните изводи на решаващия съд, които са направени аргументирани и при спазване на процесуалните правила.

По отношение на обвиненият, повдигнати срещу подсъдимата И. В. за престъпления по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.2 вр.ал.1 от НК, въззивната съдебна инстанция установи следното:

Подс.И. В. е била обвинена в това, че през периода 08.02.2007г. - 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и Н. В. Г. и чрез използване на неистински документи - пълномощни и на документи с невярно съдържание - нотариални заверки на пълномощни и нотариални актове, подробно изброени по-долу, получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми от продажба на имоти, собственост на Община Димово и Община Чупрене, с намерение да ги присвои, както следва:

На 08.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от К. П. В. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 427/07.02.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 51, том II, peг. № 370, дело № 259/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 20 775 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово - с намерение да го присвои.

На 23.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от В. Н. М. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 819/22.02.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 47, том III, peг. № 747, нот. дело № 456/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 660 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово с намерение да го присвои.

На 12.03.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от О. В. Н. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание – нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1164/12.03.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 5, том IV, per. № 1018, нот. дело № 617/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 15 090 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово с намерение да го присвои.

На 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Н. В. Г. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от И. К. П. е ЕГН •••••••••• в полза на Н. В. Г. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи е невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1941/23.04.07г. на същото пълномощно и нотариален акт № 42, том VII, per. № 1768, нот.дело № 1269/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество- сумата 14 503 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене с намерение да го присвои, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и с оглед на причинения от тях общ престъпен резултат - 68 028.00 (шестдесет и осем хиляди и двадесет и осем) лв., документната измама представлява такава в особено големи размери, представляваща особено тежък случай (с оглед отговорното служебно положение на дееца - съдия и Председател на PC Белоградчик, престъпление по чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

Първостепенният съд в изложението си най-напред е посочил съдебната практика, относима към предмета на обвинение, като акцентирал на Постановление № 8/1978г. на Пленума на ВС. Според Постановлението, под понятието "документи" се имат предвид всички видове неистински, преправени или с невярно съдържание документи, т. е., както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото по силата на нормативен акт те са основание за получаване на чуждо движимо имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други официални документи. Изброените по-горе документи са средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждението или неопитността, неосведомеността на длъжностните или други лица, които упражняват фактическа власт върху движимо имущество, за да извършат разпоредителни действия с него - нареждане, предаване или изплащане (Решение № 580/7.XII.1979 г. на I н. о. на ВС). Инкриминираният документ създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това, както е в конкретния случай. Посочено е също, че документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК е съставно престъпление и включва два акта: използване на неистински, преправен или документ с невярно съдържание и получаване на чуждо движимо имущество без правно основание с намерение да се присвои. Според Постановление № 8/1978г. на Пленума на ВС, документна измама по този текст е налице не само когато деецът е използвал такъв документ, съставен от другиго, но и когато сам го е съставил и после лично или посредством друго лице го е използвал. Вторият акт на изпълнителното деяние на измамата по чл. 212, ал. 1 от НК се изразява в получаване на чуждото движимо имущество от дееца без правно основание. Според практиката, това означава той да придобие фактическа власт върху имуществото или друга възможност за разпореждане. В настоящото дело, подс. В. е получила паричните суми.

По този пункт на обвинението, защитата на подс.И. В., както пред първостепенния съд, така и пред контролната съдебна инстанция е изложила четири възражения: че съдебните решения, решенията на Общинските служби „Земеделие и гори“, както и Нотариалните актове не са отменени; че към инкриминирания период, разпоредбата на чл.212, ал.1 НК не е предвиждала осъществяването на документна измама с предмет „недвижим имот“; че не са установени правилно пострадалите, съобразно обвиненията по чл.212, ал.1 НК, тъй като Общините нямат такова качество, защото не са били собственици на имотите към инкриминираните дати; че лицата Г. В. Ж. и Н. В. Г. нямат качеството на „посредствени извършители“, а са „въведени в заблуждение“.

Решаващият съд, обосновавайки правните си изводи, се спрял на обвинението на подс.В. за това, че на 08.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от К. П. В. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC- Белоградчик с peг. № 427/07.02.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 51, том II, peг. № 370, дело № 259/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 20 775 лв., големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово - с намерение да го присвои.

Вярно е посоченото, че при осъществяване на основния състав на престъплението по чл. 212 ал.1 от НК деецът използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и именно поради използването на този инкриминиран документ той получава чуждо имущество. Вярно е съшо, че това „получаване на чуждо имущество“ по естеството и правната си същност представлява преминаване от фактическата власт на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. „Преминаването“ винаги е пряко следствие на някакъв конкретен акт на имуществено разпореждане, който при осъществяването му за съзнанието на пострадалия е напълно редовен. И формално, ако абстрактно бъде изключено наличието на документа с невярно съдържание, неистинския или преправен такъв, то сам по себе си акта на разпореждане би бил напълно редовен. Това означава, че именно ролята на инкриминирания документ е онази задължително изискуема част, която превръща редовната иначе сделка в умишлено опорочена, описвайки цялата картина на изпълнителното деяние. Този документ винаги е целево използван именно като средство на документната измама по чл. 212 ал.1 от НК. Точно чрез и вследствие на неговото използване се създава това привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето, имащо фактическа власт върху него. По този начин документът - неистински, с невярно съдържание или преправен, е средството, чрез което пострадалият бива въведен в заблуждение и именно той го е мотивирал да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на престъплението, тъй като без този документ не би сторил това.

В конкретния случай, връзката между използването на документа и имущественото отчуждаване трябва да е пряка и търсена, и последиците, изразяващи се в имущественото разпореждане трябва да са отново преки и да са възникнали единствено поради ползването на този неистински, с невярно съдържание или преправен документ.

Първият съд се съгласил с довода на защитата на подс.В., че както при всяка „измама“, така и при „документната“, наличието на „пострадал“ е съществен, макар и не пряк елемент. Съдът е посочил, че „прекият елемент“ на това престъпление е именно разпореждането, предполагащо от една страна разпореждане с имущество, /форма на обедняване/ и насрещно и равнозначно придобиване на имуществото, /своеобразно обогатяване/. Едва при наличието на такова неправомерно разпореждане се реализира и наличието на фигурата на пострадалия. Разпореждането винаги е с някакъв оценяем обект, поради което фигурата на пострадалия винаги излиза на преден план. От субективна страна, това престъпление може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрезпредставения документ.

Първият съд се спрял на характера на документа, тъй като според обвинението, за да осъществи изпълнителното деяние на това престъпление, извършителят, в случая подс.И. В. е използвала неистински документ - пълномощно от К. П. В. с ЕГН ••••••••••, в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, на документ с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC Белоградчик с рeг.№ 427/07.02.2007г. на същото пълномощно и документ с невярно съдържание - нотариален акт № 51, том II, peг. № 370, дело № 259/2007г.

Пълномощното, с което К. П. В. е упълномощила Г. В. Ж. е неистинско.

По делото първостепенният съд е посочил, че „неустановено по делото лице“ /което би могло да е В. М., секретарят Н. Н., подс.Е. И. или самата И. В./, е изготвило пълномощно от името на К. П. В., по силата на което тя упълномощила свидетелката Г. В. Ж. да я представлява пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, включително и на себе си и при цена и условия, каквито тя намери за добре следните недвижими имоти: нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102, всички в землището на с. Бела, както и да я представлява пред съответните общини, данъчни служби, технически служби, служба „ЕСГРАОН”, пред ТД на НАП, МДТ и да я снабдява с документи, скици и удостоверения, включително удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за семейно положение и с всички други документи, необходими за нотариалното оформяне на сделката. В пълномощното е било делегирано право на упълномощената да преупълномощава трети лица.

Независимо кой е изготвил това пълномощно, безспорен факт е, че К. П. В. не се е подписала в него като „упълномощител“ и това е било установено по категоричен начин. Установено е било също, че К. В. не познава свидетелката Г. В. Ж. и не я е упълномощавала с правата, описани в това пълномощно. Вярно е съждението на решаващият съд, че не може просто така да упълномощиш някой, с когото никога не си се виждал, още повече, с права, за които не подозираш, че си притежавал.

Въззивният съд споделя становището на първия, че не К. В. е занесла пълномощното на съдията по вписвания В. С., както и че единственият към този момент, който е познавал детайлно ситуацията и при това я е контролирал е подс.И. В.. От друга страна, последната е била и прекия ръководител на съдията по вписвания, поради което най-логично е да се приеме, че председателката, която е сътворила по гражданското дело протокол с невярно съдържание, постановила е решение, в което е удостоверила неверни факти, е именно лицето, което би направило нужното да доведе плана до финал, а това минава през наличието на пълномощно за продажба, като задължителен елемент, за да може това да се случи. Въз основа на тези съждения, първият съд приел, че подс.И. В. е носила пълномощното на С., което обаче не е от съществено значение за правно значимите факти, касаещи престъплението по чл.212, ал.1 от НК. Би било от значение по обвинението по чл.311 НК, за което първият съд, както бе посочено по-горе е постановил определение за прекратяване на наказателното преследване.

Значимо за това обвинение е доказаният факт, че В. С. е извършил нотариална заверка №427/07.02.2007г. на пълномощното, без упълномощителят К. П. В. да е уведомена, да е присъствала и да е положила подписа си пред него.

К. П. В. не е упълномощавала Г. В. Ж. да я представлява пред нотариус и пред други институции, и да се разпорежда с недвижими имоти от нейно име и за нейна сметка, не се е явявала пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления и това прави пълномощното неистинско.

Кой е положил подписът също е без значение, както е без значение, дали С. го е направил, защото подс.В. е настоявала или му е наредила, защото М.а е настоявала, или от немарливост. Подписът в това пълномощно не е бил изписан от свидетелят К. В., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/02.06.2009г. Посоченият документ е неистински, защото като упълномощител върху пълномощното не се е подписал титулярът.

Нотариалната заверка на съдията по вписванията при PC-Белоградчик с peг. №427/07.02.2007г. на пълномощното от името на К. П. В., по силата на което тя упълномощава свидетеля Г. В. Ж., представлява официален документ с „невярно съдържание“, тъй като съдържанието в щемпела на нотариуса предполага точно отразяване на самоличността на лицето, което се е явило пред него. Дали въобще се е явило пред него „някое лице“ не е ясно, но дори и да се е явило, то не е било К. В..

Нотариален акт № 51, том II, peг. № 370, дело № 259/2007г. също е документ с невярно съдържание.

Защитата навежда довод, че тъй като решението на Общинска служба „Земеделие и гори“ и решението на Районен съд Белоградчик не са били "отменени" по съответен ред от граждански съд, те са действителни, поради което не може да се приеме, че са опорочени, по какъвто и да било начин. В този смисъл се прави извод, че и нотариалният акт за покупкопродажба на земеделските земи, чиято собственост е била призната от съда и възстановена с административния акт е действителен.

Контролната съдебна инстанция, също както и първия съд не споделя този довод, тъй като нищожният акт не се нуждае от съдебно признаване на нищожността. Сделка, било то с нотариален акт или двустранна такава, сключена без съгласие винаги е нищожна, съобразно правилото на чл.26, ал.2, пр. второ от ЗЗД. В конкретния случай, липсата на съгласие е предопределена от липсата на реално делегирана представителна власт от К. В. към Г. Ж.. В обобщение, и трите описани документа, според контролния съд покриват

характеристиката на средства, посредством които е била извършена документната измама. По делото е било доказано получаването на чуждо движимо имущество - сумата от 20 775 лева - стойността на сделката, която св.Г. Ж. е предала на св.В. М., който пък незабавно предавал всички пари на подсъдимата В.. К. В. не е получавала сумата от 20 775 лева. Тази сума подс.В. очевидно е задържала за себе си. Според първостепенният съд не би могло св.В. М. въобще да не е бил наясно какво се случва. Това, че вече е бил разделен със св.В. М., съвсем не означава, че не е бил в услуга на създадената схема. От доказателствата е било установено, че М. е изпълнявал активни действия, които изключват да не е бил информиран и е без значение за предмета на делото дали го е правил със или без заплащане. Св.М. е посредничил в тази сделка, прикривайки по този начин реалното участие на подс.И. И., като също няма значение дали го е правил от желание да се хареса, да бъде възприеман от председателката като „довереник“, като полезен, или от страх да не бъде уволнен. Първият съд не е дал вяра на твърдението на защитата, че този свидетел, като част от семейството „М.и“ е участвал в заговор срещу подс.И. В., тъй като е било установено, че той и св.В. М. са били разведени преди инкриминираните събития. Св.М. е получавал пари от продажбите и ги е предавал на подсъдимата И..

Първостепенният съд е установил в хода на съдебното производство, че липсват данни по това време М.и да са реализирали съществено увеличение на благосъС.ието си. Установено е било, че дъщерята им - свидетелката К. М. е била студент в София, където е живяла на квартира.

От приетите обаче в предпоследното съдебно заседание справки е било установено, че подсъдимите И. И. и Е. И., в рамките на няколко месеца са придобили няколко недвижими имота, сред които и апартамент в град Видин и в град София, които преди началото на досъдебното производство, но след започването на проверката от ВСС са продали на лицето Ц. А.. По тези съображения, първият съд приел, че стойността на материалната облага е преминала именно в ръцете на подсъдимата И. В..

Първият съд приел, че авторът на тази схема е била подс.И. В. И., а дали тя е разпределяла част от парите на съдията по вписванията В. С., на някой от служителите на Общинска служба „Земеделие и гори“, на В. М. или на трето лице, по делото няма установени данни. Следва обаче да се посочи, че това е без значение, тъй като с тези пари се е разпореждала тя. Защитата на подсъдимите е изложила доводи във връзка с фигурата на пострадалия, на които първостепенният съд е дал мотивиран и обоснован отговор. Контролната съдебна инстанция споделя становището на първия съд, че пострадал от това деяние е Община Димово, по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ „Общината“ стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците - изречение първо. Законодателят е имал предвид реалните собственици.

Правилно е посочил решаващият съд, че ако се приеме версията на защитата, то тогава доказано инкриминираното престъпно възстановяване на собствеността трябва да се приравни на законно възстановяване, което противоречи на закона. На К. П. В. не се е следвало признаване за установено правото на възстановяване на собствеността върху нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102, всички в землището на с. Бела, защото никой от нейните наследодатели не е притежавал преди колективизацията такива земи. Диспозитива на съдебното решение, изготвено от подс.В. гласи че се „признава за установено правото на възстановяване“, а В.а не е била носител на потестативното право на възстановяване, за да има правото то да й бъде признато. Несъмнено е правилен изводът на първия съд, че това, че съдът /РС Белоградчик/ е постановил „умишлено“ нещо неправомерно не може да направи лъжата факт. Това означава, че собствеността не е възстановена на К. В. именно, защото тя не е била правоимаща и защото актът на съда е бил умишлено постановен като порочен. От друга страна, е немислимо да се твърди, че прокуратурата е била длъжна да изчака Върховен касационен съд да бъде сезиран от някоя заинтересована страна по чл.303 и сл. от ГПК, да отмени решението, на основание чл.307, ал.3 ГПК да върне делото на решаващия съд /Белоградчишки районен/ и едва, когато този съд постанови различно решение, тогава и прокуратурата да може да търси наказателна отговорност за извършено престъпление. Прокуратурата не е нито „заинтересована страна“, нито „трето лице“, по смисъла на чл.304 ГПК, които имат правен интерес да искат такава отмяна. А когато са били установени съмнения за наличие на факти за инкриминирано реализиране на гражданските дела, вече са били изтекли сроковете по чл.305 ГПК във всичките им варианти.

Земеделската земя е била нечия собственост, тъй като все от някое лице е била колективизирана. Това лице е неизвестно, но то или неговите наследници не са я потърсили. Ето защо тогава възниква правото на съответната община - в случая Община Димово да стане собственик на земята.

Защитата се позовала на второто изречение на този чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, което гласи – „След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост“. Действително, към датата на постановяване на процесното съдебно решение № 530/22.12.2006г. по гр.дело № 602/2006г., планът за земеразделяне още не е бил изготвен, нито влязъл в сила, картата за земеразделяне също.

В случая според въззивния съд, престъпно изготвеното съдебно решение не е годно да породи законни правни последици. Защитната позиция по този пункт би била основателна, само ако не е била възстановена реално съществуваща земя. Актът на съда, а от там и всички последващи правни действия и актове са довели до това едно дружество да стане собственик на земеделска земя, за която се оказва, че то е платило, без преди това тази собственост да е била притежавана от мнимия продавач, или от негов наследодател във времената на колективизацията. Ключова за тази преценка е именно разликата между „признаване на правото на възстановяване“ при земеделската земя и възстановяването на такава. Вярно е посоченото, че съдът в подобно производство по ЗСПЗЗ не възстановява собственост, а признава право, което не се е следвало да бъде признато, в случая не на К. П. В.. Това, че към онзи момент все още не е бил влязъл в сила планът за земеразделяне не означава, че той не би бил влязъл в сила в момента, в който бъде одобрена картата на съществуващите и възстановими стари реални граници на земите. Установено е било, и не е оспорено от защитата, че тези земи не са били потърсени от правоимащи /К. В. не е правоимаща/. Това означава, че ако Белоградчишки районен съд не бе постановил решение № 530/22.12.2006г. по гр.дело № 602/2006г., то неминуемо процесните: нива от 15,051 дка в местността „Градена ливада”- имот № 037100, нива от 20,718 дка в местността „Батоловското” - имот № 040100, нива от 24,447 дка в местността „Тършата” - имот № 059104 и нива от 22,884 дка в местността „Калъмското” - имот № 073102, всички в землището на с. Бела са щели да станат собственост на Община Димово, по силата на цитираната вече повелителна норма на чл.19, ал.1 отЗСПЗЗ.

Въззивният съд споделя извода на първия съд, че изготвяйки инкриминираните съдебни решения, подс.В. е преградила възможността да настъпи законово обусловен юридически факт - преминаване на непотърсените земи в патримониума на общината. По тези съображения градският съд правилно е приел, че пострадала е именно община Димово. Тъй като никой не е търсил възстановяване на тези земи, ако съдът не е постановил това опорочено решение, именно община „Димово“ е щяла да стане собственик на земите. Щетата в случая се състои в „пропусната полза“ за общината, която е реализирана с постановяване на инкриминираното решение от подс.В..

Безспорно, значението на трите документа е съществено и покрива следващия от елементите от изпълнителното деяние на документната измама.

От разпита на св.Г. Ж., на св.С. Т. и от писмените доказателства е било установено, че плащането е ставало благодарение не на някаква специална проверка, извършвана от представителите на фирмата - купувач на земеделски земи, /Газтрейд“ АД или друга/, а на доверието, което у тях са създавали привидно редовните от формална страна документи. В този смисъл, пълномощното е покривало формалните изисквания на закона и за Г. Ж. то е било напълно редовно. Всъщност, дори и тя да е извършила проверка в службата по вписванията, заради специфичната роля, която е имал съдията по вписванията В. С. в тази схема, той едва ли би предупредил пълномощника да не участва в сделката, тъй като пълномощното е неистинско. В този смисъл, за Г. Ж. документите са били законни и тя е предала сумата на В. М..

С това и щетата е настъпила именно за община Димово, която се е обеднила със стойността на земята, която би получила, ако тази земя, съобразно ЗСПЗЗ бе станала нейна собственост. Именно пълномощното, при това с нотариална заверка на подписите е дало спокойствието на прекупчикът да участва в сделката. Декларациите по чл.226 от ДОПК и чл.25 от ЗННД също са документи, на които нотариалните удостоверявания на подписи на декларатора са инкриминирани, и тези декларации са другото задължително условие за сключване на сделка, и в този смисъл и те са участвали във въвеждането в заблуждение и реализирането на документната измама, но те не са били включени в обвинението, поради което и първият съд не ги е включил в диспозитива на присъдата.

Щемпелът на съдията по вписванията /нотариус/ за това действие е без съмнение документ, без който св.Г. Ж. не би заплатила стойността на земята, защото именно пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите удостоверява действителност на волеизявлението.

Според първостепенният съд, нотариалният акт е финалът на реализиране на документната измама, защото предаването на парите е ставало с предаване на документите от св.В. М. на св.Г. Ж.. Основанието да бъде платена сумата е именно нотариалният акт, защото, ако той не е подписан от пълномощниците, и по-важното, ако не е бил нотариално удостоверен, то престъплението не би било довършено, тъй като получилият парите би дължал тяхното връщане. В случая обаче сделка е реализирана и имотите са прехвърлени, като за наказателния съд е без значение дали след това правоимащите са реализирали права или не по гражданскоправен ред. Важно е, че се е стигнало до основание за предварително дадените пари, само благодарение на осъществената прехвърлителна сделка.

Едно от възраженията на защитата на подсъдимите, изтъкнато и пред двете съдебни инстанции касае обстоятелството, че актуалния състав на чл.212 ал.1 от НК не е предвиждал получаване на чужд недвижим имот. До 2010 година наказателната норма е предвиждала осъществяване на деянието чрез престъпен резултат единствено получаване на „чуждо движимо имущество“, не и на недвижимо. Според защитата, обвинението е с предмет на престъпно посегателство недвижими имоти, което изначално декриминализира деянието на подс.В..

Въззивната съдебна инстанция не споделя това възражение, както и първостепенния съд. Безспорен факт е, че в Държавен вестник, бр. 26/2010 година е публикуван актуалния сега вариант на разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК - „Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с…“.

Преди това обаче, текстът е гласял: „Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с....“.

В диспозитива на обвинителния акт, а и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, В. е обвинена в това, че през периода 08.02.2007г. - 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и Н. В. Г. и чрез използване на неистински документи - пълномощни и на документи с невярно съдържание - нотариални заверки на пълномощни и нотариални актове, подробно изброени по-долу, получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми от продажба на имоти, собственост на Община Димово и Община Чупрене, с намерение да ги присвои. Посочено е в обвинителния акт чуждо движимо имущество - парични суми.

Обстоятелството, че паричните суми са получени като стойност на недвижим имот не прави деянието такова, целящо получаване на чуждо недвижимо имущество. В нито един от четирите случая, подс.В. не е имала намерение сама да придобие някой от недвижимите имоти, защото нейната цел е била да придобие единствено стойността, която би получила от продажбата им, дори още преди реалната им продажба. Самата тя не се е интересувала от имота като имот, затова и целта й не е била да „получи недвижим имот“, а само неговата стойност. Именно, за да постигне тази цел, подсъдимата В. е осъществила серия от предхождащи /описани по-горе/ действия, най-важните от които са свързани с изключително бързото „производство“ на граждански дела, чиито решения впоследствие да бъдат основа за ефективните действия по добиване на имотна облага.

За постигане на тази цел, подсъдимата В. е нарушавала служебните си задължения, визирани в ГПК, обн. ДВ бр. 12/1952г., отм. ДВ бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г., - тя е била длъжна да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, както и да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, да прилага закона точно и еднакво спрямо всички, /чл.4, ал.1 и ал.2 ГПК/.

Подсъдимата В. е била длъжна за разглеждането на делото да съставя протокол по реда на чл.126 ГПК, в който да вписва мястото и времето на заседанието, съставът на съда, явилите се страни, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда. Протоколът, съобразно цитираният текст, се съставя под диктовката на председателя и трябва да бъде изготвен в тридневен срок от заседанието. Ако в този срок протоколът не може да бъде изготвен, председателят определя нов срок за изготвянето му, който се съобщава на страните. Съгласно ал.2 на чл.126 ГПК, протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправки на протокола се допускат само въз основа на направени от участващи в процеса лица бележки по съдържанието на протокола в седемдневен срок от изготвянето му. По тях се произнася председателят, след като призове страните и молителя и изслуша обясненията на секретаря.

По силата на чл. 142 ГПК подсъдимата В. била длъжна да оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.

Нормата на чл. 143, ал.1 ГПК я задължавала да приема като официален документ само този, които е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред. При тези условия официалният документ съставлявал доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Общото правило на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК задължава подс.В. да преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и да основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.“ Същото по своя характер било разписано и в чл. 14 от ЗСВ, обн. ДВ бр.59/1994 година, отм. ДВ бр.64/2007: „При своите действия и постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.“

Подсъдимата И. В. е съзнавала, че изготвените от нея протоколи от съдебни заседания по четирите дела са официални документи с невярно съдържание, съзнавала е, че ищецът по съответното гражданско дело и ответника не са редовно призовавани, че прилаганите по гражданското дело препис-извлечения от емлячни регистри са преправени документи, т.е съзнавала е, че се позовава на преправено писмено доказателство, че ищците по гражданските дела не са предявили искова претенция, тъй като подписите им не са положени от тях, че съдебен процес въобще не се е състоял, или е проведен театрално, без присъствие на страни и свидетели и описаните в съдебното решение обстоятелства не са установени по предвидения в ГПК ред, но въпреки това, в нарушение на служебните си задължения по чл.4 ал.1 и ал.2, чл.126 ал.1 и ал.2, чл.142, чл.143 ал.1, чл.188 ал.1 и ал.2 ГПК и чл.14 от ЗСВ е постановявала съдебни решения, които са дали основата и са предпоставили последващите действия, довели и до осъществяване на престъпните резултати.

Описаното до тук е довело до съществено нарушение на установения в страната правов ред, тъй като незаконосъобразното съдебно решение винаги е довеждало до издаване на решение на съответната ОС”ЗГ”. В тези случаи общинските служби са действали при условията на обвързана компетентност и не са имали право на самостоятелна преценка за това дали определено лице има право да му бъде възстановена земеделска земя или не. Четирите съдебни процеса, касаещи това обвинение и водени от подсъдимата В. като съдиядокладчик, са били изфабрикувани от нея и това е било доказано по делото от събраните множество доказателства, които сочат, че мнимите ищци по инкриминираните дела, нямат и не претендират право на собственост върху земеделски земи и гори. Земите, които са били предмет на гражданските дела, са били свободни, непотърсени, но са били възстановени на тяхно име.

Правилно е посочил първостепенния съд, че подсъдимата В. за период от около три години е осъществявала еднотипна престъпна схема, като образувала и разглеждала граждански дела, съставяла протоколи от проведени съдебни заседания и постановявала съдебни решения, без да са били предявени такива искови молби в PC-Белоградчик, без реално да е било проведено съдебно заседание и без реално да са събирани каквито и да било доказателства, които да обосновават иска.

Основен нормативен акт, регулиращ собствеността върху земеделските земи е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, обн. ДВ бр. 17/1991г., в сила и днес. Съгласно член 11, ал.1 ЗСПЗЗ - редакцията към периода на извършване на престъпните деяния, актуална след измененията с ДВ бр.46/1992г.: „Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.“

Законът дава възможност на лицата с признато право на собственост да искат обезщетяване не със земя, а с поименни компенсаторни бонове (ПКБ) – чл.10б, ал.1 от закона, в редакцията действала след измененията с ДВ бр.99/2002 година: „Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.“ Основната разпоредба, която има пряко отношение към престъпната дейност на обвиняемите е тази на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ - „Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по предходната алинея, установяват с иск срещу съответната общинска служба по земеделие и гори правото си да възстановяват собствеността си върху земеделски земи. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие и гори при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.“ Това е нормата, действала в периода от 2002г. до измененията в закона с ДВ бр. 13/09.02.2007г. Тази разпоредба е позволявала доказването на претенцията със свидетелски показания. С измененията в чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 13/09.02.2007г., в сила от 12.02.2007г., вече била премахната по законодателен път тази възможност и редакцията на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ придобила следния вид: „Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.“ При действието на цитираната по-горе правна уредба, всяко лице, пропуснало сроковете да заяви собственост върху земеделска земя, се снабдявало със служебна бележка от Общинска служба „Земеделие и гори” (ОСЗГ) по местонахождение на имота. ОСЗГ извършва проверка, дали лицето е заявявало вече земеделската земя, предмет на претенцията. В случай, че такова заявление не било правено и удовлетворявано до момента, се издавала визираната погоре служебна бележка. Тя не третирала основателността на претенцията, а само факта, че такава претенция към конкретния имот не е предявявана от конкретното лице. Служебната бележка се прилагала към исковата молба заедно с други документи, ако имало такива, и по този начин се образувало гражданското дело в съда. Ответник по иска била ОС „ЗГ“ при съответната община. Предявеният иск по правната си природа представлявал положителен установителен такъв. Исковата молба се разглеждала по общия исков ред и при условие, че се съберяли доказателства за основателност на претенцията, съдът се произнасял с решение, с което приемал за установено по отношение на ОС „ЗГ“ при конкретната община, че ищецът има право на собственост върху конкретно посочени земи и установявал за ищеца правото да иска възстановяването на тези земи по реда на ЗСПЗЗ.

Въз основа на съдебното решение се подавало заявление до ОСЗГ за възстановяване правото на собственост върху земята в реални граници. ОСЗГ разглеждала заявлението и с решение възстановявала правото на собствеността върху конкретния имот /в стари реални граници/, а ако това било невъзможно по някакви причини, възстановявала собственост върху равностойна по категория и размер земя в същото или в друго землище /в нови реални граници/. Конкретната проверка за наличие на земя за възстановяване се извършвала от фирмите, които правели и поддържащи плана за земеразделянето. Същата фирма изготвяла и скиците на възстановените имоти, които се издавали по искане на собствениците във връзка с изповядване на нотариални сделки. След издаването на решението от ОСЗГ и скицата на съответния имот от служители на ОСЗГ, се изготвял и протокол за въвод във владение. Практика било този протокол да се изготвя дори без новопризнатия собственик да е присъствувал лично на въвода. Така изготвения протокол за въвод се прилагал в комплекта с документи по преписката на ОС „ЗГ“.

Нарушенията на служебните задължения и всички подробно описани фактически и правни действия е довел като последица до реализирането на продажба, от която подсъдимата В. е получила и имотната облага.

Защитата на подсъдимите излага и пред двете съдебни инстанции възражение относно фигурата на посредствения извършител.

Първостепенният съд е посочил, че деянието е било осъществено при ползването на посредствен извършител в лицето на Г. В. Ж.. Въззивният съд споделя това становище, тъй като свидетелката е именно посредствен извършител, защото не е съзнавала, че предаденото й пълномощно е неистинско, а нотариалната заверка на подписите, представлява и документ с невярно съдържание. Тя е смятала, че това е сделка подобна на стотиците други, в които е участвала в същото качество. От значение е единствено обстоятелството, че посредственият извършител Ж. е участвала несъзнавайки, че участва в осъществяването на умишлено престъпление.

Според защитата, св.Ж. няма качеството на „посредствен извършител“, тъй като не е наказателно неотговорно лице, /малолетен, поставен под пълно запрещение/ и цитира съдебна практика, която приема, че посредствено извършителство може да има само при използването на наказателно неотговорни лица. Решаващият съд обаче е приел, че такъв начин на осъществяване на деянието е възможен и при ползването на наказателно отговорно лице, но когато това лице няма вина за извършване на деянието, като е посочил съдебна практика в тази насока, включително и тълкувателна. В ТР № 2 от 16.07.2009г. по т. д. № 2/2009г., ОСНК на ВКС е обсъдена възможността престъпленията по чл. 159а и сл. от НК да бъдат осъществени както чрез използването на наказателно неотговорно лице, така и чрез наказателно-отговорно лице, което действа с незнание за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението.

В конкретния случай, пряката цел на подс.В. е била да въведе в заблуждение съответното длъжностно лице от фирмата-купувач, в чиято фактическа власт се намира имуществото, което тя е целяла да получи - в случая договорената цена за земеделската земя. Факт е, че самата Г. В. Ж. не е проявявала самостоятелен интерес към сделката, поне не и интерес, извън това да изпълни трудовите си задължения, но доколкото тези нейни трудови задължения са включвали предаване на пари за земеделска земя, тя успоредно с качеството си на „посредствен извършител“ е придобила и качеството на заблудено лице. В случая, тя е била нещо средно между техническо лице, преносител на факти и довереник по договор за поръчка, но без да борави със свои пари и имаща право от името на доверителя да встъпва в сделка, но само в рамките на предварителните й указания за вид на земята, землище, характеристики и т.н. /установено от показанията й/. По тази конкретна сделка нейната роля е приключила до предлагането на имота и подписването на нотариалния акт от името на продавача.

Във фазата на приемането на сделката, „купуването“ и подписването на нотариалния акт от името на купувача, св.Ж. вече няма отношение. Там друг служител - свидетелят С. Т. В. е встъпил като пълномощник на фирма „Газтрейд“ АД. На практика той вече е бил „заблуден“ чрез участие в сделката на посредствения извършител - неговата колега Г. Ж.. Той е приел, че ползваните от св.Ж. документи са редовни и по делото няма данни да е подозирал, че тези документи са неистински или такива с невярно съдържание.

Видно е, че подс.В. е целяла да въведе в заблуждение не св.Г. Ж., а самата фирма-купувач, представяйки й чрез този посредствен извършител всички документи като редовни. По тази причина тя е ползвала служителят й като невинен, нищо неподозиращ посредник в своята машинация. В този смисъл, съдебната практика посочва ясно - дружество не може да бъде заблудено, заблудени са негови служители, в чиято власт се намира имущество на дружеството, които от името на това дружество са извършили определени действия, довели до преминаване на това имущество в неправомерна посока.

Св.С. Т. В., вече действайки от името на фирмата-купувач става въведено в заблуждение лице, защото разходва средства, смятайки, че всички документи, които св.Г. Ж. представя по сделката са редовни. В случая, въведено в заблуждение е именно съответното длъжностно лице от дружеството-купучвач, което е закупило, защото то е това, което е смятало, че получава редовни документи и влиза в редовна правна сделка.

Св.К. В., на която е била възстановена собствеността, не е била „въведена в заблуждение“, нито е „пострадала“, защото не тя, а името й е било своеобразно средство за извършване на престъплението, почти такова, каквото са трите инкриминирани документа. Тя не е подозирала, че са й възстановени имоти, които впоследствие са били продадени. Въз основа на изложените доводи, първостепенният съд е признал подсъдимата И. В. за виновна по това деяние, включено в продължаваната престъпна дейност. Тези доводи се отнасят напълно и за останалите три деяния, включени в обвинението за продължавано престъпление, тъй като извършените действия са идентични. Поради това, първият съд е маркирал само най-важното от останалите три деяния.

На 23.02.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от В. Н. М. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при РС-Белоградчик peг. № 819/22.02.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 47, том III, peг. № 747, нот. дело № 456/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 660 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово, с намерение да го присвои.

В този случай, неистински документ е пълномощното от В. Н. М. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, защото от заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза е било установено, че М. не е подписвала такова пълномощно.

Документи с невярно съдържание е и нотариалната заверка на съдия по вписванията при PC- Белоградчик peг. № 819/22.02.2007г. на същото пълномощно, защото М. въобще не се е явявала пред съдията по вписвания В. С. и не е полагала подпис пред него. Документ с невярно съдържание е и нотариален акт № 47, том III, peг. № 747, нот. дело № 456/2007г., по съображенията, които бяха изложени за предходния случай. Мотивите, които са изложени от първия съд за първото деяние са напълно идентични и за другите две деяния, включени в продължаваното престъпление, а доказателствата, които установяват това са посочени по-горе в решението.

На 12.03.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Г. В. Ж. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от О. В. Н. с ЕГН •••••••••• в полза на Г. В. Ж. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1164/12.03.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 5, том IV, peг. № 1018,нот. дело № 617/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 15 090 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Димово - с намерение да го присвои.

На 25.04.2007г., в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство, чрез Н. В. Г. и чрез използването на неистински документ - пълномощно от И. К. П. с ЕГН •••••••••• в полза на Н. В. Г. за разпореждане с недвижими имоти, и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка на съдия по вписванията при PC-Белоградчик peг. № 1941/23.04.2007г. на същото пълномощно и нотариален акт № 42, том VII, per. № 1768, нот.дело № 1269/2007г., получила без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 14 503 лв., в големи размери, от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене с намерение да го присвои.

Първостепенният съд посочил, че при последният описан случай, разликата е единствено в посредствения извършител Н. В. Г., който при разпита си пред съда не казал нищо конкретно за този случай, но потвърдил факти, сходни с изнесените от Г. Ж. - че в „битката“ за изкупуване на земеделски земи са били явно невнимателни, тъй като не са правили обратна проверка на документите и са се доверявали на предадените им от лицата. От прочетените му от първия съд показания, а и от показанията на св.М. е било установено, че Г., е бил крайно недоволен, че трябва да участва в нотариалната сделка и от страната на продавача, и от страната на купувача, за което всъщност е бил помолен именно от В. М.. Безспорен факт е, че самият Н. Г. в тази сделка е участвал от страната на продавача, като пълномощник на И. К. П., и от страната на купувача - дружеството „Бългериан Пропърти Билдинг“ ЕООД. Посоченото обстоятелство не изключва нито възможността му той да е „посредствен извършител“, нито изключва възможността да е „въведено в заблуждение лице“.

За прецизност следва да се отделят двете действия, довели до сключване на сделката: предлагане да бъде закупена земеделска земя и приемане да бъде закупена тази земеделска земя. При предлагането – св.Г. е бил употребен от подс.И. В., за да използва неистинския документ - пълномощно и документа с невярно съдържание - нотариално удостоверяване върху това пълномощно, когато е встъпвал в сделката като представител на продавача. При приемането да извършване на сделката, св.Г. вече е бил в качеството на купувач, заблуден чрез собственото си участие като посредствен извършител, ползвайки документи, за които и не подозирал, че са неистински или такива с невярно съдържание. Ако в ролята на купувач било друго длъжностно лице на дружеството, както при горните три случая, то тогава това „друго лице“ е щяло да бъде заблуденото длъжностно лице, а не св.Г.. Подс.В. е целяла да въведе в заблуждение не „пълномощникът на И. К. П.“ Н. Г., а самата фирма-купувач, представяйки й чрез този посредствен извършител всички документи като редовни. По тази причина тя е ползвала служителят й, който в случая отново е Н. Г. като невинен, нищо неподозиращ посредник в своята машинация. Вярно е посоченото от първия съд, че съдебната практика посочва ясно, че дружество не може да бъде заблудено, могат да бъдат заблудени негови служители, в чиято власт се намира имущество на дружеството, които от името на това дружество са извършили определени действия, довели до преминаване на това имущество в неправомерна посока.

Споделя се становището на първия съд, че св.Н. Г. във фазата на предлагане на имота, т.е. в ролята на продавач не е бил въведен в заблуждение, а е посредственият извършител, но в следващата фаза, действайки от името на фирмата-купувач, той вече е бил въведен в заблуждение, защото разходвал средства, мислейки, че документите, с които разполагал са редовни.

В този случай, както и при предишните, въведено в заблуждение е именно съответното длъжностно лице от дружеството-купучвач, което е закупило имота, /св.Н. Г./, защото то е това, което е смятало, че получава редовни документи и влиза в редовна правна сделка. То е и това, което е заплатило земята със свои средства. Това, че в случая има съвпадение на фигурата на „посредствения извършител“ и „въведено в заблуждение лице“ е просто част от сложната фактология по делото.

Въззивната съдебна инстанция, счита, че и четирите изпълнителни деяния, включени в продължаваната престъпна дейност на подс.И. В. И. са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност.

Подс.И. В. е извършила деянията от субективна страна при пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е произтичащите от него общественоопасни последици и е искала, допускала и целяла настъпването на тези последици. Всички й действия говорят за това, че са били извършени съзнателно и целенасочено. Това се установява и при подбирането на хората, чрез които са били осъществени отделни стъпки, водещи към постигането на целта, което е в подкрепа на извода, че дейността е била добре и детайлно обмислена и организирана.

Престъплението по чл.212 ал.1 от НК е продължавано, поради което съдът признал подсъдимата за виновна по обвинението да са осъществени четирите деяния при условията на чл.26, ал. 1 от НК. Безспорно и несъмнено е било доказано, че четирите подробно описани деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Решаващият съд е направил извод, че не е бил доказан квалифициращия признак на чл.212 ал.5 от НК, който има комплексен характер - особено големи размери и едновременно с това случаят да е особено тежък. С оглед на причинения от четирите деяния общ престъпен резултат от 68 028.00 лева, размерът на вредата покрива признака „особено големи размери“, което е съобразно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 1/1998г., към 2007г. щетата е именно такава - 170 лева минимална работна заплата х 140 = 23 800 лева.

Първостепенният съд е преценил, че случая не е особено тежък, съобразно чл.93 т.8 от НК, като изложил съображенията си за това. Съдът отчел, че получаването на суми от продажбата на земеделски земи от съдия И. В. И., чиято собственост е призната от същия съдия по дела, които са били на практика измислени и произведени от нея, към 2007 година е довело до престъпление „документна измама“. Обществената опасност и упорство в използването на служебна функция предопределя разбирането на съдебната практика, която приема, че „особено тежкият случай“ се извежда при изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и при такава висока на конкретния деец, характеризирани с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства. Според съдебната практика, тези факти трябва да бъдат анализирани съвкупно и в тяхната взаимна връзка, като не се допуска абсолютизиране на относителната тежест и значение на изолирани обстоятелства. Нито стойността на предмета на престъплението, нито останалите фактори, обуславящи завишената обществена опасност на деянието, са единствените предпоставки, които предопределят приложението на квалифицирания състав по чл. 212, ал. 5 от НК. Необходимо е наред с това да се направи и отделна доказателствено обезпечена констатация за изключително висока обществена опасност на дееца.

Вярно е становището на решаващият съд, че през призмата на основните рамки, посочени по-горе, към 2007 година извършеното би могло и е било оценено именно като „особено тежък случай“, защото един български магистрат вместо да бъде правораздавател, се е поставил умишлено в ролята на правонарушител, и то ползвайки специфичната служебна власт, на която е носител. По-натакък обаче първият съд е посочил, че изключително дългия срок, през който се разглежда наказателното производство, предопределя отпадането на квалификацията „особено тежък случай“, поради което е преквалифицирал деянието по чл.212 ал.4 от НК – за извършена документа измама в големи размери и оправдал подс.В. в извършване на пестъпление по ал.5 на чл.212 от НК.

Въззивната съдебна инстанция обаче не споделя становището на първоинстанционния съд, че изключително дългия срок, през който се разглежда наказателното производство, предопределя отпадането на квалификацията „особено тежък случай“. Степента на обществена опасност на дееца – подс.В. е изключително висока, тъй като тя в период от около три години, в качеството си на съдия е сътворила измислени съдебни процеси, по които сама се е определяла като докладчик в деня на постъпване на исковата молба, с искови молби от ненадлежни, измислени страни, изфабрикувани доказателства, изготвени протоколи от несъстояли се съдебни заседания и изготвени същия ден съдебни решения, изготвени пълномощни въз основа на тези обявени за влезли в сила решения, които са послужили пред общинската служба по земеделие и гори, която също така бързо да постанови решения за възстановяване на имоти в реални граници, издавала е скици, извършвала е неприсъствени въводи. Изготвяни са били пълномощни, въз основа на които са били извършени продажби на имотите от инкриминираните съдебни решения или са били получавани компенсационни бонове, като всичките действия са били извършвани в преследване на крайната цел – получаване на имотна облага. Създадената престъпна схема е била прецизно и детайлно обмислена, с впечатляваща последователност и сериозен мащаб, с привличане като участници на съдебни служители /а вероятно и други, но неустановени служители на други администрации/, както и на съпруга й подс.И.. И всичкото това е било сътворено с изключителна престъпна упоритост от магистрат, чиято функция е да правораздава в полза на обществото и който притежава власт, която обаче в случая е използвал за свои лични облаги.

Въз основа на тези съображения, контролната съдебна инстанция намира за неправилен изводът на първия съд, че не може да се приеме, че случаят е особено тежък, поради което оправдал подс.И. В. по тази квалификация на обвинението и го е преквалифицирал като такова по чл.212 ал.4 от НК – за извършена документа измама в големи размери /70 пъти минималната работна заплата за страната/. Вярно е, и не се спори, че е изтекъл изключително голям период от време на разглеждане на делото, който обаче следва да намери приложение при определянето на вида и размера на наказанието, като бъде бонифициран подсъдимия.

Независимо от изложеното по-горе становище на настоящия съдебен състав, с оглед липсата на съответен протест, правното положение на подсъдимата И. В. не може да бъде влошено, поради което и посочената и приета от първия съд правна квалификация на извършените деяния – по чл.212 ал.4 от НК следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият Е. С. И. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че в периода 26.07.2005г.-27.06.2006г. в град Видин и в град Белоградчик, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез В. В. Р., К. П. Ф. и К. Б. К., и чрез използване на неистински документи - пълномощни и на документи с невярно съдържание - нотариални заверки на пълномощни, платежни нареждания, нареждания-разписка и нотариални актове, подробно изброени по-долу,

получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични суми, собственост на Община Димово, Община Чупрене и Община Ружинци с намерение да ги присвои, както следва:

На 26.07.2005г. в град Видин чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Г. С. за упълномощаване на Е. С. И., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 2049 от 05.07.2005г. на същото пълномощно и платежно нареждане от 26.07.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 22 459,70 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17405226С от 06.06.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои; На 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Н. И. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка peг. № 3043 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 34 300,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880679С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, е намерение да го присвои;

На 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р., чрез използване на неистински документ - пълномощно от А. И. М. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3041 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 24 540,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880670С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 10.11.2005г. в град Видин, при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф., чрез използване на неистински документ-пълномощно от Б. П. И. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3277 от 31.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 10.11.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 099,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18040336С от 24.10.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 21.12.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистинскидокумент- пълномощно от И. Г. Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. №3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 21.12.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 21 150,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 23.01.2006г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистински документ-пълномощно от И. Г.Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. №3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 23.01.2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 5 429,62 лв. от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

На 09.05.2006г. в град Белоградчик чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. за упълномощаване на Е. С. И. и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка № 1896/18.04.2006г. и нотариален акт № 168, том VII, 1595, нот. дело № 1383/2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 2 512,00 лв. от продажба на имот с площ от 23 дка в м. „Циганска локва”, землище на с. Гюргич, собственост на Община Ружинци, с намерение да го присвои;

На 27.06.2006г. в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство - чрез К. Б. К., чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. и Ж. А. С. за упълномощаване на К. Б. К., и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка № 1996/12.05.2000г. и нотариален акт № 107, том XI, нот. дело № 2133/2006г. получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9 410,00 лв. от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене, с намерение да го присвои, като деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и стойността на полученото чуждо движимо имущество е в големи размери - 136 900.32 лв. (сто тридесет и шест хиляди и деветстотин лева и 32ст.). Обвинението на подс.И. е за престъпление по чл.212, ал.4 от НК, като доводите за престъплението по основния състав на чл.212 ал.1 от НК, изложени по отношение на подс.В. са идентични и не се налага да бъдат преповтаряни.

Относно деянието за това, че на 26.07.2005г. в град Видин чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Г. С. за упълномощаване на Е. С. И., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 2049 от 05.07.2005г. на същото пълномощно и платежно нареждане от 26.07.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 22 459.70 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17405226С от 06.06.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои.

Пълномощното от В. Г. С., с което тя упълномощава Е. С. И. е неистински документ. С него тя упълномощава Е. И. да я представлява пред ОББ АД Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и се разпорежда с авоарите по сметката, както и с правото да продаде акции от депозитарна разписка № 17405226С/06.06.2005г. Това пълномощно не е подписано от В. С., което е било установено от назначената по делото експертиза-протокол 09/ДОК-434/02.06.2009г. /т.6 л. 179-187 от д.п./. Верен е изводът на първостепенният съд, че пълномощното, което е частен писмен документ и не е подписано от титуляра го прави неистински.Нотариална заверка peг. № 2049 от 05.07.2005г. на подписа на Спасова в пълномощното го прави официален документ с невярно съдържание. Установено е било по делото, че съдията по вписвания В. С. е извършил нотариалното удостоверяване - нотариална заверка № 2049/05.07.2005г. на пълномощното, без упълномощителят да е присъствал и да е положил подписа си пред него. Свидетелката В. С. не е упълномощавала Е. С. И. да я представлява пред „ОББ” АД клон Видин, нито да открие на нейно име банкова сметка в същата банка и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продава акции по депозитарна разписка № 17405226С/06.06.2005г., както намери за добре, не се е явила пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявала и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, или да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства.

Документ с невярно съдържание е също и платежното нареждане от 26.07.2005г., което подс. Е. И. изготвил и по силата на което той в качеството си на пълномощник на В. С., наредил да се прехвърли сумата от 22 459,70 лева от банковата й сметка № •••••••••• по негова сметка, /сметка на Е. С. И. №••••••••••, банков код 20080023/, като отново се легитимирал като пълномощник на В. С. с нотариално завереното пълномощно № 2049/05.07.2005 година. Несъмнено, този документ е с невярно съдържание, тъй като неистинността на пълномощното, води към липсата на съгласие от страна на титуляра на сметката В. С. да трансферира средства от своята сметка към сметка на подсъдимия И., от което и следва, че неверни са отразените в платежното нареждане обстоятелства, че титулярът е наредил превод на сумата.

И трите документа са били използвани и са послужили за реализиране на престъплението, защото без който и да е от трите подс.Е. И. не би могъл да получи сумата от 22 459,70 лева, тъй като единствено благодарение на наличното пълномощно с нотариална заверка на подписите, издадено от титуляра на сметката, /която Е. И. сам бил открил преди това/, банковите служители биха позволили трансфера на сумата. И само при изготвянето на платежно нареждане, подписано от подс.И. като пълномощник на титуляра е било възможно реалното осъществяване на банковата операция.

Защитата е изложила сходни възражения пред първия и пред въззивния съд, че решението на Белоградчишки районен съд и решението на общинска служба „Земеделие и гори“ Димово не са отменени по съдебен ред, т.е. не са загубили юридическата си стойност, поради което и не може да се приеме, че сумата е преминала неправомерно в патримониума на подс.И.. Контролната съдебна инстанция счита, че тези доводи са неотносими към този казус, защото те не участват при формиране на фактическия състав на това престъпление. В този ред на мисли, дори и да са били напълно редовни двата акта - съдебен и административен и В. С. да е получила законно сумата, представляваща стойност на компенсаторните инструменти, то това не прави законни действията на подс.Е. И. по прехвърляне на сумата с неистинско пълномощно.

Въззивният съд споделя становището на първия, че въведен в заблуждение е съответният служител от банката, пред когото са ползвани тези три документа, за да разреши извършване на операцията.

Щетата е в размер на 22 459,70 лева, с колкото се е и облагодателствал подс.И., а пострадал е Община Димово.

Следва да се има предвид, че не само при този случай, но и при всичките осем хипотези се касае за поименни компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и по ЗВСГЗГФ, за които са издадени Удостоверения за притежаване на ПКБ с издател съответната Общинска служба „Земеделие и гори“. Стойността на тези компенсаторни инструменти отговаря на оценка на конкретна земя, възстановена със съдебно Решение № 118/28.04.2005г. по гражданско дело № 131/2005г., с което съпругата на подс.Е. И. е приела за установено по отношение на ОС”ЗГ” гр. Димово, по предявения иск от В. Г. С. по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, че последната е собственик на земеделски земи в землището на Гара Орешец, а именно: нива от 12,2 дка в м. „Белското” при съседи: Н. К., Н. Т., Ф. С. и Г. Л., нива в м.”Глечковец” от 9,5 дка при съседи: Н. К., П. Й., Н. Т. и бара, нива в м.”Кръстин Кладенец” от 16,5 дка при съседи: В. Л., Н. К. и дол и нива в м.’’Блато” от 18 дка при съседи: В. Л., Н. К. Ф. С. и дол, като установила правото на ищцата да възстанови собствеността си върху земеделска земя съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ. Ако това решение не е било постановено, а както се установи ищцата не е сезирала съда с иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, то тогава нямало да се стигне до признаване на нейно право на възстановяване и по правилото на чл.19 от ЗСПЗЗ непотърсените до приемане на плана за земеразделяне земеделски земи са щели да станат собственост на община Димово. С решението е бил подменен правовият ред, въведен със ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове и е било създадено ново положение. Стойността, получена за тези земи, които са щели да станат собственост на общината е размера на щетата, която пък е причинена именно на посочената община.

Подс.И. е извършил деянието умишлено, при пряк умисъл, с преследван конкретен резултат и в случая постигнат.

Относно деянието, извършено на 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от В. Н. И. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка peг. № 3043 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 34 300.00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880679С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои.

Неистински документ е пълномощното, издадено от името на В. Н. И., съгласно което тя упълномощава В. В. Р. да я представлява пред ОББ Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписа №178806790/16.09.2005г., както намери за добре. Това пълномощно не е било подписано от В. И., тъй като същата била вече починала - на 03.08.2005г., а пълномощното очевидно е било изготвено след смъртта й. На 10.10.2005г., съдията по вписванията В. С. извършил нотариалното действие - нотариална заверка №3043/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си пред него. Пълномощното е заверено два месеца след смъртта на титуляра, което има безкомпромисно фактическо и доказателствено значение.

Верен е извода на първия съд, че нотариалната заверка на подписа №3043/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и положил подписа си в пълномощното пред действащия като нотариус е официален документ с невярно съдържание.

На 27.10.2005г. В. Р., по указание на подс.Е. И. изготвил нареждане - разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на В. И. наредил да се плати в брой на самия В. Р. сумата от 34 300 лева от банковата сметка на В. И. № ••••••••••. Св.В. Р. предал парите - 34 300 лева - на подс.И., както се били уговорили предварително. Това „нареждане разписка от 27.10.2005г.“ е документ с невярно съдържание, тъй като при липсата на надлежно упълномощаване, липсва и съгласие на титуляра за изтегляне „на каса“ на сумата. Трите описани документа са послужили за реализиране на измамата, като чрез тях е осъществено въвеждането в заблуждение и без тях не би се постигнал търсения противоправен ефект.

Съответният служител от банката, пред когото са ползвани тези три документа е бил въведен в заблуждение, за да разреши извършване на операцията.

И при това престъпление пострадал е Община Димово, а щетата е в размер на 34 300 лева, с колкото се е и облагодателствал подсъдимият И..

Описаното престъпно деяние е осъществено при ползването на посредствения извършител В. В. Р., който не е подозирал, че пълномощното е неистинско, а е смятал, че прави услуга на приятеля си Е. И.. Без значение е дали е получил нещо за услугата. Важно е, че посредственият извършител Р. е участвал несъзнавайки, че участва в осъществяването на умишлено престъпление.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че Р. няма качеството на „посредствен извършител“, тъй като не е наказателно неотговорно лице, /малолетен, поставен под пълно запрещение/. По-горе в изложението бе посочено, че посредствено извършителство може да се осъществи и чрез наказателноотговорно лице, което действа с незнание за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състав на престъплението. Правилни са доводите, изложени от първия съд относно деянието, извършено от подс.И. на 27.10.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез В. В. Р., чрез използване на неистински документ - пълномощно от А. И. М. за упълномощаване на В. В. Р., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3041 от 10.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 27.10.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 24 540.00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 17880670С от 16.09.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои.

Пълномощното, с което А. И. М. упълномощава В. В. Р. да я представлява пред ОББ Клон Видин, като открие от нейно име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката й, както и да продаде акции от депозитарна разписка №178806700/16.09.2005г., както намери за добре не е било подписано от нея, което го прави неистинско.

На 10.10.2005г. съдията по вписванията В. С., действайки като нотариус е извършил нотариална заверка № 3041/10.10.2005г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал, с което и неговото нотариално удостоверяване се явява документ с невярно съдържание.

На 27.10.2005г. В. Р., по указание на подс.Е. И. изготвил нареждане разписка пред ОББ Клон Видин, по силата на което той в качеството си на пълномощник на А. М. е наредил да се платят в брой на него - В. Р. сумата от 24 540 лева от банковата й сметка с №••••••••••. Вярно е, че нареждане разписка от 27.10.2005г. също е документ с невярно съдържание, тъй като отразеното в него съгласие на А. М. чрез пълномощник да преведе средства от нейната сметка към негова липсва. Липсата на съгласие прави документа такъв с невярно съдържание.

Описаните три документа са били използвани за осъществяване на измамата и без тях нямало да се постигне изначално планираният резултат.

Св.В. Р. предал парите - 24 540 лева на подс.И., както се били уговорили предварително, с което имотната облага за подсъдимия била реализирана, както и щетата за пострадалата община - Община Димово.Св.Р. се явява в този смисъл „посредствен извършител“, тъй като не е подозирал, че пълномощното е неистинско и че участва в престъпление, подтикнат от подс.Е. И..

По отношение на деянието за това, че на 10.11.2005г. в град Видин, при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф., чрез използване на неистински документ - пълномощно от Б. П. И. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3277 от 31.10.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 10.11.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 17 099,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна сметка №18040336С от 24.10.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои.

Анализирайки доказателствата, първият съд посочил, че приема, че е неистински документ изготвеното пълномощно от името на Б. П. И., съгласно което той упълномощава К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, като открие от негово име банкова сметка в ОББ клон Видин и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продаде акции от депозитарна разписка № 18040336С/24.10.2005г.

Описаното пълномощно не е било подписано от Б. П. И., което било безспорно установено от назначената по делото експертиза-протокол 09/ДОК-434/02.06.2009г. /т.6, л.179-л.187от д.п./.

Върху това пълномощно съдията по вписвания В. С. извършил нотариална заверка № 3277/31.10.2005г. без упълномощителят да е присъствал и без да е положил подписа си пред него. Това нотариално удостоверяване представлява документ с невярно съдържание. На 10.11.2005г., св.К. Ф., по указание на подс.Е. И. е изготвил нареждане разписка, по силата на което той в качеството си на пълномощник на Б. И. е наредил да се платят в брой на него - на К. П. Ф. сумата от 17 099,00 лева от банковата сметка на Б. П. И. № ••••••••••. Това нареждане-разписка също е документ с невярно съдържание, тъй като отразява невярното съдържание, че Б. П. И. е дал съгласие на К. П. Ф. да изтегли от сметката му посочената сума. Б. П. И. не е упълномощавал К. П. Ф. да го представлява пред ОББ АД Клон Видин, нито да открие на негово име банкова сметка в същата банка и да се разпорежда с авоарите по сметката, както и да продава акции по депозитарна разписка № 18040336С/24.10.2005г., както намери за добре, не се е явил пред съдия В. С. от PC Белоградчик, не се е явявал и пред съдия И. В., за да положи подписа си върху пълномощното в тяхно присъствие, както и да потвърди истинността на отразените в пълномощното обстоятелства и изявления.

Св.К. Ф. е предал парите - 17 099,00 лева на подс.Е. И., като по този начин за И. е била реализирана търсената имотна облага, а за Община Димово е настъпила щета. Споделимо е становището на първия съд, че в този случай, св.К. Ф. е действал като „посредствен извършител“, тъй като не е съзнавал, че пълномощното, с което се явява пред банката, както и предишното, с което е открита сметка на името на И. е фалшиво. В противен случай, ако имаше данни, че той е бил наясно, то той щеше да следва да понесе отговорност и като съучастник за това престъпление.

По отношение на деянието, извършено от подс.И., за това, че на 21.12.2005г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от И. Г. Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 21.12.2005г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 21 150,00 лв. – в големи размери, от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои, както и по отношение на деянието за това, че на 23.01.2006г. в град Видин при условията на посредствено извършителство - чрез К. П. Ф. и чрез използване на неистински документ - пълномощно от И. Г. Т. за упълномощаване на К. П. Ф., и на документи с невярно съдържание-нотариална заверка peг. № 3681/07.12.2005г. на същото пълномощно и нареждане разписка от 23.01.2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 5 429,62 лв. от продажба на поименни компенсаторни бонове по депозитарна разписка № 18085678С/03.11.2005г., собственост на Община Димово, с намерение да го присвои;

Описаните две деяния, включени в продължаваната престъпна дейност са идентични с предходното. И при двете посредственият извършител е св.К. П. Ф., като разликата с първото е единствено в лицето, на името, на което са били признавани за възстановяване земеделски земи, получавани са от негово име поименни компенсационни бонове, откривани са му сметки и след това Ф. е нареждал изтегляне на сумите, като пълномощник. Това лице е И. Г. Т., който не е имал никаква представа, че името му е било употребено точно по този начин.

И при тези два случая са ползвани неистински документи - пълномощно, документ с невярно съдържание „нотариална заверка на подписа на упълномощителя“ /тези документи са ползвани и при двата случая/ и документи - два на брой с невярно съдържание - нареждания за плащане „на каса“. Трите документа са били необходими за въвеждането в заблуждение на съответния банков служител, което го е уверило, че може да извърши операции с поверените му банкови средства.

По отношение на деянието, извършено от подс.И. за това, че на 09.05.2006г. в град Белоградчик чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. за упълномощаване на Е. С. И. и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка № 1896/18.04.2006г. и нотариален акт № 168, том VII, 1595, нот. дело № 1383/2006г., получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 2 512,00 лв. от продажба на имот с площ от 23 дка в м. „Циганска локва”, землище на с. Гюргич, собственост на Община Ружинци, с намерение да го присвои.

В този случай пълномощното, издадено от името на М. К. М., с което той упълномощава подс.Е. И. да го представлява пред ОС ”ЗГ” - Белоградчик относно подаване на молба за получаване на документи от ОС ”ЗГ” по изпълнение на съдебно решение №134/30.03.2006г. на районен съд Белоградчик, както и за извършване на сделка за продажба на същата земеделска земя от негово име и за негова сметка е неистинско.

Това пълномощно е било подписано от неустановено по делото лице, но подписът не е бил положен от М. К. М., което е било установено от заключението на назначената по делото експертиза - Протокол № 09/ДОК-434/02.06.2009г. Св.М. М. не е упълномощавал подс.Е. И. с вписаните в пълномощното правомощия.

На 18.04.2006г. В. С. извършил нотариална заверка №1896/18.04.2006г. на пълномощното без упълномощителят да е присъствал и без да е положил подписа си пред него, което прави това удостоверяване документ с невярно съдържание.

Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 168, том VII, 1595, нот. дело № 1383/2006г. е документ с невярно съдържание, тъй като отразения в него като продавач М. К. М. не е давал съгласие за продажба на тази земя, защото не е и подозирал, че такава сделка се провежда.

От деянието е пострадала Община Ружинци, тъй като съобразно правилото на чл.19 от ЗСПЗЗ, ако не е бил подменен правовия ред по възстановяване на тази непотърсена за възстановяване земеделска земя, тя е щяла да стане собственост именно на тази община. С получаване от подс.Е. И. на стойността на земеделската земя, за него е настъпила имотна облага, а за общината е била реализирана щета.

Безспорно е, че подс.Е. И. е извършил деянията с пряк умисъл, защото е участвал активно в целия процес на „признаване правото на възстановяване“ на земята и добре е съзнавал, че такова възстановяване на М. не се е следвало.

По деянието за това, че на 27.06.2006г. в град Белоградчик, при условията на посредствено извършителство - чрез К. Б. К., чрез използване на неистински документ - пълномощно от името на М. К. М. и Ж. А. С. за упълномощаване на К. Б. К., и на документи с невярно съдържание - нотариална заверка № 1996/12.05.2006г. и нотариален акт № 107, том XI, нот. дело № 2133/2006г. получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9 410,00 лв. от продажба на имоти, собственост на Община Чупрене, с намерение да го присвои.

В този случай посредственият извършител е К. Б. К.. Върху празна бланка на пълномощно с упълномощен К. Б. К. за продажба на наследствена земеделска земя ръкописно са били изписани имената и данните на Ж. А. С. и М. К. М., положени са и подписи от тяхно име като упълномощители. Подписите в пълномощното, не са били положени от М. и С., което било безспорно установено от заключението на назначената експертиза - Протокол № 09/ДОК- 434/ 02.06.2009г. и предопределя документа като неистински.

На 12.05.2006г. В. С., действащ като нотариус извършил нотариална заверка № 1996/12.05.2006г. на пълномощното от името на М. К. М. и Ж. А. С., без упълномощителите да са присъствали и без да са положили подписите си в пълномощното пред него. Извършеното нотариално удостоверяване прави документа такъв с невярно съдържание, по съображения, сходни с посочените по-горе.

Нотариална заверка № 1996/12.05.2006г. и нотариален акт № 107, том XI, нот. дело № 2133/2006г. също представляват документ с невярно съдържание, по изложените по-горе в решението съображения. Липсата на съгласие от страна на продавачите, изводима от това, че пълномощникът не е имал представителна власт от тях за такава сделка говори, че неправилно отразеното в нотариалния акт наличие на съгласие прави документа именно такъв - с невярно съдържание.

Трите документа, като „въвеждащи заблудата“ са дали основание на В. К. К. да заплати на подс.Е. И. сумата от сумата от 9 410,00 лв. като стойност на продадените имоти, което е получената имотна облага за подсъдимия И.. Такава съответно е и стойността на вредата за Община Чупрене, която на основание чл.19 от ЗСПЗЗ неминуемо щяла да стане собственик на тези земи.

Въззивната съдебна инстанция споделя приетото от първия съд, че описаните осем деяния са били извършени умишлено от подс.Е. И., при пряк умисъл, като той не само, че е съзнавал извършеното, не само, че е искал и целял настъпването на резултата, но е и активно[A1] участвал, в рамките на своята компетентност и възможности в предхождащите това престъпление, не по-малко обществено нетърпими дейности. Планът започнал с уговарянето на лица да му предоставят документи, набавянето на документи, активна роля при инкриминирането на пълномощни, /не само на тези, финализирали престъпленията по чл.212, ал.1 НК/, говори за добре обмислен и качествено изработен план, довел до желания резултат.

Няма спор, че престъплението е „продължавано“, защото е осъществено с осем деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Правилно е посочил съдът, че стойността на полученото чуждо движимо имущество е в големи размери - тя е 136 900.32 лв., при „необходими“ към онзи момент едва 11 900 лева. Поради тези съображения, решаващият съд признал подс.Е. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК. Извършената престъпна деятелност обхваща много и различни действия, като произвеждането на четиридесет и седем граждански дела, въз основа на депозирани искови молби от ненадлежна страна, саморазпределяне и на четиридесет и седемте дела от подс.В., разглеждане на тези дела в светкавични срокове и също в светкавични срокове изготвяне на решения от подсъдимата. След това, инкриминираното придвижване на решенията с неистински пълномощни към съответните общински служби „Земеделие и гори“, пак по този начин получаване на административните решения за възстановяване и удостоверенията за поименни компенсационни бонове, продажба на земите и ценните книги, отново при използване на неистински пълномощни и получаване на сума от около 200 000 лева в годините, когато минималната работна заплата /през 2006г./е била 160 лева, може да бъде определено като изключителен случай.

Коректно е да се посочи, че не е било установено колко служители на районен съд Белоградчик, на общините и на общинските служби „ЗГ“ са били включени в тази дейност, а към настоящия момент това е невъзможно с оглед изтеклия дълъг период от време. Първостепенният съд е дал мотивиран отговор на възраженията на защитата, които бяха застъпени и пред контролната съдебна инстанция. Вярно е, че ако се приемат тези доводи, това би означавало, че земята е собственост на никого, или в краен случай, че е собственост на Държавата. Но следва да се има предвид разликата между колективизирана и одържавена собственост, тъй като при колективизацията е бил променян единствено режимът на ползване, докато при одържавяването е отнемана собствеността. Това означава, че според законодателя земеделската земя, която е колективизирана, никога не е била собственост на Държавата, за да има основание съдът да приеме, че тъй като е непотърсена тя е нейна собственост. За непотърсените земи обаче, ЗСПЗЗ предвижда специален ред, пораждащ собствеността върху земеделската земя.

Споделимо е приетото от първия съд, че пострадал от измама е винаги носителят на материалното право и по това разбиране няма спор в практиката и теорията. Правото на „общината“ по чл.19 от ЗСПЗЗ е признато от закона право при възникване на определени условия - да не е потърсена тази земя и съответно да не е признато правото на възстановяване върху нея на някое лице. Другото условие е относително, административно - да влезе в сила плана за земеразделяне, което зависи от много фактори, но при наличието на първото условие, рано или късно планът за земеразделяне е щял да влезе в сила и земеделските земи са щели да станат собственост на общините.

Трябва да се отбележи, че в разглежданите случаи първото, задължително условие за всеки от земеделските имоти е било налице, тъй като земеделските земи не са били търсени и не са били възстановени. Поне не и законно. В случая те са били възстановени с изфабрикуваните граждански съдопроизводства, които неправомерно са променили правовия ред, касаещ тези земи. И именно и само тези незаконно образувани дела са причината, поради която общините не са станали собственици на земите по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. По този своеобразен начин те, като носители на материалното право са били лишени от правото да придобият собствеността и да встъпят във владение на имотите.

Вярно е, че наказателното преследване за престъпления по чл.311, чл.316 и чл.282 от НК е било прекратено по давност, но това не изключва наличието на установени и правнозначими факти, каквито са умишлено опорочените граждански съдопроизводства, съставянето на неистинските документи и на документите с невярно съдържание. Те всички в своята последователност са довели до осъществяване на престъпленията по чл.212, ал.4 НК от подсъдимите И. В. и Е. И.. Именно престъпленията по чл.212 от НК са финализирали дейността им, защото без тази последна престъпна реализация, всички предхождащи действия на подсъдимите В. и И. са щели да бъдат напразни. Полза за подсъдимите е била продажбата на земите и продажбата на компенсационните бонове, дадени като равностойност на земеделските земи.

ПО НАКАЗАНИЯТА:

Относно наказанията на подсъдимата И. В. И..

За престъплението по чл. 212, ал. 4, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.2, вр. ал. 1 от НК, законодателят е предвидил към инкриминирания период наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.

Първостепенният съд преценил, че са налице основанията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, за определяне на наказанието под най-ниския предвиден в закона размер. В подкрепа на това становище, съдът като смекчаващи вината на подс.В. обстоятелства приел чистото й съдебно минало, липсата на други, извън констатираните правонарушения, липсата на констатирани активни действия, с които подсъдимата да пречи на разследването, добри характеристични данни, извършването понастоящем на обществено-полезна дейност като адвокат в беден и в много отношения забравен от държавата район.

Като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство напълно основателно решаващият съд приел прекалено дългият срок на продължителност на наказателното производство от осемнадесет години. Не само за подсъдимата, а и за който и да било обвиняем и подсъдим, такъв период от време би се превърнал реално в изтърпяване на наказание. В този период от време, подсъдимата е била без работа. Наказателното производство е продължило неоправдано дълго във времето, но вина за това подсъдимата почти няма.

В тази връзка следва да се посочи, че смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55 от НК. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под найниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или ненналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Поради тези съображения и изложеното по-горе, контролната съдебна инстанция счита, че първостепенният съд справедливо е приложил в конкретния случай нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието на подс.В., а и на подс.И., което ще бъде коментирано по-долу.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът приел високата обществена опасност на деянията, чийто интензитет е доста намалял поради изтеклия дълъг период от време. Въззивната съдебна инстанция напълно споделя доводите, изложени от първия съд, обосноваващи приложението на нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и определил на подс.В. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца. Констатирайки, че са налице законовите условия за това - чисто съдебно минало, наказание „лишаване от свобода“ под три години, активна професионална и социална дейност на подсъдимата, липса на данни за други, извън процесните законови нарушения, първият съд приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.212, ал.7 от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът наложил на подс.В. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да упражнява професиите съдия, прокурор, и следовател за срок от 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца. На основание чл.50, ал.1 от НК съдът не наложил на подсъдимата И. В. И. наказание по чл.37, т.6 от НК.

На основание чл.55, ал.3 от НК не наложил на подсъдимата И. В. И. наказанието „конфискация“, предвидено в разпоредбата на чл.212, ал.7 от НК, /редакция ДВ, бр. 92 от 2002г./, за кумулативно налагане, редом с наказанието „лишаване от свобода“. Въз основа на изложените по-горе съображения, първият съд оправдал подс.В. да е извършила престъпление по чл.212 ал.5 от НК, поради което я оправдал по тази квалификация с постановената присъда.

Контролната съдебна инстанция е на становище, че наказанието на подсъдимите следва да е максимално балансирано – не прекалено тежко, за да може да се поправи деецът, и не прекалено снизходително, за да може да се повлияе на обществото, т.е. да бъдат изпълнени целите на специалната и генералната превенция. В този смисъл, настоящият съд счита, че определените от първия съд наказания на подс.В. са справедливи и донякъде снизходителни, но биха могли да изпълнят целите на закона, визирани в чл.36 от НК, без същата да бъде изолирана от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието. Поради липса на процесуални предпоставки за увеличаване и поради липса на конкретни данни за намаляване, въззивният съд не коригира определените санкции по изложените по-горе мотиви.

Следва за прецизност да се добави, че настоящият съд не намери основания нито за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс.В., нито допуснати процесуални нарушения, които да наложат връщането на делото за ново разглеждане от първия съд, нито основания за преквалифициране в по-леко наказуемо престъпление /по чл.209 от НК/, нито за смекчаване на наложените й наказания, каквито искания бяха направени от защитата, като за това бяха изложени доводи по-горе в решението. Относно наказанията, наложени на подсъдимият Е. С. И..

Първоинстанционният съд признал подс.Е. С. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.3 вр. ал.1 от НК, за което, както бе посочено законът предвижда наказание от три до петнадесет години „лишаване от свобода“.

Съдът определил на подс.И. наказание, сходно с това на подс.В. - от 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца „лишаване от свобода“, като приел, че са налице основанията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Отчетено било от съда, че част от множеството и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства са сходни с тези на съпругата му - чисто съдебно минало, липса на други криминогенни прояви, добри характеристични данни, извлечени от показанията на всеки от свидетелите, които макар да са давали показания в други насоки, същевременно се изказали изключително положително за личността на подсъдимия И..

И при определяне на наказанието на подс.И., първият съд отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство дългжият срок през който продължило наказателното производство – осемнадесет години, което води след себе си задължителна бонификация, отразяваща се при определяне на наказанието. Извън това, според първия съд изключително високата обществена опасност на деянията, към настоящия момент е със силно намалял интензитет. Въззивния съд счита, че самата продължителност на процеса представлява едно много по-голямо наказание за подсъдимия, отколкото това в ревизирания съдебния акт. При тези доводи, съдът осъдил подсъдимия Е. И. на 2 /две/ години и 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода, което наказание при наличие на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК отложил за изтърпяване с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложил на подс.Е. И. наказанието „конфискация“, предвидено съобразно разпоредбата на чл.212, ал.7 от НК, /редакция ДВ, бр. 92 от 2002г./ за кумулативно налагане, редом с наказанието „лишаване от свобода“, съобразявайки, че са били образувани производства срещу него и подс.В. по ЗПКОНПИ.

На основание чл.50, ал.1 от НК, съдът не наложил на подс.Е. С. И. наказание по чл.37, т.6 и т.7 от НК.

Контролната съдебна инстанция счита, че така отмереното наказание на подс.И. би изпълнило целите, визирани в чл.36 от НК и не се налага той да бъде изолиран от обществото, по същите съображения, които бяха изложени и относно подс.В.. С оглед изхода на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подсъдимите И. В. И. и Е. С. И. да заплатят по сметка на Национална следствена служба деловодни разноски в размер на 2 280 лева, а по сметка на Софийски градски съд сумата от 2983,74 лева, представляваща направени в съдебна фаза деловодни разноски, както и сумата от по пет лева, представляваща държавна такса при служебно издаване на всеки отделен изпълнителен лист.

В обобщение, въззивната съдебна инстанция счита, че крайните изводи на първостепенния съд за поведението на подсъдимите са основани на обективна и логически издържана оценка на комплекса събрани по делото доказателства. При решаването на делото, контролираната инстанция успешно е избягнала самостойна оценка на тяхната деятелност сама за себе си и не е игнорирала фактическата и логическа съгласуваност помежду им. От друга страна, избраната конструкция на проверявания съдебен акт заслужава положителна оценка, и защото в същото време наличните доказателствени материали са анализирани поотделно и са конкретно съотнесени към индивидуалната деятелност на всеки от подсъдимите. Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Доказателствените материали не са анализирани едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика. При изследване на фактологията на деянието, доказателствената съвкупност е била анализирана внимателно, като съдът е успял да пресъздаде оптимално картината на случилото се. При тези констатации относно процесуалната дейност на проверявания съд, релевираните в жалбите на подсъдимите и техните защитници оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разкриването на обективната истина, обективират единствено субективното им несъгласие с отхвърлянето на лансираната от тях версия и с осъждането им. Неправилност и необоснованост на постановения съдебния акт, не бяха установени, каквито са доводите в депозираните жалби срещу него. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция не намери допуснати нарушения, налагащи отмяната или изменението му.

По изложените съображения и на осн. чл.334 т.6 вр.чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд